Какво е Времето?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Времето не е фактор а следствие. По скоро трябва да се свързва пространството с енергията (в ОТО потенциалната, в СТО кинетичната). Но това вече е друга тема (затворена )

Състоянието на времето (конкретното положение на часовниците) е следствие от едни или други неща, но самото време като принципен феномен е в основата на цялото мироздание и неотделна част от пространство-времето.

Нека си представим всичко като един контейнер, пълен с нещо в относително хомогенно състояние. Да речем - вода в съвсем спокойно състояние. Ако на множество места в този контейнер започнат да се образуват концентрации от енергия (масивни частици), бучки, съсиреци, ако условната спокойна вода започне да се охлажда и да се сгъстява в ледени образувания - областите на тази концентрация на енергия искат да се разширяват към другите съсредоточия на маси, но не могат и това води до деформирането на пространство-времето в областта със съответните гравитационни ефекти. В местата, които са били “опразнени”, за да се образуват на другите места концентрациите на енергии (на маса) също има стремеж за разширение към останалите масивни области, но там няма достатъчно маси, които да пречат и да деформират гравитационно околността и затова там разширението на пространство-времето се проявява реално, като видим феномен, под формата на разширението на пространство-времето на Вселената (ето къде се крие отговора на онова мое периодично чудене, каква е ролята на разширението на пространство-времето!).

Редактирано Юни 29, 2022 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 1 час, Ниkи said:

Какво общо има пространството с времето? 

На какво казваш "пространстото" и на какво "времето"?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Да, нещо такова. Тази идея и друг път сме я разисквали

Да, но сега започвам да осъзнавам, защо Скенер казваше, че и за разширението на Вселената е отговорна гравитацията - гравитационният ефект може да се раздели на общ за цялата Вселена и на локален, като общия води до разширението на Вселената като цяло, чрез участъците без концентрация на енергия/маса, а локалният гравитационен ефект, с наличието на концентрации на енергия/маса, пречи на разширението, предизвиквано от общата вселенска гравитация като цяло и поради това пречене се стига, като резултат, до деформациите на пространство-времето в околностите на концентрациите на енергия/маса.

След като видях онези детайли в последното филмче, което съм сложил в темата “Гравитация” (“Теоретична физика”), с всичките неща за правилната употреба на диаграмата за “огъването” на пространство-времето (реално няма никакво такова “огъване”) и с разширяването с ускорение към останалите концентрации на енергии/маси във Вселената - всичко си дойде по местата! Сигурно има още неточности в представите ми, но сега са с една-две по-малко.

Редактирано Юни 29, 2022 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Пространство: безгранична триизмерна непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети и събития

Защо трябва да е безгранична, защо трябва да е триизмерна, и най-вече защо трябва да е непрекъснатост? Тези изкуствени изисквания не налагат ли ограничения, които да елиминират продуктивните модели?

Колко пъти да повтарям, че българската Уикипедия трябва да се чете само когато познаваш проблема и искаш да се подсетиш за нещо, а не да изстискваш безсмислени дефиниции от нея? Още повече от такава откровено дървена статия.

[scaner]

Преди 15 минути, Ниkи said:

Добре, оставям само: място в което се разположени всички обекти

А къде е това място, и какво го характеризира? Местата имат ли собствено битие, за да са отправни точки за материалните обекти? Тръгни от другата посока, разположението на материалните обекти формира понятието "място"

[Gravity]

Преди 1 час, Ниkи said:

Пространство: безгранична триизмерна непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети и събития (  https://bg.wikipedia.org/wiki/Пространство )

Време: Отношение на движения

Като изключим факта, че уикипедията не е надежден изтучник, следващото изречение от укито е 

Цитирай

...някои клонове на съвременната физика използват по-прецизни модели с четириизмерен континуум, наричан пространство-време.

 

[Gravity]

Преди 43 минути, Ниkи said:

Какъв беше смисъла от това

И това

Мислиш ли, че не съм го прочел. Ако знаеш нещо по моя въпрос, пиши, но не създавай безсмислени диалози

Ти говориш за пространството е времето сякаш са абсолютни неща. Все едно да говориш за лявото и дясното. Кокво се рабира под ляво? Чие ляво? Ситуацията с "пространството" и "времето" е подобна. За това и въпроса ми.

[Станислав Янков]

 

[Шпага]

Може би най-странни - и перспективни? - са теориите, според които пространството и времето са дискретни /"грапави"/

https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/

"Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца?

Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване.

Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят.

Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността."

И т.н. Статията е интересна

[scaner]

Преди 27 минути, Ниkи said:

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето?

СКоростта, която неизменно съпътства ускорението, създава забавянето на времето. И от там първите следствия, че гравитацията, имитирайки ускорението, трябва да се държи по същият начин. Обратна е логическата верига.

А величината на самото ускорение не влияе на времето, само индиректно - чрез получената скорост.

[Станислав Янков]

Преди 50 минути, Ниkи said:

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето? Друго, не разстоянието м/у часовници, намиращи се под гравитация, създава забавяне на времето а разлика в потенциала. И когато близнака се връща, и имитира гравитационно поле ускорявайки се, това поле е хомогенно, така че не би трябвало да има разлика във времената заради тази "псевдо" гравитация

Едва тази сутрин го гледах за първи път, еднократно и засега само ми се стори, че е от най-добрите интерпретации, които съм срещал (заедно с математическото описание на Кан-академи в други видеа), но - моето тълкуване е, че според тази интерпретация и двамата движещи се наблюдатели биха регистрирали един спрямо друг разширяване, удължаване на отрязъците време на другия (грубо казано - забавяне на времето), а преминаването през ускорения, завои, спирания определя, на кой в крайна сметка отчитаното удължаване на времевите интервали ще се регистрира като краен ефект спрямо другия и това е този, който преминава през промените на инерциалното си състояние. Другото важно уточнение е, че в случая не се регистрира пространствено-времева деформация (кривина, геодезични криви, гравитационна топология), следователно този ефект не е свързан с гравитация, не е свързан с ОТО, а си остава част от СТО.

Редактирано Юни 30, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 15 минути, Ниkи said:

Във видеото разглеждат частен случай на парадокса на близнака и го обясняват с ОТО

Напротив! Подчертават, че не е свързано с ОТО, не се регистрира образуване на геодезични кривини (от там - няма и участие на гравитация), а всичко е част от процеси в рамките на СТО. Айнщайн предполагал, че може да има общо с гравитация и ОТО, но не се оказало така.

Моята груба спекулация е, че деформациите на пространство-времето при концентрации на енергии/маси (гравитациите, ОТО) са по-фундаменталния, по-базовия феномен, а пък електромагнитните процеси (описвани от СТО) са последващите, производните от някакво фундаментално преобръщане, завъртане, изместване на перспективата (фокуса, ъгъла) на възприятията, което води до преобразуването на ОТО в СТО и на гравитационните процеси в електромагнитни.

[scaner]

Преди 25 минути, Ниkи said:

Да разбирам, че според теб, тези във видеото грешат?

Нямам идея какво казват, не съм гледал видеото.

Преди 26 минути, Ниkи said:

Във видеото разглеждат частен случай на парадокса на близнака и го обясняват с ОТО

С парадокса на близнаците са свързани ред педагогически проблеми, из които аз обстойно се лутах дълго време преди много години. За Айнщайн, парадоксът елементарно се обяснява чрез СТО, той е нахвърлял няколко съображения (коректни), в които масата следващ народ не се ориентира добре - на който му е ясно, си мълчи и потвърждава, на който не му е ясно, почва витиевати философщини. И някъде до началото на 70-те години в по-масовата литература се счита, че трябва да се привлече ОТО за неговото коректно обяснение. Например отваряш съответната статия в Большая советская енцикопедия, или Физический енциклопедический словарь, и четеш. После обаче надделява здравият разум, и се осъзнава, че СТО е достатъчна да обясни този парадокс. Привличането на ОТО формално също го обяснява, макар и да изобилства с неверни разсъждения, човек трябва да търси коректното.  След като СТО, която е база на ОТО, обяснява парадокса, явно че и ОТО ще го обясни, но както казвам, човек трябва да е много внимателен към такива обяснения и интерпретаации. Тук е добър обратният път - след като разбереш нещата в дълбочина, може да оценяваш чуждите обяснения.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Може би най-странни - и перспективни? - са теориите, според които пространството и времето са дискретни /"грапави"/

https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/

"Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца?

Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване.

Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят.

Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността."

И т.н. Статията е интересна

Чел съм я, но не помня дали съм я показвал - стори ми се дълга... При мен - конструктът етер* - е точно като: пиксели+време - пулсиращи характеристики. Грапаво, щото непрестанно се изменя, без да "напуска" точката (мястото) си на образуване. И, въобще, от там нататък, цялата наука може да се обяснява с пространствени Превръщания на подредбата (ентропия) на момента на импулс (вектор) и формите+променливо съдържание. При това - на всяко движение се противопоставя Сила - в зависимост от плътността на фотоните на съответните полета, върху които се осъществяват превръщанията. Дори и инерциалното движение - за съвсем кратък момент от време се образуват керновете на частиците (ускоряване към падащ фотон), следва изместване на образуваните обвивки като едно цяло - за достатъчно дълъг времеви интервал, в който можем да си мислим, че ги "виждаме" (размазано, разбира се), т. е., в празното пространство всяка частица се ускорява, но незабележимо бавно и създава илюзия за равномерно-праволинейно движение. Така например, космическите лъчи-частици (протони примерно), достигат колосална кинетична енергия (невъзможни изкуствено в ЦЕРН и/или от взрив, и синхронни лъчения. Също и при Унру-ефекта: ускорението "вижда" топлинно лъчение - но ако всичко се движи с ускорение, то ... съществуването на реликтовото например, става елементарно. И др.

...

.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, Ниkи said:

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето?

Оказва се, че има много определения за време и даже ... да го "няма"!?. В клипа - след 10мин - се коментира популярно и засяга тукашните коментарии:

...

...

(пп Сетих се за оня лектор-физик: Който не вярва, че ускорението влияе върху времето, да си хвърли и удари часовника в стената, отсреща!)

...

Редактирано Юни 30, 2022 от Малоум 2

[Шпага]

Преди 8 часа, scaner said:

СКоростта, която неизменно съпътства ускорението, създава забавянето на времето. И от там първите следствия, че гравитацията, имитирайки ускорението, трябва да се държи по същият начин. Обратна е логическата верига.

А величината на самото ускорение не влияе на времето, само индиректно - чрез получената скорост.

Можем да си представим, че един ускоряващ се обект всъщност постоянно сменя инерциалните системи - т.е. в момент А обектът се намира в една ИС, в момент В в друга ИС, в момент С в трета ИС и т.н.

Сканер, дали има някаква подобна на горната аналогия, която да е свързана с гравитацията?

[scaner]

Преди 2 минути, Шпага said:

Можем да си представим, че един ускоряващ се обект всъщност постоянно сменя инерциалните системи - т.е. в момент А обектът се намира в една ИС, в момент В в друга ИС, в момент С в трета ИС и т.н.

Сканер, дали има някаква подобна на горната аналогия, която да е свързана с гравитацията?

Точно това са базовите съображения. Ако един ускоряващ се обект се намира в точка А в неговата отправна система, как ще тече времето в точка В, на някакво разстояние по-напред (по посока ускорението)? Ами в точката В скоростта по тази траектория вече ще е различна спрямо моментната инерциална система в точка А, и по следствията на СТО можем да сметнем скоростта на времето в точка В. Във всеки момент време тази разлика в скоростите ще е еднаква, съответно разликата в часовниците ще е еднаква. Така получаваш, че в ускорена система колкото по-напред се намира часовник, толкова по- ще изостава спрямо часовника в точка А. И резултатът е, че в такава система не можеш да имаш общо време, общото време тук се редуцира само до набора часовници в плоскостта, перпендикулярна на ускорението.

Разсъжденията се пренасят и за хомогенно гравитационно поле, само че там параметърът еквивалентен на скоростта е потенциалът - във всяка точка по направление на ускорението имаш различен потенциал. И ако съпоставиш нещата според принципът за еквивалентност, че двете системи са неотличими по проявление на физиката, демек при еднакви отстояния от точка А забавянето поради скоростта при ускорение трябва да съвпада със забавянето поради гравитацията, получаваш количествена формула как времето се забавя от гравитационният потенциал. И всъщност това са първите стъпки ,които прави Айнщайн в тази посока. Неевклидовата геометрия се появява на по-късен етап, когато се вижда, че такъв кокошкарски подход не е много плодотворен и е само приближение за частен случай - хомогенна гравитация

[Станислав Янков]

 

 

 

[Станислав Янков]

 

 

[Шпага]

Преди 12 часа, scaner said:

Разсъжденията се пренасят и за хомогенно гравитационно поле, само че там параметърът еквивалентен на скоростта е потенциалът - във всяка точка по направление на ускорението имаш различен потенциал. И ако съпоставиш нещата според принципът за еквивалентност, че двете системи са неотличими по проявление на физиката, демек при еднакви отстояния от точка А забавянето поради скоростта при ускорение трябва да съвпада със забавянето поради гравитацията, получаваш количествена формула как времето се забавя от гравитационният потенциал. И всъщност това са първите стъпки ,които прави Айнщайн в тази посока. Неевклидовата геометрия се появява на по-късен етап, когато се вижда, че такъв кокошкарски подход не е много плодотворен и е само приближение за частен случай - хомогенна гравитация

Сканер, защо гравитационният потенциал /например между т. А и т. В/ е различен, след като гравитационното поле е хомогенно?

[x_name41]

с времето се изразяват чрез някаква честота, поредицата от "кадрите" от съществуването на физическия материален свят... Гравитацията подобно на магнетизма проявава свойства на привличане и отблъскване, но поради формата, дизайна на Земята и процесите които протичат във нея, преобладава предимно силата на привличане...

едно интересно видео по въпроса за гравитацията и др.

Редактирано Юли 1, 2022 от x_name41

[Малоум 2]

Да припомня:

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

... на всяко движение се противопоставя Сила - в зависимост от плътността на фотоните на съответните полета, върху които се осъществяват превръщанията...

Файнман коментира за "поле" - различните точки имат различен потенциал. Силата е по посока на най-голямата разлика на потенциалите.

Но - трябват понятията за "поле" и за "сила, а в ОТО - не се възприемат.

За хомогенното грави-поле - с приближаване на тежкото тяло, плътността на гравитоните се увеличава. И тъй като фотоните също имат импулс и са носители на информация, то - заради различният потенциал на грави-полето (по височина, радиално), се случва силово въздействие (привличане) на масово тяло и за светлинните вълни (промяна дължина на вълна), към червено.

...

[scaner]

Преди 3 часа, Шпага said:

Сканер, защо гравитационният потенциал /например между т. А и т. В/ е различен, след като гравитационното поле е хомогенно?

Хомогенността на полето се определя по неговият интензитет, не потенциал. Интензитета е пропорционален на силата, която полето упражнява на пробно тяло. Хомогенно поле означава, че във всяка точка на пространството силата има една и съща посока и величина.

От друга страна, интензитета се определля чрез промяната на потенциала, разлика между потенциалите в близки точки. За да е постоянен интензитета, потенциалът трябва линейно да расте в някаква посока. Затова ще е различен между точка А и В.

 

Преди 42 минути, Ниkи said:

Сканер, при ускорение, задния край се движи по-бързо от предния

Сигурен ли си? Ако това беше вярно, едно ускоряващо се тяло щеше непрекъснато да намалява в размера докато се превърне в точка. Реален ли е този случай?

Редактирано Юли 1, 2022 от scaner

[scaner]

Преди 49 минути, Ниkи said:

Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно. Значи, процесът на скъсяване протича по време на ускорението.

Прочети какво си написал - че при ускорено движение задният край се движи с различна скорост от предния. Което означава, че дължината на обекта ще е функция от времето (няма да е константа), той ще се скъсява непрекъснато с времето и следователно неминуемо ще изчезне. И това изобщо няма нищо общо със СТО. Нещо не си я разбрал тая СТО...

Ти бъркаш с интуитивните си представи за поведеннието на еластични обекти при импулсни ускорения. Не сме в тоя случай. А и интуицията нещо те подвежда, какво ще стане ако ускоряваме тялото дърпайки го? Или със сила приложена в центъра на масата? Или със сила равномерно по целият обем?

[Шпага]

Преди 18 минути, scaner said:

Цитирай

 

Преди 1 час, Ниkи said:

Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно. Значи, процесът на скъсяване протича по време на ускорението.

 

 

Прочети какво си написал - че при ускорено движение задният край се движи с различна скорост от предния. Което означава, че дължината на обекта ще е функция от времето (няма да е константа), той ще се скъсява непрекъснато с времето и следователно неминуемо ще изчезне. И това изобщо няма нищо общо със СТО. Нещо не си я разбрал тая СТО...

Според мен Ники е напълно прав, че:

1. "Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно". Т.е. обектите в дадена инерциална система винаги имат едни и същи дължини - скъсени са изначално, а не се скъсяват.

2. "Процесът на скъсяване протича по време на ускорението". Т.е. ако разглеждаме ускорението на обекта като непрестанна смяна на инерциалните системи, това би означавало, че във всяка следваща инерциална система този обект ще е с дължина, която е скъсена в сравнение с предишната. И така, скъсяването на обекта от ИС в ИС ще продължи, докато в ИС със скорост близка до светлинната обектът наистина ще е скъсен почти до точка.

Ако обаче движението на обекта е закъснително, дължината му при всяка следваща ИС ще е "удължена" в сравнение с дължината му в предишната ИС