Зулфикар- мечът на пророка

[Frujin Assen]

Независимо от известните санкции и затруднения Иран успя да изгради достатъчно развита отбранителна промишленост, способна да разработва и произвежда нови образци въоражение и военна техника. Един от най интересните образци на иранската бронетехника е основния боен танк Зулфикар. Първият вариант е от 90те години, а до днес има още две модефикации.

Счита се, че в появяването на Зулфикар са замесени както получени от чужбина технологии, така и изучение на чуждия опит и конструкции. В началото на 90 те Иран подписва с Русия договор за доставка на Т-72С. Заедно с танковете те получават техническата документация на някой възли и агрегати. Водели се и преговори за лицензно производство, но това така и не се случва. Иранските специалисти обаче успяват да изучат руските танкове, а индустрията да усвои производството на на някой възли и агрегати. Освен това обаче до революцията Иран е получил и усвоил американските танкове М48 и М60. Някой от техните технически особености получават висока оценка от иранските военни и те са включени в новата конструкция.

По известни данни разработката на танк собствен проект е стартирал не по рано от 1993 от компанията Construction Crusade. Главен конструктор е заместника на командващия сухопътните сили по наука бригаден генерал Мир-Юнус Масум-Заде. В съответствие с иранската традиция той получава легендарно име. Проекта е наречен в чест на меча принадлежал на пророка Мохамед и праведния халиф Али ибн Абу Талибу.

През юли 1997 в промишления комплекс Shahid Kolah Dooz се състояла тържествена церемония по откриване на нови производствени линии. Една от тях била специално за производството на новия танк. Скоро след това били произведени и първите серийни машини Зулфикар.

ОБТ Зулфикар не се отличава по нищо от чуждестранните танкове от своя клас. В него липсват каквито и да било революционни или нестандартни решения към средата на 90 те. Иранските танкостроители са използвали единствено консервативни технически решения които са по рано отработени и доказали своята пригодност.

Танка има заварен брониран корпус с дифиренцирана защита. Челните детайли са с комбинирано брониране, а останалата броня е хомогенна. При необходимост може да се постави и динамическа защита. Блоковете и са разработени и се произвеждат в Иран, но са на основата на руски изделия. Разработена е оригинална купола с характерна ъгловата форма копирана от американските танкове. Тя също има комбинирана броня само в челото. Двигателят е лицензна версия на руския В-84МС с мощност 780 к.с. Към него е включена автоматична трансмисия SPAT 1200. Това е иранска разработка на базата на компонентите от трансмисията на американския танк М60. Основното оръжие е 125 мм гладкоцевно оръдие иранско производство, явяващо се лицензно копие на руското 2А46. Има непотвърдени данни, че иранците са успели да копират автомата за зареждане от Т-72С и да го поставят на своя танк. Интересна особеност е липсата на сдвоена картечница.

СУО /Система за Управление на Огъня/ е EFCS-3 която е словенска разработка. Иранските източници отбеляват високата ефективност на това СУО обезпечаващо водене на прицелна стрелба при всички условия. Допълнителното въоражение включва тежка картечница монтирана на покрива на купола и димни гранати. Разположението на екипажа е идентично с това на Т-72С.

По различни данни дължината на танка Зулфикар е около 6,5- 7 метра, ширина 3,5-3,6 метра, височина около 2,5 метра. Теглото е 40 тона, а максималната скорост 65 км/ч. Интересна особеност е липсата на оборудване за преминаване на дълбоки водни прегради.

Серийното производство на Зулфикар започва през 1997, а малко след това започва разработката на новия вариант Зулфикар-2. Доколкото е известно той е бил планиран само като опитен стенд за отработка на нови технически решения. Жестоката секретност не дава възможност да се каже какво точно е било променено. Видно е, че шасито е било удължено поради което се добавя още една двойка ролки. Знае се, че е поставен двигателя Continental AVDS-1790. Предполага се, че технологията за неговото производство е открадната или купена нелегално от САЩ.

Варианта Зулфикар-3 е всъщност серийния вариант на Зулфикар-2, но с още промени. Корпосът е доработен и започва да напомня корпуса на американския M1 Abrams. Двигателят е същия като на Зулфикар-2, но е доработена СУО- как точно не е известно. Променена е и формата на куполата, която е увеличена и още повече започва на напомня тази на американските танкове.

Серийното производство на Зулфикар започва през 1997 и е свързано с големи трудности. Счита се, че до 2012 когато е прератено са произведени 150-160 машини. Зулфикар-2 е просто изпитателен стенд и от него е построен само един прототип. От 2012 започва производството на Зулфикар-3, като се счита, до днес са произведени около 100-150 машини.

Наскоро стана известно, че в Иран е започнало серийно производство на танка Каррар, които се смята, че вече се произвеждат серийно на мястото на Зулфикар-3. За новия ирански танк- по нататък.

 

Редактирано Януари 20, 2020 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

За да не плодя теми какво има в иранския танков парк.

Около 570 руски Т-72С, 100-200 английски Чифтън, до 400 Мобарез /иранизиран Чифтън/, до 300 съветски Т-62. Неизвестен брой севернокорейски Чхонма-хо създадени на база на Т-62. До 190 модернизирани Сафир /съветски Т-54/55 със 105 мм оръдие от М60/, по малко от 100 Т/54/55, до 100 китайски Type 59, до 250 Type 69 и до 500 T-72Z /Type 59/69 със 105 мм оръдие от М60/. До 150 американски М60А1. Около 150 Зулфикар-1, около 150 Зулфикар-3. Неизвестно е, дали още стоят на въоражение старите американски машини М48- от 40 до 100 броя, М47 около 40 броя и неизвестнен брой Саблан /модернизиран М47 със 105 мм оръдие/. Освен тях има и около 80-130 леки английски скорпион и неизвестен брой създадени по негови мотиви ирански Тосан.

 

[makebulgar]

Много печатни грешки. 

Иначе въпросът е иранците дали си имат институт по металите и дали вкарват в танковете специални сплави или само стомана за винкели.