DHL пусна бързата железопътна линия между Китай и Германия

[Р. Теодосиев]

DHL пусна бързата железопътна линия между Китай и Германия! Компанията свали дните за доставка от 17 до между 10 и 12 дни

 

Новата линия е дълга общо 9400 км. Тя има една начална точка в Китай – Сиян, но две в Германия – Хамбург и Нойс. Досега за железопътна връзка между Китай и Германия се използваше Мамоново – Браниево, път, който преминава през Русия и Полша.

„Сиян е в сърцето на Новия път на коприната – той ще има същата важна роля, която е играл някога икономическият път по времето на Марко Поло (не си мислете за chеаt-а от Age of Empires II)“, коментира Стив Уанг, изпълнителен директор на китайското звено на DHL Global Forwarding.

В момента търговията между Китай и Европейския съюз възлиза на над €1B на ден, като прогнозите на икономисти и анализатори са, че тази сума ще продължи да расте в бъдеще. Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, както и вторият по големина партньор по отношение на износа.

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/11/10/3988481_dhl_pusna_burzata_jelezoputna_liniia_mejdu_kitai_i/

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Р. Теодосиев said:

DHL пусна бързата железопътна линия между Китай и Германия! Компанията свали дните за доставка от 17 до между 10 и 12 дни

 

Новата линия е дълга общо 9400 км. Тя има една начална точка в Китай – Сиян, но две в Германия – Хамбург и Нойс. Досега за железопътна връзка между Китай и Германия се използваше Мамоново – Браниево, път, който преминава през Русия и Полша.

„Сиян е в сърцето на Новия път на коприната – той ще има същата важна роля, която е играл някога икономическият път по времето на Марко Поло (не си мислете за chеаt-а от Age of Empires II)“, коментира Стив Уанг, изпълнителен директор на китайското звено на DHL Global Forwarding.

В момента търговията между Китай и Европейския съюз възлиза на над €1B на ден, като прогнозите на икономисти и анализатори са, че тази сума ще продължи да расте в бъдеще. Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, както и вторият по големина партньор по отношение на износа.

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/11/10/3988481_dhl_pusna_burzata_jelezoputna_liniia_mejdu_kitai_i/

Къде сме "ний", къде са "те":

1. Северния Евразийски жп коридор на Пътя на Коприната:

Услугата се стартира в партньорство с Xi'an International и ще се движи между Xi'an в северен централен Китай до Хамбург и Neuss в Германия. Маршрутът ще премине през Казахстан, Русия, Беларус и Литва, преди да достигне Нойс на река Рейн.
DHL казва в изявление, че „най-бързата железопътна услуга между Китай и Германия е създадена с подкрепата на China Railway, Belintertrans, RTSB Gmbh и UTLC – Eurasian Rail Alliance“.
През последните години железопътният стокообмен между двата края на Евразия нараства, като железопътният транспорт е ценен за това, че е по-бърз от корабите и е по-евтин от този със самолета.
Северният Евразийски коридор се очертава като най-бързият и надежден маршрут, превозващ 325 000 контейнера през 2018 г., според доклад, публикуван тази година от Европейската комисия. Това прогнозира, че трафикът ще нарасне до най-малко 437 000 до 2030 г., но може да стигне до над 4 милиона, ако има достатъчно капацитет и финансиране. Железопътния товарен превоз между Китай и Европа в края на 2018 г. е два пъти по-голям от този за 2017 г., достигайки 6000 пътувания в сравнение с около 3000 през 2017 година, съобщава информационна агенция Xinhua.
Към ноември е имало 11 железопътни маршрути между 56 китайски и 49 европейски града. Първото пътуване беше направено през март 2011 г., откакто са приключили повече от 10 000 пътувания.
Повечето маршрути са между немски и китайски градове, но има и по-дълги; най-дългият от всички е Yiwu и Мадрид, 12,874 км, който държи рекорда за най-дълъг в света, преди разклонението Yiwu до Лондон.
Тласъкът за развитието на железопътната система дойде от Китай, който понастоящем има търговски излишък с ЕСв размер на 176 млрд. долара.
Въпреки това Европа изнася почти стоки за почти 200 млрд. долара стоки за Китай годишно и в момента има 350% годишно увеличение на европейските стоки, което се реализира на връщане към изток по железопътната линия.
Железопътните връзки вече са в основата на пощенска услуга Китай-Европа.DHL заяви, че на връзката Xian-Германия клиентите ще могат да проследяват доставките благодарение на GPS и софтуерната платформа iSee.
Германия, най-големият търговски партньор на Китай сред страните от ЕС, е водеща и в развитието на междуконтиненталните железопътни връзки. През 1973 г. първият контейнер на Deutsche Bahn (DB) премина през Трансибирската железница. През 2008 г. тестов влак от Пекин достигна Хамбург, а през октомври последва първият контейнерен влак от Xi'ang.
В обратна посока товарен влак от Хамбург пристигна в Уджиашан, град в централната китайска провинция Хубей, през март 2011 г. Оттогава DB предлага редовни влакови услуги между Германия и Китай. През 2018 г. от Хамбург до 27 китайски града бяха предложени около 235 седмични услуги за контейнерни влакове, с 25% повече в сравнение с 2017 г.
През последните пет години китайският стокооборот със страни включени в Belt and Road надхвърли 5,5 трилиона долара, а преките инвестиции на Китай в не финансовите сектори на тези страни достигнаха 80 млрд. долара през същия период.

http://www.globalconstructionreview.com/news/dhl-boosts-silk-road-new-rail-express-china-german/

http://www.globalconstructionreview.com/news/silk-road-steel-chinese-rail-freight-europe-set-do/

2. Южния Евразийски коридор:

Алтернативният план е 6000 километрова високоскоростна връзка от западната китайска провинция Синдзян, която преминава през Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Иран и Турция към България и оттам направо в сърцето на Западна Европа. В него ще участват повече от 40 азиатски и европейски държави с общо 3 милиарда население, твърдят китайски медии.Това би позволило на Китай да превозва произведените си стоки на Запад по-бързо и надеждно, отколкото морските пътища позволяват, и с малка част от цената на въздушния превоз.

Китайски медии цитират един експерт, който казва, че тази линия ще струва 150 милиарда долара и ще бъде завършена до 2030 г., но множество фактори, включително геополитически, като и технологични /всички страни да имат железопътните линии със стандартни коловози/, ще представляват предизвикателства.

Новият път на коприната има добър икономически смисъл за Китай, според Австралийския Lowy Institute for International Policy.

„САЩ коварно заплашват морските пътища на Китай, докато евразийското сухоземно пространство е окупирано от слаби държави“, пише Джулиан Снелдър в блога на института.

„Китай им предлага помощ за инвестиции, търговия и сигурност, а в замяна получава блокиране на казахстанския нефт и туркменския газ. Пекин преследва целта си за „пробиви през сухоземен маршрут“ до Индийския океан, Персийския залив и Европа ...

“ Турция отпразнува откриването на високоскоростна железопътна връзка между Анкара и Истанбул, изградена от китайско-турско съвместно предприятие и отчасти финансирана с китайски заем.Китайските медии цитират турски служител, че тази малка връзка в крайна сметка „ще представлява важна част от съвременния  жп Път на коприната“.

http://www.globalconstructionreview.com/news/china-contemplates-new-silk-road-steel-europe76543/

България обаче се потрива със скоростните жп отсечки и реформата в БДЖ и рискува да бъде заобиколена през Гърция-Северна Македония с байпас към Истанбулската скоростна линия. И това е така, според мен, заради "браншовите" интереси на транспортните фирми с камионите, както и на нечистите интереси в товарните жп превози, в друга тема ставаше конкретно въпрос как държавните субсидии се приватизират тарикатски от частни превозвачи.