Бил ли е Васил Левски русофил

[К.ГЕРБОВ]

Герб на България в Стематография на Христофор Жефарович от 1741 г.

Езикът, на който е написана “Стематографията” е църковнославянски. Архиепископът и печки патриарх Арсений IV Йованович осигурява издаването и разпространението на книгата в границите на своя диоцез, в който влизат сръбските и западнобългарските епархии, включително Кюстендилско, Рилския манастир, Мехомия и Самоков.  https://bg.wikipedia.org/wiki/Стематография

Търновска конституция от 1879 г.. Глава IV, чл. 21:  Българский държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървенъ щитъ. Надъ щита Княжеска корона. 4Глава IV. За гербътъ на Княжеството, за печата и за Народното Знаме.

[Doris]

 

Преди 7 часа, К.ГЕРБОВ said:

.....

Аз лично имам резерви към използването на понятието „старобългарски език“, тъй като той ни е познат от литература, която включва главно първите църковни преводи на Кирил и Методий и неговите ученици, правени в Гърция и после във Великоморавия. Приема се, че те са били на основа на езика на солунските славяни, които са определяни като „български славяни“, оттам идва и класификацията „старобългарски“.

....

А  някакви си представители на академичната наука твърдят, че българският книжовен език има 3 периода - старобългарски, среднобългарски и новобългарски. Старобългарския го свързват с т.нар. Златен век , Преславска и Охридска български книжовни школи. Даже въз основа на  писмени източници  от 10 - 11 в са съставили старобългарски речник:

https://ibl.bas.bg/informatsiya/uslugi/elektronna-biblioteka/

в който може за се види, че     " львъ" и "левъ" са варианти на една и съща старобългарска дума:

https://dcl.bas.bg/lib/Starobalgarski_rechnik_tom1/#page/816/mode/1up

Църковнославянският е много по-късна модификация на старобългарския.

Забележително е, че Левски при изписване на името си най-често използва изконно българската буква " ѣ" - Лѣвский:

и въпреки това въртите-сучете да го изкарате руско....

[К.ГЕРБОВ]

На първия ред се вижда как Левски е изписвал името си, а на предпоследния ред (бѣше) и шест реда по-нагоре (двѣ) – как е пишел ѣ.

Факсимилето от руския старославянски словар посочва, че львъ е отбелязано в Супрасълския сборник, който според не знам кой точно академик, е български ръкопис.

[Pandemonium]

On 6.04.2020 г. at 12:17, К.ГЕРБОВ said:

«Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Едва ли има българин, който не знае, че неговото име произхожда от левъ - остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.» https://www.economic.bg/bg/news/6/otkade-proizliza-imeto-na-balgarskiya-lev.html

Ти българин ли си?

 

Аз съм българин. А ти си смешник. Лев е остаряла форма на лъв, "отвертка" е остаряла форма на "отвъртка", а "въпрос" - на "питане"...

 

Извинявам се за отговора, който с нищо не е полезен на обсъждането, но се засегнах от въпроса на този невежа...

[К.ГЕРБОВ]

On 5.04.2020 г. at 22:21, Pandemonium said:

След като е засегнат въпроса за русолюбието на Левски, може ли някой да ми разясни защо го наричаме... Левски?

Той се е подписвал като Лъвски, думата за животното и сега, и тогава е лъв, но Дяконът е Левски.

Каква е причината за този русизъм?

Къде виждаш русизъм? 

Твърдението ти, че Левски се е подписвал като Лъвски не е вярно. Невежо е.  И отговорите, които съм дал не си разбрал. А и както се вижда и други не са разбрали как се е подписвал Левски. Но се подведоха по въпроса ти, и оцениха последвалите отговори като "има нещо русофилско в тази работа". 

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Старобългарската гласна ь във "львъ" е "е".. 
В руския се запазва като "е", но в българския  (т.е в новобългарския)  е преминало в "ъ":

Ь, ь (современное название: мя́гкий знак[1]) — буква большинства славянских кириллических алфавитов (28-я в болгарском, где называется «ер малък», рус. маленький ер), 29-я в белорусском, 30-я в русском[2] и 31-я в украинском (перемещена на нынешнее место в 1990 г., а была последней); из сербского исключена в середине XIX века, в македонский, построенный по образцу нового сербского, не вводилась). Самостоятельного звука не обозначает, может рассматриваться как диакритический знак, модифицирующий значение предыдущей буквы. В украинском также используется в сочетании ьо, соответствующем русской букве Ё после согласных; в современной болгарской орфографии только так и используется.

В русском языке мягкий знак используется после большинства согласных для обозначения их мягкости (граб — грабь, кров — кровь, лад — ладь, вяз — вязь, мол — моль, лом — ломь, кон — конь, цеп — цепь, жар — жарь, вес — весь, бит — бить, граф — графь);

В церковнославянском языке система использования буквы Ь в целом такая же, как в русском.

В болгарской письменности до реформы 1944 мягкий знак использовался по традиции в тех словах, где когда-то было смягчение (например, царь). Ныне они пишутся без мягкого знака, а следы смягчения остались в словоизменении (цар — царя, царят, в отличие от двор — двора, дворът).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ь

При львъ е настъпило изменение в лев или лъв.

[Skubi]

Ееееее туй, че въпросът свързан с това къкви били политическите възгледи на бай ти Кучев, спрямо руснаците го изкарахте на спорът за homo usion homo iusion......

Или по-ясно.

Колко дякона могат да седнат на ятагана на едно заптие?

[Pandemonium]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Къде виждаш русизъм? 

1. Твърдението ти, че Левски се е подписвал като Лъвски не е вярно. Невежо е.  И отговорите, които съм дал не си разбрал. А и както се вижда и други не са разбрали как се е подписвал Левски. Но се подведоха по въпроса ти, и оцениха последвалите отговори като "има нещо русофилско в тази работа". 

2. При львъ е настъпило изменение в лев или лъв.

1. Да, Левски не се е подписвал буквално Лъвски. Изразил съм се погрешно. Подписвал се е Львскiй, което обаче на новобългарски си е Лъвски. Ти показа изображение, на което е посочена и форма Левъскiй. Това би изменило въпроса на "Защо Левски се подписвал с руския облик на думата, а не с българския?". Отговорите ти са съвсем ясни, просто не са верни.

 

2. Старословянското львъ дава лъв/лав/lav при южните словяни и lev/lew/лев/леў при северните (да, някои автори събират западните и източните в северна група). Лев не е българска форма, ако беше - щеше да присъства в някой диалект, но никой в България не казва "Ричард Левското сърце", "купих си плюшено левче" и т.н. Вървим срещу най-малкото съпротивление: лев не влиза в българския през полски или чешки, влиза през руски. Съвсем близко до ума, няма какво да му доказваме...

Долу ясно е посочен произходът на думата. Съвсем уместно е отбелязано и че лев е писмена заемка в руския. Коренното руско звучене би следвало да е лёв.

Цитирай

Происходит от leo (leonem) «лев», далее из др.-греч. λέων «лев», вероятно семитск. заимствование В ряде европейских языков слово заимств. через германск. посредничество. Русск. лев — из ст.-слав. львъ (др.-греч. λέων), прилаг. львии (λεόντων), из др.-в.-нем. lëwo. Ср.: укр. лев (род. п. льва, iльва́), болг. лев, лъв, сербохорв. лав, словенск. lèv (род. п. léva), чешск., словацк. lev, польск. lew, в.-луж., н.-луж. law. Источник этого слова, вероятно, надо искать в семитск. При устном заимствовании в результате фонетических изменений ожидалось бы русск. *лёв. По-видимому, мы имеем здесь дело с книжным заимств. Готск. происхождение слав. слов недоказуемо, вопреки Бернекеру, Хирту, Соболевскому, Стендер-Петерсену, тем более что готск. *liwа не засвидетельствовано. Предположение о фрак.-иллир. посредничестве тоже висит в воздухе, вопреки Оштиру. Не обоснована и гипотеза о двух различных первонач. заимствованиях — *lьvъ и *lеvъ. Доказанной можно считать только первую форму, вопреки Ляпунову. Отсюда собств. Лев (моск. произношение: Лёв), уменьш. Лёва, Лёля, калька греч. собств. Λέων.Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

 

 

Въпросът ми нямаше отношение към русолюбието на Левски или към русолюбието на българите. Зададох го тук, защото ми се стори маловажен за самостоятелна тема.

Исках да попитам защо се е наложил руският облик на думата вместо българския. Благодаря на Ник за отговора, който аз бих обобщил като:

"Коренният български облик е бил поизместен от турцизма аслан, а в същото време руският облик се разпространява под влиянието на лева като монетен знак. С годините русизмът отстъпва място на българския облик във всекидневната, а и в научната реч, но остава непроменен в името на Дякона и в името на паричната ни единица."

 

Това е. Нищо впечатляващо. Най-обикновено обяснение. Точно затова и не отворих нова тема.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 6 часа, Pandemonium said:

2. Старословянското львъ дава лъв/лав/lav при южните словяни и lev/lew/лев/леў при северните (да, някои автори събират западните и източните в северна група)

Христофор Жефарович от кои славяни е?

Ти имаш ли някакъв отговор на новоформулирания си въпрос  "Защо Левски се подписвал с руския облик на думата, а не с българския?" 

Цитирай

С годините русизмът отстъпва място на българския облик във всекидневната, а и в научната реч, но остава непроменен в името на Дякона и в името на паричната ни единица."

Това заключение направо кърти мивки. Предполагам, че имаш икона на Свети Васил Левски, каквато алтернативния синод показваше навремето.

И кой е бил "българският облик" на името на лъва по време на Възраждането? 

[Doris]

Преди 52 минути, К.ГЕРБОВ said:

Ти имаш ли някакъв отговор на новоформулирания си въпрос  "Защо Левски се подписвал с руския облик на думата, а не с българския?".

Няма никакъв руски облик в името "Левски". И двете доказано български форми на съвременната дума лъв - "львъ" (фонетично  - "лъв", тука "ь" разбира се е българският ер малък ) и "левъ" са били в обръщение през 19 век.

"с левове златни на чело" (Хр. Ботев)

"да стане левът наш балкански" (Д. Чинтулов)

А българският произход на тези думи   е документиран още  от 10 век, както показва старобългарския академичен речник.

Историята на българската валута е доста по-късно нещо, да се намесва е анахронизъм. 

 

Редактирано Април 8, 2020 от Doris

[Pandemonium]

Преди 3 часа, К.ГЕРБОВ said:

 

1. Христофор Жефарович от кои славяни е?

2. Ти имаш ли някакъв отговор на новоформулирания си въпрос  "Защо Левски се подписвал с руския облик на думата, а не с българския?" 

3. Това заключение направо кърти мивки. Предполагам, че имаш икона на Свети Васил Левски, каквато алтернативния синод показваше навремето.

4. И кой е бил "българският облик" на името на лъва по време на Възраждането? 

1. Жефарович не е превел "Стематография"-та на говоримия по онова време език, а на църковнословянски.

"След реформите на патриарх Никон от 1654 църковнославянският език в Русия започва да се „европеизира“. Той постепенно се разпространява като книжовен език сред редица, предимно източноправославни славянски народи (сърби, българи и др.), но и в някои неславянски страни (Румъния, Литва)."

Ето го и отговора защо там е написал "левъ".

 

2. Или под влияние на църковнословянския, защото е бил дякон, или под влияние на лева като монетен знак.

 

3. Нямам икони.

 

4. Лъв.

 

Със здраве

[Pandemonium]

Преди 2 часа, Doris said:

Няма никакъв руски облик в името "Левски". И двете доказано български форми на съвременната дума лъв - "львъ" (фонетично  - "лъв", тука "ь" разбира се е българският ер малък ) и "левъ" са били в обръщение през 19 век.

 

А "надежда" е в обръщение в руския от векове, но това не пречи да е български облик, наложил се над руските "надежа" и "надёжа".

[bulgaroid]

On 7.04.2020 г. at 15:22, К.ГЕРБОВ said:

е църковнославянски.

Гербов стига с тоя църковнославянски, хайде да си го наричаме както си е. 

 

Преди 9 часа, Pandemonium said:

руския облик на думата

Ти убеден ли си,че това е руски облик на думата? 

 

Преди 9 часа, Pandemonium said:

Долу ясно е посочен произходът на думата. Съвсем уместно е отбелязано и че лев е писмена заемка в руския. Коренното руско звучене би следвало да е лёв.

Ами хайде прочети пак, собствения си цитат, има ли нещо странно няма ли?

Преди 9 часа, Pandemonium said:

Исках да попитам защо се е наложил руският облик на думата вместо българския.

 просто не мога да се въздържа,и пак виж си цитата! 

[bulgaroid]

Преди 8 минути, Pandemonium said:

"След реформите на патриарх Никон от 1654 църковнославянският език в Русия започва да се „европеизира“. Той постепенно се разпространява като книжовен език сред редица, предимно източноправославни славянски народи (сърби, българи и др.), но и в някои неславянски страни (Румъния, Литва)."

Това сериозно ли е? Какво излиза,след 1654г. най-после сме научили български, доживяхме.  Къде ги намирате тия глупости бре,сами ли ги измисляте или ви ги подават отнякъде.

Господи ела си прибери вересиите!!

[bulgaroid]

Преди 8 минути, Pandemonium said:

А "надежда" е в обръщение в руския от векове, но това не пречи да е български облик, наложил се над руските "надежа" и "надёжа".

https://bg.wiktionary.org/wiki/надежда

[nik1]

Вижте, преходът на ерова гласна ь в старобългарската львъ в ъ се случва (би следвало да се случи) някъде в пределите на среднобългарския (тогава има 1) промяна на местата на еровете, и 2) изпадане на слабите ерове)

Пример: старобългарското крьстъ (в десети век "ь"  е преминало в  кратко "е"- т.е, думата е "крест") става "кръсть" (кръст) в периода на среднобългарския. 

------

Какво дават в речниците -, нека си го дават, само че думата "лев" в новобългарския не е точно "новобългарска",  а черковна, навлезнала е под черковно влияние или  под руско влияние.

Малко ли български учени /книжовници  са били  одески възпитаници?

Вижте биографията на въпросния Добри Чинтулов, който пише "левове"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Добри_Чинтулов

 

[nik1]

Апропо, Ето едно изследване за рускоезичното влияние върху новобългарския

http://macedonia.kroraina.com/lsm/lsm_5.htm

 

 

Цитирай

 

    Б. Чужди заемки

 

I. Заемки от сродни езици

 

I.1. Руски заемки

 

 

4. Вж. Иванова, Д. Старинни думи от народните говори и езика на Григор Пърличев. — Македонски преглед, № 4, 85—92.

 

142

 

 

Освен чрез думи от общобългарския лексикален фонд обогатяването на новобългарския книжовен език се извършва и чрез заемки от чужди езици. Известно е благотворното влияние на руския език през епохата на Възраждането, особено в областта на лексиката. При разглеждане на въпроса за руското езиково влияние при формирането на българския книжовен език [5] се отбелязват някои специфични моменти. Единият от тях засяга трудностите при точното разграничаване на някои черковнославянски и руски заемки, поради еднаквия им фонетичен облик, както и определяне на пътищата на проникването им в българския книжовен език. Вторият момент се отнася до възможността да се изследва онова старобългарско лексикално наследство, преминало чрез черковнославянския език в руски и оттам отново възвърнало се в новобългарския книжовен език. В езиковедската литература неведнъж е обръщано внимание на факта за външната, а в някои случаи и за семантичната съотнесеност на думи, съществували както в руския книжовен език или руските народни говори, така и в българските диалекти. [6]

 

В процеса на заемането на лексикални елементи от друг език е прието да се говори за заемки и чуждици, като тези названия насочват доколко думата е асимилирана, възприета в новата книжовноезикова система или обратно, счита се за чужд елемент. В случая можем да говорим за руски заемки и за русизми, като към последните ще причислим онази част от руските думи, които остават по някои формални белези — фонетични, морфологични или словообразувателни — неприобщени към българския езиков строй. Разбира се, за такива думи можем да говорим само от съвременно гледище, докато през епохата на Възраждането употребата им с тази им форма е била нещо обикновено. За историята на новобългарския книжовен език са ценни преди всичко изследванията, свързани с по-ясною очертаване на книжовноезиковата ситуация в различните периоди на изграждането му, затова тук ще обърнем внимание на анализа на тази лексика,

 

 

5. Вж. Изследванията на Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1977, 127—133;  Бонев, М. Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писагелей и публицистов в конце XIX и в начале XX века. — В: Славистични изследвания, кн. 3, С., 1979;  Бонев, М. Формиране и стабилизиране на обществено-политическата пексика в българския език под влияние на руски език. — Трудове на ВИИ "К. Маркс", т. II, С. 1972, 309—355;  Георгиева, Ел. Българско-руските езикови взаимоотношения като проблем ни историята на руския и българския книжовен език. — В: Славянска филология, 17, 1973;  Дилевски, Н. Основни особености на речниковия състав на съвременния бълг. книжовен език (съпоставително с руския). — В: Помагало по българска лексиколгия. С. 1979, 176—190;  П авлова, Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. С., 1979;  Филкова, П. Из историята на руско-българските езикови връзки. С., 1963 и други.

 

6. Особено ценни в това отношение са изследванията на Цонев, Б. Цит. съч., а в по-ново време на Павлова, Р., Филкова, П. Цит. съч и др.

 

143

 

 

като я представим с кои единици се включва в бъдещата нормативна лексикална система и кои от тях отпадат от употреба. Може да се отбележи, че една част от думите, които определяме като руски заемки, авторът предава с побългарена фонетична форма и ги подчинява на българската морфологична система, а други са предадени неадаптирани, носещи белезите на руското произношение или писмена норма, т. н. фонетични русизми.

 

1. Фонетични русизми. Те могат да се разпределят в няколко групи:

 

1.1. Думи, съдържащи звук о в представката или корена: волненіе (А, 365), воспитаніе (Чс), воздухъ-тъ (Чс,), возвисихъ (А, 395), звонъ, звонятъ (А, 385), плотъ, плотните редове (М, 9), содьржаніето (28V), сотрудници (КМ, 118), соборъ (28V). Те представляват съвсем малка част в сравнение с адаптираните към българското произношение думи, съдържащи представките съ-, въ-, въз-.

 

1.2. Думи, съдържащи у в корена на думите: окружаваха (А, 383), преступишь (Чс₁).

 

1.3. Протетичен звук в: впаднѫли, впаднѫ (А, 387), встанѫ (А, 376, 377, 384), встанѫхъ (А, 391, 392, 375), встани (А, 377, 384).

 

1.4. Думи с епентетично l: въодушевленіе (А, 361), землята (Чс,), земледѣлческы (А, 351), земледѣлецъ (А, 346), изумленіе (А, 391), исправленіе (М, 8), наскърблява (Зв), просвѣтлятъ (Брб), употрѣбляваме (Рс).

 

1.5. Думи с ч, сч, вм. ш, щ: чтомъ (А, 349, 359, 399), что (А, 360), нѣчто (А, 360), несчастіе (А, 399), несчастіето (А, 359, 395), несчастія (А, 357), злосчастія (Чс₁, 394), зачтото (ПШ), ничтожна (Брб).

 

1.6. Запазване на руския звуков облик при думи, съдържащи в корена си о, 'а, е: прѣвождахь, прѣвождамъ (А, 399, 400), произвожда (А, 385), напряженіе (А, 367), тяжестьта (А, 359), спрягнѫ, проспрягнѫхъ (А, 355), левово. Пърличев редовно употребява и думата пароход. [7]

 

1.7. Редуване на съгласни: подвиги (М, 8), но и подвизи (А, 386), поражень (А, 400), раздраженіе (А, 353), просвѣщенъ (А, 376), пренебрежимъ (Зв), раздражаваше (А, 393), раздражителенъ (А, 386), дозволеніе (Плкр), дозволихме (Кр, 110), прѣсыщенъ (А, 356), просвѣщенъ (М, 7), осѫжденъ (А, 392).

 

1.8. Думи със съчетание гк: мягка (Зв), легко (А, 378), легкоумни (Зв).

 

1.9. Думи без вмъкнат еров вокал или е между шумова + сонорна съгласна: блѣскъ (М, 8), песнь (А, 399), добръ (Зв), мокръ (А, 351).

 

 

7. Във възрожденската книжнина тази дума се употребява по два начина: със запазване на руското акане — параход и със запазена правописна форма в руски език — пароход (с последната форма употребяват тази дума и П.Р. Славейков, Г. Йошев и др.) Вж. Балтова, Ю. За думата параходи нейните лексикални варианти през Възраждането. — Бълг. език. 1972, № 1—2, с. 89

 

144

 

 

2. Морфологични русизми:

 

2.1. Причастия на -ущ, -ющ, -вш: поющите (Бл), пребывающій (Пр), слѣдующето (Бл), везущъ (И, 490), послѣдовавшите (Зв).

 

 

3. Словообразувателни русизми:

 

3.1. Глаголи на -овам: присѫствоваше (А, 392, 394, 401), съответствоваше (А, 399), истълковахъ (А, 376), въстържествова (А, 398), пожъртвовашь (М, 8).

 

3.2. Съществителни, прилагателни и глаголи, съдържащи руски словообразувателен формант (неадаптирани към българската словообразувателна система): недостаткы (А, 365), отставката (А, 402), испытанія (А, 358) 'изпит', запеченіе (А, 354) 'запек', израженіе (Зв) 'израз' (доста често се среща във възрожденската книжовна практика — вж. Възрожд. лекс. архив: Хр. Данов — Числителница, 1868; Д. Попов, 1860; Сб. "Сокол", 1875; сп. "Читалище", прѣводчик (Кр, 108), виноват (Чс), по-занятъ (М, 8), заняти (А, 361), признанъ (А, 365), обогатителитѣ (А, 386), отписвамъ, отписъ (А, 356) (също често срещани думи — в. "Дун. зора", 1867; в. "Гайда", "Цариград, вестн.", Н. Геров),'преписвам', 'препис', уклонявамъ (А, 386), 'отклонявам', исправила 'поправила' (ПШ).

 

 

4. В езика на Гр. Пърличев се срещат значително количество русизми, разпространени в тогавашната книжнина, които по-късно отпадат от речниковия състав на българския книжовен език.

 

4.1. Съществителни: всадници (А, 384), 'конници' (във Възрожд. архив е засвидетелствана десетки пъти — у П. Р. Славейков, Ил. Блъсков, З. Стоянов, С. Бобчев, Н. Михайловски, Г. С. Раковски, сп. "Читалище", Т. Шишков и др.), извѣтъ (А, 387) 'измислена причина, предлог за обвинение' (у П. Р. Славейков, Й. Груев, Св. Миларов, К. Шапкарев и др.), навыты (А, 373), 'клевети' (Ф. Велев, Неофит Рилски, Г. Кръстевич, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, в. "Дун. зора" и др.), настѫпи (А, 346) 'нападение', 'обиск', обрѫчници (А, 398), 'женихи' (Т Шишков, 1873), отривъкъ (М, 'откъс', 'част' (думата не е зафиксирана във Възр. архив), пытка (А, 377) 'разпит с измъчване' (също не е отбелязана), слогъ (А, 346), счетъ — на свой счетъ (А, 400), да се учишь на общій счетъ (А, 367) 'сметка' (в. "Дун. зора", 1868); в. "Стара планина", 1876, в. "Гайда", 1869; сп. "Читалище", 1870; П. Р. Славейков и др.), товаръ (А, 353) 'стока', притворство (А, 386) 'преструване, лицемерие' (във Възр. архив: П. Кисимов, 1876, Ил. Блъсков, 1860, сп. "Читалище", 1875, Хр. Данов, 1858, Др. Цанков, 1874, "Периодическо списание", 1876, сп. "Училище", 1870).

 

4.2. Прилагателни: безконечны (А, 394), безконечна (И, 487) (ВА: Некопит, I 850; Архив на Н. Геров; Д. Писарев, 1889; в. "Нова България", 1877), безответенъ (А, 369. 376), безчеловѣчно (Зв) (ВА: в. Стара планина", 1876; Н. Геров), выше ученіе (О), дырави дрехи (А, 380), думенъ (А, 353), 'замислен',

 

145

 

 

по-знакомъ (А, 400), крупни капки (А, 352), мнимъ (А, 395), нахмуренъ (А, 353) 'намръщен', необвезани (А, 362), незнакомъ (А, 374, М, 7, 8), неовядаемъ (М, 8), 'неувяхващ', непонятны (А, 349, 374), (ВА: в. "Нова България", 1876; "Цариград, вестн.", 1859; Н. Михайловски, 1873, сп. "Читалище", 1870; в. "Знаме", Сб. "Сокол", 1875; Н. Миларов, 1881), несчетни съкровища (А, 386), непреложно рѣшеніе (М. 'неотменимо' (ВА: сп. "Читалище", сп. "Знание", Г. Кръстевич, П. Р. Славейков, М. Дринов), нескончаеми (А, 390), несносенъ (А, 367, 400, М, 8), опално-раздражителенъ (А, 388) (в речника на Вл. Дал, т. III, с. 675 е даден глаголът опалничатъ 'внезапно, силно избухване на гняв', което отговаря на значението на употребената от Пърличев дума), порядоченъ бой (А, 354) 'приличен, доста голям', прямо (А, 368) 'пряко, явно, открито', рачително (А, 353) 'усърдно, грижливо' (ВА: Й. Стоянович, 1854), скокотны обещанія (А, 399) от скокот 'ласкаене, гъделичкане', худъ (О) 'слаб' (ВА: сп. "Читалище", 1875; П. Кисимов, 1875; Хр. Павлович, 1833 и др.), чрѣзмѣрна радостъ (А, 365) (ВА: в. "Пряпорец", 1903; П. Кисимов, 1875; "Периодическо списание", 1873).

 

4.3. Глаголи: всунѫхъ се (А, 374) 'нахълтвам, нахлувам' от всунуть, въдвори (А, 357) 'настани се' (в руски този глагол е възприет от черковнославянски, където пък е преминал от старобългарски). Същият глагол авторът употребява и в друго значение: въведа, въвеждам: Слѣд 4 вѣка на варваризъмъ да въдворя изново звучния славянизмъ (М, 8), извъргнѫхме Еллинския языкъ (А, 397) 'изхвърлихме, изгонихме' (ВА: Г. С. Раковски, 1865; Й. Груев, 1858; С.Миларов), изгнахме Мелетія (А, 398) 'изгонвам, изпъждам', накликнѫ на главѫтѫ ми (А, 348) от накликнуть 'докара ми на главата' (ВА: П. Р. Славейков, Т Икономов, 1882), обема (Зв) 'съдържа' (ДА: Ив. Богоров, 1852, сп. "Читалище", 1875, в. "Дунавска зора", 1868, в. "Ст. планина", 1876; Хр. Арнаудов, Т. Икономов, П. P. Славейков, Н. Геров), обдумвамъ (А, 362) 'обмислям' (ВА: П. Р. Славейков, 1852, сп. "Читалище", 1871, в. "Свобода"), обличавахме (А, 401, Нр, 131, 137) 'изобличавахме' (ВА: Е Блъсков, Н. Михайловски, З. Стоянов, в. "Свобода"), ожидава (А, 384), (ВА: Н. Михайловски, 1869; Ив. Момчилов, 1865), ще се окончатъ (А, 359) 'ще се свършат' (ВА: А. Гранитски, Държавни закони на Османската империя, 1871; Хр. Данов, 1868; Н. Геров), останови (А, 395) 'настани ме' (ВА: "Бълг. книжници", 1859; "Бълг. дневница", 1857; З. Стоянов, Ив. Докторов, 1891; в. "Нова България" и др.), отвеща (И, 344, 387) 'отговори' (ВА: Е Попович, 1837; Ив. Момчилов, 1847; Е. Мутева, 1852; "Цариград, вестн.", 1856; В. Друмев, 1873; Д. Войников, П. Р. Славейков), познакоми (А, 367) 'запозна' (ВА: в. "Свобода"), попросихъ (А, 387) 'помолих' (ВА: 3. Княжевски, в. "Дунав", Ил. Блъсков, Д. Душанов и др.), посадихѫ (А, 364, 388) 'хвърлиха в тъмница' (ВА: Ил.Блъсков, 1879; 1888; сп. "Момина сълза", 1883; Р. Блъсков, 1901 и др.),

 

146

 

 

искахъ да прѣвѣжѫ (А, 361) 'да превържа', прещавашъ (И, 375) 'забраняваш' (Неофит Рилски, Ф. Велиев), приключихъ (А, 363) — Писмото си приключихъ въ Робевскытѣ — от приключить 'присъединявам, включвам' (ВА: П. Р. Славейков, сп. "Читалище", сп. "Знание", Н. Геров), пристанѫхме — Пристанѫхме въ пространенъ зимникъ (А, 384) 'пътувайки, спирам временно някъде', простѫпихъ — Простѫпихъ ли нѣкако? (А, 379) 'сгреших' (ВА: — отбелязани са множество примери на производни от този глагол: простѫпване — И. Богоров, 1875; простѫпка — Временни правила, 1878; проступокъ — П. Р. Славейков и др.), разрѣшихѫ (А, 386) — Зачто тѣ ... разрѣшиѫа буквално Дебрското прошеніе... и отъ пѫтестроеніето разрѣшихѫ цѣлѫ Дебрскѫ околіѭ — от старинното руско разрешать/разрешить 'освобождавам от задължение' (във ВА примерите са от по-ранен период: К. Огнянович, 1833, "Бълг. дневница", 1857, 3. Петров и Наумов, 1872), се растанѫхме (А, 391) 'разделихме се' (ВА: Н. Михайловски, П. Р. Славейков, Т. Икономов и др.), расхохота се (А, 355) 'разсмя се', сбивать се (А, 367) — 'провалят се' — въ испыта най-добры ученици се сбиватъ, зачтото се намиратъ въ страдателно положеніе. (В речника на Дал е даден пример, аналогичен по значение на горния: сбить ученика — провалям ученика на изпит), слышалъ (Зв) (ВА: Й. Груев, П. Берон, А. Гранитски), споболѣвате (А, 386, 388) 'съчувствувате', не хмури се (М, 8), 'не се мръщи'.

 

4.4. Причастия: запретено 'забранено' — Ако и да ми е запрѣтено кахвето, го пріехъ (А, 393) (ВА: Ив. Докторов, в. "Стара планина", изнуренъ (А, 361, М, 7) (ВА: С. Радулов, 1857; П. Кисимов, 1876; П. Р. Славейков), назначенытѣ 'определените, отредените, предназначените' — Възсѣднѫхме назначенытѣ намъ мьршавы товарны коньи (А, 379) (ВА: Д. Писарев, в. "Нова България", Н. Геров), обезпеченъ (М, (ВА: сп. "Читалище, в. "Знаме", в. "Свобода"), призванъ, призвана (А, 354, 360, 371) 'извикан, призован' (ВА: С. Бобчев, 1883, 1871; З. Стоянов, 1884; "Период, списание", Цариград. вестн.", 1857; Г. С. Раковски, Р. Каролев), обстѫпили (Брб) 'окръжили' (DA: Н. Михайловски, Ив. Момчилов, 1865, Е. Мутева, 1852).

 

4.5. Отглаголни съществителни: журченіе (А, 389) 'шуртене', заживаніе (А, 361) 'заздравяване', отчисленіе (А, 386) — Наказахѫ съ отчисленіе Кадри пашѫ — 'уволнение', послабленіе (А, 394) 'отслабване, отпускане, изнемощаване', прѣнія (М, 7) (ВА: С. Бобчев, Н. Михайловски, З. Стоянов, сп. "Читалище" и др.), прѣрѣканія (М, (ВА: П. Р. Славейков), призываніе (А, 191) — У Османліитѣ ужасно нѣчто е да отхвърлишь каквото и да е призываніе или поднесено нѣчто (в речника на Дал, т. IV, с. 415 думата е дадена със значение: назначение, предопределение, което съответства на значението тук) (ВА: сп. "Читалище", Хр. Данов).

 

147

 

 

4.6. Наречия, частици и други части на речта: вкратцѣ (А, 386), 'накратко, накъсо', незаметно (А, 351) 'незабелязано', ну (А, 368) (ВА: "Период, списание", 1882; Цариград, вестн.), осторожно (А, 358, 359) (ВА: в. "Свобода", 1872; "Знание", в. "Нова България", 1876; в. "Дун. зора", 1868; Г. Кръстевич, Т. Коджов, 1882), прѣжде (О, А, 397), потом (28V), при томъ А, 390), (ВА: Г. Кръстевич, 1873; Й. Стоянович), продьрзливо — говорехъ открито и продързливо (А, 383) — от продерзнуть 'говоря отрицателно за нещо, критикувам', продерзливий 'дързък, нахален' (ВА: Г. Кръстевич, 1871, П. Р. Славейков, 1875, Р. Попович), развѣ (Чс) 'нима', такожде, такоже (Пр, А, 379), тоже (А, 366) (ВА: Г. С. Раковски, сп. "Читалище" и др.), уже (О), хуже (А, 390), чрѣзмѣрно (А, 356), ради (М, 8), съвременно (А, 398) 'едновременно' (ВА: К. Величков, сп. "Летоструй").

 

Наред с посочените думи, неуспели да се утвърдят въпреки широката си употреба във възрожденския книжовен език, Гр. Пърличев използва и редица руски заемки, които по-късно се приобщават към основния лексикален фонд. Това са например съществителни като: беди (И, 342), дълг (М, 7), ужас (А, 382), обида (И, 344, А, 397), скука (А, 353), мечти (Зв), исполин (А, 377), въсторг (М, 9), взор (М, 7), опълчение (А, 376), очарование (А, 356), отвращение (А, 403), обстоятелство (О), ласкателство (А, 386), притворство (А, 386), строгостъ (Зв), опасност (Брб), жители (Рс), зрители (Кр, 116), основатели (А, 368) и др.; прилагателни: безобразен (О), телесни (А, 384), нагла (А, 397), снизходителна (Зв), огромна (А, 369), всесилен (Зв), знаменити (М, 7), младши, старши (А, 379, 393); глаголи: връчи (М, 8), дързнаха (А, 397), осквърнявати (А, 392), съобрази (А, 354), въскликна (А, 383), облада (И, 377), въодушеви (М, 8), считам (М, и др.

 

Наред с интереса към руския език и книжнина (свободно чете и превежда от руски) Гр. Пърличев отделя специално внимание на по-старата писмена традиция (черковнославянски и старобългарски). С цел по-обстойно да се занимае със старата славянска писменост той предприема пътуване до Цариград, където в продължение на 6 месеца взема уроци при Ив. Найденов. Така че познанията върху черковнославянски съвсем естествено преливат и в интерес към руския език. Поради тази и други причини, които се коренят във възрожденската книжовноезикова ситуация, трудно биха могли да се отдиференцират елементите, дошли в Пърличевия език под черковнославянско или руско влияние.

 

Известно е, че границата на прякото черковнославянско влияние върху новобългарския книжовен език се определя до към средата на миналия

 

148

 

 

век [8], след което прелива в руско, но така или иначе черковнославянската писмена традиция (считана от първите ни възрожденци за старобългарска) оставя дълбок отпечатък особено в лексиката. Под влияние на черковнославянската и дамаскинската книжнина [9], както и на приемниците и — първите възрожденски книжовници, в лексикалния състав на новобългарския книжовен език се внедрява един традиционен пласт, който издига стилистично езика и способства за неговата интелектуализация.

 

През третата четвърт на XIX в. тази книжна лексика е почти напълно утвърдена — стабилна е нейната употреба и в езика на Пърличев, където изпълнява изключително стилизираща функция. Черковнославянски елементи се срещат по-често в съчиненията му с нравствено-поучителен характер, какъвто е например преводът "Нравоучения", за стилизация на изразните средства в ораторските му слова (посветени на св.св. Кирил и Методий, на св. Кл. Охридски, при обявяването на независимата българска църква) в превода на "Илиада" и "Сердарят". Част от тази лексика е била позната и на народната реч от богослужението: чада, черева, спасение, разпятие и др. Друга, каквито са например сложните думи, има предимно книжовен характер: благоуханіе (М, 9), благодѣтель, благочестиви (А, 353), дълговеченъ, благополученъ (И, 388), великолѣпенъ (Плкр) и мн. др.

 

Гр. Пърличев познава и използва в творчеството си черковнославянски фразеологизми и библейски цитати: Жаждии да гредетъ ко мнѣ и да піет (Рс), ...ни они входятъ въ царство небесно и иныя възбраняютъ; Земля еси и въ землю пойдеши (Рс), отрѣсох прахътъ отъ краката си (А).

 

Голяма част от руските заемки, които Пърличев използва, при по-нататъшното развитие на книжовния език отпадат от употреба, но както се вижда от справката с възрожденския лексикален архив, тогава те са били масово използвани и от други книжовници. В практиката си обаче авторът използва, популяризира и утвърждава редица руски заемки, които по-късно трайно навлизат в основния речников фонд. Това е предимно обществено-политическа, културна и терминологична лексика, която обогатява речниковия ни състав. За широкото използване на руските заемки от значение е горещото славянофилство на Гр. Пърличев, убеждението му, че руският език като родствен не накърнява чистотата и самобитността на българския книжовен език, а го обогатява, връщайки в него онова словно богатство, принадлежало му в по-старите етапи от неговия развой.

 

 

8. Вж. Цонев, В. История на българския език (фототип. изд.), с. 308;  Георгиева, Е. Цойнска, Р. Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно на лексиката). — В: Славянска филология, т. 15, С., 1978, с. 107.

 

9. Андрейчин, Л. Из нашето езиково строителство. С. 1977;  Бабов, К. Езикът на дамаскините и въпроси за черковнославянското и руското влияние върху българския книжовен език. — В: Славистични изследвания, С., 1968, 167—186.

 

 

Редактирано Април 9, 2020 от nik1

[nik1]

http://macedonia.kroraina.com/la/la1_5.html

Цитирай

 

Роля на старобългарската и черковнославянската писмена традиция
 

Черковнославянският език не е бил досега предмет на особено внимание в славистиката. Наистина, при сравнително-историческото изучаване на славянските езици науката разполага с непосредните и много по-важни данни за старобългарския (Кирило-Методиевия) език от Х-XI в., обаче черковнославянският език, възприел и развил по-нататък голямото богатство на старобългарския език, е изиграл твърде важна роля за изграждането и развитието на някои от съвременните  к н и ж о в н и  славянски езици, между които се намира и съвременниият български книжовен език. От това гледище са нужни тепърва специални проучвания върху строежа и лексикалното и стилистично богатство на черковнославянския език и върху сложните процеси на взаимодействие между него и редица други славянски езици. Нуждата от такива проучвания стана явна в последно време, след като бяха развити на по-широка основа специални проучвания върху историята на книжовните славянски езици.

Въпросът за черковнославянското езиково влияние върху развоя на нашия книжовен език досега не е бил поставян на специално разглеждане. Само в някои отделни статии, посветени на руското влияние върху нашия книжовен език, се отбелязва, че то се свързва с черковнославянското, без да се прави опит за разграничение помежду им. Проф. Б. Цонев е склонен да разглежда черковнославянското влияние като руско, тъй като самият черковнославянски език е порусена донякъде редакция на старобългарския език [1]. Трябва обаче да се прави разлика между черковнославянско и руско влияние.

Черковнославянският език е играл роля във всички случаи, когато новобългарският народен език е бил подлаган в една или друга степен на книжовна обработка. Конкретните изследвания върху тези отделни случаи биха дали интересни данни за изучаването на многообразието в живота и развоя на книжовните езици. Тук моята задача е да се спра по-конкретно главно върху процеса на изграждането на съвременния български книжовен език през XIX в., а предшествуващите моменти ще бъдат по-бегло отбелязани.

Въпреки обедняването на литературния живот все пак във връзка с религиозния живот е била запазена в по-широка употреба известна лексика с книжовен, „културен” характер. Тук се отнасят например думи като разпетие, възкресение, възнесение, създател, творец, вседържител, мъченик, великомъченик, угодник, причестие, съпръг, ръпът, ърод, благоъхание, блъдница, поръгание и т. н. Като цялост обаче езикът на традиционната религиозна книжнина (особено в морфологично и синтактично, т. е. в граматично отношение) е бил вече твърде старинен, а и значително нееднороден, така че не е могъл да бъде използуван като основа за нови книжовни прояви, наложени от развитието на живота. Това обаче не значи, че в днешния български книжовен език е невъзможно да се търсят по-старинни книжовни елементи (разбира се, из областта на лексиката), запазени в непрекъсната употреба още от старобългарско време. Лексикалното богатство на старобългарския книжовен език по пряк или косвен път е играло значителна роля в изграждането на новобългарската книжовна лексика.

През XVII в. печатните черковнославянски книги, доставяни от Русия, се разпространяват в българските земи и изместват употребяваните дотогава, преписвани на ръка религиозни текстове. Тези печатни богослужебни книги имат значителни предимства. Те са можели да се набавят в по-голямо количество екземпляри, и то напълно еднородни, и езикът им е бил строго нормализиран. Важно е да се отбележи, че те отразяват с незначителни отклонения текста на старобългарските преводи на богослужебните книги, така че в лексикално отношение не е имало съществена разлика между тях и употребяваните дотогава у нас ръкописни текстове. Много думи обаче се явяват тук в нова (руска) фонетична форма. Така например думи като поръгание, съпръг, благоъхание, ътроба, ърод, блъдница, мъченик сега се явяват във форма поругание, супруг, благоухание, утроба, урод, блудница, мученик, думи като разпетие, причестие, чедо сега се явяват във форма разпятие, причастие, чадо, думи като ръпът, възкръсение сега се явяват във форма ропот, возкресение и т. н. Тези форми не съществуват само в архаичния контекст на черковнославянските книги, а постепенно проникват и се разпространяват и в българската реч. Обикновено ние ги определяме като русизми, но това определение се нуждае от известно уточняване. Тук имаме работа не с нови думи (нови лексикални единици), а само с нови — руски (черковнославянски) — форми на тези думи, които и преди това са съществували непрекъснато в българския книжовен (и народен в една или друга степен) език. Те не попадат в „празно пространство”, не идват да обогатят българския културен живот с нови понятия, а се явяват само с нова фонетична форма, така че в случая имаме фонетични, а не лексикални русизми. А имало е и доста думи в черковнославянските текстове, които не са се различавали фонетично от съответните думи в ръкописните среднобългарски текстове, например спасение, благодеяние, спасител, благодетел, създател и пр. С течение на времето фонетичните русизми получават по-висша стилистична отсянка, т. е. тяхната употреба довежда до известно стилистично разнообразие в езика. Това се отнася изобщо до всички елементи от „черковнославянската” лексика, колто са се различавали от тогавашната простонародна лексика.

И тъй, черковнославянските печатни книги не са обогатили българския език с нова лексика, а са му придали известно формално и стилистично разнообразие. Същевременно те изиграват и друга, особено важна роля, като стават по същество по-нататъшни носители на старобългарската книжовна традиция. В този смисъл ще се разбира, без да се правят специални уговорки, въпросът за черковнославянския език във връзка с по-нататъшната история на българския книжовен език. Според проф. Цонев [2] същинското начало на руското влияние върху българския народ и език започва с въвеждането на руските черковни книги. Всъщност те са били руски не по език, а защото са били печатани в Русия. А езикът им не е бил руски, а черковнославянски. Руското влияние, което те носят, се състои само в някои руски особености във фонетичната форма на някои думи. Началото на истинското руско влияние трябва да се търси там, където езикът ни започва да се обогатява с нова лексика, заета направо от руски език.

Езикът на дамаскините е безспорно важна книжовна проява на българския език от времето на новобългарския период от неговата история. Той представя един недостатъчно развит и заглъхнал в условията на робството опит за създаване на популярна книжнина на народен, жив език. При особените и неблагоприятни условия този опит не довежда до оформяне на народностен книжовен език. Въпреки сравнителната бедност на езика на дамаскините, произтичаща от ограничената тематика на съдържанието им и от елементарността на изложението, тук се забелязва доста ясно едно основно явление, което се повтаря по-нататък в историята на новобългарския книжовен език в много по-голям размер: в тъканта на народната реч тук се вплита известно количество книжовно-черковнославянска лексика, която обогатява логически, формално в стилистически простонародните изразни средства. Такива са например думи като учител, писател, обладател, писание, сказание, повеление, спасение, изцеление, моление, привидение, желание, поучение, поклонение, кръщение, житие, повелях, представи се, възиде (на небето), сътворил, съзидуваше, премудрий, оружие, рука, голуб, муж, боголепна, благоразумнии, всесилнии, кандиловъжегател и много други. За да се получи впечатление от мястото и ролята на тази лексика в конкретния текст, ето някои извадки из Копривщенския и Свищовския дамаскин [3]:

„И тиа чюдеса что казахме блсвении христиане, това стори архггл Михаил; ами да скажем малко и за архггла Гавриила и после щем сказа пак и за двата на едно что са сториле.

Казуват книги црковни, что са виделе и разумеле сти члци, сичко им е архггл Гавриил показал. Пррку Даниилу тои показа видението что виде и тои блговести Иоакиму и Анни, и каза им како щът да родят Мрия прстая бца, тои еи носеше ястие у црквата стаа стих, тои каза и Сахарию прорку, как ще да им се роди Иоанн крстль, той и бци благовести и каза еи, как ще да породи господа нашего Иис Ха, той рче Иосифу да пойме простаа бца да ю упази, тои и на онова време кога се роди Хе и рче на пастирете да идут в Витлеем и да видат отроче, той рче Иосифу да бяга в Египет, той му рче пак да се врати назад, той и на мироносците блговести въскрсение хво.” [4]

„И много болни, слепи, хроми, бесни и други какви да кажиш, въсесилная црца и живототочная о нас исцелява и до днес, не туко живи ами мртви вскрсява. Тъи трябува да напишим неизриченнаго бга оти из нея са е родил, тому подобава слава, чест и поклонение в веки амин.”

„В време егда црствова премудрии Леон имаши подружница твърдя добродетелна, имету и беше Теофану, щоту пиши на синаxар на декемврие мсца на шестнадесетии дн. Докъто ни беше са преставила стая, падна црю у болест тешка и неисцеленна толкос дето събраха от редом врачуви да го исцелят.”

„И тутакси са избави и съвършено исцеля толкос, дето този час стана от одарот си дето лижеши и сякаше чи ни бе лижал. Като видяха туй чудо, там щоту бяха сички са почудиха. И црю повеле на сяко ляту на този ден да прави сбор престии бдци и прснодви Марии зам да са поменува таквози благодеяние и да давами блгодорение на преславная владичица наша, оти из нея неизреченни бгети роден, тому подобава слава и държава во веки веком амин.

На синаxар пиши у петук на обновление някои члк тврдя богат повдигна са от Солуна да иди на черковата що са нарича живоприемнии източник. Сас много блгоговении зе сребро и злато доволно да има при себе си да даде на черковата и да има за харч.”

„. . . и научи гу да пиши лукави думи, като как е проводил Йоан ду царя црюградскии рукописание: Пиша аз, Йоан раб твои црю от Дамаск и ти давам поклунение да знаиш оти град наш услабна и нема много бои да са опрът тебе макар и малко войска да проводиш а ти без ни един бои щеш гу зе макар и ази ща ти помогна оти на моя ръка ети сичка држава. И други много лъжовни думи уйдордиса лъствии цр. Напукон повеле другиму даскалу да написа друго рукописание царево. . .” [5]

Тази лексика от книжовен произход в повечето случаи е ясна по форма и понятна по съдържание (общо взето, това се забелязва и по-нататък). Нейната употреба в дамаскинските текстове показва, че тя е била поне до известна степен позната на по-широки среди. Като се вземе предвид историческият момент, когато се появяват и разпространяват дамаскините (ХVII и XVIII в.) и черковнославянските печатни книги (от XVII в.), трябва да се приеме, че книжовната лексика в дамаскините се дължи по-скоро на незаглъхнала още среднобългарска книжовна традиция. Това се забелязва и в графиката (например при употребата на ъ и ь за означаване на гласна ъ). Обаче наличието на думи с у вместо ъ (от стб. ) — премудрии, оружие, муж, рука — говори вече и за черковнославянско влияние. Забелязва се влияние и от сръбската редакция на черковнославянски език, но по същината си то не е различно от прякото черковнославянско влияние.

* * *

В книжовната дейност на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански (последната третина на XVIII и началото на XIX в.) се разкрива вече по-друга езикова картина, която говори за пълно заглъхване на среднобългарската традиция и за засилване на ролята на черковнославянския език като източник на материал за книжовно оформяне на българския народен език. Това може да се види от следните извадки из техните произведения:

„А кои нелюбат за свой род болгарски знати, но се обращают на чужда политика и на чужди язик и не радат за свой язик болгарски, но се учат четати и думати по грчки и срамат се да се наречат болгаре, — о неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свой язик и не думаш? Или не са имали болгари царство и господарство? 3а толико лета царствували и били славни и чуени по сва земля, и много пути от силни римляне и от мудри грци дан възимали, и давали им царове и кралеве свои царски дъщери в супружество, да би имели мир и любов с цари болгарские.”

„Сей Сабин послал к цару просити мир, защо се убоял от грци. Болгари же видели, защо се убоял, събрали ся и противили ся храбро. Видев же себе Сабин ненавидима от войнство и от поданих, побегнал в град Замориа и от туду прииде в Цариград под защищение царя Копронима и отложил почитание светих икон, що бил почитал в Болгарию. Болгари же поставили на царство Тагана.”

„Они Иванко отступил от гръци и събрал войска много; сътворил велика пакост гръком и погубил много войнство их. Но грци прелъстили его хитро; он се обезумил и веровал. Пришел сам в Цариград, они го метнули в едину мрачну темницу. Ту и конец въсприел окаяни и грди цареубийца, Остал Митар, брат его, и много градове грчески обладал; въстал на Йоана Калимана с войнство, призовал руси от Русиа на помощ себе, но Йоан Калиман отгнал руси паки в Русию и победил Митара, и убил его на бою. Тако се разрушила сила Иванкова и Митарева, що чинили много смущение между грци и болгари.” [6]

„Аз грешний в чловецех родихся на село Котел от отца Владислава, от матери Мариа, и положили первое имямое Стойко. И като съм бил три лета, преставила ся мати моя, и отец мой поял другую жену, що беше люта и завистлива. И родил сас нея мужеское дете. И токмо свое дете гледаше, а мене все отритваше. И като бих девят години, подадоха ме книжное учение: понапреди не би возможно да поиду на учение, почто повише болен и немощен бех.”

„И като поидох аз на Цариград, роднини мои повече разграбиша домовния вещи и сокриша ги. И приидоша должниците стриини със судиа турецкий да преписуват домовния вещи и мало що наидоша. И мнеша, како см ги аз скрил. И повеле судиа да мя бият на фалага.”

„Всякоя неправда и всекое грабление неправедное зло и мерзостно ест Богу, и на премудрии праведнии человеци ненавистно ест, слишатели мои; ала най више, що са вамиши; они много грабят с неправда чужди вещи! Каквот по горието аслани и медведи от другии звери повише свирепи и люти сут; тако и в градех и странах вамишите от другии человеци повише оболгатели, неправедни и лукавнейшии сут. Человеконенавистний грех ест грабление неправедное, и на доброе приятелство сопротивен свет на темнота, и бело и черно ест; тако и вамиш на заповеди божии противен ест, понеже утеснява сиромаси. Вамиш с другии вещи не може да убогати себе, токмо со сиромашеския слези.” [7]

Може да се каже, че езикът на Паисий и Софроний не стои в приемствена връзка с езика на дамаскините. Той се намира под засиленото влияние на черковнославянския език, което се чувствува и в областта на граматиката (употреба на падежни форми, черковнославянски глаголни окончания и др.). Това може да се обясни с по-голямата книжовна (преди всичко черковнославянска) подготовка и начетеност на Паисий и Софроний, но трябва да се приеме, че дамаскините са били особен род популярна литература, създадена на по-опростен (доближем до народния) език с особено предназначение, а не обикновена за онова време проява на книжовен живот и книжовен език. В областта на езика наследената от миналото традиция, свързана и с религиозните текстове, е имала по онова време твърде голям авторитет и се е налагала с голяма сила в практиката въпреки стремежа на книжовниците да пишат на “прост” български език. Трябва да се вземе предвид и това, че новите елементи в съдържанието на техните произведения налагат по-широко използуване на книжовна лексика, а тъкмо черковнославянската лексика, макар и свързана с религиозни текстове, има много по-широко културен характер.

Прави впечатление, че и двамата книжовници, родоначалници на Българското възраждане, избягват употребата на члена, като чувствуват навярно, че той е присъщ на друг, простонароден, а не книжовен стил на изказване. В езика на Паисий и Софроний още не се забелязват никакви установени норми и правила. На пъстрота и противоречивост в тяхната практика се натъкваме твърде често. Народното и черковнославянското начало образуват пъстра смесица, в която могат да се намерят основите на всички по-сетнешни езикови школи.

* * *

През втората четвърт на XIX в. въпросът за отношението на езика на новобългарската писменост към черковнославянския език назрява вече за теоретическо разглеждане. Възникват трите борещи се помежду си течения („школи”) — черковнославянско (смятано от своите представители за старобългарско), славянобългарско и новобългарско.

Всъщност нито едно от трите течения не изключва напълно черковнославянското влияние при изграждане на новия български книжовен език. Разликата помежду им е в това, че всяко от тях го приема в различна степел и форма.

Черковнославянското течение се опълчва срещу естественото развитие на българския език. Без никакво чувство за реализъм неговите представители (К. Фотинов, Хр. Павлович и др.) застават на традиционни и съвсем консервативни позиции, като се опитват да поставят черковнославянския език в основата на българския книжовен език. Те държат за запазване не само на лексиката, но и на фонетичните и морфологичните особености на черковнославянския език в българската книжовна практика, което довежда до отрицателно отношение към такива типични нововъведения в развоя на българския език, като гласната ъ, членната форма и др.

Умереното славянобългарско течение (с най-виден представител Неофит Рилски) застава на еволюционни позиции, признавайки правата на живата народна реч. Разбира се, книжовниците от това течение използуват широко черковнославянската лексика за попълване на българския книжовен език с думи, които му липсват. В това отношение то е на правилен път. Но и то не намира докрай правилно разрешение на въпроса за мястото и характера на черковнославянското влияние в изграждането на новия книжовен език. Тук материалът от черковнославянския език се привлича в някои случаи механически като критерий за намиране на изход от диалектното многообразие на народния език.

Новобългарското течение (Берон, Богоров, Априлов и др.) застава на най-правилни позиции. То признава напълно правата на народната реч в областта на граматическия строеж, основния речников фонд и звуковия състав и допуща в широка степен обогатяване на книжовния език от изобилните лексикални източници на руския и черковнославянския език. Безспорно е, че руското влияние около средата на XIX в. е вече твърде силно и черковнославянското влияние на практика не се чувствува като отделен фактор. Влиянието на руския език е твърде разностранно, като се преплита с влиянието на черковнославянския език по такъв начин, че е твърде трудно в много случаи да се определи къде свършва едното и откъде започва другото. Множество книжовни думи и термини, съставени от разбираеми за всеки българин елементи, са били приети в нашия книжовен език, без да се схващат като чужди, например усърдие, постоянен, сложен, сказка, състояние, заявявам, принадлежа, отчуждавам и много други. Знаменателни са думите на автора на първия учебник по физика Найден Геров, който изтъкв а в предговора на учебника, че борейки се с трудностите на терминологията, е възприел и някои руски термини, които „идат добре и на български” [8]. Поради това че в руския език има доста много такива думи, които „идат добре и на български”, съвременният български книжовен език е могъл да се ползува в по-голяма степен от помощта на руския език в периода на своето изграждане и бързо да достигне високо развитие при доста неблагоприятни условия през миналия век. (Разбира се, това е само най-типичният случай. В действителност процесът е по-сложен и за възприемането на една или друга дума влияят редица други обстоятелства.)

Но много от книжовните елементи, с които се обогатява българският език през това време, съществуват и в руски, и в черковнославянски. Част от материала от една и съща категория е преминавала в български от черковнославянски, а друга част — от руски. Така например отглаголни съществителни, свързани с религиозния живот, като спасение, поклонение, изкушение, или деятелни съществителни, като учител, създател, спасител, хранител, са възприети в нашия съвременен книжовен език от черковнославянски (който всъщност, както видяхме, става на наша почва носител и на нашите среднобългарски книжовни традиции), докато съществителни като допълнение, наклонение, отклонение, съприкосновение, деятел, председател, показател, издател и много други са възприети от руски. В много случаи обаче такова разграничение може да се направи трудно и изисква сложни проучвания, които засега са невъзможни. Ала въпросът за черковнославянското влияние в случая се свежда не само до установяване точно кои отделни думи са от черковнославянски, а не от руски произход, но също и до установяване на ролята на черковнославянския езлк като важен посредник за възприемане на руските елемента в нашия език. Словното богатство на черковнославянския език е било в немалка степен познато на грамотните среди у нас през време на Възраждането, а в него са се съдържали образци от почти всички категории думи, които са били след това възприети в масов размер в нашия език от руския език. По този начин се стига до възприемане не само на отделни думи, но и до внедряване на цели словообразувателни категории, които стават и продуктивни на българска почва. Достига се и до възприемане на някои морфологически категории.

 

 

[nik1]

http://nta.tu-sofia.bg/nta533_2017_02.pdf

стр 13

Цитирай

 

Отчуждение от езика или сближаване между езиците чрез чуждите думи в българския език

Темата за отношението „свое – чуждо” е една от най-устойчивите в българското битие. Откакто има България, все има едно „чуждо”, с което се съизмеряваме, имитираме, усвояваме, привнасяме... противим, не приемаме, отричаме, мразим... славословим, превъзнасяме, възхваляваме… и пр. полярни отношения, но винаги позаслепени и рядко реалисти по отношение на „другото“, неуверени при определянето му като „добро” или „лошо”. И днес политиците се винят един друг, на кого симпатизират и кой зад граница им дърпа конците, чии интереси обслужват – тези на Русия ли…, на Турция, на САЩ или на Брюксел... все чужденеца гледаме..., чуждите сили са ту добри и приятели, ту врагове и някакъв вид „узурпатори“.
Когато събитията отминат, както ще отминат и днешните, и останат в историята, когато преките свидетели ги няма, можем до видим едни своеобразни „маркери”, които говорят за времената на контакти, взаимоотношения и обмен с Чуждия и при по-внимателно вглеждане в тях можем да разберем, какво е било, и е, отношението ни към иностранните явления, бит, хора, политика и пр. Тези маркери са чуждите думи в езика ни – одомашени и неразпознаваеми като чужди или лустросани модни аксесоари, които обозначават „начетеността и високия интелект” на своя употребител.
Чуждите думи във всеки език са факт,
едни езици се „съпротивляват” срещу „натрапниците“, други ги приемат „гостоприемно” и слагат на централно място на словесната си трапеза. Българският език може да бъде припознат и отнесен по-скоро при втория тип, приютявал стотици „чуждословия” през вековете на своята история. а и в последните 20-на години, особено след присъединяването към ЕС, езикът ни се показа като добър домакин за космополитни интернационални слова, назоваващи новостите в европейския контекст на „прогрес” и път към светли бъднини. Дали това явление е добро, или не, ние не можем да кажем, но със сигурност прекрачването на границата и прекомерната употреба на чуждици е негативен показател за самочувствието и националното самосъзнание на всеки един народ.
Въпросът за мястото на чуждите думи в езика ни и за това, дали го обогатяват или „замърсяват“
ту бива повдиган, ту забравян. Когато местните и световни политически новини не са толкова „шокиращо интересни“ и има време да обърнем взор и в нашата си културна градина, този въпрос идва на дневен ред. Има дълги периоди, в които никой не се сеща за българския език, освен пишещите поредните учебници и тестове за матури и неминуемите скандали, свързани с тези дейности. Още по-малко се говори за нововъведените думи от чужди езици, докато на някой езиковед му домилее за чистотата на езика и повдигне темата за обсъждане. На журналистите, пък, в този момент им се стори интересна, че ще има „дърляне“ и „плюене“ по този и онзи, ще стане „сеир“, и в медийното и обществено пространство се заговоря за чистотата на българския език, за това не сме ли позабравили езика си. Още повече, от една страна, че в последните години неграмотността нараства сред подрастващите, за което говорят статистиките, и от друга - става все по-масово абсолютното непознаване на българския език от малцинствени етноси, чиито представители гледаме в телевизионни репортажи, посветени на държавното безхаберие, от градове като Кърджали, Мадан, Шумен, Пловдив и пр. и в този смисъл темата си иска обсъждане.
Очертаваме този фон, за да се спрем на съвременната употреба на чужди думи в езика ни, част от които все по-настойчиво ни се натрапват в ушите и само след няколко години няма да ги разпознаваме като „небългарски“, както се случва и се е случвало не само в българския, а в много езици. Ефектът от това явление можем ясно да видим в редицата гръцки, турски, по-късно руски, немски, френски, които днес не разпознаваме като чужди. През последните години буквално всеки ден навлизат в употреба английски лексеми, които бързо губят „чуждостта си“ и много трудно намираме българска дума или някакъв синоним, когато това се наложи.
Въпросът за чистота на езика е свързан с процеса на заемане на
чужди думи
и има пряко отношение към него. Според някои езиковеди има чужди думи, които обогатяват езика, тъй като те нямат домашен еквивалент, докато други го „замърсяват“, опитват се да заместят съществуващи български думи. Първите се наричат „заемки“, а вторите „чуждици“, т.е. заемките попълват празни места в езика ни, а „чуждиците“ си остават чужди, защото си има българска дума, понякога и тези „наши“ думи се оказват не съвсем такива, а просто са по-рано заети от чужд език, но това е друга тема, на която няма да се спираме. Така например, думи от чужд произход като физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език и никой не си и помисля да се търсят техни български еквиваленти и да бъдат заменяни.
Има и редица примери за чуждици, определяни като непотребни, тъй като може да се заменят с български думи, например популярните в близкото минало русизми като: ниво или уровен (равнище), стриктно (точно), реставрирам (възстановявам), констатирам (установявам), осторожен (предпазлив), немедлено (незабавно), обязателство (задължение), успеваемост (успех в училище), начиная (започвайки, като се започне) и мн. др.
Точно разграничение между заемки и чужцици в много случаи е трудно да се направи.
Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход, когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича „пуризъм“.
По време на Възраждането в България се наблюдава сериозен опит от страна на интелигенция за намаляване на чуждите думи (турцизмите) и използването на български думи или дори измислянето на нови български думи, за да се избегне използването на чуждите. Някои държави имат държавни регулаторни органи, които водят официалната политика за развитието и опазването на чистотата на своя език. Такъв орган е Френската академия, а в Канада, например, има институция, която прилага политиката за контролирано приемане на чужди думи. За разлика от френския, английският не се регулира официално. Политика, подобна на френската и канадската, е заявена и трябва да провежда и Институтът за български език, но в повечето случаи това „остава на книга“, поради липсата на подкрепа от държавните институции, отговорни за това.
Задаваме си следния въпрос: Дали историята прозира от написаните страници
и дали можем да ситуираме времево даден текст, ако нямаме посочен автор, заглавие и година? По наше мнение грамотният и четящ човек, с отношение и познания по езика ни, безпроблемно ще го стори. Дълъг период от време чуждите думи от турски са преобладаващи, а и все още ги има, въпреки опитите на възрожденците и на интелигенцията след Освобождението за „отърсване“ от тях и „прочистване“ на българския език. Така например, за много думи, най-вече свързани с бита, не си даваме сметка, че са от турски, например: шапка, палто, тенджера, тава, тас, леген, ютия, пазар, кайма, кюфте, бакшиш, барут, бушон, безистен, еснаф и др. В българската кухня и кулинарията редица думи са от турски, като започнем само с разговорното „манджа“ за храна, ястие. Повечето от думите са разговорни наистина, но не спират да се употребяват и никой не се е наемал със задачата да се заменят с български еквиваленти.
Особено тъжна, дори жалка тенденция е, че след промените журналисти от най-масовите медии, особено „жълтите”, се наеха, да не кажем „юрнаха“, да възродят онова, за което техните предшественици положиха труд да изкоренят. А идеята на съвременните „воини на перото” е, че така ще е по-интересно и най-вече разбираемо за съвременния среден читател, за т.нар. народ. Заваляха с пълна сила: резили, сеири, мурафети, рушвети, гевезлъци, кьорфишеци, далавери, и пр., герои станаха: ахмаци, гьонсурати, будали, муфтаджии, балъци, пичове, ортаци, адаши, дангалаци, бабаити и др. Връщането назад..., опростяването и откровеното изпростяване води единствено и само до опростачване на същия този народ, дето го глезим (гевезим), като му говорим на „неговия си език“, а той „похапва и смила” това, което "умните" му поднесат и нивото му е такова, каквото му го зададат „грамотните“, ама, къде ти мисъл дотам!
Съвсем естествено, езикът, който има силно влияние в културен аспект върху българския,
по-точно – трябва да говорим за взаимовлияние, е руският . През вековете, най-вече през периода на Българското възраждане, двата славянски езика са си оказвали силно взаимно влияние. Още старобългарският оставя своя отпечатък върху староруския и по този начин възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският (но в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.
През Възраждането в България се въвежда светско образование, което налага въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-значим източник в този случай се оказва руският език. По този начин в български се установяват думи от следните категории: глаголи, например: наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа и т.н.; съществителни, например: разписка, дописка, сказка, доклад, данни, задача, покупка, обстановка, випуск, хазяин и т.н.; прилагателни, например: усърден, сложен, способен, опасен, бивш, необходим, необятен, необозрим, преждевременен и т.н.; наречия, например: непременно, даже, вероятно и т.н.
Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно,
поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден). Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (например хазяин от хозяин).
В този процес могат да се открият и редица ненужни думи, които си имат съответствия в български, например: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив) и т.н.
Чрез руско „посредничество“ в български навлизат множество думи от международната лексика, например: конституция, революция, плюс, минус, режисьор, музика, варваризъм, полюс, автор, ревизор и т.н.
В съвременния български език са възприети от руски и редица изрази, като например: обръщам внимание, имам значение, вземам участие, в състояние съм, в това отношение, с голямо внимание, желателно е, естествено е, в продължение на, действам пред някого, намирам се в трудно положение и т.н. След 1944 г. от руски отново навлизат редица думи и наименования, свързани с новия политически строй, които на свой ред биват заменяни с нови след 1989 г., най-вече от западните езици. Всъщност, трябва да си дадем сметка, че политиката влияе силно върху процеса на заемането на чужди думи, а медиите спомагат за тяхното официализиране.
Редица думи от западните езици като френски и немски се заемат и навлизат в български по книжовен път, те назовават нови предмети и реалии, които преди това липсват и съответно няма и български думи за тях, битът се променя, променя се и езикът.
Интересен е пътят на думите от френски, тъй като носителите на българския език нямат преки контакти с френски. Много голяма част от френската лексика е навлязла в българския език посредством руски, френският език дълго време е бил и все още е език на международната дипломация. През ХІХ в. руската аристокрация, дворянството, руските интелигенти, образовани хора, непременно са учели френски език. Тези думи, които означават конкретна лексика, са преминали през руски в български и тъй като в руския език също езикът е усвояван по книжовен път, по линията на културното общуване, то писменият облик е повлиял върху изговора на френските думи. Например: ние изговаряме Париж [париш], а французите наричат столицата си Пари [пари]; названия на артефакти, на предмети от бита, са преминали през руски в български, заедно със самите предмети, и са запазили у нас звученето такова, каквото е то в руския език.
Ако сравним етимологично френските думи с турските, разликата налага извода,
че френските думи са свързани с един по-висок, по-късен, по-изискан градски бит. Например: с предмети от материалната култура, от практическата дейност, са свързани думи като: букет, бандерол, батерия, балон, бинокъл, брилянт, бронз, вагон, ванилия, вазелин, етикет, епруветка, изолатор, детайл, пектин, помпа, паспорт, парафин, монокъл, медал, колет, картон, гердан и др. Съвсем ясно тези думи отразяват един по-късен и развит бит.
Думите от битовата култура, за разлика от турските одая, сая и т.н., са свързани с градски бит, напр. гардероб, гоблен, вестибюл, коридор, драперия, тераса, сутерен, салон, паркет (всъщност думата назовава ниската част в салона на театър, на опера, под балконите – от там е пренесено названието паркет за вид подова настилка), ложа, ламперия, канапе.
По отношение на обществения и стопанския живот, названия на сгради, организации, институти, отново са свързани с градския бит, пр. бюро, затова и не трябва да има колебания при ударението – във френски то е на последната сричка (бюр?); булевард, гише, гараж, гара, гарсониера (от гарс?н – момче, младеж, ерген, който няма семейство – от там гарсониера, подобно на бонбониера;) кабинет, ермитаж, диспансер, депо, витрина, пансион, купе, коняк, колеж, кантора, думата парламент или президент, които се смятат за френски – сигурното е, че те са заети от френски, но етимологически са латински; суфиксът -ент е латински).
Редица думи, свързани с театъра и имат суфикс -ор и мека съгласна пред него, като актьор, суфльор, дубльор, режисьор; ансамбъл, афиш, антракт, конферансие, шансон.
Много съществителни, свързани с индиустрията и производството, както и различни оръдия на труда са заемки от немски език, но до такава степен са част от езика ни, че не ги разпознаваме като чужди думи, например: екер (на немски ек е ‘ъгъл’; екери са ъгловите тераси/балкони, стени на къща) – този начин на строителство е бил възприет от Германия. Думата кран (за вдигане на тежести – заета от руски; има омонимия между кран и чешма, от холандски през руски); райбер, багер; бормашина, винтил (отвор, от който се изпуска въздух) – от там вентилатор (лат.); шперц, щендер, папка, винтел, ордер, щекер, щепсел, фасунга, шнур, шалтер и др.
Най-динамично през последните години е навлизането на думи от английски,
при това в повечето случаи от американския му вариант, това са предимно лексеми, които са тематично свързани с обществения и културния живот. Някои от по-отдавна заетите в българския са думи като: чек, коктейл, клуб, диспечер, стюардеса, стюард, филм, джаз, интервю, бридж, гангстер и др. В спорта по-голямата част от специфичните названия – не само наименуванията на видовете спорт, но и по-тесните термини, са английски, като например: волейбол, крос, тенис, баскетбол, бокс, гол, хокей, рефер, нокаут, мач; самата дума спорт; спринт и др.
Една голяма група заемки от английски език са терминини и названия, свързани с програмирането, комуникационните технологии и IT сектора. Много термини и специализирани думи навлизат и в разговорната реч, поради огромната популярност и масовост на социалните мрежи и използването на интернет от една страна и от друга липсата на български еквиваленти. Редица съществителни са официалзирани и са станали част от книжовния език, такива са: компютър, десктоп, скринсейвър, интерфейс, файл, сайт, интернет, фолдър (макар че се ползва и папка), имейл, сървър, софтуер и др. Други обаче, макар да имат български еквиваленти, или поне такива могат да се намерят и въведат в употреба, като: шервам (споделям), пействам, хаквам, лайк и глагола - лайквам (харесвам), тагвам, пост и поствам, селфи и др., навлизат в разговорния език, а чрез специфичната писмена форма в мрежата се превръщат в част от един масов сленг на младите хора, които ги употребяват, без дори да се замислят. Ежедневното използване и общуване в социалните мрежи способства за налагането на този голям брой заемки и чуждици, срещу които по-възрастното поколение негодува, но тяхното наличие е факт и няма връщане назад.
Друга група чужди думи от английски са свързани с политическото говорене и политиката като цяло, налагащи се още повече след присъединяването и членството на България в ЕС и съответно появата на новите реалии, които са част от общото европейско семейство и „общия“ ни език - английският.
Тъжна тенденция е свърхупотребата на чуждици от представители на властта и политици,
които си мислят, че говорейки с англицизми, така „по-засукано“, както казва народът, те изглеждат по-интелигентни и образовани, което в много случаи предизвиква обратния ефект - само се изостря усещането за ниска образованост, в много случаи и откровена глупост, което ни напомня за сатиричната пиеса от 1871 г. - „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников и разочарованието, че за близо 150 години, някои неща не са се променили у нашата, така нар. интелигенция, днес назовавана като „елит“, която е всичко друго, но не и интелигенция. Много думи като консенсус, дебати, интеграция, толерантност, вот, електорат, суверен, превенция, имунитет, кампания, коректност, баланс, анализ, кохерентност, казуалност, алтернатива, актуалност и мн. др. са с такава учестена употреба, че направо губят съдържанието и смисъла си и пробуждат усещането за думи паразите, които дразнят слуха като: ами, еми, вика, значи, знаеш, такова, таковата, туй, онуй и пр. излишества в езика.
Един от очевидните изводи е, че в голяма си част чуждите думи – заемки и чуждици,
са свързани с бита и много ясно индикират настъпилите промени в социалния живот и икономическия статус на народа. Тоест, ако приложим експеримента - да четем един текст, без да знаем заглавието му, автора и датата на написване, можем да го ситуираме в определено историческо време, чуждиците се явяват маркери на историческите моменти и битие на дадена езикова общност. Те обновяват, обогатяват и развиват езика и на тях трябва да се гледа като на позитиви в развоя на словото, но и много ясно трябва да се държи сметка за това, кое наистина е необходимо и за онова, което изличава нещо оригинално собствено, затова и някаква мисъл за езика и форма на контрол върху явленията в никакъв случай не са излишни. Вторият извод е, че сме премного податливи на заблудата, че като е чуждо непременно звучи „по-така”, някак интелегентно, захласваме се и дори и не разбираме, кога ставаме откровено смешни с употребяването за щяло и нещяло недотам „екзактни” словеса!