Възможно ли е Волжка България да е била просто едно от славянските княжества?

[tantin]

Преди 2 часа, miroki said:

Оставам с впечатление, че ги познаваш за да твърдиш това. Ако си мислиш, че изглеждат като монголци или арапи,  се бъркаш.

" българите" на "Симеон" са "новобългарите" тоест основната маса са славяни. (Колонията, Хаити)  А колко " българи" са "волжските" ? (Тях ги сравняваме с Колониален Квебек при французите.

Защо правя тази аналогия Квебек - Хаити?

В Хаити като бивша колония не е останал и един французин. Но там се говори на френски. Имат и местен "креол" които е на 80% френски или развален френски.

Не по-добро е положението в Квебек.  Там е останала повече френска кръв, премесана с малко индиянска.  Но покрай Френската революция Франция обръща гръб на колонията. 

Ситуацията с Волжска България има някакво сходство с Квебек също.

По отношение на Хаити- Квебек наистина съм запознат (малко, не много).

По отношение на старата българска история - опитваме се да опознаеам, а понякога се напрягаме да "познаваме" тоест да отгатваме. 

За момента моята хипотеза е че в Хазария няма никакви славяни, ама никакви.

За сметка на това имат много фино-угри и тюрки. Разбираш ли защо се получава тюрлу-гювеч?   Тоест голямата мешавица????

[tantin]

Преди 2 часа, miroki said:

Ако си мислиш, че изглеждат като монголци или арапи,  се бъркаш. Дори са си говорили на техния си български с арабска азбука. Наложило се е да им направят няколко нови букви, за да може да се изговарят записаните думи по-лесно.

Това последното май че сме на едно и също мнение. 

За прабългарите предполагам че говориш.

За монголците и арапите - ние знаем как изглеждат сегашните монголоиди , а за Арапите - признавам си че не знам как изглеждат. 

Как са изглеждали централна Азия и Монголия през 4-6 век? Възможно е тогава да са били повече европеиди отколкото монголоиди. "Българският " на пра-българите не е никакъв "български-славянски" а си е "прабългарски -неславянски".

Това можем да го твърдим на 100%

Дали "прабългарски -неславянски " е индоевропейски или не? Това все още не мога да го твърдя. Възможно е да е междинен, преходен.

А "славянски" езици в средна и централна Азия изобщо няма. Освен ако не броиш робите - продадени склави...

Между славяни и прабългари към 4 -5 век когато те се засичат е имало една предишна изолация, отдалеченост от около 2-3 хил.години.

Славяните са били "немногбройни " и изолирани. Няма ги, никой не ги е чувал. Предполагам че за зад "рипейската" гора или скрити вътре из тая гора. 

Между другото "арабската" азбука не е арабска а е персийска. Арабите я вземат наготово от персите.

[Skubi]

"Възможно ли е, Волжка България да е била просто едно от славянските княжества..."

HE! 

[miroki]

В подкрепа на невъзможността идва Йорданес. До вчера дискутирахме до къде се простират венетите и по-точно склавите и антите. Склавите от Карпатите и Висла до Антите. А антите до Днестър. След това на изток няма анти, а още по-малко склави. Има описани други племена.

[makebulgar]

Преди 38 минути, miroki said:

В подкрепа на невъзможността идва Йорданес. До вчера дискутирахме до къде се простират венетите и по-точно склавите и антите. Склавите от Карпатите и Висла до Антите. А антите до Днестър. След това на изток няма анти, а още по-малко склави. Има описани други племена.

Йорданес не говори за езиците на описаните народи. Според общоприетите научни представи славяноезични са били единствено анти, венети и склави, но няма доказателства, че само те са били славяноезични. Няма доказателства и за това, че не е възможно славяноезичен народ да има друг бит различен от този на анти, склави и венети. Конниците - сармати и скити, ако са били ираноезични и ако в лексиката им са съществували иранските думи аз, жена, мога, къде, бог, шетам, чедо, дан, тича, куче, дар, браня, върша, дам, жив, жъна, гора, художник, говор, говедо и т.н., то можем да видим и тях като славяноезични... в степите... дори и в Азия...

Ако един венет хипотетично можеше да си вземе отпуска и да отиде на екскурзия до продината на сарматите при Аралско море (примерно) вероятно със тези сармати щяха да намерят обща приказка... и щяха да се разберат криво-ляво...

В лингвистиката трябва да се въведе още един термин означаващ народите имащи сходна лексика и с иранските и славянски народи. Междинна група ирано-славяноезични народи. В степите. Скитите... сарматите... 

Редактирано Януари 31, 2020 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 12 часа, tantin said:

МейкБулгар,  тази новата ми тема я създадох основно заради теб за да те улесня.

Виж моля ти се докъде съм стигнал с това. Съвсем неочаквано това ми изкочи като страничен резултат.

Може да видиш приноса на пра-българите и той не е по-малък от тоя на Кирил и Методий. Щото тая азбука си е изисквала сериозни познания и в граматика и в писането и всичко. Надявам се да те убедя в това че пра-българите са ползвали именно тази азбука..

 

Към момента темата за глаголицата и кирилицата ми е напълно безинтересна. Кирилицата е създадена в Преславската школа през 9-10 век на база на коптската азбука, която пък е на базата на гръцката. Това е безспорно. А добавените букви са повечето от руните ни. Тук просто няма много място за изследване. Америка вече е открита. И топлата вода. Човек може да задълбае да търси единствено произхода на руните ни, но и там вече има достатъчно разработки, като например, книгата на Ж.Войников - Алано-древнобългарското писмо. П.Серафимов пък рови автохтонно в линера А и Б и разбира се и там открива българските руни. 

Редактирано Януари 31, 2020 от makebulgar

[miroki]

Аз изобщо не говоря за езикът. Говоря за племена. Кой на какъв език е говорил си съвсем отделно.

Ние не знаем ние на какъв език сме говорили, а се захващаме за език на изчезнало племе. 

Та племето на склавите се е простирало до Днестър. А Волжска България много по-на изток. Няма как да е част от тяхното племе. 

Голяма част от народите в Европа са използвали латиница, това не ги прави от едно племе. 

Та не е добра идея да се смесва език с племе. Също и език с азбука.

[makebulgar]

Априори в науката днес се приема, че славяни (славяноезични) през ранното средновековие могат да са само анти, венети и склави. Това приемане трябва да се преразгледа.

На изчезнал неписмен език няма как да знаем какъв е бил, но относно скитските и сарматските езици могат да се извеждат някакви хипотези, доколкото старославянските и староиранските езици споделят много обща лексика, доколкото скити, сармати и славяни имат сходна генетика, и доколкото събитията около тези народи се случват в една обща територия от Карпатите до Памир.

[tantin]

Преди 59 минути, makebulgar said:

 

Към момента темата за глаголицата и кирилицата ми е напълно безинтересна. Кирилицата е създадена в Преславската школа през 9-10 век на база на коптската азбука, която пък е на базата на гръцката. Това е безспорно. А добавените букви са повечето от руните ни. Тук просто няма много място за изследване. Америка вече е открита. И топлата вода. Човек може да задълбае да търси единствено произхода на руните ни, но и там вече има достатъчно разработки, като например, книгата на Ж.Войников - Алано-древнобългарското писмо. П.Серафимов пък рови автохтонно в линера А и Б и разбира се и там открива българските руни. 

Благодаря за насочването. Хвърлих бърз поглед на "ПРЕДГЛАГОЛИЧЕСКАТА РУНИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ
на Живко Войников": болшинството от разчитанията се съвпадат (азбуката първоизточник за сравнение е горе долу същата).
Разминаванията идват повече заради времето , щото се вижда как някои от тези символи се изменят с времето - или се модифицират или се изхвърлят и заместват с други.
Ще ми е нужно повече време да направя и други проверки.  

[Евристей]

Недоумявам защо авторът на темата така настървено брани/защитава разпалено тази …."статия" с риск да се изложи тотално/ ?

Цитирай

Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи.

Това са ... клишета не почиващи на никаква историческа аргументация , а са плод на соц псевдо-национални и ….пишман-патриотични напъни ! 

Предан на руснаците народ !   Глупост ако се визират средновековните волжко-камски българи като "верни" на средновековните киевски руси !  Ми те самите росияни не са верни един на друг , как ще се изисква някой друг народ да им бъде верен ? На кой ? На Киевский Велик княз , на Суздало-Владимирския ли , на Новгородско-Сверския , на Рилския , на Тверския ,  Черниговския , Теребовълския или на Галицкия ?  Ако някой народ по това време е "верен" на руснаците то това не са волжките булгари , които не се разбират с русите нито по език нито по манталитет - напротив засвидетелствани са войни по между им , а язьiк и  бракове - йок (един-единствен с легендарен и крайно мътен оттенък) , а......това са куманите !

Втори и трети етап от руско-кипчакските отношения - една гора кумански ханши са вече в спалните под мечите завивки на руските князе и богатири  и раждат като зайкини - наследници  …..Стига се дотам , че във вените на редица руски князе като  Игор Святославич (1151-1202) (Ингард) Кръщелното му име е Георгий - тогава се е произнасяло Гюргье , Новгородско-Северски княз от 1178 г. , Черниговски - от 1198 г.   Главният герой от древноруския епос "Слова о полку Игореве" ...тече 3/4 куманска кръв ! Включително и националния герой : Александър Невски си е де факто... куманин ! а войните и конфликтите вече не са руси срещу кумани , а ... руско-кумански срещу руско-кумански ! Тоест едни кумани вземат страна на даден сроден руски княз срещу друг руски княз подкрепян от друга....рода кумани ! 

Индикациите преди монголската инвазия са , че куманите започват да се русифицират и християнизират ………...пример : хан Юрий Кончаков.  Син на хан Кончак ! Сестра му Свобода е съпруга на Владимир Игоревич , женят се , когато князът е в плен , а хан Кончак приема бракосъчетанието да стане по православните канони и осигурява свещеници !

И последно :  Руси и кумани са рамо до рамо сражавайки се при Калка срещу монголските главорези на Субедей и Джебе .

Къде тук са волжко-болгарите като "верен" на русите народ ?  Колко бракове са засвидетелствани ?  Колко съюзни/коалиционни войни и срещу кого ?

[makebulgar]

Преди 36 минути, Евристей said:

Недоумявам защо авторът на темата така настървено брани/защитава разпалено тази …."статия" с риск да се изложи тотално/ ?

Разбира се че не защитавам разпалено тази статия точка по точка. Интересно ми е заключението, доколкото има вероятност да е вярно. От гледна точка на евентуалната по-ранна славянизация на българите или от гледна точка на възможността прабъларския (сарматски) език да е съдържал едно ядро от лексика която можем да определим като ирано-славянска (същетвува и в старобългарския и в авестийски), то подобно заключение изглежда правдоподобно и обяснява някои неща. 

[miroki]

Другия вариант е славяните да са се побългарили.

[tantin]

Преди 43 минути, makebulgar said:

Разбира се че не защитавам разпалено тази статия точка по точка. Интересно ми е заключението, доколкото има вероятност да е вярно. От гледна точка на евентуалната по-ранна славянизация на българите или от гледна точка на възможността прабъларския (сарматски) език да е съдържал едно ядро от лексика която можем да определим като ирано-славянска (същетвува и в старобългарския и в авестийски), то подобно заключение изглежда правдоподобно и обяснява някои неща. 

Тази теза е невъзможно да бъде защитена. Единствените що-годе "ирано-говорящи" над Кавказ и до Урал са осетинци, при това тяхната ирано-езичност е доста проблематична.
В същото време сармати и Сарматия се простират на големи територии.  По език и култура сарматите  са близки до скитите. А в един момент се изпаряват заедно със скитите.  По отношение на славяните: знае се кога руснаците започват да настъпват на Изток. Знае се кого заварват там. Знаят се прекалено много неща.. Само не разбирам защо всички така упорито отстояват тезата за "ирано-езичност" на сарматите?
Някои дори се опитват да ги идентифицират със славяните, което е пълна глупост. Знаем за няколко имена, с привидно ирано-звучене и май с това връзката на сармати с иранци приключва.
За сметка на това около Урал се открива едно наистина огромно население и преселение на фино-угри. 
Значи най-вероятно фино-угрите по пътя са затрили всичките ирано-езични?

Помислете логически, ако сарматите бяха ирано-езични: нямаше ли да ни оставят писменост? Нямаше ли да ползват наготово фарси? След като  съвсем до тях в Согдиана и Бактрия откриваме писменост, книги и всякакви неща, що така се случва че само като пресечете една долинка или една пустиня и всичката писменост и култура зачезва? 
Обяснението е просто: не са се родили Кирил И Методии да напишат писменост за неизвестния народ и езика им.

[makebulgar]

Преди 25 минути, tantin said:

Единствените що-годе "ирано-говорящи" над Кавказ и до Урал са осетинци,

Това кога, сега или преди 1500 години!? Едно време и келтите са заемали цяла Централна Европа, а днес са анклави във Великобритания и Ирландия.

Преди 25 минути, tantin said:

Само не разбирам защо всички така упорито отстояват тезата за "ирано-езичност" на сарматите?

Щото имената Дон, Дунав, Днестър, идват от иранското дон "вода", защото имената на сарматските царе имат перфектни етимологии през ирански, защото на изток има едни саки които си говорят на ирански, защото в персийските книги говорят за събратята си от север в Туран с които говорели на един език, заради аланите, които са предците на осетинците, и т.н. Заберган, Аспарух, Безмер, Кубрат и други са ирански имена. 

Сарматите не са тюрки, нито скитите, нито са финландци. Хаплогрупите им са като на славяните и като на перси и индоарии - R1a.

Редактирано Януари 31, 2020 от makebulgar

[bulgaroid]

On 30.01.2020 г. at 15:42, makebulgar said:

Ако вкараме в текста и липсващите сарматски/ирански следи, които са известни за дунавските българи (но са неизвестни за автора), и ако допуснем по-голяма езикова близост между ранните склави и скитите (сколотите) и сарматите, то ужаса няма да е чак толкова голям... 

Какви славяни? И най-важното откъде на Кама славяни? И друго, откога угро-фините станаха славяни, пак са сменили курса в Москва? Страшни глупости,то в Московития няма славяни камо ли на Кама!!

 

On 30.01.2020 г. at 15:42, makebulgar said:

Ако вкараме в текста и липсващите сарматски/ирански следи, които са известни за дунавските българи (но са неизвестни за автора), и ако допуснем по-голяма езикова близост между ранните склави и скитите (сколотите) и сарматите, то ужаса няма да е чак толкова голям... 

Скити,славяни, маке ти сериозно ли? Нерде славяни нерде скити? Поне за тамазлък нещо общо намери?

 

On 30.01.2020 г. at 20:06, makebulgar said:

То ние доскоро бяхме прекъснали тотално контакти с братята македонци, които са ни на границата, а ти питаш за българи на 2000 км разстояние. Така е било в миналото, разделяш се и губиш връзка. Българските мисионери са шетали където могат и докъдето са им стигали финасите. Искали са да покръстят и хазарите, но не са успели. Така да се каже политическо-културната обстановка не е позволявала. Покръстили са Киев и от там насетне мисията им е била изпълнена. Мисията за покръстване на съседните на Киев земи вече е в киевски ръце.

Ние !!? Или ни бяха забранили от Москва? 

 

On 30.01.2020 г. at 22:41, tantin said:

Възможно ли е майката на Аспарух да е била славянка?
Това би обяснило на 100% неговото ангажиране със съдбата на славяните, и съответно позицията му на равноправен и дори силно привилегирован в аваро-хазаро-българската общност. Ако Органа е негов вуйчо, то това едва ли е вариант.

Опа, тука нещо се обърка,няма никакви доказателства,че българите изобщо се въльнуват от съдбата на славяните,по-скоро обратното. Славяните за българите са разходен материал.

[makebulgar]

Преди 27 минути, tantin said:

ако сарматите бяха ирано-езични: нямаше ли да ни оставят писменост? Нямаше ли да ползват наготово фарси?

Много елементарни изкавания. Ираноезични не означава иранци от съвременен Техеран в 5 часа следобед.

[tantin]

Преди 2 минути, makebulgar said:

Много елементарни изкавания. Ираноезични не означава иранци от съвременен Техеран в 5 часа следобед.

С графиката съм съгласен, но със следните заблежки:
1. Забележи че със скити и сармати - веригата нагоре се прекъсва, изчезва.  Представяш ли си най мощните и многобройни народи ей така от нищото да изчезнат?
Та те дори не са били побеждавани или завладявани.. Те са истинските завоеватели. А виждаш че ги нaследяват една шепа осетинци.
2. Забележи че ираноговорящите народи са пръснани все под Скитските прерии и Казахските степи.  На север изчезват.. Има ги по Хималаите на високо до 5000 метра, има ги в Кавказ, има ги навсякъде, но не и на Север ?  
3. Къде къде по-мижави народи се запазват, а  скити и сармати ги няма.. Погледни за сарматски езици: нищо конкретно не се казва освен абстрактното "източно-ирански".
 А иначе графиката отлично илюстрира кои и къде са ирано-езичните.

[tantin]

Погледни:   Пандора,  Публикува Юни 13, 2018 , в темата: Тюркизацията на Централна Азия .  (  Средновековна история)

[sir]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Разбира се че не защитавам разпалено тази статия точка по точка. Интересно ми е заключението, доколкото има вероятност да е вярно. От гледна точка на евентуалната по-ранна славянизация на българите или от гледна точка на възможността прабъларския (сарматски) език да е съдържал едно ядро от лексика която можем да определим като ирано-славянска (същетвува и в старобългарския и в авестийски), то подобно заключение изглежда правдоподобно и обяснява някои неща. 

Статията е един волен полет на фантазията и е направо за другата ти тема - тази за езика на псевдонауката. Тъй че няма никакво значение дали заключението е вярно или не, понеже се основава на измислици и плоски манипулации. Не е това методът, по който да се докаже тезата ти, и не е това статията, която ще помогне. Напротив, подобни писания само компрометират реалните търсения.

[kanawaro]

On 30.01.2020 г. at 12:53, makebulgar said:

Статия относно волжките и древните българи, на един татарстанец - Д. Г. Газизов, който явно не е професионален учен, но и на него са му направили впечатление някои несъответствия и грешки в официалната теория. 
 

 

Волжка България

(Д. Г. Газизов)

(Източник 05.01.2011 в http://welemudr.ucoz.ru/load/istorija/volzhkaja_bulgarija/7-1-0-165)

 

 

Предците на българите. Кои са те?

„Руснак, означава християнин”, „татарин, означава мюсюлманин”. Тези клишета са толкова разпространени, че всякакви разговори за това, че християнството и исляма са чужди за нашите братски народи идеологии, се възприемат с неразбиране и агресия. Впрочем, същата е и позицията за родствеността на татарите (българите) и славяните. Много хора, напълно сериозно считат, че балканските българи са по-близки по кръв с руснаците, отколкото волжките татари. Като аргумент за това служи православието на българите и тяхното славянско наречие, но съвсем не се отчита фактът, че расовите ядра на волго-уралските татари и руснаците са почти идентични (представляват северен и среден клон на източната европейска раса) и много силно се различават от расовото ядро на балканските славяни. Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи. Разделението (и противопоставянето) на руснаците и татарите идва по две основни направления – езиково и религиозно. 

Относно езикът, съгласно историята дори във времената на Иван Грозни при общуването на българите (волжките) и славяните не били нужни преводачи. В съвременният „татарски” език съществуват множество заемки от арабския и персийския език (влияние от исляма). Ако  изключим тези заемки в разглеждането, то се оказва, че болшинството изконни български думи имат същите корени (съгласни звуци), каквито имат думите в руския език, обозначаващи същите или близки понятия. Това, че българският език се е отдалечил повече от „скито-арийският” праезик отколкото руският, се обяснява с по-малката численост и по-тежките условия на живот (в идейно-политическо отношение) на българите в сравнение с руснаците. 

До преди няколко стотин години българската писменост била руническа, и била достатъчно близка до славянските руни. Българите (волжките) имали своите книги, летописи, които били унищожавани от ислямските и християнски екстремисти плътно до 18 век. Само за откриването на една руническа книга при някой от селяните, можело да изгорят цялото село, а хората преселвали на ново място, където вече имало или се строяла джамия. Освен това, езичниците се облагали с двойни данъци. Набивали им: вие не сте българи, а сте татари; вашият бог не е Тенгри или Буран, а е Алах.

Насилствената ислямизация започнала сред българите през 850-та година, което е с 130 години по-рано от аналогичните процеси (християнизацията) в Русия. От тук и по-голямата загуба на национална идентичност при татарите, отколкото при русите. Въпреки че някои елементи на народната култура, обичаите (например календарът на празниците) при татарите били съхранени по-добре.

 

Кои са Волжките Българи?

Съществува официална версия, според която Волжка България се образувала от тюркски племена, обединени от българското племе (също тюркско), които пристигнали тук от Приазовието, след разгрома на Велика България, разрушена през VII век от хазарите. Но относително неотдавна са съществували и други версии за произхода на българското царство, които днес незаслужено са забравени. Преди няколко години се заинтересувах от този въпрос и се заех със събирането на материали за културата на България. Не събрах много, но и малкото събрани сведения могат да те накарат да се замислиш.

Номади ли са били българите?  Този въпрос е много важен, тъй като по образа на живот на народа можеш да определиш корените му. Известно е, че в периода III в.пр.Хр. – II в.сл.Хр. от Централна Азия на запад се придвижват номадските тюркски племена. Съществува версия, че българите са техни родственици. Но, ако погледнем безпристрастно, то се оказва, че българите са – уседнал народ.  Въобще не са били номади. Като доказателство за това служат много факти. Първо, още през IX век при българите съществувало развито земеделие. Второ, въпреки че календарът на древните българи е бил забравен, останали народни празници, които доказват, че календарът им е бил слънчев, а не лунен, какъвто е номадския, и е бил свързан с земеделието. Например, и днес в Татарстан широко се отбелязва Сабантуй – празник за завършване на есенните полски работи, и Сэмбелэ – празникът на урожая. Също така широко се отбелязва и Науруз – празникът на пролетното равноденствие. Трето, при българите било добре развито грънчарството, което е характерно именно за уседналите племена, тъй като керамиката не е удобна при преселенията от едно на друго място: тя е твърде чуплива и тежка. Четвърто, добре развитата металургия също говори за уседналост. С това може и да се поспори, но трудно може да се оспори такъв факт: сред продукцията на българските ковачи важно място заемат катинарите. С тях се затварят врати на къщи и дворове, а не юрти. Пето, остатъците от езически култове на българите явно свидетелстват за връзка със светогледа на индоевропейските народи. Шесто, при българите отсъства кумиса, характерен за всички тюрки-номади, но се използва медовина, бира от ечемик или брезов сок. За първите две трябва да се разкаже подробно. Работата е в това, че при славяните и родствените им народи е съществувал обичай, съгласно който при провеждането на ритуалите, посветени на слънчевият бог, се употребявала суря, напитка, направена от мед и билки, а при обредите, посветени на нощните и подземните богове, се употребявала хома – ечемичена бира.

Какво се получава? Ако българите не са номади и не са тюрки, то кои са те? Родствените племена, като правило, живеят едни до други. Кой от съседите на българите се явява техен родственик? Да погледнем в историята. През VII век Велика България, намираща се в Приазовието, се разпада. В периодът на разцвета ѝ, тя обхващала голяма територия. В нея влизали земите около Азовско море, в това число съвременната Воронежка област, Приднепровието. Сред българските крепости била и неголяма погранична крепост – бъдещият Киев. Велика България просъществувала кратко. Създал я кан Кубрат (632 – 642 г.), и със смъртта му тя се разпаднала. През 675 година синът на Кубрат Аспарух завел своята орда на Дунав, където била основана България. Колкото и да е странно, но още през VIII и IX век в България няма други племена освен славянските. Същото се случило в Поволжието, където българите също се слели със славяните, за което ще говорим по-натам. Може би българите са – славянско племе?

 

Загадката на българските „обици”.

На Императрица Екатерина по някакъв начин подарили древна българска обица, направена от злато. Тя така се харесала на императрицата, че тя пожелала да има още една, за да може да ги носи. Но техниката на изработка, използвана от българските ювелири, била толкова сложна, че никой не се наемал да изпълни царската поръчка. В края на краищата, тя била дадена на тулски майстори, които след поредица грешни опити успели някак на направят втора обица. Ето колко умели били българските майстори. Днес е известно, че това въобще не било обица, а бил кръг за окачване. Тези кръгове не били закачани за ушите, а били прикрепяни към накитите на главата от двете ѝ страни, или ги вплитали в косите.

Такива украшения били широко разпространени сред финските и славянски народи в Европа. Но особено важен бил сюжета на кръга. На него е изобразена стилизирана патица, държаща в клюна си камъче, а под нея на верижки са закачени три висулки с форма на жълъд. За незапознатият със славянската митология този сюжет не говори нищо. Между другото, древният мит гласи: „В началото на времето, бог Род, създателят на света създал Небето, Земята и Водата. Но Земята била тежка и потънала във Водата. Тогава от пяната била създадена патица, която плавала по морето, не откриваща никъде място за гнездене. И Род казал на патицата да се гмурне в морето и да извади земя. Три пъти патицата се гмуркала, и донесла земя и вълшебният камък Алатир. Камъкът започнал да расте, и се образувала земята. Алатирът се превърнал във вълшебна планина. Патицата свила гнездо и положила три яйца – бронзово, желязно и златно. От бронзовото се излюпили силите Яви (светът в който живеем), от желязното – силите Нави (духовния свят), а от златното – силите Прави – всесилните богове, поддържащи равновесието на света”. Наистина, сюжета на кръга напълно съответства на мита. Там виждаме и патица, и камъче в клюна, и три яйца. Между другото, кръга е символ на Род, както и патицата. Митът за патицата е разпространен също така и при финските народи. Не без причина звънящите висулки на древните фино-угорски племена в Прикамието са изобразени патешки крака. Съгласен съм, митът може да е бил зает от съседните народи.

Да се обърнем към друг факт. За който разказва Габдула Тукай. От всички татарски приказки днес най-популярна е приказката „Шурале”, предадена от знаменития поет Габдула Тукай. Сюжетът ѝ накратко е следният: „Някакъв хитър джигит отишъл в гората през нощта по пълнолуние за дърва. Там го срещнал Шурале, който решил човека да го гъделичка до смърт. Но човека, не пропуснал да помоли злия дух да му помогне да пренесе дървата на количката, а когато наивният горски жител си пъхнал пръстите между дървата, джигита избил клина, защипвайки пръстите на Шурале в купчината”. Приказката е необичайна, и на пръв поглед не е свързана със славянската митология. Но това е само на пръв поглед. Работата е там, че Шурале това е руският Чурил, богът на границите. Татарският език е особен с това, че в него не съществуват звуците „Ч” и „Ц”. Попитайте някоя татарска селска баба, лошо владееща руският език, да произнесе думата „Чурила”, и тя ще я произнесе като „Шурале”, или много близко до това. Но работата, всъщност, не е в самата дума, а в това, че при Шурале напълно са се съхранили функциите на Чурил. Джигитът отишъл в гората – явно нарушение на границите. Отишъл в гората през нощта за дърва – двойно нарушение. Разбира се, трябва да последва наказание. И кой да го осъществи, ако не Чурил? Да, и наказанието е оригинално – гъделичкане до смърт. Много характерно за славянските зли духове.  Именно така убивали своите жертви кикиморите и русалките. Както и да въртиш, налице отново е славянска следа. Отново заимстване? Въобще не. Нека разгледаме всичките зли духове, които са споменати във фолклора на казанските татари. Болшинството от тези духове се отнасят до домюсюлманският период. Шурале вече го разгледахме. Няма да се връщаме на него. Албасти – при славяните също има албасти. Това са бивши русалки. Ако хората замърсяват водоема, и той се превръща в блато, русалките, които, като цяло, добре се отнасят с хората, се превръщат в албасти – грозни зли старици, които давят невнимателите пътници, дебнейки ги в тръстиките. Убир – квъросмучеща вещица. При славяните – упири. Дию – жински зъл дух. Какви са нейните функции не успях да определя, но съдейки по името, това е спътница на Дий – древния славянски бог на нощта и нощното небе, бащата на подземните богове. Има и духове, имената на които изглежда се явават или пряк превод от друг език, или изконни тюркски названия. Във всеки случай, те не ни помагат. Такива, например са Су анаси – майката на водите; Су кизи – водно момиче, русалка; Агач Хужаси – стопанина на гората, таласъм, и т.н. Има, също така, зли духове, дошли в татарския език от арабския или персийския заедно с мюсюлманството. Такива, например са жен (джин) и шейтан. Шейтан, е  всъщност арабска дума, и навсякъде съпътства мюсюлманството. Съответства на християнският сатана. Също както, например, думата Шаббот се е превърнала в събота, така и Шейтан се е превървала в сатана (в литовски – Сэттен). Накрая да си спомним и приказката („Алтънчеч”), където Шурале отмъква красавица. Между другото съществува аналогичен славянски мит, според който Чурил съблазнява Таруса, жената на бог Барма, за което понася заслужено наказание от синът на Барма – Мана.

 

По думите на свидетелите.

Когато възникват спорове за някое събитие, викат свидетели. Нека и ние се обърнем към тези, които са видели със собствените си очи древните българи.

Арабските пътешественици от онова време са оставили много писмени свидетелства за Волжка България, а също така и за други страни от Източна Европа. Най-пълно описание на Волжка България е оставил Ибн-Фадлан, секретарят на арабското посолство, което пребивавало в България през месец май 922 година и е оставил отчет за този поход. Любопитното е, че думите „българи” и „славяни” той използва като синоними: „... когато пристигна писмото на Алмуш, сина на Джилки Илтивар, царя на славяните…”; „На минбара още преди моето пристигане вече провъзгласяваха от негово име проповедта: „О Боже! Съхрани царя Илтивар, царя на бългтарите!”; „Синът на царя на славяните (българите) е заложник при хазарите”. В тези откъси ясно е указано, че българите са славяни. Но много съвременни изследователи издигат такава версия: Ибн-Фадлан, бидейки арабин, не различавал северните народи. Казват те, че всички им изглеждали с едни и същи лица. Действително, например, ако отидем в Средна Азия ние няма да можем да различим туркмен от таджик по външността. Но не трябва да забравяме, че Ибн-Фадлан не е долетял в България на самолет. Посолството от Багдад, презимувайки в Хорезъм, на 4 март 922 продължило пътя си, и на 12 май навлязло в земите на Волжка България. На коне и камили, минавайки на ден по 32 километра, нощувайки в селата по пътя. И така в течение на 69 дни. Знаете ли, трябва да си сляп и глух, че за тези два месеца да не видиш разликата между тюрките и славяните. Все още не сте съгласни? Тогава да приведем още един откъс: „… българските търговци пътуват към земите на тюрките и карат овце”. Значи, арабина ясно е различавал българите-славяни от тюрките.

Толкова ясно той различава и русите (скандинавците) и славяните. Ако някой все още смята, че русите – са руснаците, които плавали за да търгуват с българите, то ще приведа друг откъс, но вече от друг арабски автор: „Русите живеят на остров насред езеро. Островът можеш да обходиш за три дни, и той е покрит с гора и гъсти храсти. Те воюват със славяните и за нападенията си използват кораби…”. Русите се бият със славяните. Какво? Още ли вярвате, че русите и руснаците са едно и също? Тогава продължавам: „… Те нямат нито села, нито стопанства, нито полета. При раждането на сина бащата идва при новороденото с меч в ръка; отпускайки меча той казва: „Не ти оставям нищо. Всичко, което ще ти е нужно, ще завоюваш с меч!”. Единственото им занимание – търговията със самури, белки и други кожи, които продават на всеки, който е съгласен да ги купи”. (Ибн-Руста, X век) Може би, това е знаел Ибн-Руста, но не е знаел Ибн-Фадлан? В никакъв случай. Ето откъс от книгата на Ибн-Фадлан. „Ако пристигне кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царя идва яздейки и пресмята съдържанието му, като взима една десета част. А ако дойдат руси или някакви други племена с роби, то царя, първо избира за себе си от всеки десет глави една глава”. И отново русите и другите племена идват в страната на славяните. 

А има ли още някакви сведения, които ни позволяват да твърдим, че славяните и българите са едно и също? Косвено това потвърждава фактът, че България и Киевска Русия имали сходна икономика. Както и в Русия вместо пари използвали кожи. Ето какво пише Ибн-Руста за българите: „Собствени сечени монети те нямат, за звънчащи монети им служат кожи от невестулки. Всяка кожа се равнява на две и половина драхми. Бели кръгли драхми им карат от мюсюлманските страни при размяната на товари”.

 

Възможно ли е, Волжка България да е била просто едно от славянските княжества, което през VIII век се е подчинило на Хазарския хаганат? Между другото, това предположение косвено могат да потвърдят и такива откъси: „Външния Булгар е малък град, не заемащ много пространство, като той е известен само с това, че е главен търговски пункт на това царство” (Ал Балхи, X век). „втрешните българи са християни” (Ал-Истахри). „Между вътрешните българи има и християни и мюсюлмани” (Ибн-Хаукал). Царят на русите живее „в града Куяб, който е по-голям от Булгар” (Ал Балхи). „Булгар – град на славяните, се намира на север” (Йа-кут, XIII век). Ако съберем всички тези откъси, то излиза, че Волжка България е славянско княжество, което е събирало мита на Волжко-Камския воден път. А вътрешните българи – това е славянското население на по западните територии, разположени между Булгар и Куяб (Киев), тъй като няма данни за съществуването християнски некрополи на територията на България.  

автора не познава историята на волжка българия и другото което не познава изследванията на руски археолози , които са доказали , че в градовете на волжка българия е имало разнообразно население и идването и поставянето под властта на хората на котраг е станало мирно . не можеш да твърдиш че нашите волжки братя са славяни , защото пъро и физически не приличат на славянския тип и генетично са по- близо до нас отколкото до руснаците . времето за което се е формирало образуванието волжка българия руснаците също са били в процес на формиране , но не са простирали до този район , а са го виждали като роби отвлечени от хазарите . стоката славянски роби от руските земи е било едно от перата за търговия на хазарите с населението в поволжието така , че ако започне да се излагат факти ще се види истината . има блог pr zone .info където автора пише за волжка българия и там я има цялата история на волжка българия на руски , защото автора подържа контакти с казански историци . който желае може да го намери и на раздела волжка българия изчерпателно ще прочете цялата история на волжка българия до днес

[Пандора]

ЛЕТОПИСЬ

ПО ТИПОГРАФСКОМУ СПИСКУ

 

лѣто 6493. Иде Володимеръ на Болгары з Добрынею, уемъ своимъ, в лодиахъ, а Туркы берегомъ переведъ на конихъ; и победи Болгары. И рече Добрыня къ Володимеру: "Съглядахъ колодникъ, и суть вси в сапозехъ: симъ дани намъ не дати, поидевѣ искати лапотникъ". И сотвори Володимеръ с Болгары миръ, и ротѣ заходиша межди собою. И рѣша Болгаре: "Тогда не буди межди нами мира, егда камень начнеть по водѣ плавати, а хмель грязнути". И прииде Володимеръ къ Киеву

...................

В лѣто 6615 приидоша Половци и сташа около Лубна. Святополкъ же и Володимеръ и Олегъ, Святославъ и Мстиславъ, Вячеславъ и Ярополкъ, шедше, победита ихъ. Тое же зимы февраля 5 трясеся земля передъ зорями в нощи. В се же лѣто чюдо сътвори Богь и святаа Богородица в Суждалстѣй землѣ. Приидоша Болгаре ратью на Суждаль и обьступиша градъ и много зла сътвориша, воююща села и погосты и убивающе многыхъ отъ крестьянъ. Сущий же людие въ градѣ, не могуще противу ихъ стати, не сущю князю у нихъ, на молитву к Богу обратишяся и къ пречистей его Матери покааниемъ и слезами и затворишяся въ градъ. И всемилостивый Богь услышавъ молитву ихъ и покаание: якоже древле Ниневгитяне помилова, тако и сихъ избави отъ бѣдъ, ослепиша бо вся ратныа Болгары, и та изъ града изшедше, всѣхъ избиша.

................

В лѣто 6628 Ярославъ ходи за Донъ на Половци и не обрете ихъ, воротися, а Георгий, брать его, Володимеровичь, ходи на Болгары по Волзе и полонъ многъ взя и полкъ ихъ победи, а Андрѣй ходи на Ляхы и повоева ихъ.

....................

В лѣто 6737 страсти святаго новаго мученика Христова Аврамиа, егоже убиша Болгаре въ Великомъ градь ихъ. Сей бысть инаго языка, не Русскаго, хрестьян же сы, имѣаше имѣниа много, гостьбу дѣа по градомъ, и вниде в Болгарский градъ. Они же, емше, нудиша его много дней ово ласканиемъ, ове же прещениемъ отврещися Христа и вѣры хрестьанскиа. Он же не покорися, но вся оставилъ и изволи паче умрети за Христа, и по многихъ мукахъ усеченъ бысть мѣсяца априля въ 1 день, его же Русь хрестьане вземше тѣло, положиша въ гробѣ, идѣже вси хрестьане лежать.

.............................................

В лѣто 6884.......... Тое же зимы посла князь великы Дмитрей Ивановичь князя Дмитреа Михайловича Волынскаго ратью на безбожныа Болгары, а князь Дмитрей Костянтиновичь Суздальскый посла сыны своа князя Василья и князя Иоанна, с ними же бояръ и воа многы. И приидоша к Болгаромъ в великое говѣние, марта 16, в понедѣлникъ на Вербной недѣли. Погании же изыдоша противу ихъ и сташа на бой и начаша стрѣляти, а инии изъ города громъ пущаху, страшаще Рускиа полны, а инии изъ самострѣловъ стрѣляху, а друзии на вельблудехъ выѣхаша, полошающе кони Рускиа; они же никако же сего страшахуся, но крѣпко противу сташа на бой и устремишяся единодушьно на нихъ. Они же оканнии побѣгоша въ градъ свой, и погонихъ поганихъ, бьюще ихъ. И убиша ту Бесерменъ 70. Князь же Болгарскый Осанъ и Махмать салтанъ добиста челомъ князю великому и тестю его князю Дмитрею Костянтиновичю двѣма тысячами рублевъ, а ратемъ ихъ трема тысячами рублевъ, а дарагу и таможника посадиша князя великаго в Болгарѣхъ и отъидоша прочь, много зла сътвориша поганымъ, суды ихъ и села и зимници пожгоша, а людей изсѣкоша. В то же лѣто поставленъ бысть въ Цариградѣ Кипреянъ митрополитъ. Пришедъ в Литву, посла в Новъгородъ Великый къ владыцѣ послы своа и патреарши грамоты, а глаголя тако: "Благословилъ мя вселенский патреархъ Филофей митрополитомъ на Киевъ и на всю Русскую землю"! Слышав же се владыка и Новогородцы, и сиць отвѣтъ послаша к нему: "Шли к великому князю на Москву, и аще тя прииметь митрополитомъ на Русь, то и намъ еси митрополитъ". Митрополитъ же, слышевъ отвѣтъ Новогородскый, не посла к великому князю на Москву.

 

Редактирано Юни 5, 2020 от Пандора

[Пандора]

"Арабские и персидские писатели IX-XIII веков упоминают о башкирах, как о самостоятельном народе, занимавшем почти ту же территорию, которая оставалась неизменной до XVIII века."

"Эль-Балхи в «Книге видов земли» пишет: «От внутренних башджаров до Булгара 25 дней... Башджары разделяются на два племени, одно племя живет на самой границе Гузии, то есть Гузов – Куман – близ булгар.Говорят, что оно состоит из 2000 человек, которые так хорошо защищены своими лесами, что никто не может покорить их. Они подвластны булгарам. Другие башджары граничат с печенегами."

"

Башкиры пользовались естественными произведениями природы. Они вели кочевой образ жизни, скот круглый год находился на подножном корму, даже на зиму корм для скота не заготовлялся.

Болгары, пришедшие на Волгу и Каму в VIII веке, стали во главе нового племенного союза и к X веку положили начало Болгарскому государству. Трудно установить точные границы этого государства. Однако известно, что территория его охватывала значительную часть Среднего Поволжья по обоим берегам реки Волги, включая и Самарскую Луку, а также нижнее течение реки Белой, то есть западные районы Башкирии.26"

 

"По основному материалу это была уже целиком железная культура.²⁹ Булгарские мастера отличались большим искусством в изготовлении высококачественных изделий из железа. Они выделывали из него мечи, кольчуги, тонкую проволоку и различные предметы домашнего обихода. В Булгарии было высоко развито кожевенное производство, а булгарская юфть была известна на всем Востоке. Булгария славилась своими каменными постройками. Наконец, в этой стране было развито земледелие, и продукция его была довольно обильной. Рожь, пшеница, ячмень, просо и другие культуры вывозились за пределы булгарского государства. Широко развито было скотоводство, особенно разведение лошадей. Значительная часть Волжской Болгарии богата была пушным зверем, рыбой и пчелами. Она вела обширную торговлю предметами своего хозяйства и ремесла в самых различных направлениях – от Средней Азии и Сибири до Поднепровья и Прибалтики. Особенно значительными были операции по сбыту меда и мехов: куницы, выдры, соболя, бобра, горностая и белки. Но оживленная торговая деятельность волжских болгар определялась не столько тем, что она сама являлась производителем товаров, сколько посредничеством в торговле между различными странами. В орбиту торговых сношений волжских болгар были вовлечены и башкиры. Западные башкиры, будучи подданными болгарского ханства, находились под непосредственным влиянием последнего и переняли многие элементы болгарской культуры."

"Можно предполагать, что башкиры имели торговые связи и с русскими княжествами, поставляя им лошадей. Местом встречи был булгарский рынок, на котором русские имели значительный удельный вес. Кроме того, башкиры, появлявшиеся в торговых пунктах около Средиземного моря, могли бывать и в русских княжествах, в Башкирию могли приезжать и русские купцы, хорошо знавшие достоинства башкирских лошадей, небольших по росту, но крепких и выносливых."

"Раннее появление русских поселений на Каме, в районе Перми (с XIV в.), оказало также положительное влияние на развитие земледелия у башкир. Во всяком случае к началу XVII века степень развития земледелия среди этих башкир немногим уступала соседям-хлебопашцам. Основная часть башкир, особенно южных и юго-восточных районов страны, продолжала заниматься, главным образом, скотоводством. Переход к земледелию начался лишь с того момента, когда эти башкиры вплотную стали соприкасаться и общаться с пришлыми русскими и нерусскими земледельцами."

 

[Пандора]

 Це вже пізня традиція. У XVI столітті в Речі Посполитій почався так званий період гербоманії: всі повинні були собі вигадати герб і написати про знатних предків. Вони почали читати письмові джерела – давньоруські літописи, грецькі, латинські. В польському середовищі на той момент народився сарматський міф про те, що польська шляхта походить від сарматів. Одне з таких сарматських племен – роксолани. За суто фонетичним збігом з Руссю вважали, що роксолани – предки русів.

Одночасно польський історик Мацей Стрийковський звернув увагу на те, що в цих джерелах згадуються козари, які звучали подібно до козак. Він висловив припущення, що козак походить від козар. І вже у XVII столітті в перших українських історичних роботах згадувалося про те, що козаки походять від козар. Вони вважали, що козари було руським, слов’янським за походженням населенням, й Святослав воював з ними не як з кочівниками, а просто це були ніби конкуренти, яких він приєднав до свого князівства. Отак ці козари-козаки й залишилися.

Найбільше цю ідею вже потім аргументував Дмитро Туптало і, ймовірно, з його роботи вона потрапили до Пилипа Орлика. Ця Конституція починалася з хозар, щоб підтвердити, що козаки мають власну державність, яка існувала в Х столітті й була злита з руською після того, як Святослав приєднав хозар до своєї держави. Тут немає історичного підґрунтя – це пізніше творення історії.https://www.radiosvoboda.org/a/hozary/30695198.html?fbclid=IwAR2rWHpdVHmpgTyhP07Z5aMPaJb3-HxVyDLZ1Bnpxwx169kYxJ4_na24NLM