Коледните и новогодишните обичаи във Варненския край

[ISTORIK]

Обредна трапеза съпътства светия празник и преди век, първите елхи се появяват в града след Освобождението

Донка Христова

http://www.chernomore.bg/

Коледните и новогодишните обичаи във Варненския край не се отличават съществено от тези в страната, разказва Лидия Петрова, завеждаща Етнографския музей във Варна. И все пак, има редица любопитни подробности, които създават празничното настроение и съпътстват всяка рождественска нощ - и десетилетия, и столетия назад във времето.

Подготовката за Коледа започва от Игнажден

До 20 декември (Игнажден) вече трябва да се знае кои ще са коледарите. Те се събират, за да преговорят песните. Работата съвсем не е проста. Защото мъжете, които обикалят къщите в коледната нощ, трябва да знаят 80 песни. На този ден е много важно кой първи ще влезе в дома, кой ще е полазникът. По него се гадае каква ще е предстоящата година. Ако човекът е добър, ако е правил добри дела, добра ще е и годината. Полазникът обаче трябва малко да се потруди - да събере съчки от дръвника и да ги хвърли в огнището. След това непременно да поседне, за да измътят кокошките повече пиленца. В знак на благодарност стопаните го черпят и го даряват.

Според народната традиция на Бъдни вечер се пали огън, който не трябва да загасва през цялата нощ. Затова е важно какъв бъдник ще гори в огнището. Подходящото дърво се избира специално в гората и се внася тържествено в къщата. Цяла нощ членовете на семейство му обръщат специално внимание - пазят да не изгасне огънят. Това напомня на свещите, които ползваме днес, обяснява Лидия Петрова. Огънят символизира Слънцето. Това е времето, когато слънчевото греене е най-кратко и денят е най-къс. Вероятно затова хората са се мъчели да пренесат слънцето в дома си.

Огънят е малко слънце, внесено в къщата

Интересни обреди съпътстват деня преди Бъдни вечер. Един от тях е обредното заплашване на дърветата. Ако някое дърво е младо и още не е раждало, стопанинът се заканва, че ще го отсече. Стопанката, като по-милозлива, му отвръща така: недей, то ще роди догодина. Подобно обредно заплашване се прави и на непроходили едногодишни деца. Стопанинът вдига символично секирата към детето, а стопанката казва: недей, детето ще проходи.

През деня срещу Коледа деца коледарчета обикалят селските къщи. Казват му Малка Коледа. Стопанката ги черпи с орехи и кравайчета, а те пеят песни.

Обредната трапеза на Бъдни вечер е много важна. Преди век и повече селските софри се нареждали на земята върху слама, застлана с месал. Там слагали ястията. А те трябва да са нечетен брой - 7, 9, 11. В някои селища държат на цифрата 12, символ на 12-те месеца, разказва етнографката Лидия Петрова. Ястията са само постни - сърми, ошав, жито, боб, питка, орехи, вино... Слагат се и неща, които не са типични за сезона - диня, грозде и др. Смята се, че колкото повече работи има на трапезата, толкова по-плодородна ще е следващата година. Преди да започне вечерята, трапезата се прекадява. В по-старо време върху палешника слагали въглища и тамян. По-късно започват да използват кандила. Смисълът на ритуала е да се изгонят лошите духове, злите сили от дома. Преди да започне вечерята, стопанинът става прав и разчупва обредния хляб високо над главата си - за да са високи житата. След това подскача три пъти и отправя най-добри пожелания към всички на софрата. Присъстващите отчупват по малко от питата. Ако в къщата има мома, тя скрива хапка от хляба под възглавницата си - с надеждата, че който момък харесва, за него ще се омъжи. Над трапезата се разпръсква и жито. Всичко е свързано с основните поминъци на българите - земеделието и животновъдството.

От трапезата на Бъдни вечер не се става

Единствено стопанинът може да стане, но прегърбен, за да са прегърбени от тежък клас и житата. След като се навечерят, всички се изправят едновременно - за да измътят много яйца кокошките, а житните класове да са високи и равни. Трапезата се оставя цяла нощ, без да се вдига. Стопаните очакват коледари. Лошо е, ако не ти влязат в къщата. Коледарската група (неженени млади мъже) се води от станиник - мъж, който знае песните и обичаите. А някоя мома си е харесала годеник между тях, дава нишан - коледен кравай на избраника. Станиникът трябва не само да може да пее, а и да е силен в молитвите. Всеки кравай се "отчита" задължително, тоест чете му се молитва. Така мъжката дружина обикаля цяла нощ къщите и пее песни с пожелания за здраве и берекет. Когато накрая се съберат всички дарове, момците могат да откупят кравая на момичето, което харесват. Според възрожденска традиция събраните пари от коледуването се дават на читалището, на училището. Остава и за почерпка, разбира се.

След Бъдни вечер идва Коледа. Край на постите. Идва ред на прасето.

В града слагат елхи и очакват Дядо Коледа

Според европейската традиция Добрият старец се появява в началото на ХХ век като символ, взет от реклама на кока-кола, пояснява Лидия Петрова. След Освобождението в бита на гражданите полека-лека навлиза и елхата. Първата елха в България е украсена от руски войници. Във Варна елхи се забелязват в последното десетилетие на ХIХ и първото на ХХ век. Има ги само в домовете на богатите варненци - търговци, интелектуалци, които имат контакти с Европа. Средните и по-бедните семейства започват да красят коледни дръвчета в домовете си едва след 1940 година. В началото играчките са домашно направени, обикновено от майката и децата. По-късно започват да се внасят елхови украшения от чужбина. Елха красяла и Военноморския клуб във Варна, където на Нова година се вдигали пищни балове. Подаръците се оставят по познатия в много семейства и днес начин - в детските обувки или чорапчета. Тогава обаче (за разлика от днес) те били достатъчни, защото и подаръците били малки - книжка, моливче, тетрадка... Ако някое дете не слуша, му слагали пръчка.

Повечето жители на Варна са преселници от Добруджа и Тракия и са хора с ограничени възможности. При тях Коледа минава скромно, без излишни разточителства. Но в домовете на богатите семейства се изнасят концерти, дамите се обличат с рокли, изписани специално от Париж, Виена или Букурещ. По-първите къщи обикаля хорът на известния за времето си музикален деец Александър Кръстев, останал в историята на музикалната ни култура.

Коледари ходят и по градските къщи. Но трапезата там не е на земята, а на масата. А тя е богато украсена със свещи, бродирани покривки и други празнични красоти. По същото време, пак под европейско влияние, започват да се изпращат и картички. Етнографският музей във Варна пази много от първите коледни картички.