Какво е Времето?

[Малоум 2]

...

...

[Иван Григоров]

Преди 17 минути, gmladenov said:

Ти смесваш време и скорост ... което е най-естествено, след като времето е въведено
именно за да се даде количествено измерение на скоростта.

В наше село казваха "много бяга" за кола или мотоциклет, което е доста описателно,
но и много неточно, естествено. Именно затова ние хората сме въвели времето, с което
съвсем точно да определим смисъла на "много бяга".

И как го правим: като си измислим някакъв периодичен процес, който да ни служи за
брояч (или аршин). После с този брояч (аршин) отчитаме колко бързо протича някакъв
друг процес - като например преместването на една кола от точка А до точка В.

Според сегашният стандарт за брояч, ~9,2млрд електро-магнитни вибрации на цезиевия
атом се равняват на една секунда.

Значи когато говорим, че една кола "хвърчи" със 180км/ч (50 м/с), ние в същност имаме
предвид, че докато колата измине 50м, един цезиев атом ще извибрира ~9,2млрд  пъти.
Така по броя на вибрациите на цезиевия атом ние съдим дали една кола наистина много
бяга или не чак толкова много.

Също така ако едно време са казвали, че дадено събитие се е случило "преди 12 луни",
сега казваме, че същото това събитие се е случило преди ~29030400млрд вибрации на
цезиевия атом.

Всички това показва, че времето в същност е един постоянно-действащ брояч, който ние
хората сме измсилили, за да може да определим колко бързо бяга една кола или колко
отдавна се е случило дадено събитие.

Ако този брояч извенъж спре, животът ще си продължи все едно нищо не се е случило,
но ние хората ще изгубим способността да кажем с голяма прецизност колко бързо
бяга една кола и ще трябва да се върнем към по-примитвивни методи - като този с
Лазар от известния виц.

Времето е нещо абстрактно, а не брояч. Няма значение с какво и как го измерваш, всичко това е удобство за нас. Под време трябва да разбираме какво се случва на хоризонта на събитията, от перспективата на дадено нещо. С други думи какво се случва в момента, за него ? И понеже ние няма как да възприемем дадена информация по - бързо от скоростта на светлината, то ако нещо се движи с нейната скорост, "моментът" за него ще е различен. Тоест хоризонтът на събитията ще е или в миналото, ако нещото е по - бавно спрямо нея, или в бъдещето (ако е по - бързо). Колкото по - бавни сме от скоростта и, толкова по - назад се връщаме спрямо "момента". Затова този часовник във влака, се намира "в бъдещето", спрямо този на гарата.

Редактирано Септември 11, 2020 от Иван Григоров

[Иван Григоров]

@Малоум 2 Не разбирам много руски, но май говорим за едно и също, просто се опитвам да обяснявам на обикновен език. 

Редактирано Септември 11, 2020 от Иван Григоров

[scaner]

Преди 5 минути, Малоум 2 said:

...

...

Има един много прост метод как в кухнята да измерим скоростта на светлината с подръчни средства, с блокче шоколад

[gmladenov]

Преди 5 минути, Иван Григоров said:

Времето е нещо абстрактно, а не брояч.

Брояч = абстракция.

[gmladenov]

Ето още един мисловен експеримент, който показва, че времето е абстракция,
измислена от нас хората - а не някаква реалност, както някой тук вярват.

Нека си представим космически кораб, който "лети" в между-галактическото
пространство. Както е във фантастичните филми, членовете на екипажа хибернират
и трябва да се събудят малко преди космическият кораб да пристигне в далечна
галактика.

Заради повреда на борда, обаче, един от членовете на екипажа - да го наречем
Скенер - се събужда по-рано. И това, което Скенер вижда, е че навигационната
система на кораба се е развалила, а всички часовници на борда са спряли.

Значи Скенер се намира някъде в космоса - но няма никаква идея точно къде,
нито пък колко е часът.

В задачата се пита как Скенер ще свери часовниците на борда на космическия
кораб спрямо земното време? (Допускаме, че часовниците са спрели, но не са
развалени и могат да бъда пуснати да работят отново.)

Първото нещо, което веднага забелязваме, че Скенер не може да извърши
никакво измерване, което да му каже колко е часът.

Ако времето беше физическа величина (като темпретурата или налягането),
Скенер просто щеше да измери колко е часът ... и готово, проблемът е решен.
Само че времето не е физическа величина.

Също така ако Скенер знаеше къде се намира, той би могъл да изчисли на какво
разстояние се намира от земята и знаейки скоростта на кораба да прецени колко
време е изтекло от началото на мисията. Въз основа на тази информация той би
могъл да свери часовниците на борда. Само че тази информация също липсва,
тъй като навигационната система не работи.

Значи какво може да направи Скенер, за да свери часовниците по земното време??
Ако някой се сеща, нека да сподели.

Естествено, че Скенер той може да си избере някаква произволна дата за начало на
летоброенето или пък просто да нулира часовниците. Но и в двата случая той не може да
знае дали те са сверени спрямо земното време или не.

От този пример би трябвало да е ясно, че ние не може просто да измерим колко е часът,
защото времето не е физическа величина, която може да бъде измерена. Също така без
памет за някакво отправно събитие, което да служи за начало на летоброенето, ние няма
как да сверим един часовник спрямо това събитие/летоброене. Ако искаме да имаме време,
щем-нещем трабва да почнем на чисто.

В крайна смета ние сме тези, които казваме кога времето започва и какво отмерват
часовниците. Тогава как времето е съществуващо ... след като ние сме го измислили??
Ако нас ни няма, колко е часът?

Редактирано Септември 11, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

...ама без колче, боднато в началото ще е трудно.  

Благодаря за смисления отговор.

Покрай него се сещам за нещо друго:
Според релативизма, да се говори за движение без отправна точка е безсмислено.
Както се показва, същото важи и за времето: без отправно събитие, понятието време
също изглежда безсмислено.

Значи докато пространството винаги съществува (стига в него да има материя), то
времето е като движението: без отправно събитие то не съществува.

В горния пример, ако космическият кораб е на светлинни години от земята, Скенер
трябва доста да почака, преди да синхронизира часовниците си със земното време.

Междуврменно, началото на времето за него е моментът на събъждането му от
хибернация. От Скенерова гледна точка, времето преди това е недефинирано;
тоест, то не съществува. Пространството, от друга страна, със сигурност е
съществувало преди събуждането на Скенер.

Редактирано Септември 11, 2020 от gmladenov

[Иван Григоров]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

При скоростта на движение на влак, часовниците ще работят изумително точно, защото скоростта е незначителна. При сверяването им на гара А, сигналът до третия часовник- на гара В ще стигне със скоростта на светлината. Ако пък не гледаме часовника на гара В, а изпратим сигнал, че сме пристигнали, той ще се забави с времето за движение на ел.мг вълни. Не харесвам примера с влак, когато се говори за скорости близки до скоростта на светлината. Единствено уважавам примери със спътници и GPS сигнали, където времето е важно за идентифициране на мястото, като остава уговорката, че спътниците също не се движат със скорост близка до скоростта на светлината, но са с максимална според моите представи. За сега, от опит зная, че няма изместване, т.е. с времето не показва, че съм по- нанякъде от мястото на което съм.

При скорост близка до тази на светлината пък не харесвам примери с нашата представа за часовник и наблюдател. Допускам, че при скорост близка до скоростта на светлината, движещите се обекти за външния наблюдател, т.е. ние, ще са сноп светлина. За вътрешния наблюдател- ние ще сме сноп светлина. При тези условия идеята за съвременен часовник и това как си ги сравняваме не ми е приемлива. 

Разбира се, че аналогията с влаковете не е докрай точна, но целта е да се добие представа спрямо какво е относително времето. 

И да, съгласен съм с второто допускане, че ще имаме характеристиката на фотоните. Просто за този, който се движи с такава скорост, всичко ще бъде "спряло". Няма как забележи никаква промяна наоколо. 

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ето още един мисловен експеримент, който показва, че времето е абстракция,
измислена от нас хората - а не някаква реалност, както някой тук вярват.

Нека си представим космически кораб, който "лети" в между-галактическото
пространство. Както е във фантастичните филми, членовете на екипажа хибернират
и трябва да се събудят малко преди космическият кораб да пристигне в далечна
галактика.

Заради повреда на борда, обаче, един от членовете на екипажа - да го наречем
Скенер - се събужда по-рано. И това, което Скенер вижда, е че навигационната
система на кораба се е развалила, а всички часовници на борда са спряли.

Значи Скенер се намира някъде в космоса - но няма никаква идея точно къде,
нито пък колко е часът.

В задачата се пита как Скенер ще свери часовниците на борда на космическия
кораб спрямо земното време? (Допускаме, че часовниците са спрели, но не са
развалени и могат да бъда пуснати да работят отново.)

Първото нещо, което веднага забелязваме, че Скенер не може да извърши
никакво измерване, което да му каже колко е часът.

Ако времето беше физическа величина (като темпретурата или налягането),
Скенер просто щеше да измери колко е часът ... и готово, проблемът е решен.
Само че времето не е физическа величина.

Също така ако Скенер знаеше къде се намира, той би могъл да изчисли на какво
разстояние се намира от земята и знаейки скоростта на кораба да прецени колко
време е изтекло от началото на мисията. Въз основа на тази информация той би
могъл да свери часовниците на борда. Само че тази информация също липсва,
тъй като навигационната система не работи.

Значи какво може да направи Скенер, за да свери часовниците по земното време??
Ако някой се сеща, нека да сподели.

Естествено, че Скенер той може да си избере някаква произволна дата за начало на
летоброенето или пък просто да нулира часовниците. Но и в двата случая той не може да
знае дали те са сверени спрямо земното време или не.

От този пример би трябвало да е ясно, че ние не може просто да измерим колко е часът,
защото времето не е физическа величина, която може да бъде измерена. Също така без
памет за някакво отправно събитие, което да служи за начало на летоброенето, ние няма
как да сверим един часовник спрямо това събитие/летоброене. Ако искаме да имаме време,
щем-нещем трабва да почнем на чисто.

В крайна смета ние сме тези, които казваме кога времето започва и какво отмерват
часовниците. Тогава как времето е съществуващо ... след като ние сме го измислили??
Ако нас ни няма, колко е часът?

Напълно погрешно схващане имате за идеята за време. Да, ползваме "Големият взрив" за начална точка, просто, защото не знаем какво има преди това. Както казах и по - рано, времето не е това да знаеш колко е часа. Това е начин, който ни помага да опишем промените, които настъпват около нас. Времето се характеризира с минало, настояще и бъдеще, не с часове, минути, ери, епохи - това са подробности и улеснения като всяка мерна единица. 

Имат значение единствено събитията и промените, които настъпват преди, или ще настъпят след настоящия момент. 

Настоящият е момент е информацията ни, донесена от поредната порция светлина. Въз основа на скоростта си, един ще вижда едни промени, друг други, било то случили се, или такива, които ще се случат за първия. 

Толкова е просто. 

[Иван Григоров]

Преди 57 минути, gmladenov said:

Благодаря за смисления отговор.

Покрай него се сещам за нещо друго:
Според релативизма, да се говори за движение без отправна точка е безсмислено.
Както се показва, същото важи и за времето: без отправно събитие, понятието време
също изглежда безсмислено.

Значи докато пространството винаги съществува (стига и в него да има материя), то
времето е като движението: без отправно събитие то не съществува.

В горния пример, ако космическият кораб е на светлинни години от земята, Скенер
трябва доста да почака, преди да синхронизира часовниците си със земното време.

Междуврменно, началото на времето за него е моментът на събъждането му от
хибернация. От Скенерова гледна точка, времето преди това е недефинирано.

Времето и пространството могат да съществуват без отправна точка. Тя е нужна за измерването им, не за съществуването им. 

Те са относителни спрямо сегашния момент, не спрямо началото. От горния ви пример за температурата и налягането става ясно, че те също си имат начална точка, за да ги измерим - 0. Ако едно дете пипне горещ котлон, то не знае колко градуса е. 

Важни са промените и явленията, които настъпват, не как ги описваме. 

Редактирано Септември 11, 2020 от Иван Григоров

[gmladenov]

Преди 2 часа, Иван Григоров said:

Напълно погрешно схващане имате за идеята за време.

Това е доста спорно .

 

Цитирай

Както казах и по - рано, времето не е това да знаеш колко е часа. Това е начин, който ни помага да опишем промените, които настъпват около нас. Времето се характеризира с минало, настояще и бъдеще, не с часове, минути, ери, епохи - това са подробности и улеснения като всяка мерна единица.

Точно затова е дискусията. Ти автоматично допускаш, че времето съществува и че
съществуват минало, настояще и бъдеще ... без да си уточнил какво точно е време.

Ти самият каза, че времето е "нещо абстрактно", което значи, че то не е физически
съществуващо. И наистина, няма физическо измерване, което ти можеш да направиш,
за да разбереш колко е часа. 

Замисли се:

• термометърът измерва температура
• барометърът измерва налягане
• часовникът ... не измерва нищо

Часовникът отчита време само ако е верен и сверен - но той в същност не измерва
нищо. Той просто си тиктака монотонно и ние използваме това тиктакане за да се
ориентираме в деня.

По принцип, времето е една условност, която всички ние сме приели за удобство.
За целта сме създали мерки за отчитане на времето, избрали сме отправни събития за
летоброене (рождество Христово) и т.н.

Но това е просто една система за синхронизиране на събития и отчитане на скорости.
Ако дойдат извънземните, те най-вероятно ще имат своя собствена система за отчитане
на време, която ще е различна от нашата (ако те въобше имат концепция за време).

Всичко това показва, че времето не е физически съществуващо, а е просто една условност.

Ако се замислиш, "държавата" също е условност. На някаква територия живеят хора,
които говорят един език и са избрали свои представители да ги управляват. От тази
гледна точка държавата съществува.

Но от чисто физична гледна точка, държавата не съществува като физическо явление.
Същото се отнася и за времето.

Нещо друго.

Какво значи, че миналото съществува? Ако нямаме запис/памет за минали събития,
как щяхме да знаем, че те са се случили? Как щяхме да знаем, например, че на земята
някога са живяли динозаври, ако досега не беше намерена нито една вкаменелост
на динозавър?

Записът за минали събития време ли е, обаче - или запис?
Тогава какъв е смисълът на "миналото съществува"?

Редактирано Септември 12, 2020 от gmladenov

[Tahev loren]

Мое мнение е че времето, не е дори абстракция, то е измислица за да се определят количеството събития в пространството. Пространството мисля че също е измислица, за да се определя и количеството на материята, нейната плътност. Грам на кубичен сантиметър примерно. Пространството и времето са идеи на човешката мисъл, за да се описва количеството на материята и на нейното движение. Пространството и времето не са обективни понятия, не са и форма на материята. 

[gmladenov]

Преди 5 минути, Tahev loren said:

Пространството мисля че също е измислица ...

За времето съм съгласен, но за пространството не.

Слънчевата светлина пътува ~8,3 минути от слънцето до земята.
Това разстояние въобще не е измислица, а най-реално физическо
разстояние - в пространството.

[Tahev loren]

Преди 1 час, gmladenov said:

За времето съм съгласен, но за пространството не.

Слънчевата светлина пътува ~8,3 минути от слънцето до земята.
Това разстояние въобще не е измислица, а най-реално физическо
разстояние - в пространството.

Пътуването е реален физически процес на движение на материята. Пространството е някаква идея чрез която се обяснява пътуването като физически процес. Ако пространството е реалност, тогава и времето ще е реалност, защото пътувайки през реалното пространство, изминава време което е следствие на реалното пространство. Или меренето на една реалност би изисквала за това друга реалност , в случая времето. При пътуване пространството може да се измерва чрез времето. Така че една реалност става предпоставка за друга реалност.

[gmladenov]

Преди 38 минути, Tahev loren said:

Пътуването е реален физически процес на движение на материята.

Съгласен.

 

Цитирай

Ако пространството е реалност, тогава и времето ще е реалност, защото пътувайки през реалното пространство, изминава време което е следствие на реалното пространство.

Не съм съм съгласен.

Времето представлява количествена мярка за скорост, която по никакъв
начин не влияе върху реалността на пространството.

На този етап ние сме стандартизирали измерването на скорост чрез време.
Ако имахме по-удобна форма за измерване на скорост, щяхме да ползваме
нея - но на тази етап времето е най-удобно.

"Колко вода е изтекла" докато Юсеин Болт избягва 100м е съвсем валидна
мярка за скорост, но не е удобна. Времето е по-удобно, като също така е и
по-универсално, защото го използваме за хронология, освен за скорост.

Редактирано Септември 12, 2020 от gmladenov

[Tahev loren]

Преди 13 минути, gmladenov said:

Съгласен.

 

Не съм съм съгласен.

Времето представлява количествена мярка за скорост, която по никакъв
начин не влияе върху реалността на пространството.

На този етап ние сме стандартизирали измерването на скорост чрез време.
Ако имахме по-удобна форма за измерване на скорост, щяхме да ползваме
нея - но на тази етап времето е най-удобно.

"Колко вода е изтекла" докато Юсеин Болт избягва 100м е съвсем валидна
мярка за скорост, но не е удобна. Времето е по-удобно, като също така е и
по-универсално, защото го използваме за хронология, освен за скорост.

Какво пречи да мерим скороста с пространството, да речем движим се със скорост за определен интервал от време изминаваме определено растояние . Или математически знаейки времето за пътуване и скороста, ние намираме изминатото разстояние.

[gmladenov]

Преди 16 минути, Tahev loren said:

Какво пречи да мерим скороста с пространството ...

Не мерим скорост с пространство, защото то не е мерило за скорост.
За целта ползваме времето.

Ние хората така сме се изхитрили, че мерим най-различни скорости
с време:

• колко бързо изсъхва новата боя на стената
• колко бързо се разтваря 1кг сол в 2л вода
• колко бързо изяждаш една пица
• колко бързо изминаваш дадено разстояние

Така погледнато се вижда, че времето и пространството не са чак толкова
свързани, колкото изглежда на пръв поглед. Тяхната единствена връзка е
в това, че мерим скоростта на придвижване с времето.

Ако мерехме скоростта с нещо друго, между време и пространство въобше
нямаше да има връзка.

[deaf]

Един въпрос от лаик. Със самолет от София до Ню Йорк се стига за седем или девет часа. Но ако днес на 12 септември вечерта човек се качи на самолета за Ню Йорк,когато утре пристигне там,денят ще е пак 12 септември! Как е възможно това? На теория може и да 12 септември,но на практика човек все пак ще е остарял с един ден.

[Иван Григоров]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Това е доста спорно .

 

Точно затова е дискусията. Ти автоматично допускаш, че времето съществува и че
съществуват минало, настояще и бъдеще ... без да си уточнил какво точно е време.

Ти самият каза, че времето е "нещо абстрактно", което значи, че то не е физически
съществуващо. И наистина, няма физическо измерване, което ти можеш да направиш,
за да разбереш колко е часа. 

Замисли се:

• термометърът измерва температура
• барометърът измерва налягане
• часовникът ... не измерва нищо

Часовникът отчита време само ако е верен и сверен - но той в същност не измерва
нищо. Той просто си тиктака монотонно и ние използваме това тиктакане за да се
ориентираме в деня.

По принцип, времето е една условност, която всички ние сме приели за удобство.
За целта сме създали мерки за отчитане на времето, избрали сме отправни събития за
летоброене (рождество Христово) и т.н.

Но това е просто една система за синхронизиране на събития и отчитане на скорости.
Ако дойдат извънземните, те най-вероятно ще имат своя собствена система за отчитане
на време, която ще е различна от нашата (ако те въобше имат концепция за време).

Всичко това показва, че времето не е физически съществуващо, а е просто една условност.

Ако се замислиш, "държавата" също е условност. На някаква територия живеят хора,
които говорят един език и са избрали свои представители да ги управляват. От тази
гледна точка държавата съществува.

Но от чисто физична гледна точка, държавата не съществува като физическо явление.
Същото се отнася и за времето.

Нещо друго.

Какво значи, че миналото съществува? Ако нямаме запис/памет за минали събития,
как щяхме да знаем, че те са се случили? Как щяхме да знаем, например, че на земята
някога са живяли динозаври, ако досега не беше намерена нито една вкаменелост
на динозавър?

Записът за минали събития време ли е, обаче - или запис?
Тогава какъв е смисълът на "миналото съществува"?

Съществува "сега" и това, както вече трети път казвам, е поредната порция фотони, стигаща до очите ни. Всичко преди тази порция е минало, всичко след нея е бъдеще.

Часовникът отмерва брой еднакви инетервали от "сега". Интервалите са избрани за наше удобство и са съобразени с други физични зависимости. 

Ето, вие казвате "живяли", тоест събитие, което се е случило преди момента на писане на коментара. Точно това е времето - сравнението (едно събитие преди друго или след).
И последно, прегледахте ли някое от видеата публикувани тук, те внасят дори повече подробности, иначе изглежда, че просто ни провокирате, концентрирайки се върху часовници и така нататък ?

[Малоум 2]

Преди 11 часа, gmladenov said:

...

В задачата се пита как Скенер ще свери часовниците на борда на космическия
кораб спрямо земното време? (Допускаме, че часовниците са спрели, но не са
развалени и могат да бъда пуснати да работят отново.)

...

Добре, че си събудил физик, щото ако беше ти...

Та - може да се измери с период на полуразпад на подбрано в-во. С масспектрометър се определят точно количествата на разпадналите се елементи и ... това е, лаборатория. С "връщане назад във времето" - готово и е сравнително точно. Със сигурност има и др. възможности - напр. атомен часовник, не един, а няколко - навсякъде точно вървят. Ако има отклонения - средно ще е пак достатъчно точно...

...

[deaf]

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Както "настояще" е момент от времето, така и "тук" е точка.

В момента в който установяваме нещо,(например звъни телефонът),това звънене вече е факт,тоест минало.

[gmladenov]

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Добре, че си събудил физик, щото ако беше ти...

Та - може да се измери с период на полуразпад на подбрано в-во. С масспектрометър се определят точно количествата на разпадналите се елементи и ... това е, лаборатория. С "връщане назад във времето" - готово и е сравнително точно.

Хехе, това е хитруване. Ключовата дума тук е "сравнително точно."

Естествено, че ще определиш възрастта в някакви рамки, но не можеш
да определиш с пълна точност кое време е на земята.

 

Цитирай

Със сигурност има и др. възможности - напр. атомен часовник, не един, а няколко - навсякъде точно вървят. Ако има отклонения - средно ще е пак достатъчно точно...

По условие часовниците са сперели. Това е примерът.

[gmladenov]

Преди 5 часа, deaf said:

В момента в който установяваме нещо,(например звъни телефонът),това звънене вече е факт,тоест минало.

Логически е така. Въпросът е какво означава "минало" физичеки.

Най-общо казано, вселената винаги се намира в едно общо физическо състояние,
което ние наричаме "сега". Това състояние непрекъснато се променя.

Ако имаме памет/запис за тези промени, ние може да "възстановим" миналото.
Но ако се замислиш, това е мисловна/логическа възстановка, а не физическа.

Динозаврите не възкръсват от това, че ние намираме техни вкаменелости.
Те си седят като вкаменелости - а от тях ние правим мисловна възстановка,
че на земята някога са живяли динозаври.

В крайна сметка миналото и бъдещето са в нашите глави, така да се каже.
Ние сме тези, които имаме памет за миналото и представа за бъдеще.
Във физическата реалност, от друга страна, времето винаги е "сега".

[gmladenov]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Момент, сега- сега, веднага са някакви много кратки величини, отнасящи се до скорошно бъдеще. По подобие с "тук", представете си къде сте на пътя, но не сте спрял, движите се. Точката на която сте бил в момента вече ви е зад гърба. Е, какво да се прави- точките са особено, безразмерно място.

За времето си прав, но за пространството не си .

Вселената наистина съществува в едно непрекъснато състояние
на "сега", което е преходно и непрекъснато "отлита".

Но ако си спрял на пътя, ти си седиш там и твоето местоположение
не се сменя. Самото място в пространството е постоянно.

[Малоум 2]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Най-общо казано, вселената винаги се намира в едно общо физическо състояние,
което ние наричаме "сега". Това състояние непрекъснато се променя.

Състоянието се променя НЕПРЕСТАННО - в едни случаи непрекъснато, а в други - прекъснато... Ха, що тъй!

Интересуват ни именно ПРЕкъснатите процеси, та да ги ползваме за отчет на времеви промени. А, светът се гради на микро-частици - там всички процеси са прекъснати (дискретни). Щеш не щеш - времето физически е внедрено в материята. Не пита теб!

...

[gmladenov]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Състоянието се променя НЕПРЕСТАННО - в едни случаи непрекъснато, а в други - прекъснато... Ха, що тъй!

Много добро уточнение.

 

Цитирай

А, светът се гради на микро-частици - там всички процеси са прекъснати (дискретни). Щеш не щеш - времето физически е внедрено в материята. Не пита теб!

По твоята теория да, но по моето виждане не .

(Ако вакуумът наистина е "зрънчест", той трябва да е материален - а за това
доказателства няма.)

Редактирано Септември 12, 2020 от gmladenov