Чад Оливър - Ветровете на времето. Класическа фантастика от 50-те.

[SAlexandrov]

Чад Оливър - Ветровете на времето. Класическа фантастика от 50-те.

Корица на книгата - Библиотека "Галактика"

28 ноември 2019 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. "Ветровете на времето" от Чад Оливър е класически научно-фантастичен роман, издаден в България от иконичната Библиотека "Галактика" и поради това е добре познат на българските читатели. Кратко описание (анонс): Уес Чейс, сравнително преуспяващ лекар и страстен риболовец, се отправя към планините на Колорадо да лови пъстърва. Неочаквано той попада в една пещера и е пленен от петима души, които се оказват представители на хуманоидна раса, идваща от планета на име Лортас. Космическият им кораб е катастрофирал и не съществува възможност да се върнат на Лортас. Арвън, един от петимата, разкрива на пленения Уес ужасяваща история за човечеството. Навсякъде във Вселената, където има обитаеми планети, еволюцията е довела до възникването на хора. Но от хиляди изучени планети, лортасианците са открили, че има само три типа човеци: 1. Първобитни номади без никакви технологии, 2. Технологични цивилизации, но все още непритежаващи космически технологии и ядрена енергетика, които са погълнати от войни. 3. Свръхтехнологични цивилизации, вече открили ядрената енергетика, които скоро след това напълно са се самоунищожили. Няма нито една цивилизация, която е високотехнологична, владееща космическите полети и не се е унищожила - никоя друга освен Лортас. Ще се превърне ли Земята в такава? 

Романът е издаден за пръв път през 1956-та година, преди изстрелването на първия изкуствен спътник, като действието на книгата също се развива тогава. Оливър описва прекрасно какви са обществените настроения през 50-те години на миналия век. Спомените от Хитлер, от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са съвсем пресни. Светът тепърва е навлязъл в Студената война, а голямото технологично състезание между СССР и САЩ е вече започнало. През 50-те години самоунищожението на човечеството е изглеждало не просто реална, но и обозрима, даже близкосрочна възможност. Романът отразява най-големия страх на тогавашния човек. 

(Следват спойлери!) Петимата главни герои от Лортас : Арвън, Црига, Нлесин, Уийк и Хефидж са кацнали на Земята в зората от развитието на човечеството. Корабът им се е разбил и нямат никаква надежда да го поправят, тъй като земляните не владеят нищо повече от това да правят лъкове и стрели. Единственият шанс да оцелеят и да осъществят контакт с Лортас е да се усамотят в отдалечена пещера и да бъдат хибернирани със специален серум за около 15 000 години, когато земната цивилизация ще е напреднала достатъчно. 

Но когато най-накрая се събуждат през 1956-та, се оказва, че е все още твърде рано за тях. Няма никакви космически кораби, дори първият изкуствен спътник не се е появил. Има ли надежда? Бих казал, че най-голямата слабост на романа, а именно предсказуемостта, се проявява точно в този момент. Ако времето е все още неподходящо и предстоят един-два века до първите междузвездни полети, единственият шанс за Арвън и компания е да заспят отново. И само техният пленник, по-късно превърнал се приятел, може да им помогне. Точно това се случва. 

Като изключим тази едничка слабост, романът има своите достойнства. Психологизмът е на високо ниво, реакциите на Арвън и Нлесин към смъртното наказание, екологичните проблеми и смога в града, показват чудесно какво е отношението на Лортас, развитата цивилизацията, превъзмогнала вътрешните си противоборства и дрязги, към все още несъвършената Земя. Изключително много ми допаднаха авторовите разсъждения по темата: Какво би накарало човека да напусне своя дом и да се отправи в космоса? Да не би нещо да не му достига? Съдейки по описанията на персонажите, това изглежда точно така. Саркастичният Нлесин е посредствен и недооценен писател. Црига не е случил на любов и все още очаква момичето, което е достойно за него. Капитанът Уийк крие някаква черна тайна, за която никога не говори. Дори землянинът Уес, който се сприятелява с тях, бяга от нещо - от монотонната кариера на лекар, заради която се налага по цял ден да лекува сополиви носове, от нещастния си брак... Нужно ли е да нямаш или да загубиш нещо ценно, за да го търсиш на друго място? 

Противно на очакванията ми, романът "Ветровете на времето", ако и да е издаден през 56-та година, изобщо не се чувства като остаряла книга. Основната му поука звучи актуално и днес: нашата свръхтехнологична цивилизация има нужда от космоса, защото той е последната граница, последното предизвикателство, което следва да бъде прескочено. Без наличието на предизвикателство, една цивилизация ще западне и постепенно ще отмре. 

Книгата "Ветровете на времето" е била издавана в България само веднъж - от Библиотека "Галактика". Понастоящем, доколкото съм наясно, не е в продажба и няма ново издание. Единственият шанс е да я закупите на старо или да я прочетете в Читанка. 

Това е един от малкото романи, за които НАИСТИНА съжалявам, че не са част от поредица. Дори и само да се отговори на въпросите, касаещи повествованието, ми се струва, че щеше да е хубаво, ако имаше някакво продължение. Твърде много въпроси са останали висящи. Дали Лортас още съществува (този въпрос дори не е зададен?!?)? Дали ако съществува, все още изпраща космически кораби към други звезди? Как изглежда една човешка цивилизация 15 000 години след постигането на космическите полети? (Арвън разказва, че към момента на техния полет са отминали едва 300 години от построяването на първия ядрен реактор) Възможен ли е контактът между една млада космическа цивилизация като Земята и една древна като Лортас? Готова ли е Земята за познанието, че не е сама в Галактиката? Тези въпроси са изключително благодатни за продължение, но уви, такова няма... И освен това романът е твърде кратък... 

Рейтинг: 4/5

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3079-2019-winds-of-time