Какво е Времето?

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Много хубаво илюстрираш смисъла на времето: то е счетоводна система,
отразяваща нашите човешки виждания за това как се случват събитията.

Събитията се случват и без човешко виждане. Колкото и да гледаш, първо се вижда светкавицата, после се чува гърма. Първо замахваш с чука, после си превръзваш размазаният от него пръст. Това не е по избор. И челна стойка да направиш, тази последователност която отчита това "счетоводство" е обективна.
Това "счетоводство" отразява реални "пари", реални отношения. Същото е и с пространствените отношения, няма разлика. Просто там предразсъдъците ти са по-вкоренени и не можеш да отлепиш Не може, защото не можело...

[gmladenov]

Преди 30 минути, scaner said:

Събитията се случват и без човешко виждане.

Няма спор. Само че ние обсъждаме нещо друго: че е времето не е
физически съществуващо, а е счетоводна система, измислена от нас
хората.

Ние сме тези, които класифицираме, прошнуроваме и подреждаме
събитията за наше удобство. И за целта използваме изкуствено
създаден еталон, който сме се съгласили да наричаме време.

За това иде реч.

Редактирано Септември 14, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Няма спор. Само че ние обсъждаме нещо друго: че е времето не е
физически съществуващо, а е счетоводна система, измислена от нас
хората.

Ами разстоянията са също такава "счетоводна" система. И тя отразява нашите човешки виждания как отстоят обектите. Е, по какво вижданията за пространството се различават от вижданията за времето? По абсолютно нищо. От колко време ти, чисто субективно, се опитваш да намериш някаква разликаа, каквато не съществува? Гьобелсовият похват, че ако повтаряш нещо много дълго то ще се превърне в истина, тука не работи. А това че хоризонтът ти е много тесен, това не е извинение.

Преди 1 час, gmladenov said:

Ние сме тези, които класифицираме, прошнуроваме и подреждаме
събитията за наше удобство. И за целта използваме изкуствено
създаден еталон, който сме се съгласили да наричаме време.

Всеки еталон е изкуствено създаден. Метъра да не мислиш че расте по дърветата? Както метърът е приет с консенсус като еталон, субективно и за наше удбство, за да може да се съпоставя с отстояния и протяжности и да може да се получават по този начин числата "разстояние" и "дължина" (защото това не е нищо повече от числа, колко пъти протяжността на метъра се отнася към протяжността на обекта, това е дължината), така и един процес, създаващ повторяема поредица от събития е приет за еталон, за да може относителното място на едно събитие по отношенние на тази поредица да се оцифрова количествено като "момент" (по отношение на някакво произволно начало), две събития да се сравняват по предходност като се сравняват местата им в тази поредица, а разликата между два такива момента да се нарече "интервал" и да има същото приложение както разстоянията и дължините. Да забелязваш някаква разлика в подхода към тези две величини? Няма, разбира се. Тя тая работа не става само с напъване, Младенов...

За това иде реч.

Редактирано Септември 14, 2020 от scaner

[gmladenov]

Преди 14 минути, scaner said:

Ами разстоянията са също такава "счетоводна" система. И тя отразява нашите човешки виждания как отстоят обектите. Е, по какво вижданията за пространството се различават от вижданията за времето?

Ето пак. За разлика от времето, разстонията са физически съществуващи.

Това, че релативизмът третира пространството като несъществуващо, си е
негов проблем. Това не е единственото нещо, за което релативизмът греши.

[scaner]

Преди 38 минути, gmladenov said:

Ето пак. За разлика от времето, разстонията са физически съществуващи.

А нещо по-умно да кажеш, освен тази изтъркана мантра?

Какво им е реалното на разстоянията? Те са числа. "50 километра" какво му е реалното? Пере, бръсне, подстригва? Вода носи? Абстракция, нищо повече, като всяко друго число.

Някъде по-горе ти зададох един въпрос, ти се скри като мишка в дупка. Ако махнем обектите, какво става с реалността на разстоянията? Къде отива тя? Освен че разстоянията са отношения между материални обекти и нямат реалност без тези  обекти, за каква друга реалност става дума? Каква е реалността на зеленият цвят без листото което го носи? Доколко свойството "остър" има реалност без обекта, който проявява това качество?

Ми с времето е същото. Събитията маркират промени на реални обекти, без обектите те нямат смисъл. По-горе ти дадох пълната аналогия - как и пространствеите, и времевите отношения се цифроват с еталони, за да се получат числата с които работим - разстояния, дължини, интервали. Къде видя разлика тук, че така безсмислено се въртиш в глупав кръг?

Преди 38 минути, gmladenov said:

Това, че релативизмът третира пространството като несъществуващо, си е
негов проблем. Това не е единственото нещо, за което релативизмът греши.

Ти сериозно ли? Я кажи, къде прочете тази "мъдрост"? В "БЛИЦ", "ПИК", "Уикенд"? "Стършел" го изключвам, умря отдавна...

Усещаш ли се как си измисляш някаква глупост, почваш да я опровергаваш (чакай бе, твоя си е, що се мъчиш?) и се пускаш сам по пързалката? И после имаш наглостта да говориш за грешки в релативизма? Айде бе

 

Хубаво е да се научиш да правиш разлика между съществуване и физическо съществуване. Правата линия е абстракция, тя съществува като такава. Но къде във физическият свят има права линия? Никъде. Схвана ли разликата?

Редактирано Септември 14, 2020 от scaner

[deaf]

Преди 19 минути, scaner said:

Какво им е реалното на разстоянията?

Представи си,че жена ти е при "Руски паметник" и звъни на теб по телефона с въпрос дали можеш да дойдеш при нея. Ти си в къщата ви в "Княжево" и отговаряш,че идваш след пет минути с трамвай №5. Ето това е реалното разстояние. А да,информирай ни как е реагирала жена ти,когато си отишъл при нея със закъснение от поне 30мин.

[scaner]

Преди 11 минути, deaf said:

Представи си,че жена ти е при "Руски паметник" и звъни на теб по телефона с въпрос дали можеш да дойдеш при нея. Ти си в къщата ви в "Княжево" и отговаряш,че идваш след пет минути с трамвай №5. Ето това е реалното разстояние. А да,информирай ни как е реагирала жена ти,когато си отишъл при нея със закъснение от поне 30мин.

А петте минути не визират ли реалността на времето, в същият смисъл? За това става въпрос, към Младенов....

От друга страна, в случая става дума за отстояние между два обекта. "Разстоянието" е числото, с което се обозначава това отстоянние по отношение на някакъв еталон, макар че в ежедневието се опитват да му дават и друг смисъл. Отстоянието само по себе си няма количествено изражение (както и протяжността), за разлика от разстоянието което е отношение, число. Доколко е реално числото? Защото отстоянието е реално дотолкова, че то е обективна проява на отношение между два реални обекта, в случая аз и жена ми. От друга страна, то е само отношение, отношенията имат реалността на абстракции. Само аз и жена ми (и околните споменати обекти) имаме физическа реалност в примера. Защото ако се махна аз от задачката, разстоянието губи смисъл, защото изчезва отношението на отстояние, което то околичествява.

Вземи друг пример, цвета. Можем да получим зелен цвят, ако отразим бяла светлина от повърхност, която поглъща целият спектър освен зелената част. Цветът в случая е отношение на двата обекта, светлината и повърхността. Съществува ли реално? Доколко силна му е реалността, ако махнем светлината, за да не пречи? Или отражателят по същата причина? Или извъртим отражателят в друго отношение спрямо светлината, така че да нямаме отразената светлина?

За това става дума - цветът е качество на материята, което се проявява при определени условия, в случая взаимодействие. Отстоянието и протяжността - също, при съпоставяне. Продължителността и предходността на събитията - също. Всичко това са качесства на материята, проявяващи се в определени ситуации. Реалността им се ограничава като реалност на качества. В случая на пространство и време нещата са още по-рошави - не е достатъчно едно събитие, за да говорим за време, едно разстояние за да говорим за пространство. Там имаме абстрактна проява на отношение на целият поток събития (времето обхваща всички събития), на всякакви отстояния (пространството обхваща всички отстояния и протяжности), а това вече си е чиста абстракция. Никъде тази абстракция няма свое копие в реалността. Доколко е реална?

Това са достатъчно тънки неща, не става да се илюстрират с единичнни примери само...

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

погрешно

Вече-изтритият ти постинг повдигна много хубава тема за размисъл и разговор .

Нашата интуиция за разстояния и размери е много по-лоша отколкото тази за време.
Ако ни попитат, например, колко дълъг е този кораб или колко висока е тази сграда,
най-вероятно ще дадем неточен отговор. Но ако ни кажат, че трябва да чакаме 10мин
на опашка или че дадено пътуване ще отнеме два часа, ние много добре знаем това
колко е.

Заради тази наша развита интуиция за време е по-удобно да мерим разстоянията във
време вместо в метри или километри (аз даже бих казал, че това е по-естественият
начин за измерване на разстояния).

Тя също така е и причината да се бъркаме за реалността на времето.
Години на еволюция са изградили у нас доста добра интуиця за продължителност на
природните процеси ... която ния бъркаме с реалност на времето.

Редактирано Септември 14, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

Какво им е реалното на разстоянията? Те са числа.
Ми с времето е същото.

Тц. Разстоянията са физически и реални, както и продължителността на
природните процеси. Мерките за тях, от друга страна, са измислени/абстрактни.

Ти приемаш пространството за абстракция, а от там и разстоянията за нереални.
Само че това не е вярно. Също така бъркаш продължителност и време.

Продължителността/скоростта на даден процес е физически съществуваща,
докато времето е само еталон/мярка, с които измерваме въпросните
продължителност и скорост.

[gmladenov]

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Още животните са пресмятали, ако наблизо видят хищник, кое е безопасното разстояние, на което ако се хвърли няма да ги стигне.

Сега като се замисля, ние хората също имаме добра интуиция за близко/далечно.
Може би трудността е да им дадем точни количествени измерения.

Много добри коментари като цяло.

Примерите със живорните са много уместни и с това, че животните също имат
интуиция за време ... без да ползват мерки за време.

[gmladenov]

Преди 3 минути, Втори след княза said:

с риск да сбъркам, ще отбележа, че скоростта е някаква промяна за съответното време. dX/dT.

Нали ти отговорих на предишен постинг: ние сме избрали скоростта да е
отношение, защото това е най-смисленият и точен начин да се мери скорост.
Иначе няма нищо изконно в това скоростта да е отношение.

Както се оказва, Галилео е измислил формулата S=vt. Преди това явно
скоростта не са я мерили като отношение на разстояние и време.
Значи това е въпрос на мярка, а не физическо свойство.

[scaner]

Преди 59 минути, gmladenov said:

Ти приемаш пространството за абстракция, а от там и разстоянията за нереални.
Само че това не е вярно. Също така бъркаш продължителност и време.

Докажи че не е вярно бе, стига си се тръшкал. Хайде, да видя как разстоянието - което е едно число - ще стане реално.

Реално е отношеието на отделеност на два обекта. Това е пространствено отношение. Но това отношение  не е пространство. Ако във вселената имашш само един обект, имаш ли пространство в нея? Не по предразсъдъци, а като някакво следствие? Нямаш. В случая, пространството е съвкупност от всички отношения на отстояние и протяжност и тяхната подредба. Тази съвкупност е абстракция, не можеш да я посочиш по никакъв начин. Така че кое не е вярно и защо? Не повтаряй безсмислени мантри, давай физически аргументи. Ама и такива нямаш, петдесет коментара вече само кухи декларации.

Същото е и с времевите отношения. Интервалът между две събития не е времето. Времето е цялата система от времеви отношения между събитията, между всички събития, отношенията на предходност и продължителност. Тази система е точно толкова "реална", колкото и системата пространствени отношения. Това че ти си силно ограничен и не си способен да осмислиш тези неща нищо не променя. Трябва да учиш, макар че като гледам, и мазоли да си докараш на буквите, пак ще си със същия никакъв багаж. Запомни, предразсъдъците не са мислене, те са окови за мисълта.

Нямаш си и идея какво е пространство и време, тръгнал си да ги набеждаваш дали съществуват или не. Смешник...

Редактирано Септември 14, 2020 от scaner

[deaf]

Преди 8 часа, gmladenov said:

ние хората също имаме добра интуиция за близко/далечно.

Освен в планината. Там гледаш някой връх и ти се струва че е на една ръка разстояние,но когато тръгнеш да стигнеш до него,ти отнема един ден.

[Малоум 2]

Преди 22 часа, gmladenov said:

Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Така някои процеси, например в звезда в Космоса, ги наричаме Едновременни - защото не ги "виждаме" като разбити на отделни етапи на случване на събитията при тях - но с уреди, установяваме, че има етапи. Светене на крушка, примерно, също я "виждаме" като едновременни събития в нея.

Много хубаво илюстрираш смисъла на времето: то е счетоводна система,
отразяваща нашите човешки виждания за това как се случват събитията.

Ние сме тези, които ни интересува тяхната едновременност и подредба
като цяло. Природата си съществува и без това счетоводство.

Природата си съществува ВЪПРЕКИ това ... човешко "счетоводство" и непрестанно ПОПРАВЯ човека!.. с "причина-следствие" зависимост

Като седиш пред компа (неподвижен спрямо Земята, примерно) тече Времето, по времевата ос ... и от "младенов" ставаш все по ... немладенов (по възраст). Това е неизбежна реалност (не само за теб) и се дължи на внедреното физическо време в Природата, а ние сме нейните чеда. Самите ние сме структурирани от процеси (пространствено-времеви) и притежаваме някаква степен на времева устойчивост като едно, единно цяло - за сравнително кратък времеви период, зависещ от измененията на околната среда. Това, че не признаваш съществуване на физическо време не те прави по-млад (по възраст).

...

[gmladenov]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Това е неизбежна реалност (не само за теб) и се дължи на внедреното физическо време в Природата ...

Вече говорихме за това:
Ако времето е физическо, то инерциалното движението не може да го
променя - по същия начин както то не променя другите закони на физиката
(нали от там идва идеята, че не знаеш дали се движиш или не).

А щом времето не се променя от движението, то ще "тече" еднакво за всички.
Tоест, то ще бъде обективно/абсолютно.

При това положение, обаче, едновременността също ще бъде абсолютна - а не
относителна, както е според СТО.

Значи ако времето е физическо, СТО не може да е вярна.
Няма две добри. 

Редактирано Септември 15, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 14 минути, gmladenov said:

Ако времето е физическо, то инерциалното движението не може да го
променя - по същия начин както то не променя другите закони на физиката
(нали от там идва идеята, че не знаеш дали се движиш или не).

Защо инерциалното движение трябва да променя каквото и да било? Времето за даден наблюдател (от инерциална система) не се променя, то е такова каквото е. И за друг наблюдател не се променя. Пак нещо не си разбрал и правиш някакви първосигнални заключения? Независимо времето дали е физическо, техническо или каквото и да било друго.

Преди 16 минути, gmladenov said:

А щом времето не се променя от движението, то ще "тече" еднакво за всички.
Tоест, то ще бъде обективно/абсолютно.

А това от къде следва? Предразсъдък?

Преди 17 минути, gmladenov said:

При това положение, обаче, едновременността също ще бъде абсолютна - а не
относителна, както е според СТО.

Значи ако времето е физическо, СТО не може да е вярна.
Няма две добри. 

Тъй, тъй. Закопа се с предразсъдъци по-горе, сега симулираш логика? Е кой да вярва на такива тъпи номера...

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Закопа се с предразсъдъци по-горе, сега симулираш логика?

Не знам защо си такъв киселяк .  Помисли малко, вместо да се газираш
и да пишеш тъпотии.

Нека да погледнем скоростта на радиоактивния разпад. По условие,
движението не променя тази скорост, защото движението принципно не
променя законите на физиката.

Съответно ако ползваме радиоактивния разпад за часовник, той ще "цъка"
с еднаква скорост във всички отправни системи - включително дижещите се.

Ако това не е така, значи движението все пак променя физическите закони и
първият постулат на СТО е грешен.

Но ако часовниците във всички отправни системи "цъкат" с еднаква скорост,
то всички отправни системи ще са синхронизирани - в съгласие с Нютон и в
разрез със СТО.

Значи ако времето е физическо, СТО няма как да е вярна.

Пример: нека да променим парадокса на близнаците така, че всеки един
от тях да има сейф с радиоактивен материал. Ако движението не променя
законите на физиката, периодът на полуразпад на материала в двата сейфа
ще е идентичен. Така когато "пътуващият" близнак се върне на земята,
материалът в двата сейфа трябва да се e разпаднал в еднаква степен. А това
означава, че еднакво време е изтекло и за двамата близнака.  Според условието
на парадокса, обаче, "пътуващият" близнак е по-млад.

Редактирано Септември 15, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Нека да погледнем скоростта на радиоактивния разпад. По условие,
движението не променя тази скорост, защото движението принципно не
променя законите на физиката.

По кое условие не се променя? Пак предразсъдък? И какъв закон е скоростта на радиоактивният разпад, който движението (чак и принципно?) не променя? Имаш закон на радиоактивният разпад, който дава скоростта в някаква отправна система, в случая приета за покой спрямо наблюдателя. Никой закон не ограничава вида на тази скорост да бъдела същата, ако образецът се движи с някаква скорост. Усещаш ли колко предразсъдъка намеси до този момент? Както е в СТО: неподвижни образеци, неподвижни във всяка от системите ще се разпадат за еднакво време във всяка от системите, но ако в едната система разгледаш движещият се образец, времето му на разпад ще е дуго - защото времената в двете системи са несъпоставими.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Съответно ако ползваме радиоактивния разпад за часовник, той ще "цъка"
с еднаква скорост във всички отправни системи - включително дижещите се.

Сответно това заключение няма логическа основа, от която да произлезе. Постулирал си някаква нелепост, и после я преразказваш с други думи. Не става така.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ако това не е така, значи движението все пак променя физическите закони и
първият постулат на СТО е грешен.

Ти изобщо не си наясно за какво става дума в СТО, вижда се от това твърдение.

Във всяка отправна система формата на закона, който изразява скоростта, ще е една и съща. Но тази скорост, изразена в друга отправна система, може да има (и има) друга форма, в която обикновено участва и допълнителен параметър - относителната скорост. Прост пример: кинетичната енергия на едно покоящо се тяло е нула. Това е закон в системата в която това тяло е в покой. Друго тяло, в покой в друга система, също ще има нулева енергия. Ето, законът запазва формата си. Но в друга система, за която разглежданата се движи - а съответно и тялото се движи, неговата кинетична енергия ще има друг вид - половината от масата по скоростта на квадрат. Учудва ли се някой, че участва относитенлата скорост? Не. азбираш ли сега кога формата на законите не се променя, и кога се променя? А ти се опитваш случайно да слепваш някакви понятия. Ми няма да се получи нищо така, няма и да разбереш нищо.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Но ако часовниците във всички отправни системи "цъкат" с еднаква скорост,
то всички отправни системи ще са синхронизирани - в съгласие с Нютон и в
разрез със СТО.

Същата история като по-горе. ВЪв всяка система часовниците цъкат по един начин - определен от честотата на съответното цезиево излъчване. Но една система погледната от друга, вижда доплеровият ефект - там цезиевите атоми не са в покой а се движат, честотата им е друга, това - от гледна точка на дадената система, ще покаже че в другата еталонът на времето дава друга поредица, въпреки че еталонът се избира по общ закон.

Проблемът не е за конкретна система. Която от системите си харесаш, времето си върви по избраният закон. Проблемът е какво става когато сравняваш между системите. Нютон е постулирал абсолютност. Експериментите водени от СТО показват, че е сбъркал. Забрави го, той вече не е фактор в съвременната физика. Тая мотика е безсмислено да продължаваш да я настъпваш.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Значи ако времето е физическо, СТО няма как да е вярна.

Това пък изобщо не следва от всичко казано до тук. Младенов, имаш сериозни проблеми с логиката и правенето на заключения....

За парадокса на близнаците: първо осъзнай какво се случва с оригиналния парадокс. А така, без да си разбрал, почваш да правиш някакви вариации, и съвсем уйде коньо у реката...

 

Основният ти проблем е, че вадиш аргументите си на база някакви предразсъдъци. Спал си, ощипало те нещо, и си решаваш че пространството е реално, а времето не. И като те попитат - защо така, отговаряш като аргумент - ами защото пространството е реално а времето не...

Този глупав субективен пдход щеше да е смешен, ако не беше толкова тъжна цялата ситуация с тези предразсъдъци... Не си ли се замислял че и други, много по-умни от тебе хора са се мъчили по тези въпроси? И че тяхната аргументация е публична, може да бъде оценена от съвременна гледна точка достатъчно обективно, а не само чрез сънищата?

Отвори някакви книжки, те са за да се научиш нещо, не за друго... Исторически има два основни подхода към пространството и времето - субстанционален и релационен.

Към първият подход - субстанционалният - са се придържали Епикур и Демокрит, до голяма степен към тях се присъединява и Нютон. Според тях пространството и времето е отделна реалност, независима от материята.

Представители на вторият подход - релационният (идва от "отношение", няма връзка с релативизма) са Аристотел, Хегел, Лайбниц. Според тях времето и пространството са отношения, образувани от взаимодействието на метериалните обекти.

Всичко това е обсъждано векове, и съвременният подход е именно релационният. Защо - до голяма степен съм ти изложил аргументите (за разлика от липсата на твоите). Има огромно количество количество литература по теми като "Философия на физиката", "Диалектически материализъм", да не изброявам, в които се разчепкват тези проблеми. И разбира се, най-вече теорията на относителността с нейните резултати, които се доказват с опита. Нема мърдане тук.

Аз помня навремето Иванка Апоостолова, като ни тормозеше с тази философия на физиката и с диалектическият материализъм. Млади, зелени студенти, чудят се за какво им наливат тези предмети, вървящи в същият блок като "История на БКП", "Научен комунизъм" и подобни... Е, ако човек има желание може да осъзнае че наистина е бил млад зелен и глупав и да извлече полза от това положение. Или да не осъзнава колко е глупав и да си продължава с предразсъдъците и мантрите...

Поучи се от другите бе, човек, очевадно е че си гол и бос по тази тематика, а не ти стигат силиците сам да сътвориш каквото и да било. При това положение ако се откажеш от натрупаното до момента познание и се затръшкаш само за сънуваното, защо някой трябва да те взема на серозно?
 

 

[gmladenov]

Примерът с радиоактивния разпад се оказазва доста благодатен, така че ето го
пак в отделен постинг - този път с картинка.

Представяме си, че в известния парадокс на близнаците, двамата близнаци имат
два идентични куфари с радиокативно вещество - по един на всеки:

 

По силата на Първия постулат на СТО, периодът на полуразпад на радиоактивното
вещество вътре в куфара не се променя от това, че куфарът се движи.

Първият постулат на СТО гласи:

• Законите на физиката имат еднаква форма във всички инерциални
  отправни системи.

Смисълът на този постулат е, че инерциалното движение не променя законите на
физиката; те са едни и същи във всички инерциални отправни системи.

Отнесено към нашия пример, когато пътуващият близнак пътува в космоса, периодът
на полуразпад на радиоактивното вещество вътре в куфара - да кажем уран - не се
променя, защото полуразпадът е физически закон, който не се променя от движението.

Така когато пътуващият близнак се завърне от пътуването, уранът в двата куфара трябва
да се е разпаднал в еднаква степен.

Абсурдът в случая е, че пътуващият близнак уж трябва е по-млад от брат си (защото
времето за него уж се е забавило) - но според състоянието на урана в двата идентични
куфара, за двамата близнаци е изминало еднакво време.

Ако пък приемем, че уранът в двата куфара е в различна степен на разпад, то тогава
трябва да приемем, че периодът на полуразпад на урана явно се влияе от това дали той
се движи или не. Значи движението все пак променя законите на физиката, така че
Първият постулат на СТО явно е грешен.

Редактирано Септември 15, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

По силата на Първия постулат на СТО, периодът на полуразпад на радиоактивното
вещество вътре в куфара не се променя от това, че куфарът се движи.

Няма такова положение. Периодът за полураспад в състояние на покой на образеца за всяка система е определен като един и същи.  Той е оформен като зако:

Величинатаа "ламбда" ще бъде една и съща във всяка система, за да се запази формата на закона във всяка система, това изисква първият постулат за този закон. Тоест ако аз правя експеримент при мене в покой, ще определя ламбда(мапример 1 час), ако някой в друга, движеща се спрямо мене отправна система прави експеримент при същите условия, в покой, той ще определи същата ламда (също 1 час). Но неговият образец се движи в моята отправна система, аз вече измервам в моята подвижен образец, не в покой, никакъв закон не ме ограничава каква  че ламбдата за движещ се образец трябва да е същата като тази за неподвижен. И да, според СТО трябва да получа по-голямо времето за полуразпад - и на практика това се получава, защото това вече не е ограничение от първия постулат. Каквото той е ограничил - във всяка система законите да са еднакви при еднакви условия - си работи. Но тук условията вече са други, и работят другите закономерности на СТО.

Махай тея капаци...

Преди 7 часа, gmladenov said:

Отнесено към нашия пример, когато пътуващият близнак пътува в космоса, периодът
на полуразпад на радиоактивното вещество вътре в куфара - да кажем уран - не се
променя, защото полуразпадът е физически закон, който не се променя от движението.

Така когато пътуващият близнак се завърне от пътуването, уранът в двата куфара трябва
да се е разпаднал в еднаква степен.

Ми проблемът е не в близнака и куфара, а колко собствено време  този близнак е пътувал. Колкото е пътувал - по горния закон толкова ще му се разпадне уранът.  А решението на парадоксът на близнаците именно на това се крепи - единият в своята система пътува по-малко собствено време, затова остава по-млад (и по-малко ще му се разпадне урана), по собственото време на другия движещият се пътува повече, затова другият остарява повече и уранът му се разпада повече. Кондиката тук е при съпоставянето на двете системи, иначе във всяка от тях  законите са еднакви.

Както виждаш, уранът е само излишно усложнение в цялата схема. Той е часовник, както и другите часовници които слагаме, и се държи по същият начин както и те - подвластен е на лоренцовите трансформации (следващи от същият първи принцип ). С нищо не допринася за разбиране на парадокса.

 

[Малоум 2]

Преди 14 минути, Втори след княза said:

Пред мен не стои въпроса с разбирането на Лоренцовите преобразувания, няма да ги разбера.

Най-простото "разбиране" - с помощта на Лоренц-трансформации сравнително лесно и точно "пренасяш миналото" на случването при някакъв процес, в момент "сега" на наблюдател. Нарочваш наблюдател, обездвижваш го в негова Коорд. С-ма и ... с Лоренц ... ха да видим, той какво "вижда" от случките на същия процес!

...

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

Както виждаш, уранът е само излишно усложнение в цялата схема.

Ако уранът на двамата близнаци се намира на различно ниво на разпад, значи
движението променя физически свойства/закони - в случая периода на полуразпад
на урана.

Това е физически безсмислено.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ако уранът на двамата близнаци се намира на различно ниво на разпад, значи
движението променя физически свойства/закони - в случая периода на полуразпад
на урана.

Абе човече, нали от куп време бистриме свойствата на лоренцовите трансформации? Ти като че ли падаш от небето.

Когато двете системи нямат общо време, защо очакваш в тях нещата да се случват по еднакъв начин? Това не е свързано с промяна на законите - те са еднакви, вече ти обяснявах по-горе, свързано е с различната изява във времето. Какво очакваш да се случи друго, когато за единият измине един нтервал време, а за другият друг? Ще ли се е разпаднал уранът еднакво за всеки? Замисли се бе...

Преди 1 час, gmladenov said:

Това е физически безсмислено.

Не бързай да се изказваш, без да си вложил мисъл... Напротив, time dilation е доказано, така се държи реалността.

От друга страна, природата не мисли, всичко което тя върши е безсмислено Мисли човека, и за него е безсмислено нещо от случващото се, когато не му достига мисъл за да го разбере...

[Tahev loren]

On 14.09.2020 г. at 10:51, Втори след княза said:

Е, портокала мога да характеризирам с някакво вещество, с маса и размер, че чак тогава с това, лъчи с каква честота отразява. Фотонът нямал вещество и маса, и това е невъобразимо. 

Фотони със фотони не взаимодействат, това е присъщо само на вълните. Но фотонна среда не е открита още. 

[Tahev loren]

Преди 2 минути, Tahev loren said:

Фотони със фотони не взаимодействат, това е присъщо само на вълните. Но фотонна среда не е открита още. 

При процеси на анихилация на позитрони и електрони, се получават два гама фотони които се разлетяват в противоположни посоки. Масата на първоначалните частици, изчезва, но се явява като маса на покой, на масовия център, на двата гама фотони продукти на анихилацията. Сканер нали казва, че два фотона с противоположни направления на движение, имали масов център. Така че масата не се губи. И излиза на практика че "светлинната маса" не се движи заедно със светлината, а остава там откъдето се е зародила светлината.