Абсурд в СТО

[gmladenov]

Преди 1 минута, tantin said:

Естествено че измерват: броя обиколки около слънцето или броя завъртания на земята.

Намираш се в стая без прозорци, в която има спрял часовник. Ти го навиваш.
Часовникът може ли да измери дали навън е четвъртък или петък?
Нали е измервателен уред. Защо не може да измери кое време е навън?

[scaner]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Намираш се в стая без прозорци, в която има спрял часовник. Ти го навиваш.
Часовникът може ли да измери дали навън е четвъртък или петък?
Нали е измервателен уред. Защо не може да измери кое време е навън?

Имаш един измервателен метър. Той може ли да определи дали с него се измерва третия или 45-тият метър от някаква писта?

Ми не работят така нещата, часовникът и метърът са само в основата на измерителната схема, те измерват единица величина. Как тая величина ще я структурираш в разстояния или седмици и дни, е въпрос на допълнителна организация.

[gmladenov]

Преди 6 минути, Втори след княза said:

Мисля, че тези софистични трикове не вършат работа.

Добре, ето по-ясен пример.

Намираш се на северния полюс някъде през зимата. Навън е тъмно като в рог и слънцето
не се показва с месеци. Облачно е, така че не виждаш звездите.

Вадиш термометър ... и без проблем измерваш -45°С. 
След това вадиш часвоник ... и той не може да измери дали днес е четвъртък или петък.

Това софизъм ли е ... или демонстрация на това, че часовниците в същност не са
измервателни уреди.

[scaner]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Вадиш термометър ... и без проблем измерваш -45°С. 
След това вадиш часвоник ... и той не може да измери дали днес е четвъртък или петък.

Какъв ти е проблемът? Вадиш си сверен електронен часовник, който отчита датите, високосните години и каквото се сетиш. И отчиташ каквото ти е нужно.

Часовник който току-що тръгва, е еквивалентен на термометър на който скалата му се е изместила или е паднала. И в двата случая не знаеш началното положение, от което отчиташ. Можеш да измерваш само диапазони.

Редактирано Октомври 11, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 19 минути, scaner said:

Какъв ти е проблемът?

Че часовниците се смятат за измервателни уреди ... а те не са.

В най-добрия случай, часовникът може да се смята за "еталон за продължителност".
Един часавник не измерва нищо, а само тик-така ... което ние използваме като еталон.

Това е важно уточнение, защото ако човек се замисли по-внимателно, забавянето на
един часовник е просто смяна на еталона ... а не забавяне на времето.

Аналогичен пример: като скъсиш едина линийка (или метър), това означава ли, че
пространството се е скъсило ... или че ти просто си скъсил еталона за мерене на
дължини в пространството?

Същото и с часовниците: след като те не измерват нищо, ако един часовник се
забави, ти просто си променил еталона за отмерване на инревали ... а не че времето
се е забавило.

Това е уловката, заради която много хора се бъркат.

Ако часовниците мереха нещо, значи забавянето на един часовник би отразявало
промяна на измерваната величина. Но след като те не мерят никаква величина,
значи забавянето на един часовник е просто промяна на еталона за продължителност.

Редактирано Октомври 11, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

В най-добрият случай, часовникът може да се смята за "еталон за продължителност".
Един часвоник не измерва нищо, а само тик-така ... което ние използваме като еталон.

Такъв еталон ти позволява да сравняваш две продължителнности количествено, а точно това се нарича "измерване", когато едната продължителнност си нарочил за еталон. Това е базово положение. От което следва, че часовникът е измервателен уред. И вече на това безусловно положение трябва да градиш мисловните си конструкции. А ти постъпваш наопаки, и нищо не се получава.

 

Преди 2 минути, gmladenov said:

Това е важно уточнение, защото ако човек се замисли по-внимателно, забавянето на
един часовник е просто смяна на еталона ... а не забавяне на времето.

Това е когато и двата часовника - измерваният и еталона - са поставени при еднакви условия, което като резултат дава че часовниците не са еднакви. Но в СТО не е така. Там сравняваш напълно еднакви часовници, с единствената разлика - че се движат един спрямо друг.  Еднаквостта им ти е гарантирана по конструкция и по начин на сверяване. Ако не ти е достатъчно, може да приложиш статистически методи - произвеждаш милион часовници по зададена схема, и използваш за еталонни само тези около максимума на нормалното разпределение по отклонение. И така в двете системи. Ей за такава ситуация става дума в СТО.

 

[Шпага]

 

[gmladenov]

Харесват ми видеа от по 10-15мин, защото мога да ги изгледам набързо.
Повече от 20мин вече изиксват специално внимание.

Горното видео прави интересни паралели, с някои от които съм напълно съгласен.
Например това, че абсолютното пространство на Нютон в същност представлява Бог.

Това обяснява много добре защо физиците в края на 19-ти век толкова държат да се
отърват от Нютон. Идеята за Бог (и абсолютизма) въобще не им харесва. Много по-
привлекателна е идеята за релативизма.

Какво става, обаче, ако се покаже, че чистият релативизъм в същност е невъзможен.

[gmladenov]

Преди 37 минути, scaner said:

От което следва, че часовникът е измервателен уред.

Евентуално може да се каже, че часвониците отмерват продължителности ... но със
сигурност не може да се каже, че те "измерват време". Последното е глупост.

[scaner]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Евентуално може да се каже, че часвониците отмерват продължителности ... но със
сигурност не може да се каже, че те "измерват време". Последното е глупост.

Часовникът сам по себе си нищо не отмерва. Така както и метърът сам по себе си нищо не отмерва.

Измерването става когато часовникът като еталон (или метърът като еталон) се съпостави с някакъв процес или интервал от събития (при метърът - с протяжността на някакъв обект). Количествената величина, която се получава при това съпоставяне, е измерената стойност., която се нарича интервал време или дължина, в зависимост какво с какво съпоставяме А самият процес на съпоставяне се нарича измерване.

И като тръгнеш от тези базови положения, всички глупости се изпаряват, а нещата отиват на мястото си.

От тук нататък времето може да конструираш като съвкупността и подредбата на всички интервали (грубо) определени с часовник, пространството може да конструираш като съвкупността и отношението на всички протяжности и отстояния определени с метър. На практика всеки часовник може да бъде еталон за продължителност, както и всяка протяжност еталон за дължина. Затова и е нормално да се казва, че времето е този континуум, който се измерва от часовника, и по аналогия, пространството е този континуум, който се измерва чрез метъра. Защото не може да се измерва с кантар например

[gmladenov]

Ето ги точните дефиниции:

• метърът не мери пространство (това е глупост); той е еталон за дължина
• часовникът не мери време (това е глупост); той е еталон за продължителност

Еталон и измервателен уред са две различни неща.

Измерването е сравнение между измервана величина и еталон, а измервателен уред
е уред, който прави съпосатвка между измервана величина и еталон.

Значи когато ние мерим с еталон, самите ние сме "измервателния уред", защото ние
сме тези, които правим съпоставката между измерваната величина и еталона.

Часовникът и метърът не могат да правят съпоставка и затова те не са измервателни
уреди; те са само еталони.

Редактирано Октомври 11, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Ето ги точните дефиниции:

• метърът не мери пространство (това е глупост); той е еталон за дължина
• часовникът не мери време (това е глупост); той е еталон за продължителност

Ти не четеш ли какво ти пиша? Времето е съвкупността и отношението на всички интервали. Или е салата от зеле? Същото е с пространството - съвкупността и отношението на всички дължини. Не е ли така?

И вече интервала се мери с часовника, дължината с метъра, т.е. тези измерителни стедства оразеряват съответно времето и пространството.

Ма чети какво ти пишша, същото което си ми цитирал но с повече сос... Малко разбиране е нужно все пак.

Преди 12 минути, gmladenov said:

Измерването е сравнение между измервана величина и еталон, а измервателен уред
е уред, който прави съпосатвката между измерваната величина и еталона.

Значи когато ние мерим с еталон, самите ние сме "измервателния уред", защото ние
сме тези, които правим съпоставката между измерваната величина и еталона.

Съотвентно часовникът и метърът не са измервателни уреди; те са само еталони.

Пак глупости. Ти като мериш с метъра, манивела ли въртиш някаква? Защо като съпоставяш един килограм с протяжността на една чиния, не ти се получава нейната дължина, а? Нали ти си измервателният уред, къде е грешката? Ей на, килограмът е еталон, съпоставяш го с чинията, но не се получава дължината. Значи си пропуснал най-съществената част от измерителният уред - еталонът за дължина. А какво е измерителен уред без най-съществената си част? Затова и се приемат предметите, зададени като еталони, за измерителни уреди. За да се пресекат такива безсмислени тълкувания и увъртания.

Така че приеми - часовникът и метърът са измерителни уреди, които се привеждат към действие с човешка намеса. А еталоните са интервалът определян от часовника, и протяжността на метъра.

 

Редактирано Октомври 11, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 2 минути, scaner said:

Така че приеми - часовникът и метърът са измерителни уреди ...

В никакъв случай не мога да приема !!

Правилните дефиниции са много важни, за да се знае какво се има предвид когато се каже,
че "часовникът е изостанал".

Ако един часовник изостане и го броим за измервателен уред, значи излиза, че измерваната
величина е причина за изоставането на часовника. Тоест, времето се е забавило (ако часовникът
е изправен).

Но ако броим часовника само за еталон, тогава той не измерва време и ако случайно е изостанал,
нямаме никакво основание да кажем, че времето се е забавило.

Това е много съществена разлика.

[scaner]

Преди 57 минути, gmladenov said:

Ако един часовник изостане и го броим за измервателен уред, значи излиза, че измерваната
величина е причина за изоставането на часовника. Тоест, времето се е забавило (ако часовникът
е изправен).

Глупости. Не може часовникът хем да изостава, хем да е изправен, когато се ползва по предназначение. В случая - измерване с неподвижни часовници.

Преди 57 минути, gmladenov said:

Но ако броим часовника само за еталон, тогава той не измерва време и ако случайно е изостанал,
нямаме никакво основание да кажем, че времето се е забавило.

Часовникът не е еталон. Еталон е единичният интервал който отмерва часовникът. А ако е случайно изостанал, значи е дефектен уред - за което си има специална служба, която се грижи той да не изостава случайно. Още повече, че щом си успял да хванеш изоставането му, значи си успял да регистрираш дефект.

Но всичко това се прави с неподвижни часовници, и няма отношение към СТО, ако това ти се върти в главата.

Хайде вземи да прочетеш някой курс по измерителна физика, че ставаш досаден с това сляпо лутане.

Редактирано Октомври 11, 2021 от scaner

[tantin]

Преди 5 часа, Шпага said:

Тантин, грешиш. Технологията на направа на часовниците няма абсолютно никакво значение. В СТО приемаме, че часовниците са идеални.

Знаем че идеални часовници няма. Големите ускорения и силна гравитация директно влияят върху функцията на какъв да е часовник...

Но нека да приемем че часовника е вакумиран, екраниран и всичко останало за да се минимизира външното влияние.  И тогава се сблъскваме с чистия феномен на "непостоянство" на времето. Това с монотонността беше добро сравнение на Младенов. Обаче с ускоренията и големите скорости се сблъскваме с "раздрусване" на времето. 

[tantin]

Преди 2 часа, scaner said:

Но всичко това се прави с неподвижни часовници, и няма отношение към СТО, ако това ти се върти в главата.

Неподвижния часовник е една ситуация, а същия часовник движещ се в кръг с огромна скорост на същото това място е в съвсем друга ситуация.  Тоест не е важно само физическото местоположение на часовника, а важно е и пространственото състояние на часовника. Покой, ротация, въртене в кръг - всичко това може да промени времето. Часовник, движещ се заедно с подвижния наблюдател ще ни даде различни време спрямо неподвижния часовник, позициониран някъде в пространството и където очакваме да се случи дадено събитие.

[scaner]

Преди 10 минути, tantin said:

Неподвижния часовник е една ситуация, а същия часовник движещ се в кръг с огромна скорост на същото това място е в съвсем друга ситуация.  Тоест не е важно само физическото местоположение на часовника, а важно е и пространственото състояние на часовника. Покой, ротация, въртене в кръг - всичко това може да промени времето. Часовник, движещ се заедно с подвижния наблюдател ще ни даде различни време спрямо неподвижния часовник, позициониран някъде в пространството и където очакваме да се случи дадено събитие.

Виж сега, с часовникът може да ковеш и пирони, не е там работата.

Работата е в това, че има определени правила и изисквания за ползването им. В СТО времето се определя от система синхронни, сверени и неподвижни в съответната отправна система часовници. Както и дължините се мерят с неподвижни в тази система еталони за дължина. Неподвижността е важно условие.

И вече на тази база може да се сравняват часовници в една система с часовници от друга система (подвижни спрямо първите в общият случай), и да извеждаме количествени отношения за скоростите на определени процеси.. Като въъв всяка система часовниците се създават по общи правила на основата на еднакви природни процеси, за да се гарантира максимална еднаквост в работата им.

За да проявим особеностите и следствията на теорията, ни трябват идеализирани часовници, които не спират, не се чупят, не се деформират от ускорение, както и показанията им не се влияят от ускорението. Такива разглеждаме в примерите които анализираме от СТО.

[tantin]

Преди 29 минути, scaner said:

Работата е в това, че има определени правила и изисквания за ползването им. В СТО времето се определя от система синхронни, сверени и неподвижни в съответната отправна система часовници. Както и дължините се мерят с неподвижни в тази система еталони за дължина. Неподвижността е важно условие.

Именно, неподвижността гарантира постоянството или както го каза Младенов: монотонността на времето.

Ако измерваме времето с часовник поставен в подвижната система - времето вече не е същото, дефазира се.  За да можем обаче да сме сигурни кога времето ще изостава и кога ще избързва - трябва да отчитаме ротация и най-вероятно заградената площ, участъка с пространство обходено от подвижния наблюдател. Това се вижда най добре от експеримента на Саняк. 

[gmladenov]

Ето още един пример за часовник. В задачаа се пита дали този часовник може да изостава
... и какво се случва като изостане:

 

Ако случайно не е ясно, това е земята, която бикаля около слънцето. И ако пак не е ясно, ако
този часовник изостане, то орбитата на земята ще се промени и ще се приближи до слънцето.
И ако изостане още повече, то земята ще падне върху слънцето.

Според теорията за разширението на вселената, в момента има далечни галактики, които се
движат със скоростта на светлината спрямо нас.

В отправна система на една такава галактика, ние сме тези, които се движим с такава скорост.
Съответно на нас трябва да ни се е забавило времето ... при това толкова много, че земята вече
да е паднала върху слънцето.

Но ако погледнем през прозореца, става съвсем ясно, че това не е така.
Значи цялата идея за забавяне на времето е много съмнителна.

[scaner]

Преди 17 минути, gmladenov said:

Ето още един пример за часовник. В задачаа се пита дали този часовник може да изостава
... и какво се случва като изостане:

 

Ако случайно не е ясно, това е земята, която бикаля около слънцето. И ако пак не е ясно, ако
този часовник изостане, то орбитата на земята ще се промени и ще се приближи до слънцето.
И ако изостане още повече, то земята ще падне върху слънцето.

Младенов, ти така и не схвана какъв е смисъла на забавянето на часовниците.

Часовниците в една система се забавят спрямо часовниците в друга система. Само че като следствие, още много неща се променят. Променя се например и силата с която си действат телата според новата система. Променят се още куп параметри. НО, така се променят, че да има еднозначно и двупосочно съответствие (чрез лоренцовите трансформации между двете системи). Което на прост език означава, че всички събтия, случващи се в земната система, ще се случват и в другата система. Демек орбитата няма да се промени освен че ще се сплеска поради скъсяването, земята няма да падне на слънцето. Нито температурите на земната повърхност ще се променят, нищо извънредно няма да се случи. Да, по часовниците на новата система може един земен оборот да се случва за 1000 часа. И какво от това?

Преди 17 минути, gmladenov said:

Според теорията за разширението на вселената, в момента има далечни галактики, които се
движат със скоростта на светлината спрямо нас.

В отправна система на една такава галактика, ние сме тези, които се движим с такава скорост.
Съответно на нас трябва да ни се е забавило времето ... при това толкова много, че земята вече
да е паднала върху слънцето.

Поредните глупости. Какво ще се вижда от тези галактики, се получава чрез връзката наречена Лоренцови трансформации. Тук нищо фатално не се случва, съответно и гледано от там, ще е същото. Само в различни времеви и пространствени мащаби, съответно съгласувани с тях наблюдавани физически закони.

Преди 17 минути, gmladenov said:

Но ако погледнем през прозореца, става съвсем ясно, че това не е така.
Значи цялата идея за забавяне на времето е много съмнителна.

Именно, тук нищо не се променя. Просто хората така ни виждат. Защото геометрията на пространство-времето е такава.  Можеш да си мислиш за инерциалната система като за специфична "леща", през която се вижда обстоятелствеността и физическите закономерности. Евклидовото пространство  е такава неизкривяваща "леща", предаваща изображението едно към едно.

 

Преди 35 минути, tantin said:

Ако измерваме времето с часовник поставен в подвижната система - времето вече не е същото, дефазира се.  За да можем обаче да сме сигурни кога времето ще изостава и кога ще избързва - трябва да отчитаме ротация и най-вероятно заградената площ, участъка с пространство обходено от подвижния наблюдател. Това се вижда най добре от експеримента на Саняк. 

Когато говорим за инерциални системи - демек за СТО - няма никаква ротация на часовници. Те, за всяка система, са неподвижни. Подвижни спрямо една система часовници не измерват точно времето в нея, и не трябва да се ползват в тази система. Те могат да са - а могат и да не са - част от сверените часовници на друга система.

Когато, както при ефекта на Саняк, имаме контур, който се върти и по който върви светлината, нещата стават по-сложни и тънки. Оказва се, че в такава ситуация с тази светлина не можеш да синхронизираш система от сверени часовници по целият контур, които се движат заедно с него, защото такава система е неинерциална (а в такива системи няма общо време в общият случай). Ако тръгнеш да сверяваш часовниците по кръга, и да смяташ с лоренцовите трансформации колко трябва да показва часовникът на следващото място, когато стигнеш изходната точка ще се окаже, че този процес няма да доведе сверяването до показанието на часовника от който си тръгнал (текущото му показание), а ще доведе до ненулева разлика - зависеща от площа на контура и от скоростта му на въртене. Именно тази удвоена разликата се отчита при ефекта на Саняк когато имаме два срещуположи лъча по въртящ се контур. В този смисъл, ефектът на Саняк е релативистичен ефект. Но това са вече неинерциални ефекти. Ако на някой му се навлиза в детайли, ТУК е разгледан ефекта на Саняк от всички страни със синхронизиране на часовници.

[gmladenov]

Преди 42 минути, scaner said:

Младенов, ти така и не схвана какъв е смисъла на забавянето на часовниците.

Много добре съм схванал, колега.

Всички примери, които давам, показват колко абсурдна е идеята за забавяне на
времето и на часовниците. С подобна идея винаги удряш на камък. Няма как.

Естествено винаги ще се намерят и всезнайковци да ти обяснят как точно работи
забавянето на времето.

Заради тях се налага уточнението, че Айнщайн в своята теория не е дефинирал
какви са ефектите от забавяне на времето и то как работи на практика (освен че
часовниците се забавят).

Така че всякакви пояснения по темата са просто импровизации.
С други думи, разсъждения по картинка.

Редактирано Октомври 11, 2021 от gmladenov

[tantin]

Преди 22 минути, scaner said:

Когато, както при ефекта на Саняк, имаме контур, който се върти и по който върви светлината, нещата стават по-сложни и тънки. Оказва се, че в такава ситуация с тази светлина не можеш да синхронизираш система от сверени часовници по целият контур, които се движат заедно с него, защото такава система е неинерциална (а в такива системи няма общо време в общият случай). Ако тръгнеш да сверяваш часовниците по кръга, и да смяташ с лоренцовите трансформации колко трябва да показва часовникът на следващото място, когато стигнеш изходната точка ще се окаже, че този процес няма да доведе сверяването до показанието на часовника от който си тръгнал (текущото му показание), а ще доведе до ненулева разлика - зависеща от площа на контура и от скоростта му на въртене. Именно тази удвоена разликата се отчита при ефекта на Саняк когато имаме два срещуположи лъча по въртящ се контур. В този смисъл, ефектът на Саняк е релативистичен ефект.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Много добре съм схванал, колега.

Всички примери, които давам, показват колко абсурдна е идеята за забавяне на
времето и на часовниците. С подобна идея винаги удряш на камък. Няма как.

Не си схванал. Ако беше схванал, щеше да разбереш че няма никакъв абсурд. В подвижната система се наблюдават промени в обстоятелствеността, но така съчетанни с физическите величини в тази система, че никакъв абсурд няма. Ако разбереш тази връзка, Лоренцовата трансформация, всички абсурди се изпаряват. Тя просто показва, че А ще се вижда като А', което в обратна посока ще съответства на А. И след като А не е абсурдно, то и А' не може да е абсурдно. Абсурдно е, защото неизвестно защо ти очакваш да са еднакви. Ми не е такъв света, няма място за такива очаквания.  Абсурдите в картинката са твоята заблуда. И ще ги има, докато не схванеш нещата. До тогава ще се въртиш в този омагьосан кръг, без да виждаш отговорите.

Преди 6 минути, gmladenov said:

Заради тях се налага уточнението, че Айнщайн в своята теория не е дефинирал
какви са ефектите от забавяне на времето и как то работи на практика.

Е как да не е дефинирал? Ти какво очакваш? Тези ефекти са отношение между часовници. Разликата е както разликата между движещо се в една система и покоящо се в другат система тяло. Нали не очакваш някой нещо да дефинира тук? Всичко е казано, и как количествено се изразяват тези ефекти, и причината по която се достига до тя. Какво още ти липсва? В СТО отправната система има някои от свойствата на перспективата, като вместо разстоянието при последната, участва скоростта. Но всичко е следствие от геометрията на пространство-времето. Така както нещата в класическата физика са следствие от геометрията на евклидовото пространство. Причината е една и съща за физиката на нещата.

Това че ти имаш някакви очаквания, основаващи се на непознаване на нещата, не е проблем на Айнщайн, а само твой.

Дадох ти пример: замисли се, защо състоянието на едно тяло ще е различно в две системи - на движение и на покой. Е, по същата логика и други характеристики могат да са различни. И геометрията на пространство-времето е тази, която определя всички различия.

Импровизациите идват при теб от непознаване на нещата, и от някакваи предразсъдъци свързани с неясни очаквания как трябвало да бъде и защо не е така както очакваш. Въпросът е - защо очакваш да е точно така? Защото "абсурдите" се появяват от разликата между реалността и неоправданите очаквания.

Вземи отиди на психоаналитик да намериш корена на тези предразсъдъци, може и да успееш да ги преодолееш някак, или поне да ги подтиснеш да не ти блокират така мисленето... Сериозно, просто не се виждаш отстрани.

 

 

[tantin]

Преди 1 час, scaner said:

 

Преди 45 минути, gmladenov said:

Всички примери, които давам, показват колко абсурдна е идеята за забавяне на
времето и на часовниците. С подобна идея винаги удряш на камък. Няма как.

Този часовник така или иначе започва да изостава, заради триене, температурни обмени и други ефекти, знае се с колко точно се забавя скоростта на въртене на земята спрямо слънцето.  За няколко милиарда години това забавяне е значително.  Сега не ми се търси точното число.  Релативистичния ефект при наблюдение от далечни планетарни системи е съвсем друго нещо.  Това че земния часовник бил по-бавен спрямо някаква си звездна система на милиарди светлинни години няма никакво отношение към въртенето на земята.. Първо на първо няма никакъв шанс да се направи сверяване на часовниците.  Дори и да се направи такова сверяване - то гравитация, скорости, въртене и други параметри са различни,  така че дори и да се позиционират еднакви идеални часовници - то тези часовници ще тиктакат с различни скорости. 

Да речем че земята има планетарна система - близнак.  Земята и близнака и се отдалечават една от друга с ускоряване и системата близнак се движи със скорости съизмерими със светлината..  Питаме в задачата как се променя или изменя времето в едната система и какво е времето в другата система?

Мисля че пространството на Минковски даваше някакви отговори по тези въпроси.  Да речем че изпратим един космически кораб до далечната звездна система с цел да провери броя на завъртанията и синхронизацията на времето.  Докато този космически кораб отиде и се върне то резултатите от сверката вече няма да са валидни.  По същия начин можем да изпратим закодиран светлинен сигнал с информация за времето.. Обаче при разтояние от няколко милиарда светлинни години представяте ли си какво значи да сверим броя на обиколките и разлика време от само някакви си 2-3 планетарни обиколки ? 

Ами че светлината ще трябва да пътува милиарди светлинни години, а докато тя пътува това огромно разтояние то нашите планетарни системи ще си се въртят още милиони или милиарди пъти.. Примерно възрастта на земята е само някакви си 4 милиарда години.  А ако трябва да изпратим информация на края на вселената - то тази информация има да пътува още 60 милиарда години.. Докато информацията стигне до планетата близнак - то слънцето вече ще е угаснало и земята отдавна да е паднала върху слънцето. 

ПП. поправка: скоростта на въртенето на Земята около слънцето не се забавя, а се увеличава с всяка година.   Това увеличение не е релативистично , а чисто физически ефект от загубата на енергия .

Редактирано Октомври 11, 2021 от tantin

[gmladenov]

Преди 37 минути, tantin said:

Това че земния часовник бил по-бавен спрямо някаква си звездна система на милиарди светлинни години няма никакво отношение към въртенето на земята..

Там е работата, че според СТО има.

Въпросът е принципен: забавят ли се часовниците в подвижна отправна система?
Ако да, значи трабва да приемам, че земният орбитален часовник (анимацията горе)
ще се забави в отправната система на подвижен наблюдател .

Щом ще се забави, обаче, по законите на Кеплер орбитата на земята също трябва
да се промени. Няма как иначе ... а вие със Скенер тук не сте съгласни.

Значи като цяло какво се получава:

• ако ви попитам забавят ли се часовниците за подвижни наблюдатели,
  вие отговярате с "да, забавят се"
• но като ви покажа какви са последствията от забявянето,
  вие не сте съгласни

На вас не може да ви се угоди.

Според вас хем часовниците се забавят, хем това няма никакви последствия.
Така и баба знае ... само че не работят така нещата.

Редактирано Октомври 11, 2021 от gmladenov