Несъответсвията и противоречията в Светата Библия

[Сонер]

На първо място, нека да кажем, че днешната Библия всъщност не е едно и също със старите ръкописи на Библията. Ако поискате да говорите за Библията с един католик, той ще ви попита: „Коя Библия?” Защото католиците, протестантите и православните християни четат различни Библии. Когато ги попитате: „Как може да има различни варианти на Библията, което е слово на Всевишния?”, след известно колебание ще ви дадат някакъв странен отговор от рода на „Всъщност Библията е едно, но може да има различни тълкувания.” Това е отговор, който няма връзка с въпроса. Ако вникнем в историята, ще видим, че първото римокатолическа Библия – латинската версия на Библията, преведено от Йероним и наречено „Вулгата” – се е появило в Реймс през 1582 г. и било отпечатано отново в Доуай през 1609 г. То съществува и днес на английски език под името RCV (Roman Catholic Version). Но Библията, което днес британците четат, е много поразлично от него, защото от 1600 г. насам Библията е претърпяла многобройни изменения. Някои части, които се наричат апокрифи (съмнителните), са били премахнати, докато някои други части, например Товит, Йудит, първа и втора книга Макавейски, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Исуса син Сирахов, Варуха, трета и четвърта книга на Ездра, трета книга Макавейки, Молитвата на Манасия и 151-ви псалом на Псалмите били напълно заличени. В крайна сметка било публикувана като най-новата и най-правилната Библия под името AV (Authorised Version). Въпреки това много учени и дори известният премиер Чърчил е казал: „Изразът в тази Библия е крайно груб.” Заради тази причина те за известно време се върнали към старата Библия, наречено KJV (King James Version) от 1611 г. През 1952 г. Библията е била отново горигирана и подготвена под името RSV (Revised Standart Version). Но и тя е била отхвърлена с възражение, че „не било достатъчно поправена”. Малко по-късно през 1971 г. е било публикувано нова Библия с име “Double-revised Bible”.    
Библията на католиците също е претърпял много промени. В действителност, Библията е била преведена от иврит на гръцки и от гръцки на латински, и разглеждан от много различни съвети, например от Никейския събор, осъществен по заповед на император Константин през 325 г., събора Лудизия през 364 г., събора в Константинопол (днешен Истанбул) през 381 г., Картагенския събор през 397 г., събора в Ефес пред 431 г., събора в Халкидон (днешен Кадъкьой) през 451 г. и в още много други. Във всеки събор Библията е била променена, като някои книги са били премахвани от Стария Завет, докато други, отхвърлени от предишните събори, били одобрявани наново. Когато през 1524 г. е възникнало протестантството, тези книги били подложени на ново преразглеждане и промяна.    
През това време обаче много християнски теолози са повдигали възражения срещу тези преводи и промени, и твърдяли, че някои части на Библията са били вмъкнати отдругаде.
Най-известната книга, разкриваща промените в Библията, е „Изхару тебдилил-йехуд веннасара фиттевра ти вел-Инджил ве бейанутена куди маби ейдихим”. Тя е била написана от Али бин Ахмед Емеви, починал през 456 г. по Хиджра.    
Непрестанните промени на Светата Библия, публикуването на нови Eвангелия (Инджили) и тяхната продажба са се превърнали в наистина крупни източници на печалби, защото всеки европеец, дори да не вярва, има по една Библия в своя дом. В света има над 1200 версии на Библията. Библията е била написана от около 40 различни автора за период около 1500 години. Всеки писател е писал с различен стил, от различна перспектива, до различна публика, с различна цел. Мнозинството от хората в Европа и Америка четат Библията. Ето защо всяко новопроменено издание на Библията се печата в милиони копия и издателите печелят милиони всяка година. Следователно няма по-печеливша работа от това да се променя Библията и да се преиздава многократно.    Наред с това западните списания – от време на време – не странят да пишат, че има грешки в Светата Библия. Сред тях има и сериозни статии, написани от учени и теолози, които трябва да бъдат четени с поука. Понадолу ще дадем и примери за несъответсвията.    
Сега и вие ще кажете: „Как може да са превели грешно словото на Всевишния? Как може то да е било коригирано от хора и подложено на преразглеждане? Книга – преминала през толкова промени и корекции – не може да бъде слово на Всевишния, в никакъв случай.” Ако прочетете и следните изявления от увода на Англиканската Библия, променяна за втори път през 1971 г., съвсем ще се изумите. Комисията от духовници, направила последните изменения, в предисловието на книгата е написала: “… Изразът в Светата Библия, подготвена по заповед на крал Джеймс, е изключително перфектен. Тя може да се приеме за най-хубавото произведение на английските публикации. За съжаление обаче тази книга съдържа твърде тежки неточности, които са толкова многобройни и сериозни, че непременно трябва да бъдат коригирани.”    
Помислете малко! Организирана е една комисия, която намира СЕРИОЗНИ грешки в книга, която се е вярвало, че е слово на Бога от 1611 г. до 1971 г. в Англия. И комисията решава, че тези грешки трябва да бъдат поправени на всяка цена! Вече кой би могъл да повярва, че тази книга е слово на Всевишния? По-надолу ще ви предадем една интересна случка, която е разказана от Ахмед Дидат, който е участвал в дебати с християнски учени и теолози относно християнските вероубеждения и Светата Библия, и е доказал, че те са изопачени. 
Ахмед Дидат казва: „В една статия, която се появи в американското списание „Awake” на 08.09.1957 г., пише: “В Библията всъщност е имало 50 000 грешки! Един млад християнин наскоро си е купил едно копие от Библията KJV (Версията на крал Джеймс). Тъй като е приемал Библията за слово на Бога, той е смятал, че в нея няма нито една грешка. Малко по-късно обаче е видял една статия със заглавие “Истини за Инджила” в списание “Look”, което си купил. В статията е било написано, че комисията от 1720 г. е установила 20 000 грешки в Библията, подготвена по заповед на крал Джеймс. Момчето хем се е учудило, хем се е натъжило премного. Когато е обсъдил темата със свои братя по религия, те – за негово голямо учудване – са казали, че в днешната Света Библия има не 20 000, а 50 000 грешки. Младежът е изгубил съзнание заради чутото. Сега той ни пита: “В името на любовта към Бога, кажете! Нима Светата Библия, която ние мислим за Божие слово, е произведение, пълно с грешки?”     
Аз прочетох списанието с внимание и го съхраних. Еден ден преди шест месеца някой позвъни на вратата. Отворих и видях учтив млад мъж, усмихнат и сладкодумен. Той – след като ме поздрави с уважение – ми подаде своята I.D. карта. Там пишеше „Свидетели на Йехова”. Това беше име, използвано от някои мисионери. Този млад мисионер – с много приятен глас – ми каза: „Ние преди всичко се опитваме да призовем хората към истинската религия, християнството. Приканваме Вас, и другите образовани хора, които са се отклонили от правия път. Донесохме Ви книги, които съдържат чудесни пасажи от Тората и Евангелието, които са Божии слова. Позволете ми да ги представя! Прочетете ги, размишлявайте върху тях и вземете решение.” Аз го поканих вътре и му предложих кафе, като междувременно предполагах как си мисли, че ме е убедил наполовина. Аз – след кафето – го попитах:    
-    Скъпи приятелю! Вие приемате Тората и Евангелието за слово на Бог, нали?  
-    Да, несъмнено е така! – отговори той.    
-    С други думи, в Тората и Евангелието няма нито една грешка, нали?     
-    Не, не е възможно да има!    
Тогава аз му показах списанието „Awake” и допълних:   
-    Това списание е издадено в Америка, която е християнска държава. Там пише, че в Библията има 50 000 грешки. Ако авторът на статията беше мюсюлманин, щяхте да сте свободен да приемете съдържанието или не. Но не би ли трябвало да повярвате в едно списание, което е издадено от хора от вашата религия? Какво ще кажете за това?    
Човекът се зачуди изведнъж и рече:   
-    Дайте ми списанието, нека да прочета и аз.    
Той го прочете отново и отново. Видях как се изчерви от срам и се изложи, за което аз скрито се радвах. Накрая той намери някакъв отговор и рече:   
-    Вижте! Това списание е от 1957 г., а сега сме 1980 г. Изминали са 23 години. Грешките би трябвало да са открити и поправени вече.    
Аз с голяма сериозност го попитах:   
-    Добре, но колко хиляди от тези петдесет са поправени? Кои грешки са коригирани и как? Може ли да ми дадете някаква информация относно това?”
Той склони глава надолу и отвърна:    
-    Не, за съжаление не мога.   
-    О, скъпи ми гостенино! – добавих аз. – Как мога да повярвам, че тази книга е слово на Бог, при условие, че съдържа 50 000 грешки и e била променяна и коригирана непрестанно? Дори една буква от Коран-и керим (Свещения Коран), в който вярваме ние, че е слово на Аллаху теаля (Всевишния Аллах), не е променяна до дeн днешен. Не съдържа и една единствена грешка. Вие искате да ме насочите по правилния път, но Евангелието и Тората, които ги приемате за предводители, са грешни, а пътят ви е съмнителен. Как бихте коментирали това?
Бедният човек беше тотално отчаян и изумен. После каза:   
-    Позволете да се консултирам с големите теолози. В близките няколко дни ще дойда пак и ще отговоря на въпросите.” 
И набързо си замина, като никога повече не се появи. Чакам го от месеци. Нито някой идва, нито някой си отива.”
Сега нека дадем повечко информация за многобройните грешки, несъответствия и противоречия в Библията. Първо да изясним, че тези, които търсят и намират грешки в Библията са предимно църковни служители. Те търсят начини да се измъкнат от противоречивите ситуации, в които са изпаднали. Филипс, който е публикувал книга на име „Модерното Евангелие, преведено на английски” през 1970 г., е написал следните наблюдения върху Евангелието на Матей: “Има хора, твърдящи, че Евангелието, което се смята на Матей, всъщност не е написано от него. Днес мнозина църковни служители поддържат мнение, че въпросното Евангелие е дело на забулен в мистерия човек. Този тайнствен човек е взел Евангелието на Матей и го променил на воля, като е добавил и множество думи от себе си. Стилът му е изключително ясен и гладък. Стилът на истинското Евангелие на Матей обаче е по-тежък, но словата са по-претеглени. Матей е размишлявал върху всичко, което е виждал и чувал, и пишел, когато е бил твърдо убеден, че словата, които е научил, са слово на Бог. Въпреки това текстът, който ние сега наричаме Евангелие на Матей, не е написан със същото старание.”   
Факт е, че словото на Всевишния не може да бъде променяно непрестанно. Само думите, които посочихме горе, са достатъчни, за да докажат, че днешното Евангелие на Матей е написано от човешка ръка. Евангелието на Матей е изчезнало и на негово място e било написано друго от някой непознат човек, и никой не знае кой е той.
Четирите Евангелия в Новия завет, който е част от Библията, освен от Матей, са написани още от Йоан, Лука и Марко. Само Йоан (синът на лелята на Иса (Исус) мир нему], е сред изброените хора, който е виждал Иса мир нему, но е написал Евангелието си в Само след като пророкът e бил въздигнат на небето. Лука и Марко, от друга страна, не са виждали Иса мир нему никога. Маркос е бил преводачът на Петър. Не само Евангелието на Матей, но и Евангелието на Йоан е било написано и манипулирано от друг човек. Казано накратко, има различни предания относно тези четири Евангелия (Инджили). Един факт обаче е световнопризнат и той е, че тези четири Евангелия се състоят от измислени истории, написани от човешка ръка, и че предават по различен начин едни и същи събития (както ще видим понапред). Те не са слово на Всевишния. Преди да започнем да говорим за грешките в днешната Библия, т.е. Танаха (Стария) и Новия завет, искаме да споменем и една друга особеност в тях. Ахмед Дидат, който е участвал в дебати с християни и ги е опровергал напълно, разказва за следното събитие:   
„Един ден поисках следното нещо от моите съседи християни: „Аз сега се занимавам със Светата Библия и искам да ви прочета част от нея.” Те останаха много доволни от моя интерес към Библията и се зарадваха, мислейки, че „постигам напътствие” и бързо се насъбраха около мен. Дадох им по една Библия и помолих всеки един от тях да отвори 37-а глава от Исая. После рекох: „Сега ще ви прочета тази глава от Светата Библия. Моля да ме проследите и да внимавате дали чета правилно или не.” Всички започнаха да ме слушат съсредоточено и да следят. Частта, която четох беше Исая 37:1-3 – „А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом. И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос. И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.” После продължих да чета още за известно време.    
Аз – в процеса на четене – ги питах: „Чета ли правилно – буква по буква.” А те ми отговаряха: „Да, четете правилно – буква по буква.” Тогава изведнъж спрях и рекох: „Сега ще ви кажа нещо! Частта, която е отворена пред вас и я изслушахте, беше 37-а глава на Исая от Стария Завет. А частта, която ви прочетох аз, беше 19-а глава на четвирта книга на Царе от Стария Завет. С други думи, двете части на тези две различни книги са напълно идентични, от което следва, че едната от тях е открадната от другата. Но не мога да кажа с точност кой от авторите е плагиатствал; трябва да решите вие! Факт е, че книгите, които смятате за свещени, са откраднати една от друга. Ето ви на вас и доказателство!” Хората се смутиха твърде много и взеха да викат: „Това не е възможно!” Веднага взеха Библията от ръцете ми и я разгледаха внимателно. Когато видяха, че 19-а глава от четвърта книга на Царете съвпада буквално с 37-а глава от Исая, останаха със зяпнали от почуда усти, при което аз им рекох: „Не се засягайте, но как е възможно в книгата на Бог да има плагиатство? Как бих могъл да према тези книги?” Всички сведоха погледи и се съгласиха с мен, дори да не го искаха.”    
Нека сега да покажем някои неясни пасажи от Библията. Например, в Матей 9:9 пише: „И като минаваше оттам, Исус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничество, и му каза: Следвай ме. И той стана и го последва.”    
Сега, обърнете внимание: ако човекът, написал това, е самият Матей, то защо не казва, че е той, а говори като за друг Матей. Ако самият Матей беше авторът на това Евангелие, той щеше да напише: “Аз седейки в бирничеството, Исус минаваше оттам. Видя ме и каза: Върви след мене. И аз станах да го последвам.” Всичко това е показателно, че Матей не е авторът на въпросното Евангелие.    
В Лука 1:1-3 пише: „Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено известие между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изледвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле.”     
От тези думи проличава, че Лука е написал това Евангелие във време, когато много други хора са пишели Евангелия. Лука е посочил, че няма Евангелие, написано от апостоли, защото казва: „Както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото.” С това той е направил разграничение между писателите на Евангелия и очевидците, т.е. апостолите.    
Той за себе си не казва, че е бил ученик на някой апостол. Той не се е надявал, че ако каже това, неговото Евангелие ще се радва на доверие в очите на хората, защото в онова време е имало много писания и книги, приписвани на един от апостолите. Може би той е предпочел да каже, че прави лично изследване на фактите, придобити от самия източник, за да изтъкне това като по-силно доказателство.    
В Йоан 19:35 пише: „И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае , че говори истината, за да повярвате и вие.” Ако това беше написано от ръката на Йоан, той нямаше да каже: „И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно.”    
С една дума, вие ще станете свидетели на това как Матей, Лука и Йоан не говорят за себе си, а за непознат, безименен човек. Но кой е той? Някакъв пророк? Кои са служителите на словото? Кой е човекът, който е станал и последвал Иса (Исус) мир нему? Кой е засвидетелстващият? Питаме: Може ли да има такава неразбираема и пълна със загадки религиозна книга? Освен това не е ясно кой свидетелства и за кого?
Да не забравим, че тези хора въз основа на евангелията можем да кажем, че нямат и понятие за юдаизма и традициите му. В Марк 16:1 пише: „След съботата Мария Магдалена и Мария Яковова и Саломея купиха аромати, за да отидат да Го помажат.”, в Лука 24:1 пише: „А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили”. В Матей и Йоан тази информация липсва. С каква цел жените са носели аромати и за мъртвеца, който вече е бил погребан и е трети ден в гроба?
Тялото е било подготвено, измито, опаковано в саван (според еврейската традиция, след което е забранено да се пипа и отваря), поставено в ковчег (в случая пещера) и гробницата е запечатана и така според юдаизма процесът е завършен. За какви допълнителни аромати можем да говорим? Евреите не са имали и не са могли да имат нещо, наподобяващо подобна традиция. Всички роднини след погребението са в траур седем дни, без да напускат дома си. По това време никой не ходи на гроба. Според традицията на гробището се ходи чак 30 дни след погребението.
Да не забравим, че според евангелията Иса (Исус) мир нему е убит от римляните. По закон на евреите който е бил убит от ръка на неевреин не се извършва ритуално измиване нито се полива с вода. Това се прави от семейството на убития с цел да бъде предизвикан гнева Божии против убиеца. Ако се вземе и това предвид, то логично е Исус също да е нямал ритуално измиване.
На третия ден мъртвецът вече трябва да започне да се разлага, както всеки знае процеса е съпроводен и от съответната миризма. Кой би тръгнал да отваря пещерата , да размотава савана ,че да разтрива гниещия труп с аромати? От еврейска гледна точка подобни действия са немислими; те могат да се разглеждат като светотатство, да не говорим за ритуално оскверняване. Който е писал евангелията не само ,че не е бил евреин ,но е бил и запознат с юдаизма.
От историята ,обаче се знае ,че древните римляни са оставяли телата на мъртвите да бъдат оплаквани в продължение на 8-9 дни, като ги търкали с ароматни масла и ароматни балсами. Но за евреите е обратното: необходимо е да се постави тялото в земята възможно най-скоро, за да започне естествен разпад. Оказва се, че Исус е погребан като римлянин, според египетския модел (понеже са искали да бъде балсамиран).
Както по горе обеснихме, за съжаление Библията е книга, която е пренаписана много пъти и за това са допускани много грешки и това довел до различните стихчета да не съответстват един с друг. Библията е била написана от около 40 различни автора за период около 1500 години. Всеки писател е писал с различен стил, от различна перспектива, до различна публика, с различна цел. Днес в света има над 1200 версии на Библията.
Протоворечията в Библиите се делят на противоречия, които са във вътрешноста на Библейските текстове и противоречия между различните варианти на Библиите.
Като пример за противоречия и несъответсвия, които са във вътрешноста на Библейските текстове можем да изброим следните:
В първа глава на Битие виждаме, че растенията са създадени на втори ден (Битие 1:11,12), човека е създаден след растенията, в петия ден (Битие 1:26-30). Обаче още в началото на втора глава на Битие виждаме, че човека е бил създаден преди растенията (Битие 2:4-7)
В Битие 15:2 се казва, че Авраам се молел с името Йехова – „А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?”, обаче в Изход 6:3 пък се казва, че Авраам не е знаел името Йехова – „Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков с името Бог Всемогъщий, но не им бях познат с името Си Йехова.”
В Първата книга на Царете 7:26 пише: „Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, ДВЕ ХИЛЯДИ ВАТИ ВОДА.” (1 ват = 37 литра), но във Втора книга на Летописите 4:5 пише: „Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, ТРИ ХИЛЯДИ ВАТИ ВОДА.” в двете цитати става въпрос за мястото за жертвоприношение, построено от Сулейман (Соломон) мир нему в двореца му, т.е. за “басейна за жертви”.
Във Втората книга на Царете 10:18 пише: „Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби 700 сирийски колесници и 40000 КОННИЦИ, порази и военоначалника Совак, който и умря там.”, сега да видим как се описва същата битка в Първата книга на Летописите 19:18: „Но сирийците бяха прогонени от израилтяните и при преследването Давид изтреби 7000 колесници на сирийците и 40000 ПЕХОДНИЦИ. Уби и военоначалника Совак.”. Сега обърнете внимание на разликите: Броят на колесниците в първата книга е 700, а в другата 7000, т.е. десетократно повече. Според първата книга са избити 40 000 конници, а според втората те не са конници, а пеходници!
Ако книгите в Библията дават такива противоречиви знания то кой би повярвал, че те са слово на Всевишния? Всевишния не би ли могъл да разграни конниците от пешаците? Не би ли могъл да види десетократната разлика между 700 и 7000? Правенето на подобни противоречиви изявления и тяхното приемане за слово на Всевишния е най-голямата клевета и нахалство спрямо Създателя.
Във Втора книга на Царете 24:1-2 пише: „Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда. Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.”, а в Първа книга на летописите 21:1,2 пише: „Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля. И тъй, Давид каза на Иоав и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.”. Тука ако прочетем и продължението на тези цитати виждаме, че се говори за една и съща случка. Обаче кой подбути, подтикна Давид да направи преброяването Господ или Сатана?
Отново във Втората книга на Царете 24:13 пише: „Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на СЕДЕМ години, или ТРИ месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък ТРИ дена да върлува тежка епидемия по твоята страна?...”, сега да видим какво пише за същото събитие в Първа книга на Летописи 21:11,12 – „Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: „Избери си едно наказание: ТРИ години глад или ТРИ месеца да те последват враговете ти и техният меч да те достига, или ТРИ дена Господен меч и мор по земята…”. Виждате ли голямата разлика между двете пасажи, които разказват за едно и също събитие в една книга, която се нарича “Божието слово”.
Във Втората книга на Летописите 9:25 пише: „Соломон имаше обори за 4000 коня и колесници, и 12000, които бяха настанени в градовете за колесници и при царя в Йерусалим.”, същото нещо да го прочетем и в Първата книга на Царете 4:26 : „Соломон имаше 40 000 обора за колесници.”
Във Втората книга на Летописите 36:5 пише: „Йоаким бе на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим единадесет години.” А във Втората книга на Царете 24:8 пише: „Йоаким бе ОСЕМНАДЕСЕТ години на възраст когато се възцари.” 
В Матей 1:1-16 в родословието на Исус до Авраам са изброени 40 имена, според Лука 3:23-34 55 имена. Проблемът става още по-голям, когато разберем, че и двете Евангелия следват Ездра 3:2, където Зоровавел е назован като син на Салатиил, докато в Първа книга на Летописите 3:19 той е споменат като син на Федая. Според Матей бащата на Йосиф е Яков, а според Лука Илий. Според Матей Есром е баща на Арам, а според Лука Есром е баща на Рам. Според Матей Давид е баща на Соломон, според Лука Давид е баща на Натам. Независимо от факта, че двете Евангелия дават две различни родословия, тази голяма разлика в броя на поколенията изглежда доста странна. В книгата си „Библията, Коранът и науката” 
Според Матей Иса (Исус) мир нему е роден по време на цар Ирод (Матей 2:1), според Лука тогава се е случило първото преброяване, откакто Кривний управлявал Сирия (Лука 2:2). Според историците Ирод е починал 4 пр. Хр., а преброяването е направен 6-7 сл. Хр. има 10 години разлика. Ако Иса (Исус) мир нему е роден по вреем на цар Ирод значи преброяването се е случило, когато той е бил на 10 години. Обаче така зоначава, че Лука или лъже или незнае. По същия начин, ако Иса (Исус) мир нему е роден по време на Кривний, когато се е случило преброяването, значи Матей или лъже или незнае.
В Матей 5:39 се показва милоста и справедливоста на Иса (Исус) мир нему – „А пък аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.”, обаче в същото Евангелие 10:34-39 пише: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята – не мир дойдох да донеса, а меч. Защото дойдох да разлъча син от баща му и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. Врагове на човека ще станат собствените му домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. И който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене. Който се опита да запази живота си, ще го загуби, а който е загубил живота си заради Мене, ще го придобие. ” в Лука 12:49-53 също четем бодобни цитати „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро разделение. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима срещу двама и двама срещу трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.”
В Матей 10:9-10 се казва нищо да не се вземе при себе си „Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, НИТО ТОЯГА; защото работникът заслужава своята прехрана.”, обаче в Марк 6:8 пише, че „Заповяда им да не вземат нищо за път ОСВЕН ЕДНА ТОЯГА; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса” т.е. докато в Матей пише „нито тояга” в Марк се казва "освен една тояга". 
В Матей 20:29-30 пише „И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него. И, ето, ДВАМА СЛЕПЦИ, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!”, а в Марк 10:46 пише „Дойдоха в Йерихон; и когато Исусизлизаше от Йерихон с учениците Си и седно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, ЕДИН СЛЯП ПРОСЯК, седеше край пътя.” Спорет Матей има двама слепци, които седят край пътя, а според Марк само един слепец.
Според Матей тайната вечерия се е случило на първия ден на безквасните хлябове (Матей 26:17), а според Йоан преди празника на безквасните хлябове (Йоан 13:1,2).
Според Матей, Юда дал знак на войниците, показал Исус целувайки (Матей 26:48,49), а според Йоан не се е случвало таково нещо, Юда дошъл с дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите (Йоан 18:3-5).
Според Матей, Юда се е обесил и умрял (Матей 27:5), обаче в Деянията на апостолите пише, че Юда е паднал по лице и умрял (Д.А. 1:18) Как един и същ човек може да умре по два начина?
Според Матей, един киринеец на име Симон е носил кръста на Иса (Исус) мир нему (Матей 27:32), а според Йоан Иса (Исус) сам си е носил кръста (Йоан 19:17,18).
Според Матей, двамата разпънати с Исус са ругаели него (Матей 27:44), според Лука е хулел само единия от разпънатите (Лука 23:39,40).
Според Матей, Иса (Исус) мир нему, когато е бил разпънат преди да предаде душата си е казал „Или, Или, лама савахтани? – т.е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” (Матей 27:46), според Лука е казал „Отче, в Твоите ръце предавам духа си.” (Лука 23:46), а според Йоан е казал „Свърши се!” (Йоан 19:30)
Според Марк, Иса (Исус) е разпънат на трети час (Марк 15:25), според Йоан е разпънат след шести час (Йоан 19:15-18)
А като несъответсвия и разлики между различните варичнти на Библиите можем да дадем следните примери:
В Цариградския превод от 1871 г. и в Сонидалното издание от 1982 г. на Библията в 1 Послание на Йоан 5:7,8 пише: „Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръцта; и трите за едно свидетелсвуват.”
А в VBG, SPB и в другите нови преводи в 1 Послание на Йоан 5:7,8 пише: „Три са тези, които свидетелстват – духът, водата и кръвта, като и в трите са в съгласие.”
В православната Библия има 151-ви Псалм, а в Библиите на католиците и на протестантине няма.
В протестанската Библия за разлика от православните и католиците липсват книгите на Товит, Иуд, Макавейски, Премъдрост Соломонова, Исус син Сирахов, Послание на Йеремия и книга на Пророк Варуха. 
До XVI в. части от Католическата библия (Vulgata Sixto-Clementina), към Стария завет са били включени и трета и четвърта книга на Ездра, трета книга Макавейки, Молитвата на Манасия и 151-ви псалом на Псалмите. В днешните католически Библии липсват тези книги. Православните пък включват тези книги към Библияата си.
Ако покажем различните Библии с броя на книгите им бихме казали, че: Источно православната Библия има 77 книги, с католическата Библия има 75 книги, в протестанската Библия и в Библията на свидетелите на Йехова има 66 книги, в етиопската православна Библия има 81 книги, Мормоните към Библията с 66 книги включват и 15 измислени от тях книги, наречен „Книга на Мормон” и така продължават примерите.
И така примерите продължават. Както заявихме по-горе, обемът на тази книга е недостатъчен, за да изредим всички тях. Абдуллах Терджуман, който е бил свещеник на име Турмеда, обръща внимание на Матей 27:50-53, където пише: „А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).” След този стих, бившият свещеник Анселмо Турмеда, който впоследствие е приел исляма, казва: „Това описание на бедствие е напълно копирано от едно старо произведение. Това описание е написано от един еврейски историк по време на превземането и унищожаването на Йерусалим от Тит. Тези думи днес ги виждаме и в Евангелието на Матей, което означава, че те били добавени на покъсен етап.” И това от своя страна още веднъж доказва истинността на твърдението, че Евангелието на Матей не е онова Евангелие, което самият Матей е написал, и ни напомня за мистериозната личност, която е направила тези допълнения.
В Библията има още много абсурди, като например:   
-    Всезнаещия е почувствал съжаление заради потопа (Битие: 8:21)     
-    Якуб (Яков) мир нему се е борил насън с Всемогъщия и Го победил (Битие: 32-24-30)   
-    Лут (Лот) мир нему е извършил прелюбодейство с дъщерите си (Битие: 19-31-38)
-    В Песен на песните 8:1-10 има стихче, където се описва любовна порнография, драма със сбствената сестра на „уж” автора.
-    Също желаем да погледнете само Битие 29:21-23, Битие 38:13-29, 2 Книга на Царе 13:12-14 и Осия 4:14. Как можем да позволим децата ни да четат такива порногравски истории.
Тъй като християните също осъзнават отвратителността на тези неща, те започнаха да ги изчистват от Светата Библия.    
Нека сега да видим начина на изразяване в Библията и онова, което тя внушава на хората.    
Ще изложим на показ един откъс от Битие. В тази книга става въпрос за първите хора, първите пророци и велики пейгамбери като Адам, Нух (Ной) и Ибрахим (Авраам) мир над тях. Тя дава информация и за сформирането на еврейските семейства. В 38:13-29 – където се говори за Юда, родоначалника на евреите – се казва: „И известиха на Тамар, като ѝ казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си. И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен? А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш? Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него. После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери. Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница. И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница. Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата. Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. И когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци. Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв. А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.”    
Сега, моля поставете ръка върху сърцето си и отговорете на тези въпроси: „На какво учи тази книга по религия? Тя би трябвала да учи хората на онова, което е забранено и позволено; да дава информация за този и отвъдния свят; да ги порицава за лошите постъпки и да ги хвали за добрите; да говори за задълженията към Всевишния и как трябва да се държат един с друг; и да им съобщава какво е нужно за един мирен и щастлив живот. Казано накратко: Една книга по религия е книга за морала.” 
Кое от тези достойнства е налице в частите, които ние прочетохме? Това (което предадохме от Библията преди един абзац) е неприлична история за блудство, която влиза в порнографската категория. Тази книга, която християните и еврете наричат „свещена”, съдържа подобни аморални пасажи. В 11-а глава от втора Книга на Царе се описва Дауд (Давид) мир нему, който гледа как се къпе гола Витсавее, жената на Урия, който е един от неговите командири. Дауд мир нему се поддава на влечението и съгрешава с нея. И праща горкия мъж на война, във найожесточените ѝ мигове, за да не може да се завърне, и така да ги раздели. В много днешни европейски музеи има картини, които илюстрират как Дауд (Давид) мир нему гледа голата Витсавее и праща Урия на смърт. В европейските езици „Уриево писмо” означава „смъртна присъда” или „много лоша вест”. А европейците научават за тези истории и други подобни от книгите, който наричат свещени. На какво се учат читателите от тези книги? На мъже, които насила прелюбодействат със съпругите на свои братя; свекари, от които снахите забременяват; бащи, които извършват кръвосмешение с дъщерите си; мъже, които лягат с жените на подчинените и ги пращат на смърт!    
Човек направо ще се побърка! Част от християни не вярват в тези грозни истории и ги отхвърлят. В един брой от 1977 г. на списание „Plain Truth” е написано следното предупреждение: „Бъдете много внимателни, когато ще карате вашите деца да четат Светото Писание, защото то съдържа в изобилие аморални истории за блудство. Деца, които са прочели тези истории, могат да си изградят твърде погрешна представа за взаимоотношенията между членовете на едно семейство. Тези неприлични истории, съдържащи се най-вече в Стария Завет, трябва да бъдат изкарани изцяло и на децата – едва тогава – да се даде тази изчистена Библия!” Списанието добавя, че: „Библията трябва да бъде подложена на анализ, непременно, защото в този си вид тя не учи на морал, а подтиква младите към безчестие.”
Известният писател Бърнард Шоу отива още по-далеч и казва: „Старият и Новият завет са най-опасните книги на света. Те трябва да бъдат сложени под здрав ключ и да не бъдат изкарани оттам никога.”    
Д-р Строджи в своята книга за Библията перифразира от д-р Паркър следното: „Когато човек чете Библията, той се губи сред противоречиви истории. Светото Писание съдържа множество странни имена. Особено в Битие е взето под внимание само генеалогията. Кой от кого се е родил и как се е родил, и нищо друго. За какво са ми тези неща? Каква връзка имат те с поклоненията и любовта към Бога? Как се става добър човек? Какво е Съдният ден? Кой ще ни съди и как? Какво се прави, за да се стане праведен човек? Библията говори твърде малко за тези неща. Тя основно съдържа различни легенди. Още преди да се говори за деня, се преминава на нощта.”     
Проф. Ф. К. Бъркит в своята книга „Canon of the New Tastement” казва: „Исус има четири различни описания във всяко едно от четирите Евангелия. Авторите на тези книги не са искали да ги съберат на едно място. Ето защо всеки от тях излага различна от останалите информация. Между тези сведения няма никаква връзка; някои писания приличат на непълни истории, а други на откъси от известни произведения.”    
На 582-а страница от втория том на „Encyclopedia of Religion and Ethics” пише: „Исус не е оставил книга, написана от него, нито пък е заповядал на учениците да напишат каквото и да било.” Както се вижда, тази голяма енциклопедия потвърждава факта, че четирите Евангелия нямат никаква религиозна стойност, както и че се състоят единствено от противоречиви истории, написани от различни хора.    
Както европейските учени и историци – а дори и християнските теолози – признават, днешните Библии са изопачени, така и враговете на религията – които отхвърлят духовните сили и са опиянени от темпа на технологичното развитие, и си нямат никакво понятие за нематериалните знания – атакуват религиите, позовавайки се на грешни пасажи от Библията. С това те искат да намерят оправдание за отричане на чудесата. Въпреки това обаче първото условие, което един християнин или мюсюлманин трябва да изпълни, е да повярва в тях. Ако човек използва своя ум, за да докаже знанията за вярата, които са извън обхвата на ума, ще бъде въвлечен в тяхното отричане. Човек става враг на онова, което не знае или не може да разбере. 
 

[makebulgar]

Преди 3 часа, Сонер said:

Библията, което е слово на Всевишния?”,

Всъщност вече е научно доказано (от Библеистиката), че Библията не е слово на някакъв всевишен, а е компилация от легенди, закони, религиозни представи и други подобни, които са събирани и компилирани от разни хора през вековете. Тези легенди, закони и религиозни представи се оказва, че не са винаги собствено еврейски, а се оказва че са и заети от Вавилон, Египет, Персия и другаде. Историите за Рая и Ада, за Потопа, за тримата влъхви, за Спасителя, и други подобни всъщност не са един разказ за една поредица от събития, а са различни разкази адаптирани през вековете от съставителите на различните части на Библията.

Ако Библиите на котилици, православни и протестанти не са еднакви и са следствие от човешко тълкувание на по-стара Библия, каква е причината да смятаме, че тази по-стара Библия или нейни части не са също човешко тълкувание на по-стари книги или легенди, които не се наричат Библия. Кой може да докаже коя част от всички тези писания, легенди и тълкувания е божие слово, при положение че всички те достигат до нас написани от ръката на хора смъртни, хора зависими, често подвластни на други, хора имащи живот, семейства, желания, виждания, политически пристрастия, и имащи собствени или колективни религиозни представи.  

Редактирано Януари 16, 2020 от makebulgar

[самотния вълк]

Разликата в библиите на католици, простестанти и православни е в броя книги, включени в стария завет. В православната са петдесет. Но има книги, за които изрично е посочено, че са в превод от гръцки. Това са т.н. неканонични книги, но полезни. Протестантите ги отхвърлят. Разлики в текста няма съществени. Всъщност библия като единна книга за пръв път се появява в превода на 70те и то стария завет. Но, поне аз не съм срещал информация дали този превод е запазане в цялост. Тората е компилация от четири по-древни текста, пришити неумело един към друг.