Какво е Времето?

[Шпага]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Така, частиците са сравними само по Тъждественост - тъждествени, с еднакви физични свойства преди и след въздействие, но състоянията "преди-след" са различими. Възраст се определя на разпадащите се частици мезон, неутрон и др, а има и резонансни, но за протон и електрон - не. Те са "вечни"- вече съм обяснявал защо.

Здрасти, Малоум!

Не мога да си спомня защо, според хипотезата ти, протонът -- също като електронът -- е "вечен". Тоест, каква е принципната разлика между протоните и неутроните, които пък не са "вечни".

[Малоум 2]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Това означава, че за частицата винаги е "сега".
Тоест, за нея време няма, защото за време се изисква памет.

Нещо друго.

Ако времето е физическо, то неизменно ще бъде абсолютно.
Щом приемаме, че законите на физиката са еднакви навсякъде, значи
времето също ще бъде еднакво навсякъде - ако то е физическо.

Това е неизбежното следствие от физичността на времето.
Физическата реалност е една единствена и обективна. Ако времето също
е физическо, значи и то ще едно единствено и обективно - тоест, абсолютно,
каквото е според Нютон.

Няма две добри - хем времето да е физическо, хем да не е абсолютно.

Не. Явно под "памет" разбираш човешката памет. По-горе казвах: памет на структурата, а тя - структурата се повтаря, повтаря себе си. От едно състояние в друго и възвръщане в старото състояние - това става за Интервал-време - принципно, различно от на други структури. Следва основния принцип "причина-следствие" в развитието като устойчивост на структура.

Освен това - писах, как се променя Време с увеличаване броя на частиците в структура - бързината на повтаряне на тая структура се забавя. Но бързината на направа на самите частици си остава в основното-съединено състояние. Ако може да се "бръкне" в структурата, то ще може да се отчитат по-къси интервали време, заради смяна на състоянието на вътрешните частици. Какво му е абсолютното, като се променя за Изследовател в зависимост от ... много начални условия.

Едно единствено и обективно - е недосегаемо за измервания - при зрънцата на физическия вакуум, неподвижна вакрешетка. И, в зависимост от структурираните частици върху вакподложката - следват различни частици и различни време-интервали за повтаряне на себе си. Частици - много, времена различни...Огромно разнообразие при свързване и разнообразие на структурирани обекти. Гледай Земята - зададен е цикъл на въртене от структурата й - и взаимодействия, и въздействия - ей ти време : ден и нощ, и ... т. н.

...

[gmladenov]

Преди 37 минути, Малоум 2 said:

Явно под "памет" разбираш човешката памет.

Става въпрос за хронологоия.

Какво значи, че времето съществува - ако не можеш да кажеш
кога се е случило дадено събитие?

Това е хронология ... за която явно ти трябва памет.
Без памет няма хронология и съответно няма и време.

Редактирано Септември 10, 2020 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 11 минути, Шпага said:

Здрасти, Малоум!

Не мога да си спомня защо, според хипотезата ти, протонът -- също като електронът -- е "вечен". Тоест, каква е принципната разлика между протоните и неутроните, които пък не са "вечни".

Здрасти, Шпага!

Основно - заради асиметрия на образуващите фотони. Най-външният слой на протона (отговаря за електромагнитни действия) не е "цяла-сфера", а има и завихрена част. Самото цялостно състояние на протона се оформя при поглъщане в него слой на фотон от околните ЕМПолета, но не заформя точна сфера и след няколко цикъла за направа на протона, се излъчва захванатия  фотон. Бързината на поглъщане-излъчване е огромна - почти  същата за образуването му. И защото няма фотон с такава голяма честота, съответна на мезонната обвивка на протона, която да резонира с вътрешна обвивка (мезонен слой), то той не се разпада, а непрестанно се ускорява в ЕМПоле. В Космоса, където няма голям хаос от най-различни фотони, той се ускорява до скорости близки до светлинната. (в космическите лъчи ги има). Където е хаос от полета, включително полетата на електроните "на орбита", той непрестанно ги "Захваща-излъчва" и все си е цял през повечето време на съществуване. Тази характеристика е "заряд" - защото, при ускоряване на протони в ЕМПоле, се излъчват елмагн. вълни. В атом - понеже е тежък, стъпката на  ускоряването е нищожна, в сравнение с електрона, примерно.

При електрона - също несиметрия на външното му трептене - завихрен слой, който се допълва за цяла частица от фотони на околното поле. И вихърът е точно копие на протонното, но завъртащо се обратната страна. Това е също "заряд" както при протона и е родилен белег на тези две частици от разпад на неутрон, например. Като лека частица, то с всяко поглъщане на фотон се ускорява значително и в КМ го гонят на поразия- все им се струва, че е на две места едновременно. (лека частица е, защото вътрешното му образуващо трептене е голямо (значи по-бавно от на протона, по-малко на брой гравитони, по-малка маса) по размер.

При неутрона - симетрична външна обвивка, заради наличие на мезон (като сателит на центъра), който допълва външният слой и завихрянето е много-много слабо. Неутронът е леко отрицателен. Интересен е мезонът - при разпад на тежка частица, може да се "избие" временно трептенето-сателит от мезонния слой. Трептенето в центъра му е с висока честота, значи повече на брой гравитони се излъчват и мезонът тежи 200 пъти  повече от електрона. А външният му слой е като на електрона. Но е Отрицателен и тежък.

...

[scaner]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Какво значи, че времето съществува - ако не можеш да кажеш
кога се е случило дадено събитие?

Времето съществува, защото можеш едно събитие да съпоставиш с друго - преди него, след него. "Кога" е патерица, когато ти използваш допълнителен поток на събитията,  в който те са нумерирани (1 секунда, 2 секунди, ...) и ти съпоставяш случващите се събития с него, за да получиш числото което ти трябва - "кога". Да, ама време има и без този поток, нали? Не е почнало времето с изобретяването на първият часовник от човека, нито ще свърши след последният. И без да знаеш "кога", едни събития се случват преди други ии след трети, и това е фундаменталната характеристика на време - цялата система от такива отношения на подредба.

[gmladenov]

Преди 8 часа, scaner said:

Така че е добре да си мислиш: като си счупиш часовника, времето не спира. Като си счупиш метъра, пространството не изчезва.

Виж сега къде бъркаш:

Когато наблюдаваш дадено събитие, ти неизменно се намираш на някакво
разстояние от мястото на събитието. Разстоянието е обективно съществуващо.

Това, че метърът ти е счупен, означава само, че ти лично не можеш да измериш
(обективно-съществуващото) разстояние ... а не, че то не съществува.

Времето, от друга страна, не е обективно-съществуващо.

Ако беше, то щеше да е физически измеримо - само че както всички знаем,
физическа величина "време" не съществува и не може да бъде измерена с нищо
(часовниците не са измервателни уреди).

Значи ако ти е спрял часовника, времето на дадено събитието става безсмислена
концепция.

Именно това е разликата: разстоянията са физически съшествуващи, докато
времето не е. Ако наистина съществуваше, времето щеше да е абсолютно,
а не субективно/относително.

[Малоум 2]

Преди 13 минути, gmladenov said:

Става въпрос за хронологоия.

Какво значи, че времето съществува - ако не можеш да кажеш
кога се е случило дадено събитие?

Това е хронология ... за която явно ти трябва памет.
Без памет няма хронология и съответно няма и време.

Като програмист - лесно ще го разчетеш в афоризма: Всяка жаба да си знае гьола (№) и реда на крякането (число). Вместо жаба - частица. Само Изследовател приказва за хронология и за време, разбира се, но за негово "виждане" за време. В действителност важи: причина-следствие за случване на събития.

...

[gmladenov]

Преди 7 минути, scaner said:

Времето съществува, защото можеш едно събитие да съпоставиш с друго - преди него, след него.

Това е така. Времето е относителна мярка и има смисъл само когато
съществува отправно събитие, спрямо което изчисляваш време.

Като цяло става ясно, че пространството е обективно-съществуващо
и абсолютно, докато времето е измислено и относително.

Все пак Нютон не се бърка, че времето е абсолютно, защото след като
времето е измислено, ние можем да му придадем и абсолютност.

[gmladenov]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Само Изследовател приказва за хронология и за време, разбира се, но за негово "виждане" за време. В действителност важи: причина-следствие за случване на събития.

С това съм напълно съгласен. Времето наистина е субективно и относително
спрямо наблюдателя.

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Когато наблюдаваш дадено събитие, ти неизменно се намираш на някакво
разстояние от мястото на събитието. Разстоянието е обективно съществуващо.

Пак ли трябва да ти изнасям лекции? Когато наблюдаваш дадено събитие, ти винаги го наблюдаваш директно - то се случва или в окото ти ако наблюдаваш с него, или в уреда с който наблюдаваш. Ти явно искаш да кажеш, че когато наблюдаваш събитие, предизвикано от светлината излъчена при случване на друго събитие, ти си на разстояние от това друго събитие. Само че тази каскадна ситуация се различава от първата, нали? Така че или трябва да се съобразяваш че не наблюдаваш това което искаш, или да вземеш мерки да наблюдаваш това което искаш. Тогава разстоянието няма да влияе на резултата от наблюдението.

И разстоянието е обективно съществуващо, при времето негов аналог е интервалът между събития, който също е обективно съществуващ  Напротив, "мястото" на обекта, както и "кога"-то на събитието, са относителни - зависят от субективният избор на начало на отчитане. Тези характеристики са основни и за времето, и за пространството - ако ти по някаква причина се лишиш от тяхното познаване, това с нищо не променя ни времето ни пространството - защото те са обективни по отношение на субекта.

Преди 5 минути, gmladenov said:

Това, че метърът ти е счупен, означава само, че ти лично не можеш да измериш
(обективно-съществуващото) разстояние ... а не, че то не съществува.

Времето, от друга страна, не е обективно-съществуващо.

Ако беше, то щеше да е физически измеримо - само че както всички знаем,
физическа величина "време" не съществува и не може да бъде измерена с нищо
(часовниците не са измервателни уреди).

Часовникът измерва времето. Той за това е и правен. Това че на тебе ти изглежда пропаст технологичната разлика межди метър и чсовник, си е твой проблем. Липсата на часовник е еквивалентна на липсата на метър - не можеш да кажеш "кога" и "къде" в твоята отправна система. Това не прави нито времето субективно, нито пространството. Защото те са обективни качества на материята, отразяват различни аспекти от проявата на нейното съществуване - и двете отразяват промяна, но на различни аспекти.

Преди 8 минути, gmladenov said:

Значи ако ти е спрял часовника, времето на дадено събитието става безсмислена
концепция.

Дадено събитие не е изолирано, то е част от целият ансамбъл събития които материята произвежда, и неговото място е отношение в този ансамбъл - винаги може да го свържеш преди/след други събития, освен ако си си зарил главата в пясъка, което не е проблем на времето. Същото е и с пространството - местата, маркирани от обекти, винаги са в отношение на отстояние едно спрямо друго, или самите обекти са в отношение на протяжност,  Това е неунищожима система от  отношения, която не зависи от това какъв метър си избрал и избрал ли си изобщо. И събитията, и местата, се определят в отношение едно спрямо друго. Това е и идеята на чассовника, едно събитие да се съпоставя с друго, както и на разстоянието, една дистанция да се съпоставя с друга, еталон. Защото растоянието (а и дължината) е число, отдалечеността на два обекта съпоставена с протяжността  на еталона който сме избрали. Числата нали знаеш че са абстракция? Ако ти е спрял часовника, проблемът си е само твой, не и на времето - потокът събития ще продължи да се произвежда, просто ти няма да можеш да получиш определени количествени знания за него.

Преди 13 минути, gmladenov said:

Именно това е разликата: разстоянията са физически съшествуващи, докато
времето не е.

Дрън-дрън предразсъдъци. Нито един смислен аргумент до сега не даде в това отношение, само тръшкане. Не става с повтаряне на несъстоятелни твърдения тая работа.

Преди 13 минути, gmladenov said:

Ако наистина съществуваше, времето щеше да е абсолютно,
а не субективно/относително.

Относително не значи субективно, а "по отношение на" друг обект от същият тип. В случая на време това са други събития маркиращи "момент", в случая на пространството това са други обекти маркиращи "място".

В случая имаме относително време и пространство които са обективни дотолкова, доколкото отразяват обективни качества на материята. Тъй като такава обективност е спорна дефиниционно, може да се спреш, че те са просто абстракции, какъвто статут имат във философията и с какъвто статут са влезли във физиката.

Абсолютността няма нищо общо с тоя разговор, тя също е някакъв предразсъдък който влачиш.

Неспасяем си.

[scaner]

Преди 27 минути, gmladenov said:

Това е така. Времето е относителна мярка и има смисъл само когато
съществува отправно събитие, спрямо което изчисляваш време.

А отправно събитие има винаги, защото материята съществува променяйки се, т.е. в неспирен поток от неограничен брой събития.Тоест времето е относително по природа.

Преди 28 минути, gmladenov said:

Като цяло става ясно, че пространството е обективно-съществуващо
и абсолютно, докато времето е измислено и относително.

Глупости. Напомних ли за предразсъдъците?

 

Преди 28 минути, gmladenov said:

Все пак Нютон не се бърка, че времето е абсолютно, защото след като
времето е измислено, ние можем да му придадем и абсолютност.

С тези осмокласни представи за физика, засипани с толкова предразсъдъци, не виждам какво може да се коментира изобщо...

Човече, запомни: твърденията на Нютон доказано не са верни. Наблюдаем факт е, че времето не е абсолютно, както и пространството. Остави Нютон на спокойствие, не си оправдавай куците разбирания с него.

Как не те сърби да се пързаляш по такава лавина от логически грешки?

[gmladenov]

Преди 19 минути, Втори след княза said:

Ако няма вещество, то няма и процес. Времето е 0.

Съгласен. Същото се отнася и за пространството. Ако няма вещество,
значи няма и разстояния.

Разстоянието като концепция съществува само ако във вселената
съществуват поне две тела. Едва тогава става смислено да се говори за
разстояние като мярка за това колко са отдалечени тези тела едно от
друго.

Значи щом имаме (поне) две тела, неизбежно имаме и разстояние
между тях.

Ако обаче тези тела не се движат едно спрямо друго - и не се забелязва
никаква друга промяна - то за време пак не може да се говори. Тоест,
дори да имаме вещество, времето пак е 0.

В крайна сметка какво се оказва:
Щом имаме материални тела, задължително имаме и разстояния - но не е
задължитено да имаме време.

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Часовникът измерва времето. Той за това е и правен.

Неспасяем си.

Ако наистина вярваш, че часовниците са измервателни уреди,
ти си повече от неспасяем .

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

В крайна сметка какво се оказва:
Щом имаме материални тела, задължително имаме и разстояния - но не е
задължитено да имаме време.

Как разбра, че имаме  тела, ако няма никаква промяна свързана с тях? Постулираш невъзможна ситуация?

Самият факт че има  тела означава, че те участват в някакво взаимодействиие, промени, с което поне да ги преброим. А съответно имаме и време.

Схващаш ли, не може да няма време, ако има материя. До известна степен то е първично, само ако има време, взаимодействие, можем да говорим и за разстояние.

Човече, осъзнай един фундаментален постулат от философията, потвърден от целият човешки опит - материята съществува взаимодействайки. А взаимодействието винаги е свързано с промяна, съотвветно време. Няма смисъл да фантазираш физически безсмислени ситуации.

Пълно блато с предразсъдъци...

[scaner]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Ако наистина вярваш, че часовниците са измервателни уреди,
ти си повече от неспасяем

Виждам че ти се опитваш да вярваш, че не са. Коя религия е това? Защото аз няма нужда да вярвам в каквото и да е: часовниците са измислени за това, да съпоставят контролиран поток събития със всяко което ни интересува, което е измерване, така както и наслагването на метъра-еталон прави същото. Какво те прави толкова ограничен? Не са само предразсъдъците...

[gmladenov]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Шегичка: разстояние съществува и при едно тяло, дори при една частица: габаритите. Вече има дори 3 перпендикулярни разстояния- дълж, шир, вис.

Естествено, че си прав. Това не е шега .

[Шпага]

Преди 13 часа, scaner said:

Времето съществува, защото можеш едно събитие да съпоставиш с друго - преди него, след него...

Сканер, а как да си обясним факта, че има физични /и математични/  теории, според които пространството и времето не съществуват?

Доколкото си спомням, дори и т.нар. "некомутативна геометрия" на Ален Кон май също отрича съществуването им.

[Малоум 2]

Преди 46 минути, Шпага said:

Сканер, а как да си обясним факта, че има физични /и математични/  теории, според които пространството и времето не съществуват?

Доколкото си спомням, дори и т.нар. "некомутативна геометрия" на Ален Кон май също отрича съществуването им.

В тази статия има разказ - как Дирак "достига" до антивеществото:

http://upb.phys.uni-sofia.bg/old/C21.PDF

...

(за майтап: Когато частиците анихилират, за тях свършва времето и пространството! като реалност)

...

[deaf]

Ако пространството и времето не съществуват,тогава се получава едно нищо. Под думата "нищо",да се разбира мъртво. Как обаче нещо може да бъде мъртво?!

[Иван Григоров]

Времето зависи от разстоянието и обратно - все пак имаме елементарна формула: разстоянието е равно на скоростта по времето (S = V * t)
А, както знаем, скоростта на светлината е константа, така че промяната на времето е промяна в разстоянието.
Колкото до часовниците и времето, там по важно е не как и какво измерват, а спрямо какво.

Ето интересен материал по темата:
https://youtu.be/CKJuC5CUMgU

 

Ivan Grigorov
Software Developer | Programming Mentor | Science Blogger

My blog: https://ivanit.eu

Редактирано Септември 11, 2020 от Иван Григоров

[scaner]

Преди 4 часа, Шпага said:

Сканер, а как да си обясним факта, че има физични /и математични/  теории, според които пространството и времето не съществуват?

Доколкото си спомням, дори и т.нар. "некомутативна геометрия" на Ален Кон май също отрича съществуването им.

Зависи какъв смисъл се влага в "съществуване". Ало се разглеждат като проява на определени качества на материята, те съществуват дотолкова доколкото тези качества съществуват. Очевидно качеството няма свойството на самата материя, да съществува като независима субстанция например, да взаимодейства и така да заявява съществуването си. В този смисъл то не съществува. Но все пак качеството някак се проявява, има го в определен контекст, и това "имане" си е съществуване в определен смисъл, защото ако го нямаше, определено няма да съществува в никакъв смисъл..

Дали абстракциите съществуват? Правата линия, кръгът, равнината? Никъде в природата няма такива обекти, те са абстракции. Но от друга страна, това което поражда тези абстракции, съществува, тази абстракция е на основа нещо което съществува. Пространството и времето също са абстракции на определени системи от качества и отношения в материята. Тук е повече за удобство въпросът "съществува" или е. Ако не съществуват, няма да имат никакви характеристики - или ще имат измисленни характеристики, които нямат връзка с действителността. Но пък ние им влагаме комплекс определени характеристики, извлечени от действителността, това е различно от нищото, от по-горните ситуации. така че зависи конкретно какъв смисъл се влага в "съществуване".

А и в математиката и физиката "съществуване" има съвсем различен смисъл. В математиката линиите, равнините, триъгълниците, числата съществуват недвусмислено. И повечето задачи там започват с например "да е докаже, че съществува поне един триъгълник с еди какви си свойства...".

[gooogle≪soft≫]

Преди 2 часа, Иван Григоров said:

Времето зависи от разстоянието и обратно - все пак имаме елементарна формула: разстоянието е равно на скоростта по времето (S = V * t)
А, както знаем, скоростта на светлината е константа, така че промяната на времето е промяна в разстоянието.
Колкото до часовниците и времето, там по важно е не как и какво измерват, а спрямо какво.

Зависи, ти разглеждаш времето и разстоянието като зависими от движението и скороста.  Скоростта не зависи от времето и разстоянието, нито пък последните зависят от скороста,  само че апологетите на СТО не смятат че е така. Те смятат че времето и разстоянието са зависими от скоростта, а замислял ли си се, че това може и да не е така.  Това което си мислиш, всъщност е зависимост на три величини, път , скорост, и време. Пътят обаче може и да не се намесва когато се разглежда статична ситуация. Тогава няма никаква зависимост между разстояние и време. Колкото и време да тече, разстоянието между София и Бургас, си остава същото.

[Иван Григоров]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Бих го казал така

Времето на ПРОЦЕСА движение от А до В зависи от разстоянието- все пак имаме елементарна формула: разстоянието е равно на скоростта по времето (S = V * t). 

При константна скорост, за по- продължително време се изминава по- дълъг път, т.е. промяната на времето е промяна в изминатото разстояние.

Тук малко съм объркан за да преценя какво имате предвид. Смятам, че часовникът, както и еталонният метър и грам, не мери. Мерим ние като съизмерваме обекта с еталона.
Въпреки това е от значение за какво е еталон, предполагам това имате предвид в "по важно е не как и какво измерват" . Естествено с еталона за маса не може да мерим дължина. В т. см. е важен изборът на еталон. А "спрямо какво" е същото- избираме съответния еталон за съответното нещо или процес. Като искаме да мерим продължителност на процес, взимаме за еталон нещо със стандартизирана продължителност. Примерно часовник, който генерира секундите с еднаква и стандартна продължителност.

Моля да ме извините за елементарните обяснения, но много труд хвърлих за да разбера какво имате предвид в цитата. Възможно е да съм го преиначил, за което съжалявам.

Ставаше въпрос, че след като скоростта на светлината е константа, то промяната в местоположението (извършването на движение) се отразява върхъ времето.
Под спрямо какво имам предвид, че има значение това движение и съответното измерване на времето с какво се сравняват.
Например, ако имаме два часовника - един във влак, другият на гарата, то като сравним двата часовника, можем да кажем, че единия се намира в движение, спрямо другия. От друга страна, ако сравняваме отмерването на времето един спрямо друг, то този във влака ще бъде по - бавен и то толкова по - бавен, колкото скорстта, с която се движи спрямо другия, приближава скоростта на светлината.

Редактирано Септември 11, 2020 от Иван Григоров

[Иван Григоров]

Преди 3 часа, gooogle≪soft≫ said:

Зависи, ти разглеждаш времето и разстоянието като зависими от движението и скороста.  Скоростта не зависи от времето и разстоянието, нито пък последните зависят от скороста,  само че апологетите на СТО не смятат че е така. Те смятат че времето и разстоянието са зависими от скоростта, а замислял ли си се, че това може и да не е така.  Това което си мислиш, всъщност е зависимост на три величини, път , скорост, и време. Пътят обаче може и да не се намесва когато се разглежда статична ситуация. Тогава няма никаква зависимост между разстояние и време. Колкото и време да тече, разстоянието между София и Бургас, си остава същото.

Колкото си по - бърз, толкова по - голямо разстояние изминаваш, или пък изминаваш същото, но по - бързо, така че това за мен не вярно. Както вече споделих, скоростта на светлината е константа, затова времето зависи от движението.
Тук говорим само за връзката между време и пространство. Ако разстоянието и пространството между две точки си остава същото една спрямо друга, то напълно нормално е и в двете, времето да тече еднакво бързо.

[gmladenov]

Преди 1 час, Иван Григоров said:

Колкото си по - бърз, толкова по - голямо разстояние изминаваш, или пък изминаваш същото, но по - бързо, така че това за мен не вярно. Както вече споделих, скоростта на светлината е константа, затова времето зависи от движението.

Ти смесваш време и скорост ... което е най-естествено, след като времето е въведено
именно за да се даде количествено измерение на скоростта.

В наше село казваха "много бяга" за кола или мотоциклет, което е доста описателно,
но и много неточно, естествено. Именно затова ние хората сме въвели времето, с което
съвсем точно да определим смисъла на "много бяга".

И как го правим: като си измислим някакъв периодичен процес, който да ни служи за
брояч (или аршин). После с този брояч (аршин) отчитаме колко бързо протича някакъв
друг процес - като например преместването на една кола от точка А до точка В.

Според сегашният стандарт за брояч, ~9,2млрд електро-магнитни вибрации на цезиевия
атом се равняват на една секунда.

Значи когато говорим, че една кола "хвърчи" със 180км/ч (50 м/с), ние в същност имаме
предвид, че докато колата измине 50м, един цезиев атом ще извибрира ~9,2млрд  пъти.
Така по броя на вибрациите на цезиевия атом ние съдим дали една кола наистина много
бяга или не чак толкова много.

Също така ако едно време са казвали, че дадено събитие се е случило "преди 12 луни",
сега казваме, че същото това събитие се е случило преди ~29030400млрд вибрации на
цезиевия атом.

Всички това показва, че времето в същност е един постоянно-действащ брояч, който ние
хората сме измсилили, за да може да определим колко бързо бяга една кола или колко
отдавна се е случило дадено събитие.

Ако този брояч извенъж спре, животът ще си продължи все едно нищо не се е случило,
но ние хората ще изгубим способността да кажем с голяма прецизност колко бързо
бяга една кола. Вместо това ще трябва да се върнем към по-примитвивни методи - като
този с Лазар от известния виц.

Това по повод връзката между времето и пространството.

Редактирано Септември 11, 2020 от gmladenov