Какво е Времето?

[scaner]

Преди 25 минути, gmladenov said:

Но ако си спрял на пътя, ти си седиш там и твоето местоположение
не се сменя. Самото място в пространството е постоянно.

Тая мотика за кой път я настъпваш?

По какъв метод стигаш до извода, че мястото ти в пространството е постоянно? Щото за някой в трамвая е съвсем очевадно, че мястото ти в пространството се мени

Само не ми давай измислени предразсъдъци като аргументи, че и тая тема я удави с тях.

[gmladenov]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Скоростта, по мои представи не се мери пряко. Тя е отношение.

Тя е отношение, защото така сме избрали.

Ако вземем приказката "много вода изтече" най-буквално, ние може да
мерим скорост с това колко литри вода изтичат от един басейн докато
дадена тяло изминава дадено разстояние.

Например, нека докато една кола изминава пътя от София до Пловдив
от басейна да изтичат 10л, а докато друга кола го изминава - 20л.
В случая скоростта на първата кола е 10л, а скоростта на втората 20л.

Ето ти мярка за скорост, която не е отношение. Няма никакъв проблем
да мерим така скоростите ... освен че е неудобно и непрактично.

Сегашната мярка за скорост е отношение, защото така е най-смислено
да опишем скоростта. Но това отношение не е някакво изконно свойство
на скоростта, а просто условност.

Редактирано Септември 12, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 22 минути, scaner said:

По какъв метод стигаш до извода, че мястото ти в пространството е постоянно?

Хехе, прочети внимателно какво съм написал:

• Самото място в пространството е постоянно.

Пространството е "там" и не се променя (освен, че вселената се
разширява - но това може да се пренебрегне за малки мащаби).

[scaner]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Хехе, прочети внимателно какво съм написал:

• Самото място в пространството е постоянно.

Прочетох го, и за това питам. Какво значи "място на пространството"? С какво се характеризира, освен с безсмислени фрази?

Преди 22 минути, gmladenov said:

Пространството е "там" и не се променя

Къде точно? Посочи го щом го знаеш. Без кавички. Ще ти се наложи да дефинираш "място" без да прибягваш до пространствена терминология.

Е?

И като се освестиш, какъв смисъл има да се опитваш да мислиш с понятия без смисъл?

[scaner]

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Един уважаван господин  споделил умозрителен експеримент за това, как се светва с фенерче във влак в посока на движението, в посока перпендикулярна на движението и как тече времето в този умозрителен експеримент. Тази история се разказва и до днес и по нея се умува като по Херкулесовските подвизи.

Междувременно бе постигната свръхзвукова и хиперзвукова скорост. Хора отлетяха до Луната и се върнаха. Изстреляха апарати, които напуснаха Слънчевата система. Защо още чоплим хипотетичния влак?

Използването на влака е великолепен пример да се разберат дълбоките идеи, които този уважаван господин предлага. Просто, ненатоварващо, само с прилагане на елементарна училищна логика и предложени закономерности, се демонстрират дълбокоидущите следствия от тези закономерности. Е, на който не са му интересни, няма защо да се вдълбочава, но на него и цялата тема ще му е безразлична. Както се казва, влакът е педагогически похват. Вече, ако някой е много напреднал, да, влакът му е излишен, не се нуждае от тази патерица. Но не виждам много такива хора наоколо...Напротив, те и с влака тъпчат на едно място.

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Защо не знаем дали часовникът на Армстронг (не Сачмо) е изостанал или е забързал? Ако не може да се установи, тогава за какви влакове говорим? Ако на отиване е избързал, а на връщане е изостанал, защо това не интересува никого, включително и тези, които смятат скоростта на ракетите? 

Знаем, разбира се. Точно на Армстронг тогава в еуфорията никой не се е сетил да му мери часовника (пък и той не е бил точен, тогава атомните часовници са тежали тонове), но по-късно са го измерили с атомни часовници много точно, опитът на Хафеле-Кийтинг. Този експеримент е повторен с нарастваща точност многократно, а по случай 40 годишнината му през юни 2010 г. бе направено много точно повторение отново от NPL. Резултатите му се потвърждават и  при системата GPS, както и още през 30-те години, когато се доказва че времето на живот на възбудените атомни състояния се променя (Стилуел), както и по-късно времето за полуразпад на бързодвижещи се частици се променя, и така до наши дни.

Сега, че тук някакви многознайковци се надприказват и расъждават без да познават фактите, няма смисъл да коментирам.

Преди 11 часа, Втори след княза said:

После, границата на светлинната скорост... Ясно, тя е непостижима. Така са мислили и за скоростта на звука. А как стоят нещата с тези подобни на светлинните вълни? Как се разпространява звукът в кабината на пилота преди и след преминаване на звуковата бариера? Казват, че се чува гръм. Защо очакваме, че фенерчето от влака ще свети в каквато и да е посока, а не да има сияние? Ма...ната му.

Физическите закони, които сме изучили, показват, че сравнението със звука е напълно  грешна аналогия. Много трудно може да се намери някаква прилика дори, ако се позадълбае в нещата.

Колкото за влака, той е точно за това, да покаже по достъпен за всички начин,  че не може и дума да става за някаква аналогия със звук, и че самата класическа физика престава да работи при големи скорости. Да могат и лаици да разберат нещата, стига да желаят.

[Иван Григоров]

@scaner Не знам дали добре направих, че намесих тази аналогия, но се старах простичко да обясня нещата. Даже цяла лекция на достъпно ниво предложих, с графики и доказаталетсва, но се съмнявам някой да си е направил труда да изгледа и 10 минути.

 

Редактирано Септември 12, 2020 от Иван Григоров

[scaner]

Преди 20 минути, Иван Григоров said:

Не знам дали добре направих, че намесих тази аналогия, но се старах простичко да обясня нещата. Даже цяла лекция на достъпно ниво предложих, с графики и доказаталетсва, но се съмнявам някой да си е направил труда да изгледа и 10 минути.

Не ви виня за нищо, просто отговарях на съмненията на Втори.

Колкото до аналогията звук и светлина, тя наистина е объркваща. Единствената прилика (и то приблизителна) е, че двата процеса имат вълнов характер (но при светлината той е много по-сложен, там фотоните могат да не се държат като вълни). Но разликите преобладават: светлината не изисква среда за разпространение, докато звукът изисква (и това се отразява по отношение лимитите на скоростта на съответнте процеси), светлината са напречни трептения, докато звукът надлъжни, и т.н. Човек който е учил в училище само за първата прилика, лесно ще се обърка и ще нагази в аналогията по-дълбоко, което не е добре за ползването на тази аналогия. Може да се използва, но внимателно да се очертава границата до която е валидна, а пък това само ще усложни нещата..

[gmladenov]

Преди 12 часа, Иван Григоров said:

Съществува "сега" и това, както вече трети път казвам, е поредната порция фотони, стигаща до очите ни. Всичко преди тази порция е минало, всичко след нея е бъдеще.

Ти замислял ли си се, че всички фотони, достигащи до очите ни, са винаги от миналото.
Разликата е само в отдалечеността на миналото.

[Иван Григоров]

Преди 15 минути, gmladenov said:

Ти замислял ли си се, че всички фотони, достигащи до очите ни, са винаги от миналото.
Разликата е само в отдалечеността на миналото.

Разбира се, различните момемнти на достигане, правят времето относително за всеки. И точно в това, че зависи колко е далече този източник на фотони, обединява времеото и пространството. Всеки живее сега, но възприема буквално минали събития. Разстоянието и последвалото отдалечаване или приближаване (при движение) правят 'сега' да е по - назад или или по - напред в миналите събития. 
'Сега' също е относително понятие.

Тук изразявам пълното си мнение за времето и пространството. Който не е съгласен с нещо, може да разгледа източниците и допълнителните материали.

https://ivanit.eu/hobbies/article/41

[Иван Григоров]

Преди 40 минути, scaner said:

Не ви виня за нищо, просто отговарях на съмненията на Втори.

Колкото до аналогията звук и светлина, тя наистина е объркваща. Единствената прилика (и то приблизителна) е, че двата процеса имат вълнов характер (но при светлината той е много по-сложен, там фотоните могат да не се държат като вълни). Но разликите преобладават: светлината не изисква среда за разпространение, докато звукът изисква (и това се отразява по отношение лимитите на скоростта на съответнте процеси), светлината са напречни трептения, докато звукът надлъжни, и т.н. Човек който е учил в училище само за първата прилика, лесно ще се обърка и ще нагази в аналогията по-дълбоко, което не е добре за ползването на тази аналогия. Може да се използва, но внимателно да се очертава границата до която е валидна, а пък това само ще усложни нещата..

Има и още нещо, светлината няма маса. Фотоните са елементарни частици, които не взаймодействат с Хигс полето, което прави скоростта им толкова голяма. 

 

Редактирано Септември 12, 2020 от Иван Григоров

[gmladenov]

Преди 9 часа, scaner said:

Цитирай

Пространството е "там" и не се променя

Къде точно? Посочи го щом го знаеш. Без кавички. Ще ти се наложи да дефинираш "място" без да прибягваш до пространствена терминология.

Пространството се характеризира с разстоянията между физическите
обекти. Тези разстояния са реални и се намират в пространството.

Освен това нали гравитацията уж изкривява пространството.
Ако пространството не същестува, тогава какво се изкривява?
Нищото ли??

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Пространството се характеризира с разстоянията между физическите
обекти. Тези разстояния са реални и се намират в пространството.

И като махнеш физическите обекти, за да не загрозяват картинката, къде отиват "реалните" разстояния? Хайде, покажи ги, нали са там, в пространството и са реални, каквото и да значи това

Но въпросът ми беше за нещо друго. Ти говориш за "място на пространството", че "то е там и не се променя". Какъв смисъл влагаш в тая безсмислица? "Място" е терминология характеризираща се чрез пространството, реално си казал "пространството е някъде в пространството", което е още по-голяма безсмислица. Как изобщо си изпаднал толкова ниско, да се опитваш да разсъждаваш с понятия без смисъл?

Преди 2 часа, gmladenov said:

Освен това нали гравитацията уж изкривява пространството.
Ако пространството не същестува, тогава какво се изкривява?

Младенов, губят ти се причините и следствията. Точно изкривеността на пространството е гравитацията  

Гравитацията да не би да е нещо самостоятелно съществуващо? Материята е тази, която променя геометрията на пространството. А геометрията показва какви са качесттвата на разстоянията и дължините. Които също са продукт на материята - без да е намесена материята, няма ни разстоянния ни дължини, не можеш да говориш за пространствени отношения изобщо.. Струпва се повече материя - разстоянията и дължините имат едни свойства, струпва се по-малко - имат други свойства, няма материя - няма и растояния и дължини. 

Какъв е изводът? Пространството е качество, което проявява материятаа. То е толкова реално, колкото и времето, също друго качество на материята, характеризиращо промените. Проявите на това каачество зависят от количеството на самата материя, това е смисъла на "изкривяване на пространството", ако не си разбрал до сега.

Тая работа не става с циклене върху сбъркани предразсъдъци, идващи от нищото

Редактирано Септември 13, 2020 от scaner

[scaner]

Преди 27 минути, Втори след княза said:

Въобразявам си явлението така: фотонният поток си е сам среда. Носят се едни частици, които си взаимодействат. Ако срещнат материя, реагират с нея и помежду си. Разликата е, че при обичайното понятие за звук трептенията се предизвикват в статична среда, а при светлината в движеща се с висока скорост в една посока среда. Ако от дупчицата в МКС, която наложи пасажерите да се скупчат наедно, излиза поток въздух, то той ще има свойства на движеща се среда със свои вълнови и корпускулни свойства. Не зная съществува ли експеримент, но явлението е мислимо и допускам, може да се моделира.

За сега няма никакви доказателства, че фотоните си взаимодействат...  Поне не и в енергетичният диапазон който ни е достижим.

Ами какво правим с единичните фотони? Ако интензитетът на светлината се отслаби силно, фотонният поток се разкъсва на единични фотони. Всеки от тях си се разпространява без влиянието на другите, пак през вакуум. Най-близката аналогия е поведението на хвърлен камък - на него не му трябва среда. Или цунамито, когато се срещне с брега - може да напредне на километри навътре, без да има водна среда която да пренася вълната по пътя. Наблюдението на далечните звезди, които са много слаби,е в режим на броене на фотони - ако човешкото око можеше да ги види (то няма такава чувствителност, но жабешкото например има), ние щяхме да ги видим не да светят непрекъснато, а да мигат. Сега, дали ще кажем, че камъкът като лети сам си е среда по която се движи, това е някаква казуистика и не виждам смисъл да се задълбочаваме в тая посока. Под среда се разбира нещо, което оказва поддръжка на това движение, и чиито свойства това движение изявява. Поне за сега няма такава среда, спомагаща движението на светлината.

Редактирано Септември 13, 2020 от scaner

[gmladenov]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Въобразявам си явлението така: фотонният поток си е сам среда.

Потокът сам си е вълна, а не сам си е среда .

При материалните вълни средата се вълнува (например водата), докато
електромагнитните вълни самите те са вълните.

Представи си ги, все едно са материални (TRANSMITTER = предавател, RECEIVER = приемник ).

Редактирано Септември 13, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Може ли да се обясни без призрачни пламъчета как така фотоните не си взаимодействат, а въздействат върху материята? 

Само някои пояснения, докато чакаме отговора на Скенер:

• фотон = порция енергия

Електромагнитната енергия се предава и приема на порции, наречени фотони.
На физиците им е много удобно да третират тези порции като частици, а те
в същност не са никакви частици.

Струва ми се, че ти ги приемаш като частици и затова се чудиш защо те
не взаимодействат една с друга, а взаимодействат с електроните.

[gmladenov]

Преди 29 минути, Втори след княза said:

Приемам илюстрацията, но първо, тя е във въздушна среда и полето (не го проумявам) не прави нищо на въздушните атоми ...

Дали средата е въздух или вакуум няма значение. Нали затова казваме, че
светлината не се нуждае от среда. Самата светлина е вълната, а не средата.

Ето още една картинка - този път на лазер. Тя илюстрира как лазерът "изхвърля"
светлинните вълни като струя вода. За разлика от водната струя, обаче, лазерната
"струя" е вълновидна и не е материална, а светлинна:

Водна струя:

Редактирано Септември 13, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 49 минути, Втори след княза said:

К`о ма напра`и ти мене, бе? Уби ма, закла ма. Съсипа ми новата парадигма! 

Само още нещо: 
Ако фотонният поток се деформира в близост до големи маси, ако един фотон може да си взаимодейства с електрони и да възбуди цяла молекула, а помежду си не взаимодействат, това има нужда от разяснение.

Значи, движи се този квант като пламъче и в една точка, в едно и също време, се движи под ъгъл друг квант. Те не се сблъскват, не се заобикалят, а преминават един през друг без последици. Стига до нормална материя и изведнъж електронът загубва орбитата си и напуска притеглянето. Пламъчето му подпалва връзката с ядрото и той хуква ли? Не фотон, фантом трябва да го нарекат. Стигат после фотоните до една дупчица и се нареждат, изчакват се без да се натрупват и сгъстяват, а като излизат се разпръскват като пътници на спирка на метрото и дифрактират.
Призраци!

Може ли да се обясни без призрачни пламъчета как така фотоните не си взаимодействат, а въздействат върху материята? 

Ами като начало, факт е, че фотоните не си взаимодействат. Ако си взаимодействаха, щяха да се разсейват един друг, да се отклоняват от правата линия по която се движат, и ние нямаше да можем да различим нищо, когато гледаме. Например гледаме към заведението отсреща, някаква кола се движи напреко на нашата зрителна линия със светнати фарове, фотоните от тях ще издухат всичката светлина която идва към очите ни, образно казано. Както и да е, експериментално е доказано, че на практика всичките фотони които можем да произведем, с колайдери или без, не взаимодействат един с друг, не се разсейват. Предполага се, само теоретично, че вероятно някакви супер тежки гама кванти може би могат да проявят някакво взаимодействие един с друг, то по странна причина, индиректно - общата им енергия да е толкова голяма, че те да поляризират вакуума, да породят двойки частица-античастица, и то такива, че да взаимодействат с тях и да се отклонят от пътя си.

Проблемът с взаимодействието на фотоните е много важен, защото според теорията, ако фотоните взаимодействат, уравненията на електродинамиката не трябва да са линейни. А сега цялата теория почива на тази линейност. Една нелинейност в това направление ще породи нова физика.

От друга страна, в природата има няколко взаимодействия - електромагнитно, силно, слабо, гравитационно. На тези взаимодействия съответства съотвветните полета. Според съвременната физика всяко от тях (освен може би гравитационното), в определени ситуации квантува енергията си, т.е. съществува не в привичното състояние на поле, което сме учили в училището, запълващо цялото пространство, а в състояние на кванти. Фотоните са кванти на електромагнитното поле, глуоните - на полето на силното взаимодействие, и т.н. Фотоните, като кванти на електромагнитното поле, могат да взаимодействат със всички частици, създаващи такова поле, т.е. имащи заряд. Такива са електроните. Глуоните, от своя страна взаимодействат с частици които проявяват друг тип заряд - нарича се "цвят", това са кварките и техните конструкции. Сега, уравненията на полето на силно взаимодействие са силно нелинейни, така че там глуоните могат да взаимодействат един с друг, да се разсейват взаимно  и подобни сложнотии. За фотоните за сега не наблюдаваме такова взаимодействие.

Изобщо, и фотоните, и глуоните, и всичките кванти на споменатите полета са бозони. Бозоните имат свойството да могат да се събират неограничено много на едно място, да заемат един и същи обем. И вече в това състояние дали ще си взаимодействат някак или не, зависи от други техни свойства.

Самият фотон взаимодейства с електрон (и друга частица, имаща заряд) като билярдно топче, обменя импулс с него и си променя посоката, един вид нееластично взаимодействие. Причината е, че сам електрон не може да погълне фотона, за да си смени енергията - забранява го законът за съхранение на импулса. Но ако имаме две частици - електрон и ядро, тогава фотонът може да бъде погълнат, и съответно електронът да промени енергията си (стига квантовите нива да позволяват).

Тук може да се пишат всякакви дълги трактати...

[Gravity]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Тъкмо си ги бях представил като формирование от енергия и сега от поле... ойде коня в ряката.

А портокалите като формиране от цвят оранжево ли си ги предсавяш?

[Малоум 2]

Симпатично малко е разказано и в уикипедията - особено, символичната представа:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотон

Фотон (от гръцки: φωτός – светлина) е елементарна частица, един от калибровъчните бозони, който е преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване. Отличава се от другите елементарни частици по това, че има нулева маса в покой, което означава, че във вакуум се движи със скоростта на светлината. Като всички кванти, фотонът притежава двойствена природа – свойствата на частица и вълна едновременно...

...

Символично представяне

Можем да мислим за фотоните като за „кутийки“, които се движат по определена траектория, или „по релси“. Товарът, с който са пълни, е енергията, която пренасят, като тя може да се товари и разтоварва. Скоростта не зависи от съдържанието им, а от „триенето по релсите“.

...

...

(според мен - аналогия за представа: Не се движи фотон, а се движи пренос на импулс на ЕМПоле (то е неподвижно - движат се измененията в/по него - "кутийките" на влака не се движат, а се препълват и предават излишък на следващата "кутийка" - даже не е задължително да е "точно по релси", щото и релсите са повече от една по направление на пренос. Преносът притежава вълнов характер, защото е причинено движение (принуден) да сърфира върху стоящи вълни на неподвижното ЕМполе. Причината за пренос на изменение в полето са наличие на ускорявани заредени частици - протон, електрон, мезон и разни йони. Те са разтоварни депа за едно количество- точна порция на поносимост и разпределителни станции на релсов път или стрелки за смяна на направление.)

Известно е, че разпространението на импулса е на вълни, а поглъщането-излъчването е на порции - наречени фотони. Нищо частично няма в тези порции. Те се "определят" от вида на поглъщателя - винаги "масов" обект и става възможно при сфазиране по честота със собствена честотна характеристика на поглъщателя - заедно образуват моментна-временна обвивка в слой. Затова, когато свърши действието на поглъщане (няма повече падащи върху му изменения от импулс върху вещевото), вещевото си възвръща състоянието - излъчвайки погълнатата порция, посредством ОВ с централното си разпределение за минимална енергия на връзките на частите си.

...

[Tahev loren]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Е, портокала мога да характеризирам с някакво вещество, с маса и размер, че чак тогава с това, лъчи с каква честота отразява. Фотонът нямал вещество и маса, и това е невъобразимо. 

Фотони със фотони не взаимодействат, това е присъщо само на вълните. Но фотонна среда не е открита още. 

[scaner]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Е, портокала мога да характеризирам с някакво вещество, с маса и размер, че чак тогава с това, лъчи с каква честота отразява. Фотонът нямал вещество и маса, и това е невъобразимо. 

Въпросът тук е не дали фотонът има вещество, а дали е материален. Веществото е една от фотмите на материята, полето е друга. Важното е, че фотонът притежава енергия. А какво е енергията във физиката? Това е свойство на материята характеризиращо способността и да извършва работа, или по-общо, да преобразува движението си (измененията) от една форма в друга.  От тази гледна точка фотонът, както и портокалът е материален. Цветът и енергията са само допълнителни характеристики.

Масата и размерът не са задължителни характеристики. Енергията и импулса са неотменните атрибути на материята, те характеризират най-важното и качество - да взаимодейства. Маса може да няма, размер е проблем дори да се дефинира понякога, това не са задължителни величини. Поне в парадигмата която сме достигнали.

[scaner]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Какво искаш, да ме побъркаш ли? няма да се дам. Оставам привърженик на христоматийните определения

Ще трябва, ще трябва... Пък и зависи от коя христоматия четеш определенията Сегашната христоматия отхвърля в много отношения някогашната.

Преди 6 минути, Втори след княза said:

Ако не е нещо свързано с материнството и .. ти матерна, то matter ТРЯБВА ДА ИМА МАСА И ОБЕМ. Край. Това е истината!  Фотонът не е маса, а е квант енергия, която може да предаде= разтовари. Друг е въпросът, че масата и енергията са в константно отношение, но фотонът не се превръща в няк. материя. Или се превръща? 

(Тук възниква въпросът за абстрахирането в науката. От какво можем да се абстрахираме, да приемем някакви азбучни истини и да боравим с тях без да грешим? Не, че настоявам да се връщаме към темата за времето, това , което чета ми е интересно и ме обогатява във връзка с идеята, че времето е продължителност на процес, а процесите са нещо, свързано с промяна на енергия и разни други работи, но пак под влияние на енергията. )

Та... да се върнем: "квант" енергия не означава нещо, като речем 2 нано-вата или 4 йото ерга, а е различно за различните преносители, но е еднакво за еднаквите, А?  Фотоните следователно носят едно и също количество, но мърдат с различна честота. А? 

Нагазваме в по-сложни и лепкави води...

Първо, маса и енергия не са в константно отношение, освен в един много частен случай - когато системата за която се нарочва това съотношение, е неподвижна, неподвижен център на масата. Ако се движи, то не е верно.

Второ, искаш маса? Добре, система от два фотона, които се движат противоположно, има ненулева маса, според новата христоматия Но самостоятелен фотон няма. Ако искаш, мога и с формули да ти го изясня, съвсем просто е, ако не искаш, приеми го на вяра. Само да предупредя, няма противоречие в горните две твърдения: системата от два движещи се в различни посоки фотони има център на масата стоящ в покой, докато единичният фотон, доколкото може да се говори за център на масата (дефиниран чрез импулса му) няма такъв в покой. От там и разликата във величините на масата.

Искаш обем? Електронът има маса, има ли обем? Какъвто и да е отговорт, въпросът ми е: от къде си сигурен  и защо Лично аз мога да добавя, че от съображения за елементарност теорията на относителността налага ограничение електронът да няма размер - ако имаше, поради крайната скорост на светлината различните му части щяха да поемат въздействието в различен момент и съответно да взаимодействат някак една с друга, което ще го лиши от елементарност. Това отпраща проблемът към малките неизследвани мащаби, в които вероятно или теорията на относителността престава да е коректна по някаква причина, или вече не може да се дефинира размер, или и двете, а може да има и трета причина... Но поне в момента липсата на обем на електрона не е проблем той да се причислява към материалните обекти.

Трето, един фотон, погълнат в някаква система, увеличава нейната енергия и това води до увеличаване на нейната маса, независимо че той самият няма маса. Тук вече трябва да се внимава в терминологията: масата има смисъл в състояние на покой, нарича се маса на покой. Ако един обект се движи, притежаваният от него импулс създава допълнително съпротивление на промяната на движение, и се държи подобно на масата, без да е. Затова в съвременната физика е прието да се говори само за маса на покой. Така например известният мит за реативизма, че с увеличаване на скоростта масата на тялото нараства, не е верен - нараства импулса му поради ръста на скоростта, масата му остава равна на масата на покой. И това е величината по която се различават обектите и елементарните частици по съвременната класификация: електронът има една маса на покой, кваркът има друга, протонът съвсем трета, фотонът има нула. Това е базова характеристика различаваща частиците.

Четвърто, енергията която носят фотоните е пропрционална на тяхната честота. Различна честота - различна енергия, съответно различен импулс. Понятието "квант" тука идва исторически от произхода на фотоните - при определени условия, в атомите, те не могат да се излъчват с произволна енергия, а на строго определени порции, при което ако се поглъщат, се поглъщат изцяло, цялата порция, а не само някаква част.  Разбира се, при други условия, при други атоми, енергетичният спектър може да е друг, при бързо движещи се атоми, поради доплеровият ефект спектъра може да е съвсем трети, и погледнато глобално, фотоните могат да запълнят плътно целият непрекъснат спектър с енергия. Тоест можем да намерим процес, който да генерира фотони с всяка предварително избрана енергия, която желаем. Но характерната особеност - фотонът да се поглъща изцяло или да не се поглъща, е довела до името квант. В това отношение, както и при неелстичният удар, той е сходен по поведение с другите частици, например електроните и атомите.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

(Тук възниква въпросът за абстрахирането в науката. От какво можем да се абстрахираме, да приемем някакви азбучни истини и да боравим с тях без да грешим? Не, че настоявам да се връщаме към темата за времето, това , което чета ми е интересно и ме обогатява във връзка с идеята, че времето е продължителност на процес, а процесите са нещо, свързано с промяна на енергия и разни други работи, но пак под влияние на енергията. )

Това е добре - наистина и според мен - принципно изследваме Процеси. Променят се различни параметри на процеси във Времето. Не можем да го изключим, както на някои им се иска, да не съществува време, т. е., времето да не е реалност. Реално, в средния диапазон на трептенията на ЕМПоле - между дълги и къси вълни, ние можем да отчитаме отделно време и отделно пространство. Така някои процеси, например в звезда в Космоса, ги наричаме Едновременни - защото не ги "виждаме" като разбити на отделни етапи на случване на събитията при тях - но с уреди, установяваме, че има етапи. Светене на крушка, примерно, също я "виждаме" като едновременни събития в нея. Точно защото бавно гледаме, а това означава времевите ни интервали през които виждаме са нарядко, спрямо етапите на отделните събития (в случая - излъчване на отделни възбудени атоми от структурата).  Колкото повече вървим към по-малък размер при изследване, толкова повече честотата (бързината на случване на отделности) се намесва в разбирането на процесите. Да, но при фотоните - честотата е основна тяхна характеристика и без тях - взаимодействия няма.Така и Времето става важна характеристика, нищо че е "скрито" в честота. Установяване на разни интерференчни картинки се дължи на разлика във времето за изминаване на някакви пътища от фотоните. Това означава, че и нашите "виждания" са в зависимост от бързина на процес и бързина на "заснемане" на отделни етапи от него. Тоест - времето задължително е относително. Отношение на поне за "два вида" бързина. И, сега, притежаваме мерак, да видим и да управляваме процесите, и там където не можем - измисляме хипотези за по-дълбоко начало на ... неизвестно какви процеси стават?.., но задължително - трябва следствията от тях да са тези, които вече са известни, доказани с експерименти и приети за факти. (принцип на съответствието)

...

Редактирано Септември 14, 2020 от Малоум 2

[gmladenov]

Преди 57 минути, Малоум 2 said:

Така някои процеси, например в звезда в Космоса, ги наричаме Едновременни - защото не ги "виждаме" като разбити на отделни етапи на случване на събитията при тях - но с уреди, установяваме, че има етапи. Светене на крушка, примерно, също я "виждаме" като едновременни събития в нея.

Много хубаво илюстрираш смисъла на времето: то е счетоводна система,
отразяваща нашите човешки виждания за това как се случват събитията.

Ние сме тези, които ни интересува тяхната едновременност и подредба
като цяло. Природата си съществува и без това счетоводство.

[scaner]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Това, че E/m не е = на с на квадрат, както и останалото, приемам като бит партизанин- с героизъм и мълчание.

ОК тогава, последен щрих за да стане ясно. Връзката между енергията, импулса и масата (в покой!) на една система е следната:

E - енергия
P - импулс
m - маса

Ако системата е в покой, нейният импулс ще бъде нула, и тогава и само тогава се стига до формулата, добила популярност:

E = mc²

Не се иска партизанлък тука.