Абсурд в СТО

[laplandetza]

Преди 11 минути, Relinquishmentor said:

Ще попитам .........

Питай, какво отново и пак не си разбрал от Парадокса?

[laplandetza]

Скоростомер на Лапландеца Ном. 7   ( СуперДупер Лапландолазарен Парадокс) 

 

Приемаме , че съществува Състояние на Покой, пък макар и неотличимо уж според Айнщайн.

В това състояние имаме специален експериментален Кораб В него е Експеримента.

Експерименталната постановка е проста. В кострукция Равнобедрен триъгълник със основа 50 метра , имаме Два такива тиъгълника. В основите им по ъглите са разположени Два Лазера с тесни снопове, те са със срешуположни ъгли по триъгулника , 60 градуса. Единият триъгълник, основата му е разположрна по оста на Кораба , Ос Х, а към върха му има специален детектор, който засича фокуса на двата лазера с определени параметри. Върха е по Ос У.

Вторият триъгулник е по Ос Z Основата, перпендикулярно на Ос Х, Върхът е обърнат обратно на първия триъгълник по Ос У с датчика на върха. Този също лазери по ъглите на 60 градуса..

Двата <триъгълника> са настроени и фокусите в датчиците са премерени и стандартизирани. 

Корабът Ускорява спрямо Покайващото се състояние до 2/3 С , според Неподвижен Наблюдател, Основата на първия триъгълник би се Скъсила, но ъглите не биха се променили от 60 градуса , а дори и да биха се променили, за да се запази положението промените трябва да са Антагонистични, което е Невъзможно. При излъчване Аберацията е в действие и за 4 те лазера.Този скъсения се Разфокусира и за Состемата на Експеримента и за Неподвижен Наблюдател.  Другият <триъгълник>, с  Основа по Ос Z , няма да скъси основата си и неговият Фокус няма да се промени !

Открива се Разлика, Противоречие в протичането на Електром. процеси по разпростр. на светлина  и Отчитане в детекторите, това е според пространственното положение спрямо Вектора на Относителна Скорост. Първи Постулат е Разбит, Имаме Парадокс и Мъртва теория !.

 Друг вариант е с Двата триъгулника, кръстосани и Фокус в един Датчик за 4 те лазера. Има и много други Варианти.

Някой да не се обърка, лазерите са <свободни> , не са хванати в конструкция, не са част от помощни триъгълници или конструкции, хванати са Точково на Ос Перпендикулярна на Движението, така че никакви ,скъсявания< не биха променили Ъгълът. 

Към Скоростомер на Лапландеца Ном. 7.

 

В горния си вид скоростомера трябва да се отмени  и така казва СТО и нейната <геометрия> . Деформирали се Ъглите при проекцията на Скъсяването и Уж се получавали нещата Да речем , че е така и това предложено Не е парадокс. Разбира се след жестоко <обезвподняване> нощеска ми се яви Бабата на Айнщайн като девойка и си хортувахме на дълго и широко,  Ей го на резултата!

Нека заменим лазерите с Огледала  и источника на светлина пак са 2 лазера но са разположени Успоредно по Основата и Успоредни и противоположно на сочени по Оси Х о Ос Z . Огледалата по Върховете на триъгълника, основа са поставено в чки рамки с триизмерна форма на Правоъгълни паралелепипеди ( П. П.), трудна дума! и са по диагонал, равнинен, плоски огледала и в Кораба когато е в системата в покой преди ускореничта са под Ъгъл 60 градуса.

След ускорението и правене на опитаза Неподвижен Наблюдател тези П.П. по ос Х са се деформирали, <смачкали> по Ос Х и наклона на огледалото се е променил към 90 те градуса, т.е по голям от 60 градуса!!, по Същата <схема> както уж са се деформирали Лазерите но в противоположни направленияв. пита се Как по дяволите след отраженията от този наклон по голям от 60 градуса!!ще се компенсира <свиването, скъсяване> на Основата на триъгълника  като височината по У не се променя! Да речем се намесва Скрита сила някаква Особенна Айнюайнова Аберация и изглажда по големия ъгъл, трябва да го изравни и да е значително по малък от 60 градуса, обаче в другия край , другото огледало трябва а действа с Противоположен Ефект!.

Нека разгледаме Огледалото назад обратно посоката на движение, прди да ускори Кораба , когато е в Покой, Лапландеца хитро е сложил доблираща конструкция , точно до онази в Основата на съсщите координати по Ос Х, както и дублиращ лазер да бий в огледалото паралелен по Осх и в точката по осХ на онзи за триъгълника. По равнитата на дублиращото огледало северният шайтан  е сложил закрепена за огледалото успоредна <равнина> на разсояние 40 см. и китайски датчик да улавя отражението на лазера, когато е бил в покой на 60 градуса наклон в конструкцията на клетката. След ускоренията и правене на опита, този дублаж за да запази писаното в Библията 100 , след лазерния пулс Трябва Отново да детектира лазера, макар вече Според Външен Наблюдател Отражението да е с Ъгъл По голям от 60 Градуса!!, Това е задължително защото иначе Лапландеца Наритва Библичта и тя отива като консуматив в Нужника. Същото Неподвижния пич трябва да Наблюдава и за Огледалото в Основата на триъгълника Отражение от Ъгъл По голям от 60 градуса.

Оказва се , че все пак Библичта 100, отива за нуждите на нуждаещите се наблщдатели в най належаюа Нужда в Нужника на Немилостта !

Благодарим за липсата на Належащи Нужди !  

За да няма и капка съмнение представете си пак <триъгълник> с по 45 градуса в покой наклонен лазерв <клетка> , той е здраво свързан в една равнина с огледало пак 45 градуса и над него по ос У има датчик. Когато кораба е ускорил и в движение за Неподвижен Наблюдател лазера и огледалото Трябва да са увеличили своя ъгъл, по голям от 45 градуса. Ако поставим преди ускоренията или констр. първо перпенд. на жектора на скорост, поставим лазер по ос х, паралелна на оста и пулс към огледалото , при различен ъгъл от 45 градуса няма отражение перпендикулярно нагоре. За да го има е Нужна някаква Вълшебна Обратна аберация, която ще е голям майтап като Насгласйовщина.

За съжаление не е просто............. но такъв е живота...........

 

 

Друг вариант за проследяване при Скоростомер 7

 

Имаме рамка с успоредни по У стени и огледало по тях с наклон спрямо Ос Х от 10 градуса. Два лазера, единия по ОсХ успореден и излъчва обратно на бъдещото движение, другия е Перпендикулярен на Ос Х и Успореден на У и излъчва отгоре. Конструкцията е в покой или изградена перпендикулярно на оста н движение.  Казерите имат фокус  в една точка на огледалото. Отражението от Хоризонталния трябва да се детектира по У стената на ъгъл 20 градуса., успоредно на У в точно определена позиция. Отражението от перпрндикулярния  се детектира на срешуположната стена под ъгъл 100 градуса на точно определена позиция. Ускоряване на Кораба или въртене на кострукцията, сега <хоризонталния> , конструкцията се е <свила> скъсила и огледалото е променило, повишило ъгъла си, там нещата съвпадат. От друга страна <вертикалния> поради променения ъгъл, който е над 100 грауса и <свитата> конструкция отклоненията са много големи и Парадокса е налице. За да замажем положението внасяме някакво изискване отраженията и те да се <деформират> и да се стремят към ъгъл 90 градуса. обаче и така не става, помага за вертикалното отражение, но не съвпада с хоризонталното, там има прекомерно отклонение. Другия нагласйов е да речем по посока движение да се деформират, но и така не става , особенно за вертикалното отражение.

 Парадокса е доказан , сега да видим как юе се гърчат разни хора за да разкрасят мумията на Теорията.

Редактирано Октомври 31, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Следващ вариант на Скоростомер 7

 

 Лазер под 45 градуса спрямо Ос Х. На някакво разстояние от него по Ос У е датчик и при неподвижна система или паралена на вектора на скоростта, има засичане точно в датчика. Лазера е конструиран като стените му са Огледални, Горната и Долната са Огледала!, под разбира се 45 градуса. От двете страни по Ос Х са други два лазера успоредни на ос Х, срещуположни и нагласени да излъчват точно срещуположно като <удрят> огледалата на 45 градусовия Лазер, горното и долното. Точно срешу горното огледало по Ос У на разстояние е нагласен Датчик , който улавя отражебието. Пак Точно срешу долното огледало пак по Ос У  на същото разстояние е нагласен Датчик Който улавя точно отражението.

Става подвижна експерим. конструкция или я завъртаме да иде по Ос Х , тогава според Неподвижния Наблюдател, за да е точно всичко в Отраженията и Аберацията да е Нормална, не бива да се променя Ъгъла от 45 градуса!, да речем Остава същия, Тогава и Лазера генерацията му не се променя, има само Нормална Аберация, но Поради <скъсяването> Онзи датчик по Ос У се е приближил и няма съвпадение като отчитаме нормална Аберация. За да има съвпадение без промяна в наклона 45 градуса ни трябва Магйосническа Аберация, по посока на движение да се отклони излъчването Оюе повече, тогава да речем съвпада, обаче това трябва да се случи и с двете Отражения , още Екстрс Магйосническа Аберация , тогава Там няма Съвпадения.

Пробваме друг изход, акто и се очаква имаме промяна в ъгъла на лазерогледалата разположението им и те са вече под наклон по голям от 45 градуса, колкото е нужно за да съвпадне излъчването на Лазера с детектора по отдалечената Ос У( т.е вертикално раположен), да реем съвпада. Сега с нормалната Аберация, отраженията от огледалата не свпадат. Пробваме допълнително да нагласяваме, само за тях някаква Още по по най Магия в Магията деформация на ъгли на отражение. От Горното Огледало сега трябва ъгъла на отражение да се деформира Обратно на посоката на движение за да има съвоадение, отлично , нагласено е !. За Долното огледало обаче , ако трябва да приложим същото Обратно на посоката на движение деформиране на ъгъла тогава Няма съвпадение !, Не може да бъде, недопостимо, Щом е Долно Огледало е <обратно> и тогава Магията ще му действа на Обратно и тогава деформацията вече ще действ По посока на движение !  Отлично , СТО за пореден път е Потвърдена !

 

Да покажем контраст и пример за невъзможност за Магйоснически извънредни аберации и деформации на ъгли са невъзможни ето и фруга схема , при неподвижна , Лазери по на ъгъл 40 градуса по ъгли на триъгълник , те са в основата, на врха е огледало. паралено е на Ос Х и перпрндик. на У.  Когато са в движение по Ос Х, скъсяване и вече лазерите са деформирани според Неподвижния са вече под ъгъл 60 градуса. Излъчват и при отражение в огледалото и сетне връщане на сигнала от лазер на лазер, там има детектори, всичко това е Възможно според Неподвижния Наблюдател само Ако има в Действие Нормална Аберация и тя по никскъв Начин Не зависи от Къде идва пулсът светлина от срешу посоката на движение или по посоката на движение. Аберацията е с едно и също прибавено Отклонение !

Редактирано Октомври 31, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

On 25.10.2020 г. at 21:26, Relinquishmentor said:

...

Менторчо, нещата станаха мнго зле за теорийката, видя ли провал ви при прилагане аберация, <скъсяване> , не издържа никакви проверки и там юе се изровят най много парадокси. Трябва ви Буквално Магйосничество на Баш злодей от ОЧЗ, ма вие сте наели оня с двете ръки в черната дупка, Бай Ви Гаргамел  Сканиращ за смърфове

[laplandetza]

Поредното даказателство за Абсурдната  псевдотеория ТО, пълен крах на Айнщайновия Релативизъм

 

<<<<<...

Генетичен Скоростомер на Лапландеца

 

Поредното разбиване на ТО . Проблемът е буквално в генетиката на теорията и е неразрешим в ТО . Излиза на най първично ниво в най простото и елементарно ЕМГ сверяване на часовници в коя да е система ( ИОС ).

Наблюдаваме от Неподвижна в Състояние на Айнщайнов Покой.

Сверяването е в Подвижната система. От сега казвам , че съм направил основните сметки, изчисления, имам резултатите, само не съм проверил интервала време за път ЕМГ по <бавно> направление по движение дали съвпада с отчитане на чаасовници. За нас е без значение, защото <бързото> направление по обратна посока на движение е Достатъчно.

 

Представете си имаме Център/разпределител който сверява с ЕМГ сигнали, така е направил системата си , че на еднакви разсточния в неговата си система К1 , сверява еднакви синхронно работещи часовници по Оси У1 и Х1 .  По У1  ,  Часовник  +У1,1   и  -У1,2    , по Ос Х1    е     +Х1,1  и   -Х1,2    . Естественно според Неподвижната Набл. ИОС К  ,  разстоянията по ос Х1 са скъсени и са по малки от тези по У1 .

Старт от Център/разпределител, Едновременен за 4 рите ЕМГ Импулса, достигат и Сверяване. Най напред достига импулса до -Х1,2 , това е по посока обратна на относител. скорост вектор.  После Два Едновременни достигания до  +У1,1 и  -У1,2  . Най накрая достига до  +Х1,1  , по посока на вектор скорост.

Разликите между моменти У1 и  -Х1,2  и   У1  и  +Х1,2  не са еднакви, по голяма е разликата по посоката на движение.

Часовниците са така сверени и работят синхронно, с еднакъв темп на отмерване , че отчетено от Неподвижната в един, еднакъв момент на отчитане,  тогава примерно по У1 е засечен момент 10 ( за У1,1  ,  У1,2 ) , то за  -Х1,2 момента е 10,2    , а за  +Х1,1 момента е 9,5 .   После при Ъ1 моменти 100 , то за  -Х1,2 е  100,2    ,  а   за   +Х1,1  момента е  99,5  . 

Очевидно интервала по У1  за нещо си, примерно измерване време на светлина да измине пътя, та този интервал е 100 - 10 = 90  , а по Х1 ще е  

99,5 - 10,2     , е  , по малко е от 90 !  Извод - Натуралното най просто теоретично сверяване на часовници дава отклонения , интервалите са скъсени, намалени по Ос Х1 .

От горното , когато с подобни Детектор/часовници направим експеримент за измерване Времетраене, Времеви Интервал за който Светлина или ЕМГ импулс ,ще пропатува от  -У1,2 до  +У1,1   и  от   +Х1,1  до  -Х1,2  ние откриваме Разлика. Пълно противоречие с ТО, Абсолютен Парадокс и Скоростомер на Лапландеца .

[scaner]

Преди 1 час, laplandetza said:

Часовниците са така сверени и работят синхронно, с еднакъв темп на отмерване , че отчетено от Неподвижната в един, еднакъв момент на отчитане,  тогава примерно по У1 е засечен момент 10 ( за У1,1  ,  У1,2 ) , то за  -Х1,2 момента е 10,2    , а за  +Х1,1 момента е 9,5 .   После при Ъ1 моменти 100 , то за  -Х1,2 е  100,2    ,  а   за   +Х1,1  момента е  99,5  .

След като за момента 10 часовникът +X1,1 показва 9.5 в К, то момента 100 часовника +X1,1 няма да показва 99.5, а 95. Интервалът от сверяването (условната нула) в системата К умножено на лоренцовият фактор, в случая 0.95.

Преди 1 час, laplandetza said:

Очевидно интервала по У1  за нещо си, примерно измерване време на светлина да измине пътя, та този интервал е 100 - 10 = 90  , а по Х1 ще е  

99,5 - 10,2     , е  , по малко е от 90 !  Извод - Натуралното най просто теоретично сверяване на часовници дава отклонения , интервалите са скъсени, намалени по Ос Х1 .

Съвсем естествено да е по-малко от 90. Движещите се в системата К часовници от К1 ще показват по-малки интервали, защото в тази система вървят по-бавно. А в случая и не съвпадат по показания. Часовниците за които става дума са сверени само в К1, не в К.

На какво се учудваш? Точно резултатът според СТО

Противоречието е някъде в главата ти.

 

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

След като за момента 10 часовникът +X1,1 показва 9.5 в К, то момента 100 часовника +X1,1 няма да показва 99.5, а 95. Интервалът от сверяването (условната нула) в системата К умножено на лоренцовият фактор, в случая 0.95.

Съвсем естествено да е по-малко от 90. Движещите се в системата К часовници от К1 ще показват по-малки интервали, защото в тази система вървят по-бавно. А в случая и не съвпадат по показания. Часовниците за които става дума са сверени само в К1, не в К.

На какво се учудваш? Точно резултатът според СТО

Противоречието е някъде в главата ти.

 

Затрудняваш се в разбирането. Както казах сметнъл съм го, но останах и малко некоректен. Трябваше да дам акцент, по предложеното  за измерване <бързо> направление, срешу движението. В този случай при сверяване на часовниците ни е зададен Удължен интервал и той е удължен с толкова, колкото е разликата в интервалите на отклонение спрямо по У1 ,  величините са превърнати в положителни и от по голямата разлика вадим по малката , както е в примера от 0,5 вадим 0,2 и получаваме 0,3. Него го прибавяме към 10 и става зададен по сверени часовници вменена разлика 10,3 .

Сметнато е , че по <бързо> направление натрупаната разлика при светлинния <пробег> от  +Х1,1 до  -Х1,2  е  по-голяма от  0,2 , удължението при сверяване и не може да компенсира. Имаме по малък интервал в сравнение с по Ос У1

  Казах, че по <бавното> направление не съм проверил със сметки, но по пътя на Цчлата логика и там ще има разлика.

Признаваш ли Парадокса?

[laplandetza]

Преди 13 минути, scaner said:

След като за момента 10 часовникът +X1,1 показва 9.5 в К, то момента 100 часовника +X1,1 няма да показва 99.5, а 95. Интервалът от сверяването (условната нула) в системата К умножено на лоренцовият фактор, в случая 0.95.

Съвсем естествено да е по-малко от 90. Движещите се в системата К часовници от К1 ще показват по-малки интервали, защото в тази система вървят по-бавно. А в случая и не съвпадат по показания. Часовниците за които става дума са сверени само в К1, не в К.

На какво се учудваш? Точно резултатът според СТО

Противоречието е някъде в главата ти.

 

Нешо си се объркъл с лоренцовите фактори, прочети си учебниците.

В кой и да е момент , в Един момент от Неподвижната наблюдателна система К  , проверим, сканираме сверените часовници, а това става лесно в теоретична задача, ние имаме една и съща Разлика на Отместване, това е по Условие и е база за ТО. Равномерно, хомогенно , изотропно време и синхронно работ. часовници. Имай в предвид ние нямаме Общо начало , не сме акцентирали за такова общо начало на двете системи, има само по условие Сверени неподвижни часовници Нетна Наблюдателна Мрежа с разстояние Наблюдателен Неподвижен Часовник и ПодвиженЧасовник разстояние Нула.

[laplandetza]

100Фанатюгите  са по дупките си............пощят бълхи, кърлежи и .................... срам  

[scaner]

Преди 47 минути, laplandetza said:

Затрудняваш се в разбирането. Както казах сметнъл съм го, но останах и малко некоректен. Трябваше да дам акцент, по предложеното  за измерване <бързо> направление, срешу движението. В този случай при сверяване на часовниците ни е зададен Удължен интервал и той е удължен с толкова, колкото е разликата в интервалите на отклонение спрямо по У1 ,  величините са превърнати в положителни и от по голямата разлика вадим по малката , както е в примера от 0,5 вадим 0,2 и получаваме 0,3. Него го прибавяме към 10 и става зададен по сверени часовници вменена разлика 10,3 .

Сметнато е , че по <бързо> направление натрупаната разлика при светлинния <пробег> от  +Х1,1 до  -Х1,2  е  по-голяма от  0,2 , удължението при сверяване и не може да компенсира. Имаме по малък интервал в сравнение с по Ос У1

Ето я формулата по която се сравнявт интервалите по часовниците в двете системи:

От лявата страна е интервалът (моментът спрямо нулата) на часовника в К, от дясно в числителя е интервалът според К1. Това в знаменателя по твите сметки е 0.95. За числата които си дал имаме 10*0.95 = 9.5, 100*0.95 = 95 за показанията на подвижните (К1) часовници.

Преди 43 минути, laplandetza said:

Нешо си се объркъл с лоренцовите фактори, прочети си учебниците.

Изразът в знаменателя в случая наричам така.

Преди 44 минути, laplandetza said:

Имай в предвид ние нямаме Общо начало , не сме акцентирали за такова общо начало на двете системи,

Може да не сте акцентирали, но според числата с които работиш и сметките които правиш, общото начало р НУЛА и за двете системи. Показанието 10 е интервал между текущият момент и избраният за нула в К, показанието 9.5 е същото но за К1. Няма как да сравняваш тези числа, ако нямаш общ начален момент. А формулата по-горе го изисква да е нула

Елементарни сметки, и СТО печели убедително. Търси си грешката, дал съм ти наклон.

[laplandetza]

Допълнителния интервал прибавен при закодираното грешно сверяване на часовниците по Ос Х1

 

Lap  - LaplandFactor  = LorentzFactor

 

A.        X/Lap( 2/C - 1/Lap(C+V) - 1/Lap(C - V ) )       приема положителна стойност 

 

Интервала време получен от разликата по  ос У1 и интервала необходим за светлина емг от  +Х1,1 до -Х1,2

B.       2X/Lap С  - 2 X/( Lap)^2  ( 1/ C+V)

Само положителни стойности.

 

 

[laplandetza]

Преди 12 минути, scaner said:

Ето я формулата по която се сравнявт интервалите по часовниците в двете системи:

От лявата страна е интервалът (моментът спрямо нулата) на часовника в К, от дясно в числителя е интервалът според К1. Това в знаменателя по твите сметки е 0.95. За числата които си дал имаме 10*0.95 = 9.5, 100*0.95 = 95 за показанията на подвижните (К1) часовници.

Изразът в знаменателя в случая наричам така.

Може да не сте акцентирали, но според числата с които работиш и сметките които правиш, общото начало р НУЛА и за двете системи. Показанието 10 е интервал между текущият момент и избраният за нула в К, показанието 9.5 е същото но за К1. Няма как да сравняваш тези числа, ако нямаш общ начален момент. А формулата по-горе го изисква да е нула

Елементарни сметки, и СТО печели убедително. Търси си грешката, дал съм ти наклон.

Няма общо начало. Не сравняваме интервали от двете системи. Тези стойности са само показания на подвижни часовници, нищо не трансформираме. Имаме само извличане на някакви показания в Един момент по Неподвижната система, а какъв е този момент нас не ни интересува, важното е че в едното сканиране са тези около 10, в другото онези около 100 , това е.

Прост пример, по Ос Х1 , нарочно сверяваме часовници съесем погрешно. От +Х1,1  минава ЕМГ, първо сверява този часовник , а после другия в  -Х1,2 . Те са нарочно грешно сверени и в някакъв момент когато направим експеримент  и пуснем ново ЕМГ , то при сканиране на показания от Неподвижната наблюдателна мрежа , ние винаги отчитаме Нула Разлика в показанията на Подвижните часовници, независимо колко пъти повтаряме и колко отдалечени моменти по Неподвижна система. Независимо дали имаме Общо начало на двете системи или не и независимо дали ползваме Лоренц трансформации за преобр. на моменти, интервали, Винаги показанията на яасовниците отчитат Нула интервал, Нула скорост на светлина пусната по едно и също направление.Отместването в показанията на часовниците е Константа ! 

[scaner]

Преди 41 минути, laplandetza said:

Няма общо начало. Не сравняваме интервали от двете системи. Тези стойности са само показания на подвижни часовници, нищо не трансформираме. Имаме само извличане на някакви показания в Един момент по Неподвижната система, а какъв е този момент нас не ни интересува, важното е че в едното сканиране са тези около 10, в другото онези около 100 , това е.

Ти изобщо не си наясно с какво се бориш.

Общо начало има, принципно положение. Това че не си го споменал или не го знаеш, не променя нещата. Ако няма общо начало, не можеш изобщо да сравняваш количчествени величини между двете системи, а ти точно това се мъчиш. А какво е то, лесно се вижда от числата.

Това което сравняваш, не е "интервали от двете системи". Интервалът е само един, между две събития (които също не си ги споменал, но задължително ги има, щом става дума за интервал). Та, ти сравняваш какво показват часовниците от едната система за този интервал, и какво показват часовниците от другата система за същият интерва. И това лесно се изразява с формулата която дадох.

Но, след като не знаеш какво се мъчиш да правиш, никой не може да ти помогне

Мъкааааа...

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

Ти изобщо не си наясно с какво се бориш.

Общо начало има, принципно положение. Това че не си го споменал или не го знаеш, не променя нещата. Ако няма общо начало, не можеш изобщо да сравняваш количчествени величини между двете системи, а ти точно това се мъчиш. А какво е то, лесно се вижда от числата.

Това което сравняваш, не е "интервали от двете системи". Интервалът е само един, между две събития (които също не си ги споменал, но задължително ги има, щом става дума за интервал). Та, ти сравняваш какво показват часовниците от едната система за този интервал, и какво показват часовниците от другата система за същият интерва. И това лесно се изразява с формулата която дадох.

Но, след като не знаеш какво се мъчиш да правиш, никой не може да ти помогне

Мъкааааа...

Ти малоумник ли си или ненормалник ? Само в едната система , другата не участва освен в Едни нейни моменти да извлича показания на часосвници от подвижната система. Какъв си такъв задръстеняк?

Нарочно , примерно нагласям часовници по Х1 , два такива сверявам ги с Разлика от 0,3 единици по Времето в подвижната система. Сканирам от неподвижната колкото си пъти искам , сканирането става в Един момент от неподвижната система, всяко сканиране - един момент и така милиони пъти и винаги намирам тази разлика 0,3 единици. Абсолщтно същото както ако сверя часовниците както ти показах, а именно  с толкова единици разлика с колкото светлина изминава пътя от  +х1,1 до  -Х1,2 , тези единица са също по времето на подвижната система. Сканирам си милиони пъти и получавам тази <светлинна> разлика, щот ми е кеф и да наритам такива като теб, за проверка пускам Светл.Импулс от детектор до детектор и получавам Интервал Време ............Абсолютна Нула и така милиони пъти !, без значение координати , трансформации и пр. Излишности.

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Ти малоумник ли си или ненормалник ? Само в едната система , другата не участва освен в Едни нейни моменти да извлича показания на часосвници от подвижната система. Какъв си такъв задръстеняк?

Пак почна с тъпизмите. Сори, потъвай.

[laplandetza]

Преди 4 минути, scaner said:

Пак почна с тъпизмите. Сори, потъвай.

Заминавай в съселовата си дупка.

Разбра , че нямаш аргументация и редовния ти номер е да подвиеж под краченца опашчица. 

Аргументирай по същество, Докажи , че разликите в Сверяването Не са Константни, Докажи де, умнико !

[laplandetza]

Призовавам да разискваме конкретно по представените слуаи, а не като някои да се опитват да скрият проблемите с несвързана външна проблематика, вкарването и и сетне оборване на несъществуващи призраци.

 

 

 

Генетичен Скоростомер на Лапландеца

 

Друг вариант за сверяване на часовници, теоретичен , но и подходящ за практични експерименти.
Пак по Х1 , разположени часовници на разстояние. Доказан е еталон са скорост, еталон за интервал време е двойния път на светлина. Тя е изчислена колко е , а теоретично един от часовници измерва двойния път интервал време до другия часовник. Половината на интервала според СТО е врмето за пътя на светлина между двата часовника. Това време се взема на внимание и по математическоизчислителнокомпютърно Сверяване. Става като в единия часовник.-детек.часовник, компът. му система след детектиране директно започва да отброява с фиксирана сойност, точно този път на светлина.
Сверяването, импулса преминава през първия, той поюва от нула, минава през втория, почва от , прибавената стойност време път на светлина. 
Тъй като този път е Идеалния с идеалният интервал време съществуващ само в Неподвижна система в Айнщайнов и Лапландски Покой, , а самият сверяващ лъч е пуснат по посока на относителната скорост и всъщниост активирането е забавено, имаме сверен часовник с изоставане, което не е предвидено да се случи в ТО и е парадокс. Това изоставане не се открива при повторен ЕМГ импулс, светлина по същото направление , но се открива в Обратно направление срещу вектора на относителна скорост. При експеримент се открива Противоречивата разлика и Парадокса.

 

[scaner]

Преди 1 час, Ниkи said:

Сканер, въпроси по координатите на Риндлер:

До началото на ускорението двата обекта (наблюдател и ускоряващ се обект) са били в една ИОС. Началото на ускорението e едновременно (t=0) по цялата ос Х (според диаграмата, изглежда да е така). Нека да разглеждаме ускоряващия се обект, като отделни обекти с еднаква маса, намиращи се в координати х=0.2, х=0.4, х=0.6 и т.н., които започват да се ускоряват в t=0. За да получим все по увеличаващо се ускорение, за всеки обект намиращ се по на ляво, не трябва да разделяме силата, причиняваща ускорението на главния обект, по равно м/у отделните обекти!?

Иначе се получава следното: Примерно бегачи, абсолютно еднакви по сила и маса, разположени през един метър по дължина на пистата, най-последният ще е най-бърз и ще избяга еднаква дистанция за най-малко време!?

Сега, с координатите на Риндлер ти определено ме затрудняваш

Но задачата ти, както е формулирана, е еквивалентна на задачата свързана с парадокса на Бел. И решението на този парадокс приляга на твоят проблем. В това решение се изчисляват и силите, които трябва да се прилагат на двете точки в парадокса на Бел (съответно това лесно се мултиплицира за твоите разпределени точки).

Погледни решението ТУК. Силите се въвеждат с втората формула. Координатите на Риндлер се намесват в картинката, защото самият темп на времето зависи от координатата на разглежданите точки, т.е. тоест тези координати са следствие от приложеното решение.

Погледни и цялата страница от началото, полезна ще бъде. Парадоксът на Бел не е толкова очевиден, въпросът е сложен.

 

[scaner]

Преди 20 минути, Ниkи said:

Да, и друг път сме си говорили за парадокса на Бел. Странното, е че една сила ускоряваща обект не се разпределя равномерно по дължина на обекта (нямам предвид буквално приложната й точка). Странното, е че разстоянието м/у два обекта, намиращи се в хомогенно грави поле, ще намалява въпреки, че са подложени на еднакво ускорение. Странното, е че един обект, колкото по-назад се намира по посока на предстоящо ускорение, толкова по-голямо ускорение ще получи. Всеки по далечен бегач е по-бърз от предишния. И всичко това зависи от местоположението в нашата ИОС преди старта. 

Ами то за това се казва, че теорията на относителността е антиинтуитивна теория. Както се вижда от цялата история, дори специлистите могат да сбъркат, доверявайки се прекалено на интуицията си. От там и многото "парадокси.

[scaner]

Преди 17 минути, Ниkи said:

Двама бегачи, абсолютно еднакви. Единя стартира от местоположение х, другия от х+1. Финалът е в координати х+100 и съответно х+101.

Пускаме бегачите по отделно. Първия пристига за време Т, после и втория пристига за време... логично пак Т. Сега ги пускаме заедно. Разбира се пристигат по едно и също време на своите си финали... време Т. Съгласно СТО, ако приемем финала за основа, трябва двата старта да са на по-голямо разстояние.

Защо двата старта трябва да са на по-голямо разстояние според СТО? Нали всички сметки и замервания правиш в някаква система, приета за стационарна? Тук не разглеждаме въпроса, че след старта за всеки бегач разстоянието до целта се е скъсило в неговата система, и той ще го измине за по-малко свое време. Разстоянията и в двете системи на двата бегача пак ще бъдат равни, но не се интересуваме от това.

Преди 17 минути, Ниkи said:

Обяснение: Единия вариант, съгласно Риндлер, трябва задния бегач да е изкарал от някъде по-голямо ускорение... Другият вариант е да нямаме едновременност на събитията "старт", което пряко засяга общото време в ИОС.

Защо намесваш координатите на Риндлер? Координатите на Риндлер се използват при постоянно ускорение, докато тук то е инцидентно. Тук имаме проста задача, не ни интересуват никакви други съотношения между бегачите, освен в указанат система. А там те са дадени по условие.

Проблемът с общото време ще възникне именно в ускоряваща се система, но в ИОС в която отчитаме резултатите, не възниква.

[scaner]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Приеми ускорението за постоянно. Бегачите са метафора

Ок, тогава си прав. Ускорявайки се непрекъснато, растоянието между бегачите се скъсява в ИОС, и при финала няма да съответства на условието.

Аз те бях разбрал само за наличие на начално ускорение, колкото да се задвижат бегачите.

 

[tantin]

Преди 8 минути, Ниkи said:

Преди 20 минути, scaner said:

Проблемът с общото време ще възникне именно в ускоряваща се система, но в ИОС в която отчитаме резултатите, не възниква

Expand  

Общото време се отнася за двата старта (когато са стартирали) и двата финала (когато са пресекли финала) . Те се водят едновременни  в нашата ИОС

Проблема с времето си съществува независимо дали обектите се движат,  стационарни или ускоряващи се.  Да речем че имаме 2 часовника - 1 в точка А и един в точка Б. Часовниците са в синхрон и отброяват едно и също време.

В някакъв момент обаче идва наблюдател 1 и с голям чук размазва часовник 1. Идва и наблюдател 2. Той търси да сравни часовниците за точка 1 и т.2.  Само че часовник 1 вече го няма. Времето за часовник 1 вече не съществува.

По същата логика за всеки 2 различни точки в пространството може да се случи събитие, което да измени хода на времето.

Ние не знаем кога ще се случи това събитие. 

Примерно от далечния космос идва лъч с антивещество и удря часовник 1 и наблюдател 1.

Раздалечеността в пространството създава предпоставка за раздалечаване или разминаване във времето.

Много прост пример с 3 часовника: нека имаме 3 часовника - в синхрон, на едно и също място.

В точка 1 имаме наблюдател. С часовник 1.

Излита наблюдател 2 с кораб 2 и часовник 2. Излита и наблюдател 3 с кораб 3 и часовник 3. Да речем че наблюдател 1 може да наблюдава през цялото време наблюдателите 2 и 3.  След като извършват полетите в пространството, наблюдателите 2 и 3 се завръщат при 1.

Въпросът е:ще има ли разминавания в часовниците им? 

Отговорът е да. При това колкото по-високи скорости се достигнат толкова по-голямо ще е това разминаване. Разминаването във времето първо на първо ще зависи от технологията на направа на часовника, тоест как измерваме времето. 

Второ - ще зависи от количеството време прекарано в различните точки на пространството. 

И трето - ще зависи и от други неща - примерно големия чук.   Колкото по-отдалечена е една точка в пространството - толкова по-неточно и по-невъзможно става синхронизирането на времето. Ако обаче между точка А и т. Б имаме черна дупка по средата? Значи ли това че няма никога да синхронизиране часовниците им? Най вероятно светлината ще пристигне по заобиколен път, възможни са повече от 1 пътища за измерване на време и за пренос на светлина.

[gmladenov]

Преди 9 минути, tantin said:

Разминаването във времето първо на първо ще зависи от технологията на направа на часовника, тоест как измерваме времето.

Включвам се провокационно.

Ти замислял ли си се дали часовниците наистина измерват нещо ... или просто си тик-такат
по инерция с някакво темпо. С други думи, те измервателни уреди ли са - или може би само
"машинки за монотонност".

[tantin]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Включвам се провокационно.

Ти замислял ли си се дали часовниците наистина измерват нещо ... или просто си тик-такат
по инерция с някакво темпо. С други думи, те измервателни уреди ли са - или може би само
"машинки за монотонност".

Естествено че измерват: броя обиколки около слънцето или броя завъртания на земята. Нашите измервания в човека, обективни и субективни са доста бавни. Най-бързото измерване което директно правим с очите е за части от секундата.

Човешкото усещане за време и физическата същност на времето не са едно към едно. Примерно виждате 1 предмет: пипате го, хващате го , държите го в ръка. 

Само 1 секунда по късно разбирате че предмета е бил нагорещен. Тази 1 секунда е достатъчна да ви изгори ръката.

Това е времева разлика в предаването на информацията до мозъка и виждате че тази 1 секунда не е никак малко време.

[Шпага]

Преди 27 минути, tantin said:

във времето първо на първо ще зависи от технологията на направа на часовника, тоест как измерваме времето.

Тантин, грешиш. Технологията на направа на часовниците няма абсолютно никакво значение. В СТО приемаме, че часовниците са идеални.