Регионалните демографски, икономически и културни различия и промени в България за последните 150 години

[nik1]

В 1870 година икономиката на територията  на бъдеща България предимно аграрна, населението е селско.. Градовете са малки, като най-големите - Пловдив и Пазарджик не надвишават 40-50 хиляди човека

Изключвам територията на бъдеща Македония..Битоля е най-големия град в Румелия. Той е и административен център на Румелия

Забележка: Типично/преобладаващо българските градове, най-големите от тях -  имат население  15-20 хиляди човека.
Изпъкването на Пловдив и Пазарджик е заради преобладаващия (голям) брой на мюсюлманско население в тях.

Може би сред тези градове най-големият е Русе, който при преброяването на населението през 1881-та (в Княжество България) е най-големия град в Княжеството..

Продължава..

Редактирано Ноември 11, 2019 от nik1

[nik1]

Продължение

 Очертава се регионален (демографски и икономически) модел ("модел 1870") с неголеми по днешните разбирания градове (част от тях с  "полуселски" характер, т,е голяма част от населението в тях е  заето в аграгната сфера) , и преобладваща аргарна заетост и икономика.

Най-развитите  градове  са Пловдив и Русе..

Двата града могат да се нарекат търговски (или буржоазни) според днешната терминология. 
Пловдивските търговски фамилии търгуват с Истанбул, Мала Азия и Близкия изток,(основно в рамките на Осм. империя), русенските търговски фамилии осъшестват търговия между Османска империя и Австро-Унгария и Европа.
Тази специфика се отразява в уникалната архитектура на двата града,  Русе е наричана "Малката Виена", Пловдив би могъл да се нарече "малкият Инстанбул"

Продължава..

 

Редактирано Ноември 11, 2019 от nik1

[nik1]

Продължение

1880 -1890 

В Двете Българии - Княжеството и Източна Румелия  се запазват  демографските особености на "модел 1870", и докъде стопанските.

В двете страни се запазва преобладаващия аграрен характер на икономиката (Той се запазва практически без изменение такъв до 1910 година - вижте публикациите  в темата в Икониомика "БВП на България - преглед на периода 1870-2016 г.").

Източна Румелия остава свързана с  пазара на Осм.Империя , Княжеството се откъсва , но без да може да се свърже адекватно  с конкурентия пазар в Еропа,
Забележка: В княжеството е "наследен"  либералния търговки режим на Османската Империя 

От друга страна - Княжество България (и по-късно приединената Изт.Румелия) започва да се модернизира политически и административно, копирайки  и приемайки западни черти и особености

За административната столица на Княжеството  е избрана  София. Тя е един от големите градове в Княжеството  и има  географско и гео-политическо предимство пред по-големите от нея Русе, Шумен и Варна, Забележка: Голяма част от българското етническо землище и обхванатите от Екзархиярта земи се намират на запада и югозапад от Княжеството. 

Що се касае до Изт. Румелия , по- точно до столицата/главния град Пловдив , той  се също се развива и модернизира - поне културно (копирайки западни особености), макар и при други , "тесни "политическа рамка и уловия.

Една написана във "филибелийски" стил статия дава нянаква представа за духа на Пловдив

. https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/

До 1889 година Пловдив остава  най-големия по население български град.

 

 

"Моделът 1890" най-общо бих го синтезирал така, със следните особености:

-- преобладаващ аграрен характер на икономиката, при либерален търговски режим

-- откъсване от пазарите на Осм. Империя, и намаляване на значението на градовете Пловдив и Русе.

-- превръщане на София във водещ стопански, политически, административен и културен град

-- модернизация на градовете,  също на политиката и администрацията и правото

 

Промените се извършват  се извършват "отгоре надолу", За разлика от предишния период, когато промените следват икономиката , сега икономиката започва да следва политиката,

Забележка: Този модел в голяма степен се запазва и днес.
Политически некоректно казано София се превръща в нещо като колониален център който "взема" всичко най-добро, и всичко, с политически средства главно (защото всички данъци, и постъпления отвън отиват в София)  и после "дава" според усмотрението на управляващите в София..
Централизираният модел , който имаме и днес, всъщност има собеностите на модела 1890. Този модел напълно доминира в периода 1944-1989 г,

Aпропо, виждаме че  в съседна Турция водещият град е такъв (водещ) ,  заради своята икономика.  Градът не е политически, адмистративен  и географски център  на Турция, а само икономически (той е такъв - заради своите "гео-икономически" и стопански  предимства) , 
Можем  да посочим и друг пример от Република Турция - град Измир, който има собствен и водещ в страната икономически живот, независим от Анкара. 

 

Продължава....

Редактирано Ноември 11, 2019 от nik1

[nik1]

Продължение..

Започнах   с Русе.

Русе днес е петият по големина град в България, с намаляващо население 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Русе  

Като цяло градът не е загубил значението си, и е променил с едно място си класацията  в регионалната демографска листа  (изключвам  възхода на София). Град  Бургас е придобил "нови" и реализирал "стари"  предимства : Дълбокия и спокоен Бургаски залив го прави подходящ град за топ-пристанище - цивилно и военно, на България.

 

 

Темата е свободна за дискусии, дебати, и публикации..

Започнах с началното изложение, опитвайки се да задам някакви посоки .. но не ограничения или жалони..

 

Редактирано Ноември 11, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 5 часа, nik1 said:

Една написана във "филибелийски" стил статия дава нянаква представа за духа на Пловдив

. https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/

До 1889 година Пловдив остава  най-големия по население български град.

Интересно, дали тази франкофония в Пловдив през този период, пък и в цяла България до към началото на 30-те не е мотивирана/обоснована от преобладаващите френски капитали в българския банков сектор дотогава. За това говори и Буров в записаните му от Памукчиев мемоари. Цитирам по памет, Буров преживява жесток стрес в началото на 30-те, когато банката му е докарана почти до фалит през Голямата криза. Той сам обяснява на Памукчиев, че е стигнал до толкова тежко състояние, защото е залагал предимно на френски капитали, докато конкурентите му се били преориентирали /към германски предполагам, тогава започва подем в немската икономика/; но след това очевидно се е съвзел и е взел нещата в ръцете си, защото към края на 30-те го виждаме партньор с германски инвеститори /да не забравяме, че той е от прозападната Народняшката партия, но това не му пречи да е министър на промишлеността в русофилската Прогресивнолиберална партия, оттам да скочи пак като министър в правителството на Стамболийски, след което да се извърти с лупинг на 180 градуса като министър на външните работи в правителството на Народния сговор на Ал.Цанков/; тоест иначе казано, "Буров следва парите" ихич не му е пукало дали те са френски или германски /което в крайна сметка свършва зле за него/.

[Atom]

Интересна тема. За мен най-неясният въпрос е този с динамиката на културните промени. За разлика от икономиката или демографията, за които има доста статистически данни и там могат да се проследят промените, културните промени са пълна мъгла.

От една страна изходната база изобщо не е ясна. Например, изводите на различните изследователи за българското общество през възраждането са доста противоречиви. Вземат се някакви готови клишета и модели и се приписват на всички българи без каквато и да е обосновка. От друга страна, за следващия период (независима България) положението е същото - разгжлежда се само елита, дакато масите се обесняват през погледа на някакви универсални категории (например класи), без да се обръща внимание на българската конкретика и особености.

Ето например картата на Inglehart–Welzel (версия-2017, която илюстрира културните особености на различните народи според измерванията на World Values Survey:

България се намира най-близо до Беларус, Литва, Латвия, Русия и Украйна. Македония от друга страна е близо до Гърция и Хърватия и сравнително отдалечена от нас. Как се е стигнало до това състояние и през какви перипетии сме преминали за да се позиционираме там където сме. 

 

 

 

[nik1]

 

Преди 1 час, Atom said:

Как се е стигнало до това състояние и през какви перипетии сме преминали за да се позиционираме там където сме.

Мястото на България на карта за мен, като че ли  не е изненада. Интересни за мен са разликите на Македония с България в картата.

Близостта на Македония до Гърция ме навежда до мисълта че в голяма степен причините за формиране на тези ценностни типове култури при нас,  се намират някъде в периода преди Освобождението.. 

ПС

Сега се сещам за една разлика от новата история -  В България нивата на урбанизация и индустриализация са по-големи от тези в Гърция и Македония..

 

 

Редактирано Декември 1, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 7 часа, Atom said:

Интересна тема. За мен най-неясният въпрос е този с динамиката на културните промени. За разлика от икономиката или демографията, за които има доста статистически данни и там могат да се проследят промените, културните промени са пълна мъгла.

От една страна изходната база изобщо не е ясна. Например, изводите на различните изследователи за българското общество през възраждането са доста противоречиви. Вземат се някакви готови клишета и модели и се приписват на всички българи без каквато и да е обосновка. От друга страна, за следващия период (независима България) положението е същото - разгжлежда се само елита, дакато масите се обесняват през погледа на някакви универсални категории (например класи), без да се обръща внимание на българската конкретика и особености.

Ето например картата на Inglehart–Welzel (версия-2017, която илюстрира културните особености на различните народи според измерванията на World Values Survey:

България се намира най-близо до Беларус, Литва, Латвия, Русия и Украйна. Македония от друга страна е близо до Гърция и Хърватия и сравнително отдалечена от нас. Как се е стигнало до това състояние и през какви перипетии сме преминали за да се позиционираме там където сме. 

 

 

 

 

"За мен най-неясният въпрос е този с динамиката на културните промени."

И аз се опитвам да се ориентирам

Така наречените "Traditional values versus secular-rational values" корелират в много силна степен  с "Monumentalism vs. Flexumility"  на M.Minkov 

 

Цитирай

 

Traditional values emphasize the importance of religion, parent-child ties, deference to authority, absolute standards and traditional family values. People who embrace these values also reject divorce, abortion, euthanasia and suicide. Societies that embrace these values have high levels of national pride and a nationalistic outlook.^[1]

Secular-rational values have the opposite preferences to the traditional values. Societies that embrace these values place less emphasis on religion, traditional family values and authority. Divorce, abortion, euthanasia and suicide are seen as relatively acceptable.^[1]

 

 

 

 

https://www.emeraldgrouppublishing.com/authors/interviews/cdgw_book.htm

"Flexumility" е изкуствена дума,   алтернативното име за типа култура е "Self Effacement", 

Цитирай

 

Monumentalism versus flexumility differentiates cultures where the human self is proud and stable (invariant) like a monolithic monument from cultures where the focus is on humility and flexibility, as well as adaptability, and imitation. The most typical examples of the first type of society are some Arab nations where many people are strongly attached to their time-honoured values and beliefs and view any change of cultural or religious identity as treason. At the opposite extreme are the East Asian nations, where adoption of Western names, rituals, customs and other practices is rather fashionable. The monumentalist cultures experience problems in their relationship with some aspects of modernity, including Western education. On the bright side, they have the lowest suicide rates in the world: pride and self-stability seem to act as a societal suicide deterrent. Flexumility facilitates school success in mathematics and modern science. Hence, it may boost economic growth. On the downside, it is coupled with high suicide rates.

 

 

 

 

Ако се доверим на теорията на Минков, (вижте стр 129) този ценностен тип култура не се е променил   (имам предвид коренна промяна, смяна на местата )  в поледните 7 поколения при "конфуцианци", "протестанти/скандинавци"  и при българи, защото такъв тип култура се намира в  историята - близка и далечна

При нас особеностите на secular-rational values (корелира много силно  с flexumility) културата могат да се видят в образа на българите  в творчеството  на А. Константитинов 

 

 

Забележка : "Изместването  към наука" за което пише Ингелхард се вижда в българската култура преди  Освобождението https://en.wikipedia.org/wiki/Chitalishte

 

Може да се преположи че промените в "Traditional values versus secular-rational values" при нас българите  за  периода са   в границите  на десети от единицита..

Може да се преположи че промените в "Traditional values versus secular-rational values" при нас българите  за  периода са   в границите  на десети от единицита..

 

 

 

 

Редактирано Декември 1, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Забележка : "Изместването  към наука" за което пише Ингелхард се вижда в българската култура преди  Освобождението https://en.wikipedia.org/wiki/Chitalishte

PS

П, Бакшев пише за православните българи ("схизматиците") в своята " История на България"  следното:

Цитирай

Вярвам, че в цяла България не се намира Светото Писание, освен онова, което четат в църква, но даже и него (не четат) с разбиране. На стоте не ще намерите един, който да разбира онова, което чете, защото не се учат, нямат училища. (Някой) като знае само малко да чете, плаща известна сума на владиката и се оженва, и веднага става свещеник. Видях у един техен монах една Библия, печатана в Московия, и го питах дали (я) чете, а той каза: “За нас не е позволено да четем еврейския закон.” От това се познава, че са много слепи, бедните. Аз имам една печатана в Московия славянска Библия, която купих за 16 1/2 реала от един калугер, който идваше от Московия. Те не посещават църквите и ако отиват понякога в църква, не разбират нищо. Нямат проповеди. Само когато носят в църква да ядат и пият, тогава отиват всички и се напиват като животни. В това се състои цялата тяхна набожност. Монасите и свещениците са дори най-големи пияници от всички. И така “сляп слепеца води и прочие”. 

http://www.promacedonia.org/bd/pbb_3.html

http://www.promacedonia.org/bd/index.html

 

[Skubi]

Гледам този Петър Богдан Бакшев и с какви думи говори и ми стана съмнителен.....Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник.

Ясно много пъти на католиците православните са по-големи врагове от които и да са други....

От тук този човек не-може да бъде обективен....СМСМ

[Atom]

 

Преди 17 часа, nik1 said:

Ако се доверим на теорията на Минков

Благодаря много. Отдавна не бях обръщал внимание на работата на Минков, но в него се наблюдава голяма еволюция. Изглежда, че в последните си публикации изцяло отрича теорията на Хофстеде и предлага нова концепция със само две измерения - инвдивидуализъм-колективизъм (при Минков IDV-COLL) и гъвкавост-монументализъм (при Минков FLX-MON) - A revision of Hofstede’s model of national culture: old evidence and new data from 56 countries

При това измерението на Минков  IDV-COLL е изцяло променено и преизчислено и дефакто е нова категория, а не оригиналното измерение на Хофстеде. - A revision of Hofstede’s individualism-collectivism dimension: A new national index from a 56-country study

Към Хофстеде наистина са отправяни многобройни критики, но все още е доста популярен. Доколко и как ще се приеме новия подход на Минков не се наемам да прогнозирам. Що се отнася до връзката между измеренията на Ингълхарт-Велцел и тези на Минков, то определено има коралация, но все пак те не се припокриват напълно. Няма съмнение, че Traditional-secular измерението има връзка с  FLX-MON, но донякъде има и с  IDV-COLL. Същото се отнася и до другото измерение Survival-self-expression което има корелация както с  IDV-COLL, така и донякъде с FLX-MON.

Освен това тези индекси имат различно предназначение. Индексите на Ингълхарт-Велцел се използват предимно от политолози и социолози и за тях е важен тренда, динамиката и изменението, а не толкова самите стойности. Т.е. основната цел е изследване на промяната при макропроцесите. При проучванията на бизнес-ориентирани изследователи, такива като Хофстеде или Минков, потребителите са бизнес организации и за тях най-важни са самите стойности.  С други думи, тъй като имат различна цел,  то и изследванията се конструират по различен начин и мерят различни неща.

Това което ме учудва при схемата на Ингълхарт не са високите стойности на Traditional-secular, а по-скоро много ниските стойности на Survival-self-expression. По този показател по-ниски стойности от нас имат само Украйна, Молдова и Тунис. Високите стойности Traditional-secular и ниски по Survival-self-expression показват едно силно атомизирано общество.  На практика излиза, че българите като цяло сме почти без никакви социални мрежи или без т.н. социален капитал. От една страна нямаме традиционните силни връзки, които осигуряват семейството или религиозните общности, но от друга не се доверяваме на непознатите и не можем да изграждаме нови социални мрежи и контакти. 

Човекът е социално животно и живее в социум и в групи. Липсата  както на традиционни така и на нетрадиционни социални мрежи и групи говори за социално разтройство или дори за социален разпад на обществото. Т.е. ние не сме общност,  а атомизирани елементи, всеки от които търси своя личен,  частен път и спасение.

В сравнение с възраждането  това е голяма промяна. Виж колко църкви и училища са построили българите през този период, при това сами, без каквато и да е било помощ от държавата. Цялото образование и издръжкато му, читалищата за които спомена и т.н. - всичко това пак е дело на общностите, а не на държавата. 

 

 

 

Редактирано Декември 2, 2019 от Atom

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

Това което ме учудва при схемата на Ингълхарт не са високите стойности на Traditional-secular, а по-скоро много ниските стойности на Survival-self-expression. По този показател по-ниски стойности от нас имат само Украйна, Молдова и Тунис. Високите стойности Traditional-secular и ниски по Survival-self-expression показват едно силно атомизирано общество.  На практика излиза, че българите като цяло сме почти без никакви социални мрежи или без т.н. социален капитал. От една страна нямаме традиционните силни връзки, които осигуряват семейството или религиозните общности, но от друга не се доверяваме на непознатите и не можем да изграждаме нови социални мрежи и контакти.

Човекът е социално животно и живее в социум и в групи. Липсата  както на традиционни така и на нетрадиционни социални мрежи и групи говори за социално разтройство или дори за социален разпад на обществото. Т.е. ние не сме общност,  а атомизирани елементи, всеки от които търси своя личен,  частен път и спасение.

Много добре казано..

Малко е като "проклятие" тази комбинация ("високи стойности на Traditional-secular, и много ниски на Survival-self-expression")

Тя корелира, или по-скоро е в причинно следствена връзка с високите нива на нещастие при българите.

Обществата със повече "социален капитал", като цяло имат и по-високи нива на щастие - например цигани, западноафриканци, латино и южноамериканци, от една страна; от друга - англосансконци и скандинавци/протестанти,  доколкото културите им са с много високи стойности на Survival-self-expression values

 

Минков беше казал в едно интервю, следното

http://www.politika.bg/article?id=7574

 

Цитирай

 

- Щастлив човек ли е българинът?

 

- Не. Един от най-нещастните в света е. Това се потвърждава при абсолютно всяко изследване. И няма нищо общо с правителствата, които се сменят. Нито пък се дължи на бедността ни.Причината е в културата. Много от моите студенти остават смаяни, когато разберат, че най-щастливите хора са в някои африкански страни, например Нигерия, и в най-бедните части на Латинска Америка. Там преобладава убеждението, че човек може да живее живота си както му се иска в момента и да се весели, без да се притеснява особено за бъдещето. Техните девизи са "хакуна матата" и "don't worry, be happy". Аз наричам това  философия на щуреца, докато ние и азиатците изповядваме философията на мравката. Вечно сме притеснени за бъдещето и сме по-невротични. Това важи и за Япония - една от най-богатите страни в света.

 

 

 

 

Цитирай

 

- Споделете вашата "оптимистична теория за българския народ"?

- България почти е удвоила дохода си на глава от населението за последните десет години, а балтийците, руснаците, арменците и китайците са още по-бързи. Българинът иска преди всичко пари и много по-малко се интересува от демокрация или добри човешки отношения, които биха го направили по-доволен от живота. Това е кристално ясно от международните изследвания. Затова той ще получи онова, което иска - пари без щастие.

 

 

 

Редактирано Декември 2, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

Човекът е социално животно и живее в социум и в групи. Липсата  както на традиционни така и на нетрадиционни социални мрежи и групи говори за социално разтройство или дори за социален разпад на обществото. Т.е. ние не сме общност,  а атомизирани елементи, всеки от които търси своя личен,  частен път и спасение.

В сравнение с възраждането  това е голяма промяна. Виж колко църкви и училища са построили българите през този период, при това сами, без каквато и да е било помощ от държавата. Цялото образование и издръжкато му, читалищата за които спомена и т.н. - всичко това пак е дело на общностите, а не на държавата. 

Политически  некоректно казано - наблюдава се вид социален/общностен "регрес"... 

Споделям това виждане, но все още нямам предположения  "защо и как"..

 

[deaf]

Преди 15 минути, nik1 said:

Политически  некоректно казано - наблюдава се вид социален/общностен "регрес"... 

Споделям това виждане, но все още нямам предположения  "защо и как"..

"Най-ужасната катастрофа която може да постигне един народ,е той да изгуби своята национална душа." - Гюстав льо Бон,"Психология на тълпите",начална страница.

Може би това наблюдение на льо Бон обяснява "защо и как"...

[deaf]

Ето и линк към самата книга:

https://www.chitanka.info/text/12595-psihologija-na-tylpite

[Skubi]

Белгийците са най-щастливи в Европа.....а Латвийците след нас се чувстват най-нещастни.....

Но кои са белгийците.....Има един виц за това. В казармата има бой между фламандци и валони. Водещият на казармата ги строява и вика: 

-Фламандите на ляво, валоните на дясно три стъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъпкиииииииииииииииииииииииииии!!!!!!

Всички пристъпват само Кхон евреинът остава на място....Офицерът го изгежда с окървавени очи.......

-Ни е белгийците къде да пристъпим?

[Skubi]

Преди 3 часа, deaf said:

Ето и линк към самата книга:

https://www.chitanka.info/text/12595-psihologija-na-tylpite

Незнам тази читанка е доста старичка вече, може би трябва да фигурира в изпитите на тези които изучават психологията на масите/тълпите.

НО

Точно сега можем да видим, че докато в така казаната арабска пролет или украинските и други събития може да се вижда понякога манипулацията на чужди лица, било то шорошанци, или американски, руски, еврейски агенти, то в сегашните от Хонк Конг до Чили/Боливия, Колумбия/, тълпите не срещу един/ляв или десен/ лидер или партия ами въобще, срещу управляващият елит се протестира/бие. Пинера казва, че има война. Народът пък, не няма война само елитът да се маха. Полицията е побесняла и не ги интересува вече, че всичко живо записва на айфон какво правят и почти онлине е на мрежата. Грабят, провокират, стрелят с гумени гилзи/1см диаметър/ от 2-3 метра в лице, свалят си идентифициращите знаци и тнт. И в Хонк Конг навярно е така, но жълтите не ги следя толкова....

Така, че....

[Doris]

Преди 23 часа, nik1 said:

Политически  некоректно казано - наблюдава се вид социален/общностен "регрес"... 

Споделям това виждане, но все още нямам предположения  "защо и как"..

 

Според мен не е трудно да се намерят причините - като се види компанията в горния ляв ъгъл на диаграмата - източноевропейските бивши социалистически страни, в които здраво беше стъпил съветския ботуш. Социализмът разруши традиционните ценности, а постсоциализмът, т. нар "Преход" ни вкара в ситуацията на перманентен сървайвинг. 

On 1.12.2019 г. at 14:19, nik1 said:

 

Мястото на България на карта за мен, като че ли  не е изненада. Интересни за мен са разликите на Македония с България в картата.

Близостта на Македония до Гърция ме навежда до мисълта че в голяма степен причините за формиране на тези ценностни типове култури при нас,  се намират някъде в периода преди Освобождението.. 

ПС

Сега се сещам за една разлика от новата история -  В България нивата на урбанизация и индустриализация са по-големи от тези в Гърция и Македония..

Гърция имаше щастието след ВСВ да остане от другата страна на Желязната завеса. Гърция с най-големия търговски флот в света едва ли може да се нарече по-малко индустриализирана от България.

Една трета от населението на Македония са албанци, албанците в последните десетилетия просперират, стабилно подкрепяни отвън.

Близостта  на Гърция и Македония на диаграмата   е поради различни причини.

Един поглед върху българската народопсихология :

 

Тук също дискутират, че след безрадостния анхедонистичен живот ни чака старост и смърт в самота и мизерия.

Редактирано Декември 3, 2019 от Doris

[nik1]

Преди 8 часа, Doris said:

Социализмът разруши традиционните ценности, а постсоциализмът, т. нар "Преход" ни вкара в ситуацията на перманентен сървайвинг. 

По-горе  имах предвид промени, които започват да се извършват още със създаването на Kняжеството

За 2 -те поколения на т.н. "социализъм" ценностната система на българите не  се е променила. 

Това, което се  "вижда в левия ъгъл" го има и преди социализма. То се вижда в  най-чист вид е в твореството  на Иван Хаджийски и други автори в периода на 4-то десетителие на 20 век

https://www.goodreads.com/work/quotes/11339757-1

 

Цитирай

 

Бит и душевност на нашия народ, том 1 Quotes

Want to Read

Rate this book

1 of 5 stars2 of 5 stars3 of 5 stars4 of 5 stars5 of 5 stars

Бит и душевност на нашия народ, том 1 by Иван Хаджийски
97 ratings, 4.55 average rating, 5 reviews

 

Бит и душевност на нашия народ, том 1 Quotes Showing 1-7 of 7

 

“Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?
Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.
- Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.
- Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

5 likes

Like

 

“В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.

Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.
Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?
Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

4 likes

Like

“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи.”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

4 likes

Like

“Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

3 likes

Like

“Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

3 likes

Like

“Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а четящ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и от всички други възможни занимания, само не от пряк литературен труд?”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

3 likes

Like

“Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не до социални явления, а до прояви на българската кръв; че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква вечна национална субстанция; че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени; че с пасивното салдо на днешния обществен баланс трябвало да се задължи не сметката на носителите на днешната епоха, а сметката на целия български народ, и то за всички времена.
Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.”
― Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, том 1

 

 

 

 

https://archives.bnr.bg/8307/ivan-hadzhijski-za-bita-i-dushevnostta-na-balgarskiya-narod/
 

Цитирай

 

„Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване“ е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване?“

 

 

Редактирано Декември 3, 2019 от nik1

[nik1]

On 11.11.2019 г. at 11:35, nik1 said:

Продължение

 Очертава се регионален (демографски и икономически) модел ("модел 1870") с неголеми по днешните разбирания градове (част от тях с  "полуселски" характер, т,е голяма част от населението в тях е  заето в аграгната сфера) , и преобладваща аргарна заетост и икономика.

Най-развитите  градове  са Пловдив и Русе..

Двата града могат да се нарекат търговски (или буржоазни) според днешната терминология. 
Пловдивските търговски фамилии търгуват с Истанбул, Мала Азия и Близкия изток,(основно в рамките на Осм. империя), русенските търговски фамилии осъшестват търговия между Османска империя и Австро-Унгария и Европа.
Тази специфика се отразява в уникалната архитектура на двата града,  Русе е наричана "Малката Виена", Пловдив би могъл да се нарече "малкият Инстанбул"

Продължава..

 

Малко пояснение:

"Модел 1870" е османо-български, илки османски, България е част от една голяма империя с нейните култгура и институции.

Най-големият български град  е Истанбул, с около 100 000 българи, живеещи в него.
Елитът на България се намира в Истанбул, тя е своеобразна столица на България , Там се намира Екзархията, а в българските първенци и интелигенция се обучават в престижните Галатасарай лицей, и Робърт колеж. В Истанбул се издават по-голяма част от българските вестници (20).

Редактирано Ноември 26, 2021 от nik1

[deaf]

On 3.12.2019 г. at 21:34, nik1 said:

За 2 -те поколения на т.н. "социализъм" ценностната система на българите не  се е променила. 

Не успя да се промени защото тези две поколения бяха родени и култивирани от духа и нравите на Царска България. Парадоксално но комунистическият режим се удържаше от честността и почтеността в бита на "царските" българи. След падането на комунизма през 1989г.,децата и внуците на комунистите окончателно тласнаха към упадък България...

За културата може на един народ може да се съди най-точно по архитектурата и изобразителното изкуство. Сега сравнете сградите и скулпторите от Царска България с тези от комунистическа. Къде виждате в старите "царски" снимки да има остъклени балкони? Или санирани "на парче" сгради? Или отвратително грозен паметник като "петохуйника" пред НДК,(също модерна изгъзица)?

[nik1]

"Не успя да се промени защото тези две поколения бяха родени и култивирани от духа и нравите на Царска България. Парадоксално но комунистическият режим се удържаше от честността и почтеността в бита на "царските" българи. След падането на комунизма през 1989г.,децата и внуците на комунистите окончателно тласнаха към упадък България..."

 

Явно не си слушал за Иван Хаджийски
"царските" българи, "социалистическите" българи, и постсоциалистическите българи няма разлики в манталитета си (аско гледане обобщено)

https://afish.bg/knigi/item/1656-ivan-hadzhiiski-prochutata-masova-bolest-u-nas-e-zavistta.html

Предлагаме ви избрани цитати от „Бит и душевност на нашия народ“:

„Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането ѝ на власт е създала този опасен прецедент?

Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” и „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.

- Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.

- Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.”

“В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество. Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие. Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?

Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?”

“Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски”

“Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?”

“Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а четящ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и от всички други възможни занимания, само не от пряк литературен труд?”

“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи.”

“Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не до социални явления, а до прояви на българската кръв; че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква вечна национална субстанция; че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени; че с пасивното салдо на днешния обществен баланс трябвало да се задължи не сметката на носителите на днешната епоха, а сметката на целия български народ, и то за всички времена.

Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.”

 

 

Преди 32 минути, deaf said:

За културата може на един народ може да се съди най-точно по архитектурата и изобразителното изкуство. Сега сравнете сградите и скулпторите от Царска България с тези от комунистическа. Къде виждате в старите "царски" снимки да има остъклени балкони? Или санирани "на парче" сгради? Или отвратително грозен паметник като "петохуйника" пред НДК,(също модерна изгъзица)?

Няма как да се направят тези  изводи.
В първия случай имаме свободни архитектии други творци  (при поръчани сгради от свободни и незивисими предприемачи).
В архитектурата господствасват  западните нео-барок, и  в по малка степен неокласизиъм и неоромантизъм тодстват нео-барока

Във втория случай имаме наложени от тукашната клиентела  на Кремъл стилове и мода, които  копират Кремълската -така наречния "брутализъм"

Редактирано Ноември 26, 2021 от nik1

[deaf]

Преди 3 минути, nik1 said:

Явно не си слушал за Иван Хаджийски

От 1929г. до смъртта си Хаджийски членува в БКП. За мен това казва всичко...

[nik1]

Преди 4 минути, deaf said:

От 1929г. до смъртта си Хаджийски членува в БКП. За мен това казва всичко...

Четете също Райко Алексиев и Димитър Димов.

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

"Не успя да се промени защото тези две поколения бяха родени и култивирани от духа и нравите на Царска България. Парадоксално но комунистическият режим се удържаше от честността и почтеността в бита на "царските" българи. След падането на комунизма през 1989г.,децата и внуците на комунистите окончателно тласнаха към упадък България..."

 

Явно не си слушал за Иван Хаджийски
"царските" българи, "социалистическите" българи, и постсоциалистическите българи няма разлики в манталитета си (аско гледане обобщено)

https://afish.bg/knigi/item/1656-ivan-hadzhiiski-prochutata-masova-bolest-u-nas-e-zavistta.html

Предлагаме ви избрани цитати от „Бит и душевност на нашия народ“:

„Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането ѝ на власт е създала този опасен прецедент?

Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” и „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.

- Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.

- Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.”

“В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество. Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие. Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?

Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?”

“Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски”

“Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?”

“Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а четящ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и от всички други възможни занимания, само не от пряк литературен труд?”

“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи.”

“Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не до социални явления, а до прояви на българската кръв; че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква вечна национална субстанция; че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени; че с пасивното салдо на днешния обществен баланс трябвало да се задължи не сметката на носителите на днешната епоха, а сметката на целия български народ, и то за всички времена.

Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.”

 

 

Няма как да се направят тези  изводи.
В първия случай имаме свободни архитектии други творци  (при поръчани сгради от свободни и незивисими предприемачи).
В архитектурата господствасват  западните нео-барок, и  в по малка степен неокласизиъм и неоромантизъм тодстват нео-барока

Във втория случай имаме наложени от тукашната клиентела  на Кремъл стилове и мода, които  копират Кремълската -така наречния "брутализъм"

ПС

В България е пълно с шедьоври (в добрия смисъл) на брутализма, В този смисъл, внушенията че българските творци са деградирали умствено по време и заради соца  за мен са несъстоятелни и популистки. 

Те творят при някакви условия,
Не е маловажно че разполагат с ограничени  по вид материали -  няма алуминй, няма специлни стъкла, няма специални покрития, няма специлано бои..Има само бетон, желязо, гипс, дърво, обикновено стъкло и постна боя (в последните години се използва и латекс). 
Това е всичко с което се разполага и въпреки това брутализмът в България е  по-развит и стойностен от съветския..

Апропо: Някъде нашите го омешват малко или повече със западния неокласицизъм

 

Редактирано Ноември 26, 2021 от nik1