Несъответсвията и противоречията в Библията

**Сонер** · Януари 22, 2020

На първо място, нека да кажем, че днешната Библия всъщност не е едно и също със старите ръкописи на Библията. Ако поискате да говорите за Библията с един католик, той ще ви попита: „Коя Библия?” Защото католиците, протестантите и православните християни четат различни Библии. Когато ги попитате: „Как може да има различни варианти на Библията, което е слово на Всевишния?”, след известно колебание ще ви дадат някакъв странен отговор от рода на „Всъщност Библията е едно, но може да има различни тълкувания.” Това е отговор, който няма връзка с въпроса. Ако вникнем в историята, ще видим, че първото римокатолическа Библия – латинската версия на Библията, преведено от Йероним и наречено „Вулгата” – се е появило в Реймс през 1582 г. и било отпечатано отново в Доуай през 1609 г. То съществува и днес на английски език под името RCV (Roman Catholic Version). Но Библията, което днес британците четат, е много поразлично от него, защото от 1600 г. насам Библията е претърпяла многобройни изменения. Някои части, които се наричат апокрифи (съмнителните), са били премахнати, докато някои други части, например Товит, Йудит, първа и втора книга Макавейски, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Исуса син Сирахов, Варуха, трета и четвърта книга на Ездра, трета книга Макавейки, Молитвата на Манасия и 151-ви псалом на Псалмите били напълно заличени. В крайна сметка било публикувана като най-новата и най-правилната Библия под името AV (Authorised Version). Въпреки това много учени и дори известният премиер Чърчил е казал: „Изразът в тази Библия е крайно груб.” Заради тази причина те за известно време се върнали към старата Библия, наречено KJV (King James Version) от 1611 г. През 1952 г. Библията е била отново горигирана и подготвена под името RSV (Revised Standart Version). Но и тя е била отхвърлена с възражение, че „не било достатъчно поправена”. Малко по-късно през 1971 г. е било публикувано нова Библия с име “Double-revised Bible”. Библията на католиците също е претърпял много промени. В действителност, Библията е била преведена от иврит на гръцки и от гръцки на латински, и разглеждан от много различни съвети, например от Никейския събор, осъществен по заповед на император Константин през 325 г., събора Лудизия през 364 г., събора в Константинопол (днешен Истанбул) през 381 г., Картагенския събор през 397 г., събора в Ефес пред 431 г., събора в Халкидон (днешен Кадъкьой) през 451 г. и в още много други. Във всеки събор Библията е била променена, като някои книги са били премахвани от Стария Завет, докато други, отхвърлени от предишните събори, били одобрявани наново. Когато през 1524 г. е възникнало протестантството, тези книги били подложени на ново преразглеждане и промяна. През това време обаче много християнски теолози са повдигали възражения срещу тези преводи и промени, и твърдяли, че някои части на Библията са били вмъкнати отдругаде. Най-известната книга, разкриваща промените в Библията, е „Изхару тебдилил-йехуд веннасара фиттевра ти вел-Инджил ве бейанутена куди маби ейдихим”. Тя е била написана от Али бин Ахмед Емеви, починал през 456 г. по Хиджра. Непрестанните промени на Светата Библия, публикуването на нови Eвангелия (Инджили) и тяхната продажба са се превърнали в наистина крупни източници на печалби, защото всеки европеец, дори да не вярва, има по една Библия в своя дом. В света има над 1200 версии на Библията. Библията е била написана от около 40 различни автора за период около 1500 години. Всеки писател е писал с различен стил, от различна перспектива, до различна публика, с различна цел. Мнозинството от хората в Европа и Америка четат Библията. Ето защо всяко новопроменено издание на Библията се печата в милиони копия и издателите печелят милиони всяка година. Следователно няма по-печеливша работа от това да се променя Библията и да се преиздава многократно. Наред с това западните списания – от време на време – не странят да пишат, че има грешки в Светата Библия. Сред тях има и сериозни статии, написани от учени и теолози, които трябва да бъдат четени с поука. Понадолу ще дадем и примери за несъответсвията. Сега и вие ще кажете: „Как може да са превели грешно словото на Всевишния? Как може то да е било коригирано от хора и подложено на преразглеждане? Книга – преминала през толкова промени и корекции – не може да бъде слово на Всевишния, в никакъв случай.” Ако прочетете и следните изявления от увода на Англиканската Библия, променяна за втори път през 1971 г., съвсем ще се изумите. Комисията от духовници, направила последните изменения, в предисловието на книгата е написала: “… Изразът в Светата Библия, подготвена по заповед на крал Джеймс, е изключително перфектен. Тя може да се приеме за най-хубавото произведение на английските публикации. За съжаление обаче тази книга съдържа твърде тежки неточности, които са толкова многобройни и сериозни, че непременно трябва да бъдат коригирани.” Помислете малко! Организирана е една комисия, която намира СЕРИОЗНИ грешки в книга, която се е вярвало, че е слово на Бога от 1611 г. до 1971 г. в Англия. И комисията решава, че тези грешки трябва да бъдат поправени на всяка цена! Вече кой би могъл да повярва, че тази книга е слово на Всевишния?

Сега нека дадем повечко информация за многобройните грешки, несъответствия и противоречия в Библията. Първо да изясним, че тези, които търсят и намират грешки в Библията са предимно църковни служители. Те търсят начини да се измъкнат от противоречивите ситуации, в които са изпаднали. Филипс, който е публикувал книга на име „Модерното Евангелие, преведено на английски” през 1970 г., е написал следните наблюдения върху Евангелието на Матей: “Има хора, твърдящи, че Евангелието, което се смята на Матей, всъщност не е написано от него. Днес мнозина църковни служители поддържат мнение, че въпросното Евангелие е дело на забулен в мистерия човек. Този тайнствен човек е взел Евангелието на Матей и го променил на воля, като е добавил и множество думи от себе си. Стилът му е изключително ясен и гладък. Стилът на истинското Евангелие на Матей обаче е по-тежък, но словата са по-претеглени. Матей е размишлявал върху всичко, което е виждал и чувал, и пишел, когато е бил твърдо убеден, че словата, които е научил, са слово на Бог. Въпреки това текстът, който ние сега наричаме Евангелие на Матей, не е написан със същото старание.” Факт е, че словото на Всевишния не може да бъде променяно непрестанно. Само думите, които посочихме горе, са достатъчни, за да докажат, че днешното Евангелие на Матей е написано от човешка ръка. Евангелието на Матей е изчезнало и на негово място e било написано друго от някой непознат човек, и никой не знае кой е той. Четирите Евангелия в Новия завет, който е част от Библията, освен от Матей, са написани още от Йоан, Лука и Марко. Само Йоан (синът на лелята на Иса (Исус) мир нему], е сред изброените хора, който е виждал Иса мир нему, но е написал Евангелието си в Само след като пророкът e бил въздигнат на небето. Лука и Марко, от друга страна, не са виждали Иса мир нему никога. Маркос е бил преводачът на Петър. Не само Евангелието на Матей, но и Евангелието на Йоан е било написано и манипулирано от друг човек. Казано накратко, има различни предания относно тези четири Евангелия (Инджили). Един факт обаче е световнопризнат и той е, че тези четири Евангелия се състоят от измислени истории, написани от човешка ръка, и че предават по различен начин едни и същи събития (както ще видим понапред). Те не са слово на Всевишния. Преди да започнем да говорим за грешките в днешната Библия, т.е. Танаха (Стария) и Новия завет, искаме да споменем и една друга особеност в тях. Ахмед Дидат, който е участвал в дебати с християни и ги е опровергал напълно, разказва за следното събитие: „Един ден поисках следното нещо от моите съседи християни: „Аз сега се занимавам със Светата Библия и искам да ви прочета част от нея.” Те останаха много доволни от моя интерес към Библията и се зарадваха, мислейки, че „постигам напътствие” и бързо се насъбраха около мен. Дадох им по една Библия и помолих всеки един от тях да отвори 37-а глава от Исая. После рекох: „Сега ще ви прочета тази глава от Светата Библия. Моля да ме проследите и да внимавате дали чета правилно или не.” Всички започнаха да ме слушат съсредоточено и да следят. Частта, която четох беше Исая 37:1-3 – „А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом. И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос. И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.” После продължих да чета още за известно време. Аз – в процеса на четене – ги питах: „Чета ли правилно – буква по буква.” А те ми отговаряха: „Да, четете правилно – буква по буква.” Тогава изведнъж спрях и рекох: „Сега ще ви кажа нещо! Частта, която е отворена пред вас и я изслушахте, беше 37-а глава на Исая от Стария Завет. А частта, която ви прочетох аз, беше 19-а глава на четвирта книга на Царе от Стария Завет. С други думи, двете части на тези две различни книги са напълно идентични, от което следва, че едната от тях е открадната от другата. Но не мога да кажа с точност кой от авторите е плагиатствал; трябва да решите вие! Факт е, че книгите, които смятате за свещени, са откраднати една от друга. Ето ви на вас и доказателство!” Хората се смутиха твърде много и взеха да викат: „Това не е възможно!” Веднага взеха Библията от ръцете ми и я разгледаха внимателно. Когато видяха, че 19-а глава от четвърта книга на Царете съвпада буквално с 37-а глава от Исая, останаха със зяпнали от почуда усти, при което аз им рекох: „Не се засягайте, но как е възможно в книгата на Бог да има плагиатство? Как бих могъл да према тези книги?” Всички сведоха погледи и се съгласиха с мен, дори да не го искаха.” Нека сега да покажем някои неясни пасажи от Библията. Например, в Матей 9:9 пише: „И като минаваше оттам, Исус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничество, и му каза: Следвай ме. И той стана и го последва.” Сега, обърнете внимание: ако човекът, написал това, е самият Матей, то защо не казва, че е той, а говори като за друг Матей. Ако самият Матей беше авторът на това Евангелие, той щеше да напише: “Аз седейки в бирничеството, Исус минаваше оттам. Видя ме и каза: Върви след мене. И аз станах да го последвам.” Всичко това е показателно, че Матей не е авторът на въпросното Евангелие. В Лука 1:1-3 пише: „Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено известие между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изледвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле.” От тези думи проличава, че Лука е написал това Евангелие във време, когато много други хора са пишели Евангелия. Лука е посочил, че няма Евангелие, написано от апостоли, защото казва: „Както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото.” С това той е направил разграничение между писателите на Евангелия и очевидците, т.е. апостолите. Той за себе си не казва, че е бил ученик на някой апостол. Той не се е надявал, че ако каже това, неговото Евангелие ще се радва на доверие в очите на хората, защото в онова време е имало много писания и книги, приписвани на един от апостолите. Може би той е предпочел да каже, че прави лично изследване на фактите, придобити от самия източник, за да изтъкне това като по-силно доказателство. В Йоан 19:35 пише: „И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае , че говори истината, за да повярвате и вие.” Ако това беше написано от ръката на Йоан, той нямаше да каже: „И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно.” С една дума, вие ще станете свидетели на това как Матей, Лука и Йоан не говорят за себе си, а за непознат, безименен човек. Но кой е той? Някакъв пророк? Кои са служителите на словото? Кой е човекът, който е станал и последвал Иса (Исус) мир нему? Кой е засвидетелстващият? Питаме: Може ли да има такава неразбираема и пълна със загадки религиозна книга? Освен това не е ясно кой свидетелства и за кого? Да не забравим, че тези хора въз основа на евангелията можем да кажем, че нямат и понятие за юдаизма и традициите му. В Марк 16:1 пише: „След съботата Мария Магдалена и Мария Яковова и Саломея купиха аромати, за да отидат да Го помажат.”, в Лука 24:1 пише: „А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили”. В Матей и Йоан тази информация липсва. С каква цел жените са носели аромати и за мъртвеца, който вече е бил погребан и е трети ден в гроба? Тялото е било подготвено, измито, опаковано в саван (според еврейската традиция, след което е забранено да се пипа и отваря), поставено в ковчег (в случая пещера) и гробницата е запечатана и така според юдаизма процесът е завършен. За какви допълнителни аромати можем да говорим? Евреите не са имали и не са могли да имат нещо, наподобяващо подобна традиция. Всички роднини след погребението са в траур седем дни, без да напускат дома си. По това време никой не ходи на гроба. Според традицията на гробището се ходи чак 30 дни след погребението. Да не забравим, че според евангелията Иса (Исус) мир нему е убит от римляните. По закон на евреите който е бил убит от ръка на неевреин не се извършва ритуално измиване нито се полива с вода. Това се прави от семейството на убития с цел да бъде предизвикан гнева Божии против убиеца. Ако се вземе и това предвид, то логично е Исус също да е нямал ритуално измиване. На третия ден мъртвецът вече трябва да започне да се разлага, както всеки знае процеса е съпроводен и от съответната миризма. Кой би тръгнал да отваря пещерата , да размотава савана ,че да разтрива гниещия труп с аромати? От еврейска гледна точка подобни действия са немислими; те могат да се разглеждат като светотатство, да не говорим за ритуално оскверняване. Който е писал евангелията не само ,че не е бил евреин ,но е бил и запознат с юдаизма. От историята ,обаче се знае ,че древните римляни са оставяли телата на мъртвите да бъдат оплаквани в продължение на 8-9 дни, като ги търкали с ароматни масла и ароматни балсами. Но за евреите е обратното: необходимо е да се постави тялото в земята възможно най-скоро, за да започне естествен разпад. Оказва се, че Исус е погребан като римлянин, според египетския модел (понеже са искали да бъде балсамиран). Както по горе обеснихме, за съжаление Библията е книга, която е пренаписана много пъти и за това са допускани много грешки и това довел до различните стихчета да не съответстват един с друг. Библията е била написана от около 40 различни автора за период около 1500 години. Всеки писател е писал с различен стил, от различна перспектива, до различна публика, с различна цел. Днес в света има над 1200 версии на Библията. Протоворечията в Библиите се делят на противоречия, които са във вътрешноста на Библейските текстове и противоречия между различните варианти на Библиите. Като пример за противоречия и несъответсвия, които са във вътрешноста на Библейските текстове можем да изброим следните: В първа глава на Битие виждаме, че растенията са създадени на втори ден (Битие 1:11,12), човека е създаден след растенията, в петия ден (Битие 1:26-30). Обаче още в началото на втора глава на Битие виждаме, че човека е бил създаден преди растенията (Битие 2:4-7) В Битие 15:2 се казва, че Авраам се молел с името Йехова – „А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?”, обаче в Изход 6:3 пък се казва, че Авраам не е знаел името Йехова – „Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков с името Бог Всемогъщий, но не им бях познат с името Си Йехова.” В Първата книга на Царете 7:26 пише: „Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, ДВЕ ХИЛЯДИ ВАТИ ВОДА.” (1 ват = 37 литра), но във Втора книга на Летописите 4:5 пише: „Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, ТРИ ХИЛЯДИ ВАТИ ВОДА.” в двете цитати става въпрос за мястото за жертвоприношение, построено от Сулейман (Соломон) мир нему в двореца му, т.е. за “басейна за жертви”. Във Втората книга на Царете 10:18 пише: „Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби 700 сирийски колесници и 40000 КОННИЦИ, порази и военоначалника Совак, който и умря там.”, сега да видим как се описва същата битка в Първата книга на Летописите 19:18: „Но сирийците бяха прогонени от израилтяните и при преследването Давид изтреби 7000 колесници на сирийците и 40000 ПЕХОДНИЦИ. Уби и военоначалника Совак.”. Сега обърнете внимание на разликите: Броят на колесниците в първата книга е 700, а в другата 7000, т.е. десетократно повече. Според първата книга са избити 40 000 конници, а според втората те не са конници, а пеходници!

Ако книгите в Библията дават такива противоречиви знания то кой би повярвал, че те са слово на Всевишния? Всевишния не би ли могъл да разграни конниците от пешаците? Не би ли могъл да види десетократната разлика между 700 и 7000? Правенето на подобни противоречиви изявления и тяхното приемане за слово на Всевишния е най-голямата клевета и нахалство спрямо Създателя. Във Втора книга на Царете 24:1-2 пише: „Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда. Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.”, а в Първа книга на летописите 21:1,2 пише: „Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля. И тъй, Давид каза на Иоав и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.”. Тука ако прочетем и продължението на тези цитати виждаме, че се говори за една и съща случка. Обаче кой подбути, подтикна Давид да направи преброяването Господ или Сатана? Отново във Втората книга на Царете 24:13 пише: „Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на СЕДЕМ години, или ТРИ месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък ТРИ дена да върлува тежка епидемия по твоята страна?...”, сега да видим какво пише за същото събитие в Първа книга на Летописи 21:11,12 – „Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: „Избери си едно наказание: ТРИ години глад или ТРИ месеца да те последват враговете ти и техният меч да те достига, или ТРИ дена Господен меч и мор по земята…”. Виждате ли голямата разлика между двете пасажи, които разказват за едно и също събитие в една книга, която се нарича “Божието слово”. Във Втората книга на Летописите 9:25 пише: „Соломон имаше обори за 4000 коня и колесници, и 12000, които бяха настанени в градовете за колесници и при царя в Йерусалим.”, същото нещо да го прочетем и в Първата книга на Царете 4:26 : „Соломон имаше 40 000 обора за колесници.” Във Втората книга на Летописите 36:5 пише: „Йоаким бе на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим единадесет години.” А във Втората книга на Царете 24:8 пише: „Йоаким бе ОСЕМНАДЕСЕТ години на възраст когато се възцари.” В Матей 1:1-16 в родословието на Исус до Авраам са изброени 40 имена, според Лука 3:23-34 55 имена. Проблемът става още по-голям, когато разберем, че и двете Евангелия следват Ездра 3:2, където Зоровавел е назован като син на Салатиил, докато в Първа книга на Летописите 3:19 той е споменат като син на Федая. Според Матей бащата на Йосиф е Яков, а според Лука Илий. Според Матей Есром е баща на Арам, а според Лука Есром е баща на Рам. Според Матей Давид е баща на Соломон, според Лука Давид е баща на Натам. Независимо от факта, че двете Евангелия дават две различни родословия, тази голяма разлика в броя на поколенията изглежда доста странна. В книгата си „Библията, Коранът и науката” Според Матей Иса (Исус) мир нему е роден по време на цар Ирод (Матей 2:1), според Лука тогава се е случило първото преброяване, откакто Кривний управлявал Сирия (Лука 2:2). Според историците Ирод е починал 4 пр. Хр., а преброяването е направен 6-7 сл. Хр. има 10 години разлика. Ако Иса (Исус) мир нему е роден по вреем на цар Ирод значи преброяването се е случило, когато той е бил на 10 години. Обаче така зоначава, че Лука или лъже или незнае. По същия начин, ако Иса (Исус) мир нему е роден по време на Кривний, когато се е случило преброяването, значи Матей или лъже или незнае. В Матей 5:39 се показва милоста и справедливоста на Иса (Исус) мир нему – „А пък аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.”, обаче в същото Евангелие 10:34-39 пише: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята – не мир дойдох да донеса, а меч. Защото дойдох да разлъча син от баща му и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. Врагове на човека ще станат собствените му домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. И който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене. Който се опита да запази живота си, ще го загуби, а който е загубил живота си заради Мене, ще го придобие. ” в Лука 12:49-53 също четем бодобни цитати „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро разделение. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима срещу двама и двама срещу трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.” В Матей 10:9-10 се казва нищо да не се вземе при себе си „Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, НИТО ТОЯГА; защото работникът заслужава своята прехрана.”, обаче в Марк 6:8 пише, че „Заповяда им да не вземат нищо за път ОСВЕН ЕДНА ТОЯГА; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса” т.е. докато в Матей пише „нито тояга” в Марк се казва "освен една тояга". В Матей 20:29-30 пише „И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него. И, ето, ДВАМА СЛЕПЦИ, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!”, а в Марк 10:46 пише „Дойдоха в Йерихон; и когато Исусизлизаше от Йерихон с учениците Си и седно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, ЕДИН СЛЯП ПРОСЯК, седеше край пътя.” Спорет Матей има двама слепци, които седят край пътя, а според Марк само един слепец. Според Матей тайната вечерия се е случило на първия ден на безквасните хлябове (Матей 26:17), а според Йоан преди празника на безквасните хлябове (Йоан 13:1,2). Според Матей, Юда дал знак на войниците, показал Исус целувайки (Матей 26:48,49), а според Йоан не се е случвало таково нещо, Юда дошъл с дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите (Йоан 18:3-5). Според Матей, Юда се е обесил и умрял (Матей 27:5), обаче в Деянията на апостолите пише, че Юда е паднал по лице и умрял (Д.А. 1:18) Как един и същ човек може да умре по два начина? Според Матей, един киринеец на име Симон е носил кръста на Иса (Исус) мир нему (Матей 27:32), а според Йоан Иса (Исус) сам си е носил кръста (Йоан 19:17,18). Според Матей, двамата разпънати с Исус са ругаели него (Матей 27:44), според Лука е хулел само единия от разпънатите (Лука 23:39,40). Според Матей, Иса (Исус) мир нему, когато е бил разпънат преди да предаде душата си е казал „Или, Или, лама савахтани? – т.е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” (Матей 27:46), според Лука е казал „Отче, в Твоите ръце предавам духа си.” (Лука 23:46), а според Йоан е казал „Свърши се!” (Йоан 19:30) Според Марк, Иса (Исус) е разпънат на трети час (Марк 15:25), според Йоан е разпънат след шести час (Йоан 19:15-18) А като несъответсвия и разлики между различните варичнти на Библиите можем да дадем следните примери: В Цариградския превод от 1871 г. и в Сонидалното издание от 1982 г. на Библията в 1 Послание на Йоан 5:7,8 пише: „Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръцта; и трите за едно свидетелсвуват.” А в VBG, SPB и в другите нови преводи в 1 Послание на Йоан 5:7,8 пише: „Три са тези, които свидетелстват – духът, водата и кръвта, като и в трите са в съгласие.” В православната Библия има 151-ви Псалм, а в Библиите на католиците и на протестантине няма. В протестанската Библия за разлика от православните и католиците липсват книгите на Товит, Иуд, Макавейски, Премъдрост Соломонова, Исус син Сирахов, Послание на Йеремия и книга на Пророк Варуха. До XVI в. части от Католическата библия (Vulgata Sixto-Clementina), към Стария завет са били включени и трета и четвърта книга на Ездра, трета книга Макавейки, Молитвата на Манасия и 151-ви псалом на Псалмите. В днешните католически Библии липсват тези книги. Православните пък включват тези книги към Библияата си. Ако покажем различните Библии с броя на книгите им бихме казали, че: Источно православната Библия има 77 книги, с католическата Библия има 75 книги, в протестанската Библия и в Библията на свидетелите на Йехова има 66 книги, в етиопската православна Библия има 81 книги, Мормоните към Библията с 66 книги включват и 15 измислени от тях книги, наречен „Книга на Мормон” и така продължават примерите. И така примерите продължават. Както заявихме по-горе, обемът на тази книга е недостатъчен, за да изредим всички тях. Абдуллах Терджуман, който е бил свещеник на име Турмеда, обръща внимание на Матей 27:50-53, където пише: „А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).” След този стих, бившият свещеник Анселмо Турмеда, който впоследствие е приел исляма, казва: „Това описание на бедствие е напълно копирано от едно старо произведение. Това описание е написано от един еврейски историк по време на превземането и унищожаването на Йерусалим от Тит. Тези думи днес ги виждаме и в Евангелието на Матей, което означава, че те били добавени на покъсен етап.” И това от своя страна още веднъж доказва истинността на твърдението, че Евангелието на Матей не е онова Евангелие, което самият Матей е написал, и ни напомня за мистериозната личност, която е направила тези допълнения. В Библията има още много абсурди, като например: - Всезнаещия е почувствал съжаление заради потопа (Битие: 8:21) - Якуб (Яков) мир нему се е борил насън с Всемогъщия и Го победил (Битие: 32-24-30) - Лут (Лот) мир нему е извършил прелюбодейство с дъщерите си (Битие: 19-31-38) - В Песен на песните 8:1-10 има стихче, където се описва любовна порнография, драма със сбствената сестра на „уж” автора. - Също желаем да погледнете само Битие 29:21-23, Битие 38:13-29, 2 Книга на Царе 13:12-14 и Осия 4:14. Как можем да позволим децата ни да четат такива порногравски истории. Тъй като християните също осъзнават отвратителността на тези неща, те започнаха да ги изчистват от Светата Библия. Нека сега да видим начина на изразяване в Библията и онова, което тя внушава на хората. Ще изложим на показ един откъс от Битие. В тази книга става въпрос за първите хора, първите пророци и велики пейгамбери като Адам, Нух (Ной) и Ибрахим (Авраам) мир над тях. Тя дава информация и за сформирането на еврейските семейства. В 38:13-29 – където се говори за Юда, родоначалника на евреите – се казва: „И известиха на Тамар, като ѝ казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си. И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен? А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш? Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него. После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери. Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница. И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница. Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата. Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. И когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци. Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв. А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.”

Сега, моля поставете ръка върху сърцето си и отговорете на тези въпроси: „На какво учи тази книга по религия? Тя би трябвала да учи хората на онова, което е забранено и позволено; да дава информация за този и отвъдния свят; да ги порицава за лошите постъпки и да ги хвали за добрите; да говори за задълженията към Всевишния и как трябва да се държат един с друг; и да им съобщава какво е нужно за един мирен и щастлив живот. Казано накратко: Една книга по религия е книга за морала.” Кое от тези достойнства е налице в частите, които ние прочетохме? Това (което предадохме от Библията преди един абзац) е неприлична история за блудство, която влиза в порнографската категория. Тази книга, която християните и еврете наричат „свещена”, съдържа подобни аморални пасажи. В 11-а глава от втора Книга на Царе се описва Дауд (Давид) мир нему, който гледа как се къпе гола Витсавее, жената на Урия, който е един от неговите командири. Дауд мир нему се поддава на влечението и съгрешава с нея. И праща горкия мъж на война, във найожесточените ѝ мигове, за да не може да се завърне, и така да ги раздели. В много днешни европейски музеи има картини, които илюстрират как Дауд (Давид) мир нему гледа голата Витсавее и праща Урия на смърт. В европейските езици „Уриево писмо” означава „смъртна присъда” или „много лоша вест”. А европейците научават за тези истории и други подобни от книгите, който наричат свещени. На какво се учат читателите от тези книги? На мъже, които насила прелюбодействат със съпругите на свои братя; свекари, от които снахите забременяват; бащи, които извършват кръвосмешение с дъщерите си; мъже, които лягат с жените на подчинените и ги пращат на смърт! Човек направо ще се побърка! Част от християни не вярват в тези грозни истории и ги отхвърлят. В един брой от 1977 г. на списание „Plain Truth” е написано следното предупреждение: „Бъдете много внимателни, когато ще карате вашите деца да четат Светото Писание, защото то съдържа в изобилие аморални истории за блудство. Деца, които са прочели тези истории, могат да си изградят твърде погрешна представа за взаимоотношенията между членовете на едно семейство. Тези неприлични истории, съдържащи се най-вече в Стария Завет, трябва да бъдат изкарани изцяло и на децата – едва тогава – да се даде тази изчистена Библия!” Списанието добавя, че: „Библията трябва да бъде подложена на анализ, непременно, защото в този си вид тя не учи на морал, а подтиква младите към безчестие.” Известният писател Бърнард Шоу отива още по-далеч и казва: „Старият и Новият завет са най-опасните книги на света. Те трябва да бъдат сложени под здрав ключ и да не бъдат изкарани оттам никога.” Д-р Строджи в своята книга за Библията перифразира от д-р Паркър следното: „Когато човек чете Библията, той се губи сред противоречиви истории. Светото Писание съдържа множество странни имена. Особено в Битие е взето под внимание само генеалогията. Кой от кого се е родил и как се е родил, и нищо друго. За какво са ми тези неща? Каква връзка имат те с поклоненията и любовта към Бога? Как се става добър човек? Какво е Съдният ден? Кой ще ни съди и как? Какво се прави, за да се стане праведен човек? Библията говори твърде малко за тези неща. Тя основно съдържа различни легенди. Още преди да се говори за деня, се преминава на нощта.” Проф. Ф. К. Бъркит в своята книга „Canon of the New Tastement” казва: „Исус има четири различни описания във всяко едно от четирите Евангелия. Авторите на тези книги не са искали да ги съберат на едно място. Ето защо всеки от тях излага различна от останалите информация. Между тези сведения няма никаква връзка; някои писания приличат на непълни истории, а други на откъси от известни произведения.” На 582-а страница от втория том на „Encyclopedia of Religion and Ethics” пише: „Исус не е оставил книга, написана от него, нито пък е заповядал на учениците да напишат каквото и да било.” Както се вижда, тази голяма енциклопедия потвърждава факта, че четирите Евангелия нямат никаква религиозна стойност, както и че се състоят единствено от противоречиви истории, написани от различни хора. Както европейските учени и историци – а дори и християнските теолози – признават, днешните Библии са изопачени, така и враговете на религията – които отхвърлят духовните сили и са опиянени от темпа на технологичното развитие, и си нямат никакво понятие за нематериалните знания – атакуват религиите, позовавайки се на грешни пасажи от Библията. С това те искат да намерят оправдание за отричане на чудесата. Въпреки това обаче първото условие, което един християнин или мюсюлманин трябва да изпълни, е да повярва в тях. Ако човек използва своя ум, за да докаже знанията за вярата, които са извън обхвата на ума, ще бъде въвлечен в тяхното отричане. Човек става враг на онова, което не знае или не може да разбере. От друга страна, християните днес, които напълно са загубили вяра в достоверността на Библията, не вярват в нищо, което пише в тази книга, и се отклоняват към атеизма. Как горките християни да повярват в днешната Библия, защото както и вие осъзнахте ясно: 1- Библията съдържа много малко откъси, които могат да бъдат приети за слово на Всевишния. 2- Някои думи от Библията не са слово на Всевишния, а са думи на пророци, като са споменати и техните имена. 3- В Библията са добавени много слова, за които не е ясно кой ги е казал. 4- Лично християнските теолози приемат, че към историите на апостолите са вметнати много приказки и легенди. 5- Сведенията на четирите Евангелия относно житето на Иса (Исус) мир нему не съвпадат. 6- Някои Евангелия, като това на Варнава, в което има истински слова от оригиналното Евангелие, са унищожени от християните. 7- Библията е изложена на многократни преразглеждания и промени от духовни събори. Това продължава и днес. Библията има над 1200 версии. Всеки събор за преразглеждане на Библията стига до заключението, че предишната Библия съдържа много сериозни грешки. 8- Императорите и кралете са давали заповеди за промяна на Библията и техните нареждания са били осъществявани. 9- Изразът в Библията е далеч от това да бъде слово на Всевишния. Особено някои пасажи в Стария Завет, както видяхме и примери за това по-горе, са толкова нецензурни, че не са подходящи за четене от деца. 10- Европейските християнски списания пишат, че има 50 000 грешки в Библията. Днес христяните, за да коригират най-тежката неточност, т.е. идеята за Троицата, полагат всички усилия. 11- Дори християнските теолози също приемат, че днешната Библия не е слово на Господ, а човешко произведение.

**makebulgar** · Януари 22, 2020

Ако Библията очевидно не е божие слово, то тогава съществува ли Бог?

Дори и най-старите еврейски текстове на които се базира Библията са разкази писани по същия начин от хора.

**Сонер** · Януари 22, 2020

Преди 3 часа, makebulgar said:

Ако Библията очевидно не е божие слово, то тогава съществува ли Бог?

Дори и най-старите еврейски текстове на които се базира Библията са разкази писани по същия начин от хора.

Моето вярване е по следния начин

Аз вярвам, че Всевишния винаги е пращал пророци за да предупреди хората и книги но хората със течение на времето са изопачавали книгата, учението на пророка и т.н.

Аз напълно не отричам Библията, просто подчертавам че с течението на времето Библията е много пъти е изопачен

Относно дали има Бог?

ами... ако пуснем всички частици на телефона в реката нема как да се съединят и да се получи телефон. Така и според мен няма как без създател всимко това по такъв прекрасен начин да се получил

т.е. рисунка без художник няма

laplandetza · Януари 22, 2020

Преди 1 минута, Сонер said:

Моето вярване е по следния начин

Аз вярвам, че Всевишния винаги е пращал пророци за да предупреди хората и книги но хората със течение на времето са изопачавали книгата, учението на пророка и т.н.

...

Ако Бог е Всесилен зa6tо му е да се занимава с посредници, а не си хортува с хората тет а тет, искренно и лично, както Отец с дяцата си.

**Димитър Йорданов** · Януари 22, 2020

Ако имаше бог той щеше да намери начин да покаже и докаже своето съществуване на всички хора по земята. Ако имаше ДОБЪР бог той щеше да направи така, че дори и съществата надарени със свободна воля - хората да не вършат злини едни спрямо други или да унищожават и рушат, освен в случаите в които това е свързано с тяхното оцеляване. Ако имаше абсолютен всесилен бог, тогава нямаше да има спорове кой от всичките "богове" е истинския и единствен, а всеки един от нас щеше да ЗНАЕ, че има и кой е той. И тогава нямаше да има нужда от морков (рай) и тояга (ад) за да правиш каквото се иска от теб според този бог. Отделно всеки един човек без значение дали вярва или не щеше да знае, че има и да общува с този бог. И понеже е всесилен според вярващите щеше да намери начин дори и ограничени същества като нас да го разбират ясно и точно без да се налага да се тълкуват думите му).

**Сонер** · Януари 22, 2020

Преди 2 часа, laplandetza said:

Ако Бог е Всесилен зa6tо му е да се занимава с посредници, а не си хортува с хората тет а тет, искренно и лично, както Отец с дяцата си.

Ще дам пример с йерархията на държавата

Р. Радев президент на България той трябва ли да докажи себе си трябва ли село по село да се разхожда и да обеснява кои закони са приети в мин. Съв?

Не нали?

Посредством факс заповедите отиват първо в областите после в общините от там на селата и градовете има си йерархия

На времето хората дори не са познавали лицето на управниците ние сега виждаме по телевизията

Смисъл нещата са пак така

просто изпраща пратеници предупредители а и им давал чудеса

Когато Всевишния е създал човека, Той му е дал разум и способността да мисли. Думите на ислямските учени, Аллах да е доволен от всички тях, наричащи човека „хайван-и натик”, т.е. мислещо създание, и философията на Рене Декарт (Картезий), изразяваща се с думите: „Мисля, следователно съществувам”, са ясен израз на този факт. Най-големите разлики между човека и другите същества се състоят в това, че той има душа, освен тяло, може да мисли и оценява всички събития, да взема решения и да изпълнява, да различава доброто от злото, да осъзнава грешката си и да изпитва съжаление за нея, и още други подобни превъзходства. Но въпросът е дали човека е в състояние да използва това много ценно качество без наличие на водач (без някой да го напътва)? Може ли да намери правилния път и да опознае Създателя? Разнищвайки историята, ние ще видим, че когато хората не са следвали някой водач, изпратен от Всевишния, те винаги са се отклонявали в грешни пътища. Човек със своя ум е осъзнавал съществуването на Притежателя на голямата сила, т.е. Създателя, Който го е създал, но не е можел да намери пътя към Него. Тези, които не са чували за пророците, първо потърсили Създателя около себе си. Помислили за творец слънцето, което е имало най-голяма полза за тях, и започнали да му се покланят. Покъсно, виждайки големите природни сили, ураганите, пожарите, бурните морета, вулканите и подобните на тях, те са ги помислили за помощници на Създателя и започнали да правят изображения в тяхна чест. Оттук са се появили и идолите. Хората са изградили различни статуи, започнали да се плашат от тяхната ярост и принасяли животни в тяхно име, а понякога дори и хора. След всяко ново събитие те са увеличавали и броя на идолите. При появата на исляма е имало 360 идола около и в Каабе. Казано с други думи, човекът – само със собствени усилия – никога не е успял да опознае Създателя си, Който е единствен, изначален и безкраен. Дори и днес все още има хора, които се кланят на слънцето и огъня. Това не бива да ни учудва, защото без водач (в тъмнината) не може да се намери правилния път. В Свещения Коран, в сура Исра:15 по смисъл се казва: „... И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.” Аллаху теаля (Всевишния Аллах) е изпратил на земята пророци, мир над тях, за да научи Своите раби как да използват техните разум и мисъл. Проводил ги е, за да оповести за Своето единство и разграничи доброто от злото. Пророците, по отношение на човешки качества, са хора като нас. Те също ядат, пият, спят и се изморяват. Това, което ги отличава от нас, е, че техните интелектуални възможности и способността да разсъждават са много високи. Те имат чист характер и притежават силата да ни предават повелите на Всевишния. Заповедите и забраните на Всевишния се наричат религия.

**makebulgar** · Януари 22, 2020

Преди 2 часа, Сонер said:

Аз напълно не отричам Библията, просто подчертавам че с течението на времето Библията е много пъти е изопачен

Наистина е много изопачена, но така е с всяка книга или легенда, която се предава устно или писмено през вековете.

При Корана нещата са аналогични и той не е изключение. И той е написан от хора, в него се разказват много истории които откриваме в други по-стари книги и легенди, и много от тях са взети и адаптирани за нуждите на новата книга.

laplandetza · Януари 22, 2020

Преди 23 минути, Сонер said:

Ще дам пример с йерархията на държавата

...

Ахаа, ето стигнахме къде било заровено кучето, тъй значи, земния ни ред повтаря Божествения, той е спуснат от Горе и неподлежи на съмнение и оспорване.Никакво роптане, никакви Революции, има си йерархия , Бог иска Послушание, Смирение , нали така, .............. в тоя случай мога ли му е..а ма.......та на ши...........я Ви Бог !

**Сонер** · Януари 22, 2020

Преди 8 минути, makebulgar said:

Наистина е много изопачена, но така е с всяка книга или легенда, която се предава устно или писмено през вековете.

При Корана нещата са аналогични и той не е изключение. И той е написан от хора, в него се разказват много истории които откриваме в други по-стари книги и легенди, и много от тях са взети и адаптирани за нуждите на новата книга.

При корана не се казва че тези са нови неща казва се припомнете си

Т.е. при корана корана описва себе си като книга която потвръждава предишните писания а относно дали е изопачен ами можем да сравним със първите версии

**makebulgar** · Януари 22, 2020

Преди 2 часа, Сонер said:

Относно дали има Бог?

ами... ако пуснем всички частици на телефона в реката нема как да се съединят и да се получи телефон. Така и според мен няма как без създател всимко това по такъв прекрасен начин да се получил

т.е. рисунка без художник няма

Да се доказнват подобни конструкции като Бог - всеможещ, всевиждащ, създател, и т.н., чрез подобни слаби и необмислени примери е нелепо. Още повече във форум където се обсъждат нещата научно.

Телефона наистина има създател, и това е човека. Човека е създал и хартията и молива с който художника рисува рисунката. Човекът е създал и хартията на която е написан Корана. Всички тези неща са създадени от хората след хилядолетия опити и грешки, а не са му дадени от някой по-виш създател.

Според научните изследвания и открития хората и останалите живи същества не са създадени от някакъв върховен създател, а са плод на ядрени и химични реакции, на милиарди години синтез на вещества и на милиарди години еволюция на живата материя. И за всички тези неща си има доказателства, а не се разчита при доказването им на сляпа вяра или на нелепи примери и съпоставки.

Катъра не е създаден от някой всевишен създател, а е създаден от нелепото смесване на два близко родствени вида еволюирали от един предшественик. Не съществува създател на коня, създател на магарето и създател на катъра, според науката.

**makebulgar** · Януари 22, 2020

Преди 49 минути, Сонер said:

Когато Всевишния е създал човека

За съжаление това твърдение, че човека е създаден от някой всевишен, достига до нас единствено чрез книги написани от хора и чрез думи изказани от хора. Тоест, доколкото установихме, че и книгите и думите на хората се изменят и изопачават волно или неволно през вековете, то тези писания и устни легенди не доказват твърдението, че някакъв всевишен е създал човека и всичко останало.

Ако уповаваме вярата си на една единствена книга била тя Библията или Корана е напълно възможно да се окаже че сме вярвали в изопачени и видоизменени стари легенди и събития, които в миналото са имали съвсем различен смисъл от този който четем и вярваме.

По-добре е да уповаваме вярата си примерно на 10 000 научни книги в които хората са дискутирали, обсъждали и анализирали хиляди теми за света, откривайки всеки път нещо ново или затвърждавайки старите открития. Малко по-трудно е това и изисква доста четене - много повече от това да прочетеш една книга с видоизменени стари поучения и истории.

Редактирано Януари 22, 2020 от makebulgar

**Сонер** · Януари 22, 2020

Какво голямо чудо е, че хората могат да живеят, благодарение само на гравитационната сила, върху кръгла сфера с леко сплеснати полюси. Тя е пълна с огън и сама се върти в пространството с голяма скорост. И колко изумителна е силата, от която планините, скалите, моретата, живите същества и растенията (около нас) се появяват, развиват и разкриват многобройни свойства. Част от животните ходят по земята, други летят във въздуха, а трети живеят във водата. Слънцето произвежда голямата топлина, която може да си представим. То влияе върху развитието на растенията и води до химични промени в някои от тях. Така става причина за появата на брашното, захарта и на още какви ли не вещества. Въпреки това, земята е само едно малко творение във Вселената. Слънчевата система, която се състои от планети, въртящи се около Слънцето, и към която принадлежи и нашата Земя, е една от безбройните системи в рамките на Вселената. Да дадем малък пример, за да обясним огромната сила и мощ в космоса. Последният невероятен източник на енергия (получен от човека) е атомната енергия. Тя се отделя при разпадане или съединяване на атоми. Ако се сравни обаче, ще се види, че енергията, освободена при големите земни трусове, е поголяма от енергията на десетки хиляди атомни бомби, които хората смятат за „най-големи източници на енергия”. Човек дори не осъзнава колко изумителна фабрика и лаборатория е собственото му тяло. В действителност дишането, само по себе си, е невероятно химично събитие. Кислородът, поет от въздуха, изгаря хранителните вещества в тялото и се изкарва от него под формата на въглероден диоксид. Храносмилателната ни система е като промишлено предприятие. Хранителните вещества и течностите, които приемаме през устата, се раздробяват и смилат в стомаха и червата. Частта, полезна за тялото, се прецежда през тънките черва и се прелива в кръвта, а утайката се изхвърля. Този необикновен процес се извършва (с голяма прецизност) непрекъснато и автоматично, при което тялото работи като завод. Човешкото тяло съдържа системи, които произвеждат различни видове вещества с много сложни формули и системи, които осъществяват различни химични реакции. Някои правят анализ, други лекуват, трети пречистват, четвърти унищожават отрови и лекуват рани, а пети прецеждат различни вещества и дават енергия. Освен тях съдържа и безупречна мрежа за електроенергия, манивелна система, електронен компютър, система за алармиране, за поемане на светлина и звук, за осъществяване на напрежение, за регулиране, както и система за борба срещу микроорганизми и тяхното унищожаване. А сърцето е изумителна и непрестанно работеща помпа. Преди време европейците са казвали, че: „Човешкото тяло се състои от много вода, малко калций, малко фосфор и малко органични и неорганични вещества. Ето защо човешкото тяло струва пет – десет лири.” Но днешните изчисления в американските университети показват, че различните ценни хормони и ензими, и множеството органични вещества, които човешкото тяло произвежда непрекъснато, са на стойност (най-малко) милиони долари. Както казва един американски професор: „Ако бяхме опитали да направим система, която да произвежда такива ценни вещества – автоматично и в определен ред – всички пари на света нямаше да стигнат за финансиране на това начинание.” Наред с тези материални съвършенства, човек притежава и много невероятни нематериални (духовни) сили, като разбиране, мислене, наизустяване, спомняне, отсъждане, вземане на решения и обичане. Невъзможно е човек да оцени стойността на тези сили. Това означава, че човек има душа, редом с тялото му. Последното умира, но душата остава. Ако погледнем с внимание към света на животните, разтенията и микро организмите, безкрайната мощ на Всевишния съвсем ще ни изуми. Някои живи същества са толкова малки, че могат да се видят само под микроскоп. За да бъдат видени някои обаче (например за изследване на вирусите) е нужен електронен ултрамикроскоп, който увеличава един милион пъти. Количеството изкуствена коприна, произвеждана от най-големите фабрики, и то с различни машини, е далеч под тази на малката копринена буба. Ако увеличим миниатюрната цикада до размера на уредите за възпроизвеждане на звук, (според деликатни изчисления) възпроизведеният шум ще разбие стъклата и събори стените! По същия начин, ако една светулка се увеличи до размера на голяма улична лампа, животното ще освети цяла улица, сякаш е ден. Възможно ли е да не се изпитва възхищение пред такива съвършени и невероятни произведения? Те не са ли достатъчни да разкрият съществуването, величието, великолепието и силата на Господа? Следователно тази Вселена, от която ние виждаме само една много малка част, си има Създател с твърде невероятна сила. Тя не би могла да се проумее с нашите умове. Този Създател не се променя и съществува винаги. Първата основа на всички религии е вярата в съществуването на Създателя. Когато гледаме наоколо и четем книги по история, ние виждаме как някои неща (тела, обекти) изчезват и се появяват други. Нашите предци (предишните народи), техните сгради и градове са изчезнали и след нас ще продължат да се появяват други. Според научните ни познания, има сили, които причиняват тези огромни промени. Невярващите във Всевишния казват: „Тези неща ги прави природата. Всичко е създадено от природните сили.” Ние ги питаме: „Силите на природата ли събират частите на колата? Да не би те да са дошли на едно място като купчина смет, която е събрана от течащата вода и вълните? Природните сили ли задвижват колата?” При този въпрос невярващите няма ли да ни се разсмеят и кажат: „Може ли такова нещо? Колата е произведение на изкуството. Изградена е от много хора, които са работили заедно и усърдно. В процеса на работата са използвали своя разум, правили са изчисления и планове. Колата се управлява от шофьор, който я кара внимателно, ползва ума си и се подчинява на правилата на движение по пътищата.” Подобно на това, всяко създание в природата е произведение на изкуството. Едно листо от дърво е като поразителна фабрика. Песъчинката или живата клетка са изложба на изящни изкуства, които днешната наука проумява в много малка степен. Това, с което се хвалим днес и наричаме „научни открития” и „научни успехи”, всъщност е „виждане” и „копиране” на някои от тези изящни изкуства в природата. Дори английският лекар Дарвин, когото атеистите изтъкват като свой лидер, през 1860-та година в едно интервю с Аса Грей е казал: „Всеки път, когато мисля за структурата на окото, сякаш ще се побъркам от учуда.” Възможно ли е човек, който не приема, че колата може да се появи случайно от силите на природата, да каже, че Вселената – която от край до край е дело на изкуството – е създадена от природата? Разбира се, че не може да каже това. Нима не ще осъзнае, че е създадена? Не е ли невежество и глупост да се твърди, че: „Природата е създала… Случайно е станало.” Невежи и в противоречие с научните познания са думите на онези, които твърдят, че всички тези безброй същества са възникнали случайно. Сега нека да приведем пример! Нека в една чанта да поставим десет камъчета, номерирани от едно до десет. Нека после с ръка да се опитаме (без да гледаме) да ги извадим от торбата, едно по едно и то поред. Т.е. първо номер едно, после номер две и най-накрая десет. Ако някое извадено камъче не следва този ред на номерата, всички камъчета (изкарани дотогава) веднага да ги пуснем обратно в чантата. И да започнем пак отначало, като се стремим да започнем от едно. Вероятността да се извадят камъчетата последователно (по реда на номерата) е едно към десет милиарда. Ако вероятността за подреждане на камъчетата по ред на номерата е толкова ниска, то няма възможност и вероятност безбройните системи във Вселената да са се образували случайно. Ако човек, който не знае да борави с пишеща машина, натисне клавишите на случаен принцип, нека да кажем пет пъти, до каква степен би било възможно получената петбуквена дума да изразява някакъв смисъл на български или на друг език? Ако искаме да образуваме дума чрез необмислено натискане на клавишите, ще бъде ли възможно да се въведе смислено изречение? Ако напишем страница или книга със случайно натискане на клавишите, то може ли да се нарече разумен онзи човек, който очаква, че страницата и книгата ще имат определена тема? Телата (обектите) престават да съществуват и на техни места се появяват други. Според най-новите ни познания по химия сто и осемнадесетте елемента не изчезват никога – променя се само структурата им. Радиоктивните процеси обаче ни показват, че елементите и дори техните атоми изчезват, и материята се превръща в енергия. Немският физик Айнщайн е изчислил математическата формула на това явление. Промяната на телата и тяхната поява едни от други не може да е дошла от безкрая. Не може да се каже, че: „Така е било винаги и така ще продължи да бъде.” Тези промени си имат начало. Да се каже, че промените имат начало означава, че съществуването на веществата има начало и че първите са създадени от небитието, когато нищо не е съществувало. Ако първите вещества не са били създадени и ако тяхната поява (едни от други) продължаваше до безкрайни начала, то тази Вселена непременно щеше да не съществува. Защото, за да може Вселената да съществува в безкрайните начала, трябва изграждащите я вещества да съществуват преди нея. А за да съществуват те, е нужно да има други преди тях. Т.е. съществуването на следващото зависи от съществуването на предходното. Ако предходното не съществува, няма да съществува и следващото. „Безкрайно начало” означава „липса на начало”. Да се каже съществуване в безкрайните начала e равносилно на това да се каже, че няма първо, т.е. начално същество. Ако няма първо същество то следващо също не може да има. И ако беше така нищо нямаше да съществува никога. Не може да съществува безкрайна верига от същества, в която всяко от тях изисква наличие на друго, съществуващо преди него, за да може да съществува то самото. От това следва, че всички те би трябвало да не съществуват. Сегашното съществуване на Вселената доказва, че тя не е дошла от безкрая и че има първо творение, което е било създадено от нищото. Ние трябва да повярваме във факта, че Вселената е създадена от небитието и че е дошла до днес постепенно, появявайки се от това първо творение. Някои отричат съществуването на Твореца и твърдят, че всичко се появява от само себе си чрез природата. Такива хора казват: „Във всички религиозни книги пише, че земята е създадена в рамките на шест дни. Въпреки това, днешните изследвания, особено сложните изчисления с радиоизотопи, показват, че земята се е появила преди милиарди години.” Появата на земята преди милиарди години не ни дава информация за колко дни е създадена тя, за да може тези твърдения изобщо да имат някаква стойност. Шестте дни, известени в свещените книги, каква връзка имат с деня, който продължава 24 часа? Двадесет и четиричасовият ден е време, използвано от хората. Ние не знаем продължителността на деня, споменат в свещените книги. Всеки един от тези шест дни може да е бил геоложки период, който да продължава много векове според единиците, които приемаме ние. В Свещения Коран, пети айет на сура Седжде по смисъл се казва: „Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.” В 2 Петър трета глава осми цитат от Новия завет на Библията се казва: „Но това да не бъде скрито от вас, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.” Ние не може да знаем кога е сътворен Адам мир нему, първият човек и пророк. Не може да твърдим, че човек е бил на земята от първия ден на самото ѝ създаване. Човек е дошъл на земята със заповед и сътворяване от страна на Всевишния. Невъзможно е да се приеме, че неандарталецът (първият човек според еволюционната теория на Дарвин) се е превърнал в днешния човек с течение на времето. Алогично и ненаучно е да се твърди, че първоначално човек е ходел на четири крака и се е изправил след много векове. Защото за това примитивно същество би било невъзможно да достигне до сегашното съвършенство на човека. Еволюционната теория е просто една измама, скрита под маската на науката и защитавана единствено с цел да се съживи материалистическата философия. Тя е една измама, която се основава не на науката, а на промиването на мозъци, пропаганда и фалшификации. Най-ясното доказателство, че предложеният от еволюционната теория сценарий не се е разиграл, е фосилният регистър. Според еволюционната теория всички живи организми са се видоизменили един от друг. С течение на времето един по-ранен вид се превръща в друг и т.н., докато се появят всички останали видове. Според теорията това превръщане обхваща един процес, продължаващ милиарди години и напредващ стъпка по стъпка. В такъв случай трябва да са се формирали и живели безброй междинни видове в периода на дългото превръщане, за което се говори. В „Произходът на видовете” Дарвин обяснява това така: „Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинни форми, които свързват видовете… И доказателствата за тяхното съществуване могат да бъдат намерени единствено сред откритите останки.” Но Дарвин, пишейки тези редове, е съзнавал, че останките на тези междинни форми не са били намерени. Също така е виждал, че това води до една безизходица за неговата теория. Затова, в главата „Трудностите на теорията” от книгата му „Произходът на видовете”, той пише следното: „Ако наистина видовете са се видоизменили чрез бавни подобрения от другите видове, то защо не попадаме на безброй междинни форми? Защо природата не се намира в един хаос, а е точно подредена и всяко нещо е на мястото си? Трябва да има безброй междинни форми, но защо не ги намираме в нито един от безбройните земни слоеве… Но защо сега не можем да открием тясно свързани междинни видове, при положение, че в преходните периоди е имало преходни условия на живот? Тази пречка от доста време ме обърква.” Единственото обяснение на Дарвин по отношение на тази безизходица е, че откритите по негово време останки били недостатъчни. Той твърди, че когато откритите вкаменелости бъдат изследвани по-детайлно, липсващите междинни форми задължително ще бъдат открити. Вярвайки в това предсказание на Дарвин, еволюционистите от средата на 19 век насам търсят тези междинни форми по цял свят, извършвайки интензивни изследвания на останки. Те правят опити да представят някои от направените открития като доказателство за теорийте си. Някои от тези открития ги развълнуват. Но с течение на времето ще стане ясно, че това вълнение е било напразно. Нека да даваме пример с археоптерикса. Едно от откритията, които кара еволюционистите да се развълнуват е фосилната птица, наречена археоптерикс. Според тях археоптерикс е прародител на съвременните птици и е живял преди 150 милиона години. Според теорията една част от малките динозаври като велоцирапторите и дромеозаврите в процеса на развитието си, придобиват крила и започват да летят. Археоптериксите са първите организми, отделили се от предците си динозаври и започнали да летят. Тази история се разказва почти във всяко еволюционно издание. Всъщност последните изследвания направени върху останките на археоптерикс, показват, че това животно в никакъв случай не е междинна форма, а е вид птица, чиито представители са изчезнали и която притежава малко по-различни характеристики от тези на съвременните птици. Тезата, че археоптерикса е лошо летяща “полуптица”, се обсъждаше доста по-често в еволюционните среди до неотдавна. Като най-голямо доказателство за това, че тази птица не може да лети, се посочва липсата на sternum, т.е. на гръдна кост. (Гръдната кост се намира под гръдния кош и за нея са закрепени мускулите, необходими за летене. В днешно време всички птици, способни или неспособни да летят, притежават такава гръдна кост.) Само че откритата през 1992 година седма вкаменелост на археоптерикс предизвиква голям смут в еволюционните среди. Защото тази вкаменелост има гръдна кост, наличието на която еволюционистите дълго време отричаха. В списанието „Nature” това ново откритие е описано по следния начин: „Неотдавна откритата седма вкаменелост на археоптерикс показва съществуването на триъгълна гръдна кост, поставяна дълго време под съмнение, но никога преди това документирана. Способността на тази птица да лети на дълги разстояния все още е предмет на спекулации, но съществуването на гръдна кост показва наличието на силни летателни мускули.” Това откритие превръща най-основната опора на твърдението, че археоптерикса е полуптица неспособна да лети, в недействителна. От друга страна, едно от най-важните доказателства, че археоптерикс е птица, способна да лети в истинския смисъл на думата, е структурата на перата й. Асиметричната структура на перата на археоптерикса, която не се различава от тази на съвременните птици, показва, че животното може перфектно да лети. Както твърди известният палеонтолог Карл О. Дънбар, „благодарение на своите пера Archaeopteryx трябва да бъде класифициран като птица .” Друг факт, който произтича от наличието на пера у археоптерикса е, че този организъм е топлокръвен. Както е известно, влечугите и динозаврите са студенокръвни животни, т.е. те са организми, които сами не могат да регулират телесната си температура, а тя се влияе от околната среда. Една от функциите на перата на птиците обаче е поддържането на телесната температура. Ето така, наличието на пера у археоптерикса показва, че той е истинска птица, която се нуждае от поддържане на телесната температура. Двете най-съществени точки, върху които се опират еволюционистите, като представят археоптерикс като междинна форма, са ноктите върху пръстите на предните крайници и зъбите в устата на това животно. Това, че животното има нокти и зъби, е вярно, но тези особености не доказват, че този организъм има нещо общо с влечугите. По същия начин и двата вида птици - Турако и Хоацин, срещани днес, имат нокти, служещи им за захващане за клоните. Но нито един от тези организми не притежава отличителните черти на влечуго, те са просто птици. Поради тази причина твърдението, че археоптерикс е междинна форма, защото притежава нокти върху пръстите на предните си крайници, е неоснователно. Зъбите в устата на археоптерикс също не го правят междинна форма. Казвайки, че тези зъби са отличителна черта на влечугите, еволюционистите подтикват една умишлена заблуда. Защото те въобще не са типични за тях. Днес някои влечуги имат зъби, други пък нямат. Нещо повече, археоптерикс не е единственият вид птица, която има зъби. Истина е, че днес не живеят птици със зъби, но когато погледнем към фосилните данни, било то от периода, когато е живял археоптерикс, било то след това или дори до неотдавна, ще видим, че е имало една отделна група птици, наричана “птици със зъби”. Докато еволюционистите в продължение на десетилетия представяха археоптерикс, като най-голямото доказателство за еволюционния сценарий на птиците, намерените през последно време вкаменелости показват несъстоятелността на сценария и от друга гледна точка. Двама палеонтолози - Лианхай Хоу и Зонг Зоу, през 1995 г. извършват проучвания в Института за гръбначна палеонтология в Китай и откриват нова фосилна птица, която наричат Конфуциусорнис. Тази птица, приблизително на същата възраст като археоптерикс (около 140 млн. г.), няма зъби, а човката и перата й имат същите особености като тези на съвременните птици. Тази птица, чийто скелет е идентичен с този на съвременните видове, подобно на археоптерикс има нокти върху пръстите на предните си крайници. При нея се наблюдава и структурата, наречена „pygostyle”, която подпомага опашните пера. С една дума, това създание, което е на същата възраст като археоптерикс, изключително много прилича на съвременните птици. Този факт обезсилва всички тези на еволюционистите, които твърдят, че археоптерикс е първичният прародител на птиците. Една друга вкаменелост, намерена в Китай през ноември 1996 г., предизвика още по-голяма бъркотия. Съществуването на тази 130 млн. годишна птица, наречена Лиаонингорнис, беше обявено в списание „Science“ ” от Л. Хоу, Л. Д. Мартинн, и Алан Федуся. Лиаонингорис притежава гръдна кост, на която са закрепени летателните мускули точно както при съвременните птици. Това създание не се различаваше от съвременните птици и по останалите си особености. Единствената разлика са зъбите в устата му. Това показва, че птиците със зъби въобще не притежават първична структура, така както еволюционистите твърдят. Друга вкаменелост, която опровергава еволюционните твърдения отнасящи се до археоптерикс, беше Еоалулавис. Структурата на крилете на еоалулавис, за който се твърдеше, че е 30 милиона години по-млад от археоптерикс, т.е. на 120 милиона години, беше също забелязана и при бавно летящите съвременни птици. Това доказва, че преди 120 милиона години в небето са летели птици, които не са се различавали по много аспекти от съвременните. И с тези факти окончателно бе доказано, че Archaeopteryx и останалите древни птици не са междиннни форми. За това, да се вярва в еволюционната теория е най-голямата грешка на човека. Всички религиозни книги съобщават, че първият човек е бил хомо сапиенсът, т.е. съществото, което е можело да ходи на два крака и да мисли. И наистина, както вече беше посочено, дори Дарвин не е успял да докаже, че онова четирикрако същество, което е нямало разлика от животно, е било способно да се превърне в днешния човек. Всички религиозни книги показват, че първият човек е Адем [Адам] (мир нему). Съобщават, че той е орал с вол и сеел жито. Оттук разбираме, че първият човек е бил в състояние да строи къща за себе си, да сее жито, да опитомява говеда и да прибира реколта, вместо да живее в пещери. Освен това е бил в състояние да получава вахий (откровение). Тези неща разкриват, че първият човек е създаден, когато земята е била вече доста развита, и че той няма нищо общо с четириногите същества от пещерите. И след всички доказателства накратко можем да кажем, че рисунка без художник не може да се появи. Така и по същия начин възможноста да се създаде цялата вселена, по най-съвършения начин от само себе си е невъзможно!

**makebulgar** · Януари 22, 2020

Преди 50 минути, Сонер said:

Т.е. при корана корана описва себе си като книга която потвръждава предишните писания а относно дали е изопачен ами можем да сравним със първите версии

Ако Корана е изопачена версия на предишни писания, то тогава няма как да твърдим, че Корана не е изопачен!

Иначе, се оказва че Корана не е един и има различни негови версии. Който твърди, че няма различни версии, значи твърди че няма различни течения в исляма, а това не е вярно. Както знаем има сунити, шиити, алевити, суфи и други, тъй че Корана често се чете по различен начин.

Проблеми с автентичността на Корана - https://bg.wikiislam.net/wiki/Проблеми_с_автентичността_на_Корана

Тъй като създателят на темата явно вярва в Корана, ще е добре да се смени името на темата и то да стане: Несъответсвията и противоречията в Библията и Корана.

От научна гледна точка двете свещени книги представляват сходни източници за вярата на хората, като те произлизат от един географски и културан ареал, и в тях се разказват сходни истории от миналото.

Редактирано Януари 22, 2020 от makebulgar

**Янков** · Януари 22, 2020

Преди 7 минути, makebulgar said:

Ако Корана е изопачена версия на предишни писания, то тогава няма как да твърдим, че Корана не е изопачен!

Иначе, се оказва че Корана не е един и има различни негови версии. Който твърди, че няма различни версии, значи твърди че няма различни течения в исляма, а това не е вярно. Както знаем има сунити, шиити, алевити, суфи и други, тъй че Корана често се чете по различен начин.

Тъй като създателят на темата явно вярва в Корана, ще е добре да се смени името на темата и то да стане: Несъответсвията и противоречията в Библията и Корана.

Браво на теб. Чак сега ли се усети, че човека си прави религиозна пропаганда?

На мен ми е интересно, защо модераторите го пренебрегват?

laplandetza · Януари 22, 2020

Преди 3 часа, Янков said:

Браво на теб. Чак сега ли се усети, че човека си прави религиозна пропаганда?

На мен ми е интересно, защо модераторите го пренебрегват?

Той не е много <остър> човек, Исляма, аз съм по рождение мюсщлманин, го ползваме като религиозна мрежа и то основно да влияе на примитивите, мангалите, кретените, а той колегата в научен форум ще развява Корана, със същия успех ще е да ходи проповядва въздържание в некой бардак с червени фенери..........

**Янков** · Януари 22, 2020

Преди 1 час, laplandetza said:

Той не е много <остър> човек, Исляма, аз съм по рождение мюсщлманин, го ползваме като религиозна мрежа и то основно да влияе на примитивите, мангалите, кретените, а той колегата в научен форум ще развява Корана, със същия успех ще е да ходи проповядва въздържание в некой бардак с червени фенери.

Нищо което да не знам. Аз съм израснал в "смесен" район и имам за приятели много мюсюлмани. И повечето от тях, ако го прочетат, има риск да умрат от смях.

Нямам нищо против исляма, но определено не съм съгласен тук да се развива религиоазна пропаганда.

Ако е толкова мераклия, да си направи сайт човека. Но този форум, се нарича "Форум наука" и или трябва да се защитава това наименование, или да се приемат принципни противоречия.

Нямам нищо против Библията да бъде подлагана на критика (въпреки че съм вярващ християнин) смятам че мненията на колегата Сонер, се отнасят до "безкрайна" критика на дадена религия и до безкрайна липса на критика, спрямо друга религия.

В интерес на истината, трябва да отбележа и неразбираема за мен толерантност към управата на форума, относно поведението на дадени членове на този форум.

**Сонер** · Януари 22, 2020

Преди 5 часа, makebulgar said:

Ако Корана е изопачена версия на предишни писания, то тогава няма как да твърдим, че Корана не е изопачен!

Иначе, се оказва че Корана не е един и има различни негови версии. Който твърди, че няма различни версии, значи твърди че няма различни течения в исляма, а това не е вярно. Както знаем има сунити, шиити, алевити, суфи и други, тъй че Корана често се чете по различен начин.

Проблеми с автентичността на Корана - https://bg.wikiislam.net/wiki/Проблеми_с_автентичността_на_Корана

Тъй като създателят на темата явно вярва в Корана, ще е добре да се смени името на темата и то да стане: Несъответсвията и противоречията в Библията и Корана.

От научна гледна точка двете свещени книги представляват сходни източници за вярата на хората, като те произлизат от един географски и културан ареал, и в тях се разказват сходни истории от миналото.

Тези различия изобщо не са причина са теченията отивайте в иран ирак пакистан един и същ коран във видеото са показани различните кърати а с тия неща всички мюсюлмани са запознати които со чели тефсири

в исляма наука наречена тефсир тълкува Корана въз основа на предадените различни четения ето аз сам да ви давам примери

Някои примери за различните четения: 1. Примери за различни четени думи: - Сура Фатиха:4 имам Хафс е прочел (مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ) , по смисъл „Владетеля на деня на религията [т.е. Съдния ден]”, а имам Верш е прочел (مَلِكِ يَوْمِ الدِّينِ) , по смисъл „Царя на деня на религията [т.е. Съдния ден]”. - Сура Бакара:9 имам Хафс е прочел (يُخَادِعُونَ اللَّهَ وَالَّذِينَ آمَنُوا وَمَا يَخْدَعُونَ إِلَّا أَنفُسَهُمْ وَمَا يَشْعُرُونَ) , по смисъл „Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.”, а имам Верш е прочел (يُخَادِعُونَ اللَّهَ وَالَّذِينَ آمَنُوا وَمَا يُخَادِعُونَ إِلَّا أَنفُسَهُمْ وَمَا يَشْعُرُونَ) по смисъл „Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала те се стремят да мамят само себе си, без да усетят.”. - Сура Бакара:10 имам Хафс е прочел (وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ بِمَا كَانُوا يَكْذِبُونَ) , по смисъл „За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.”, а имам Верш е прочел (وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ بِمَا كَانُوا يُكَذِّبُونَ) , по смисъл „За тях има болезнено мъчение, защото лъжат.”. - Сура Бакара:184 имам Хафс е прочел (وَعَلَى الَّذِينَ يُطِيقُونَهُ فِدْيَةٌ طَعَامُ مِسْكِينٍ) , по смисъл „И за кото не могат – откуп, да нахранят бедняк”, а имам Верш е прочел (وَعَلَى الَّذِينَ يُطِيقُونَهُ فِدْيَةٌ طَعَامِ مَسَاكِينَ) , по смисъл „И за кото не могат – откуп, да нахранят бедния човек”. - Сура Ал-и Имран:146 имам Хафс е прочел (وَكَأَيِّن مِّن نَّبِيٍّ قَاتَلَ مَعَهُ رِبِّيُّونَ كَثِيرٌ) , по смисъл „И колко пророци и набожени се сражаваха огромни множества...”, а имам Верш е прочел (وَكَأَيِّن مِّن نَّبِيٍّ قُتِلَ مَعَهُ رِبِّيُّونَ كَثِيرٌ) , по смисъл „И колко ограмно множества – пророци и набожени – убиваха [сражавайки се]”. - Сура Маиде:67 имам Хафс е прочел (وَإِن لَّمْ تَفْعَلْ فَمَا بَلَّغْتَ رِسَالَتَهُ) , по смисъл „Ако не оповестиш Неговото послание”, а имам Верш е прочел (وَإِن لَّمْ تَفْعَلْ فَمَا بَلَّغْتَ رِسَالَتِهِ) , по смисъл „Ако не оповестиш неговото послание”. - Сура Касас:48 имам Хафс е прочел (قَالُوا سِحْرَانِ تَظَاهَرَا وَقَالُوا إِنَّا بِكُلٍّ كَافِرُونَ) , по смисъл „[Неверниците] казаха [за Муса и Харун]: Две магии, които си помагат. И казаха: Ние в нито един не вярваме.”, а имам Верш е прочел (قَالُوا سَاحِرَانِ تَظَاهَرَا وَقَالُوا إِنَّا بِكُلٍّ كَافِرُونَ) , по смисъл „[Неверниците] казаха [за Муса и Харун]: Двама магьсници, които си помагат. И казаха: Ние в нито един не вярваме.”. 2. Примери за графични различни букви: - Сура Бакара:123 имам Хафс е прочел (وَوَصّٰى بِهَٓا اِبْرٰهٖيمُ بَنٖيهِ) , по смисъл „И завеща това Ибрахим синовете си”, а имам Верш е прочел (وَاَوْصٰى بِهَٓا اِبْرٰهٖيمُ بَنٖيهِ) , по смисъл „И инструктира това Ибрахим на синовете си”. - Сура Маиде:54 имам Хафс е прочел (يَرْتَدَّ) , по смисъл „се обърне”, а имам Верш е прочел (يَرْتَدِدْ) , по смисъл „се обърне”. - Сура Енбия имам Хафс е прочел (قَالَ رَبِّي يَعْلَمُ الْقَوْلَ فِي السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ) , по смисъл „Рече [Мухаммед]: Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята.”, а имам Верш е прочел (قُلْ رَبِّي يَعْلَمُ الْقَوْلَ فِي السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ) , по смисъл „Кажи [Мухаммед]! Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята.”. - Сура Шемс:15 имам Хафс е прочел (وَلَا يَخَافُ عُقْبَاهَا) , по смисъл „Не се страхува [Аллах] за последствието.”, а имам Верш е прочел (فَلَا يَخَافُ عُقْبَاهَا) , по смисъл „[Следователно] не се страхува [Аллах] за последствието.”. 3. Примери за допълнителни използвани думи: - В четенето на имам Хафс в сура Хадид:24 е прочел по следния начин (اللّٰهَ هُوَ الْغَنِيُّ الْحَمٖيدُ) , т.е. по смисъл „Аллах Той е Всебогатия, Всеславния”, а имам Верш прочел (اللّٰهَ الْغَنِيُّ الْحَمٖيدُ) , т.р. по смисъл „Аллах е Всебогатия, Всесиния” - Ал-и Имран:133 имам Хафс е прочел (وَسَارِعُٓوا) , по смисъл „И бързайте”, а имам Верш (سَارِعُٓوا) , по смисъл „бързайте” 4. Примери за диакритични думи: - Сура Бакара:58 имам Хафс е прочел (وَادْخُلُوا الْبَابَ سُجَّدًا وَقُولُوا حِطَّةٌ نَّغْفِرْ لَكُمْ خَطَايَاكُمْ) , по смисъл „И влезте през вратата, кланейки се, и кажете: „Опрощение” и ние ще ви извиним прегрешенията”, аимам Верш е прочел (وَادْخُلُوا الْبَابَ سُجَّدًا وَقُولُوا حِطَّةٌ يُغْفِرْ لَكُمْ خَطَايَاكُمْ) , по смисъл „И влезте през вратата, кланейки се, и кажете: „Опрощение” и Той ще ви извини прегрешенията”. - Сура Бакара:259 имам Хафс е прочел (وَانظُرْ إِلَى الْعِظَامِ كَيْفَ نُنْشِزُهَا ثُمَّ نَكْسُوهَا لَحْمًا) , по смисъл „Виж костите, как ги подреждаме един върху друг, после ги обличаме в плът!”, а имам Верш е прочел (وَانظُرْ إِلَى الْعِظَامِ كَيْفَ نُنْشِرُهَا ثُمَّ نَكْسُوهَا لَحْمًا) , по смисъл „Виж костите, как ги оживяваме, после ги обличаме в плът!”.

**Сонер** · Януари 22, 2020

Преди 5 часа, Янков said:

Браво на теб. Чак сега ли се усети, че човека си прави религиозна пропаганда?

На мен ми е интересно, защо модераторите го пренебрегват?

Религиозна пропаганда?

Ми докажи къде го правя това?

**ДеДо Либен** · Януари 23, 2020

Преди 8 часа, Сонер said:

Религиозна пропаганда?

Ми докажи къде го правя това?

До тук - в две теми.

Ако модерните напоследък толерантност и политкоректност ви дадат възможност сигурно ще наплескате още 222 протяжни опуса.

**makebulgar** · 20, 2020

Цитирай

През 17-ти век, когато Библията започва да се разпространява на все повече езици, едно копие на свещената книга става популярно като „Библия на грешниците”. В него е допусната минимална грешка, която обаче е прекалено значима, за да бъде пренебрегната. Ето какво гласи 7-та Божа заповед в съответното копие: „Прелюбодействайте”. Разбира се, изпусната част е само думичката „не”, но сами разбирате, че тази грешка може би е довлякла на много хора сериозни проблеми.

laplandetza · 20, 2020

Преди 22 минути, makebulgar said:

..

Еее, де. точно тази библия съм я чел. Как да не изпълниш 7 мата заповед , чувствам силата на светия дух и ми иде ей тъй да го споделя с други....... :ag:

**amigdal** · 20, 2020

On 22.01.2020 г. at 15:11, Сонер said:

ако пуснем всички частици на телефона в реката нема как да се съединят и да се получи телефон. Така и според мен няма как без създател всимко това по такъв прекрасен начин да се получил

т.е. рисунка без художник няма

Красивия начин е относителен, за теб телефона е красив, ами за една пчела, красив ли ще е? Значи ли това, че щом тази пчела не вижда красотата, няма създател?

**makebulgar** · Декември 26, 2022

Още едно несъответствие в историята разказвана от Библията е похода през пустинята за 40 години. Разстоянието Кайро - Червено море - Йерусалим е около 730 км или почти колкото от Охрид до Бургас, като пеша се минава за 1 седмица, а не за 40 години.

Ако все пак в историята има нещо вярно по логично е евреите да са живели някъде из тия земи 40 години, под власта на Моисей, а не да са пътували.

Редактирано Декември 26, 2022 от makebulgar

**vvarbanov** · Декември 26, 2022

Вече двама папи признават еволюцията.

" Още през 1950 г. папа Пий XII изложи своята папска енциклика „Humani Generis“, в която беше изложена официалната позиция на Църквата относно естествения подбор. В изявлението се казва, че няма присъщ конфликт между християнството и еволюцията . Теорията, формулирана от Чарлз Дарвин в „Произходът на видовете “, е устояла на научна проверка от публикуването й през 1859 г. – и Църквата не оспорва това." https://gizmodo.com/does-the-new-pope-believe-in-evolution-453874239

И не само еволюцията ,но и теорията за Големия взрив .

"Вчера(28 октомври 2014 г) папа Франциск, главата на Римокатолическата църква, каза, че еволюцията на Дарвин е реална, както и Големият взрив, според Telegraph . На друго място в речта си пред Папската академия на науките папата каза:

„Когато четем за Сътворението в Битие, рискуваме да си представим, че Бог е магьосник с магическа пръчка, способна да направи всичко. Но това не е така“, каза Франциск. https://www.smithsonianmag.com/smart-news/pope-would-you-accept-evolution-and-big-bang-180953166/

Редактирано Декември 26, 2022 от vvarbanov

**самотния вълк** · Декември 26, 2022

Преди 3 часа, makebulgar said:

Още едно несъответствие в историята разказвана от Библията е похода през пустинята за 40 години. Разстоянието Кайро - Червено море - Йерусалим е около 730 км или почти колкото от Охрид до Бургас, като пеша се минава за 1 седмица, а не за 40 години.

Ако все пак в историята има нещо вярно по логично е евреите да са живели някъде из тия земи 40 години, под власта на Моисей, а не да са пътували.

Несериозно е да се сравнява днешната инфраструктура с липсата на такава преди 3000 години. Както и движението на един пешеходец по асфалтиран път, с преселението на цял народ през пясъците на пустинята. И маршрутът не е верен. Не са тръгнали от Кайро, а от доста по на юг и са пресекли Червено море. Т.е. разстоянието е по-голямо. Но, все пак, е нелогично да са се шматкали 40 години из Синайския полуостров. Месец, два са достатъчни. Дори три да са. Още повече, че при входа в Египет на Йосиф и братята му, няма данни това да е продължило повече от нормалното за един нормален преход на търговски керван.

Вход

Несъответсвията и противоречията в Библията

Recommended Posts

Напиши мнение

Подобни теми

Последна активност

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!