Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Да погледнем откъм жилищния въпрос. Как са живеели древните българи: прабългарите и старите българи от времето на Аспарух.  Имало ли е юрти,  правели ли са землянки или са изграждали дървени къщи като северните славяни или пък са правели колиби от тръстика , камъш??
Това са неща, които остават по историите  като документи, такива стари къщи намират археолозите,   такива стари къщи могат да бъдат открити при наследниците на древни народи живеещи в отдалечени и изолирани места..  Да разгледаме древните къщи и да видим имаме ли надеждна информация за бита на прабългарите . Ако "да", то можем ли да идентифицираме думи от бита им, като рало, чук, брадва, инструменти за обработка на млакото, измервателни уреди и други.. Това би ни помогнало в свързването на бита им с езика и с разграничаване от другите свързани с тях етноси.

  • Потребител
Публикува

Gyftokampos.jpg

Това е каракачанска колиба. Слагам за сравнение. Ще видим какви са били основните видове жилища за древността.

  • Потребител
Публикува

B%C3%B6rgerende_Scheune.JPG

това са примерно германски къщи от по-късните години

https://en.wikipedia.org/wiki/Low_German_house

  • Потребител
Публикува

An izba (Russian: изба́, IPA: [ɪzˈba] (About this soundlisten)) is a traditional Russian countryside dwelling

Russian_house_goeteeris.jpg

%D0%A2%D0%B8%D0%BC%D0%BC_%D0%92%D0%BE%D1

Южноруски тип изба. Воронеж, XIX в.

  • Потребител
Публикува

Изглежда археолозите по-рядко попадат на селища, които да могат да изследват и то в случай, че селището просъществува дълго време през всички исторически периоди, както изглежда е случя със селището Иванча:

https://www.dnesbg.com/kultura/unikalno-selishte-ot-parvoto-balgarsko-tsarstvo-razkriha-arheolozi-kray-ivantcha.html

  • Потребител
Публикува
Цитирай

Последните  находки от културата „Сантана де Муреш-Черняхов“, някога широко разпространени в Гутиуда /Gutthiuda/- като фини изделия и оръжия - са датирани към периода, който завършва около 430 г. [150] Според Кориолан Х. Опреану, същият период се характеризира с "смени на населението", които са причинили изоставянето на много села и появата на нови селища. [151] Ботошана, Додещи и други обекти източно от Карпатите показват опростяването на керамичните форми и намаляването на използването на бързото грънчарско колело от 450-те години. [152] Приблизително по същото време в Молдавия и Влахия се появяват полуземлянки / semi-sunken huts/ с каменни или глинени пещи [153] [154] [155], образуващи краткотрайни селища с площ по-малка от 5 хектара (12 декара). [156] Местните жители практикуват "пътуваща форма на земеделие", вместо да наторяват почвата. [156] Разликите в местната керамика показват съвместното съществуване на общности, изолирани една от друга от блата, гори или хълмове. [157] Например, съвременният Къндести /Cândeşti/ произвежда значително количество керамични изделия, направени с грънчарско колело, Таргьор /Târgşor/ се характеризира със закалени съдове с нарязани частици, а в долината на Будуреска е открита находка от най-разпространените съдове„Колочин“ [158].

https://www.wikiwand.com/en/Romania_in_the_Early_Middle_Ages

  • Потребител
Публикува

Руската Уикипедия дава по конкретно описание за жилищата:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пеньковская_культура#Жилища

https://ru.wikipedia.org/wiki/Салтово-маяцкая_культура#Жилища

https://ru.wikipedia.org/wiki/Хойницко-пеньковская_культура#Поселения

Сега задачата е да ги навържем. Възможно ли е да направим аналогия и да определим кои познати ни като тип жилища с кои тип култура се свързват?

  • Потребител
Публикува
Преди 8 часа, sir said:

p.s. Що се отнася до тюркските и "алтайските" жилища - Къзласов, Алтаистика и археология, 2011. Има и картинки специално за tantin.

Цитирам първото изречение от този автор:

Цитирай

" Трябва да признаем че Хунската култура, достъпна за нашето изследване относно техните селищни паметници  като цяло принадлежи не към централноазиатската а към крайния далекоизточен културен кръг ."

 

  • Потребител
Публикува

Това е линк към книгата 1.

  • Потребител
Публикува (edited)
Цитирай

Специален подбор на писмени данни за селското стопанство и селищата на хуните е съставил Хаяши ( 1984), който посочва съответните места в изданието на B.C. Taskina. Споменавания за хунските крепости  се появяват от 201 г. пр.н.е. 
Независимо от японския изследовател, в руската литература наличните преводи тези данни са били  събрани от  Kyzlasov и Кичанов,
 тъй като археологическата култура на  Хуните от Централна Азия се характеризират именно от градове и селища с неподвижни
жилища, задълбани в земята, затопляни по специални  канали. 
Градовете им - укрепени с ровове  и стени са имали редовен квадратен план, ориентиран по посоките е на света, основната ос на която била насочена на юг  и  където се намирала основната (или единствената) порта за влизане в селището.

Това е пак е от горния автор за хунската архитектура и крепости. (май ще се окаже че прабългарите са служили в инженерно-техническия полк на хуните).

Редактирано от tantin
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 13 часа, tantin said:

Това е пак е от горния автор за хунската архитектура и крепости. (май ще се окаже че прабългарите са служили в инженерно-техническия полк на хуните).

Твърде необосновано заключение. Дървено-землени крепости от типа на Плиска има не само при хуните, но и при славяни, германци и при много други, като през античността и скитите и сарматите имат такива крепости. В степите тези укрепления са определяни като "скитски" тип. Такива крепости имат и римляните. Плиска има някои особености, които я правят по-особена, като в нея се съчетават няколко стила. Някои неща от фортификацията й имат паралели в персийските крепости.

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 18 минути, makebulgar said:

Твърде необосновано заключение. Дървено-землени крепости от типа на Плиска има не само при хуните, но и при славяни, германци и при много други, като през античността и скитите и сарматите имат такива крепости. В степите тези укрепления са определяни като "скитски" тип. Такива крепости имат и римляните. Плиска има някои особености, които я правят по-особена, като в нея се съчетават няколко стила. Някои неща от фортификацията й имат паралели в персийските крепости.

Ха добър ден! Че те скитите и Хуните са едни и същи.

Вече имам повечко доказателства.. Като ви кажа още ще паднете.

Хуните са източното крило на Скитите, далечния изток..  Историята наистина е невероятна! 

Редактирано от tantin
  • Потребител
Публикува
On 9.01.2020 г. at 10:11, sir said:

Няма да се развие, не защото няма материал в нета или в българската археология, а защото е поредната спам-тема от колегата tantin.

"Преобладаващ тип жилище е четириъгълната полуземлянка, рядко срещащите се кръгли юртообразни жилища са вкопани". (Рашев, Българската езическа култура, стр. 143)

Що се отнася до старобългарските думи, означаващи най-общо някакъв вид жилище, те са огромно количество. Освен изброените от теб имаме кровъ, скиния, шатра, сѣнь, очрьще и т.н. Коя какво точно е означавала и имало ли е някакви сериозни разлики - тука вече не знам. Но изглежда, че някои думи може би са се използвали преимуществено за подвижни/походни жилища - дали е имало такива в България или става въпрос за реалии от преводните текстове (напр. походните еврейски храмове - скиния) - също не знам.

p.s. Що се отнася до тюркските и "алтайските" жилища - Къзласов, Алтаистика и археология, 2011. Има и картинки специално за tantin.

Много ти благодаря за този материал от Къзласов! Той всъщност ни е свършил работата... От там нататък нещата баха лесни.

  • Потребител
Публикува
On 9.01.2020 г. at 17:11, sir said:

Няма да се развие, не защото няма материал в нета или в българската археология, а защото е поредната спам-тема от колегата tantin.

Че има български проучвания - има, но специално за битовизмите, тези на които съм попадал са клиширани и меко казано повърхностни (в сравнение със съвременните световни публикации). Материалната култура се определя от редица фактори - климат, природни особености, наличие на определени ресурси, степен на развитие на социалните отношения, основно препитание (икономика), традиции, мода и т.н. От тези всички само традициите могат да се свържат по някакъв начин с определена "етничност".   Като изключим традициите, а и модата, всичко друго се определя от практични съображения свързани с удобство и достъп до ресурси.

С други думи за да се определи едно жилище дали е "славянско", "българско" и т.н. трябва преди това да се направят много задълбочени проучвания и пак не е сигурно, че може да се стигне до определяне на "етничност" на жилищата.  С керамиката е същата работа.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Atom said:

Че има български проучвания - има, но специално за битовизмите, тези на които съм попадал са клиширани и меко казано повърхностни (в сравнение със съвременните световни публикации). Материалната култура се определя от редица фактори - климат, природни особености, наличие на определени ресурси, степен на развитие на социалните отношения, основно препитание (икономика), традиции, мода и т.н. От тези всички само традициите могат да се свържат по някакъв начин с определена "етничност".   Като изключим традициите, а и модата, всичко друго се определя от практични съображения свързани с удобство и достъп до ресурси.

С други думи за да се определи едно жилище дали е "славянско", "българско" и т.н. трябва преди това да се направят много задълбочени проучвания и пак не е сигурно, че може да се стигне до определяне на "етничност" на жилищата.  С керамиката е същата работа.

Ами то затова най-важният показател е погребалният обряд. Но както и да е, специално изследване за къщите не знам дали има, питай Маготин, ако се появи. Иначе информация има по отделните публикации за разкопки, както и в по-общи работи като цитираната монография на Рашев. Виж, ако откритите жилища бяха предимно юртообразни, тогава със сигурност щеше да има камари публикации и щяха да са ни проглушили ушите, ама това е друг въпрос, който няма общо с науката. :)

За керамиката не си съвсем прав, пълно е с публикации по въпроса.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

За сравнение - типи/вивгвам и юрта...

 

00024391.jpg

campuestohan-highland.jpg

dwellings-of-the-peoples-of_1.jpg

img-3285-kirgizskaya-yurta.jpg

Image-2.3.jpg

what-is-a-yurt-history_1.jpg

Yurta-TipiWakan1.jpg

2.jpg

Редактирано от ISTORIK
  • Глобален Модератор
Публикува
On 10.01.2020 г. at 17:45, makebulgar said:

Твърде необосновано заключение. Дървено-землени крепости от типа на Плиска има не само при хуните, но и при славяни, германци и при много други, като през античността и скитите и сарматите имат такива крепости. В степите тези укрепления са определяни като "скитски" тип. Такива крепости имат и римляните. Плиска има някои особености, които я правят по-особена, като в нея се съчетават няколко стила. Някои неща от фортификацията й имат паралели в персийските крепости.

Не такива крепости няма при славяните.

  • Глобален Модератор
Публикува
On 8.01.2020 г. at 21:04, tantin said:

800px-Syr_Darya_Oblast._Kyrgyz_Yurt_WDL1

https://en.wikipedia.org/wiki/Yurt

традиционна казахска юрта

Първо и основно трябва да се подчертае че думата юрта не е позната в Дунавска България.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!