Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци?

[tantin]

Време е да разбием митовете и да се самоопределим относно миналото:  тюркоезични ли са били прабългарите...

 

Ето малко от дефиницията при руснаците:

 

Цитирай

Термин в Энциклопедическом Фонде

Сарагуры

Сарагуры - полиэтнос начала средневековья в округе Руси, включавший славян, угров и тюрков. Выступил во главе новой конфедерации (акациры, оногоры и др.) Северного Причерноморья, заменившей гуннскую, исчез после похода сарагуров на Закавказье (466 г.), что, скорее всего, связано с вторжением савиров [Артамонов, 1962].
Локализация акациров (см.: Куридак) и принявших краткое главенство сарагуров [Йордан 1960: 118-120] "в той части Скифии, вдоль которой ткут струи реки Данапра (Днепра); гунны называют ее на своем языке Вар", - указывает на степи Поднепровья. Для второй половины V - рубежа V - VI вв. здесь известны погребальные древности типа вещей в Шиповских курганах [Засецкая, 1994], а на северном пограничье степи - ранние пеньковские и колочинские памятники [Гавритухин, Обломский, 1996; Шевченко, 1998]. Именно на эти памятники попадет и болгарская пастырская посуда [Артамонов, 1970]. Прототипы ее форм из Южного Приуралья [Шевченко, 1987; Приймак, 1994] и технологии, пришедшие с Дуная [Приходнюк, 1996] связывают распространение данных типов керамики во времени с апогеем распространения вещей первой группы антских кладов [Щеглова 1990].
По Прииску, сарагуры после нападения на акатиров и другие племена выступили доходом против персов. Сначала они приблизились к Каспийским воротам (Дербент), но найдя их занятыми персидской охраной, перешли на другую дорогу, по которой пришли к иберам, и стали опустошать их страну и тревожить набегами поселения армениев; вследствие этого персы, опасаясь этого нашествия сверх завязавшейся у них раньше войны с кидаритами, отправили к римлянам посольство с просьбой дать им денег или людей для охраны укрепления Юроипаах (Уроисах). Эти послы говорили то, что уже и раньше часто говорилось ими в посольствах, именно, что римская земля остается невредимой благодаря тому, что они выдерживают битвы и не дозволяют наступающим варварским народам проходить через свою землю. Но им был дан ответ, что всякий должен защищать свою землю и заботиться об ее охране, и с этим они двинулись в обратный путь без успеха [Exc. de leg., p. 44 Par., 161-162 Nieb.]. И исчезли из истории.
Столкновения полиэтноса болгар - вобравшего в себя и сарагуров (см.: Куридах) - наблюдаются в Юго-Восточной Европе и Причерноморье от эпохи Теодориха (481) до дунайских набегов совместно со славянами VI в., где участвуют и савиры (например: опустошение Армении и Малой Азии 515 г.). Сирийские источники VI в. помещают савир в перечне народов рядом с аланами, болгарами, хазарами и аварами. Бегущие на запад от мощи расширяющегося Тюркютского караната (652), авары оказываются в среде антов (558). Но уже к 565 г. авары попадают в Центральную Европу, проникая в Тюрингию и заняв западный форпост биотопа Евразийской степи - венгерскую пушту.
Версий о происхождении сарагуров - тюркских, венгерских, славянских и иных - множество. От сар - плести, вязать, заплетать, гур - могила ) - связанные могилой; (при этом: сары - желтый, золотой, "цари"). Сарагуры < sara ~ sary оѭur (желтые или белые огуры, белые угры), ср. aq оѭuz ~ haq оѭuz (белые огузы > гагаузы); qyryq оѭuz > qyryjyz > qyrѭyz ...По А.П.Новосельцеву, мнение которого отчасти разделяю, в этнониме "сарагуры" первая часть - тюркское слово "белые", вторая - те же "у(г)ры", но трудно сказать, были сарагуры VI в. тюрками или уграми. Весь этноним "булгары" во второй части, вероятно, отражает их первоначальную связь с уграми, а в первой части, очевидно, восходит к тюркскому "булга" ("смешивать"), и тогда все слово означает "смешанные угры", т. е. первоначально булгары представляли собой тюркизированных (когда - неясно) угров и были одним из племен, обитавших, скорее всего, где-то в северной части современного Казахстана и увлеченных на запад в период гуннского нашествия. Впрочем, упоминание vulgares латинского Хронографа 354 г. в районе Кавказа может означать, что эти булгары первоначально были среди племен, бежавших от гуннов, а затем им подчинившихся.
Фиксация булгар в этом источнике - самая древняя, так как принимать на веру более ранние упоминания их в армянских источниках можно, только не зная особенностей последних. Локализация булгар в Хронографе довольно неопределенна, но, сопоставляя его сведения с более поздними источниками, ее логично дать в Западном Предкавказье. Иордан также очень неопределенно располагает булгар над Понтииским морем, так что и здесь вполне закономерно видеть Западное Предкавказье с прилегающими районами.
Время тюркютского присутствия в Причерноморье (558-635) заканчивается падением тюркютских династий в Каганатах (Западном и Восточном) Центральной Азии. Династию Западного Тюркютского каганата - Ашина приняли хазары (635), а наследников Восточного каганата - династию Дуло (634) - приняли восточноевропейские болгары. Дядя болгарского хана Кубрата - Органа (см.) - Моходу-хэу (Черный богатырь) - князь Западного каганата, действовал в Северо-Восточном Причерноморье еще в 619 г., когда его племянник воспитывался при Византийском дворе [Артамонов, 1962: 158-164].
Вероятно, что болгарские аристократические роды были связаны с такими же еще времен гуннской конфедерации, поскольку в "Именнике болгарских ханов" перед Кубратом упомянут и Аттила с сыновьями. Таким образом, тюркютское присутствие может оказаться более ранним явлением, чем выход тюркютов к Черному морю и уход авар из Восточной Европы (в венгерскую Паннонию 565 г.).
Основная масса исследователей не приняла идею включения болгар (тюрков или отюреченных финно-угров) в массивы славяноязычного населения, видимо полагая первых "кочевыми", а вторых - "оседлыми". После работ Л.Н. Гумилева стало ясно, что кроме гуннов и монголов на территории Восточной Европы настоящих кочевников не было, а, в той или иной мере, имела место неполная оседлость; после работ А.А. Шенникова [1971] о неполной земледельческой оседлости славянского населения; и совершенно независимо пришедшего к такому же выводу Е.А. Горюнова [1981, с.12-14], подобное "противоречие" не должно помешать по-новому взглянуть на идеи полиэтничности М.И. Артамонова. К тому же ныне известны пеньковские материалы не позднее VII в., связанные не столько с антами, а именно с полиэтничными болгарами [Баранов, Майко, 1994: с. 96-103], что подтверждает (или частично подтверждает) терминологию "пеньково-пастырские древности" М.И. Артамонова [1971].
Именно на Пастырском городище до его финала, видимо - под влиянием технологий типа привнесенных мастерами балки Канцирки, около сер. VII в. (642 г. - смерть Кубрата (см., до 679 г. - хазарский разгром болгар и уход Аспаруха на Дунай) появляется серая салтоидная керамика [типа: Седов, 1982: с. 71, табл. V - 10], которую можно отнести и к волынцевской. Окончание "пастырского этапа" в Поднепровье (уход Аспаруха; см.) заканчивается началом "дунайского этапа" в истории савир (680 г.).
Третий период - возвращение уже северов на Днепровское Левобережье, когда вновь появляются волынцевские сосуды, но выполненные в технологии, распространенной на соседствующих землях Хазарии. Отток с Дуная, в обратном направлении - на Средний Днепр, славяно-болгарского субстрата называемого в Империи севериями, или северитами, мог последовать после разгрома севериев во Фракии, при захвате в плен северитского вождя - Склавуна (769 г.; см.) непосредственно после падения союзника северитов - царствующего дома Аспаруха (Кубрата - Дуло) в Дунайской Болгарии в 762 г. Тогда возвращение северов на территорию Великой Болгарии Кубрата, - на Левобережье Днепра, - делает закономерной датировку основной массы памятников волынцевского типа - со середины VIII в. [Щеглова, 1987; Шевченко, 1995].
Так сарагуры отчасти возвращаются в историю Руси славянами-северянами, с богатыми культурными традициями - хотя бы эпическими. Соблазнительно связывать с сарагурами название Саратова и созвучные топонимы.

Литература
1. Шевченко Ю.Ю. Наследие Великого Тюркютского каганата в лесо-степи Восточной Европы // Этнос. Ландшафт. Культура. (Материалы конференции).
2. Посвящается Льву Николаевичу Гумилеву. СПб.: Изд. "Европейский Дом", 1999. С. 290-305.

Това е един почти произволен цитат.  В интернет е пълно със всякакви свободни интерпретации по темата. 

Отварям тази нова тема за да се изясним веднъж завинаги, по възможност да се концентрираме върху доказателствената част... Всеки от нас може би вече си е създал някакво усещане, интуиция... Може би имаме някакви думи и изрази . Недоизказани мисли, фрази.. Как да докажем индо-европейския (арийски) произход на прабългарите или да се съгласим и приемем туранския произход ?  

[tantin]

Ето моята хипотеза:  (донякъде това не е моя хипотеза, понеже вече срещам множество подобни идеи) . Да речем че това не е съвсем моя хипотеза (да не си изземвам авторските права , застраховам се за всеки случай)... Значи казано по-просто - склонен съм да защитавам такава теза или тези:

1. българите ( прабългарите) са с арийски произход.

2. Най-близките в културен и исторически поглед народи от миналото с връзка спрямо пра-българите са: согдийци и таджики.

3. Подозирам някаква връзка с арийте , брахмини и подобни древни народи и учения . Относно писменост:  има вероятност да са се ползвали всяка една от следните азбуки: санскрит, персийска, гръцка, прото-тюркски руни...  Въпреки недостига на писмени източници съществуват множество писмени сведения за наличие на някаква писменост у древните българи.

4 Да обърнем внимание на музиката. ( музикални инструменти) 

5. Да погледнем строителството, къщи, замъци, строителни традиции.

6. Да погледнем бита: работа, земеделие, животни, жито, напитки, хляб .

7.  Традиции: сватба, погребения, празници.

8. Имена и думи, лексика.

9. Генетика

10.  други сведения и връзки.

 

Точка 11.. Проблеми и противоречия... Специално слагам точка 11 за да можем да дискутираме проблемни области където нещата не се стиковат... Примерно по точки 1-10 всичко е ОК, обаче в частта за езика има непреодолимо противоречие.. или в друга точка... Как да намерим изход от затруднението.

При цялото разнообразие от балкарци, болгарци, болхи, балги , булгари,болгари и естествено българи - не е лесно да бъдат отделени едни от други всичките свързани народи. И все пак няма съмнение в общия прародител на всички , въпреки всичките сливания и разклонявания на народите назад в историята.

[tantin]

Да започнем с мартениците..

Това е от уикипедията:

Цитирай

Митологична връзка с прабългарите[редактиране | редактиране на кода]

През първата четвърт на миналия век в България, поради влошените отношения с Руската империя, ролята на прабългарите в българската история, започва да се преувеличава за сметка на тази на славяните. В тази връзка, както и поради факта, че няма запазени прабългарски митове и легенди, за масова употреба са популяризирани няколко истории, приписвани на свързани с прабългарите събития. Така през 30-те години се утвърждава мита за появата на мартеницата, който я свързва с Хан Аспарух, включително и легендата за „хан Кубрат и снопа пръчки“.^[7] За основа е използвано произведението на културолога Николай Райнов „Видения из древна България, сказания за мир и бран“, публикувано за пръв път през 1918 г.^[8

А това е от Ю-туб.. При най-далечните от нас таджики... Защо те ползват мартениците при сватбите си: може би за плодородие и здраве, така както е при нас..  

 

[tantin]

Ето още един пример от сватба.. Забележете колко много си приличат техните обичаи с наши сватбарски традиции и шествия, обърнете внимание на украсата на коня: коня е също обкичен с мартеници... Ако не се лъжа и при нас имаше някакви събития с обкичване на коня с мартеници, но паметта ми не ми дава повече за момента, имам някакъв много изблелял спомен от събития.

Редактирано Декември 24, 2019 от tantin

[tantin]

Ако са ви харесали древните традиции на таджикските ( източно-ирански или арийски) сватби, нека ви покажа и една в стил "македонска" музика пак от същото място.. Текста е неразбираем, но музиката е типично в стила на македонските песни... Имайте предвид че това е най-изолираната част на Китай и там нямат почти никаква връзка с външния свят, затова и обичаите им са се запазили в най-древен вид.

 

  

 

Song: Gulbita
Singer: Gulnar - Persian of China
آهنگ: گل بیتا
خواننده: گلنار - از پارسیان چین

lyrics in Sarikoli, main language of Chinese Tajik, and Chinese translation.  translated it into English based on the Chinese translation

 
ay pari
哎 仙女
Oh fairy

nozuk pari
美丽的仙女
Beautiful fairy

az bargi gul cambuk tari
芬芳的鲜花比不上你
The fragrant flowers are no match for you

akajon i dilbari az inqigho yan digari
你是那么的娇艳 赞美你我缺少言语
You are so delicate and beautiful, and your beauty is beyond words

gulbita dar naz mima dar az acal xiren param
古丽碧塔 你的言语比蜜还甜
Gulbita, your words are sweeter that honey

mislikay vi harg guzal homoridor ran gulbita
你的红唇使我陶醉
Your red lips intoxicate me

 

Редактирано Декември 24, 2019 от tantin

[Last roman]

това че даден степен народ е с индоевропейски произход, изобщо не изключва неговата тюркизация.

 

[tantin]

Преди 1 час, Last roman said:

това че даден степен народ е с индоевропейски произход, изобщо не изключва неговата тюркизация.

 

имаме ли примери за тюркизирани индоевропейци?

[Exhemus]

Българите са  х х х х х   - можем да говорим, ако има етнос.  Когато става полиетнос, вече няма българи. Има механично пренасяне на името без пренос на отличителни признаци, традиции, които да се зачитат и пренасят през поколенията. Докога са се разказвали български саги? Сега ги няма.

  Може би има някакъв континюитет в Кабардино-Балкария, но не тук. Какъв е бил езикът? Вероятно подобен на гилянски, талишки, кюрдски. Ето ги къде са:

Интересен е кюрдският, понеже има отдалечен североизточен кюрдски район - точно според посоката на миграцията на българите. За отбелязване е, че тюркизацията на Азърбайджан е скорошно явление /отпреди 200г./. До тогава се е говорел език близък до талишки. Има и разсеяни в Русия кюрди.

[tantin]

https://samoistina.at.ua/2/tambura.htm

Тази статия свързва разпространението на тамбурата на Балканите с идването на прабългарите.

 

[tantin]

Цитирай

Bulgari (instrument)

 

 

Sauter à la navigationSauter à la recherche

Le bulgari ou boulgari (grec moderne : μπουλγαρί) est un instrument de musique à cordes pincées d'origine turque, et rencontré notamment en Anatolie parmi les populations turcomanes implantées dans la région des monts Taurus, tout comme le bağlama et le çağür¹. Ce luth à manche long s'est ensuite répandu dans l'est du bassin méditerranéen, notamment en Égypte et en Crète.

Il tiendrait son nom des tribus proto-bulgares de la région de la Volga avec lesquelles les Turkmens avaient été en contact¹. Par ailleurs, il n'a pas de lien direct avec le bugarija bulgare, un autre luth assez similaire également appelé tamboura, en raison de l'isolement de cette population (d'avec les Bulgares européens) pendant plus de mille ans¹.

https://fr.wikipedia.org/wiki/Bulgari_(instrument)

 

Ето и превод на горната статия (от мен):

Цитирай

Българи (инструмент)

Булгари или боулгари ( гръцки: μπουλγαρί) е струнен музикален инструмент от турски произход и се среща по-специално в Анадола сред туркоманските народи, населяващи  района на планините Таурус, подобно на багламата и çağür. След това тази дълголюбна "лютня" се разпространила в източното Средиземноморие, особено в Египет и Крит.

Тя е получила името си от прабългарските племена от района на Волга, с които туркмените са били в контакт. Освен това тя няма пряка връзка с българската бугария (le bugarija bulgare), друга доста подобна лютня, наречена също тамбура, поради изолацията на това население (от европейските българи) повече от хиляда години.

(Лютнята е старинен музикален инструмент.)

 

[makebulgar]

Преди 16 часа, tantin said:

Как да докажем индо-европейския (арийски) произход на прабългарите или да се съгласим и приемем туранския произход ?  

Индо-европейски не е равнозначно на арийски. Това са нациски или остарели схващания от каменната ера преди 100 години. Арийските народи са само иранците и индо-ариите в Индия. Или поне така е според средновековните тамошни книги. И в същите тези книги има и едни други племена говорещи на език като на персите, но които не били арийци, а били степняци. Въпросните степни иранци са били наричани от персите Туран. Тюрки, монголи и манджури нямат работа в тая област и нямат общо с името туран. 

[tantin]

Най-абсурдното което ще се окаже: ако следваме разпространението на музикалния инструмент на прабългарите и ако проследим къде е най-голямята концентрация на прабългарската старинна мелодика (ритми) познайте къде ще намерим най-голямата концентрация на прабългарско население?  При брата на Аспарух.... Кубер .  При тези дето най-малко искат да се наричат българи.

[makebulgar]

Преди 15 часа, tantin said:

Да започнем с мартениците..

Мартениците са доста разпространен обичай, особено в Индия, Тибет, Памир. А 1 март е римската езическа Нова година. През 680 г., тоест много дълго след приемането на християнството в римската империя, на църковния събор в Константинопол едно от издадените правила е за забрана на езическите празненства празнувани на 1 март. 

Редактирано Декември 24, 2019 от makebulgar

[tantin]

Преди 4 минути, makebulgar said:

Индо-европейски не е равнозначно на арийски. Това са нациски или остарели схващания от каменната ера преди 100 години. Арийските народи са само иранците и индо-ариите в Индия. Или поне така е според средновековните тамошни книги. И в същите тези книги има и едни други племена говорещи на език като на персите, но които не били арийци, а били степняци. Въпросните степни иранци са били наричани от персите Туран. Тюрки, монголи и манджури нямат работа в тая област и нямат общо с името туран. 

Четох наскоро че понятието "арийци" е било свързано основно в търсене на това което ние наричаме сега "индо-европейци" . След като "арийската" идея се компрометирала от нацистите,  влиза в употреба понятието за "индо-европейци". Съгласен съм със заблежката, понеже "арийците" явно са се трансформирали в брахмини или висшата духовническа класа при индийците.

[makebulgar]

Преди 7 минути, tantin said:

понятието "арийци"

Понятието арийци в научната сфера в днешно време може да се анализира само в лингвистичен аспект свързано с езиците на ираноезичните и индо-ариите. 

[Last roman]

Преди 17 часа, tantin said:

имаме ли примери за тюркизирани индоевропейци?

авари, кумани, печенеги - все тюркизирани ирански племена. 

[tantin]

Преди 1 час, Last roman said:

авари, кумани, печенеги - все тюркизирани ирански племена. 

Само че кога те се появяват за пръв път и кога става тюркизирането им? Същото нещо ще кажем и за волжска България. Защо тия от Волжска България се тюркизират а тия в баш-Монголията си остават монголи? Тази тюркизация доста произволно става...  Защо кюрдите си остават индоевропейци, а волжска България и Казахстан минават към тюркските езици? Трябва да има някаква логика.

[Last roman]

тюркският е 'лингва франка' на степните народи, също както и гръцкият - в Средиземноморието. А и не е като Тюркският хаганат да не е бил велико племенно обединение. Всеки иска да говори на езика на победителите. 

[Karan]

[tantin]

Преди 15 минути, Last roman said:

тюркският е 'лингва франка' на степните народи, също както и гръцкият - в Средиземноморието. А и не е като Тюркският хаганат да не е бил велико племенно обединение. Всеки иска да говори на езика на победителите. 

Той въобще наричал ли се е някога Тюркски, въпросния каганат?

На мен са ми известни : монголски, казахски, аварски, хазарски... Няколко орди. (Златни, сребърни)

Тамерлан. Това което се заформя в Мала Азия и мамелюк турците си е като от книгата на Гинес...  Някъкви поробени младежи от Кавказ вдигат въстание, подобно на Спартак , успяват да завземат властта и реално те стават господарите на бъдещата Османска (турска) империя. Писмеността им е персийска. За разлика от ислямизацията, която става насилствено, туркизацията по всичко изглежда че става доброволно, чрез лингуа франка. 

[sir]

https://www.academia.edu/8949716/Языковые_древности_Северного_Причерноморья

Абстрахирайки се от някои спорни и съмнителни моменти в тази публикация, този извод до голяма степен (изключая смесването с хуните) съвпада с изводите, до които и аз съм достигнал по собствени наблюдения. Подчертаванията са мои и отразяват едно към едно моето виждане за най-важните неща:

Фонетически адаптированные и переоформленные лексические заимствования из др.-тюрк. и позднейших тюркских языков хазарского каганата 680–965 гг. и печенежско-куманских вторжений X–XIII вв. (иногда при явном угорском или вост.-роман. посредстве) заметны в составе древнего (ст.-болг. белчоугъ, блъванъ, äохъторъ, жоупанъ(),кавханъ, канъ, капьи капище, клобоукъи клобоучьць, ковьчегъ, коумирьница, самъчии, санъ, сокачии, тарканъ, то"гъ) и современного (белег, белчуг, бисер, бъбрек, губер, капище, ковриг, ковчег, кумир, сан, тояга, чипаг, шарани шеран, шатъри шатра) болгарского словарного фонда. Они, как правило, разновременные и восходят к различным диалектам др.-тюркского и сред.-тюркского периодов.

Все эти явно гетерогенные лексические заимствования в ст.-болг. языке разного времени и при различном языковом посредстве продолжают ошибочно относить к фиктивной «булгарской» группе [Дыбо 2011: 130–144]. Их связь с реальным чувашским языком, даже с учетом внутренней реконструкции последнего, по большей части более чем сомнительна.

Вчастности отмечено, что подавляющее большинство (почти все за редчайшим исключением) гуннских имен собственных IV–VI вв. имеет ясную германскую этимологию [Doerfer 1973: 1–50], что слова из древнеболгарского Именника не характерны для «булгарских» источников Поволжья [Юсупов 1960; Стойнев 1984: 108]. Л. Лигети справедливо полагал, что причисление гуннского языка к языкам чувашского вида есть ни что другое, как построение гипотезы на гипотезе [Ligeti 1963: 381–393]. Гуннские языковые реликты в своей массе никакого отношения к ранне-чувашскому языку не имеют. То же утверждение справедливо и в отношении языковых реликтов Дунайской Болгарии вопреки полувековым потугам некоторых исследователей дать натянутые этимологии слов болгарского Именника на основе современного чувашского [Pritsak 1955; Benzig 1959: 685–695]. Это заблуждение насаждалось столь активно и воинственно, что голоса «здравого смысла» едва различимы в шумном хоре «общепринятого мнения» [Стойнев 1984: 108; Москов 1988; Сефтерски 1990: 105–108].

Большинство «дунайско-булгарских» языковых реликтов VIII–X вв. не соответствует реконструкции алтайского языкового состояния того времени (включая чувашский язык). После столетия выдвижения различных гипотез стало ясно, что значительная часть гуннских языковых реликтов не соотносима не только с тюркским, монгольским или чувашским материалом, но и в принципе не может принадлежать алтайской семье языков (невероятные стечения согласных, особенности вокализма, ср. к примеру, слово ). По-прежнему, перспективны изыскания языковых соответствий в угорской, индоевропейских, тибетской и, особенно, в северокавказских языковых группах

[miroki]

Да не забравяме, че Александър Велики стига до тези земи, заедно с голяма тракийска войска. Част от която остава там. Та всички сходни неща, може да излезе занесени там.

Още повече, че  това не е първият поход в тази посока.

Та, редно е да се помисли и в тази насока.

[Авитохол_165]

Преди 7 часа, Last roman said:

авари, кумани, печенеги - все тюркизирани ирански племена. 

За аварите няма необходимите данни да се направи такова заключение.

[bulgaroid]

Тука намерих интересно твърдение, цар е – сармат. *xšarθ-ksarθ- ‘воитель, царь’- стр.83 т

Тия ма убиха

*ksarθ- ‘аристократ, царь’: скиф. ИС1242) ~ составная часть двусложных ИС -xarth- (Detschew 136–137) – гибридное скифо-сарматские ИС содержит заимствованную синдскую или сарматскую основу *kṣathra-, *xšatra-. В результате заимствования могла произойти метатеза. В данном случае, очевидно, что скиф. -rθсоответствует индоар. -thr-, т. е. θ < th. Аналогичные метатезы плавных имели место в сарматских и сакских диал., ср. осет. Аχsar и Æχsærtæg и сакск. Іαξαρθης(Knobloch 1991, 66–67)стр.101                                     sir с откъде го изкопа това чудо, ще черпя, за пръв път някои да ме подкрепи в моите теории ,и то на руски, не мога да повярвам   а си мислех,че никога няма да стане !!!

Много ти благодаря за линка и за книгата,те на тва му викам коледен подарък, имаш голямо черпене от мен. БЛАГОДАРЯ,  интересното почва на 699стр. 

[tantin]

Преди 6 часа, miroki said:

Да не забравяме, че Александър Велики стига до тези земи, заедно с голяма тракийска войска. Част от която остава там. Та всички сходни неща, може да излезе занесени там.

Още повече, че  това не е първият поход в тази посока.

Та, редно е да се помисли и в тази насока.

Това с тракийците - забрави..

1. Тракийците са Индо-Европейци.. Езика на тракийците е от групата на Индо-европейските... Няма спор по това .. 100% доказано. Фригийците са най-близките роднини на тракийците, 100% интегрирани в по-късната елинска общност.

2. Тракийците са много малка част от хората на големия Александър.  Няма спор за тахното участие и роля... Те са били на второ място по доверие след античните македонци разбира се.

3. Езика на траките: по всяка вероятност е също от групата на източно - иранските езици.. Няма нужда да давам примери за момента... Появата на траките е горе долу по същото време когато ариите завладяват Индията... Тоест траките може и да са си общували с бактрийците и согдите на майчиния си език, почти без преводач...

Ама се съмнявам те да са изиграли тази ключова роля в генезиса на хуни и българи... Поначало траки и скити са отнесени в горе долу същата група според Хердот...

Предвид численосттта на тракийците - не можем да очакваме 50 - 100 или 200 тракийци да са се установили в Бактрия и да са оказали    тотално обръщане на езика, музиката и всичко останало... Ако се е случило ще да са били от "хиперактивните"...