Може ли германският икономически модел да стане европейски икономически модел?

[nik1]

Апропо

Преди 2 часа, nik1 said:

Да, може би има едно изключение, при което има интеграция, само че сингапурската система е еднопартийна и меритократична, с  лидер с англосаксонско онразоивание  и ценности, и взимащ примери  от най-добрите (САЩ) и не е точно демократична и/или охлократична (както е в Германия)

 

Едно пояснение:

Меритокрацията и демокрацията са различни форми на управление.

Те могат да се "срещат" и съчетават (САЩ) но в крайните си форми може да са взаимноизключващи се - техокрацията (тя е форма на меритокрацията),  е взаимноизключваша се с охлокрацията/популизма

При технокрацията решенията се взимат от образован,знаещ и можещ елит. При популизма тълпата  със своите водачи взима емоциални решения, и налага своите правила и курс 

САЩ се приемат за меритократична демокрация, защото в политическата култура и начините на избиране приемат/предполагат президентите да са добре образовани, от богати семейства, и да имат опит и постижение в бизнеса и правото

https://bg.wikipedia.org/wiki/Президент_на_Съединените_американски_щати

Харвард, Принстън,Йейл  .... версус  пожарникарския, АОНСУ,  и други "калински" училища, вкл. купените дипломи от измислени Вузове  И бивши откровени криминални типове, като днешния  Пи-ар  на управлението, вече собственик на телевизия

https://www.24chasa.bg/Article/4052053

 

Разбира се има изключения, но те потвърждават правилото.

Редактирано 17, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 7 часа, nik1 said:

В Германия не се позволява двойното гражданство, т.е всеки желаещ да стане германски граждани трява  да се откаже от старото си гражданство (има и изключения)

Да, с едно уточнение, двойното гражданство не е проблем за гражданите на ЕС и Швейцария, според този текст:

  "Ако друго гражданство принадлежи на друга държава от ЕС или Швейцария /тоест има право на двойно гражданство, бел. моя/. Гражданите на държави извън ЕС и не-швейцарците обикновено трябва да се откажат от старото си гражданство, ако искат да станат немски граждани."

https://honoraryconsul.ru/index.php?an=citizenship-law-germany

Изключенията не са малко:

"Има изключения за граждани на държави, които не позволяват на своите граждани да се откажат от гражданството си, например Аржентина, Боливия, Бразилия, Коста Рика. Изключени са и граждани на страни, в които процесът на отказ е твърде сложен, унизителен или скъп, например Афганистан, Алжир, Ангола, Куба, Еритрея, Иран, Ирак, Ливан, Мароко, Нигерия, Сирия, Тайланд, Тунис, САЩ. В някои редки случаи лицата, които имат такъв отказ, ще доведат до огромни недостатъци или загуби, може да не откажат предишен паспорт."

"Ако германски гражданин придобие гражданство извън ЕС или Швейцария с разрешение на германското правителство. Например, съществуващи роднини или собственост в Германия или в друга държава или ако работят в чужбина, изискват различно гражданство. Доброволното придобиване без разрешение от ЕС или не-швейцарско гражданство без разрешение обикновено означава автоматично загуба на немско гражданство. Не се изисква разрешение, ако друго гражданство е получено в друга държава от ЕС или в Швейцария или ако е получено двойно гражданство при раждането."
 

"Ако лицето е бежанец и има документ за пътуване от 1951 г. към момента на натурализацията."

"Ако дете, родено от германски родители, придобие друго гражданство на мястото на раждане, например, в страните на Америка. Или по рождение от един родител, когато единият родител е немски, вторият е чужденец."

https://honoraryconsul.ru/index.php?an=citizenship-law-germany

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

Едно пояснение:

Меритокрацията и демокрацията са различни форми на управление.

Те могат да се "срещат" и съчетават (САЩ) но в крайните си форми може да са взаимноизключващи се - техокрацията (тя е форма на меритокрацията),  е взаимноизключваша се с охлокрацията/популизма

При технокрацията решенията се взимат от образован,знаещ и можещ елит. При популизма тълпата  със своите водачи взима емоциални решения, и налага своите правила и курс 

САЩ се приемат за меритократична демокрация, защото в политическата култура и начините на избиране приемат/предполагат президентите да са добре образовани, от богати семейства, и да имат опит и постижение в бизнеса и правото

+ Според мен германците на фирмено ниво са меритократични, а на ниво политическа система там е отворена вратата за популизъм и клиентелизъм - така например лявото управление на социалдемократите разиграваше картата на Остполитик само и само да се хареса на неговия електорат, и обратно, дясноцентристкото на Меркел не посмя да защити принципно партийна позиция при отношението си към бежанската вълна, както и за Северен поток-2, пак от популистки мотиви, за да не губи електорат и власт. В този смисъл няма нищо технократско и меритократично, както и в избора на кадри, последен случай посочената за наследник на Меркел, в играта влизат други сметки, извън меритокрацията.

Сингапур е много интересен като контрапункт на германския модел - там на практика има автократична меритокрация, която може да се наблюдава в една типична корпорация от англосаксонски тип. Вместо мултикултурно общество или разделено по етноси общество /индийци и китайци/, Ли Куан Ю е избрал "патерн" на корпоративно управление с твърдо придържане към меритокрация - в училищата и университетите е задължителен и основен английски език, а китайски, индийски и др. са второстепенни. За малкия като население Сингапур това работи, но едва ли Германия би могла да го приеме като национален модел; за сметка на това, според мен, в германските фирми меритокрацията е движеща сила, но не благодарение на политическата система, а въпреки нея.

[boyko]

On 15.02.2020 г. at 2:36, boyko said:

А по същество по темата - давайте да я видим тая митична "архитектура, създадена през 1949 с акушерството на САЩ" и с какво аджеба тя пречи на Германия да мечтае да го докара до положение Германия = Европа

 

On 16.02.2020 г. at 10:18, Б. Киров said:

Ето с какво пречи Германия да го докара до положение Германия равно/тъждествено на Европа, с правовата рамка на ЕС, тя е политическа усмирителна риза за всякакви "фюрери" и диктатори в ЕС:

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз ...

Ами да, прав сте, ЕС всъщност е проект на акушерките САЩ от 1949 г. Даже по-точно още на Хитлер за управление на окупираната от Райха Европа, който Щатите възраждат. А основата, разбира се, е разработка на Карл Велики, съветван лично от джуджета нибелунги, седнали на чували с дойч марки ...
Казвах ви мисля, че с четене писанията на субекти като Къвбешетам Шпек и Кончита Вурст далеч няма да стигнете.

On 16.02.2020 г. at 10:18, Б. Киров said:

Но всичко това е офтопик в темата, защото тя е "германският икономически модел", а не германският политически модел или политическият модел на ЕС.

Това за офтопика не го разбрах - офтопик е защото не съм съгласен с вас или защото смятате, че германският политически модел няма нищо общо с германският икономически модел? Ако е пъвото - кажете си го направо, аз не съм докачлив. Ще ви оставя да си творите на спокойствие. Толкова е забавно да ви чете човек!             

Иначе не би било зле като цитирате Договора за Европейския съюз да вземете поне малко от малко да вниквате в него. 
Именно процеса на вземане на решения в съюза е ключа към това Германия да се отъждестви с ЕС. Започна се с налагане на немските фискални разбирания в законодателството и контрол чрез ЕЦБ, която е "просто инструмент на германския модел" (цитирам вас). Това де факто резна крилцата на другите претенденти за лидерство. В следствие британците напускат, а Франция не може да поддържа темпото и все повече губи тежест, въпреки че продължава да се перчи. Същевременно се създава икономическа и съответно политическа зависимост в новите членки от Източна Европа чрез здрави инвестиции, включително в медиите, чрез които се манипулира общественото мнение (справка инвестициите на WAZ, https://www.dw.com/bg/медийната-групировка-вац-прие-свои-кодекс-за-поведение/a-2600503, обърнете внимание кой е управител). Селектират се клиентелистки политически елити в тези страни, които играят по свирката на немците при гласуване в съюза. Дори един мин. председател на такава страна, воден от рустикалния си банкянски манталитет, започва да нарича Меркел "Началника". Имайки техните гласове, както и тези на традиционните си съюзници сред старите страни членки, Германия може и налага политики и законодателство в избраната от нея посока. Затова и в очите на големите играчи след Брекзит Германия = ЕС. Кой ще ти се занимава да пита Малта или Кипър, като може да се разбере направо с Меркел и да счита случая за приключен.

А дали това е за добро или зло? Аз не знам, не съм единодушен, както казва един приятел. Казвам само, че на практика немският модел се налага, при това доста активно и последователно. Което не е случайност, а добре обмислен план за години напред. Поне според мен.
 

Редактирано 18, 2020 от boyko

[Б. Киров]

Преди 18 часа, boyko said:

Това за офтопика не го разбрах - офтопик е защото не съм съгласен

Ни най-малко, защото съм поставил темата в рездел „Икономика” – можем да открием тема за политиката на Германия или в някой друг раздел, или в затворения клуб, бих участвал, според възможностите си, в такава тема, но в тази тема ме интересуват икономическите аспекти, разбира се, осъзнавам, че те не могат да бъдат отделени от политическите.

Преди 18 часа, boyko said:

или защото смятате, че германският политически модел няма нищо общо с германският икономически модел?

Имат, безспорно, но съм убеден, че германския политически модел следва и обслужва германския икономически модел, а не обратното, поради което имам желание да насоча вниманието върху спецификите на този модел. Според мен, икономическият модел /специфика, структура, функционалност/ определят политиките – външни и вътрешни.

Преди 18 часа, boyko said:

Казвах ви мисля, че с четене писанията на субекти като Къвбешетам Шпек и Кончита Вурст далеч няма да стигнете.

Щом ви дразни, няма да цитирам подобни субекти, но не съм съгласен с вас, че не трябва да са четат, най-малко за да има представа човек от най-противоположни гледни точки, и то от първоизточниците.

Преди 18 часа, boyko said:

Именно процеса на вземане на решения в съюза е ключа към това Германия да се отъждестви с ЕС. Започна се с налагане на немските фискални разбирания в законодателството и контрол чрез ЕЦБ, която е "просто инструмент на германския модел" (цитирам вас). Това де факто резна крилцата на другите претенденти за лидерство. В следствие британците напускат, а Франция не може да поддържа темпото и все повече губи тежест, въпреки че продължава да се перчи. Същевременно се създава икономическа и съответно политическа зависимост в новите членки от Източна Европа чрез здрави инвестиции, включително в медиите, чрез които се манипулира общественото мнение (справка инвестициите на WAZ, https://www.dw.com/bg/медийната-групировка-вац-прие-свои-кодекс-за-поведение/a-2600503, обърнете внимание кой е управител). Селектират се клиентелистки политически елити в тези страни, които играят по свирката на немците при гласуване в съюза. Дори един мин. председател на такава страна, воден от рустикалния си банкянски манталитет, започва да нарича Меркел "Началника". Имайки техните гласове, както и тези на традиционните си съюзници сред старите страни членки, Германия може и налага политики и законодателство в избраната от нея посока. Затова и в очите на големите играчи след Брекзит Германия = ЕС. Кой ще ти се занимава да пита Малта или Кипър, като може да се разбере направо с Меркел и да счита случая за приключен.

Донякъде съм съгласен с така изложените ви мнения, с едно уточнение, ако позволите – според мен Бръснача на Окам може да е опасен инструмент, когато се ползва често – понякога реже и осакатява оператора с прекомерно опростяване, опростяването е добър инструмент само в екстремен анализ, след като преди това е бил натрупан и асимилиран огромен емпиричен материал, тоест имало е точно обратния процес на усложняване, нуждаещ се от разсичане на някакъв Гордиев възел.

Преди 18 часа, boyko said:

А дали това е за добро или зло? Аз не знам, не съм единодушен, както казва един приятел. Казвам само, че на практика немският модел се налага, при това доста активно и последователно. Което не е случайност, а добре обмислен план за години напред. Поне според мен.

++ Съгласен съм, според мен е добро, но зависи от гледната точка.

В сравнение с Кейнсианския икономически модел, който предлага при големи дългови кризи да се печатат и хвърлят т.н. „хеликоптерни пари” в държавни и потребителски харчове, след което да следват една след друга нови циклични големи и малки „балонни” кризи на задлъжнялост, по мое мнение, моделът на строга фискална политика е по-близък до българската народопсихология и следователно нещо добро за нас.

Това е дискусионно, разбира се.

Моето мнение е, че структурата на немския капитал и икономика тласкат политическата класа на Германия към някаква външна експанзия /очевидно има такава/, без това да е дългосрочен стратегически план, начертан години напред от тази политическа класа.  

В следващите няколко десетилетия всичко ще зависи от способността на Германия, респективно ЕС да стане равнопоставен /или превъзхождащ/ конкурент в Четвъртата индустриална революция и новите технологии на другите двама големи играчи – Китай и САЩ, нещата за лидерството ще се решат, според мен, върху тази база.

[boyko]

 

On 19.02.2020 г. at 13:48, Б. Киров said:

В сравнение с Кейнсианския икономически модел, който предлага при големи дългови кризи да се печатат и хвърлят т.н. „хеликоптерни пари” в държавни и потребителски харчове, след което да следват една след друга нови циклични големи и малки „балонни” кризи на задлъжнялост, по мое мнение, моделът на строга фискална политика е по-близък до българската народопсихология и следователно нещо добро за нас.

Да, безспорно е така. Още повече - то какъвто и модел, различен от сегашният май ще е добър

On 19.02.2020 г. at 13:48, Б. Киров said:

Моето мнение е, че структурата на немския капитал и икономика тласкат политическата класа на Германия към някаква външна експанзия /очевидно има такава/, без това да е дългосрочен стратегически план, начертан години напред от тази политическа класа.  

Съгласен съм с вас, че капиталът натиска полит. класа. Но мисля, че големи инвестиции, като немските, не се правят без дългосрочни планове. Нима 200 млрд, изсипани само в ГДР са с някакъв хоризонт от само 20-30-40 г. да речем? Не зная какво точно значение влагате в "тази политическа класа", но ако имате предвид настоящата такава - тя със сигурност прави дългосрочни планове според мен. Просто няма друг избор - или е принудена да ги прави, или ще бъде подменена по един или друг начин. Все пак, става дума за много милиарди, при това инвестирани от хора, известни с педантичност и последователност, а не като някакви диви рискови каубои.

On 19.02.2020 г. at 13:48, Б. Киров said:

В следващите няколко десетилетия всичко ще зависи от способността на Германия, респективно ЕС да стане равнопоставен /или превъзхождащ/ конкурент в Четвъртата индустриална революция и новите технологии на другите двама големи играчи – Китай и САЩ, нещата за лидерството ще се решат, според мен, върху тази база.

Според мен, мисля го казах и по-горе някъде, при тази Европа, днешната, няма никакъв шанс. Разногласията между страните, начините за вземане на полит. и иконом. решения, структурата на ЕС, бюрокрацията, етническата раздробеност и застаряване на населението ... мога да изброявам дълго и всичко това са големи минуси на ЕС. Трябват сериозни промени и то максимално бързо. Подозирам, че за някои кръгове в Германия именно подобни мотиви са в основата на мераците за лидерство в Европа. Вероятно вярват, че чрез налагане на своите икон/полит. модели могат да справят в настоящия момент. Дали ще успеят? Не мисля, но пък какво значение има какво мисля аз. Просто ми се струва, че този Mittelstand, за който говорите, не е конкурентен в глобален план. По мое мнение, разбира се. Така че дори да го наложат в ЕС, това може да доведе само до временни ползи - например стабилен малък растеж, вместо сегашните клатушкания. Но няма да промени генерално нещата.

Има и един друг момент - кой плаща цената за този Mittelstand? Все някой я плаща в крайна сметка. За сега. Дали ще е така и в бъдеще?

Редактирано 22, 2020 от boyko

[Б. Киров]

Преди 6 часа, boyko said:

Да, безспорно е така. Още повече - то какъвто и модел, различен от сегашният май ще е добър

Моделът на Кейнс се налага с Новата сделка на Ф.Д. Рузвелт през 30-те години на миналия век и отказ от златния стандарт по отношение на американския долар и другите валути в Европа. След приемането на Бретън-Удска система, светът де факто отново се връща към златния стандарт, с тази разлика, че вече американския долар играе ролята на златото /тъй като почти цялото налично злато по онова време е концентрирано в трезорите на ФЕД след войната/; след отказа на Никсън през 1970 доларът да бъде обвързан с каквото и да било златно покритие, започва практически безконтролно печатане на т.н. „фиатни пари” без никакво реално покритие, което работи великолепно за САЩ, но не и за останалите икономики. Всъщност системата на финансиране на бизнесите в САЩ и досега разчита на „доверието” на инвеститорите – стоковата борса е основен двигател за възхода или падението на дадена корпорация. Затова Тръмп казваше, че за първите 2 години от неговото управление САЩ са станали „по-богати” с 5 трлн. долара, това е формално така, но всъщност не САЩ са произвели повече стоки за 5 трлн., а борсовите акции на фирмите са „скочили” в оценките им на борсите с 5 трлн., което е съвършено различно; и отново „балонът” се надува...

При германския модел на финансиране такъв балон е много по-малко вероятно да се надуе, защото борсите при финансирането на бизнеса при модела Mittelstand играят много по-малка роля. Предимно семейно притежаваните големи германски фирми се финансират от банките или от собствени ресурси. Правителството при този начин на финансиране играе огромна роля, защото е наложило закони за местните банки, особено тези с държавно и провинциално участие, както и на браншовите кооперативни банки, които им позволяват /на банките/ да отпускат преференциални заеми на фирмите /въпреки рестрикциите на ЕС/ и при това с правителствени гаранции и застраховка. Това прави германските производители много по-независими от дълговите кризи и люшкането на стоковите борси, задвижвани от ирационалност. Също така са засягани сравнително слабо от световните финансови кризи в усилията си за рекапитализация.

Преди 6 часа, boyko said:

Съгласен съм с вас, че капиталът натиска полит. класа. Но мисля, че големи инвестиции, като немските, не се правят без дългосрочни планове. Нима 200 млрд, изсипани само в ГДР са с някакъв хоризонт от само 20-30-40 г. да речем? Не зная какво точно значение влагате в "тази политическа класа", но ако имате предвид настоящата такава - тя със сигурност прави дългосрочни планове според мен. Просто няма друг избор - или е принудена да ги прави, или ще бъде подменена по един или друг начин. Все пак, става дума за много милиарди, при това инвестирани от хора, известни с педантичност и последователност, а не като някакви диви рискови каубои.

 

Под политическа класа разбирам двете големи партии – ХДС и СДП и гравитиращите отляво, център и вдясно към тях останали германски партии. Според мен всички те следват интересите и плановете на крупния германски бизнес, подсигурявайки му при това социален мир с труда и по-дребния бизнес, който е структуриран в окрупнени браншови организации с йерархична структура. Правителството /политиците/ в Германия не се занимават с бизнес в смисъл на държавно участие в икономиката, в Германия то е едва 4-5 процента, сравнено с 80 процента например в Китай, и то тези 4-5 процента са участие на държавата в предимно социално чувствителни области – железници, пощи, някои банки. Но политиците са прокарали закони, гарантиращи на малкия и средния бизнес достатъчно свобода да расте и се конкурира и сътрудничи с големите /финансиране, данъчни облекчения и т.н./, както и на труда да защитава правата си /закон за участие на работниците в управителните съвети на големите фирми с блокираща квота и т.н/. В този смисъл правителството е медиатор, но и основен играч, както и рефер следящ за правилата. Истинската и голяма стратегия обаче, според мен, се прави от големите играчи в германската икономика, а те са предимно „националните шампиони” в производството – първите 30 големи компании имат приходи, равняващи се на около 60 процента от германския БВП, а 8 от тези 30 са фамилна собственост, като в почти всички останали също има акционери от големите германски промишлени и банкерски фамилии. Според мен голямата стратегия на германската политика се прави от генералите и маршалите на този бизнес елит и после се спуска надолу за изпълнение към офицерите от политическия елит.

Преди 6 часа, boyko said:

Според мен, мисля го казах и по-горе някъде, при тази Европа, днешната, няма никакъв шанс. Разногласията между страните, начините за вземане на полит. и иконом. решения, структурата на ЕС, бюрокрацията, етническата раздробеност и застаряване на населението ... мога да изброявам дълго и всичко това са големи минуси на ЕС. Трябват сериозни промени и то максимално бързо. Подозирам, че за някои кръгове в Германия именно подобни мотиви са в основата на мераците за лидерство в Европа. Вероятно вярват, че чрез налагане на своите икон/полит. модели могат да справят в настоящия момент. Дали ще успеят? Не мисля, но пък какво значение има какво мисля аз. Просто ми се струва, че този Mittelstand, за който говорите, не е конкурентен в глобален план. По мое мнение, разбира се. Така че дори да го наложат в ЕС, това може да доведе само до временни ползи - например стабилен малък растеж, вместо сегашните клатушкания. Но няма да промени генерално нещата.

Има и един друг момент - кой плаща цената за този Mittelstand? Все някой я плаща в крайна сметка. За сега. Дали ще е така и в бъдеще?

Тук не съм напълно съгласен с вас и ще се обоснова защо. Според мен Германия е една от най, а според едно скорошно изследване на Блумбърг, най-подготвената и напреднала страна за навлизането в ерата на Четвъртата индустриална революция, която буквално ще размести пластовете в световния икономически релеф.

"Германия, Сингапур и Южна Корея са начело в класацията за индустриална дигитализация на BloombergNEF

 

https://about.bnef.com/blog/bloombergnefs-country-ranking-reveals-models-industrial-digitalization/

Германия има почти всички необходими предпоставки да се възползва от плодовете на тази дигитална революция в производството, а именно:

-          ориентирана към материално промишлено производство и износ на стоки с висока добавена стойност икономика

-          производство на продукция с високо качество и висока добавена стойност и широко разгърната външнотърговска дистрибуционни вериги на тази продукция с наложени престижни търговски марки

-          благоприятна законова и финансова рамка, осигуряваща здрав тил на германските производители при конкуренцията им с други техни конкуренти

-          социална стабилност, благодарение на добра вътрешна спойка между интересите на различните нива на бизнес и интересите на наемния труд /така наречената „социална държава”, основана грижа на договаряне между правителството, профсъюзите и капитала/

-          големи средства и потенциал за иновации, насочени целево към производството, осигурявани солидарно от държавата и капитала

Това, което би препънало Германия да запази лидерското си досега място във въвеждането на цифровизацията в производство /самата германска правителствена програма е оценила, че успешна такава цифровизация би добавила между 400-500 млрд. към БВП, тоест 10 процента към сегашния БВП до 2025, което е качествен скок/ е липсата на германски /европейски суверенитет в областта на програмното обезпечение на цифровизацията – почти 80-90 процента от програмното обезпечаване на тази цифровизация принадлежи на гиганти като Гугъл, Фейсбук, Амазон и т.н., а това означава да им се изплащат огромни дивиденти за лицензи. Впрочем същия проблем имат и китайците, и те упорито работят да го преодолеят. Другият проблем за затваряне веригата на Индустрия 4 /германски патент от 2011/ е 5-Г технологията, в която засега водещи са китайците, пряк конкурент на Германия, както и на САЩ.

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Б. Киров said:

първите 30 големи компании имат приходи, равняващи се на около 60 процента от германския БВП, а 8 от тези 30 са фамилна собственост, като в почти всички останали също има акционери от големите германски промишлени и банкерски фамилии.

1. Volkswagen  $260,028 billions

2. Daimler $185,235 billions

3. Allianz $123,532 billions

4. BMW Group $111,231 billion

5. Siemens $91,585 billion

6. BOSCH $87,997 billion

7. Deutsche Telekom $84,481 billion

8. Uniper $81,428 billion.

9. BASF $72,677 billions

10. Deutsche Post DHL Group 70,545 billions

първите 10 най-крупни фирми в Германия имат приходи от около 1200 млрд. долара, което сравнено с БВП от 4000 млрд.е 30 % GDP; При това 3 от тези 10 са изцяло контролирани от фамилен капитал, в това число Фолксваген, най-голямата германска корпорация

11. Munich Reinsurance Company ($70.1B)

 12. Bayer AG ($51.9B)

 13. Continental AG ($49.6B)

 14. Deutsche Bahn AG ($48.1B)

 15. RWE AG ($47.8B)

16. ThyssenKrupp AG ($47.4B)

 17. Deutsche Bank AG ($46.5B)

 18. E.ON SE ($42.8B)

 19. ZF Friedrichshafen AG ($41.1B

 20. METRO AG ($40.9B)

METRO AG (later METRO or METRO Group)

 21. Deutsche Lufthansa AG ($40.1B)

 22. Talanx Group ($38.6B

 23. Fresenius SE & Co. KGaA ($38.2B)

 24. Edeka Group ($37.1B)

 25. DZ Bank AG ($33.6B)

 26. PHOENIX Pharma ($28.4B)

 27. SAP SE ($26.4B)

 28. EnBW Energie Baden-Württemberg AG ($24.8B)

 29. Adidas AG ($24.7B)

 30. Heraeus ($24.6B)

Първите 10 мултинационални, обозначени тук от мен с червен цвят имат приходи от 920 млрд. продажби, а първите 10 фамилини, обозначени със зелен цвят, 8 от които влизат в първата 30-ца имат продажби за 850 млрд. или над 20 процента от БВП. По този показател /концентрация на капитал по показател продажби спрямо БВП/ германските фирми изпреварват значително тези от САЩ, Китай и Япония. Така например:

Първите 10 по продажби китайски фирми спрямо БВП са 15 процента спрямо 30 процента при германските:

Първите 30 китайски фирми по продажби спрямо БВП са 35 процента в сравнение с 55 при германските

При американските корпорации този процент е още по-малък - 12 спрямо 30 при германските:

Първите 30 американски фирми по продажби са 33 процента от БВП, спрямо 55 процента от първите 30 германски

Цялата тази огромна концентрация на икономическа тежест в сравнително малко ръце при германския икономически модел дава и много голямо политическо влияние на крупния германски бизнес

 

[nik1]

On 17.02.2020 г. at 0:05, Б. Киров said:

Направо са ужасни прогнозите за 2050, не че ми харесва, вероятно са реални; това обяснява донякъде вероятно и това трескаво търсене на външни пазари и инвестиране зад граница, както и наемането /обучаването на чужда работна сила.

От друга страна, тези увеличаващ се брой пенсионери сигурно имат добри спестявания, които ще харчат, след като се пенсионират на германския пазар.

И още нещо, пенсионната възраст е 66 години и за мъже и за жени, вероятно ще я вдигнат повече, защото расте и продължителността на живота.

https://www.thelocal.de/20191022/should-germany-raise-the-retirement-age-to-69

Подвъпросно е според мен. Ще се опитам да обясня защо

 

-има обща тенденции за увеличаване на заетоста при по-нископлатените.

Цитирай

"На първо място това са безработицата и дългосрочното ниско заплащане на труда. През последните 10-15 години много се разрасна заетостта, генерираща ниски доходи", казва Димпкер и добавя, че най-често го търсят хора, които внезапно са се разболели, преживели са развод или просто дълго време са надценявали финансовите си възможности.

Парадигмата, че щом като корпорациите  в една страна имат ръст на продажби и печалби, ще има и всеобщо забогатяване на населението , е вярна до крaя на първото десетилетие 21 век ..
Парадигмата се променя не самозаради световната финансова криза от 2008 и последващата рецесия  - в епохата на глобалните пазари и глобализацията връзка се скъсва:  
Заради аутсорсинга (на капитали и инвестиции) и заради натиска върху местните работни заплати

 

 

-семействата  не са това което са през 70- 80-те години на 20-ти век-  браковете се разпадат, а жените които често не са рaботили, или са работили на 4 часа, се озовата на "улицата" на социалдемократическия пенсионен модел с мизерни (за германския страндарт) пенсии

Цитирай

 Германия неслучайно се нарича страна на пенсионерите. Към момента в нея живеят около 17,5 милиона души на възраст над 65 - това е приблизително една пета от населението. Понастоящем всеки средностатистически служител, след приключване на професионалния си път, получава пенсия в размер на 48 процента от брутната заплата. Според германския пенсионен фонд хората, които са работили най-малко 35 години и които са плащали осигурителни вноски през това време, при пенсиониране получават средно 1219 евро на месец.

Каква пенсия получават

В действителност има значителна разлика в пенсиите в различните региони на страната. Така например, най-високата пенсия за старост - средно 1 467 евро на месец -  получават мъжете, живеещи във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия, а най-ниската - средно 961 евро - взимат жените, живеещи в Долна Саксония. Това обаче са средни величини. Според данни на германското министерство на труда и социалната политика, на практика почти всяка втора пенсия за старост е по-малка от 800 евро на месец. Да живееш с такива пари в Германия е трудно, затова пенсионерите често търсят допълнителна работа. 

https://www.dw.com/bg/пенсионери-но-работят-какви-са-правилата-в-германия/a-49769224

Редактирано 23, 2020 от nik1

[nik1]

https://www.dw.com/bg/защо-в-богата-германия-има-толкова-много-задлъжнели-хора/a-46307631

 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, nik1 said:

Подвъпросно е според мен. Ще се опитам да обясня защо

 

-има обща тенденции за увеличаване на заетоста при по-нископлатените.

Това е така, тъй като минималната заплата /преди облагане/ е около 1600 евро, логично е нископлатените при 48 процента пенсия от заплатата да получават и минимална пенсия от около 800 евро. Има обаче нещо друго, според статистиката около 60 процента от германците се осигуряват с втори и трети стълб допълнително, а именно:

Професионални пенсии (втори и трети стълб)
 Общо 18 милиона служители са били активни членове на професионална пенсионна схема до края на 2015 г. Това са малко под 60% от хората, които са наети на работа и подлежат на осигуровки в страната.
Въпреки че този брой е нараснал с почти една трета от 2001 г. насам, увеличението на покритието се забавя през последните години.
 В допълнение към плановете за схеми за задължително осигуряване, обявени съгласно закона на Германия през януари 2018 г., работодателите могат да избират и между два различни метода на финансиране за професионални пенсионни схеми.
 Тези два метода са директни обещания за пенсии от работодателя и външни доставчици на пенсии.

https://www.pensionfundsonline.co.uk/content/country-profiles/germany

Германските пенсионери са някъде към златната среда в еврозоната и малко над средното за ЕС по покупателна способност:

Пенсиите над определен минимум също се облагат с данъци, а освен това пенсионерите си плащат здравни застраховки в размер на 8 процента.

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

https://www.dw.com/bg/защо-в-богата-германия-има-толкова-много-задлъжнели-хора/a-46307631

 

Като цяло дългът на домакинствата в Германия е около 55 процента от БВП:

при средно 93 процента в Еврозоната за 2016:

Увеличава се делът на дълга на домакинствата в еврозоната…

Дългът на домакинствата може да бъде измерен чрез съотношението дълг/доход, което е дългът на домакинствата, разделен на разполагаемия доход. В еврозоната (за ЕС няма данни) този процент се е увеличил между 2000 и 2016 година. Той е около 75 % през 2000 г. и всяка година нараства, достигайки 98 % през 2010 г., след което намалява и възлиза на 93 % през 2016 година.

Във всички държави членки, за които има данни, съотношението дълг/доход е по-високо през 2016 г. отколкото през 2000 г. с изключение на Германия, където е по-ниско. Въпреки това в около половината държави членки съотношението е по-ниско през 2016 г. отколкото в периода на финансовата криза. През 2016 г. то варира между държавите членки - от 33 % в България, 36 % в Литва, 38 % в Латвия и 45 % в Словения до 172 % в Люксембург, 179 % в Кипър, 213 % в Нидерландия и 242 % в Дания.

https://www.nsi.bg/european_economy/bloc-2d.html?lang=bg

Във всички източноевропейски страни делът на хората със собствени жилища варира между 80-90 процента, което в Германия например е 50-55 процента, подобно е съотношението и в Еврозоната. Най-големите дългове за домакинствата са ипотеките по изплащане на жилище, както и задлъжнялост при плащане на високи наеми.

[Б. Киров]

On 22.02.2020 г. at 9:28, Б. Киров said:

Това, което би препънало Германия да запази лидерското си досега място във въвеждането на цифровизацията в производство /самата германска правителствена програма е оценила, че успешна такава цифровизация би добавила между 400-500 млрд. към БВП, тоест 10 процента към сегашния БВП до 2025, което е качествен скок/ е липсата на германски /европейски суверенитет в областта на програмното обезпечение на цифровизацията – почти 80-90 процента от програмното обезпечаване на тази цифровизация принадлежи на гиганти като Гугъл, Фейсбук, Амазон и т.н., а това означава да им се изплащат огромни дивиденти за лицензи. Впрочем същия проблем имат и китайците, и те упорито работят да го преодолеят. Другият проблем за затваряне веригата на Индустрия 4 /германски патент от 2011/ е 5-Г технологията, в която засега водещи са китайците, пряк конкурент на Германия, както и на САЩ.

The Big Data и суперкомпютрите с голяма изчислителна мощ, ИИ и новото поколение 5G мобилни мрежи са ключовите проблемите в частност пред Германия, а в по-общ план пред ЕС, които ще определят до голяма степен дали Европа може да бъде трети самостоятелен световен играч и едновременно конкурент на САЩ и Китай при внедряването на Индустрия 4.

Според двата програмни документа, публикувани от името на Европейската Комисия,

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-european-strategy-data-19feb2020_en.pdf

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/commission-white-paper-artificial-intelligence-feb2020_en.pdf

а и от поведението на германските управляващи политици спрямо доставчиците на 5G,

https://www.euractiv.com/section/5g/news/german-conservatives-vote-in-unison-against-excluding-huawei-from-5g-network/

на мен лично ми се струва, че Европейската Комисия принципно е решена да постигне такава позиция на ЕС, и знае как да го постигне конкретно.

Особен интерес за мен представлява т.н Бяла Книга за ИИ, където по мое мнение са заложени много високи изисквания и критерии за европейска автономност и суверенитет при разработването и приложението на ИИ, съобразени с европейските ценности.

[Б. Киров]

On 23.02.2020 г. at 17:23, Б. Киров said:

Особен интерес за мен представлява т.н Бяла Книга за ИИ, където по мое мнение са заложени много високи изисквания и критерии за европейска автономност и суверенитет при разработването и приложението на ИИ, съобразени с европейските ценности.

Големият разлом между европейския, в това число германския, и американския /и  китайски/ подход към ИИ е по отношение на стандартите.

Програмният документ на американското правителство от 2019 предполага стандартизацията и развиването на т.н. „Силен ИИ” или Изкуственият общ интелект (AGI).

 

Изкуственият общ интелект (AGI) е интелигентността на машина, която има способността да разбере или научи всяка интелектуална задача, която може да реши човек. AGI може да се обозначи също като силен AI, пълен AI, или общо интелигентно действие. Някои власти подчертават разграничението между силен ИИ и приложен AI (наричан също тесен AI или слаб AI): използването на софтуер за проучване или изпълнение на конкретни задачи за решаване или разсъждение. 

Този подход за стандартизацията на Изкуственият общ интелект (AGI)., който е възприет и от Китай, обаче може да отвори Кутията на Пандора, защото при него няма гарантиран контрол от страна на човек, процесите на алгоритмите протичат в „черна кутия” автономно. Ето защо, това е отразено по следния начин в американския документ:

„Този интердисциплинарен подход може да бъде включен в обучението, проектирането, тестването, оценяването и прилагането на ИИ в интерес на разбирането и отчитането на предизвиканите от ИИ решения и действия и смекчаване на непредвидените последици.  Когато агентите на ИИ действат автономно, ние очакваме те да се държат според официалните и неформални норми, към които ние се придържаме към хората. Както при всяка технология, приемливите приложения на ИИ ще бъдат информирани от принципите на закона и етиката; предизвикателството е как да се приложат тези принципи към тази нова технология, особено тези, включващи автономия, агенция и контрол.”

"ние очакваме, че те ще се придържат към принципите на етиката" обаче не е гаранция "че те ще се придържат към принципите на етиката" без човешки контрол, те /ИИ/ само "ще бъдат информирани" за тези принципи и "ние очакваме" те да се придържат

https://www.nitrd.gov/pubs/National-AI-RD-Strategy-2019.pdf

От друга страна, още в уводната обща част на германската програма за ИИ се прави следното категорично уточняване:

„Стратегията на AI на федералното правителство се основава на следното разбиране на AI: Най-абстрактно, изследователите на ИИ могат да бъдат разпределени в две групи: „силен“ и „слаб“ ИИ. „Силен“ AI означава, че AI системите имат същите интелектуални възможности като хората или дори ги надхвърлят. „Слабият“ ИИ е фокусиран върху решаването на конкретни проблеми, използвайки методи от математиката и компютърните науки, при което разработените системи са способни на само-оптимизация. За тази цел аспектите на човешкия разум са картографирани и официално описани, а системите са проектирани да симулират и подкрепят човешкото мислене.Федералното правителство е ориентирано стратегията си към използването на ИИ за решаване на конкретни проблеми, т.е. д. към „слаб“ подход. Има обаче по-голям брой приложения, където технологията все още е черна кутия. Често е невъзможно потребителите и засегнатите от AI система да разберат как системата е стигнала до определено решение или резултат, тъй като те са лишени от прозрачност; това е случаят с базирани на алгоритми системи, предназначени да подготвят вземането на решения и още повече системите, които вземат решенията си самостоятелно. За да бъде призната AI система като „доверена AI“ и да отговаря на законовите изисквания, трябва да е ясно как тя взема решения. Комисията заявява, че използването на данни и AI алгоритми трябва да бъде документирано по прозрачен начин.

https://ec.europa.eu/knowledge4policy/publication/germany-artificial-intelligence-strategy_en

И въз основа на горното, авторите на германската програма за развитие на ИИ /която почти като ехо е репликирана от Бялата Книга на Европейската Комисия за развитието на ИИ/ се прави следното заключение:

„Тези, които определят стандартите, определят пазара. Разработването на стандарти обаче зависи преди всичко от частния сектор, а не от държавата. Въз основа на нашите ценности, регулиращи внедряването и използването на AI системи, ще вземем предвид резултатите, постигнати от съответните национални комисии - включително Комисията по етика на данните и Комисията за проучване - и ще ги внесем в съответните работни групи и /или преговори за насоки и етични стандарти за AI. Това е подход, който се споделя от други европейски държави като Франция и Финландия. Германия се застъпва за предприемане на европейски подход за използването на AI.”

Германският /Европейски/ подход към стандартизацията на ИИ предполага теоретичната обосновка на ИИ в неговото значение на „слаб ИИ”  контролиран от човек на различни етапи и подчинен на решаването на конкретни задачи; американският стандарт включва и използването на „силен ИИ”, работещ автономно, което е несъвместимо с германската/европейска формула, а това предполага федерализиране на европейския стандарт на територията на ЕС. Казусът е донякъде подобен на този с храните с пестициди, но залогът с разработването на различни стандарти за ИИ е неизмеримо по-голям и мащабен, защото по веригата са вързани и стандартите с базата с данни, а оттам и внедряването на програмите за интернет на нещата в индустрията и услугите.

[Atom]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Германският /Европейски/ подход към стандартизацията на ИИ предполага теоретичната обосновка на ИИ в неговото значение на „слаб ИИ”  контролиран от човек на различни етапи и подчинен на решаването на конкретни задачи; американският стандарт включва и използването на „силен ИИ”, работещ автономно, което е несъвместимо с германската/европейска формула, а това предполага федерализиране на европейския стандарт на територията на ЕС. Казусът е донякъде подобен на този с храните с пестициди, но залогът с разработването на различни стандарти за ИИ е неизмеримо по-голям и мащабен, защото по веригата са вързани и стандартите с базата с данни, а оттам и внедряването на програмите за интернет на нещата в индустрията и услугите.

Въпросът е много сложен. От една страна е ОК, че Европа се опитва да въведе някакви етични стандарти, но от друга ако другите играчи (Китай, САЩ) предложат ефективно и работещо решение на база на други стандарти, то бизнесът и потребителите в Европа искат или не искат след време ще го приемат - независимо, че не отговаря на европейските стандарти.

Например в момента е изключително трудно европейците да разработват собствени ИИ решения в областта на медицината. Причината е високите стандарти на ЕС за защита на личните данни, а медицинските лични данни са едни от най-чувствителните. От друга страна без достъп до данни никакъв ИИ не може да се разработва. В същото време в САЩ достъпът до подобни данни е по-лек, а в Китай е безпроблемен (ако се работи в комбина с властите). В момента един куп хора (вкл. европейци, вкл. и българи) работят по създаването на решения базирани на ИИ в медицината - за автоматизация на диагностиката, за профилактика базирана на генетично предразполагане към определени заболявания и др. подобни. Това обаче основно са  американски и китайски разработки, а не европейски.  Фирми от САЩ и Китай предоставят базата с данните, съответно крайният продукт ще е техен.

Същото е в редица други области. В Европа данните не са по-малко, но са "заключени" и достъпът до тях е изключително затруднен в сравнение с достъпа в САЩ и Китай. 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Atom said:

Въпросът е много сложен. От една страна е ОК, че Европа се опитва да въведе някакви етични стандарти, но от друга ако другите играчи (Китай, САЩ) предложат ефективно и работещо решение на база на други стандарти, то бизнесът и потребителите в Европа искат или не искат след време ще го приемат - независимо, че не отговаря на европейските стандарти.

Например в момента е изключително трудно европейците да разработват собствени ИИ решения в областта на медицината. Причината е високите стандарти на ЕС за защита на личните данни, а медицинските лични данни са едни от най-чувствителните. От друга страна без достъп до данни никакъв ИИ не може да се разработва. В същото време в САЩ достъпът до подобни данни е по-лек, а в Китай е безпроблемен (ако се работи в комбина с властите). В момента един куп хора (вкл. европейци, вкл. и българи) работят по създаването на решения базирани на ИИ в медицината - за автоматизация на диагностиката, за профилактика базирана на генетично предразполагане към определени заболявания и др. подобни. Това обаче основно са  американски и китайски разработки, а не европейски.  Фирми от САЩ и Китай предоставят базата с данните, съответно крайният продукт ще е техен.

Същото е в редица други области. В Европа данните не са по-малко, но са "заключени" и достъпът до тях е изключително затруднен в сравнение с достъпа в САЩ и Китай. 

Вярно е, тези рестрикции в ЕС забавят развитието на работата върху ИИ, но те имат и друга, не чисто "хуманна" цел - по този начин големите европейски /предимно германски и френски/ фирми, занимаващи се с развитие на ИИ и складиране и използване на данни сами си дават възможност да определят стандарти и да налагат ограничения на американски и китайски монополисти, което е много амбициозно от гледна точка на пазара. ЕС предвижда в програмата си да отделя за ИИ по 20 млрд. евро годишно до 2027 срещу 3 до сега; за сравнение в Китай и САЩ се отделят за същите цели съответно по 6 и 12-13 млрд.

[boyko]

On 22.02.2020 г. at 10:49, Б. Киров said:

1. Volkswagen  $260,028 billions

2. Daimler $185,235 billions

3. Allianz $123,532 billions

4. BMW Group $111,231 billion

5. Siemens $91,585 billion

6. BOSCH $87,997 billion

7. Deutsche Telekom $84,481 billion

8. Uniper $81,428 billion.

9. BASF $72,677 billions

10. Deutsche Post DHL Group 70,545 billions

първите 10 най-крупни фирми в Германия имат приходи от около 1200 млрд. долара, което сравнено с БВП от 4000 млрд.е 30 % GDP; При това 3 от тези 10 са изцяло контролирани от фамилен капитал, в това число Фолксваген, най-голямата германска корпорация

Несъмнено сте добър в статистиките. Но те са нож с две остриета. Зависи кой как ги "чете". За вас 60-те % от БВП, които правят първите 30 компании са признак за мощта на модела Mittelstand. Аз обаче виждам в тая статистика най-вече бруталната зависимост на икономиката, а от там и на обществото от успехите и благоденствието на тези 30 фирми и техните мили фамилни (както подчертавате) собственици. Подобна концентрация в ръцете на шепа хора в никакъв случай не е здравословна и мисля, че в историята има доста показателни примери. Хеле пък в немската от близкото минало.
Какво би станало да речем ако трите автомобилни компании от първата 10-ка закъсат? Например някоя нова авантюра тип дизелгейт? Сега им се размина само с глоби, но при втори подобен случай ще има всички основания за по-сериозни рестрикции. А някои това и чакат. Това са към 15 % от БВП според вашата статистика и то без да броим навързаните в индустрията други фирми. Какво става с икономиката, безработицата, инвестициите? Кой ще плаща сметката, както попитах и по-горе? И какво става когато този някой вече не може или не иска (по класиците ) да я плаща тая сметка?
Дали е случайност (или пак въпрос на "четене" на статистиката), че в другите две големи икономики, цитирани от вас - Китай и Щатите, съотношенията са значително по-ниски? Не мисля, особено в поднебесната. Въпреки че моделите са различни, целта според мен е една и съща, а именно ограничаване зависимостта на икономиката от свръх големи играчи. Пък били те и фамилни.
Въобще, цялата тази митологизация на модела Mittelstand, който доколкото виждам смятате за алтернатива на кейсианството в Германия и ЕС, малко ми прилича на нов прочит на някоя приказка за добрия крал Ханс, който си живеел мирно и щастливо в замъка НойшваЙнщайн, обсипвайки кралството и поданиците си с неземни блага, когато дошли лошите в лицето на див каубой с рус печем и лукав мазник с дръпнати очета. Изобщо не съм уверен, че този път приказката ще е с щастлив край. 

Редактирано 26, 2020 от boyko

[Б. Киров]

Преди 8 часа, boyko said:

За вас 60-те % от БВП, които правят първите 30 компании са признак за мощта на модела Mittelstand.

Само да уточня нещо важно - първите 30 компании правят продажби /имат приходи/ равни на 60 процента от БВП, но не дават 60 процента от БВП, защото БВП се формира като се извадят от продажбите междинните разходи на производителите, а те са цена на труд, материали и т.н., които производителя е купил; така например първите 50 фирми по продажби в България правят 70 процента от БВП на България по приходи, но тук са и всичките им междинни разходи; общата сума на продажбите за България е около 300 млрд. лева, но БВП е около 100 млрд. В услугите междинните разходи са по-ниски от тези в производството.

 

Преди 8 часа, boyko said:

Дали е случайност (или пак въпрос на "четене" на статистиката), че в другите две големи икономики, цитирани от вас - Китай и Щатите, съотношенията са значително по-ниски? Не мисля, особено в поднебесната. Въпреки че моделите са различни, целта според мен е една и съща, а именно ограничаване зависимостта на икономиката от свръх големи играчи. Пък били те и фамилни.

В Китай концентрацията де факто е най-голяма, защото в първата десетка пък и надолу са фирми с държавно участие, тоест независимо, че капиталът е разпръснат в различни фирми, той в крайна сметка е съсредоточен в ръцете на държавата. В САЩ предвид размера на икономиката им - над 20 трлн. долара БВП - колкото и голяма да е концентрацията във фирмите, първите 10 или 30 трудно могат да достигнат процента на концентрация в сравнително по-малката икономика на Германия, 5 пъти по-малка от тази на САЩ по БВП. Реално концентрацията на капитал в най-големите играчи в Германия е приблизително същата като общото за ЕС. Лукойл с неговите 4-5 млрд. лева продажби годишно на практика тежи приблизително толкова в българската икономика, колкото Фолксваген в германската с неговите 260 млрд. евро.

 

Преди 8 часа, boyko said:

Въобще, цялата тази митологизация на модела Mittelstand, който доколкото виждам смятате за алтернатива на кейсианството в Германия и ЕС, малко ми прилича на нов прочит на някоя приказка за добрия крал Ханс, който си живеел мирно и щастливо в замъка НойшваЙнщайн, обсипвайки кралството и поданиците си с неземни блага, когато дошли лошите в лицето на див каубой с рус печем и лукав мазник с дръпнати очета. Изобщо не съм уверен, че този път приказката ще е с щастлив край. 

Не митологизирам нито пък целта ми е апологетика, опитвам се да водим диалог с цел да изследваме. Лукавите мазници с дръпнати очета имат много по-малки шансове да дойдат в ролята им на лоши в ЕС отколкото дивия каубой с рус перчем, който отдавна е тук с пълни торби пари, де факто европейските мултинационални корпорации в по-големия си процент са собственост на гиганти като Блек Рок. Но ми се струва че наратив на приказка не дава добра основа за анализ.

[Б. Киров]

On 22.02.2020 г. at 9:28, Б. Киров said:

Затова Тръмп казваше, че за първите 2 години от неговото управление САЩ са станали „по-богати” с 5 трлн. долара, това е формално така, но всъщност не САЩ са произвели повече стоки за 5 трлн., а борсовите акции на фирмите са „скочили” в оценките им на борсите с 5 трлн., което е съвършено различно; и отново „балонът” се надува...

The US stock market has now wiped out the entire $11.5 trillion of value it gained since Trump's 2016 election victory

https://markets.businessinsider.com/news/stocks/stock-market-outlook-2016-trump-win-gains-erased-coronavirus-risks-2020-3-1028991585

От 19 февруари т.г. до днес от стоковите борси на САЩ са заличени/изтрити 11.5 трилиона долара в стойност на акции, това е точно толкова, колкото беше прибавено за цялото време на президентството на Тръмп от 2016 до тогава, но става изумително бързо - само за някакви си три седмици. Две са причините, според анализатори - заплахата от коронавирус и шоковото падане на цените на нефта, след конфликта в ОПЕК.

ФЕД обявява, че ще емитира 1.5 трлн. долара, за да подкрепи борсите.

[boyko]

On 27.02.2020 г. at 9:18, Б. Киров said:

Но ми се струва че наратив на приказка не дава добра основа за анализ.

Е, какво пък, всеки има право на свое виждане. Надявам се примерът по-долу да е "добра основа за анализ" по темата:

On July 19, 2016, the EU Commission found that Daimler, MAN, DAF, Iveco and Volvo / Renault were involved in illegal price agreements at the expense of their customers and imposed a record fine of 2.93 billion euros. The cartel proceedings against Scania are currently still pending. Despite the pending proceedings, we assume that Scania vehicles in the end will also be affected.
Since the EU Commission has already established that an illegal cartel had been created, there are damage claims for the cartel’s customers.

http://www.lkw-kartellklage.de/language/en/

[Б. Киров]

Преди 8 часа, boyko said:

Е, какво пък, всеки има право на свое виждане. Надявам се примерът по-долу да е "добра основа за анализ" по темата:

On July 19, 2016, the EU Commission found that Daimler, MAN, DAF, Iveco and Volvo / Renault were involved in illegal price agreements at the expense of their customers and imposed a record fine of 2.93 billion euros. The cartel proceedings against Scania are currently still pending. Despite the pending proceedings, we assume that Scania vehicles in the end will also be affected.
Since the EU Commission has already established that an illegal cartel had been created, there are damage claims for the cartel’s customers.

http://www.lkw-kartellklage.de/language/en/

Каква "основа за анализ" виждате в това съобщение на една германска адвокатска кантора, която приканва потенциални клиенти да подават искове за обезщетение, от които тя естествено ще спечели, след излязло решение на ЕК за картелно споразумение между изброените производители на над 6-тонни машини, трима от които при това не са германски.

Анти-картелното законодателство работи, съдилищата издават присъди по искове, адвокатите печелят от исковете на клиентите.

Анализирайте нещо друго.

[boyko]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Анти-картелното законодателство работи, съдилищата издават присъди по искове, адвокатите печелят от исковете на клиентите.

Хм, а дали работи винаги това анти-тръстово законодателство? Как мислите? Нали не казвате, че въпросните производители са си направили картелчето, въпреки че са знаели, че "работещото законодателство" ще ги излови и разобличи? Не вярвам да са такива идиоти. Не ги подценявайте. Според мен е точно обратното - гласели са се да мине номера, ама някой е запял и е нямало начин да го потулят. Както впрочем и с Дизелгейт. Дори е публична тайна кой е солистът в бурлеската, ма това как съюзниците си бъркат по дупките е друга тема.

А примера го давам защото илюстрира каква всъщност е прехвалената от вас немска бизнес култура. Култура, в която най-големите и реномирани фирми безгрижно се впускат в картели, манипулиране на регулации и заблуждаване и потребители. А вие питате в темата може ли този икономически модел да стане европейски икономически модел? Или?

Няма нищо за анализиране. Всичко отдавна е ясно. Хеле пък за вас, така че не виждам защо упорствате да се разкривате.

"И благодаря за рибата", но е вмирисана. От към главата
 

Редактирано Април 23, 2020 от boyko

[Б. Киров]

Преди 5 часа, boyko said:

Няма нищо за анализиране. Всичко отдавна е ясно. Хеле пък за вас, така че не виждам защо упорствате да се разкривате.

"И благодаря за рибата", но е вмирисана. От към главата

On 12.02.2020 г. at 6:57, boyko said:

Приемам Киров! Ще ти ... пардон, ще Ви пратя данните за трансфера на лични. Гледам държите на учтивата форма, а като ще ми давате половин милион евро - ами, не би било зле да се държа на Вашето ниво. Белким (покрай многото Ви други знания за Германия) не вземете да разровите и да научите, че макар и "извън обращение" всяка от тези марки се заменя безплатно и безсрочно за половин евро. И да почнете да се отмятате от думите си. Пък било то и в учтива форма.

Рибата е вмирисана откъм главата и не я щете ама ми се обиждате, че не ви давам малките й вмирисани златни рибки, половин милион евро или един милион Дойче марки:), смешно е. Впрочем никога не съм ви ги обещавал да ви ги дам, просто бях написал "ваши са", без да уточнявам откъде, но вие голям въпрос направихте, голяма драма, че не съм ви ги превел по личната сметка.

Както и да е, този картел, който бай да уей е действал от началото на 90-те години на миналия век, ако сте чели внимателно, и е глобен 2.9 млрд. евро, е осъден да връща между 10 и 20 процента от платената цена от неговите клиенти.

И ви задавам екзистенциалния въпрос - на мен кой ще ми върне надвзетите пари от раздутата поне двойно цена на Трабанта, който съм купил някога от Мототехника, социалистическия картел, за пари които тогава бяха една трета от цената на апартамента или близо петгодишната ми заплата? Вие или другаря Хонекер или други другари? За тази невмирисана риба ли ви стяга чепика.

 

[boyko]

On 24.04.2020 г. at 7:42, Б. Киров said:

Рибата е вмирисана откъм главата и не я щете ама ми се обиждате, че не ви давам малките й вмирисани златни рибки, половин милион евро или един милион Дойче марки:), смешно е. Впрочем никога не съм ви ги обещавал да ви ги дам, просто бях написал "ваши са", без да уточнявам откъде, но вие голям въпрос направихте, голяма драма, че не съм ви ги превел по личната сметка.

Както и да е, този картел, който бай да уей е действал от началото на 90-те години на миналия век, ако сте чели внимателно, и е глобен 2.9 млрд. евро, е осъден да връща между 10 и 20 процента от платената цена от неговите клиенти.

И ви задавам екзистенциалния въпрос - на мен кой ще ми върне надвзетите пари от раздутата поне двойно цена на Трабанта, който съм купил някога от Мототехника, социалистическия картел, за пари които тогава бяха една трета от цената на апартамента или близо петгодишната ми заплата? Вие или другаря Хонекер или други другари? За тази невмирисана риба ли ви стяга чепика.

Пак бягате от отговорите. Става ви навик вече. Явно не ви изнася на тезите, които се опитвате да пробутвате тук. 
При това май дори не сте схванал иронията. Да чакам пари ... точно от вас ... Ха, трябва да съм доста тъпо парче, нали?
Не знам какви лични драми сте имал с някакви трабанти, апартаменти, Хонекер и другарите. И, уверявам ви, дълбоко не ме вълнува. Оправяйте си се там. По другарски. 
Единствената полза от душеизлиянията ви е, че всички вече разбрахме колко отдавна сте скаран с каквато и да е икономическа логика. 
Колкото до картела - да, не бях обърнал внимание, че е от миналия век. Което само доказва, че явно "двигателите на Европа" имат бая богата традиция в мошенгиите. И очевидно никакво антитръстово законодателство, никакви регулации, съдилища и глоби не ги притесняват щом продължават да го правят, както доказва Дизелгейт. 
Та, пак ви питам, точно този т.нар. от вас "икономически модел" ли пледирате да се превърне в модел и за Европа? 
И, ако ви е възможно разбира се, нека оставим златните рибки на акваристите, а?
 

Редактирано Април 27, 2020 от boyko

[Б. Киров]

Преди 6 часа, boyko said:

Не знам какви лични драми сте имал с някакви трабанти, апартаменти, Хонекер и другарите. И, уверявам ви, дълбоко не ме вълнува. Оправяйте си се там. По другарски. 
Единствената полза от душеизлиянията ви е, че всички вече разбрахме колко отдавна сте скаран с каквато и да е икономическа логика. 

Аз и още половин милион собственици на леки коли сме имали тези малки драми с техните цени:

Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: Цена на едностаен (панелен) апартамент в София е 9001 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит от ДСК, с лихви по-малки от инфлацията. Цена на двустаен апартамент в столицата – 14 304 лева.  Цена на тристаен апартамент – 20 000 лева.

https://petel.bg/Kak-zhivyahme-predi-10-noemvri-1989-godina---II-chast--__56413

 

Според отчетите на ДСО „Мототехника” - държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти. В края на развития социализъм една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”.

Но разполагаме с цените на автомобилите от средата на 80-те години: 5660 лева за "Трабант", 6400 лева за "Москвич-2140", и 8000 лева за "Лада 2107" с базово оборудване (плюс десетина години чакане, през което депозитът ви от 1500 лева се съхранява в безлихвена сметка и на практика се топи от инфлацията). По същото време средната работна заплата в НРБ според статистическия институт е 213 лева месечно.

 

https://automedia.investor.bg/a/2-novini/41445-kolko-naistina-struvaha-kolite-pri-sotsializma

Аз лично си купих Трабант, защото иначе трябваше да чакам 10 години с въпросна вноска от 1500, който струваше около 6000 лева, а живеех в апартамент, който струваше около 12 000. Заплатата ми беше 170 лева. Не че беше голяма драма, ама така стояха нещата

 

ОТ: не ви мисля за много, нито за парче.