Може ли германският икономически модел да стане европейски икономически модел?

[deaf]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

Германия не се отъждествява с ЕС нито пък има интерес да го прави. Според мен Германия умело се възползва от създадения световен ред на глобализация, вътре в рамките на този ред, без да прави глупави опити /както преди ВСВ/ да го променя и преначертава, това не й е необходимо. Но... Германия е силно подценявана, защото:

Няма силна армия и не пледира за такава в ролята си на основна държава в рамките на ЕС

Не толерира и не изповядва национализъм, напротив приела е мултикултурен подход към емигрантите

Няма нито достатъчно голямо население, нито достатъчно голяма територия, за да има статут на Велика сила в геополитически план

Никога не е изявявала готовност да стане атомна сила

Не участва в никакви военни и политически конфликти и противопоставяния и заема неутрална позиция в тях

Разчита на НАТО и САЩ за гарантиране на националната си сигурност във военно отношение

Реално Германия има много по-голяма икономическа тежест, отколкото на пръв поглед изглежда, поради изброените причини.

Меркел (да не се бърка с Германия),обяви "Европа на две скорости"!!! Това ако не е опит за разбиване на ЕС,какво е?! Но моля без клишета... Какво би останало от СЪЕДИНЕНИТЕ Американски Щати,ако президента обяви,че има едни щати,които се движат на четвърта скорост,но има и други - на втора скорост?! И защо скоростите да са проблем? Риторично питам.

Както Ницше правилно е забелязал,Германия удивително постоянно прави политически грешки,които други държави ПРЕДИ това са правили. Например,Великобритания е давала заеми на слабо развити и корумпирани страни от Третият свят. И когато те не са можели да върнат заема,Лондон е слагал ръка върху тях. Днес Германия се опитва да приложи същият хитър и подъл номер спрямо Гърция,не разбирайки,че днес в 21 век тоя номер не може да мине!

Ислямът е единствената РАСИСТКА религия в света. И Меркел се заблуждава,че като приеме няколко милиона мюсюлмани,германците ще прихванат от техният расизъм,не разбирайки (може би?),че ще се получи обратното - мюсюлманите ще взривят немското общество. Така навремето пруският крал Фридрих Велики е допуснал фаталната грешка да приеме маса евреи бягащи от Испания и Франция най-вече!

Германия има достатъчно население за да бъде Велика сила,но наистина няма достатъчно територия.

Не е вярно,че Германия не иска да произведе и притежава атомно оръжие. Наскоро имаше дебати по тази тема. Вижте в нета.

Друга голяма стратегическа грешка на Меркел е,че избягва да взима страна в световните конфликти. Например,Германия подкрепя палестинците,но не прави нищо за да им помогне да си основат собствена държава. Резултатът - Германия е мразена и от палестинците,и от израелците.

А,да - глобализмът е мъртъв. И ако Меркел наистина се опитва да го съживи,значи прави голяма глупост!

[boyko]

Преди 22 часа, Б. Киров said:

Ха, въпросът е реторичен, защото той (германският модел, бел.моя) вече е европейски икономически модел - приетите норми за малък бюджетен дефицит какво са, както и еврото като европейска валута, защитена от ЕЦБ, чието седалище е във Франкфурт, самата ЕЦБ е инструмент на този модел.

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Германия не се отъждествява с ЕС нито пък има интерес да го прави. Според мен Германия умело се възползва от създадения световен ред на глобализация, вътре в рамките на този ред, без да прави глупави опити /както преди ВСВ/ да го променя и преначертава, това не й е необходимо.

Последно? Кое от двете твърдения е вярното? Въпрос за 1 млн. германски марки!

Редактирано 10, 2020 от boyko

[Б. Киров]

Преди 1 час, deaf said:

А,да - глобализмът е мъртъв.

Глобализмът в движението на стоки, услуги и инвестиции не е мъртъв, поради същността на световната икономика - не сме в ерата на феодализма и натуралната размяна, а на глобалните инвестиции и производствени и търговски вериги. Никой никога няма да се върне към манифактура и търговски обмен в една национална икономика, а в света циркулират над 80 трилиона /80 000 милиарда/ долара инвестиционни пари, собственост на корпорации, държави и личности, които няма начин и не могат да се затворят в някакви граници на която и да е било нация.

Преди 1 час, boyko said:

Последно? Кое от двете твърдения е вярното? Въпрос за 1 млн. германски марки!

Въпросът не струва и 5 стари лева, но ако ви харесва един млн. германски марки извън обращение, ваши са.

Отговорът обаче си струва: и двете. Бюджетната политика с контрол върху дефицита и тази за стабилността на еврото като обща валута в еврозоната не са наложени от Германия, а са приети с консенсус от страните в еврозоната; да, това е германската концепция за фиска и за валутата, тоест германския модел. Но Германия никога не се е отъждествявала с ЕС.

[nik1]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Германия не се отъждествява с ЕС нито пък има интерес да го прави. Според мен Германия умело се възползва от създадения световен ред на глобализация, вътре в рамките на този ред, без да прави глупави опити /както преди ВСВ/ да го променя и преначертава, това не й е необходимо. Но... Германия е силно подценявана, защото:

Няма силна армия и не пледира за такава в ролята си на основна държава в рамките на ЕС

Не толерира и не изповядва национализъм, напротив приела е мултикултурен подход към емигрантите

Няма нито достатъчно голямо население, нито достатъчно голяма територия, за да има статут на Велика сила в геополитически план

Никога не е изявявала готовност да стане атомна сила

Не участва в никакви военни и политически конфликти и противопоставяния и заема неутрална позиция в тях

Разчита на НАТО и САЩ за гарантиране на националната си сигурност във военно отношение

Реално Германия има много по-голяма икономическа тежест, отколкото на пръв поглед изглежда, поради изброените причини.

"Хегемон по неволя"

Статията е от 2013 година, автор  Улрике Геко

Хегемон по неволя

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/09/16/2141986_izborite_v_germaniia_evropa_triabva_da_se_prigotvi_za/?sp=0#storystart

През последните пет години Германия беше принудена да поеме ролята на хегемон по неволя, а политическото и дипломатическото й влияние беше увеличено, за да съответства на безспорната й водеща икономическа позиция. Германия дава парите, проверява и задава посоката. За други европейски лидери, уморени от борбата си с кризата, Германия беше голямата надежда за справяне с нестабилността в нейните основи. Предвид признанието, че Гърция ще се нуждае от още финансова помощ, те разбраха, че сега не е удобен момент да се повдигат теми, които няма да се харесат на Ангела Меркел и германците. "Нека изчакаме да минат изборите, тогава може да имаме истински напредък", мислят си те. Лошата новина е, че тези надежди за истински прогрес са основани на грешно разбиране за Германия и по всяка вероятност няма да бъдат оправдани.

Вътрешнополитическите проблеми на Германия, изглежда, са подценявани от чужденците. Очевидната й икономическа сила и отнесените към нея техни слабости накараха останалата част от Европа да смята съвременна Германия за заможния великан на нашето време. Но въпреки успехите й тя има сериозни проблеми, които излязоха на дневен ред по време на предизборната кампания. Германците се притесняват за неравенството в доходите, притеснителните демографски прогнози, намаляващите инвестиции, влошаващата се инфраструктура, проблемите във висшето образование и в развитието. Погледнато отвън, това може и да не изглежда особено зле, но в Германия това са проблеми, достатъчно големи, за да охладят каквито и да било амбиции за водеща роля на континента.

 

Рецептата за успех

Същевременно германците вярват, че техният несъмнен успех се дължи на собствените им усилия (особено в сравнение с Южна Европа). Те са преминали през своите болезнени реформи – контрол на разходите за заплати и много усилия, за да направят конкурентоспособни висококачествените си стоки за износ . Това според тях е тайната на техния собствен успех, а не харченето на пари, и тази е причината Германия да продължава да настоява, че бюджетната консолидация е пътят към икономическия просперитет. Може да се твърди, че Германия е спечелила от членството в еврозоната, което й е дало една на практика подценена валута, както и от трудната за предвиждане експлозия на търсенето в Китай на нейните висококачествени продукти. От друга страна обаче, може и да се твърди, че икономиите са терапия, която по-скоро вреди на пациента, а не го лекува. Но няма значение – големите надежди, че германската щедрост ще превърне в стратегия за растеж, способна да стимулира цялата европейска икономика, ще останат неоправдани, дори и след изборите.

Германците са загрижени и за институционалната посока, в която Европа се движи. Навсякъде другаде в Европа на банковия съюз например се гледа като на ключова част за разрешаване на кризата, за стабилизиране на европейския проект и за разплитане на държавите финанси от банковите. Но Германия се бави в това отношение (както и в други сфери на фундаментални реформи). Законовите и политически препятствия пред различните сектори с потенциал да претърпят реформи, които няма да се харесат на германците, няма да изчезнат изведнъж, ако бъде формирана нова коалиция в Берлин. Германия е свикнала на бавния си прагматичен подход за справяне с кризата и освен ако опасната нестабилност не се върне на пазарите, той едва ли ще се промени.

 

 

Скромна роля на световната сцена

Големите амбиции за Европа на световната сцена също предстои да бъдат разбити. Парламентарното поражение на Дейвид Камерън за намесата в Сирия беше изненадващо за мнозина, предвид водещата роля, която играят Великобритания и Франция във външната политика на Европа. Решението на Германия да не се присъедини не беше изненада. Но много хора вярват, че Европа може да бъде световна сила само с участието на Германия предвид размера и влиянието й. И въпреки че Европа се нуждае от Германия, ако иска да има истински стратегически фокус, самата Германия сякаш няма фокус, предпочитайки търговията пред дипломацията. Това няма да се промени.

Европейските лидери, притаили дъх преди германските избори, не бива да бъркат своите собствени надежди за Германия с намеренията на самата Германия, който и да спечели на вота в неделя. Дълъг е пътят от осигуряването на енергията и визията, които според останалата част от Европа са необходими, до разрешаването на кризата в основите й. Германия след изборите ще има сходен подход като Германия преди изборите – чрез закони, предпазлив и с резерви към големите планове и жестове, без значение какви са очакванията на европейските й съседи. Тези очаквания вероятно са си останали там - на плажа на европейските лидери.

 

 

[nik1]

Тази картина не е фейк 

 

 

Мисля, че картината  отразява генералните разлики между политико-икономическия и управленския модел във ФРГ, и този в РБ

ФРГ: Rechtsstaat (Rule ot law)

РБ: Deep State ("Дълбока държава") или по скоро - Regulatory and State capture

Редактирано 10, 2020 от nik1

[sir]

Германската икономика е във фактическа рецесия, индустриалното производство се свива, износът се свива. Във външнополитически план няма никакви значими успехи, последният крах бяха преговорите за Либия. Във вътрешнополитически план Меркел се оттегля, а протежето й е с авторитета и харизмата на умряла медуза и няма никакъв шанс да е бъдещия канцлер. Такива работи.

[nik1]

Преди 3 часа, sir said:

Германската икономика е във фактическа рецесия, индустриалното производство се свива, износът се свива. Във външнополитически план няма никакви значими успехи, последният крах бяха преговорите за Либия. Във вътрешнополитически план Меркел се оттегля, а протежето й е с авторитета и харизмата на умряла медуза и няма никакъв шанс да е бъдещия канцлер. Такива работи.

"Германския модел" е експортно ориентиран (-въпреки че е износът спада спада леко)  той се равнява на близо 50 процента  от GDP-то на Германия 

 (за САЩ  процентът е блиоо 10 процента https://www.theglobaleconomy.com/USA/Exports/)

Това според някои е слабостта  на германския модел.

Износът априори не допринася пряко за увеличaване на растежа на GDP,  Причината за растежа е увеличаването на вътрешното потребление (по дефиниция за БВП)

 

Да от една страна населението на Германия застарява , а от друга - Германия има трудности с интегрирането  на не-немскоезични хора.  

Германският  национален модел е етнически, за разлика от американския,   френския и английския, който нации са граждански 

А Смит наричa модела на гражданската нация -"западен" визирайки САЩ, Франция и Холандия, но Германия и Австрия нямат този модел - това което  свързва нациите при тях е етническата общност, и етнонационалния ресантиман Моделът е типичен за Източна Европа.

"Част от германската(бългаската) нация  е всеки който е роден такъв и  говори германски (български) независомо къде се намира", "Французин (обаче) е всеки, който е верен на републиката, живее на територията на репибликата и се подчинява на нейните закони, и институции, независимо с какъв цвят на кожата, и откъде произхожда"

Кой да потребява повече тогава? В Германия на "чуждите" хора се е гледало като на арбайтери, а не като на потребители, и в действителност те са "лоши" потребители..

В САЩ, особенo, а също във Франция  и Англия пълноценно се  интегрират хора от друга раси, култури и езици, и те са пълноицено потребители- създават семейства,  раждат деца купуват домове, автомобили и т.н.  

Ето защо САЩ имат 3 процентен растеж - дължи се на движещото се нагоре вътрешно потребление

-------------------------------------------

Редактирано 10, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 7 часа, nik1 said:

"Хегемон по неволя"

Статията е от 2013 година, автор  Улрике Геко

Тук има много интересна статия за големите принципни различия между Германия и Франция за лидерството в Европа, както и за пътя на ЕС, като се има предвид и позицията на автора:

https://germanysworld.substack.com/p/briefing-are-germany-and-france-geopolitical

 

Преди 5 часа, sir said:

Германската икономика е във фактическа рецесия, индустриалното производство се свива, износът се свива. Във външнополитически план няма никакви значими успехи, последният крах бяха преговорите за Либия. Във вътрешнополитически план Меркел се оттегля, а протежето й е с авторитета и харизмата на умряла медуза и няма никакъв шанс да е бъдещия канцлер. Такива работи.

Да, в настоящия момент свиването на индустриалната продукция и на износа е факт, както и слабите лидерски качества на посочената за нейна заместничка от Меркел, но на всичко това, според мен, трябва да се гледа в по-дълга ретроспективна перспектива. Защото Германия, въпреки временните трудности, успяваше да запази равновесие и стабилен устойчив растеж през изминалите десетилетия:

Преди 2 часа, nik1 said:

"Германския модел" е експортно ориентиран (-въпреки че е износът спада спада леко)  той се равнява на близо 50 процента  от GDP-то на Германия 

 (за САЩ  процентът е блиоо 10 процента https://www.theglobaleconomy.com/USA/Exports/)

Това според някои е слабостта  на германския модел.

Абсолютно точно, германският икономически модел е експортно ориентиран, всъщност след Китай, Германия е най-експортно ориентираната от големите икономики. И което е по-интересно и показателно, Германия изнася активно и масирано не само продукция, но и капитал, всъщност след САЩ, Германия е най-големия външен инвеститор в света:

Тук изключвам от първото място Нидерландия, защото тази страна е "преливник" на чужди капитали като инвеститори, регистрирани на нейна територия, всъщност САЩ и Германия са номер 1 и номер 2.

 

 

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Тук има много интересна статия за големите принципни различия между Германия и Франция за лидерството в Европа, както и за пътя на ЕС, като се има предвид и позицията на автора:

https://germanysworld.substack.com/p/briefing-are-germany-and-france-geopolitical

 

Германия и Франция геополитически съперници ли са сега?

Улрих Спек

15 ноември 2019 г.

Тъй като коментарите на Макрон за това, че НАТО е в "мозъчна смърт", Германия и Франция са в открито несъгласие относно геостратегията на Европа, особено за връзката с Русия и ролята на Америка в Европа. И въпреки това нито Париж, нито Берлин могат да развиват своите външни политики и политики за сигурност в Европа един без друг. В епоха, в която американското стратегическо лидерство отсъства, те трябва да намерят начини да уредят различията си.

От десетилетия отношенията между Германия и Франция се описват като "тандем". През последните години обаче метафората излиза от употреба. Париж и Берлин все повече не са съгласни за стратегическата посока, която Европа трябва да поеме.

Германия е изправена пред френски президент, който смята, че радикално променящата се международна среда изисква радикални мерки. Макрон иска да поведе Европа в едно уж пост-американско бъдеще. Според Макрон - според интервюто му в  Economist през ноември и отбелязано в реч през август, Америка вече напълно се е отдръпнала от Европа.

За Макрон напускането на Америка е добре дошло, защото това отваря възможността да се изгради Европа като глобална сила и защото за голяма част от проблемите на Европа с Русия и Близкия изток е виновна Америка.

В центъра на стратегическото мислене на Макрон лежи Русия: „Ако искаме да изградим мир в Европа, да възстановим европейската стратегическа автономия, трябва да преразгледаме позицията си към Русия“. (Всички следващи цитати са от интервюто на Economist.)

Пълната европейска стратегическа автономия изисква Русия, която не е враждебна и заплашителна. Ето защо Макрон иска да "възстанови ... архитектура на доверие и сигурност" с Русия.

Руската агресивност може да бъде преодоляна, защото се основава на неразбиране. Москва стана агресивна и ревизионистка, в наратива на Макрон, не заради руската амбиция, а защото Русия беше под натиск от Америка, която е мотивирана от нейното „супер-его“.

И все пак Европа прие да бъде възприемана от Русия като „троянския кон“ на Америка. Това е грешка, която Макрон иска да поправи.  

Основният му събеседник по този въпрос е унгарският премиер Орбан, който е близък с Путин. Макрон имаше "много дълга дискусия" с Орбан относно Русия и казва, че Орбан е "доста близко до нашите възгледи" - той може дори да помогне "да убеди поляците малко повече" в подхода на Макрон.

За Макрон НАТО се в анахроничен или е в "мозъчна смърт", защото Русия не е враг, а потенциален приятел: "НАТО е създаден в отговор на един враг: Варшавския договор. През 1990 г. ние не преоценявахме този геополитически проект, когато главният ни противник /Варшавският договор/ изчезна. Неартикулираното остава предположението, че врагът все още е Русия."

В същото време в регион, който има значение за Макрон, Южното Средиземноморие, НАТО отсъства: "Когато ние се намесим в Сирия срещу тероризма, всъщност НАТО не се намесва. ... така, въпросът за настоящата цел на НАТО е истински въпрос, който трябва да бъде зададен."

Освен това за нестабилността в Близкия изток е виновна главно Америка. Западът (т.е. Америка) се опита да „наложи нашите ценности чрез промяна на режимите, без подкрепа на хората. Това се случи в Ирак или в Либия. Може би точно затова, предвидено отначало в Сирия, не успя“.

За Макрон „всичко това показва, че трябва да приложим отново политиката си за съседство, не можем да позволим тя да се управлява от трети страни, които не споделят едни и същи интереси“. Очевидно Макрон визира тук САЩ.

Откровеното интервю на Макрон принуди Германия да изясни собствената си позиция. Германският канцлер Меркел, министърът на външните работи Маас и министърът на отбраната Крамп-Каренбауер отвърнаха доста рязко. За Германия НАТО е не само миналото, но и бъдещето - като основна рамка за европейска отбрана.

По думите на Крамп-Каренбауер, „Всички предложения за укрепване на способността на Европа да действа в областта на сигурността и отбраната укрепват европейския стълб на НАТО“.   

Когато новината за интервюто с Макрон избухна в Берлин, градът празнуваше 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, заедно с американския държавен секретар Помпео и генералния секретар на НАТО Столтенберг. Германците си спомнят американската подкрепа по време на Студената война и решаващата роля на американския президент Джордж Х.В. Буш при убеждаване на скептични им съседи в достойнствата на обединението на Германия в рамките на НАТО.

В един писмен отговор на казаното от Макрон, външния министър Маас изложи това, което може да се определи като консенсусна позиция на Берлин:

"Според Германия очевидно би било грешка да се подкопае НАТО. Без САЩ, нито Германия, нито Европа са в състояние да се защитят ефективно." Би било „опасно да се отдели европейската сигурност от американската сигурност“.

„Безотговорно би било да се води външна политика и политика на сигурност без Вашингтон“.

„Ние искаме силна и суверенна Европа. Но такава ни е необходима като част от един силен НАТО, а не като негов заместител. "

" И дори когато Европа един ден е в състояние да защити собствената си сигурност, все пак и тогава ние бихме искали НАТО. "

"Германия няма да толерира някакви специални договорености, нито по отношение на Москва, нито по други въпроси. Нашите съседи в Полша и Прибалтика могат да ни се доверят да приемем техните опасения за сигурността им толкова сериозно, колкото ние приемаме нашите. Една Европа, която ние бихме желали успешно да се формираме, е немислима без те да бъдат консултирани."

Според Маас Германия трябва да поеме "лидерска роля" в Европа:

"Като страна в центъра на Европа, Германия трябва да играе централна, посредническа и балансираща роля - в рамките на Европа и vis-à-vis със САЩ. Ако ние не поемаме тази лидерска роля, никой няма да я поеме. Това е нашата главна отговорност в областта на външната политика и политиката на сигурност днес."

С интервюто на Макрон и отговора на Маас на масата са две много различни, дори противоположни стратегии за европейското геополитическо бъдеще.

За Макрон Европа трябва да изостави американското присъствие и НАТО сега и да се насочи към една - уж водена от Франция - обединена Европа, която работи с Русия и САЩ (и Великобритания) като външни партньори. Основният му външнополитически фокус е стабилизирането на Юга.

Германия напротив не иска раздяла с миналото на Студената война. Тя иска еволюция, а не революция: засилване на европейското сътрудничество в трансатлантическа рамка, като САЩ са с ключово присъствие в Европа, за да поддържат Русия под контрол и да помогнат за поддържането на Централна и Източна Европа стабилни.                  

Тези различия не са нещо ново. И все пак през последните години имаше неофициално споразумение, че Париж приема германското лидерство на Изток в замяна на германска подкрепа на Юг.

Макрон отмени това споразумение с усилията си да възстанови отношенията с Русия и с неотдавнашния си стремеж за нова среща във формат Нормандия (Русия, Украйна, Германия, Франция) в Париж, за да обсъди Украйна, без предварителни условия.

Разликата в акцентите сега се превърна в открит конфликт между Франция и Германия за бъдещото стратегическо направление на Европа.

Една от причините за това е нарастващата нервност в европейските столици от променящата се международна среда. Руският ревизионизъм, безредиците в Близкия изток, китайския нео-империализъм, популизма и Brexit - всичко това безпокои европейците.

И все пак това, което може да бъде още по-притеснително, е фактът, че Америка, въпреки че все още играе ролята на гарант за сигурност, вече не присъства в Европа в ролята й на стратегически лидер.

При Тръмп САЩ преминаха към подход „Америка първо“. Когато Тръмп преговаря с Китай и Русия или решава следващата си стъпка в Близкия изток, европейските столици нито участват, нито са информирани. Те нямат глас в решения, които са от жизненоважен интерес за тях. Те дори понякога са цел на публичните изблици на гняв от страна на Тръмп.

Разбира се, това се е случвало и преди. Имало е кризи на трансатлантическото доверие. Но те са били ограничени до конкретни въпроси и са балансирани от общо разбиране, че „ние сме в това заедно“. Обикновено в продължение на десетилетия САЩ осигуряваха едно приобщаващо лидерство, информираха съюзниците, обсъждаха с тях, приветстваха подкрепата им, приемаха несъгласието им.

Днес трансатлантическите канали за комуникация до голяма степен са запушени. И Тръмп провежда политика, ориентирана към краткосрочни американски интереси; той не действа от името на по-широк "свободен и отворен" международен ред и държи съюзниците на САЩ в тъмното.

В резултат на това днес европейците са сами у дома. Те трябва сами да понесат тежестта на своите стратегически решения. Те трябва да произвеждат лидерство помежду си, тъй като вече нямат стратегическо резервно копие.

Европейските държави реагират по различен начин на тази нова ситуация. В момент на дълбока несигурност те обикновено се връщат към своето „вътрешно аз“: към сърцевината на националната си идентичност, на националните си наративи.

В случая на Франция тази интроспекция води до визията на Макрон "за Франция независима от англосаксонци“ (САЩ и Великобритания), Европа с Русия като близък партньор, съсредоточена е върху традиционните зони от френския интерес на Юг.

Реакцията на Германия е да стабилизира международната архитектура, в която е вградена от 1949 г.: трансатлантическият съюз и европейската интеграция. Да поддържаме "Америка вътре и Русия вън", докато работим в сътрудничество с Франция и другите европейски партньори за европейската интеграция - това остава ядрото на националната стратегия на Германия.  

С други думи, стопяването на американското стратегическо лидерство води до рязко подчертаване на разликите между двамата основни играчи в континентална Европа.

Това прави много по-трудно да се изработи съвместна стратегия.

В миналото германско-френските различия по по-широки геополитически въпроси можеха лесно да бъдат игнорирани. И двамата партньори просто не трябваше да се споразумяват по такива  въпроси, те трябваше да намерят общ път с Вашингтон, главния архитект и гарант на западния и глобален ред.

И това беше едно облекчаване, което им позволи да се примирят взаимно и да се превърнат в основоположници на нов европейски ред. Освободени от геополитиката, отровила отношенията им по-рано, Германия и Франция можеха да се съсредоточат върху други въпроси. Те биха могли да изградят общ пазар, да заменят конкуренцията с печелившото сътрудничество в икономиката и взаимното отваряне на националните им пространства.

Но сега виждаме завръщането на геополитиката в европейските столици; това ни съобщава интервюто на Макрон в „Икономист“. Опаковано в език на европейския федерализъм, френският президент претендира за френско лидерство в Европа и настоява за класическа френска геополитическа програма. Това обаче звучи тревожно в Берлин и още повече на изток.

Новото съперничество между Париж и Берлин по отношение на геополитическата стратегия на Европа има потенциал да провали европейския „проект“. И двете страни представляват "лагери" в ЕС, Франция до голяма степен този на Юга и Запада, Германия на Севера и на Изтока.

И така, какво трябва да се направи? Най-важното е лидерите да спрат да говорят с журналисти, вместо да обсъждат проблемите помежду си. Те трябва да съгласуват позициите си и да намерят обща позиция в откровен разговор.

И те се нуждаят от малко забавяне, особено по спорни въпроси, които не е необходимо да се решават сега. Вместо това те засега трябва да се съсредоточат върху области, където има консенсус. Възможна е съвместна политика по отношение на Китай.

Ако лидерите в Париж и Берлин не успеят да преодолеят сегашната безизходица, съперничеството рискува да стане постоянно. Германия и Франция ще се блокират взаимно в съперничеството си по отношение на лидерството в континентална Европа, осъждайки ЕС на стратегическа ирелевантност.

[boyko]

On 10.02.2020 г. at 12:00, Б. Киров said:

Въпросът не струва и 5 стари лева, но ако ви харесва един млн. германски марки извън обращение, ваши са.

Приемам Киров! Ще ти ... пардон, ще Ви пратя данните за трансфера на лични. Гледам държите на учтивата форма, а като ще ми давате половин милион евро - ами, не би било зле да се държа на Вашето ниво. Белким (покрай многото Ви други знания за Германия) не вземете да разровите и да научите, че макар и "извън обращение" всяка от тези марки се заменя безплатно и безсрочно за половин евро. И да почнете да се отмятате от думите си. Пък било то и в учтива форма.

Иначе - ами, продължавате упорито и последователно сам да си противоречите. Не знам, понякога си мисля, че нарочно го правите - например, за да се бъзикате с някои фенове тук. Или пък, де да знам, може просто наистина да е някаква каша в главата Ви, както ми се стори преди време. Третата възможност ... по-добре да не я обсъждаме за сега. За да не съм голословен - пример от последното Ви творчество:

Б. Киров Публикува Събота в 23:14

"... така или иначе, след излизането на Великобритания, Германия и без да настоява за въвеждането на нейния различен от кейнсианството модел, вече става определено доминираща в европейската икономика. Не става дума само за номиналния БВП, който все още е съпоставим с този на Франция и дори Италия, а за много силното търговско и културно влияние на Германия. В друга тема обсъждахме икономиката на страните от Вишеградската четворка /техния съвкупен БВП е над 2 трлн., половината от този на Германия/, те на практика са икономическа сфера на влияние на Германия, повече от 25 процента от търговския им обмен е с Германия, също така инвестициите и производството. Германия методично разширява икономическата си сфера на влияние на изток и е въпрос на време да обвърже по-плътно страните от Балканите, това е старата германска политика за стремеж на Изток."

Разбира се, това е само невинна проява на прочутия немски алтруизъм. Защото ...

On 10.02.2020 г. at 12:00, Б. Киров said:

... Германия никога не се е отъждествявала с ЕС.

Впрочем, в постнатата от Вас статия, немския външен министър си го казва в почти прав текст:

Преди 19 часа, Б. Киров said:

"Като страна в центъра на Европа, Германия трябва да играе централна, посредническа и балансираща роля - в рамките на Европа и vis-à-vis със САЩ. Ако ние не поемаме тази лидерска роля, никой няма да я поеме. Това е нашата главна отговорност в областта на външната политика и политиката на сигурност днес."

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, boyko said:

Приемам Киров! Ще ти ... пардон, ще Ви пратя данните за трансфера на лични. Гледам държите на учтивата форма, а като ще ми давате половин милион евро - ами, не би било зле да се държа на Вашето ниво. Белким (покрай многото Ви други знания за Германия) не вземете да разровите и да научите, че макар и "извън обращение" всяка от тези марки се заменя безплатно и безсрочно за половин евро. И да почнете да се отмятате от думите си. Пък било то и в учтива форма.

Иначе - ами, продължавате упорито и последователно сам да си противоречите. Не знам, понякога си мисля, че нарочно го правите - например, за да се бъзикате с някои фенове тук. Или пък, де да знам, може просто наистина да е някаква каша в главата Ви, както ми се стори преди време. Третата възможност ... по-добре да не я обсъждаме за сега.

Това не са аргументи по същество, а лични, така че няма да Ви отговарям на тях.

Преди 2 часа, boyko said:

Б. Киров Публикува Събота в 23:14

"... така или иначе, след излизането на Великобритания, Германия и без да настоява за въвеждането на нейния различен от кейнсианството модел, вече става определено доминираща в европейската икономика. Не става дума само за номиналния БВП, който все още е съпоставим с този на Франция и дори Италия, а за много силното търговско и културно влияние на Германия. В друга тема обсъждахме икономиката на страните от Вишеградската четворка /техния съвкупен БВП е над 2 трлн., половината от този на Германия/, те на практика са икономическа сфера на влияние на Германия, повече от 25 процента от търговския им обмен е с Германия, също така инвестициите и производството. Германия методично разширява икономическата си сфера на влияние на изток и е въпрос на време да обвърже по-плътно страните от Балканите, това е старата германска политика за стремеж на Изток."

Разбира се, това е само невинна проява на прочутия немски алтруизъм. Защото ...

Впрочем, в постнатата от Вас статия, немския външен министър си го казва в почти прав текст:

 

Тези вече са по същество и в интерес на дискусията по темата, затова ще продължим диалога. Ами според мен няма никакво противоречие. Така извадено от контекста на цялата статия, която съм постнал, изказването на външния министър подкрепя Вашата теза за противоречие, но в контекста на статията има и заключение на автора й, което пропускате:

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Реакцията на Германия е да стабилизира международната архитектура, в която е вградена от 1949 г.: трансатлантическият съюз и европейската интеграция. Да поддържаме "Америка вътре и Русия вън", докато работим в сътрудничество с Франция и другите европейски партньори за европейската интеграция - това остава ядрото на националната стратегия на Германия.  

Германия просто не може да си позволи на политическо ниво "да се отъждестви" с ЕС, защото тази архитектура, създадена през 1949 с акушерството на САЩ не позволява такова "отъждествяване", идеята й е равноправност във вземането на решения и консенсус.

Лидерската роля, за която пледира министър Маас е реакция на претенциите за "лидерска роля" на Франция, поне според автора.

Друг е въпросът, че според мен, претенциите на Франция за лидерска роля във външната политика са несъстоятелни, защото Франция няма достатъчно икономическа тежест в рамките на ЕС в сравнение с Германия - Франция отстъпва съществено в БВП, в стандарт на живот /доходи и заплати/, в инвестиции направени в ЕС и извън ЕС, във външнотърговски салдо, образно казано като цяло Франция е с наполовина икономическа тежест в сравнение с тази на Германия.

Статуквото в ЕС работи в полза на Германия, а то е САЩ и НАТО да поемат основната военна тежест в отбраната. Германия до голяма степен следва икономическия модел на Китай, да не се развива агресивно във военната сфера, възползвайки се от установения либерален световен ред на търговия и инвестиции, за да трупа икономическа сила и мощ от възможностите за износ на стоки и капитали. С нарастването на икономическата й мощ идва и нейното политическо и културно влияние. Но за разлика от Китай, Германия не демонстрира претенции да променя международния ред на либерална търговия и икономика, Германия е решила, че в рамките на този икономически ред може да реализира най-добре своето развитие.

[boyko]

On 12.02.2020 г. at 8:52, Б. Киров said:

Това не са аргументи по същество, а лични, така че няма да Ви отговарям на тях.

Знаех си, че ще се отметнете. И го предположих по-горе.

On 12.02.2020 г. at 8:52, Б. Киров said:

Тези вече са по същество и в интерес на дискусията по темата, затова ще продължим диалога. Ами според мен няма никакво противоречие. Така извадено от контекста на цялата статия, която съм постнал, изказването на външния министър подкрепя Вашата теза за противоречие, но в контекста на статията има и заключение на автора й, което пропускате ...

Нищо не пропускам. Поне не и в случая. Просто за мен казаното от външния министър на Германия е с далеч по-голяма тежест от заключенията на някакъв си ШПЕК Улрих, старши научен сътрудник в Берлинския офис на Германския фонд "Маршал" на САЩ. При това публикувани в световно неизвестния сайт Substack. А ако за Вас не е така - е, какво пък, в крайна сметка всеки има глава на раменете си. Но не може да не се запитам защо изобщо публикувате тук такива "мнения".  Не знам, може би трябва да се върнем към едно мое предположение, което не ми се искаше да коментирам в мой предишен постинг.

А по същество по темата - давайте да я видим тая митична "архитектура, създадена през 1949 с акушерството на САЩ" и с какво аджеба тя пречи на Германия да мечтае да го докара до положение Германия = Европа

[Б. Киров]

On 15.02.2020 г. at 2:36, boyko said:

 и с какво аджеба тя пречи на Германия да мечтае да го докара до положение Германия = Европа

Ето с какво пречи Германия да го докара до положение Германия равно/тъждествено на Европа, с правовата рамка на ЕС, тя е политическа усмирителна риза за всякакви "фюрери" и диктатори в ЕС:

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз

 

Член4.

2.Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите,както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури,включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези,които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка

Член 16

1.Съветът съвместно с Европейския парламент осъществява законодателни и бюджетни функции.Той осъществява функции по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията,предвидени в Договорите.

2.Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри,който може да обвързва правителството на държавата-членка,която представлява и да упражнява нейното право на глас.

3.Съветът действа с квалифицирано мнозинство,освен когато в Договорите е предвидено друго.

4.От 1ноември 2014г. квалифицираното мнозинство се определя като мнозинство,формирано отгласовете на най-малко 55 % от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове ипредставлява държави-членки,които обхващат население не по-малко от 65 % от населението наСъюза. Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета,като в противенслучай се приема,че е налице квалифицирано мнозинство

Член 17

4.Комисията,назначена в периода между датата на влизане в сила на Договора от Лисабон и 31октомври 2014г.,се състои от по един представител на всяка държава-членка, включително председателя на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,който е един от заместник-председателите на Комисията.

5.От 1 ноември 2014г. Комисията се състои от брой членове, включително нейния председател и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който отговаря на две трети от броя на държавите-членки,освен ако Европейският съвет,като действа с единодушие не реши да промени този брой.Членовете на Комисията се избират измежду гражданите на държавите-членки на основата на строго равноправна за държавите-членки ротационна система,която отразява демографското и географското многообразие на всички държави-членки на Съюза.Тази система се установява с единодушие от Европейския съвет в съответствие с член 244 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

8.Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент. В съответствие с член 234 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията. Ако бъде приет такъв вот на недоверие,членовете на Комисията трябва да подадат колективно оставка и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва също да подаде оставка по отношение на функциите,които осъществява в Комисията.

https://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:115:0013:0045:BG:PDF

Но всичко това е офтопик в темата, защото тя е "германският икономически модел", а не германският политически модел или политическият модел на ЕС.

 

 

[nik1]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Ето с какво пречи Германия да го докара до положение Германия равно/тъждествено на Европа, с правовата рамка на ЕС, тя е политическа усмирителна риза за всякакви "фюрери" и диктатори в ЕС:

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз

 

Член4.

2.Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите,както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури,включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези,които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка

Член 16

1.Съветът съвместно с Европейския парламент осъществява законодателни и бюджетни функции.Той осъществява функции по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията,предвидени в Договорите.

2.Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри,който може да обвързва правителството на държавата-членка,която представлява и да упражнява нейното право на глас.

3.Съветът действа с квалифицирано мнозинство,освен когато в Договорите е предвидено друго.

4.От 1ноември 2014г. квалифицираното мнозинство се определя като мнозинство,формирано отгласовете на най-малко 55 % от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове ипредставлява държави-членки,които обхващат население не по-малко от 65 % от населението наСъюза. Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета,като в противенслучай се приема,че е налице квалифицирано мнозинство

Член 17

4.Комисията,назначена в периода между датата на влизане в сила на Договора от Лисабон и 31октомври 2014г.,се състои от по един представител на всяка държава-членка, включително председателя на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,който е един от заместник-председателите на Комисията.

5.От 1 ноември 2014г. Комисията се състои от брой членове, включително нейния председател и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който отговаря на две трети от броя на държавите-членки,освен ако Европейският съвет,като действа с единодушие не реши да промени този брой.Членовете на Комисията се избират измежду гражданите на държавите-членки на основата на строго равноправна за държавите-членки ротационна система,която отразява демографското и географското многообразие на всички държави-членки на Съюза.Тази система се установява с единодушие от Европейския съвет в съответствие с член 244 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

8.Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент. В съответствие с член 234 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията. Ако бъде приет такъв вот на недоверие,членовете на Комисията трябва да подадат колективно оставка и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва също да подаде оставка по отношение на функциите,които осъществява в Комисията.

https://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:115:0013:0045:BG:PDF

Но всичко това е офтопик в темата, защото тя е "германският икономически модел", а не германският политически модел или политическият модел на ЕС.

 

 

Едно допълнение

В най-чувствителните и важни области гласуването и приемането на решения/закони/ в Съвета на ЕС се изисква едонодушие 

https://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/voting-system/unanimity/

 

По същия начин стоят нещата и в Европейския Съвет , с разликата че всеки член на Европейския Съвет има един глас

https://en.wikipedia.org/wiki/European_Council

 

 

[Б. Киров]

On 10.02.2020 г. at 19:40, nik1 said:

"Германския модел" е експортно ориентиран (-въпреки че е износът спада спада леко)  той се равнява на близо 50 процента  от GDP-то на Германия 

 (за САЩ  процентът е блиоо 10 процента https://www.theglobaleconomy.com/USA/Exports/)

Това според някои е слабостта  на германския модел.

Износът априори не допринася пряко за увеличaване на растежа на GDP,  Причината за растежа е увеличаването на вътрешното потребление (по дефиниция за БВП)

Това е точно така, износът /положителното салдо от него/ не допринася за увеличаване на БВП, основното за растежа е вътрешното потребление. Всъщност няма нищо друго, което да определя растежа на БВП, освен вътрешното потребление. БВП е стойността на всичко, произведено в страната за една година. Формулата за БВП е:

БВП = C + I + G + (X-M).

Във формулата C е потребление (потребителски разходи), I е инвестиция, G е държавни разходи за продукти и услуги, X е износ и M е внос. По този начин (X-M) е търговският излишък или дефицит, в зависимост от това дали терминът е положителен (излишък) или отрицателен (дефицит).Много хора  погрешно смятат, че увеличение на вноса (което също означава увеличаване на търговския дефицит) понижава БВП. Това погрешно схващане идва от плитко разбиране на формулата. Тъй като вносът (М) се изважда във формулата, ако М стане по-голям, БВП трябва да намалее, нали? Грешка! Всички внесени стоки завършват като C, I или G, защото или потребителите, или правителството ги консумира или внесената стока е нещо като машина, например, коятосе оказва във фабрика, като по този начин се квалифицира като инвестиция (I). По този начин, точно компенсиране на отрицателния ефект от нов внос чрез термина M е положително допълнение към един от C, I или G.

Обаче! Излишъкът от външната търговия вече е капитал, който може да се консумира, тогава е богатство, или - би могъл да се инвестира зад граница, което е външна инвестиция. И именно това правят германските фирми от 2000-та година натам, целият излишък от външната търговия, а той е около 200 млрд. евро годишно, се инвестира зад граница в производствени мощности, това са предимно ПЧИ, тоест с контролен пакет от германските фирми. Германските фирми са световен шампион в този спорт, ако се сравнят търговските им излишъци и преките им чуждестранни инвестиции, цифрите почти съвпадат. И което е най-забележително, отваряйки техни филиални фирми зад граница /предимно в ЕС/ германските фирми повишават добавената стойност в крайните си продукти, защото в задграничните си филиали те произвеждат предимно компоненти на крайния си продукт с по-ниска добавена стойност, а продуктът с най-висока добавена стойност се завършва в Германия, откъдето се изнася и отново генерира излишък. По този начин германските фирми са съумели досега да открият 7.5 млн. нови работни места в техни филиали зад граница, или още около 18 процента от работната ръка в самата Германия, която е към 45 млн. Това е безпрецедентно, дори в сравнение с другите лидери в световната икономика - така например, САЩ, които са 5 пъти по-голяма икономика от Германия по БВП, имат към 14-15 млн. работници във фирми с преобладаващо американско участие зад граница, което в сравнение с Германия е 2 пъти повече, но предвид размера на икономиката им като пропорция е всъщност 2-3 пъти по-малко като активност.

[nik1]

Преди 33 минути, Б. Киров said:

Това е точно така, износът /положителното салдо от него/ не допринася за увеличаване на БВП, основното за растежа е вътрешното потребление. Всъщност няма нищо друго, което да определя растежа на БВП, освен вътрешното потребление. БВП е стойността на всичко, произведено в страната за една година. Формулата за БВП е:

БВП = C + I + G + (X-M).

Във формулата C е потребление (потребителски разходи), I е инвестиция, G е държавни разходи за продукти и услуги, X е износ и M е внос. По този начин (X-M) е търговският излишък или дефицит, в зависимост от това дали терминът е положителен (излишък) или отрицателен (дефицит).Много хора  погрешно смятат, че увеличение на вноса (което също означава увеличаване на търговския дефицит) понижава БВП. Това погрешно схващане идва от плитко разбиране на формулата. Тъй като вносът (М) се изважда във формулата, ако М стане по-голям, БВП трябва да намалее, нали? Грешка! Всички внесени стоки завършват като C, I или G, защото или потребителите, или правителството ги консумира или внесената стока е нещо като машина, например, коятосе оказва във фабрика, като по този начин се квалифицира като инвестиция (I). По този начин, точно компенсиране на отрицателния ефект от нов внос чрез термина M е положително допълнение към един от C, I или G.

Обаче! Излишъкът от външната търговия вече е капитал, който може да се консумира, тогава е богатство, или - би могъл да се инвестира зад граница, което е външна инвестиция. И именно това правят германските фирми от 2000-та година натам, целият излишък от външната търговия, а той е около 200 млрд. евро годишно, се инвестира зад граница в производствени мощности, това са предимно ПЧИ, тоест с контролен пакет от германските фирми. Германските фирми са световен шампион в този спорт, ако се сравнят търговските им излишъци и преките им чуждестранни инвестиции, цифрите почти съвпадат. И което е най-забележително, отваряйки техни филиални фирми зад граница /предимно в ЕС/ германските фирми повишават добавената стойност в крайните си продукти, защото в задграничните си филиали те произвеждат предимно компоненти на крайния си продуктът с по-ниска добавена стойност, а продуктът с най-висока добавена стойност се завършва в Германия, откъдето се изнася и отново генерира излишък. По този начин германските фирми са съумели досега да открият 7.5 млн. нови работни места в техни филиали зад граница, или още около 18 процента от работната ръка в самата германия, която е към 45 млн. Това е безпрецедентно, дори в сравнение с другите лидери в световната икономика - така например, САЩ, които са 5 пъти по-голяма икономика от Германия по БВП, имат към 14-15 млн. работници във фирми с преобладаващо американско участие зад граница, което в сравнение с Германия е 2 пъти повече, но предвид размера на икономиката им като пропорция е всъщност 2-3 пъти по-малко като активност.

Не намирам статията, но помня че  в нея беше посочено като слабост на германкската икономика това че Германия инвестира  изклптелно  в чужбина

 

Разбирам, че това като цяло не е проблем на икономическия модел, а на националния и социалния -

От една страна етническите германци застаряват (с  остаряването хората стават  по лоши консуматори, и по-малко икономически предприемчиви и активни, особено в Германия, където народопсихологичните   предпочивания  са да се  работи в големите компанип и с остараването хората стават все по малко склонни да променят работното си място)

Oт друга страна - трудно или бавно  нацията може да се преформатира като гражданска и започне да интегрира пълноценно чужденците (все още се иска перфектен немски от желаещите да станат немци,  за разлика от САЩ, където  например има общности, кито не говорят  английски или имат съвсем рудиментален език, но са се интегрирали в САЩ и успяват в САЩ

вижте и колко успешни българи,македонци, поляци, руснаци има в САЩ в бизнеса, и колко в Германия

Проблемът при етническите нации, че се опитват да асимилират (в конкртения случай погерманчват по език и култура), а не да интегрират, което изобщо не приятно и приемливо за непринадлежащите към етноса..

 

 

 

 

Редактирано 16, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 13 минути, nik1 said:

Не намирам статията, но помня че  в нея беше посочено като слабост на германкската икономика това че Германия инвестира  изклптелно  в чужбина

 

Разбирам, че това като цяло не е проблем на икономическия модел, а на националния и социалния -

От една страна етническите германци застаряват (с  остаряването хората стават  по лоши консуматори, и по-малко икономически предприемчиви и активни, особено в Германия, където народопсихологичните   предпочивания  са да се  работи в големите компанип и с остараването хората стават все по малко склонни да променят работното си място)

Oт друга страна - трудно или бавно  нацията може да се преформатира като гражданска и започне да интегрира пълноценно чужденците (все още се иска перфектен немски от желаещите да станат немци,  за разлика от САЩ, където  например има общности, кито не говорят  английски или имат съвсем рудиментален език, но са се интегрирали в САЩ и успяват в САЩ

вижте и колко успешни българи,македонци, поляци, руснаци има в САЩ в бизнеса, и колко в Германия

Проблемът при етническите нации, че се опитват да асимилират (в конкртения случай погерманчват по език и култура), а не да интегрират, което изобщо не приятно и приемливо за непринадлежащите към етноса..

В САЩ , и Канада обаче е съвсен друго

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 16, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 19 минути, nik1 said:

не намирам статията, но помня че  в нея беше посочено като слабост на германкската икономика това че Германия инвестира  изклптелно  в чужбина

Предимно англосаксонските икономисти го посочват като слабост - те отчитат сравнително слаб ръст на капиталови инвестиции в самата Германия, в сравнение с агресивни инвестиции извън Германия. И наистина, ако се погледнат историческите статистики, някъде до 1995-2000 Германия е заета с инвестиране в самата себе си - дотогава капиталовите инвестиции са около 30 процента от БВП, много висок процент за развита икономика. Това си го обяснявам с масираните правителствени разходи в източните провинции, както и с новите вътрешни пазари, след присъединяването на ГДР. Днес вътрешните капиталови инвестиции на Германия са около 20 процента, по ниски от тези във Франция, например /и в България/, но последователно от 2000-та натам германците правят капиталови инвестиции под формата на ПЧИ извън Германия, те са в размер на 6-7 процента от БВП, което пак прави приблизително стария им процент от над 25.

Защо го правят, защото за разлика от Франция, например, правителството не може пряко да влияе на инвестиционното поведение на фирмите, нито да контролира тяхната икономическа стратегия с големи правителствени разходи, просто такава е архитектурата на бизнес модела им; предприемачите и профсъюзите определят политиката във фирмата, а правителството играе ролята на рефер, но не и на активен играч.

Еврото, което е подценено, според някои икономисти поне с 20-30 процента, допълнително стимулира фирмите да изнасят, вместо да инвестират в Германия, където наистина пазарът се свива, заради застаряващото население и сравнително ниско държаните заплати.

Преди 19 минути, nik1 said:

Разбирам, че това като цяло не е проблем на икономичеслкия модел, а на националния и социалния -

От една страна етническите германци застаряват (с  остаряването хората стават  по лоши консуматори, и по малко икономичесски предприечиви, особено в Германия, където народопсихологичните   предпочивания  са да се  работи в големите компания и с остараването хората стават все по малко склонни да пронебят работно си място)

Oт друга страна - трудно или бавно  нацията може да се преформатира като гражданска и започне да интегрира пълноценно чужденците (все още се иска перфектен немски от желаещите да станат немци,  за разлика от САЩ, където  например има общности, кито не говорят  английски или имат съвсем рудиментален, но са се интегрирали в САЩ и успяват в САЩ

вижте и колко успешни българи,македонци, поляци, руснаци има в САЩ в бизнеса, и колко в Германия

Проблемът при етническите нации че се опитват да асимилират (в конкртения случай погерманчват по език и култура), а не да интегрират

Има го това в социалния и народопсихологически модел, очевидно - в Германия над 90 процента от фирмите са семейни, дори корпорации като Фолксваген са такива.

500-те най-големи семейни фирми в Германия са отговорни за 48 процента от БВП, а първите 10 от тях за около 20 процента.

Вътре в семейните фирми отношенията се изграждат повече върху лоялност с работниците и клиентите, отколкото върху контрол, както е в корпорациите от англосаксонски тип.

[Б. Киров]

Германия е страната с най-голям излишък по текущата сметка в света, по-голям дори от китайския:

Точно затова са най-големите критики към икономическата политика на германското правителство, но което е слабост за държавната икономика, става сила на германските фирми - те като правило разчитат на собствено финансиране и са много добре капитализирани, нещо позволяващо им да оцеляват при финансови кризи. Може би историческата памет за хиперинфлацията след ПСВ също си казва думата за този обществен договор между бизнес и правителство, в крайна сметка хиперинфлацията е била причина за идването на Хитлер.

И от търговския излишък във външната търговия се генерират ПЧИ зад граница, което е видно:

Вижда се връзката и в хронологичен план, която е синхронна, но не мисля, че това е някаква правителствена стратегия, по-скоро е дългосрочна стратегия за развитие на самите фирми, те следват интересите си. Мотивите за инвестиране зад граници са различни, но водещото е печалбата. При това основният интерес за износ и външни инвестиции е Европа, категорично:

 

[nik1]

Преди 53 минути, Б. Киров said:

И наистина, ако се погледнат историческите статистики, някъде до 1995-2000 Германия е заета с инвестиране в самата себе си - дотогава капиталовите инвестиции са около 30 процента от БВП, много висок процент за развита икономика. Това си го обяснявам с масираните правителствени разходи в източните провинции, както и с новите вътрешни пазари, след присъединяването на ГДР.

Не само това мисля. И по младо население, с брой деца  над 2,0 на жена, поне до 80-те години (по-късно пада  до 1,34).

По скоро по това време се изжиява  бейби бума на 50-60 години

https://population.un.org/wpp/DataQuery/

Редактирано 16, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 9 минути, nik1 said:

Не само. И по младо население, с брий деца  над 2,0 на жена (в 2 2015-2020 е 1,34)

Ами те компенсират с прием на емигранти:

Това е графика и за двете части - Източна и Западна Германия общо - лесно е да се досетим откъде скача отново броя на населението, времево съвпада с бежанската криза. Точно оттам се надига вълната на нов десен германски национализъм, който може да изиграе лоша шега на християндемократичната идея, обединяваща леви и десни в Германия. Според мен, така както вече е съставено етнически германското общество, те нямат друга печеливша формула, освен мултикултурната, която работи добре в САЩ. Мисля че по-голямата част от германските млади са отворени за такъв вид общество.

[nik1]

Преди 8 минути, nik1 said:

Не само това мисля. И по младо население, с брой деца  над 2,0 на жена, поне до 80-те години (по-късно пада  до 1,34).

По скоро по това време се изжиява  бейби бума на 50-60 години

https://population.un.org/wpp/DataQuery/

Old-age dependency ratio (ratio of population aged 65+ per 100 population 15-64)

Germany

1990 г - 21,6

1995 г - 22,7

2020 г - 33,7

2050 г(прогн) - 53,2

 

 

[Б. Киров]

Преди 11 минути, nik1 said:

Old-age dependency ratio (ratio of population aged 65+ per 100 population 15-64)

Germany

1990 г - 21,6

1995 г - 22,7

2020 г - 33,7

2050 г(прогн) - 53,2

 

 

Направо са ужасни прогнозите за 2050, не че ми харесва, вероятно са реални; това обяснява донякъде вероятно и това трескаво търсене на външни пазари и инвестиране зад граница, както и наемането /обучаването на чужда работна сила.

От друга страна, тези увеличаващ се брой пенсионери сигурно имат добри спестявания, които ще харчат, след като се пенсионират на германския пазар.

И още нещо, пенсионната възраст е 66 години и за мъже и за жени, вероятно ще я вдигнат повече, защото расте и продължителността на живота.

https://www.thelocal.de/20191022/should-germany-raise-the-retirement-age-to-69

[nik1]

Преди 49 минути, Б. Киров said:

Ами те компенсират с прием на емигранти:

Това е графика и за двете части - Източна и Западна Германия общо - лесно е да се досетим откъде скача отново броя на населението, времево съвпада с бежанската криза. Точно оттам се надига вълната на нов десен германски национализъм, който може да изиграе лоша шега на християндемократичната идея, обединяваща леви и десни в Германия. Според мен, така както вече е съставено етнически германското общество, те нямат друга печеливша формула, освен мултикултурната, която работи добре в САЩ. Мисля че по-голямата част от германските млади са отворени за такъв вид общество.

Мнозинството емигратни в Германия са втора ръка хора.. Арбайтери на минимална работни заплата, без шансове да бъдат приети наравно с германците (резултатите от зелените карта в Германия за високо образовани са много скромни)...Те според мен вътрешното потребление не могат да го вдигнат осезаемо.

Много от тях  и не искат не се "интегрират"(т.е асимилиорат), защото германската "интеграция"  е асимилационна.. Принципът за който пиша, важи за всички етнически нации - във всички етничиески нации има деление на категории  , създадено поради опитите на големия етнос да германизира ,българизира и т.н., и съпротивата на по малките да бъдат асимилирани (не мога да материалите, мислих че пиша очевидни неща).
Да, може би има едно изключение, при което има интеграция, само че сингапурската система е еднопартийна и меритократична, с  лидер с англосаксонско онразоивание  и ценности, и взимащ примери  от най-добрите (САЩ) и не е точно демократична и/или охлократична (както е в Германия)

Членовете на ХДС са възрастни етически германци (преобладаващо мъже), и според мен не трябва да очакваме чудеса  в близките 10-20-30 години - по скоро членовете и симпатизантите ма ХДС ще попълнят крайните партии. Според мен в Германия няма развито либерално движение - социалдемократизмът днес също е етнически..

Редактирано 16, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Мнозинството емигратни в Германия са втора ръка хора.. Арбайтери на минимална работни заплата, без шансове да бъдат приети наравно с германците (резултатите от зелените карта в Германия за високо образовани са много скромни)...Те според мен вътрешното потребление не могат да го вдигнат осезаемо.

Много от тях  и не искат не се "интегрират"(т.е асимилиорат), защото германската "интеграция"  е асимилационна.. Принципът за който пиша, важи за всички етнически нации - във всички етничиески нации има деление на категории  , създадено поради опитите на големия етнос да германизира ,българизира и т.н., и съпротивата на по малките да бъдат асимилирани (не мога да материалите, мислих че пиша очевидни неща).
Да, може би има едно изключение, при което има интеграция, само че сингапурската система е еднопартийна и меритократична, с  лидер с англосаксонско онразоивание  и ценности, и взимащ примери  от най-добрите (САЩ) и не е точно демократична и/или охлократична (както е в Германия)

Членовете на ХДС са възрастни етически германци (преобладаващо мъже), и според мен не трябва да очакваме чудеса  в близките 10-20-30 години - по скоро членовете и симпатизантите ма ХДС ще попълнят крайните партии. Според мен в Германия няма развито либерално движение - социалдемократизмът днес също е етнически..

Aпропо.

В Германия не се поволява двойното гражданство, т.е всеки желаещ да стане германски граждани трява  да се откаже от старото си гражданство (има и изключения)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Множественное_гражданство

 

Това на пръв поглед и отстрани може да изглежда несъществено, но за много хора е важно да запазят връзката си със страната (родината си и културата си)

Освен това отказът от двойно гражданство отнема следните възможности:

 - свобода на действие и използване предимствата на гражданството на различни държави;
- свобода на движение, без да се налага получаване на виза за родната страна
- възможност за избиране на страната за получаване на социалните помощи и заплащането на данъци;
- свободен избор на гражданство на децата.

Дори турците не си "хвърлят" лесно папортите, как  да се очаква  че гражданите на развите и свободните страни ще го направят?

По скоро  германците мисля  биха емигрирали на север и  запад (в Скандинадские страни, Швейцария, САЩ), нежели обратното..

 

 

 

 

Редактирано 16, 2020 от nik1