Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци?

[makebulgar]

Преди 12 часа, tantin said:

Ето ви още една таблица с развитието на определени думи от ирански към таджикски.

Включих за сравнение и кюрдкитед думи. Следват литовски, латвийски (липсва прото-славянския) , после са полски, чешки, украински и български.

tadj	kurd	lit	lat.	Proto-sl.	pol.	czek	ukr.	bg	eng.
дарё	çem	upė	upe		rzeka	řeka	річка	река	river
харгӯш	kevroşk	zuikis	zaķis		królik	Králíček	зайчик	зайче	bunny
харгӯш	kevroşk	triušis	trusis		Królik	králičí	кролик	заек	rabbit
дарахт	dar	medis	koks		drzewo	strom	дерево	дърво	tree
шамол	ba	vėjas	vējš		wiatr	vítr	вітер	вятър	wind
зуд	zû	greitai	ātri		szybki	rychle	швидко	бърз	fast
чашм	çav	akis	acs		oko	oko	око	око	eye
даст	dest	ranka	roka		dłoń	ruka	рукою	ръка	hand
хурмо		delnas	plauksta		dłoń	dlaň	долоня	длан	palm

 

Според мен прото-славянския е междинен език между латвийски и полски като полският стои най-близко до прото-славик.

Забележете длан и ръка:  те вървят почти като синоними,  даст дест, делнас ... следват длон, длан

подобно при заека:  има 2 корена в литовския за зуйкис и труйсис, откъдето произлизат 2-те форми за заек и кролик.. (възможно е също кролик да произлиза от крал ). 

Вятър - видимо не идва от ирано-арийския корен.  А за "дърво"  - литовци и латвийци са вкарали в употреба по-нови думи, но стара дума с "дрв" със сигурност имат, просто гоогле транслатора в момента не ми я дава.

 

При подобни сравнения не трябва да се пропускат авестийския и санскрита, тъй като тав се виждат някой сходства със старобългарския които показват някои неща. 
Ето една табличка със подобни сравнения, която отдавна не е опреснявана и редактирана - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

 

[makebulgar]

Преди 7 часа, tantin said:

Ето един дълъг списък с думи:

Анг: mouse, goat, horse, sheep, donkey, cock, hen, chicken, egg, hedgehog, lizard, snake, turtle.

перс: mwsh, bz, asb, guwsfnd, alagh, khrws, mrgh, mrgh, tkhm mrgh, jwjh tagha, marmwlke, mar, lake pesht.
кюрд: mişk, bizin, hesp, mîh, gîx, dîk, heç, mirîşk, hêk, hedgeh, ????, mar, tûj.
Tajik: муш, буз, асп, гӯсфанд, хар, мурғ, мурғ, мурғ, тухм, кирпи, гусфанд, мор, сангпушт.
Липсващ: ----
Lithuanian: pelė, ožka, arklys, avys, asilas, gaidys, višta, vištiena, kiaušinis, ežiukas, driežas, gyvatė, vėžlys.
Latvian: pele, kaza, zirgs, aitas, ēzelis, gailis, vista, vistas, ola, ezis, ķirzaka, čūska, bruņurupucis.
липсващ:----
Polish: mysz, koza, koń, owca, osioł, kogut, kura, kurczak, jajko, jeż, jaszczurka, wąż, żółw.
Belarusian: мыш, коза, конь, авечка, асёл, певень, квактуха, курыца, яйка, вожык, яшчарка, змяя, чарапаха.
Ukrainian: миша, коза, кінь, вівця, віслюк, півень, курка, курка, яйце, їжак, ящірка, змія, черепаха.
Czech: myš, koza, kůň, ovce, osel, kohout, slepice, kuře, vejce, ježek, ještěrka, had, želva.
Russian: мышь, коза, лошадь, овца, осел, петух, курица, курица, яйцо, еж, ящерица, змея, черепаха.
Bulgarian: мишка, коза, кон, овца, магаре, петел, кокошка, пиле, яйце, таралеж, гущер, змия, костенурка.
Serbian: миш, коза, коњ, овца, магарац, пијетао, кокош, пилетина, јаје, јеж, гуштер, змија, корњача.
Croatian: miš, koza, konj, ovca, magarac, pijetao, kokoš, piletina, jaje, jež, gušter, zmija, kornjača.
Slovenian: miš, koza, konj, ovca, osel, petelin, kokoš, piščanec, jajce, jež, kuščar, kača, želva.

За съжаление имената на животните не са много добър атестат за развитието на езиците, тъй като са едни от най-често заменяните и приемани названия. Просто за хората в миналото животните са били разменна монета и обект на лов и съответно са били една от първите комуникации между непознани племена с различни езици.

Ние казваме крава, а в европа казват на козите крава, карва (венец.), краба (сард.), карба, капра (лат.), а и един род елени се нарича карабу, като крав-яд на санскрит е хищник, месояден. Ние казваме говедо, а повечето индоевропейци имат за тях думи като ко, ку, гау, кау, кое, като има и гавер (корн.) и гафр (уелс), които значат коза. Тюрките пък казват кечи/кеши на козите, на овните - коч (тур.) или кос (унг.), а някои тюрки казват на агнетата кузу. Ние имаме козел, а в персийски и урду газал е млад/малък елен, като при арабите имаме и гхазал откъдетто идва и името на газелите. Персите казват на козите боз, а латинците на кравите - боз или бос, и от там и името на бизоните и бозайниците. Ние казваме агне като латинците - агнус, но някои народи ги наричат беран (чеш.), барани (унг.), веруз (мокш.), беркс или бериндир (кюрд.). Българите преди време казвали на овена баран, подобно на чехи, словаци и поляци - баран,  норвежци - въран, но и подобно на кюрди - беран и перси - барре. Казваме при това и овца подобно на латинците - овис, но и подобно на санкритското овика "овца". Казваме и бик подобно на повечето славяноезични, подобно на тюркските буга (каз., кирг.), бога (тур.), бика (унг.), подобно на таджикското бука, и монголското бух. Същевременно и в останалата Европа казват на кравите и вака (исп., порт., рум., сард., сиц., венец., неапол.), вакх (фр.) , букх (брет.), бехи (баск.), бугх (корн.). Казваме също така и вол, като подобни названия ползват и много европейци относно бика - бул (англ., нем.), пул (ест.), боли (исл.), булис (латв.), а в много други е бо, бов, бой. Немците казват на воловете окс, подобно на унгарците - окор, което е свързано и с българското шегор, но и с турското и туркменско сигир "крава", със санскритското шикара "рогато животно", или с индийското чикара "равнинен елен" и сагар "вид елен".

Това е само за рогатия добитък. Същата мешавица е и при кучета, прасетата, конете, плъховете, петлите и други.

 

Редактирано Януари 5, 2020 от makebulgar

[Skubi]

Bulgarian: мишка, коза, кон, овца, магаре, петел, кокошка, пиле, яйце, таралеж, гущер, змия, костенурка.

Hungarian: егер, кечке, ло, бирка, самар, какаш, тюк, чирке, тояш, шундисно, дьик, кидйо, текношбека.

Затова е по-аутентично да се гледат географските имена. Защото когато пристигне който и да е от където и да е, след първите думи към местните туземци са имената на обикалящите ги географски работи. Река, планина, езеро, как се казва....И местните казват това което са му дали и или те са го наследили....

Нали? 

[tantin]

 Това са примери за имена на някилко  птици и  катерица .
Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица.

Перс. gunjshke , kebwtr , kelagh , qlab , kerkes , 'eqab , shahan , chewb lbasa , perstw. snjab
Kurd: bêpekan, ?????, çok, çikilandin, kûvik, ejle, ????, ???, ????. Sihorîk.
Tajik: гунҷишк, кабӯтар, қарғ, ваҳшӣ, арғувон, уқоб, шайтона, ғӯзапоя, фурӯбаранда. Кишвар.
-----
Lithuanian: žvirblis, balandis, varna, dalgis, grifas, erelis, falūnas, gandras, kregždė. Voverė.
Latvian: zvirbulis, balodis, vārna, izkapts, plēsoņa, ērglis, piekūns, stārķis, bezdelīga. Vāvere.
-----
Polish: wróbel, gołąb, wrona, kosa, sęp, orzeł, sokół, bocian, jaskółka. Wiewiórka.
Russian: воробей, голубь, ворона, коса, гриф, орел, сокол, аист, ласточка. Белка.
Ukrainian: горобець, голуб, ворона, коса, гриф, орел, сокіл, лелека, ластівка. Білка.
Serbian: врабац, голуб, врана, коса, супа, орао, соколов, рода, ластавица. Веверица.
Slovak: vrabec, holubica, vrana, kosa, sup, orol, sokol, bocian, lastovička. Veverka.
Slovenian: vrabec, golob, vrana, kosa, jastreb, orel, sokol, štorklja, pogoltniti. Veverica.

Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица.
Macedonian: врабец, гулаб, врана, крцкалка, мршојадец, орел, сокол, штрк, ластовица. Верверица.

Romanian: vrabie, porumbel, cioara, coacăz, vultur, vultur, șoim, barză, înghițire. Veveriţă.
Albanian: harabel, pëllumb, kapelë, kosë, vjeshtë, shqiponjë, falcon, lejlek, gëlltitje. Ketri.
Greek: σπουργίτι, περιστέρι, κοράκι, δρεπάνι, όρνιο, αετός, γεράκι, πελαργός, χελιδόνι. Σκίουρος.
 

За думата прица имаме:

kurd: teyr , çûk
Pers: perndguan 
Tajik: парранда
Lithuanian: paukštis
Romanian: pasăre
Latvian: putns
Polish: ptak
Russian: птица
Slovak: vták
Macedonian: птица
Slovenian: ptica
Serbian: птица
Ukrainian: птах
Albanian: zog
 

Какво забелязваме при птиците: 

1. С изключение на "орела" трудно може да се открие каквато и да било връзка с ирано-арийските езици.

2. Всички наименования на основните птици при славянските народи са идентични.

3. Румънският и албанския показват близост спрямо славянските езици.

4. Враната най-вероятно е била "варна"в миналото, възможна е връзка с ирано-арийските езици, но е далечна.

5. При катерицата виждаме интересен преход: Кишвар,(тадж.) Кетри (алб). Voverė , Vāvere , Wiewiórka (пол.), Веверица - и накрая се връщаме при нашата катерица.

6. Орел  е със силно вероятен арийски произход. Ерелис, Ерглис от балтийските езици минава в Орзел (възможно е да се е преминало през "ердзел" "ордзел" ) 

Също и при птиците: забелязваме 2 дупки, пропадания: първата е голяма - между арийските езици и балтийските езици. Втората е по-малка - между балтийските езици и славянските.  Видимо е отделянето на балтииските езици от прото-славянския .. Дори и да предположим че е даден момент прото-балтийският е бил прото-славянски , то сегашните балтийски езици са еволюирали спрямо предходния прото-балтийския.

Редактирано Януари 5, 2020 от tantin
поправям заради катерицата

[Skubi]

Преди 1 минута, tantin said:

 Това са примери за имена на птици:
Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица.

Перс. gunjshke , kebwtr , kelagh , qlab , kerkes , 'eqab , shahan , chewb lbasa , perstw. snjab
Kurd: bêpekan, ?????, çok, çikilandin, kûvik, ejle, ????, ???, ????. Sihorîk.
Tajik: гунҷишк, кабӯтар, қарғ, ваҳшӣ, арғувон, уқоб, шайтона, ғӯзапоя, фурӯбаранда. Кишвар.
-----
Lithuanian: žvirblis, balandis, varna, dalgis, grifas, erelis, falūnas, gandras, kregždė. Voverė.
Latvian: zvirbulis, balodis, vārna, izkapts, plēsoņa, ērglis, piekūns, stārķis, bezdelīga. Vāvere.
-----
Polish: wróbel, gołąb, wrona, kosa, sęp, orzeł, sokół, bocian, jaskółka. Wiewiórka.
Russian: воробей, голубь, ворона, коса, гриф, орел, сокол, аист, ласточка. Белка.
Ukrainian: горобець, голуб, ворона, коса, гриф, орел, сокіл, лелека, ластівка. Білка.
Serbian: врабац, голуб, врана, коса, супа, орао, соколов, рода, ластавица. Веверица.
Slovak: vrabec, holubica, vrana, kosa, sup, orol, sokol, bocian, lastovička. Veverka.
Slovenian: vrabec, golob, vrana, kosa, jastreb, orel, sokol, štorklja, pogoltniti. Veverica.

Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица.
Macedonian: врабец, гулаб, врана, крцкалка, мршојадец, орел, сокол, штрк, ластовица. Верверица.

Romanian: vrabie, porumbel, cioara, coacăz, vultur, vultur, șoim, barză, înghițire. Veveriţă.
Albanian: harabel, pëllumb, kapelë, kosë, vjeshtë, shqiponjë, falcon, lejlek, gëlltitje. Ketri.
Greek: σπουργίτι, περιστέρι, κοράκι, δρεπάνι, όρνιο, αετός, γεράκι, πελαργός, χελιδόνι. Σκίουρος.
 

За думата прица имаме:

kurd: teyr , çûk
Pers: perndguan 
Tajik: парранда
Lithuanian: paukštis
Romanian: pasăre
Latvian: putns
Polish: ptak
Russian: птица
Slovak: vták
Macedonian: птица
Slovenian: ptica
Serbian: птица
Ukrainian: птах
Albanian: zog
 

Какво забелязваме при птиците: 

1. С изключение на "орела" трудно може да се открие каквато и да било връзка с ирано-арийските езици.

2. Всички наименования на основните птици при славянските народи са идентични.

3. Румънският и албанския показват близост спрямо славянските езици.

4. Враната най-вероятно е била "варна"в миналото, възможна е връзка с ирано-арийските езици, но е далечна.

5. При катерицата виждаме интересен преход: Кишвар,(тадж.) Кетри (алб). Voverė , Vāvere , Wiewiórka (пол.), Веверица - и накрая се връщаме при нашата катерица.

6. Орел  е със силно вероятен арийски произход. Ерелис, Ерглис от балтийските езици минава в Орзел (възможно е да се е преминало през "ердзел" "ордзел" ) 

Също и при птиците: забелязваме 2 дупки, пропадания: първата е голяма - между арийските езици и балтийските езици. Втората е по-малка - между балтийските езици и славянските.  Видимо е отделянето на балтииските езици от прото-славянския .. Дори и да предположим че е даден момент прото-балтийският е бил прото-славянски , то сегашните балтийски езици са еволюирали спрямо предходния прото-балтийския.

Каква птица е катерицата?

[tantin]

Преди 4 минути, Skubi said:

Каква птица е катерицата?

Катерицата е зад точката, в отделно изречение.

[Skubi]

Преди 4 минути, tantin said:

Катерицата е зад точката, в отделно изречение.

Има и летящи катерици, но не са птици.....Няма значение, ако не е самолет китайците го изяждат.....

Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица.

Катерица.

Хунгариан: вереб, галамб, варю, риго, кешейу, шаш, шольом, голя, фечке.

Мокуш

Редактирано Януари 5, 2020 от Skubi

[tantin]

Преди 26 минути, Skubi said:

Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица.

Катерица.

Хунгариан: вереб, галамб, варю, риго, кешейу, шаш, шольом, голя, фечке.

Мокуш

Първите 3 птици са с чисто славянско име.  Добро допълнение, благодаря !

[tantin]

Преди 9 часа, tantin said:

Анг: mouse, goat, horse, sheep, donkey, cock, hen, chicken, egg, hedgehog, lizard, snake, turtle.

перс: mwsh, bz, asb, guwsfnd, alagh, khrws, mrgh, mrgh, tkhm mrgh, jwjh tagha, marmwlke, mar, lake pesht.
кюрд: mişk, bizin, hesp, mîh, gîx, dîk, heç, mirîşk, hêk, hedgeh, ????, mar, tûj.
Tajik: муш, буз, асп, гӯсфанд, хар, мурғ, мурғ, мурғ, тухм, кирпи, гусфанд, мор, сангпушт.
Липсващ: ----
Lithuanian: pelė, ožka, arklys, avys, asilas, gaidys, višta, vištiena, kiaušinis, ežiukas, driežas, gyvatė, vėžlys.
Latvian: pele, kaza, zirgs, aitas, ēzelis, gailis, vista, vistas, ola, ezis, ķirzaka, čūska, bruņurupucis.
липсващ:----
Polish: mysz, koza, koń, owca, osioł, kogut, kura, kurczak, jajko, jeż, jaszczurka, wąż, żółw.
Belarusian: мыш, коза, конь, авечка, асёл, певень, квактуха, курыца, яйка, вожык, яшчарка, змяя, чарапаха.
Ukrainian: миша, коза, кінь, вівця, віслюк, півень, курка, курка, яйце, їжак, ящірка, змія, черепаха.
Czech: myš, koza, kůň, ovce, osel, kohout, slepice, kuře, vejce, ježek, ještěrka, had, želva.
Russian: мышь, коза, лошадь, овца, осел, петух, курица, курица, яйцо, еж, ящерица, змея, черепаха.
Bulgarian: мишка, коза, кон, овца, магаре, петел, кокошка, пиле, яйце, таралеж, гущер, змия, костенурка.
Serbian: миш, коза, коњ, овца, магарац, пијетао, кокош, пилетина, јаје, јеж, гуштер, змија, корњача.
Croatian: miš, koza, konj, ovca, magarac, pijetao, kokoš, piletina, jaje, jež, gušter, zmija, kornjača.
Slovenian: miš, koza, konj, ovca, osel, petelin, kokoš, piščanec, jajce, jež, kuščar, kača, želva.

 

Romanian: șoarece, capră, cal, oi, măgar, cocoș, găină, pui, ou, arici, șopârlă, șarpe, broască țestoasă.
Albanian: miun, dhinë, kalin, delet, gomarin, karin, pulën, pulën, vezën, iriqin, hardhucën, gjarprin, breshkën.
Greek: ποντίκι, κατσίκα, άλογο, πρόβατα, γάιδαρος, κόκορας, κότα, κοτόπουλο, αυγό, σκαντζόχοιρος, σαύρα, φίδι, χελώνα.
 

 

Пилето показва интересна близост между всичките балкански  и славянски народи. При гърците се казва: кокоше-пиле.

[Atom]

On 4.01.2020 г. at 0:57, tantin said:

Прото-индо-европийския е най-стария. До него се нареждат Източно-ирански и персийски.  Следват бактрийски- согдиански. И в тая верига езици са скитски и сарматски ( най-вече сарматския).

Сарматския виждаме че е еволюирал в посока към балтийските езици: Lituanian и Latvian. ( Дори бих спекулирал че Литовския е директния наследник на сарматски) . От там през Латвийски излизаме на старославянски и полски съответно.

Наивна идея.  Цялата работа със списъците които публикувате е нахалост. Ако не искате да четете книги по лингвистика, поне прегледайте етимологичните речници - в нета има достатъчно.  

[ДеДо Либен]

Преди 38 минути, Atom said:

Наивна идея.  Цялата работа със списъците които публикувате е нахалост. Ако не искате да четете книги по лингвистика, поне прегледайте етимологичните речници - в нета има достатъчно.  

Да , ама Тантин очевидно е писател , а не читател.Даже е загрижен за авторските си права в областта на лингвистиката.

Иначе може да си пусне за търсене ,,списък на Сводеш,, и да престане да ни занимава с разни катерици , били те летящи , нелетящи или пък нещо трето.

Редактирано Януари 5, 2020 от ДеДо Либен

[Скептикът]

Гагаузите са си Турцизирани Българи. Това си е един от много видове Помаци(Родопски, Разградски, Горани, Торбеши и Гагаузи). Генетичните изследвания на Гагаузите показват че са с общ произход с Българи, "Македонци" и Румънци(Влахо-Българи).

И повтарям за хиляден път, такова животно като прабългари и прабългарски език не съществуват. И нямаме никаква връзка с Тюрки, Иранци и Индийци(+Цигани).

[makebulgar]

Преди 4 минути, Скептикът said:

И нямаме никаква връзка с Тюрки, Иранци и Индийци(+Цигани).

 А с траките имаме ли нещо общо?

[tantin]

Преди 17 минути, ДеДо Либен said:

Да , ама Тантин очевидно е писател , а не читател.Даже е загрижен за авторските си права в областта на лингвистиката.

Иначе може да си пусне за търсене ,,списък на Сводеш,, и да престане да ни занимава с разни катерици , били те летящи , нелетящи или пък нещо трето.

Благодаря за подсказването. Това ми спестява доста време:

https://ru.wiktionary.org/wiki/Приложение:Списки_Сводеша_для_славянских_языков

[tantin]

Преди 8 минути, Скептикът said:

И повтарям за хиляден път, такова животно като прабългари и прабългарски език не съществуват. И нямаме никаква връзка с Тюрки, Иранци и Индийци(+Цигани).

Докато се напъвах да открия предполагаемата връзка между прабългарски и ирано-арийски установих че дори и да има такава връзка, то тя е много слаба,  едва забележима.

В същото време връзката между славянските езици и индоевропейските - ирано-арийски е повече от видима.. Тази връзка е непосредствена и проследима.

По скоро си мисля кои са директните наследници на прабългарите и можем ли да открием някакви остарели и диалектни думи измежду тях.

За гагаузите вече имам много силно предчувствие..  Все пак гагаузите не са единствения кандидат за остатъци от прабългари.. Има и други.

[makebulgar]

Преди 2 минути, tantin said:

Докато се напъвах да открия предполагаемата връзка между прабългарски и ирано-арийски установих че дори и да има такава връзка, то тя е много слаба,  едва забележима.

Връзка между прабългарски и ирано-арийски може и да не откриеш, тъй като първия език го определят като тюркски, а ирано-арийски не съществува. Но ако направиш сравнение между примерно старобългарски, авестийски, санскрит и други стари индо-ирански езици се откриват доста паралели.  Примерно иранските думи шетам, тича, аз, куче, бог, брат, жена, мощ, дете, чедо, вир, четири, дар, дан, дебна, двери, душа, гадина, грива, говедо, грабя, хубав, къде ...

[makebulgar]

Преди 37 минути, tantin said:

Благодаря за подсказването. Това ми спестява доста време:

https://ru.wiktionary.org/wiki/Приложение:Списки_Сводеша_для_славянских_языков

Списъците са полезни, но още по-полезни са етимологическите речници, тъй като там лингвистите са поработили. Примерно във въпросния списък на Сводеш само при българи и макета имаме думата голям, докато при оснаналите сравнени езици имаме разни варианти на думата велик и руското болшой. Етимологическия речник обаче говори за голям по друг начин - старобълг. голѣмъ μέγας (Номоканон, ХІІІ в.), сръб. голем, пол. стар. holemy „много голям“, словен. holmeš „огромен“, старопол. golemszy (1592 г.), старочеш. holemý „голям“, диал. halama „мъжага“, старорус. голѣмыи „голям, висок“ (ХІІ в.), рус. диал. голямый, галямый „висок, кльощав, дългокрак“, галяма, голяма „множество, куп; (наречие) извънредно много“. Праслав. *golěmъ.

Редактирано Януари 5, 2020 от makebulgar

[tantin]

Преди 10 минути, makebulgar said:

Но ако направиш сравнение между примерно старобългарски, авестийски, санскрит и други стари индо-ирански езици се откриват доста паралели. 

Какво имаш предвид под "старобългарски" ?

-старославянски, църковно-славянски ?

-предполагаеми думи , остатъци въз основа на които се гради изгубения "прабългарски"?

Ако говорим за "прабългарски" или "старобългарски" би следвало да търсим няколко етапа:

-алтайски, турански или бактрийско-согдиански времена - около времето на Христос

-кавказко уралски "старобългарски"  или"хуно-български"  - 3-4 век

--"аваро-български" - 6 век

-"хазаро-български" - това се отнася за Волжските българи - 7 век

-"славяно-български" - това са нашите хора - на Аспарух от 7 век нататък

Възможно е да има "тюркско-български", "маджаро-български" и други смесени варианти.  

Предвид на непрекъснатите участия на "пра-българите" в различните племенни съюзи и обединения от 3 век нататък е невъзможно да говорим за единен и хомогенен "прабългарски език",  нито пък "старобългарски"..   За да го има този език трябва някой да го е фиксирал за поне кратко време,  да са се установили тези хора без да се смесват, без да влизат в нови конфигурации с други многочислени общности.

Прабългарите показват голяма политическа "мобилност",  "флексибилити", приспособяемост .. И това дава печат, белези или рани на езика им.    Няма съмнение че "прабългарите" са били измежду най-висшата политическа класа, върхушката.. Нямам съмнение че те са говорели помежду си на родния си език,  но на какъв език са командвали армията си и подчинените подлежи на доказване.

Измежду всичките запазени "старо-български" думи не можем да кажем кои са "прабългарски", кои са "военно-административни" заемки, кои са "календарни" заемки.   Възможно е да има "хунски" , "аварски", тюркски" и други заемки измежду набедените за "старо-български". Надявам се да съм ясен.

 

[tantin]

Въобще имаме ли поне 1 надпис, за който да твърдим със сигурност че е на "пра-български",  "старобългарски", но "не-славянски" ???

Надписи на "старославянски" с множество "прабългарски" думи из тях - знам че имаме доста.  Но каква е граматичната структура на "прабългарския" глаголи, местоимения, предлози..  Няколкото предполагаеми думи могат ли да ни убедят че това са наистина "прабългарски", а не "хунски" думи ?

[makebulgar]

Преди 7 минути, tantin said:

Въобще имаме ли поне 1 надпис, за който да твърдим със сигурност че е на "пра-български",  "старобългарски", но "не-славянски" ???

Надписи на "старославянски" с множество "прабългарски" думи из тях - знам че имаме доста.  Но каква е граматичната структура на "прабългарския" глаголи, местоимения, предлози..  Няколкото предполагаеми думи могат ли да ни убедят че това са наистина "прабългарски", а не "хунски" думи ?

Именно в това се състои дефекта на пабългаристиката, че се търси постоянно прабългарски не-славянски език, а също така че на прима виста "знаем че има доста" от онези прабългарски не-славянски думи в сарославянски...

Когато се отървем от този недостатък, можем да видим всички онези стари ирански думи които са интегрално включени в старобългарския книжовен език, и тогава ще можем да видим  една картина на конници препускащи из степите и говорещи на тази лексика, която днес определяме като славянска, но която не се е появила около Висла, а е била употребявана дълго из степите.

[tantin]

Преди 3 минути, makebulgar said:

Именно в това се състои дефекта на пабългаристиката, че се търси постоянно прабългарски не-славянски език, а също така че на прима виста "знаем че има доста" от онези прабългарски не-славянски думи в сарославянски...

Когато се отървем от този недостатък, можем да видим всички онези стари ирански думи които са интегрално включени в старобългарския книжовен език, и тогава ще можем да видим  една картина на конници препускащи из степите и говорещи на тази лексика, която днес определяме като славянска, но която не се е появила около Висла, а е била употребявана дълго из степите.

Нещо или аз не разбирам , или нещата не са така.

Славянкият език остава скрит до 3 век от н.е.

Конниците са препускали из степите открай време.   Ако конниците са ползвали повече елементи от "славянския"  то те са щели да ги занесат и на изток.  А такива не съм забелязал да съществуват. Обратното. Славянския е ограничен и изолиран в тясно пространство до 3 век. 

Старобългарския книжовен език има 2 компонента:  старославянски  плюс тук таме някой вмъкнат "старобългарски".

Дори и името на тоя език се определя като "църковно-славянски".. Доста по-късно , май че Пайсий за пръв път ползва термина "Славяно-български".

Нищо не изключва "прабългарския" да е съществувал паралелно със "старославянския"  и такива следи със сигурност биха се намерили.

Ако "прабългарският" беше вариант на "славянския"  то тогава естествено че смесването би станало без видими сътресения.

Обаче знаем че това не е така.   Нито конниците са говорили на старославянски,  нито пък славяните  са били конници.

Обаче скитите са говорели на някакъв "ирански" .  Или поне за сармати и роксолани го знаем това.  Ако трябва да търсим  ирано-говорящи конници, то тогава не би ли следвало да ги наричаме с правилното им име - скити ?  (За хуните е по-проблематично какъв език са говорили) .. Какво мислите за това което ни съобщава Приск:   скитите говорят на "хунски" език..   Възможно ли е скити, хуни и прабългари да са едно и също нещо ?

[Atom]

Преди 14 минути, tantin said:

Нещо или аз не разбирам , или нещата не са така.

Славянкият език остава скрит до 3 век от н.е.

Като изключим гръцки и латински, то и другите езици в Европа по това време не са кой знае колко "открити".  Ето например за германските езици:

Цитирай

The earliest coherent Germanic text preserved is the 4th-century Gothic translation of the New Testament by Ulfilas. Early testimonies of West Germanic are in Old Frankish/Old Dutch (the 5th-century Bergakker inscription), Old High German (scattered words and sentences 6th century and coherent texts 9th century), and Old English (oldest texts 650, coherent texts 10th century). North Germanic is only attested in scattered runic inscriptions, as Proto-Norse, until it evolves into Old Norse by about 800.

Например за скитски, сарматски и т.н. не знаем почти нищо. Има запазени надписи на ирански езици от средна Азия или от близкия изток, но няма никаква гаранция, че скитите или сарматите в Европа са говорили на нещо подобно. Изводите за езика им са индиректни - някои имена, отделни глоси и т.н. 

Що се отнася до балтийските езици, там най-ранният текст на балтийски език е от 14-ти век. 

За терминологията:

- старобългарски, старославянски и старо-църковно славянски са синоними.  Това е езикът засвидетелстван в най-старите славянски текстове от 10-11-ти век.  Една дума е старобългарска (старославянска) ако принадлежи към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век)

- праславянски е езикът възстановен от лингвистите по методите на сравнителното езикознание. Този език не е фиксиран никъде, а е хипотетична реконструкция, някаква средна версия на езика съществувал преди старославянски/ старобългарски.

-църковно-славянски е руската редакция на старобългарския. 

 

[Скептикът]

Преди 5 часа, tantin said:

Macedonian: врабец, гулаб, врана, крцкалка, мршојадец, орел, сокол, штрк, ластовица.

Македонски език не съществува, има Македонски диалекти, но не и език.

[tantin]

Преди 7 минути, Atom said:

За терминологията:

- старобългарски, старославянски и старо-църковно славянски са синоними.  Това е езикът засвидетелстван в най-старите славянски текстове от 10-11-ти век.  Една дума е старобългарска (старославянска) ако принадлежи към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век)

- праславянски е езикът възстановен от лингвистите по методите на сравнителното езикознание. Този език не е фиксиран никъде, а е хипотетична реконструкция, някаква средна версия на езика съществувал преди старославянски/ старобългарски.

-църковно-славянски е руската редакция на старобългарския. 

Благодаря за уточнението.

Налага се да до-уточняваме.   "старобългарски" "старославянски" не са и не  могат да бъдат синоними по много причини.

Знаем че такава е употребата им, но това е заблуждаващо и грешно.  

"старобългарски" - вече споменах в предния ми постинг - според времевия период от новата ера насам -можем да разграничим поне 4 или 5 версии на старобългарски, ако не и повече.  Трудно ще ме убедите че е съществувал един твърд и непроменен език след всичките тези съюзи и формирования.. Дори и да е съществувал такъв античен "автентичен" "прабългарски" език, то този език най-вероятно е бил познат под друго име на тогавашните народи..

Езика на племето "ДУЛО" - ако ги приемем че те са автентични пра-българи  .  Дори и за този род откриваме следи водещи към няколко ханства, каганати,  Алтай и прочие... Предвид политическите бракове от онова време , подялба на царствата и други практики - това не би следвало да ни учудва.

Една дума е старобългарска (старославянска) ако принадлежи към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век)

-Това е много добре, само че "старобългарските" думи или попадат в групата на "старо-славянки" , или влизат към "прабългарския" принос.

Тоест: доколкото разбирам  под "старобългарски" разбираме " думите, документирани към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век) .

Това дори не може да се нарече толкова стар, това си е реално средновековен български или български преди падането под османското владичество.

Проблема ни с тоя "старобългарски" в е това че той по никакъв начин не отчита говоримите езици и диалекти.  В тоя смисъл руската интерпретация като "църковно-славянски" може да се нарече по точна и конкретна. А ние вече си знаем че по същество "църковно-славянски"  е най-близик до  "старобългарски"  или средновековен български.

Все пак съществува и "църковно-славянски" - като независим служебен език . Ползването на тоя език е повсемесно из цяла източна Европа.. Тоя език се запазва и тогава когато българската държава изчезва и следите на българите се загубват за европейците до около началото на 18 век.

[БатеВаньо]

Старо-славянски и СЧС са синоними на старобългарски, защото това е един и същи език, използван(говорен) в границите на българската държава във втората половина на девети век. 

Официализиран е по това време, а е в употреба от много по-отдавна. Главата причина за кодификацията на старобългарския е нуждата от богослужение на разбираем език за прясно покръстения народ. Народът в България говори на този език не постфактум.

Различни вариации на този език се говорят в мнозинство от Централна Европа, през югоизточна, до държавата на Хазарите, а дори има сведения че се говори и на територията на същата тази държава.