Регионалните демографски, икономически и културни различия и промени в България за последните 150 години

[новорегистриран3]

On 11.11.2019 г. at 14:25, nik1 said:

Продължение

1880 -1890 

В Двете Българии - Княжеството и Източна Румелия  се запазват  демографските особености на "модел 1870", и докъде стопанските.

В двете страни се запазва преобладаващия аграрен характер на икономиката (Той се запазва практически без изменение такъв до 1910 година - вижте публикациите  в темата в Икониомика "БВП на България - преглед на периода 1870-2016 г.").

Източна Румелия остава свързана с  пазара на Осм.Империя , Княжеството се откъсва , но без да може да се свърже адекватно  с конкурентия пазар в Еропа,
Забележка: В княжеството е "наследен"  либералния търговки режим на Османската Империя 

От друга страна - Княжество България (и по-късно приединената Изт.Румелия) започва да се модернизира политически и административно, копирайки  и приемайки западни черти и особености

За административната столица на Княжеството  е избрана  София. Тя е един от големите градове в Княжеството  и има  географско и гео-политическо предимство пред по-големите от нея Русе, Шумен и Варна, Забележка: Голяма част от българското етническо землище и обхванатите от Екзархиярта земи се намират на запада и югозапад от Княжеството. 

Що се касае до Изт. Румелия , по- точно до столицата/главния град Пловдив , той  се също се развива и модернизира - поне културно (копирайки западни особености), макар и при други , "тесни "политическа рамка и уловия.

Една написана във "филибелийски" стил статия дава нянаква представа за духа на Пловдив

. https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/

До 1889 година Пловдив остава  най-големия по население български град.

 

 

"Моделът 1890" най-общо бих го синтезирал така, със следните особености:

-- преобладаващ аграрен характер на икономиката, при либерален търговски режим

-- откъсване от пазарите на Осм. Империя, и намаляване на значението на градовете Пловдив и Русе.

-- превръщане на София във водещ стопански, политически, административен и културен град

-- модернизация на градовете,  също на политиката и администрацията и правото

 

Промените се извършват  се извършват "отгоре надолу", За разлика от предишния период, когато промените следват икономиката , сега икономиката започва да следва политиката,

Забележка: Този модел в голяма степен се запазва и днес.
Политически некоректно казано София се превръща в нещо като колониален център който "взема" всичко най-добро, и всичко, с политически средства главно (защото всички данъци, и постъпления отвън отиват в София)  и после "дава" според усмотрението на управляващите в София..
Централизираният модел , който имаме и днес, всъщност има собеностите на модела 1890. Този модел напълно доминира в периода 1944-1989 г,

Aпропо, виждаме че  в съседна Турция водещият град е такъв (водещ) ,  заради своята икономика.  Градът не е политически, адмистративен  и географски център  на Турция, а само икономически (той е такъв - заради своите "гео-икономически" и стопански  предимства) , 
Можем  да посочим и друг пример от Република Турция - град Измир, който има собствен и водещ в страната икономически живот, независим от Анкара. 

 

Продължава....

Като цяло до 1913 българските градове са сравнително малобройни и градското население като процент от общото не надвишава 20-21 чак до 1944, което се отразява на ролята на градовете като естествени генератори на стопански, научен и културен подем...

След 1989 има тенденцията да се идеализира Царство България, особено икономическото му развитие. Повечето статии и книги по въпроса говорят за "бурен подем на индустрията", като превеждат за пример как чехи са отворили няколко пивоварни, няколко тухлени и керамични фабрики и такива за преработка на тютюн. Също така държавата отваря 2-3 въглещни мини и електроцентрала в Перник... С което се изчерпва по-голямата част от развитието на индустриалния сектор на икономиката до към 1930 и някоя си, когато някой се сеща, че в България може да се сглабят полски самолети.

След войните има известно увеличаване на дела на градското население, но то в голяма степен се дължи на бежанците и по-малко на миграцията от селата към градовете, за да достигне вече споменатите 20-21%. При 80% селско, слабообразовано население, много трудно може да се очаква, че ще се получи някакъв пробив в жизнения стандарт на простолюдието. Напротив войните изтощават аграрната икономика на страната, а от там социалните и демографските показатели на страната бързо започват да спадат. 

И преди съм писал, че големия спад на раждаемостта е между 1923 и 1945, а комунистите само продължиха тенденцията с безумната им жилищна и урбанистична политика.