Какво е Времето?

[Малоум 2]

Обикновено - се объркват минало, настояще, бъдеще. Събитията от момент "сега" на наблюдателя... Нищо не е предопределено но и не е случайно. Сами "тикаме" възможностите за разнообразие, натам, накъдето ни е интересът. Въпрос на правилна предварителна информация - интелект, демек.

...

...

[Малоум 2]

Времето не сме спирали, ама ... е невъзможно, доколкото е "забито" във вакуума и вредно!.. за движението:

...

...

[amigdal]

On 19.06.2021 г. at 23:32, Ниkи said:

 Спираш всички движения и времето спира

Донякаде е така, При абсолутната 0 се наблудава едно  състояние характеризиращо се с нулева ентропия – спира движението на атомите и молекулите. Абсолютната нула съответства на 0 к, -273,15 градуса

Редактирано Юли 13, 2021 от amigdal

[Малоум 2]

Повторението е "майка" на ... заекването!(с извинение - в клипчето е измайтапено)

...

...

Явно декохеренцията подпира термодинамичната стрела на време - няма оттърване - много частици= много полета.

...

[Zone_UFO]

Преди 52 минути, Втори след княза said:

Пример за измерване, чрез неравномерен процес- "Докато бушуваше ураганът, градът се наводни". Не знаем колко е продължил, кога е имало пристъпи и утихване, но го ползваме за мярка.

Това е тропа, израз за неточност и пълнота, не може нещо да се ползеа за мярка без да се знае за размерноста му.

[Zone_UFO]

Преди 32 минути, Втори след княза said:

Не е тропа, защото е конкретно, а не преносно, но е несъвършена скала. Може да измерва с много неточности. По същия начин неточни са скалите "Между двата урагана градът се възстанови" или "Това лято..." 

Е как ще измериш като не знаеш колко е количеството на събитието с което мериш. Това са чисти тропи използвани конкретни изрази заместващи същноста на нещо, и се ползват само в литературата и разговорният език, но не и в точните науки.

[Реконструктор]

Ето и моите 5 стотинки глупости. Днес открих този интересен и (о, чудо) жив форум и мисля да навляза в него с бутоните напред.

Не съм изчел детайлно всички 12 страници, само ги скролнах набързо, но като цяло аудиторията се ориентира правилно. Възприятието на времето е физиологична подсъзнателна реакция на мозъка който непрекъснато сравнява скоростта на едни процеси с други.

Фундаментът на Вселената е геометрията, фундаментът на геометрията е разстоянието. То е и причината да има казуалност, т.е. причина и следствие с ненулев интервал между тях. Всяко нещо се случва защото нещо друго се е случило преди това. Това е и дефиницията за процес - интервалът между причина и следствие. Със скоростта нещата уви, не седят толкова конкретно. И това е първото нещо нещо, на което човечеството трябва да даде конкретна дефиниция. Реално човек може да седне и да си интерпретира колкото си иска, респективно да си измисля гаражни теории на воля. Например, можем да вземем теорията за Мултивселената, в онзи вариант, в който тя съществува като смес от всички възможни вероятности. Можем да приемем, че всяка елементарна частица съществува в своя собствена Вселена, която, както вече сме приели, е част от супата на Мултивселената. Нека си представим обикновена електронна пушка, в която магнитно поле ускорява електрони. Колкото по-интензивно е полето, толкова по-бързо лети електрона. Но какво, ако електронът си лети винаги с една и съща скорост, а полето разтяга пространството на Вселената, в която се намира електрона? Можем да формализираме, че привнасянето на енергия в частицата разтяга пространството на Вселената й. От тук, за всеки един от (примерно) 3 електрона с различно разтегнати пространства, съществувайки в общия микс, скоростта на останалите ще му се струва различна. От тук пряко следва "забавянето на времето" в летящия самолет в началото на темата - пространството на електрона е допълнително разтеглено от двигателите на машината и спрямо електрона, останал с по-малко разтегнато пространство на земята, му се налага да изминава по-голямо разстояние.

От тук, ако приемем, че скоростта, т.е. разпространението на информация между причина и следствие е константна, то можем да заключим, че времето не е скорост по разстояние ами просто... разстояние.

[gooogle≪soft≫]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Съжалявам, че изместваме темата, но от друга страна е полезно. 

Науката в 21 в. е доста напред, но както виждате, прим. тук, науки според някои са астрология,  нумерология,  алхимия,  орфизъм, тангризъм , френология , физиогномика, кабала , акаша. В тези "тайни" науки тропите и подобията са неизбежни. По отношение на точните науки нещата са по- добре, но при характеризиране на някои процеси с невъобразим мащаб, също се използват доста условни термини. Пример с термина минало и бъдеще, които "не знаеш колко е количеството на събитието с което мериш":

С минало или бъдеще не се мери, това са посоки във времето, както север или юг са посоки в пространството. 

[gooogle≪soft≫]

Преди 12 минути, Реконструктор said:

Ето и моите 5 стотинки глупости. Днес открих този интересен и (о, чудо) жив форум и мисля да навляза в него с бутоните напред.

Не съм изчел детайлно всички 12 страници, само ги скролнах набързо, но като цяло аудиторията се ориентира правилно. Възприятието на времето е физиологична подсъзнателна реакция на мозъка който непрекъснато сравнява скоростта на едни процеси с други.

Фундаментът на Вселената е геометрията, фундаментът на геометрията е разстоянието. То е и причината да има казуалност, т.е. причина и следствие с ненулев интервал между тях. Всяко нещо се случва защото нещо друго се е случило преди това. Това е и дефиницията за процес - интервалът между причина и следствие. Със скоростта нещата уви, не седят толкова конкретно. И това е първото нещо нещо, на което човечеството трябва да даде конкретна дефиниция. Реално човек може да седне и да си интерпретира колкото си иска, респективно да си измисля гаражни теории на воля. Например, можем да вземем теорията за Мултивселената, в онзи вариант, в който тя съществува като смес от всички възможни вероятности. Можем да приемем, че всяка елементарна частица съществува в своя собствена Вселена, която, както вече сме приели, е част от супата на Мултивселената. Нека си представим обикновена електронна пушка, в която магнитно поле ускорява електрони. Колкото по-интензивно е полето, толкова по-бързо лети електрона. Но какво, ако електронът си лети винаги с една и съща скорост, а полето разтяга пространството на Вселената, в която се намира електрона? Можем да формализираме, че привнасянето на енергия в частицата разтяга пространството на Вселената й. От тук, за всеки един от (примерно) 3 електрона с различно разтегнати пространства, съществувайки в общия микс, скоростта на останалите ще му се струва различна. От тук пряко следва "забавянето на времето" в летящия самолет в началото на темата - пространството на електрона е допълнително разтеглено от двигателите на машината и спрямо електрона, останал с по-малко разтегнато пространство на земята, му се налага да изминава по-голямо разстояние.

От тук, ако приемем, че скоростта, т.е. разпространението на информация между причина и следствие е константна, то можем да заключим, че времето не е скорост по разстояние ами просто... разстояние.

То и аз стигам до подобни умозаключения за времето като разстояние - пространство. Но времето се актуализира само при движението на материята, докато ако разгледаме статична вселена, разбира се само хипотетично, времето става излишно но не и пространството ,или разстоянието. Та какво обединява тези понятия пространство и време, и какво ги разединява. Обединяващото е че когато говорим за времето винаги присъства и пространството, както и обратното , материята е процес, галактики се раждат и умират, атоми се появяват и изчезват, така че материята никога не се разделя със своите атрибути време и пространство. Остава да приемем и другата хипотеза че материята въобще е лишена от времето и пространството, и че тези времеви и пространствени интервали не са свойство на материята а са възприятия на наблюдателя, искам да кажа че наблюдателят няма как да възприеме реалността, освен чрез интервали от време и пространство, подобно на компютъра който чете и възприема информация само като единици и нули, които са всъщност интервали в информацията.

[gmladenov]

Преди 1 час, Реконструктор said:

От тук, ако приемем, че скоростта, т.е. разпространението на информация между причина и следствие е константна, то можем да заключим, че времето не е скорост по разстояние ами просто... разстояние.

Aко две събития са последователни (има интервал от време между тях) ... но не са разделени
в пространството  ... тогава времето не може да е разстяние.

[gooogle≪soft≫]

Преди 1 час, gmladenov said:

Aко две събития са последователни (има интервал от време между тях) ... но не са разделени
в пространството  ... тогава времето не може да е разстяние.

Времето и пространството си приличат като два брата, но не са един и същи човек.

[gooogle≪soft≫]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Не е спешно. Стига да приемеш, че леда е с температура под 0, че относителното тегло на дървото е по- малко от това на водата, ще стигнеш до идеята, че в прости случаи може да се използва за мярка. Аз не бързам.

Дай пример как използваш минало или бъдеще за мярка.

[gooogle≪soft≫]

Преди 1 час, gmladenov said:

Aко две събития са последователни (има интервал от време между тях) ... но не са разделени
в пространството  ... тогава времето не може да е разстяние.

А сега се сетих, че две последователни събития, никога не се случват на  едно и също място във вселената.

[deaf]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Aко две събития са последователни (има интервал от време между тях) ... но не са разделени
в пространството  .

Как така не са разделени?! Нали има интервал (празно място) между тях. И е много трудно да се установи последователност на две или повече събития. Както е много трудно да се разграничат причина и следствие. В смисъл,че ние (може би) се заблуждаваме относно последователността и причината и следствието.

[gmladenov]

Преди 24 минути, gooogle≪soft≫ said:

А сега се сетих, че две последователни събития, никога не се случват на  едно и също място във вселената.

Защо не? На практика нищо не седи на едно място, но на теория това все пак е възможно.

(Аз приемам, обаче, че празното пространство може да се използва като отправна система.)

[gmladenov]

Преди 11 минути, deaf said:

Как така не са разделени?!

Въпросът беше дали времето е разстояние, както твърди колегата.

Аз казвам, че не е, защото:
Нека имаме мигаща лампа, кйоято е неподвижна в стационарна отправна система.
Щом е неподвижна, значи лапмата не променя разстоянието си до нито едно стационарно
тяло в отправната система ... докато между всяко мигане на лампата (което е събитие) има
интервал от 1сек.

Значи това е пример, в който няма промяна на разстоянието ... а имаме не-нулев времеви инервал.
Следователно, времето не е разстояние.

Редактирано Август 16, 2021 от gmladenov

[Реконструктор]

Преди 1 час, gmladenov said:

Въпросът беше дали времето е разстояние, както твърди колегата.

Аз казвам, че не е, защото:
Нека имаме мигаща лампа, кйоято е неподвижна в стационарна отправна система.
Щом е неподвижна, значи лапмата не променя разстоянието си до нито едно стационарно
тяло в отправната система ... докато между всяко мигане на лампата (което е събитие) има
интервал от 1сек.

Значи това е пример, в който няма промяна на разстоянието ... а имаме не-нулев времеви инервал.
Следователно, времето не е разстояние.

Не се сещам за удачен пример за статична каузалност. Този не е (изобщо нищо от макросвета не може да е), защото това, което приемаш като "светене" са фотони, които се блъскат в ретината ти. Те пък са следствие на електроните, които се блъскат в атомите на волфрама и т.н.

[Zone_UFO]

Преди 12 часа, gmladenov said:

Защо не? На практика нищо не седи на едно място, но на теория това все пак е възможно.

Важна е практиката, тя показва истината. Теории всякакви.

[Малоум 2]

On 19.06.2021 г. at 23:32, Ниkи said:

 Спираш всички движения и времето спира

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kakvo-e-vremeto-Zagadachnata-sashtnost-na-chetvartoto-izmerenie_185831.html

Какво е времето? Загадъчната същност на четвъртото измерение

Времето е загадъчно. Кредит: Pixabay

Истинската природа на времето продължава да ни убягва. Но дали е основна част от космоса или илюзия, създадена в умовете ни, има дълбоки последици за нашето разбиране за Вселената.

Раждаме се, живеем и в един момент умираме. Идеята, че нашето съществуване е ограничено от времето, е фундаментално за човешкия опит. Не можем да се борим – и честно казано, не знаем срещу какво се борим. Времето е универсално, чиято природа всички ние – и особено физиците – не успяваме да схванем.

Но защо времето създава толкова проблеми?

„Ако имахме наистина добър отговор на този въпрос“, казва Астрид Айххорн (Astrid Eichhorn), физик-теоретик от Университета на Южна Дания в Одензе, „тогава нямаше да е толкова проблематично“.

На определено ниво времето е просто: то е това, което спира всичко да се случва едновременно. Това може да изглежда лековато, но това е поне нещо, с което хората могат да се съгласят.

„Причинно-следственият ред на нещата всъщност е това, което е времето“, отбелязва Айххорн.

Погледнато по този начин, съществуването на времето може да се тълкува като необходима предпоставка за такава вселената, където нещата водят до други неща, сред които интелигентен живот, който може да задава въпроси, като „какво е времето?“.

Отвъд това, същността на времето е мистериозна. Например, защо нещата могат да влияят на други неща само в една посока във времето, но в множество посоки в трите измерения на пространството.

Повечето физически теории, от законите за движение на Исак Нютон до квантовата механика, заобикалят подобни въпроси. В тези теории времето е „независима променлива“, спрямо която се променят други неща, но която не може да бъде променена от нищо друго. В този смисъл времето съществува извън физиката, като метроном извън Вселената, под ритъма на който се случва всичко вътре във Вселената.

Теориите на относителността на Алберт Айнщайн, разработени в началото на 20-ти век, още объркват представите. В относителността времето е физическо, нещо динамично, слято с пространството, за да образува пространство-време – тъканта на самата Вселена. И пространство-времето не е абсолютно, а относително, изкривено от движение и гравитация. Ако пътувате бързо или ако сте в силно гравитационно поле, то се забавя.

Относителността на времето има далече стигащи последствия. Тъй като няма уникален начин за дефиниране на неговото преминаване, няма уникален начин за дефиниране на „сега“. Айнщайн заключава, че всички „сега“ – минало, настояще и бъдеще – трябва да съществуват едновременно, картина, известна като "блоковата вселена", която е напълно в противоречие с нашата интуиция.

Блоковата вселена

_{Според теорията на блоковата вселена, Вселената е гигантски блок от всички неща, които някога се случват по всяко време и на всяко място. От тази гледна точка миналото, настоящето и бъдещето всички съществуват — и са еднакво реални.}

_{Как може да си го представим?}

_{Блокът има четири измерения: три пространствени измерения - да речем дължина, височина и ширина - плюс четвърто времево измерение или време. Или нека го направим по-лесно, като визуализираме блоковия модел на нашия свят като триизмерен правоъгълник или паралелепипед.}

_{Две от измеренията на този паралелепипед (да кажем височина и ширина) представляват две от трите пространствени измерения на Вселената.}

_{Третото пространствено измерение в горната схема се пропуска - дължината на паралелепипеда - и се заменя с времето. В единия край на паралелепипеда е Големият взрив. В другия е последният момент от Вселената.}

_{Паралелепипедът е изпълнен с всяко събитие, което някога се е случило, се слува или ще се случи. Разположението на тези събития в паралелепипеда, представлява тяхното местоположение в пространство-времето. Всички събития, включително вашето раждане и смърт, и точно този момент, докато четете тези думи, съществуват някъде в блока.}

_{От наша гледна точка изглежда, че времето тече. Но в модела на блоковата вселена времето не тече.}

_{С други думи, в блоковата вселена няма конкретен настоящ момент, а „миналите“ и „бъдещите“ моменти са относителни. Вие, докато четете това, наистина можете да кажете "аз съм тук", въпреки че вашето "тук" е различно от моето.}

_{При модела на блоковата вселена, разговорът за „настоящето“ или „сега“ работи точно както разговорът за „тук“.}

_{Тъй като винаги се намираме там, където се намираме (това е тривиална истина), всеки се намира в настоящето, точно както всеки се намира на мястото, което нарича „тук“.}

Това несъответствие възниква, защото в нашата вселена скоростта на светлината е крайна. Можем да достигнем само определени времена в рамките на определено, добре, време, така че никога не можем да постигнем тази богоподобна гледна точка на блоковата вселена.

„На практика причинно-следствената връзка строго ограничава това, което можем да възприемем, а нашият опит и всичко, което ни засяга, е силно ограничено от причинно-следствените връзки“, отбелязва космологът Кейти Мак (Katie Mack) от Държавния университет на Северна Каролина .

Време и пространство

Загадките не спират дотук. Като прави времето част от физическата тъкан на вселената, която, доколкото можем да кажем, е започнала с Големия взрив преди около 13,8 милиарда години, Общата теория на относителността на Айнщайн предполага, че самото време има начало - а може би и край.

 Не може да има вечен метроном да тиктака извън Вселената, както предполага квантовата теория, защото такъв източник би трябвало да съществува извън самото пространство и време. Това създава в момента непреодолимо разделение между теорията на относителността и квантовата теория. Опитвайки се да го пресекат, изследователи като Айххорн се надяват да постигнат напредък към по-единна картина на физиката - такава, която трябва да има много различна концепция за времето.

Много теории за "квантовата гравитация" предполагат, че ако може да се приближим ("да зуумнем") много близо до тъканта на пространство-времето на Айнщайн, до фино ниво, известно като Планкова скала, ще открием подструктура - вид квантова пикселизация. Това би отворило напълно нови възможности.

„Може да се окаже, че квантовата структура на пространството и времето е различна в присъствието на материя, отколкото ако просто представяме нещо като вселена, която съдържа само пространство и време“, казва Айххорн.

Не всеки смята, че трябва да отидем толкова далеч. Някои виждат път към намирането на природата на времето в по-доброто разбиране на квантовата теория. Или може би времето само по себе си е мираж. Подобно на цвета или рисунъка на листата на дърво, времето може да е нещо без значение, предполага Кейти Мак, чието движение ние си измисляме, за да осмислим локалните модели около нас и собствения си живот.

В края на краищата, ние никога не измерваме самото време, а по-скоро регулярни промени – било то смяната на сезоните, люлеенето на махалото или трептенето на цезиев атом – които преобразуваме в някакво мистериозно нещо, което наричаме „време“.

„Това е нещо, което виждаме и изглежда, че е там“, коментира Мак. "Може да няма значение за космоса."

Източник: 

What is time? The mysterious essence of the fourth dimension, Richard Webb, New Scientist

The block universe theory, where time travel is possible but time passing is an illusion
ABC Science / Dr Kristie Miller

...

...

Времето е част от информация за случващото се, а информацията се съдържа във фотоните на съответните полета. И доколкото енергията на фотон е пропорционална на честота му - то времето е "скрито" за Изследовател в честотата. С достигане честота около и над 10^(18)Hz (интерферометър ЛИГО) също се измерват интервали времена на случване на процеси, а не нещо друго. За по-високи честоти - процесите "вътре" са едновременни и не могат да се разграничат по време-етапи на случване.

...

[gmladenov]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

В края на краищата, ние никога не измерваме самото време, а по-скоро регулярни промени – било то смяната на сезоните, люлеенето на махалото или трептенето на цезиев атом – които преобразуваме в някакво мистериозно нещо, което наричаме „време“.

„Това е нещо, което виждаме и изглежда, че е там“, коментира Мак. "Може да няма значение за космоса."

Слава богу, че в научната общност има и здравомислещи физици.

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

С достигане честота около и над 10^(18)Hz (интерферометър ЛИГО)...

Какво общо има интерферометъра ЛИГО със споменатата честота? Или това е добавено само за да звучи бърканицата по-научно?

[Шпага]

On 21.06.2022 г. at 16:18, Малоум 2 said:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kakvo-e-vremeto-Zagadachnata-sashtnost-na-chetvartoto-izmerenie_185831.html

Отвъд това, същността на времето е мистериозна. Например, защо нещата могат да влияят на други неща само в една посока във времето, но в множество посоки в трите измерения на пространството.

Това май не е съвсем вярно При експериментите с т. нар. "отложен" избор може да се каже, че миналото по някакъв начин е повлияно от бъдещето. Ето едно обяснение тук от 352 стр. нататък:

http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf

 

On 21.06.2022 г. at 16:18, Малоум 2 said:

Теориите на относителността на Алберт Айнщайн, разработени в началото на 20-ти век, още объркват представите. В относителността времето е физическо, нещо динамично, слято с пространството, за да образува пространство-време – тъканта на самата Вселена. И пространство-времето не е абсолютно, а относително, изкривено от движение и гравитация. Ако пътувате бързо или ако сте в силно гравитационно поле, то се забавя.

Това също не е вярно. Именно пространство-времето е абсолютно, а не относително

[scaner]

Преди 30 минути, Шпага said:

Ето едно обяснение тук от 352 стр. нататък:

http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf

Шпага, четейки тези обяснения в популярна форма, наистина е много объркващо и странно.

Но, ако се вчетем внимателно, там се появяват такиваа обяснения като "фотонът се разпространява по пътя", което пак извиква наяве понятието "траектория", несъвместимо с КМ - за да се разпространява, значи фотонът е бил в някаква област в един момент време и е отишъл в друга област в друг момент. И намесвайки класическите представи с такава траектория, нататък става манджа с квнтовите представи От друга страна, много е трудно да обясниш какво се случва на неспециалист без ежедневните му понятия. ... За физик нещата не са толкова впечатляващи - там се работи със състояния, и такива състояния са нормални, част от допустимите. И Уилер така е стигнал до идеята. Едва преведена на език, на който не може да се обясни (ежедневният), идеята става парадоксална.

[Шпага]

Преди 12 минути, Ниkи said:

Съгласно СТО, не може да пътуваш със светлинна скорост, защото в момента в който я достигнеш, ти (фотонът) си пристигнал. Така че фотонът в момента на появяването си, директно е пристигнал. За него няма минало.

Според мен, Малоум е имал предвид, че кривината на П-В постоянно се променя от движението на обектите

 "пространство-времето не е абсолютно, а относително"

Това твърдение не е на Малоум, а е цитат от статията.

[Станислав Янков]

Преди 40 минути, Ниkи said:

Да, твърдение е на автора.

Добре, но защо в ОТО се свързва пространството с времето, като единствено темпа на времето се влияе от местоположението в пространството, но не и обратното. И други неща се влияят от местоположението в пространството. И без да намесваш времето, пространството си е абсолютно (ако не разглеждаме ефектите от СТО) 

Бихме могли да кажем, че пространство-времето е основната, фундаменталната материя, от която се изгражда всичко, но то самото може да бъде във всевъзможни форми и състояния, бидейки относително, а не абсолютно.

Пространството и времето се свързват и в ОТО, и в СТО, но се влияят от различни причини в тези два различни случая. След новото придвижване на разбиранията ми обаче (в случая - благодарение и на тебе, освен на Скенер и Гравити) - започва да ми се струва, че има някаква тясна взаимозависимост между ефектите над пространство-времето заради концентрациите на енергии (на маси) и заради движенията едно спрямо друго, която взаимозависимост се пропуска или пък не се обяснява с достатъчен акцент над нея.