Кантата за Лейбовиц - Уолтър Милър

[SAlexandrov]

Кантата за Лейбовиц : вяра и ужас, съчетани в един роман

Корицата на романа - ИГ "Неохрон"

5 ноември 2019 г. 23:25 ч.

Светослав Александров. Обичате ли да четете пост-апокалиптична фантастика - т.е. литература, която разглежда съдбата на човечеството след колапса на цивилизацията? А обичате ли да четете пост-апокалиптични произведения за ядрена катастрофа и за завръщането на оцелелите хора към първобитен строй? Какво ще кажете за пост-апокалиптични творби, включващи религиозна тематика? 

Ако сте отговорили на всички въпроси с "Да" или поне ви е любопитно да прочетете такъв тип произведение, значи романът "Кантата за Лейбовиц", написан от Уолтър Милър, е точно за вас. 

Има нещо, което особено много ми харесва в "Кантата за Лейбовиц" - това е едно от малкото научно-фантастични произведения, в които липсва подчертано отрицателно отношение към религията. Даже по-скоро бих казал, че отношението към християнската вяра е положително и са представени голяма част от нейните достойства, а не само недостатъците на нейните последователи. 

Няколко думи за Уолтър Милър (1923-1996) - това е американски научно-фантастичен писател. Основно твори в жанра на късия разказ, като "Кантата за Лейбовиц" е единственият му роман. По време на Втората световна война Милър служи като военен пилот и изпълнява мисии в Италия. Една от тези мисии включва бомбардиране на бенедиктинското абатство "Монте Касино", а изпълнението ѝ нанася сериозна травма върху психиката на писателя. Милър страда дълги години от посттравматичен стрес още преди това да бъде признато като диагноза от медицината. След като войната приключва, писателят се обръща към католическата вяра и става християнин. 

Ето какъв е бекграундът на "Кантата за Лейбовиц" (следват спойлери!): човешката цивилизация бива унищожена от глобален ядрен апокалипсис. Малцината оцелели се обръщат срещу науката и избиват всеки, който е грамотен, може да чете и пише и въобще има някакви познания в областта на естествените дисциплини. Участниците сред озверелите тълпи се определят като Простаци и гордо носят това звание, тъй като според тях учените са виновни за всичките беди на човечеството. Сред цялата тази какофония един инженер на име Исак Лейбовиц намира убежище сред монаси-цистерианци, част от бенедиктинския орден. Когато първоначалният хаос от войната отминава, Лейбовиц тръгва да търси съпругата си, с която са се видели за последен път преди войната. Но жена му е мъртва и инженерът решава да отдаде живота си на Бога като стане свещеник. Впоследствие създава нов монашески орден, на който е поверена ценна задача - да съхранява остатъците от човешкото познание. Накрая Лейбовиц е убит от Простаците и е признат от църквата за мъченик, а неговите последователи в продължение на столетия запаметяват и съхраняват формули, научни факти и знания, без изобщо да ги разбират. Монасите упорито го правят с надеждата някой ден от тези знания да разцъфти някогашната цивилизация.

"Кантата за Лейбовиц" не е типичен роман, а обединява три повести - Fiat Homo, Fiat Lux и Fiat Voluntas Tua. Сюжетите на повестите са разделени от времеви отрязъци от 600 години. Fiat Homo е типична пост-апокалиптична творба - човечеството е подивяло и не разполага с никакви високи технологии. Повестта проследява събитията около монаха Франциск, който открива изоставено бомбоубежище, съдържащо семейни реликви на Лейбовиц. Реликвите имат отношение към предстоящата му канонизация като светец и предоставят ценни сведения за историята на Земята преди войната. Fiat Lux разказва за повторния ренесанс за човечеството - появили са се нови светски учени, които поставят под съмнение официалната история, разпространявана от църквата. В центъра на повестта е конфликтът между учения Дон Тадео и абата Дом Пауло, които не намират общ език за това какво трябва да се прави със съхранените през вековете познания. Тадео настоява запазените книги да бъдат преместени от абатството в светските университети, където да се изучат, докато Пауло желае към науката да се подхожда по-внимателно, за да не се повтарят грешките от миналото. Но във Fiat Voluntas Tua, когато хората отново са овладели ядрената енергетика и притежават космически кораби, става ясно, че нито един от старите уроци не е научен и цивилизацията ще повтори същите грешки, които ще доведат до поредното ѝ унищожение. Надеждата отново лежи в ръцете на монасите, които се качват на космически кораб и се отправят към новите колонии на Алфа Кентавър, за да посеят там зрънцата на познанието... 

Романът е дълбоко психологичен, като общото между трите изграждащи го повести е неизбежният конфликт между обективните ценности на християнския морал и субективния морал на светската култура. За съжаление тук се проявява една от слабостите на книгата - голяма част от текста е изпълнен с тежки инфодъмпове и затормозяващи диалози, като на места липсва интригуващ сюжет и развитие на историята. Очевидна е загрижеността на писателя към съдбата на човечеството. "Кантата за Лейбовиц" е типичен научно-фантастичен роман от годините непосредствено след края на Втората световна война и началото на Студената война. Като такъв отразява най-големите страхове на тогавашното време. Но ужасът, разказан в книгата, не може да отстъпи пред надеждата и светлината на верните монаси от ордена на Лейбовиц.

Горещо препоръчвам! 

Оценка: 4/5

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга "Аз, виртуалният астронавт" в хартиен вариант от книжарница "Български книжици" на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес. 

По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3054-2019-canticle-leybovitz