Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци?

[makebulgar]

On 31.12.2019 г. at 3:03, tantin said:

Музиката и ритъма - нашенски.. Танците им - нашенски..

Танците, а и музиката от клиповете са хореографски, затова и са еднакви с нашите. Явно в миналото някой е работил в тази насока и са заели хореографски танци от България. С музиката е същото. Тромпети, акордеони и други подобни инструменти не са автентични, а са нови, и музиката която се свири на тях явно е заета.

[tantin]

Преди 23 минути, makebulgar said:

Танците, а и музиката от клиповете са хореографски, затова и са еднакви с нашите. Явно в миналото някой е работил в тази насока и са заели хореографски танци от България. С музиката е същото. Тромпети, акордеони и други подобни инструменти не са автентични, а са нови, и музиката която се свири на тях явно е заета.

трудно ще ме убедите в това.. Погледнете им народните празници: в центъра на селото. Хорото се вие, а музикантите им са в средата. Тъпан, акордеон може и други инструменти. Така беше едно време в България, бях дете когато имаше такива хора в центъра на селото. Никой не ги е хореографирал такива големи селски хорА, така си е било открай време.

[makebulgar]

Преди 29 минути, tantin said:

трудно ще ме убедите в това.. Погледнете им народните празници: в центъра на селото. Хорото се вие, а музикантите им са в средата. Тъпан, акордеон може и други инструменти. Така беше едно време в България, бях дете когато имаше такива хора в центъра на селото. Никой не ги е хореографирал такива големи селски хорА, така си е било открай време.

Сватбарската музика с акордеон, тромпет и виолончело със сигурност не е от 1878 година, или от преди това, а е по-нова. А за хореографските танци няма как днес да се дава пример от "когато бях дете", тъй като преди 50-60 години вече е имало хореографски школи, които са създавали танци. На база народните хора, но вече стилизирани за сцена и разпространявани по читалищата. Това са всички тези танци с равни групи мъже и жени, които се движат в отделни групи, смесват се, разминават се сложно и т.н. Всичко това което виждаме по гагаузките клипчета е хореография.

Заемането от обичаи не е нещо неестествено, като се случва дори и днес. Който е ходил по-редовно на Сурва в Перник сигурно е забелязал, че през последните години във фестивала се включи и една циганска сурвакарска група от Перник или от някъде другаде. Кукери, маски, сурвачки и т.н., всичко заето от българите и представяно от цигани. Същата е работата и с "циганската нова година", която всъщност е заета от българския православен стар стил в календара, като същото е и с гергьовден, който циганите празнуват, но е български. Вероятно по същия начин и гагаузите са заели българските танци, носии и обичаи в по-далечното минало, а в по-близкото минало просто са адаптирали и заели танци и музика от хореографите и композиторите от България. Доколкото са преселници от България и живеят в Молдова и Украйна заедно българи които също са преселници от България.  

Редактирано Януари 1, 2020 от makebulgar

[tantin]

Моите хаотични и разхвърляни търсения ме отведоха към следващият етап от развитието - появата на славянския език.

Връзката наистина минава през балтийските езици, при това е толкова очевидна и толкова елементарна че няма накъде повече.
 Индоевропейски - Ирански - Арийски , свързан с езика на Скитите, на Сарматите . Вклщчително и таджиките са в същата езикова група.. малко по-рано от тях са се отделили кюрдите (може и доста по-рано да е това)

За момента се абстрахирам от участието на германците в тоя процес.. Проследявам директната връзка Скити - Сармати - Литовци, Латвийци  Славяни...
Излиза че тия савромати или сармати са се трансформирали в балти .  

Забележете обаче: по-северния народ - латвийците е в основата на славяните.   lituanian е древния език.. Latvian  е по-усъвременената версия междинна между сармати и славяни.
lituanian  би трябвало да е много близък вариант до сарматския език.. По нататък ще ви дам малко примери.

[tantin]

Това е според Трубачев. Обаче картината не е точно такава.. Началното положение е отгоре над Карпатите.. А после има много вълни на разселвания.. 

 

[Exhemus]

Татине какво? -Искаш твоя хаос да го разсадиш в клуба ли?

За всяка една езикова връзка трябва да се представят доказателства, не мантри!

Очевидна е първичната взаимна разбираемост само между итало-балто-славянски-германски. Доста трудно се схващат само някои индо-ирански езици от говорители на споменатите по-горе. Келтският хептен не се разбира. Гръцкият също.

  Скитски, сарматски пласт може да се открои най във руски и после в български, но добре трябва да се филтрира за тюркски.

  Въз основа на това аз мога да презумирам  3  ранни клона на индоевропейския -

келтски / аз лично не съм в ъстояние да видя нищо индо-европейско в него/,  следва разделяне на средно-европейски - споменатия итало-балто-славяно---германски  от   авестийския  от който възникват чрез смесване с туземци тотално неразбираеми езици, които само специалист може да пречисли към индо-европейския. Например арменски. За гръцкия не мога да кажа от кой първичен клон е възникнал?

 

Редактирано Януари 3, 2020 от Exhemus

[tantin]

Преди 17 минути, Exhemus said:

Татине какво? -Искаш твоя хаос да го разсадиш в клуба ли?

За всяка една езикова връзка трябва да се представят доказателства, не мантри!

Очевидна е първичната взаимна разбираемост само между итало-балто-славянски-германски. Доста трудно се схващат само някои индо-ирански езици от говорители на споменатите по-горе. Келтският хептен не се разбира. Гръцкият също.

  Скитски, сарматски пласт може да се открои най във руски и после в български, но добре трябва да се филтрира за тюркски.

А как да процедирам с авторските ми права ако наистина имам вярна теза и доказателства по нея?
Струва ми се че да дам доказателствата ей така - на готово значи да подаря труда си на други без никой дори да ми го признае..   Замислям се как и къде бих могъл да предложа един по-серозен доказателствен материал.

[tantin]

Какво мислите за тезата балтийските народи да са самите сармати? По-специално Lituanian. (изключвам угро-финските примеси)

[tantin]

Ето от  доказателствения материал: вижте прехода по време от единия език към другия.

български

персийски

transliteration

Lituanian

Latvian

Polish

планина

کوه

kewh

kalnas

kalns

Góra

пред планината

جلوی کوه

jlwa kewh

priešais kalną

kalna priekšā

przed górą

на планината

روی کوه

rwa kewh

ant kalno

kalnā

na górze

над планината

بر فراز کوه

br fraz kewh

per kalną

pāri kalnam

ponad górą

зад планината

پشت کوه

pesht kewh

už kalno

aiz kalna

za górą

до планината

کنار کوه

kenar kewh

šalia kalno

blakus kalnam

obok góry

в планината

در کوهستان

dr kewhstan

kalne

kalnā

w górach

далеч от планината

دور از کوه

dwr az kewh

toli nuo kalno

tālu no kalna

daleko od góry

[Exhemus]

Доказатествен материал за или против?  

[tantin]

Преди 27 минути, Exhemus said:

Доказатествен материал за или против?  

Аз ви показвам от къде изграждам взаимовръзката.  Прото-индо-европийския е най-стария. До него се нареждат Източно-ирански и персийски.  Следват бактрийски- согдиански. И в тая верига езици са скитски и сарматски ( най-вече сарматския).

Сарматския виждаме че е еволюирал в посока към балтийските езици: Lituanian и Latvian. ( Дори бих спекулирал че Литовския е директния наследник на сарматски) . От там през Латвийски излизаме на старославянски и полски съответно.

Голямото количество славяноговорящи аз го свързвам с опразването на земите на бастарните през 2 век пне.  За 300-400 год в надкарпатските равнини от една сравнително малобройна общност се постига рязък бум в числеността им.  Хората от блатата остават незабелязани под носа на 3 големи империи, а скитските номадски конници препускат на 2 крачки от тях, там дето свършва гората.  Подозирам тия криещи се славяни да са били роби на бастарните. След разгрома на най-източните келти се слага края на тяхното териториално господство и това необяснимо разрастване на хомогенната славянска популация.

[tantin]

Цитирай

Время разделения[править | править код]

 

Генеалогическое древо современных славянских языков по Грею и Аткинсону (2003)

 

Грей и Аткинсон[править | править код]

Аткинсон и Грей выполнили статистический анализ родственных слов 103 живых и мёртвых индоевропейских языков (из примерно 150 известных), пользуясь лексико-статистической базой данных (её создала по спискам Сводеша Айсидор Дайен) и дополнительной информацией.

Методом Монте-Карло были сгенерированы миллионы случайных «языковых деревьев», без учёта их исторической и лингвистической правдоподобности. Предполагалось, что, хотя скорость эволюции на ветвях дерева языков может различаться и распределяться случайным образом, но этот разброс не может быть слишком большим. Например, если забыть всё, что известно об истории народов и языков, то вариант, возводящий армянский и исландский языки к недавнему общему предку, оказался бы чрезвычайно неправдоподобным — просто потому, что темп их эволюции пришлось бы принять слишком высоким по сравнению с другими ветвями древа.

Данные, полученные Греем и Аткинсоном методами байесовского анализа и опубликованные в журнале Science в 2012 г., уверенно указывают на возраст праиндоевропейского языка в интервале от 8000 до 9500 лет и на анатолийское происхождение языка^[11]. Именно в это время от общего ствола отделились предки хеттов.

А славянское языковое единство, по результатам их исследований, распалось 1300 лет назад, то есть около VIII века нашей эры. Балто-славянское языковое единство распалось 3400 лет назад, то есть около XV века до нашей эры.

Методы и результаты Грея и Аткинсона были подвергнуты резкой критике с разных сторон^[12].

Изследванията на Грей и Аткинсон показват разпадане на единната славянска общност около 6-7 век.

Това напълно точно отговаря на времето на Аварския каганат и Велика България.  Също така според това изследване разделянето на прото-славянския от Балто-Славянския е станало преди около 3400 години или 1500 години пне. 

Моят коментар е че 1400 г преди новата ера  прото-славянския е бил неотличим от латвийския. (общ балтийски език)

Грей и Аткинсон дават около 2000 години разлика межу балтийските и общия славянски език.

През 375 г. прото-славяните вече са на територията на бастарните - Западна Украйна.  През 375 година , по времето на идването на Хуните прото-славянския е бил вече на около 1800 години разделен от балтийците. (според Грей и Аткинсон)

[ДеДо Либен]

Данные, полученные Греем и Аткинсоном методами байесовского анализа и опубликованные в журнале Science в 2012 г., уверенно указывают на возраст праиндоевропейского языка в интервале от 8000 до 9500 лет и на анатолийское происхождение языка^[11]. Именно в это время от общего ствола отделились предки хеттов.

А славянское языковое единство, по результатам их исследований, распалось 1300 лет назад, то есть около VIII века нашей эры. Балто-славянское языковое единство распалось 3400 лет назад, то есть около XV века до нашей эры.

Методы и результаты Грея и Аткинсона были подвергнуты резкой критике с разных сторон^[12].

 

Вижте си подчертаното - заради горните неверни неща - рязка критика.

А какво да кажем за разположението на северомакедонския спрямо българския.

Хаос не , ами шок и ужас.

п.с.авторски права за исторически открития - не по форумите.

       напишете и публикувайте доказите си в съответните специализирани издания и очаквайте аплаузи.

[makebulgar]

Преди 12 часа, tantin said:

Аз ви показвам от къде изграждам взаимовръзката.  Прото-индо-европийския е най-стария. До него се нареждат Източно-ирански и персийски.  Следват бактрийски- согдиански. И в тая верига езици са скитски и сарматски ( най-вече сарматския).

Лингвистична взаимовръзка между езиците няма как да се направи по една дума. При това примера с думата планина/kewh/kalnas/kalns/góra е доста неподходящ по няколко причини. Първо, бегъл поглед върху индоевропейските езици показва, че при народите които ги говорят разнообразието от думи по отношение на планините е доста голямо и както при едни думата е монтана/монте, при други е берг, при южните славяни е планина, при другите славяни е гора, при елините е буно, при древните елини е орос, при персоезичните е кух и т.н. Тоест доста трудно е да кажеш коя дума е пра-индоевропейската за планина и от тук да си вадиш генерални заключения за литовци, латвийци, сармати и славяни. Второ, индоевропейците използват по отношение на планините думи отнасящи се до различни характеристики на планините и така в българския език освен планина използваме като синоним и гора, в македонския наред с гора съществува и карпа (скала), а в иранските езици освен кух я има и думата хара (планина), която е известна от митологичната Хара Березайти (Високата Гора/Планина). Трето, балтийските думи kalnas/kalns изглеждат твърде сходни с естонската дума kalju (скала) и финландската дума kallio (скала), тъй че много вероятно не са индоевропейски!

 

Преди 12 часа, tantin said:

Сарматския виждаме че е еволюирал в посока към балтийските езици: Lituanian и Latvian. ( Дори бих спекулирал че Литовския е директния наследник на сарматски) .

Подобни заключения са доста нелепи. Няма такова нещо като сарматски език, че той да еволюира в балтийските. За езиците на народите, които са включвани в групата на сарматите се знае твърде малко за да се вадят подобни заключения. Относно тях могат да се правят само свръхинтерпретирани предположения(спекулацион). Това е така, тъй като нямаме писмени данни за тези езици. Заключенията които са правени относно тях са правени на база топоними и имена от Северното Черноморие и сравнението им с осетинския език, който е единствения оцелял класически ирански език в Европа. Тези заключения обаче няма как да се налагат върху всички така наречени сармати, тъй като термина сармати е обобщаващ и е наложен върху народи които се появяват на историческата сцена по различно време.Такива са ранните "сармати" - язиги, роксолани, савромати,  като такива са и по-късно появилите се алани, които обаче никога не са били наричани от античните автори с името сармати. Иранските имена от Северното Черноморие, които се използват за реконструкция на сарматски думи, е много вероятно да за отишли в Северното Черноморие и по линия на Понтийското царство, което е управлавано от аристокрация с персийски произход - Митрадат, Ариобарзан, Фарнак, Дарий... Според Янош Хармата осетинският език не е наследник на всички така наречени сарматски и скитски езици, а е наследник само на аланския, тоест език е на част от късните ираноезични преселници от Азия в Европа.  

Може да се говори за сарматски езици с уточнението, че понятието "сарматски" е условно. Не може да се говори за един сарматски език при всички степни народи.

Редактирано Януари 4, 2020 от makebulgar

[tantin]

Да разгледаме предлозите: "пред планината"  - "пред" .

На английски е "in front of the"

Най-отдалечената форма е в персийския: "jlwa kewh"  - /жилва кейвх /  - в случав планината не ни интересува, разглеждаме само предлога пред.

На кюрдски " курманджи":  li ber çiyê - не е в нашата посока - това е друг клон на развитието на езиците.

При таджиките:  дар назди кух

Литовски:  priešais kalną

латвийски: kalna priekšā

Полски: przed górą

Украински: перед горою

Тоест еволюцията на предлозите ни показва посоката на промяна на езика от прото-индо европейски към изменените славянски езици. Обаче това изменение е непълно. При новоотделените народи има 2 вида промени:  изолация и запазване на архаични форми или смесване с нови общности и рязка прмяна под въздействие на новата среда.

Редактирано Януари 4, 2020 от tantin

[tantin]

Друг пример:

"behind the mountain" - зад планината

Персийски  "pesht kewh"

таджик - "паси кӯҳ"

литовски - prie kalno

латвийски - aiz kalna

полски - za górą

украйнкси -за горою

руски - за горой

словак - za horou

Виждате че при прехода литовски-латвийски има една видима  дупка, прескачане.. Тези два езкика са най-близки помежду си един спрямо друг, в същото време има леки прескачания от "сарматски" към славянски..  В някой случаи литовския клони към сарматския, в други случаи латвийския отива към славянските езици.

[makebulgar]

Преди 24 минути, tantin said:

в персийския: "jlwa kewh"  - /жилва кейвх /  - в случав планината не ни интересува, разглеждаме само предлога пред.

Остави ги ти предлозите, а виж останалите неща, щото явно ти личи че не разбираш материята, но летиш нависоко.

Персийската дума за планина не е някакъв смешен кейвх , а се чете кох или кух! 
Ето ти един речник с кох и с различните му варианти на употреба - https://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/app/steingass_query.py?qs=کوه&matchtype=default

Редактирано Януари 4, 2020 от makebulgar

[tantin]

Още един пример:

Далеч от планината - far from the mountain .

Персийски:    دور از کوه     dwr az kewh  /Двар аз кевх/

таджик:  дуртар аз кӯҳ

литовски - toli nuo kalno

латвийски - tālu no kalna

полски - daleko od góry

украйнкси - далеко від гори

руски - далеко от горы

словак - ďaleko od hory

Забележете още приликата между: 

(лит)Тали-нуо - дально - далечно (литовски - toli nuo kalno)

(лат) талу-но -долно  (латвийски - tālu no kalna)

 

[makebulgar]

Преди 8 минути, tantin said:

دور از کوه     dwr az kewh  /Двар аз кевх/

Какъв двар какви пет лева  !!! На персийски думата се чете дур, и от там идва и турското дур (стоп, спри).

 

[tantin]

Да видим какво се случва до планината:

до планината  - next to the mountain

pers. کنار کوه /kenar kewh/  - кенар кевх

тадж. назди кӯҳ

литв. šalia kalno

латв. blakus kalnam

Полски: obok góry

укр. поруч з горою

чешки: vedle hory

словак: vedľa hory

руски: рядом с горой

Значи до гората или до планината имаме най-разнообразни конструкции: рядом или редом, до, назад, напред, около.. Разнообразието от предлозите тук не се дължи толкова на големи разлики, колкото до предпочитанията на различните народи при оформяне на конструкцията под една или друга форма. Може да се каже че това е най-вариативния предлог измежду славянските вариации.

 

[tantin]

Преди 13 минути, makebulgar said:

Какъв двар какви пет лева  !!! На персийски думата се чете дур, и от там идва и турското дур (стоп, спри).

 

Благодаря за уточнението.. С тези екзотични за мен езици аз съм доста предпазлив по отношение на "W" . dwr az kewh  /Двар аз кевх или дур аз кеух /

Това объркване с В У го срещаме и при европейците;  Уелком - Вилкоммен

Варшава - Уарсоу - Варсовие..   Веднъж го виждаме при иранските езици, а втори път при поляци и от там към германците..  

Редактирано Януари 4, 2020 от tantin

[makebulgar]

Преди 3 минути, tantin said:

Благодаря за уточнението.. С тези екзотични за мен езици аз съм доста предпазлив по отношение на "W" . dwr az kewh  /Двар аз кевх/   - Първото W се чете У, а второто "В".

И второто се чете у или о (кох/кух, а не кевх/кейвх), но какво ли значени има това при положение че най-важния въпрос в лингвистиката станаха предлозите.

Редактирано Януари 4, 2020 от makebulgar

[tantin]

Преди 1 минута, makebulgar said:

И второто се чете у или о, но какво ли значени има това при положение че най-важния въпрос в лингвистиката станаха предлозите.

Благодаря, поправих са (с малко закъснение) . Предлозите са не по-маложавни.. Те са си като всяка друга съставна част на езика.. Употребяват се много по начесто от всички други думи.

[tantin]

Ето ви още една таблица с развитието на определени думи от ирански към таджикски.

Включих за сравнение и кюрдкитед думи. Следват литовски, латвийски (липсва прото-славянския) , после са полски, чешки, украински и български.

tadj	kurd	lit	lat.	Proto-sl.	pol.	czek	ukr.	bg	eng.
дарё	çem	upė	upe		rzeka	řeka	річка	река	river
харгӯш	kevroşk	zuikis	zaķis		królik	Králíček	зайчик	зайче	bunny
харгӯш	kevroşk	triušis	trusis		Królik	králičí	кролик	заек	rabbit
дарахт	dar	medis	koks		drzewo	strom	дерево	дърво	tree
шамол	ba	vėjas	vējš		wiatr	vítr	вітер	вятър	wind
зуд	zû	greitai	ātri		szybki	rychle	швидко	бърз	fast
чашм	çav	akis	acs		oko	oko	око	око	eye
даст	dest	ranka	roka		dłoń	ruka	рукою	ръка	hand
хурмо		delnas	plauksta		dłoń	dlaň	долоня	длан	palm

 

Според мен прото-славянския е междинен език между латвийски и полски като полският стои най-близко до прото-славик.

Забележете длан и ръка:  те вървят почти като синоними,  даст дест, делнас ... следват длон, длан

подобно при заека:  има 2 корена в литовския за зуйкис и труйсис, откъдето произлизат 2-те форми за заек и кролик.. (възможно е също кролик да произлиза от крал ). 

Вятър - видимо не идва от ирано-арийския корен.  А за "дърво"  - литовци и латвийци са вкарали в употреба по-нови думи, но стара дума с "дрв" със сигурност имат, просто гоогле транслатора в момента не ми я дава.

 

[tantin]

Ето един дълъг списък с думи:

Анг: mouse, goat, horse, sheep, donkey, cock, hen, chicken, egg, hedgehog, lizard, snake, turtle.

перс: mwsh, bz, asb, guwsfnd, alagh, khrws, mrgh, mrgh, tkhm mrgh, jwjh tagha, marmwlke, mar, lake pesht.
кюрд: mişk, bizin, hesp, mîh, gîx, dîk, heç, mirîşk, hêk, hedgeh, ????, mar, tûj.
Tajik: муш, буз, асп, гӯсфанд, хар, мурғ, мурғ, мурғ, тухм, кирпи, гусфанд, мор, сангпушт.
Липсващ: ----
Lithuanian: pelė, ožka, arklys, avys, asilas, gaidys, višta, vištiena, kiaušinis, ežiukas, driežas, gyvatė, vėžlys.
Latvian: pele, kaza, zirgs, aitas, ēzelis, gailis, vista, vistas, ola, ezis, ķirzaka, čūska, bruņurupucis.
липсващ:----
Polish: mysz, koza, koń, owca, osioł, kogut, kura, kurczak, jajko, jeż, jaszczurka, wąż, żółw.
Belarusian: мыш, коза, конь, авечка, асёл, певень, квактуха, курыца, яйка, вожык, яшчарка, змяя, чарапаха.
Ukrainian: миша, коза, кінь, вівця, віслюк, півень, курка, курка, яйце, їжак, ящірка, змія, черепаха.
Czech: myš, koza, kůň, ovce, osel, kohout, slepice, kuře, vejce, ježek, ještěrka, had, želva.
Russian: мышь, коза, лошадь, овца, осел, петух, курица, курица, яйцо, еж, ящерица, змея, черепаха.
Bulgarian: мишка, коза, кон, овца, магаре, петел, кокошка, пиле, яйце, таралеж, гущер, змия, костенурка.
Serbian: миш, коза, коњ, овца, магарац, пијетао, кокош, пилетина, јаје, јеж, гуштер, змија, корњача.
Croatian: miš, koza, konj, ovca, magarac, pijetao, kokoš, piletina, jaje, jež, gušter, zmija, kornjača.
Slovenian: miš, koza, konj, ovca, osel, petelin, kokoš, piščanec, jajce, jež, kuščar, kača, želva.

 

Romanian: șoarece, capră, cal, oi, măgar, cocoș, găină, pui, ou, arici, șopârlă, șarpe, broască țestoasă.
Albanian: miun, dhinë, kalin, delet, gomarin, karin, pulën, pulën, vezën, iriqin, hardhucën, gjarprin, breshkën.
Greek: ποντίκι, κατσίκα, άλογο, πρόβατα, γάιδαρος, κόκορας, κότα, κοτόπουλο, αυγό, σκαντζόχοιρος, σαύρα, φίδι, χελώνα.
 

Да направим кратък анализ, доколкото можем да бъдем кратки в такива сложни взаимообвързани мрежи:

Първата дума за мишка:  видим произход от ирано-арийски (съвпада включително с кюрдски) , без големи отклонения.

Коза:  произход -несигурен, с повече вариации около ирано-арийския произход, близко до кюрдската версия. стабилно в славянския.

Кон: асп в арийско-иранските версии, ožka в литовски,  zirgs - в латв. (неясно откъде) , стабилно кон в славянските.  Относно балканската версия: румънски - гръцки - албански - има връзка между тях трите , няма да я обсъждаме.

Овца: гусфанд в персийския, гусфанд в таджикския .. Тук има интересен момент с овцата: гусфанд е почти идентично с гущер "гусфанд" на персийски,  което пък стои не далеч от нашето гущер.. Възможна е близост.

Магаре:  2 групи в славянско балканските езици: măgar и осел (асёл)  mrgh - е персийският древен корен.  asilas откриваме при литовците в първична форма.

Петел, кокошка, пиле, яйце- вижте ги сами.

Все пак за петел , да добавя че основния смисъл по него идва от пея, пеещ. Виждаме го в литов. gaidys, лат. gailis; белоруското "певень" ,  укр. "півень". Вероятно и българският му вариант идва от "пея, пеят, петь, петьйель , петльо".

Таралеж: marmwlke (перс.) /мармулке/ mar - гущер, мор - змия  - вижда се някакъв общ корен между влечугите при ирано-персийските варианти. Таралеж  е ežiukas , ezis,  а също , йеж , яйка , иеж с общ корен за "еж".

При славянските езици влечугите  са: ящер, гущер, ящерица, яшчарка - с  видим общ произход.

Костенурка:  черепаха, корњача, želva (гр.) .

Редактирано Януари 5, 2020 от tantin