Мъртвородените атомни самолети

[Frujin Assen]

Края на 40 те и началото на 50 те години на 20 ти век са били вълшебно време, вярата в прогреса е била огромна. Особени надежди е давала наскоро откритата атомна енергетика. По всичко изглеждало, че тя всеки момент ще измести старите технологии и ще поведе хората към светлото бъдеще. Особено перспективни изглеждали атомните самолети. Преимуществата били просто очевидни. Най голямото било горивото, то вече не било нужно което давало две огромни предимства- 1 Радиуса става практически неограничен и 2 Премахването на горивните резервоари осигурява много повече свободно пространство. За военните това било особено интересно. Бомбардировача може да атакува противника от всяко направление кое да е място на планетата. Изстребителите пък могат да баражират не часове, а денонощия лишавайки врагът от всяка възможност да изненада отбраната.

Така по мнението на художниците от Popular Science от 1951 трябвало да изглежда атомния самолет.

Най главния плюс на атомния самолет било сериозното опростяване на конструкцията, което позволявало да се строят големи, много големи и даже безумно големи самолети. Работата е там, че за да излети един тежък самолет му трябват по мощни и по големи двигатели- които естествено при излитане изяжда ужасяващо количество гориво. Поради това в прогресия намалява полезния товар като въоражение, пътници или товар за сметка на горивото. Ядрения двигател решава този проблем от раз- ако искаш в тези ужасяващо огромни машини може да возиш танкова бригада или да го направиш на въздушен самолетоносач.

На първите етапи на разработка се обмисляли доволно необичайни решения

И тъй, всичко е супер- просто и ясно. Реактора нагрява въздух, който и създава тягата. На практика обаче започнали да възникват въпроси... Има две схеми за използване на ядрения двигател- открит и закрит тип. В първия случай въздуха се подава направо в реактора- това е най ефективно от гледна точка на мощността. Освен това той е достатъчно компактен и оставя далеч назад всеки друг двигател по КПД. Но... има "малък" проблем. Изгорелите газове от такъв двигател не просто са радиоактивни, а ужасно радиоактивни. Сам по себе си такъв двигател може да се счита за радиационно оръжие. Това било абсолютно неприемливо даже във военно време, никой не гори от желание да зарази с радиация собствените си авиобази и територия. Разбира се, появило се решението, да се поставят "обикновени двигатели" с които са се осъществява излитането и полета над своя територия. Бързи сметки обаче показали, че теглото на двигателите и горивото ще изядат цялото спечелено тегло, което правело такива кръстоски безсмислени. Разбира се, възникнали идеи за авиобази в Тихия океан на които ще има специални авиобази за атомните самолети. Там замърсяването няма да от значение, а за персонала може да се построят бункери, подземни укрития, обслужването на самолетите да се автоматизира за да бъде сведено човешкото участие до минимум. Простите сметки обаче показали, че такава база би струвала вече съвсем неприлични суми, даже да бездънния американски бюджет.

Оставала установката от закрит тип. Там въздуха се нагрява не направо, а чрез топлообменник. Изгорелите газове и тук са замърсени, но несравнимо по малко. Тази схема е много по слабо ефективна сама по себе си. Отделно остава въпроса със защитата на екипажа. При открития тип според разчетите /до изпитания не се стигнало/ ефективността била толкова голяма, че нямало проблем реактора да се екранира. При закрития обаче теглото на защитата изяждало почти цялото спечелено тегло и самолета започвал даже да отстъпва на своя конвенционален аналог.

Атомен бомбардировач със смесена силова установка

Оставало само едно преимущество което можело да спаси атомните самолети- гигантизма. За обикновените самолети размера може да расте до време, след което "растежа" става доста сложен и главното неизгоден. По големите габарити и тегло означават по мощни двигатели, които и ядат повече гориво. За съжаление тук зависимостта не е пряка, нужния запас гориво расте два пъти по бързо отколкото полезния товар. И накрая машината е два пъти го голяма, но пренася само на 50% повече товар. А този самолет струва не два, а даже три пъти повече от по малкия си събрат. Тоест, ако няма нужда да се пренася единичен едрогабаритен товар два по малки самолета са банално по евтини.

Чертежи на гигантски атомни самолети от Lockheed

Атомния реактор чупи тази схема. Да, за по голям самолет е нужен по голям реактор, но ръста на теглото е несъпоставим с този на горивото. Ако самолета се разрастне два пъти, то полезния товар нараства три, че даже и четири пъти. Тоест колкото по голям е самолета, толкова ще е и по евтин. Проблемът е, че това може да се случи само с наистина гигантски машини. Даже самолет с размерите на Руслан, Мрия и Galaxy ще са малки. Нужен е поне два пъти по голям, а оттам насетне колкото по голям- толкова по евтино. По разчети това трябвало да поевтини авиопревозите дотолкова, че авиацията да конкурира мореплаването. А това е огромен пазар с огромни печалби. А освен това, той може да се използва като влекач на обикновените пътнически самолети, които няма да има нужда да разходват своето гориво. Разчетите показвали, че авиовлекачите може да покрият около 70% от авиотрасетата в САЩ.

Атомен влекач

И отново проклетото но... Съществуващата към този момент инфраструктура била напълно непригодна за подобни гигантски самолети. Може би с държавна помощ биха се построили подобни летища, но не изведнъж. Още повече това трябвало да стане не само в САЩ, но и в много други страни. Атомната товарна авиация заклещена само в САЩ или даже още 2-3 най богати страни просто оставала зад борда по печалба. А да заплати строителството на подобна инфраструктура по цял свят не можел да си позволи даже САЩ, даже ако за това се хвърлят всички свободни средства. Но дори и така, пак превозите на товарите превозвани по рано по море щели да възвърнат инвестицията едва след десетилетия.

Най големия атомен самолет Locheed CL-1201 с размах на крилото 314 метра

Имало идея такива машини да се използват от военните, та нали те можели да превозят цяла танкова бригада от раз. И отново попречила инфраструктурата. Такива летища просто нямало и трябвало да се строят от нулата. А летящия самолетоносач? Идеята изглеждала привлекателна, но се счело, че огромния бавен самолет ще е прекалено вкусна мишена. А летящ щаб? Кому е нужен, след като такива вече има и то на база на Boeing 747.

Така прогресивния атомен самолет с ядрена силова установка се оказал ненужен и мъртвороден.

Даже най логичния проект за използване на атомен двигател в безпилотен бомбардировач/крилата ракета се оказал безумен.