(Емпорион) Пистирос ?

[Shisharko]

Вече повече от 30 години текат регулярните разкопки на т.нар. Емпорион „Пистирос“ – укрепено селище на левия бряг на р. Марица, непосредствено след излизането й от Моминоклисурския проход и разливането в Горно-тракийската низина. Много е изписано за откритите артефакти и предположенията за обекта, който редовно влиза в полезрението на регионалните и национални медии.

Археологическият обект, с първоначално „работно загладие“ Аджийска Воденица, е нарен по гония начин непосредствено след откриването на Ветренския надпис. Същият е открит (не е документирано, но така се твърди) на съседния обект – римска пътна станция Бона Мансио (Мансио Лиса) по древния път Виа Диагоналис (Виа Милитарис). Още в първият си годишен доклад след откривено на надписа, проф. Домарадски заявава, че обектът в м. Аджийска Воденица е гръцкият емпорион (търговски пост) Пистирос, основан от търговци от Тасос, с цел – търговия с вътрешността на Тракия.

За съжаление специалистите все още не са единодушни относно точния превод и значение на надписа, и едва ли някога ще бъдат. Оказва се, че правописът и граматиката са били съществен проблем още в древността . Самият надпис открива повече неизвестни и полета за хипотези, отколкото дава категорични сведения.

От самото му откриване се води задочен спор сред учените – е ли обектът в землището на град Ветрен гръцки емпорион? Този дебат, обаче е с по-бавни темпове от самите разкопки. Въпреки това, напоследък започват да преобладават мненията, оспорващи общоприетата теза. Абстрахирайки се от политическите пристрастия на основните противници, на фона на новите разкрития в областта на Тракологията започват и да се очертават по-солидно аргументите „против“.

Въпреки че вече е 2020г, все още е доста трудно за човек извън академичните среди да достъпи цялата библиография по темата. Но в публичното пространство е на разположение голяма част от нея – пулбикациите на Домарадски, Гоцев, Деметриу и др.

 

На база прочетеното, фактите и теориите всеки може да изгради собствена хипотеза, като за мен е изключително интересно какви са мненията на участниците във форума. Нека дискусията започне сега!

 

Личната ми хипотеза се основава на местоположението на обекта – стратегически кръстопът между Горно-тракийската низина, Родопите, Рила, Средна гора, с подстъп към Ихтиманската, Софийската, Костенската и Подбалканските котловини. Районът дълги векове е бил гранична зона между различни тракийски племена - одриси, беси, серди, койлалети, дии, меди, и кой знае още кои в различните епохи. Силно нелогично е основаването на гръцки емпорион в такава размирна територия, където нападение може да дойде от всички страни. Отвен това обекта е непосредствено близо до Виа Диагоналис, който твърде вероятно да е построен по трасето на античния път към Суки (Траянови врата). Т.е. най-логично е това първоначално да е била гранична/областна/крайпътна крепост-резиденция на тракийски владетел, ползвал стоки от Беломорска Тракия и гръцките полиси по крайбрежието й – нещо нормално за тракийските владетели въобще. Тезата за плавателна Марица до Белово в древността ми се струва абсурдна. Дори и с добавените в момента води от каскадата Белмакен – Момина клисура, (които се събират чак от Благоевградско) реката в този си участък е твърде маловодна. Последно „плавателна“ р. Марица е била през 2006г, когато е отнесла няколко моста и скъсала дигите. Нелогично също е основаването на емпорион толкова далеч от Тасос с цел рудодобив – в южните и юго-източните Родопи има значителни находища, разработването и транспорта от които биха били в пъти по-икономични. Тезата за откритите множество Тасоски амфорни печати и графити, като доказателство за гръцко поселение също звучи абсурдна. Подобни има из цяла Тракия. Представете си как след 25 века бъдещите археолози ще обявят съседния град Ветрен за Китайска колония поради множеството артефакти с графит „Made in CHINA“ или за Руска такава поради множеството жители с имена Борис и Иван.

 

Какво мислите по темата?  

[makebulgar]

Близо до Пистирос имаме и една тракийска подмогилна сграда, а една сграда е имало и под могила до Белово там където са направили пътя. Тоест имало е и тракийска аристокрация в областта.

Преселниците от Тасос и всичките културни следи които водят до острова много вероятно са били свързани с елинизирани траки или пелазги някакви. Острова е тракийски преди завземането му от Атина през 436 г.пр.Хр. и се намира в Тракийско море, от север брега е тракийски, а от запад полуостровите Халкидики също били населени с няколко тракийски племена.

Ето какво казва гръцкия завоевател и поет Архилох (VII в.пр.Хр.), който се опитал да основе колония на острова: "Цялата нищета на Елада се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.„

Редактирано Януари 28, 2020 от makebulgar

[nik1]

Преди 2 часа, Shisharko said:

Вече повече от 30 години текат регулярните разкопки на т.нар. Емпорион „Пистирос“ – укрепено селище на левия бряг на р. Марица, непосредствено след излизането й от Моминоклисурския проход и разливането в Горно-тракийската низина. Много е изписано за откритите артефакти и предположенията за обекта, който редовно влиза в полезрението на регионалните и национални медии.

Археологическият обект, с първоначално „работно загладие“ Аджийска Воденица, е нарен по гония начин непосредствено след откриването на Ветренския надпис. Същият е открит (не е документирано, но така се твърди) на съседния обект – римска пътна станция Бона Мансио (Мансио Лиса) по древния път Виа Диагоналис (Виа Милитарис). Още в първият си годишен доклад след откривено на надписа, проф. Домарадски заявава, че обектът в м. Аджийска Воденица е гръцкият емпорион (търговски пост) Пистирос, основан от търговци от Тасос, с цел – търговия с вътрешността на Тракия.

За съжаление специалистите все още не са единодушни относно точния превод и значение на надписа, и едва ли някога ще бъдат. Оказва се, че правописът и граматиката са били съществен проблем още в древността . Самият надпис открива повече неизвестни и полета за хипотези, отколкото дава категорични сведения.

От самото му откриване се води задочен спор сред учените – е ли обектът в землището на град Ветрен гръцки емпорион? Този дебат, обаче е с по-бавни темпове от самите разкопки. Въпреки това, напоследък започват да преобладават мненията, оспорващи общоприетата теза. Абстрахирайки се от политическите пристрастия на основните противници, на фона на новите разкрития в областта на Тракологията започват и да се очертават по-солидно аргументите „против“.

Въпреки че вече е 2020г, все още е доста трудно за човек извън академичните среди да достъпи цялата библиография по темата. Но в публичното пространство е на разположение голяма част от нея – пулбикациите на Домарадски, Гоцев, Деметриу и др.

 

На база прочетеното, фактите и теориите всеки може да изгради собствена хипотеза, като за мен е изключително интересно какви са мненията на участниците във форума. Нека дискусията започне сега!

 

Личната ми хипотеза се основава на местоположението на обекта – стратегически кръстопът между Горно-тракийската низина, Родопите, Рила, Средна гора, с подстъп към Ихтиманската, Софийската, Костенската и Подбалканските котловини. Районът дълги векове е бил гранична зона между различни тракийски племена - одриси, беси, серди, койлалети, дии, меди, и кой знае още кои в различните епохи. Силно нелогично е основаването на гръцки емпорион в такава размирна територия, където нападение може да дойде от всички страни. Отвен това обекта е непосредствено близо до Виа Диагоналис, който твърде вероятно да е построен по трасето на античния път към Суки (Траянови врата). Т.е. най-логично е това първоначално да е била гранична/областна/крайпътна крепост-резиденция на тракийски владетел, ползвал стоки от Беломорска Тракия и гръцките полиси по крайбрежието й – нещо нормално за тракийските владетели въобще. Тезата за плавателна Марица до Белово в древността ми се струва абсурдна. Дори и с добавените в момента води от каскадата Белмакен – Момина клисура, (които се събират чак от Благоевградско) реката в този си участък е твърде маловодна. Последно „плавателна“ р. Марица е била през 2006г, когато е отнесла няколко моста и скъсала дигите. Нелогично също е основаването на емпорион толкова далеч от Тасос с цел рудодобив – в южните и юго-източните Родопи има значителни находища, разработването и транспорта от които биха били в пъти по-икономични. Тезата за откритите множество Тасоски амфорни печати и графити, като доказателство за гръцко поселение също звучи абсурдна. Подобни има из цяла Тракия. Представете си как след 25 века бъдещите археолози ще обявят съседния град Ветрен за Китайска колония поради множеството артефакти с графит „Made in CHINA“ или за Руска такава поради множеството жители с имена Борис и Иван.

 

Какво мислите по темата?  

Е нищо не пречи гърците да са го основали и направили..Малко ли гръзки селища и колонии са основани във варварски и негостопроприемни територии? Вероятно не е основан като земеделска колония, а като търговска..

Варварите също търгуват и имат нужда от търговия , а и според мен е пресилено да разглеждаме траките непременно като диви главорези или племена на най-ниското културно ниво..Дори Омир не ги описва такива (изключвам неговатата  блогърска творба "История" , която е силно елиноцентрична)- факт е че са споменати в Илиадата

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=263&Itemid=101

 

Редактирано Януари 28, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 2 часа, nik1 said:

Тезата за плавателна Марица до Белово в древността ми се струва абсурдна.

Не знам дали в древността се е плавало по Марица  до Септември , но не е коректно да се твърди, че Марица не е била плавателна в по-късните времена. Поне до Пазарджик (сезонно - пролет и есен) и  Пловдив (целогодишно).
Пра-прадядо ми е бил салджия по Марица /визирам  времето на Осмалъка - Пловдив/, и е превозвал търговски стоки и самите търговци по реката. 

Цитирай

Експлоатацията на Марица продължава и в средните векове, когато повечето товари били превозвани по вода.

В средата на XIX в. параходно дружество решило да регулира Марица и да пусне кораби до Пловдив. „Прибрана в своето корито, Марица през цялата година е била плавателна, с тихи и спокойни води. И досега са запазени основите на стария градски кей, зад сградата на пансиона за сираци от войните, на десния бряг на реката (Дом за сираци „Мария-Луиза”, бел. р.). 

Поради слабия наклон по нея са плавали надолу тежко натоварени салове, лодки и дори кораби, които често са се изкачвали и нагоре срещу течението й. Салове по реката се движеха в наше време до 1903-1904 г. и идваха от Пазарджик, натоварени със строителен материал, катран в тулуми, зърнени храни и добитък, но само при високите пролетни и есенни води”, пише д-р Васил К. Пеев в книгата си „Градъ Пловдивъ – минало и настояще”, издадена през 1941 г.

Според него, 25-30 години, след като през 1873 г. тръгнала железницата на барон Хирш, корабоплаването западнало.

 

http://www.kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/13165-пловдив-имал-пристанище

 

 

Цитирай

 

Пловдив имал пристанище

АБРАВЕНИЯТ ГРАД

 

Река Марица била основна „магистрала“ на Тракия

Появата на железницата подляла вода на корабоплаването по реката

Разстоянието от Пловдив до Одрин е 197 километра. За европейските пътешественици от ХVІІ в. това означавало дълъг и уморителен път. Но имало и друга възможност – пътуване по река Марица. Това било бързо и приятно придвижване, при това разкривало приказни гледки.

Друга била Марица в миналото. Не случайно в древността Лукиан я нарича най-голямата река, за Херодот тя е „свещеният Хеб­рос“, Страбон обяснява, че ре­ката е плавателна, кажи-речи, до Белово.  Явно е било така, защото на антична монета от Пловдив се вижда кораб с шест реда гребла. Спускането по течението и уси­лията на гребците осигурявали добра скорост. За пътуването в обратна посока се ползвали коне, които теглели с въжета плавателните съдове срещу течението.

Знае се, че от  ХVI век нататък Марица постепенно се наложила като основна магистрала на Тракия. Почти всичко се превозвало по вода – ненадминатият по качество ориз от Пловдив и Пазарджик, чудесна пше­ница, масло и сирене, зоб за султанските конюшни, желязото, добивано в Самоков и Софийско (го­дишно по реката се превозвали около 24 000 тона метал). Освен това към прис­танището в Енос, където чака­ли кораби от Англия, Франция и други страни, пътували кожи, бали с памук и тютюн, дървени въглища, вълна, пашкули и ред още стоки. Над 200 000 тона товари отнасяла Марица почти без ни­какви разноски. Замръзването ѝ се приемало като истинска катас­трофа.

Пътуването ставало със салове от насмолени дъски. Били тесни и дълги, за да минават под мостовете. Екипаж от трима души управ­лявал дългите по 20-25 метра плавателни съдове. Често се случвало да превозват и пътници.

В Пловдив имало и пристанище. Било до сегашните улици „Артилерийска“ и „Хъшовска“. Наблизо се намирали познатите ханове и кръчми, в складовете край брега чакали тонове товари. Говори се и за скеле (т.е. пристанище) при днешния мост на бул. „Руски”.

В средата на XIX в. едно пара­ходно дружество решило да ре­гулира Марица и пусне кораби до Пловдив, но с появата на железницата, корабоплаването взело да запа­да.

Изсичането на полските го­ри и бентовете за напояване на оризовите полета лека-полека започнали да пресушават реката и в началото на XX в. дори саловете изчезнали. Най-евтиният път през Тракия оста­нал в историята.

 

 

 

 

 

 

Цитирай

Последно „плавателна“ р. Марица е била през 2006г, когато е отнесла няколко моста и скъсала дигите.

След изсичането на крайбрежните и речни гори  (през Осмалъка по крайбрежието е горски джендем - заради разливите крайбрежиятата са ненаселени, и са покрити с гори) и заради свръхизполването и за напояването и за оризопрозводство  - нивото и дебитът на Марица  днес  са по-малки от преди.

Редактирано Януари 28, 2020 от nik1

[Shisharko]

Преди 58 минути, nik1 said:

Не знам дали в древността се е плавало по Марица  до Септември , но не е коректно да се твърди, че Марица не е била плавателна в по-късните времена. Поне до Пазарджик (сезонно - пролет и есен) и  Пловдив (целогодишно).
Пра-прадядо ми е бил салджия по Марица /визирам  времето на Осмалъка - Пловдив/, и е превозвал търговски стоки и самите търговци по реката. 

nik1, напълно съм съгласен с теб и благодаря за допълните референции. Със сигурност реката е била плавателна до Пазарджик. Има запазени данни за цели родове - лодкари, живеещи там. 

Но това е било възможно защото непосредствено преди Пазарджик в Марица се вливат Тополница и Чепинска река - с огромни водосборни басейни и значително увеличаващи дебита й. 

А Пистирос е разположен на ок. 20км нагоре по течението. Т.е. по-оправданото местоположение за евентуален емпорион би било след Пазарджик.