Limigantes и Agaragantes - слуги и господари

[tantin]

Ако не сте срещали досега тези наименования:

Цитирай

 Вандали ти отъ пьрво дьржели доста добръ но послѣ ея побѣдили и самъ криль тъ имъ Вижемиръ былъ убитъ въ сраженіе то. Они вооружили тога зи робы ты си именуемыя Лимиганты и съ тѣхъ наедно навили Готѳы ты . Но речени ти имъ роби помощници обърнѣли послѣ оружія та си противу свои ты господары нарицаемыя Аркаланты и поразивше принудили гы да побѣгнѣтъ отъ това мѣсто и тъй часть отъ нихъ прибѣгнали на западъ при Квады ты а часть дошли отъ сякъ Дунавъ тъ въ Римскѣ тѣ землѣ .

Това е цитат от "История блъгарска" -  Гавриил Кръстович. (1)

Малко дефиниции:

https://en.wikipedia.org/wiki/Agaragantes

https://en.wikipedia.org/wiki/Limigantes

Речниково определение:

ЛИМИГАНТЫ -  Рабы сарматов, получившие от них вооружение для войны с Константином Великим.

Цитирай

In AD 357, the Roman emperor Constantius II (ruled 337-361) faced a large force of Limigantes, who had successfully rebelled against their Iazyges overlords and then launched an invasion of Roman territory on the South bank of the Danube.^[1] The barbarians entered the empire near the confluence of the rivers Danube and Tisza, invading the province of Moesia Superior (roughly mod. Serbia).^[4] In a hard-fought battle, the Romans routed the Limigantes, slaughtering a large number.^[5] After this, the remaining Limigantes surrendered and were assigned lands to settle in beyond the imperial border, but which were apparently under Roman control (possibly seized from the "free Sarmatians" separately defeated earlier in the same year).^[6]

Поздние сарматы на границах Рима:

http://iratta.com/stati/13582-pozdnie-sarmaty-na-granicah-rima.html

(някои материали по темата)

 

(1)  https://books.google.ca/books?id=yqoLAAAAIAAJ&dq=inauthor:"Гавриил+Кръстович"&pg=PP7&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

 

 

[tantin]

Основните сведения за тия събития са ни оставени от Ammianus Marcellinus .

Не сме съвсем сигурни в изписването на тези думи, но при всички случаи значението им е ясно: слуги и господари. Или роби - господари.

Не сме съвсем сигурни кои са слугите: може да са сармати, може обаче да са от славяните ( примерно антите).

За господарите също не е съвсем ясно кои са: може да са сармати, може да са язи или роксолани, а може да са от келтски произход: бастарни или квади. Възможно е да има и скитски елементи.

Връзката на слугите на сарматите със славяни съответства по време. Има засичане на събития, мястото отговаря на територията в която са преминали готи, а също зоната на конфликт между Римската империя - провинция Дакия и Сарматите на изток.

" according to contemporary sources there was two categories of Sarmatians: the "masters" – the Arcaragantes, and the "slaves" – Limigantes.^[2]"

 

Обозначенията: Limigantes и Agaragantes са на непознат ни език: има опити да бъдат тълкувани на ирански, кавказки и др.

На мен ми изглеждат повече свързани с латински или келтски.

Limigantes = Limi + gantes = ограничените хора, роби или слуги

Agaragantes  = Agara + gantes - 

Agarra - изглежда да има келтски произход от Agarrar,  което се открива в испански като заграбване, хващане .

За "gantes " -  ясно е че значи хора..

Това обяснение би имало смисъл ако "господарите" са от келтски произход - бастарни или певки или скири.

Ако  най-многобройната група от тези подчинени народи са били "антите" - то това много лесно би ни обяснило възникването на наименованието им анти след като първата съгласна от гентес - гантес е отпаднала и е останало "антес" .

 

Събитията обаче се развиват бързо.. След римското нашествие към Скития господарите са разбити и им се налага да търсят спасение към враговете си - тоест при римляните, отколкото да станат роби на бившите си роби.. Заработва принципа на класовото съединение:  робовладелците от Римската Империя приютяват закъсалите робовладелци от Скития. Състояла се е една мини-октомврийска - славянска революция.  

 

Малко датировка:

Цитирай

Сер. IV в. языги и роксоланы исчезают из источников, появляются аркараганты (возм. роксоланы) и лимиганты (возм., языги)
320-330 «вал Константина» и система крепостей на лев.бер. Дуная
331 сармато-готская война. Визиготы вторглись в Банат (филострог, 2, 5; Исид. Ист.го, 5)
332 римляне разбили готов. Часть сарматов (аркаганты) переселяются в Дикию к виктогалам (амм, 17, 12, 17-20; евсев, 233, 11, 13-15)
334 римляне переходят Дунай. Аркаганты расселяются в Империи (Фракия, Скифия, Македония, Италия) (валез, 32)
337-338 сарматы нападают, но разбиты Константом и Констанцием II

Източник: https://khaa-alec.livejournal.com/1657377.html

За нас тези събития са интересни откъм връзката им със славяните разбира се..   

Лимогантес - Антес,  Склавос, Слави, Склавенос . 

[tantin]

Проверявах следните думи:

 

Цитирай

заграбване, заробване, грабеж, отвличане
ғоратгарӣ - tadj.
robatori - catalun
robo - span.
rapinam - lat.
rapina - ital.
robaireachd - scotish
robáil - irish
Raub - германски

Hungarian: fosztogatás, rabszolgaság, rablás, elrablás .

Това във връзка с "Agara" или "Agarar"  - в смисъл на хващане, отвличане , превръщане на някого в роб..  Вижда се че и в съвременните езици се носи отпечатък на онова древно явление на отвличания и заробвания , дори далечни едни от други народи ползват сродни думи.

Дори да приемем че 50% от подобни съвпадения са случайни, то за оставащите 50% можем да очакваме някаква приемственост или заемане от едни езици към други. 

[tantin]

Да се върнем обаче на историята ни с Лимигантите ( освободилите се бивши роби, вече не-роби).

Според картата на братята сърби, (това все пак се случва на тяхната сегашна територия).

лимигантите и техните бивши господари - амантини (или агарганти)  са от двата различни бряга на Дунава.  Какъв по-добър начин да се отмъщава на бившите господари като се минава Дунава и се атакуват бивши и може би все още настоящи робовладелци..

Преди обаче да се стигне до тези големи и прочути славянски нашествия, случват се някои политически събития, които дотолкова ще отслабят Римската империя, та ще се наложи да минат много години преди империята да се съвземе и преди да могат да се противопоставят на такава една малобройна и неособено опасна банда от бивши слуги и роби.. Поначало никой не е гледал сериозно на тия роби и слуги..

Кои са тези превратни събития:

1. Управление на Константин I Великий  умрял от болест 337

2. Наследен от 3 ма императори:  Констанций II, Констант и Константин II .
3. Узурпиране на властта от  - Магн Магненций  - самозванец ( назначен демократично от войската).  18 януари - 350 года

4. Битвката при Мурсе - 28 септ.  351  .  В тая битка Константин II разбива самозванеца Магненций  .

https://ru.wikipedia.org/wiki/Битва_при_Мурсе

Тая битка обаче се оказва пирова победа.  80 хилядната армия на Константин II се преборва с едва 30 000 армия на Магненций . Обаче явно не цялата армия на Магненций  е унищожена, щото остатъците се завръщат на Запад. 

 Константин II  не се втурва да преследва слабите, а постепенно събира сили за следващия двубой.

А през това време бившите слуги и роби вече шетат напред назад из Банатска област. (тия май ще се окажат антите).

[tantin]

Just now, tantin said:

Да се върнем обаче на историята ни с Лимигантите ( освободилите се бивши роби, вече не-роби).

Според картата на братята сърби, (това все пак се случва на тяхната сегашна територия).

лимигантите и техните бивши господари - амантини (или агарганти)  са от двата различни бряга на Дунава.  Какъв по-добър начин да се отмъщава на бившите господари като се минава Дунава и се атакуват бивши и може би все още настоящи робовладелци..

Преди обаче да се стигне до тези големи и прочути славянски нашествия, случват се някои политически събития, които дотолкова ще отслабят Римската империя, та ще се наложи да минат много години преди империята да се съвземе и преди да могат да се противопоставят на такава една малобройна и неособено опасна банда от бивши слуги и роби.. Поначало никой не е гледал сериозно на тях..

Кои са тези превратни събития:

1. Управление на Константин I Великий  умрял от болест 337

2. Наследен от 3 ма императори:  Констанций II, Констант и Константин II .
3. Узурпиране на властта от  - Магн Магненций  - самозванец ( назначен демократично от войската).  18 януари - 350 года

4. Битвката при Мурсе - 28 септ.  351  .  В тая битка Константин II разбива самозванеца Магненций  .

https://ru.wikipedia.org/wiki/Битва_при_Мурсе

Тая битка се оказва пирова победа.  80 хилядната армия на Константин II се преборва с едва 30 000 армия на Магненций . Обаче явно не цялата армия на Магненций  е унищожена, щото остатъците се завръщат на Запад. 

 Константин II  не се втурва да преследва слабите, а постепенно събира сили за следващия двубой.

А през това време бившите слуги и роби вече шетат напред назад из Банатска област. (тия май ще се окажат антите).

 

[tantin]

https://www.poreklo.rs/2016/10/09/milutin-garasanin-arheologija-je-istorija/

 

Милутин Гарашанин - о српској археологији данас

Цитирай

Новоизграђена култура Лимиганата је седелачка, сељачка. Живело се у селима, обрађивана је земља, међу житарицама је сејано и просо; гајена је крупна и ситна стока, па и свиње, које номади не држе. Прављени су у кућној радиности тканине и плетиво, грнчарија, пиво, ракија и низ других уобичајених сеоских производа. Иако је увоз римске грнчарије био обустављен као непотребан, ипак се трговало са становништвом римских области, како показују налази римске стоне грнчарије и новца. Занимљиво је да нема налаза римских стаклених посуда. Међусобни однос Лимиганата и домородаца на римској страни Дунава био је добар, а сличност грнчарије из кућне радиности у Бачкој и Банату са таквом из Подриња показује да су те везе биле засноване и на сродству, а не само на трговини. Исто показују лонци рађени на спором витлу, из Горње Мезије, Баната и Бачке. Облици се понављају и у занатској грнчарији.

Цитирай

Ова историја Лимиганата може се поделити на археолошке фазе.
А: крај старе ере – 1. ст. н. е. (до око 60 – 106 г.); досељеници из правца Посавине (Чуруг, Жидовар)
АБ: 2 столеће – средина 3. столећа; превласт Сармата, старо становништво потчињено Сарматима (Чуруг) и Риму (Вршац)
Б1: 268/275 г. – (334) 358. г.; Лимиганти (Баранда, Војловица) неки насељени или досељени
Б2: 359. г. – 378/390. г.; Лимиганти (Падеј) неки досељени В: око 390. г. – 453. г.; Лимиганти под Хунима
После 453. г. – Лимиганти су независни и уклапају се у словенску раносредњевековну културу
У фази А куће су обично полукопане, издужене, под правоугаоним кровом ослоњеним на два стуба. Такве куће су биле уобичајене код Келта; илирске су непознате. Употребљава се занатска грнчарија и она рађена у кућној радиности. Порекло занатске сиве грнчарије обично се повезује са Келтима, а на смени ера са Скордисцима. Гњетана кухињска грнчарија по правилу се повезује са Дачанима. Накит и метални делови ношње ове фазе виде се као келтски (под Скордисцима се обично подразумевају Келти), у мањој мери као илирски, на крају и као дачки. Тако су археолози, без правог упоришта у писаним изворима, исконструисали заједницу од претежно келтских и дачких особина, уз присуство илирских посебности. Међутим, испало је да су обе врсте грнчарије уобичајене у сливу Мораве, па и тамо где није било ни Келта ни Дачана (Кршевица). Сиву занатску грнчарију производили су и Илири (Крајчиновићи), под грчким утицајима, па њу не треба етнички опредељивати. Тек треба проучити појаву и ширење те врсте грнчарије у Подунављу, јер је стизала и са севера, где је приписана Скитима Слично важи за највећи број фибула, које се сматрају за келтске, а биле су у уобичајеној употреби код Илира и других народа.

 

[Last roman]

е, според Амиан Марцелин, Валентиниан се е разправил с тази паплач кардинално:

10. Когда они увидели на высоком помосте императора, который уже собирался начать милостивую речь и обратиться к ним, как к покорным на будущее время подданным, вдруг один из них в злобной ярости бросил сапогом в трибунал и воскликнул: «марра, марра», 414– это у них боевой клич. Вслед за тем дикая толпа, подняв кверху свое знамя, вдруг завыла диким воем и бросилась на самого императора. 11. Со своего возвышения император увидел, что пространство вокруг занято волнующейся толпой вооруженных копьями людей, и заблестевшие мечи и выставленные вперед верруты 415грозят ему смертью: посреди смешавшейся толпы чужих и своих нельзя было узнать, кто он, солдат или полководец. Не время было тянуть или медлить: он сел на быстрого коня и умчался {181} во весь опор. 12. Но несколько телохранителей, пытавшихся оказать сопротивление устремившимся с быстротой огненной стихии варварам, были ранены насмерть или раздавлены под ногами напиравших. Царское сидение с золотой подушкой было захвачено варварами без противодействия.
13. Как только стало известно, что император подвергся крайней опасности и стоит на краю гибели, солдаты сочли своим священнейшим долгом выручить его, – они еще не знали, что он спасся от опасности. Воодушевившись до полного презрения к смерти, они хотя и были не в полном боевом снаряжении вследствие внезапности этого дела, тем не менее, подняв громкий боевой клич, бросились на полчища варваров, которые твердо решились умереть на месте. 14. И так как наши ринулись с тем, чтобы смыть позор своей храбростью и пылали гневом на вероломного врага, то без всякой пощады убивали всех, кто попадался навстречу, топтали ногами живых, умирающих, убитых; прежде, чем насытилась их ярость кровью варваров, воздвиглись целые груды мертвых тел. 15. Взбунтовавшиеся варвары были раздавлены: одни пали в бою, другие в ужасе разбежались; часть этих последних возымела тщетную надежду вымолить жизнь просьбами; но их убивали, нанося удар за ударом. Когда все были перебиты, затрубили отбой. Тут оказались убитые из наших, хотя и немного; они были или смяты во время страшного натиска, или же их постиг рок, когда они, оказывая сопротивление ярости врага, открывали свои не покрытые панцирями бока. 16. Особенно выделялась среди других смерть Целлы, трибуна скутариев, который в самом начале схватки первый среди всех бросился в самую середину толпы сарматов.
17. После этого жестокого побоища Констанций предпринял нужные меры для обеспечения границ, настоятельно требовавшиеся обстоятельствами, и вернулся в Сирмий в сознании того, что заслуженно покарал вероломного врага. Наскоро отдав распоряжения, не терпевшие отлагательств, он выехал оттуда и направился в Константинополь, чтобы, находясь ближе к Востоку, ликвидировать последствия поражения, полученного при Амиде, усилить войска подкреплениями и сдержать тем напор царя персов, противопоставив ему равные силы: было очевидно, что Сапор, если не удержит его Провидение и тщательное принятие многообразных мер, оставит Месопотамию в тылу и откроет военные действия на более широком просторе. {182}

https://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Marcell/06.php

[tantin]

Преди 2 минути, Last roman said:

е, според Амиан Марцелин, Валентиниан се е разправил с тази паплач кардинално:

Така е , и аз го срещнах това твърдение.. Но не можем да бъдем сигурни докъде се е простирало това море от хора.. Може вече да са били изтървани. Къде около Карпатите, къде зад Карпатите или някъде из блатата.  Тая сцена се отнася само до някакво си селище където след поредната битка жени и деца се престорили на беззащитни и за малко да му видят сметката на императора. 

[tantin]

[tantin]

http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/index.html

Нашите извори за Лимигантите.

[tantin]

 

Тук в пасаж 23 Марцелин разказва за преселването на лимигантите. В предишен цитат където става дума за голямото изтребление на лимиганти - явно че информацията се отнася за наказателна акция спрямо някакви гранични селца.  Като се стигнало до блатата и горите римляните делегирали задачата по унищожаването на робите на някакви германци.  Вероятно само една част от бившите роби е била унищожена.  Тези , които са се изтеглили към планините, на север или зад Карпатите със сигурно са се скрили и оцеляли.. Това съвпада по времето на първото разселване на славяни.

 

[tantin]

За момента предполагам че тези "лимигантес" или склавенос са бъдещите славяни. 

Възможно е това да не са били в пълния смисъл на думата "роби" а да са били това което е по-късното наименование "закрепостени".  При риляните биват наричани " колон".

Според някои сведения (??) 300 хиляди сармати са потърсили убежище след като лимигантите се освободили. Ако съотношението е 1:5 в полза на слугите, то това ни дава приблизително милион и половина работническо-селска трудова маса..

А това си е сериозено количество хора..

Второто нещо е явлението на освободените роби.. Такива явления наблюдаваме в Латинска америка и в Сащ при отмяна на робството.

Характерно за такива периоди е бурен демографски взрив сред бившите роби както и тяхното разпръскване според природната среда и ресурси. Но в по-голямата си част робите остават недалеч от бившите си господари и никога не успяват да достигнат онази ефективност и организация както по време на робството им.

За сметка на това демографския бум води до увеличаването им несъразмерно спрямо господарската класа. Вижте латинска Америка. Вижте афро-американците от сев.Америка.

Донякъде бих се изненадал ако "славяните' са бившите роби на сармати и римляни...  Но нищо не може да бъде отричано докато не намерим достатъчно аргументи за или против.

[tantin]

Още един аргумент в полза на лимигантес: ако сте прочели сведенията от А. Марциан по-горе, то първоначалната област на заселване на лимигантес е една силно гориста и блатиста област межди Дунав и Тиса. Тази област си е била естествено защитена. Само познаващите пътеките са можели да проникват вътре.  На същото това място ще се установят хората на Атила 100 години по-късно.  

[Last roman]

малко е спекулативно да се правят аналогии между славяни и лимиганти, че и разселението им да се обвързва с тази война.

[tantin]

 

Да продължим историята за робите:

Параграф (15)

Това се случва по времето на Теодосий:

Годината е 379 - 380 . Съвпада по време с готските нашествия и предшества с няколко години хунските нахлувания.

 

[tantin]

Преди 2 минути, Last roman said:

малко е спекулативно да се правят аналогии между славяни и лимиганти, че и разселението им да се обвързва с тази война.

Виж сега - те може и да не са били всичките славяни. Може да е имало между тях и балти и фини и други. Обаче преобладаващото мнозинство от тия роби изглежда да са били славяните щото после се налага общ език - лингва франка славянски измежду тях.
Аз дори бих отишъл и малко по-надалеч в спекулацията:  На север между германците и балтите все още живеят венеди (истинските славяни), а на юг между Дунав и Тиса са поробени славяни и разни други примеси към тях дето в крайна сметка се славянизират.. Това би ни обяснило по-добре диференцирането между северните славяни и южните славяни.    Постепенни  венеди и  лимиганти се съединяват едни с други, границата между тях изчезва.

[БатеВаньо]

Преди 10 часа, tantin said:

Имаше някъде стара тема за свободните сармати, но то май за всичко има стари теми.

Както и да е. Натрапчиво прави впечатление назначението на Зизайс за цар на остатъка свободни сармати??? и топлото приемане от страна на виктохолите.

По отношение на българите, това са потенциални хинтове към други два източника: именника и римския хронограф.

 

Редактирано 25, 2020 от БатеВаньо

[tantin]

Преди 24 минути, БатеВаньо said:

Имаше някъде стара тема за свободните сармати, но то май за всичко има стари теми.

Прави разлика: свободните сармати са по-скоро язиги или роксолани или истински сармати.
А другите за които ние тук разглеждаме са лимигентес: les gentes limites . 
Свободните сармати са си били винаги свободни и робовладелци.  Новоосвободените роби на сарматите са най-вероятно не-сармати и много вероятно да са измежду венди и други подчинени народи.

[tantin]

Преводът на тая част свързана с вълненията на лимигантите и свободните сармати не е съвсем ясен.
От едната страна на Тиса - между Дунав и Тиса тоест на Запад са свободните сармати - бившите робовладелци.

От другата страна на Тиса, тоест на Изток са лимигантите - техните бивши роби..
За Рим и едните са проблемни и другите също.  Със сарматите ги свързва класовото братство но и междунационалното противопостяване.  С лимигантите - римляните очакват от тях покорство , което обаче не се оправдава.

Това е неясното описание (или превода е малко неясен)
http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_122.png

Давам една друга версия:

 

https://books.google.ca/books?id=saEq5Z1gMm8C&pg=PA302&lpg=PA302&dq=zizaim+king&source=bl&ots=QPc0pdb7ul&sig=ACfU3U3tpN3gei25KttmdQv9V0EFBhKviA&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiQjav8l-3nAhXYW80KHaI1ATAQ6AEwAHoECAoQAQ#v=onepage&q=zizaim king&f=false

 

Цитирай

 

 

Цитирай

 

[tantin]

Накратко да обясним втората версия на тоя превод (или интерпретация на автора на горния материал , не е моя) :

Лимигантите живееха в тези места между Тиса и Марос до Дунав. Имало е битка на брека на Тиса, но им се наложило да отстъпят. Римляните минават на другия бряг на Тиса и подлагат на опустошение страната им.
В същото време и техните предишни господари ( на лимигантите) също нахлуват в страната им, а от друга страна (вероятно от Север) и Тайфалите нахлули.. Така бидейки притиснати от 3 страни , невъзможно да се съпротивляват , отчаяни те молеха за мир и пощада. Бяха съгласни да напуснат земите си и съгласни да приемат каквато и да е земя стига императорът да се съгласи да им я предложи..
И така те бяха принудени да дадат земята си на бившите си господари, които под управлението на царя им веднага влязоха във владение.
 На лимигантите им бяха предложени други земи.  След което императорът се оттеглил, а оттам насетне вече го назовавали Секундо Сарматикус в чест на победата му.

Обаче Лимигантите не останаха кротки и спокойни на новата им територия.  (явно са правили набези).
През пролетта на 359 се наложило императорът пак да ги навестява за да вкара наново ред.
Лимигантите се оплакват че дадената им земя не ставала за живеене. Те молели императора да им даде територия в рамките на империята му. (искат и те да стават римляни и да плащат данъци).
Константинус никак не се разсърдил на такова предложение. Имал някакви планове как да ги използва.
 

Цитирай

 

Обаче в тоя момент нервите на коварните роби не издържали и те се нахвърлили заговорнически върху императора. Насмалко да го ликвидират ако не се намесила навреме охраната му.
 

[tantin]

В тоя заговор разказваът Марцелин не е съвсем ясен дали атаката е извършена от лимигантите или от свободните сармати. Объркващото в случая е че точно преди да стане дума за това голямо събиране на множеството народ  има споменаване на сарматите.. 

За да поясним все пак ситуацията: 
1. дадена им е била някаква територия.  Не знаем колко голяма или малка.

2. Лимигантите се заселили на дадената им територия.
3. Някаква част от тях (или всичките) не си харесали новото им място. Недоволството или носталгията (или алчност и желание за грабежи)  ги накарала да се върнат обратно.
4. Тези от тях дето участвали в тоя заговор били изтрепани поголовно..

Другите -ако и да е имало такива от тях оцелели така се изпокрили щото след това изтребление никой повече не споменал за лимигантите и нищо повече не се знае за тях.

[tantin]

За да не се объркваме в преводи от странични текстове, ето от заключителната част на Марцелин.
1. Не всички лимиганти били погубени.
2. Оцелелите били пощадени и преселени надалеч, но къде надалеч и колко надалеч тук не се казва.. най-вероятно е оттатък Карпатските планини - север, североизток или изток.

[tantin]

Цитирай

The Iazyges lived on good terms with their neighbours on the W., the German Quadi (Tac. Hist. iii. 5), with whom they united for the purpose of

subjugating the native Slaves and resisting the power of Rome. A portion of their territory was taken from them by Decebalus, which, after Trajan's Dacian conquests, was incorporated with the Roman dominions. (Dion Cass, xlviii. 10, 11.) Pannonia and Moesia were constantly exposed to their inroads; but, A.D. 171, they were at length driven from their last holds in the province, and pushed across the Danube, by M. Aurelius. In mid-winter they returned in great numbers, and attempted to cross the frozen stream; the Romans encountered them upon the ice, and inflicted a severe defeat, (Dion Cass. lxxi. 7, 8, 16.) At a later period, as the Roman Empire hastened to its fall, it was constantly exposed to the attacks of these wild hordes, who, beaten one day, appeared the next, plundering and laying waste whatever came in their way. (Amm. Marc. xvii. 12, 13, xxix. 6.) The word "peace" was unknown to them. (Flor. iv. 12.)

They called themselves "Sarmatae Limigantes," and were divided into two classes of freemen and slaves, "Sarmatae Liberi," "Sarmatae Servi." Ammianus Marcellinus (xvii. 13. § 1) calls the subject class "Limigantes" (a word which has been falsely explained by "Limitanei"), and St. Jerome (Chron.) says that the ruling Sarmatians had the title "Arcagarantes." By a careful comparison of the accounts given by Dion Cassius, Ammianus, Jerome, and the writer of the Life of Constantine, it may be clearly made out that the Sarmatian Iazyges, besides subjugating the Getae in Dacia and on the Lower Danube, had, by force of arms, enslaved a people distinct from the Getae, and living on the Theiss and at the foot of the Carpathians. Although the nations around them were called, both the ruling and the subject race, Sarmatians, yet the free Sarmatians were entirely distinct from the servile population in language, customs, and mode of life. The Iazyges, wild, bold riders, scoured over the plains of the Danube and Theiss valleys on their unbroken horses, while their only dwellings were the waggons drawn by oxen in which they carried their wives and children. The subject Sarmatians, on the other hand, had wooden houses and villages, such as those enumerated by Ptolemy (l. c.); they fought more on foot than on horseback, and were daring seamen, all of which peculiarities were eminently characteristic of the ancient Slaves. (Schafarik, vol. i. p. 250.)

The Slaves often rose against their masters, who sought an alliance against them among the Victofali and Quadi. (Ammian. l. c.; Euseb. Vit. Constant. iv. 6.) The history of this obscure and remarkable warfare (A. D. 334) is given by Gibbon (c. xviii.; comp. Le Beau, Bas Empire, vol. i. p. 337; Manso, Leben Constantins, p. 195). In A. D. 357—359 a new war broke out, in which Constantius made a successful campaign, and received the title "Sarmaticus." (Gibbon, c. xix.; Le Beau, vol. ii. pp. 245—273.) In A. D. 471 two of their leaders, Benga and Babaï, were defeated before Singidunum (Belgrade) by Theodoric the Ostrogoth. (Jornand. de Reb. Get. 55; comp. Gibbon, c. xxxix.; Le Beau, vol. vii. p. 44.) The hordes of the Huns, Gepidae, and Goths broke the power of this wild people, whose descendants, however, concealed themselves in the desert districts of the Theiss till the arrival of the Magyars.

Another branch of the Sarmatian Iazyges were settled behind the Carpathians in Podlachia, and were known in history at the end of the 10th century of our era; it is probable that they were among the northern tribes vanquished by Hermanric in A. D. 332—350, and that they were the same people as those mentioned by Jornandes (de Reb. Get. 3) under the corrupt form Inaunxes.

There is a monograph on this subject by Hennig (Comment de Rebus Iazygum S. Iazvingorum, Regiomont, 1812); a full and clear account of the fortunes of these peoples will be found in the German translation of the very able work of Schafarik, the historian of the Slavish races.

In 1799 a golden dish was found with an inscription in Grcek characters, now in the imperial cabinet of antiquities at Vienna, which has been referred to the Iazyges. (Von Hammer, Osman. Gesch. vol. iii. p. 726.)

https://en.wikisource.org/wiki/Dictionary_of_Greek_and_Roman_Geography/Jazyges

Dictionary of Greek and Roman Geography, 1857

Ако можем така да го обясним:  Някъде в северната и западната части на Унгарската равнина се формира някакво царство на язигите.  Пресилено е да го наричаме царство, щото няма информация за градове или столица. Няма особена писменост или култура.. Заченки на държава,  при това чисто робовладелска форма на държава. Самите сармати и язи са номади.  Не се знае дали въобще имат къщи или си живеят по каруците им.

С експанзията на Римската Империя на североизток наблюдаваме сериозен сблъсък на две масивни робовладелчески системи.  И като резултат едната такава система се сгромолясва, съответно робите излизат извън контрол и се скриват из труднодостъпни блата и планински местности..  

 

[Conan]

Преди 3 часа, tantin said:

За да не се объркваме в преводи от странични текстове, ето от заключителната част на Марцелин.
1. Не всички лимиганти били погубени.
2. Оцелелите били пощадени и преселени надалеч, но къде надалеч и колко надалеч тук не се казва.. най-вероятно е оттатък Карпатските планини - север, североизток или изток.

Скитските и сарматските царе са имали такива поданници. Роби , подчинени племена, някаква по ниша каста...? След тях и в хунския съюз е имало такива "работяги", после и при аварите. Но хванат ли меча....

[tantin]