Последният ден на сътворението от Волфганг Йешке: още един фантастичен шедьовър за пътуване във времето

[SAlexandrov]

Последният ден на сътворението от Волфганг Йешке: още един фантастичен шедьовър за пътуване във времето

Корица на книгата - ИК "Христо Г. Данов".

21 ноември 2019 г. 16:51 ч.

Светослав Александров. Не е тайна, че обичам т.нар. "тайм фантастика" - т.е. книги, свързани с пътуване във времето. На страниците на уебсайта вече ревюирах великолепната повест на Север Гансовски "Винсент Ван Гог", както и "Машината на времето" от Хърбърт Уелс. Сега отново се отправяме на пътешествие във времето благодарение на немския писател Волфганг Йешке, а неговият роман "Последният ден на сътворението" ще ни разкрие вълнуваща история за НАСА и военноморските сили на САЩ, които изпращат в миналото екип от учени и инженери, за да изпомпат петрола на арабските шейхове и да осигурят благоденствието на западния свят. 

Романът е издаден през 1981-ва година, което означава, че е писан по време на или непосредствено след  големите петролни кризи през 1973-та и 1979-та. Идеята наистина е гениална (следват спойлери! американците искат да поправят несправедливостта, която Бог допуснал, когато сътворил света - петролът да не е в Америка, а в арабския свят, където шейховете се къпят в злато. И така, американските учени изобретяват хронотрона, който генерира мощно гравитационно поле, изкривяващо времепространството и позволяващо на предмети и хора да се изпращат в миналото. 

Началото на романа започва тромаво, със затормозяващи инфодъмпове - разказва се за случаи, в които са открити предмети от съвременната епоха в далечни геологични пластове. Тези находки свидетелстват, че пътуването във времето е не само възможно, но и се е осъществило. Стига да не се отегчите и да преодолеете тази скучновата първа част, ще разберете, че романът си струва. 

Във втората част вече се разказва за подготовката за пътуването във времето. НАСА и Военноморските сили подбират бивши военни пилоти и астронавти за участие в експедиция до средиземноморския басейн преди пет милиона години, когато той все още е сух. Водят се интересни дебати дали изобщо проектът си струва и дали неговите слабости не са прекалено големи. Идеята е петролът от миналото да се изпомпва в бъдещето - но водещи учени се противят, защото според сметките им реакцията на хронотронната капсула не може да се обърне - т.е. пътуването е възможно само по посока на миналото, но не и обратно към бъдещето. Повдигнат е и  въпросът как участниците ще се завърнат обратно в съвремието след петгодишния срок на работа по петролопровода. Не на последно място - мнозина се притесняват, че американците не са единствените, които са открили как да се пътува в миналото, а че шейховете също биха могли да го направят и да изпратят военните си един ден преди операцията по изпомпването на нефта да започне. Всички тези опасения са отхвърлени с лека ръка със следните аргументи - дори и учените все още да не знаят как да обърнат процеса за пътуване във времето, това все някой ден ще се случи и експедицията ще бъде прибрана обратно. Пък ако шейховете изпратят военните си един ден по-рано, американците ще го направят още един ден предварително. 

Както сами можете да се досетите, проектът търпи катастрофа. Американските екипи, сред които и главният герой Стив Стенли, са изпратени 5 милиона години в миналото. И да, шейховете вече са дошли преди тях. Но се появяват и допълнителни усложнения - оказва се, че хронотроните дават много по-голямо разсейване, отколкото е пресмятано първоначално, и вместо екипите от експедицията да бъдат разпратени горе-долу на времево разстояние от петгодишен интервал, разсейването е от порядъка на десетилетия. И така, когато едните кацат в средиземноморския басейн, те откриват, че техните приятели са отдавна остарели и заседнали в миналото завинаги. За завръщане в бъдещето и дума не може да става. Но това, което е най-шокиращо е, че отделните участници в мисията откриват, че са пристигнали от различни бъдещета. В едно от тях, т.е. бъдещето на Стив Стенли, НАСА и космическите полети са реалност. В друго бъдеще няма никаква НАСА и за космически полети не се говори, тъй като Щатите са бедна държава. Дори е налице бъдеще, при което хронотроните са измислени от модерни кръстоносци и евангелизатори! 

Направи ми много силно впечатление майсторската препратка към митовете за изчезналия континент Атлантида. В книгата това е държава в близост до Бермудския триъгълник, създадена от заседналата в миналото експедиция. Йешке е изключителен познавач на човешката психология и той правилно предполага, че в такава ситуация хората биха се разделили на две - едните ще очакват своето чудотворно завръщане в бъдещето, докато другите ще се примирят и ще се опитат да създадат отново цивилизация съобразно времето, където се намират. Очевидна е връзката с конспирациите за странните феномени в Бермудския триъгълник.

Финалът на книгата, за съжаление, е попрецакан - такава история, която възбужда любопитството ми, би следвало да се увенчае с удовлетворителен и категоричен край. В случая заключението е отворено и оставено на интерпретациите на читателите. При мен това никога не работи - винаги ме оставя с въпроса "и сега какво?"

Оценка: 3/5 - две звезди по-малко заради скучното начало и слабия финал. Като цяло обаче препоръчвам. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3072-2019-last-day-of-creation-review