Абсурд в СТО

laplandetza · Декември 29, 2019

Преди 4 часа, scaner said:

Защото по условие в неподвижната система събитията са едновременни.

Отлично , според теб Т1 и Т2 са също еднакви, едновременни, равни , защото по условие в неподвижната система събитията са едновременни. Колко време ти отне да признаеш тази истина, защо беше това тръшкане. Видя ли колко е лесно когато не се инатиш.

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 12 минути, laplandetza said:

Колко време ти отне да признаеш тази истина, защо беше това тръшкане. Видя ли колко е лесно когато не се инатиш.

Ти кога ще се събудиш и ще разбереш, че борбите ти в рамките на тези 125 мнения в тази тема са били с условието на задачата? Какво има да признавам, след като условието е дадено и трябва да се работи от тук нататък? Ама как да се работи, като ти тъпчеш на едно място и се бъхтиш да "доказваш" условието? Правиш нещо, без да разбираш какво правиш. И после, абсурди, някакви, опровергал си бил нещо? Опровергал си, че имаш способности да опровергаваш каквото и да било.

Имаше една песничка от фила "Кит", , "от нищо правим нещо, и веем знамена", ти прекрасно ни го демонстрираш тука. Резултатът - става ясно, че не можеш нищо друго.

laplandetza · Декември 29, 2019

Преди 1 минута, scaner said:

Ти кога ще се събудиш и ще разбереш, че борбите ти в рамките на тези 125 мнения в тази тема са били с условието на задачата? Какво има да признавам, след като условието е дадено и трябва да се работи от тук нататък? Ама как да се работи, като ти тъпчеш на едно място и се бъхтиш да "доказваш" условието? Правиш нещо, без да разбираш какво правиш. И после, абсурди, някакви, опровергал си бил нещо? Опровергал си, че имаш способности да опровергаваш каквото и да било.

Имаше една песничка от фила "Кит", , "от нищо правим нещо, и веем знамена", ти прекрасно ни го демонстрираш тука. Резултатът - става ясно, че не можеш нищо друго.

Какво условие бе лебед, нали призна Т1 е равно на Т2 , а Т1 и Т2 са моментите на отражения в двете подвижни ИОС и . В неподвижните по условие е един има зададена едновременност в момент Т.

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 1 минута, laplandetza said:

Какво условие бе лебед, нали призна Т1 е равно на Т2 , а Т1 и Т2 са моментите на отражения в двете подвижни ИОС

Тц. Т1 и Т2 са моментите на двете събития в неподвижната система. И те са равни по условие, т.е. събитията са едновременни в тая система.

Добрутро значи. Надявам се, че след максимум още 125 мнения тука може би ще разбереш какво е дадено по условие, за да видим какво е решението на проблема?

laplandetza · Декември 29, 2019

Just now, scaner said:

Тц. Т1 и Т2 са моментите на двете събития в неподвижната система. И те са равни по условие, т.е. събитията са едновременни в тая система.

Добрутро значи. Надявам се, че след максимум още 125 мнения тука може би ще разбереш какво е дадено по условие, за да видим какво е решението на проблема?

Абе дебил, нали аз съм разписал задачата, извади си главата от матричните шаблонни задачи по книгите.Зададох Т1 и Т2 моменти в две подвижни спрямо постановката на огледала, рефлектори ИОСи. Момента Т е такъв за неподвижните два ИОСа спрямо огледалата, постановката и по условие има там едновременност, за това е обозначено само с Т. Ма ти си малоумен бе, колко страници дори не си прочел условието , а се тръшкаш, що за еволюц. енигма си?, хахахах

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 1 минута, laplandetza said:

нали аз съм разписал задачата, извади си главата от матричните шаблонни задачи по книгите.Зададох Т1 и Т2 моменти в две подвижни спрямо постановката на огледала, рефлектори ИОСи. Момента Т е такъв за неподвижните два ИОСа спрямо огледалата, постановката и по условие има там едновременност, за това е обозначено само с Т. Ма ти си малоумен бе, колко страници дори не си прочел условието , а се тръшкаш, що за еволюц. енигма си?, хахахах

От всичката неразбираема слама, която си струпал тука, се разбира единствено, че Т1 и Т2 са моментите на отражение в неподвижната система. И те са еднакви по условие, щото по условие разстоянията до тях са еднакви и няма мърдане тука. Всичко останало което си изписал няма смисъл - нито една количествена формула, объркани букви така че не става ясно какво е обозначеното с тях, пълна боза с косми. Може да си си мислил че пишеш нещо си, то не е написано и го няма.

Ако искаш някой да разбере какво казваш, ползвай формули. Послвай и логически последователни разсъждения: това е дадемо, от него следва това, и т.н. Щото тая салата, както я поднасяш, не става за ядене. Но не мисля че си способен да забъркаш друга салата

Тва е положението. Но ще продължавам да те пека.

laplandetza · Декември 29, 2019

Преди 1 минута, scaner said:

...

Хахах , шут нещастен, плюнчо. Не си струва с теб да се разговаря, загуба на време. Смятам да те игнорирам, няма мисъл в теб , само сив, малодушен фанатизъм.

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 2 минути, laplandetza said:

Смятам да те игнорирам, няма мисъл в теб , само сив, малодушен фанатизъм

Оправдания, оправдания и тръшкане. Ми то друго няма как и да има. СТО да не ти е мандра?

Като се научиш как се опровергава някакво твърдение, как се построява логическа обосновка и рационално съждение, как смислено и непротиворечиво се описва задача така че да не се пуйчиш после 200 коментара да и "доказваш" условието, пробвай се пак.

laplandetza · Декември 29, 2019

${\begin{aligned}t'&=\gamma \left(t-{\frac {vx}{c^{2}}}\right)\\x'&=\gamma \left(x-vt\right)\\y'&=y\\z'&=z\end{aligned}}$

Искам да се върна на десния израз, член в скобите. Той отразява според системата от която се транслира, т.е от приетата за неподвижна към подвижна, отразява преместването на наблюдателя в интервала , <времето> на разпространение на сигнала. То се описва с х координат, случване на събитие и съответно скорост на наблюдател. Тъй като относителност във възприемането на събитията е всевалидна , от гледна точка на подвижния наблюдател в неговата система, когато той се приема за неподвижен, тази промяна във възприемането и конкретното събитие би могло да се дължи на <свиване на простр.> т.е т.н. скъсяване на дължината и самото измерване, регистриране при което светл. импулс би изминал по <къс> път да речем за конкретен случай. В зависимост от направленията <скъсено> или <удължено> разстояние.От тук и относителност на възприемането на случване на събитията едновременни или не и подредбата им, както и <пропорциите> Тази относителност не е на базовото ниво случване. Когато опитаме приближение при което се елиминират скорост/простр. ефекти , идеални пространственни приближения до събитията тогава достигаме до първична физическа реалност на случването, на света от събития.Най добро практическо приближение е когато самите събития , самото случване става в <конструкцията> на самия наблюдател, като една такава постановка е детектор/часовници директно отчитащи сигнала , на месо огледала, както е в плана на Скоростомер 2.

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 2 минути, laplandetza said:

Искам да се върна на десния израз, член в скобите. Той отразява според системата от която се транслира, т.е от приетата за неподвижна към подвижна, отразява преместването на наблюдателя в интервала , <времето> на разпространение на сигнала.

Не, не отразява това. Той изразява координатата Х на събитието в неподвижната система, което се транслира. Никъде във споменатите формули няма "интервал време" нито "преместване" с какъвто и да било смисъл, включително и тоя който си си наумил.

В твоя пример това са координатите в които стават отраженията например. Или самото светване на лампата.

laplandetza · Декември 29, 2019

Преди 5 минути, laplandetza said:

${\begin{aligned}t'&=\gamma \left(t-{\frac {vx}{c^{2}}}\right)\\x'&=\gamma \left(x-vt\right)\\y'&=y\\z'&=z\end{aligned}}$

Искам да се върна на десния израз, член в скобите. Той отразява според системата от която се транслира, т.е от приетата за неподвижна към подвижна, отразява преместването на наблюдателя в интервала , <времето> на разпространение на сигнала. То се описва с х координат, случване на събитие и съответно скорост на наблюдател. Тъй като относителност във възприемането на събитията е всевалидна , от гледна точка на подвижния наблюдател в неговата система, когато той се приема за неподвижен, тази промяна във възприемането и конкретното събитие би могло да се дължи на <свиване на простр.> т.е т.н. скъсяване на дължината и самото измерване, регистриране при което светл. импулс би изминал по <къс> път да речем за конкретен случай. В зависимост от направленията <скъсено> или <удължено> разстояние.От тук и относителност на възприемането на случване на събитията едновременни или не и подредбата им, както и <пропорциите> Тази относителност не е на базовото ниво случване. Когато опитаме приближение при което се елиминират скорост/простр. ефекти , идеални пространственни приближения до събитията тогава достигаме до първична физическа реалност на случването, на света от събития.Най добро практическо приближение е когато самите събития , самото случване става в <конструкцията> на самия наблюдател, като една такава постановка е детектор/часовници директно отчитащи сигнала , на месо огледала, както е в плана на Скоростомер 2.

От горното, когато на първично физично ниво на случване, а това става в специална, превилигирована ИОС, тази в която светлина се разпространява, от тук идва и относителност. та когато в тази иос или ос да сме по точни има 2 едновременни събития , то те са едновременни и за всички други наблюдатели във всякаквите други ИОСи.Регистрирането направено по описаната схема с приближение в елиминиране на <пространство> между събитията и регистраторите.

**scaner** · Декември 29, 2019

Just now, laplandetza said:

От горното, когато на първично физично ниво на случване, а това става в специална, превилигирована ИОС, тази в която светлина се разпространява,

Няма привилегирована система, светлината не се разпространява в някаква конкретна система, а всички системи могат да опишат разпространение на светлината. "Случването" става във всички системи, отправните системи са само описателни механизми, които описват случващото се, било то и разпространение на светлина.

Преди 1 минута, laplandetza said:

от тук идва и относителност

Не идва от тук относителност, нищо общо с нея.

Цитирай

та когато в тази иос или ос да сме по точни има 2 едновременни събития ,

В коя ОС? Изразявай се смислено.

Цитирай

то те са едновременни и за всички други наблюдатели във всякаквите други ИОС

Глупости. От къде в горните формули следва това? От такива безпочвени допускания се завихрят противоречия от типа petitio principii.

laplandetza · Декември 29, 2019

Продължавам, когато набедим дадена система за неподвижна, то при измерванията, регистриране по горния план, събития които очакваме да са едновременни, не е задължително да са такива. Ще са едновременни само в Специалнта ИОС, всички други ще регистрират разлики, а така могат да регистрират своята скорост спрямо техния възможен покой, ако бяха в тайъв в Специалната ИОС, ОС. на материалното,физично пространство/време. за кратко Етерия.

Редактирано Декември 29, 2019 от laplandetza

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 11 минути, laplandetza said:

Продължавам

Първо коригирай грешните си твърдения. Щото като продължаваш с грешки, резултатите също ще са грешни.

Но то се вижда, явно се отказа да доказваш нещо за СТО, след като се плъзна в локвата със "Специална ИОС"?

Резултатът до тук: не е доказано, че в СТО има абсурди, поради доказаната беспомощност това да се докаже

По-лесно е да се фантазират други глупости.

Редактирано Декември 29, 2019 от scaner

laplandetza · Декември 29, 2019

Когато разширим , нужно е да въведа Специалната ОСм ОС Етерия.Ако не го направя всеки път когато представям едновременни събития в приета за неподвижна система е нужно да знаем <колко неподвижна> т.е според Етерия. Само в ОС Етерия е изчистено, две едновременни събития, регистрирани като такива по горния план, т.е едновременни в първичното им <абсолютно> физическо случване.

В тоя ред ако в ОС Етерия има 2 едновременни събития и те се регистрират в мислен експеримент от други ИОСи техни регистратори , то тези събитияса винаги едновременни и това се доказва лесно също и извън СТО, просто имаме приближение до мигновенност, регистриране с <безкрайна> скорост , което е една проста логическа задача.

laplandetza · Декември 29, 2019

<<<<

Прибавям допълнително пиоредно повторение отново за някои специални хора.

Мислен експеримент, постановка . В приета за неподвижна система иос, имаме изсточник на светлина, импулси и две огледала, рефлектори които са на еднакви,равни разстояния от изсточника.Система от огромен брой детектор/часовници , наблюдателрегистратори, имат общо време и сверени работещи синхронно часовници.милиарди са. за целите на показност и яснота ги разделяме на отделни многобройни еднакви идентични иоси, които са взаимно неподвижни и в тях си остава общо време и сверени часовници на детекторите.

Подвижна система отново с многобройни милиардни наблюдателрегистратори, часовник/детектори. Сверени часовници , синхрон. работещи с общо време/ Пак разделяме на многобройни отделни иоси за всеки детектор/часовник, които са взаимнонеподвижни със запазено общо време и сверени часовници.

Всияки тези многобройни иоси имат собственни координатни системи с център себе си. На две групи са и в двете групи по отделно имат общо време , при четеримерна коорд. система с общи времеви координати.

В постановката с огледалата е така конструирана , че винаги има детектор/яасовници подвижни и неподвижни спрямо огледалата на разстояние близко до нула т.е х и х1, х2, ипр. клонящи към нула.

Едно от отрженията се регистрира от неподвижната иос дет.часовн. в момент Т, по условие за неподвижните иоси момента Т е един и същ за всички , едновременност в неподвижната система. За да видим момента за съответната подвижна иос при която х1 клони към нула, събитието свързва двете системи, тогава прилагаме транслиране и члена където участва скорост на наблюдателя и координ. х не се взима под внимание, игнорира се , той не влияе , клони към нула. Остава само гама по Т, Така получаваме момент на слуяване за подвижна иос и той е Т1.

Другото отражение, отново имаме х2 клони към нула, не се взима под внимание същия член, клони към нула и за момент Т2 в движеюата се иос получаваме отново гама по Т.

Имаме Т1 е равно на гама по Т и Т2 е равно на гама по Т , следователно Т1 е равно на Т 2 и от тук има ЕДНОВРЕМЕННОСТ в подвижните иос, които са идентични. от тук с интегриране отново в обединена иос има ЕДНОВРЕМЕННОСТ.

Тази едновременност противоречи на идейната констр. на СТО, т.е. на самата айнщайнова относителност, тя е погрешна. >>>>

**scaner** · Декември 29, 2019

Преди 1 минута, laplandetza said:

Другото отражение, отново имаме х2 клони към нула

Х2 трябва да е координатата на събитието, щом го използваш в лоренцовите трансформации, т.е. координатата на мястото на отражението. Тъй като двете места на отражение се различават, трябва да имаш Х1 =/= Х2. И щом Х1 по някаква причина си го нарочил за 0, Х2 не е нула. От там, то трябва да участва в трансформациите и порасди ненулевостта си да даде неедновременност.

Затова следното

Цитирай

В постановката с огледалата е така конструирана , че винаги има детектор/яасовници подвижни и неподвижни спрямо огледалата на разстояние близко до нула т.е х и х1, х2, ипр. клонящи към нула.

не носи никакъв смисъл и е противоречие.

Ама първо трябва да се научиш да изразяваш оравилно постановката на задачата, щото както виждаме, сам се оплиташ и толкова

laplandetza · Декември 29, 2019