Влиянието на корона вируса в световната и локалната икономика

[nik1]

Преди 6 часа, nik1 said:

Страхувам се, че разбудихме спящ гигант, в казано на китайски, а "спящият  гигант" е САЩ

Много  интересен документ, препоръчвам го и на Атом. Някак си противоречи базово на сценария за "вирусния национализъм" 

За мен докуменът е като дежавю за края на  национализма, когато съюзниците се обединяват срещу общ противник  и отхвърлят егоизма, Започват да си сътрудничат целенасочено за  каузата, включително  споделяйки технологии, и дори правейки ги отворени..

 

 

ПС

А това е публикация на мозъчнния тръст CNAS

"Technology alliances will help shape our post-pandemic future"

https://www.cnas.org/publications/commentary/technology-alliances-will-help-shape-our-post-pandemic-future

 

Това е пълния текст на  статията 

https://www.c4isrnet.com/opinion/2020/04/14/technology-alliances-will-help-shape-our-post-pandemic-future/

 

 

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Atom said:

В САЩ, ако една фирма иска да направи подобно нещо е възможно, но много трудно.

На хартия/закон е формално така, но на практика, според мен, нещата се разминават драстично. В друга тема бях цитирал американски потребител, който е провел свой експеримент с Гугъл, оказало се, че Гугъл записват абсолютно всичко за него - къде ходи, какво гледа по сайтовете, какво пазарува, с кой общува. Сега не мога да намеря статията за това изследване, но не само Гугъл го правят, Амазон, с който имам някаква комуникация заради електронни книги, също събира данни - само като вляза в сайта им бивам моментално идентифициран като точно местоположение и предпочитание за книги, предлага ми се точно това, което ме интересува, значи някакъв бот ме познава дори по-добре от мен самия.

Изборите в САЩ през 2016 и после Брекзит показаха как може да се използва "новия нефт" - и в двата случая бяха замесени Квантум, хедж-фонд работещ с анализ на информация, събирана за отделни хора и техните връзки.

https://quantumfund.ai/

После има още нещо, което е ключово важно в боравенето с големите Данни, а то е комуникацията между масивите с тях и потребителите. От бързината на тази комуникация и нейната сигурност зависи всичко. Цялата борба за новите 5Г комуникации е протоколите, стандартите и честотите. Представете си, че имате "умна фабрика", произвеждаща някаква важна продукция, а доставчика на връзката ви може да ви шпионира, и което е по-лошо, дори да разбие тотално цялото ви производство и снабдителни вериги.

[Skubi]

Преди 23 минути, Б. Киров said:

На хартия/закон е формално така, но на практика, според мен, нещата се разминават драстично. В друга тема бях цитирал американски потребител, който е провел свой експеримент с Гугъл, оказало се, че Гугъл записват абсолютно всичко за него - къде ходи, какво гледа по сайтовете, какво пазарува, с кой общува. Сега не мога да намеря статията за това изследване, но не само Гугъл го правят, Амазон, с който имам някаква комуникация заради електронни книги, също събира данни - само като вляза в сайта им бивам моментално идентифициран като точно местоположение и предпочитание за книги, предлага ми се точно това, което ме интересува, значи някакъв бот ме познава дори по-добре от мен самия.

Изборите в САЩ през 2016 и после Брекзит показаха как може да се използва "новия нефт" - и в двата случая бяха замесени Квантум, хедж-фонд работещ с анализ на информация, събирана за отделни хора и техните връзки.

https://quantumfund.ai/

После има още нещо, което е ключово важно в боравенето с големите Данни, а то е комуникацията между масивите с тях и потребителите. От бързината на тази комуникация и нейната сигурност зависи всичко. Цялата борба за новите 5Г комуникации е протоколите, стандартите и честотите. Представете си, че имате "умна фабрика", произвеждаща някаква важна продукция, а доставчика на връзката ви може да ви шпионира, и което е по-лошо, дори да разбие тотално цялото ви производство и снабдителни вериги.

Ами срещу шпионажа най-доброто оръжие е откровенноста....Произвеждаш важното нещо. И да се скъсаш не си способен да задоволиш целият свят нали? Дай технологията без пари. На този който се нуждае. И. И му осигури за добри пари или % тези информации и/или специалисти които са нужни да тръгне и при кандидатите производството....Те докато тръгнат ти си изчислил вече точката където трябва да излезеш от тази работа. Толкоз. Има например унгарска фирма която е разработила и произвежда гратис пласвасови предпазни маски, с помоща на най-ефтиното. С материал, работа не излиза повече от 1 евро. Една фирма произвеждащи рекламни изделия е способна около 15 000 маски да прави на ден....Соуфвера и всички остални работи фирмата ги дава безплатно на кандидатите да се подключат....

[nik1]

 

[Atom]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Русия на Путин е извън уравнението на Европа, но Русия без Путин теоретично може да влезе в това уравнение

Според мен Путин е пътник. Човекът иска да управлява вечно, но сегашната криза показва, че не може. От тук нататък отношението на руснаците към него ще се променя само в една посока - засилване на неодобрението, а в последствие и омраза.  С висока доза вероятност до края на годината или в началото на следващата ще се оттегли (или ще го оттеглят) по "здравословни причини".  От там нататък е божа работа. Безусловно е обаче, че от глобална (планетарна) гледна точка Русия е неразделна част от западния свят. 

[laplandetza]

Хахах, честит ви Батко Милиционер !  Плитките милиционерски методи са по земните кълбета, световните некадтрници са като хлебарките............нямат край !

 

<<<<....В страните по света може да се наложи да се въвеждат многократни периоди на мерки за социално дистанциране като тези, приети по време на избухването на коронавируса, които ще продължат до 2022 г. Това твърдят изследователи от Харвардската школа по обществено здраве. Еднократното блокиране няма да спре новия коронавирус, казват те.

"Може да се наложи периодично дистанциране до 2022 г., освен ако капацитетът на спешната грижа не се увеличи значително или не се назначи лечение или ваксина", твърдят изследователите от Харвард в изследване, публикувано в "Сайънс".

Компютърна симулация на екипа от Харвард предполага, че COVID-19 ще стане сезонен, като тясно свързаните коронавируси, които причиняват обикновена настинка, с по-високи скорости на предаване през по-студените месеци. Но има много неизвестни, включително нивото на имунитет, придобито от предишна инфекция и колко дълго трае то, казаха авторите.

"Установихме, че еднократните мерки за социално дистанциране вероятно са недостатъчни за справяне със SARS-CoV-2. Това, което изглежда е необходимо при липса на други видове лечение, е периодично социално дистанциране", казва водещият автор на изследването Стивън Кислър.

Продължителността и интензивността на блокирането могат да бъдат облекчени, когато леченията и ваксините станат достъпни. Но при тяхно отсъствие дистанцията би позволила на болниците да увеличат капацитета за критични грижи, за да се справят със скока в случаите, които биха възникнали при облекчаване на мерките.

Давайки примери с Южна Корея и Сингапур, изследователите твърдят, че ефективното дистанциране може да намали напрежението върху системите за здравеопазване и да даде възможност за проследяване на контакти и на карантина, пише на сайта си Bulgaria ON AIR, като цитира БГНЕС.

Авторите признават, че продължителното дистанциране най-вероятно би имало дълбоки отрицателни икономически, социални и образователни последици. И обратното, прекаленото социално дистанциране без отдих може да бъде лошо. Според един от моделираните сценарии „социалното дистанциране е толкова ефективно, че практически не се изгражда имунитет сред населението“, се казва в документа, следователно необходим е периодичен подход.

Проучването добавя, че дори в случай на очевидно елиминиране наблюдението върху SARS-CoV-2 не трябва да спира да се поддържа, тъй като е възможно повторно избухване на зараза чак до 2024 година.

В момента най-добрите предположения, основани на тясно свързани коронавируси, са, че той ще създаде някакъв имунитет за около година. Може да има и смесен защитен имунитет срещу COVID-19, ако човек е заразен от обикновен бетакоронавирус, причиняващ настинка.

Тестовете за антитела, които току-що са влезли на пазара и изследват дали човек е бил инфектиран по-рано, ще бъдат от решаващо значение при отговорите на тези жизненоважни въпроси за имунитета, казват учените, и ваксината остава най-доброто оръжие.

В момент като този социалната изолация се явява изключително важен фактор, който е ключов за превенцията на обществото.

 

[новорегистриран2]

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Доста крайни изводи, но имайки предвид цялостната позиция на автора, който вече цитирах веднъж за ВПК на САЩ и връзката му с политическата машина,

https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Higgs

той си следва неговата логика:

Това че изважда цялата военна продукция от БВП все пак ми звучи крайно. Също и това е почти сензационно твърдение, очевидно е убеден пацифист:

Твърдението му пък, че има една нова Голяма Депресия  през 1946, поне според мен, не е вярно - има една краткотрайна и голяма конверсия на военното производство в цивилно.

Авторът на видеото е военен историк, любител на ВСВ, с достатъчни познания по икономика. Неговата позиция е, че няма как данните за американския военновременен БВП да са реални, защото по време на войната икономиката е де факто планова. И го доказва именно с примера с "депресията", която реално е стъкмистика.

Цитирай

Както и да е, това са неговите принципи и поне в това, което цитирах за ВПК, Хигинс е сериозен и задълбочен изследовател. Последовател на Австрийската школа по принцип не може да бъде привърженик на военната икономика. Но тя е факт, независимо дали се харесва на някой или не.

Както е и трудно оборим факт, че именно военната продукция на САЩ ги направи световен икономически хегемон без съперник до края на 20-ти век.

Или силната цивилна икономика позволи на САЩ да насочи достатъчно ресурси и да създаде мощен ВПК. Иначе алтернативата е СССР и НРБ.

Цитирай

ВПК на САЩ е двигател на повечето иновации във високите технологии и притежава доказана способност да ги конвертира в търговски продукти, за да ги продава на света като патенти и стоки.

Машината на "въртящите се врати" между военни държавни служители, политици, собственици и шефове на корпорации и връзката й с най-високия връх в хранителната верига на икономиката на САЩ - финансовия сектор , е така конструирана и напасвана десетилетия наред, че работи като едно цяло и диктува ходовете на тази велика страна поне от ВСВ натам.

Войната и ВПК винаги са генератор на иновации, защото там се концентрират обществените ресурси. Това, което правят англосаксонците е да намерят начин как да канализират по-бързо военните технологии за цивилни нужди - интернет е най-лесния пример.

Но няма как новосъздадените военни технологии да бъдат капитализирани бързо и качествено, ако няма силен цивилен сектор. Двата сектора са взаимосвързани. Това ме кара да си мисля, че това е голямата слабост на континенталните европейци - недостатъчно силната цивилна икономика/индустрия. Немците, като че ли, имаха до 1945 подобна симбиоза, но дори те вече имат затруднения с иновациите и нововъведенията.

Цитирай

Проблемът на тази машина е, че в лицето на китайският държавен капитализъм се появява изгряваща и заплашваща да го превъзхожда сила, с която трябва да намери начин да се справи, за да запази позициите си.

Да, за разлика от СССР/Русия Китай разполага със силна цивилна икономика, която може изключително бързо да канализира подадените й иновации. Остава проблемен само ВПК, който трябва да генерира достатъчно големи изобретения, за да могат китайците да дръпнат напред. НО!!! Това е слабото място на държавите с конфициански традиции - подтискането на всякакъв индивидуализъм чрез брутална конкуренция на всяко ниво. Няма място и време за алтернативно мислене, за творчество. Затова аз съм скептичен, че китайските комунисти ще могат да надделеят над Запада.

Отново да повторя проблема не е в самия китайски държавен капитализъм, нито в китайския ВПК, а в обществото.

[новорегистриран2]

Цитирай

In “Analects”, Confucius’ disciples eagerly lay out hierarchical structures their teacher used as the basis for an ideal social order. Subjects obey officials and kings, youths obey elders, women obey men, and children obey parents. Those who command obedience must rule by virtue, guiding those below to acquire the same in preparation for being obeyed one day. In the structured social order guided by virtue, there can be no reason and thus, no tolerance for insubordination. Not only can disobedience be a source of disharmony, it disrupts the essential transmission of virtue across generations, which in turn ensures maintenance and continuation of social order.

Unsurprisingly, Confucian ideas have transnational appeal among those in power. In the opaque court politics of the Medieval era, the concept of “virtue” is largely defined by those in power and is passively accepted by the masses. Short of outright starvation, there is little incentive for subjects to disobey kings and incur the corresponding costs, ranging from public disgrace to violent death. Confucianism became a code word for political authorities in East Asia to justify absolutist rule with humanist-sounding philosophical moralism. Indeed, many continue to consider Confucianism to be a shared cultural value among “Sinosphere” societies today.

Yet, fast forward two millennia from when Confucianism first made its mark, many dynamic alternatives to its ideals of rigid hierarchy have emerged. The spread of Enlightenment principles brought forth the idea of scientific reasoning as a way to determine the “truth.” All of a sudden, “virtues” are no longer evidenced by years of life experience implicitly encoded in seniority and superior social position. Instead, they are buttressed with outputs of empirical analyses. Those analyses favor not those higher in social ranks, but anyone who is capable and willing to think critically to rationally present solutions to existing issues.

"The decline of Sharp Corp. and HTC Corp., venerable manufacturing brand names only a few years ago, show how corporate inertia favored by senior leadership can quickly sink a firm, no matter how formidable it was in the past."

Perhaps the epitome of that “scientific method” today is the meteoric rise of the high-tech industry. Startups specifically focus on issues that trouble potential consumers on a daily basis. The social and economic issues inconvenience people to such a degree that there is often significant commercial value in resolving them. Startups analyze those issues, dissect their causes and persistence, and concretely propose resolutions using the most cutting-edge yet mass-consumable pieces of technology available. The fact that startup leaders come from every age group and social background in every country, only united by their pursuit of scientific solutions to real world problems, illustrates the power of Enlightenment principles.

Against the rise of enlightened tech startups is the continued presence of traditional companies operating on Confucian principles. Producing relatively similar products for decades, these firms rely on the experience of senior staff to ensure maintenance of the business status quo. Those who loyally work for decades are rewarded with complete obedience of subordinates. The supposed “virtues” of the senior staff is unquestioned by their juniors.

In the face of consumers’ changing tastes, these traditional firms speak only of “incremental” changes to their existing product lineups. New designs and functionalities may be introduced to core products to make them easier to use, but the value propositions of the products themselves remain unchanged. Senior leaders who monopolize decision-making in these firms are simply too risk-averse, and too attached to the products that are source of their exclusive knowledge and unquestioned power, to completely shift the company to new products that can solve new problems. As startups jump at opportunities to solve new issues consumers face, traditional firms find themselves hemmed in, sandwiched between lack of new markets to tackle and reduced demand for existing line of products.

Given Confucian thoughts’ prominence in the region, it is not surprising that there is an abundance of such traditional firms in East Asia. Decades-old manufacturing firms led by veteran company men perfecting their particular machines have struggled in an era where people demand more than just physical conveniences. Obliviousness of senior leaders to changes in market demand, and reluctance of obedient junior staff to offer alternative views, has doomed these traditional companies to losses in both revenues and prestige. Asian manufacturers, in particular, have seen their glory drift away even as their tech counterparts surge in market value. The decline of Sharp Corp. and HTC Corp., venerable manufacturing brand names only a few years ago, show how corporate inertia favored by senior leadership can quickly sink a firm, no matter how formidable it was in the past. Their decline is all the more painful to watch given the rapid growth of Asian “unicorns” in the tech industry, backed by dynamic tech giants like China’s Alibaba and Japan’s SoftBank Group Corp.

The key to reversing declining fortunes of traditional firms is to make them truly innovative in the “disruptive” sense, much in the same ways tech startups tackle new markets. And that effort must be led by the firms’ junior staff members, who, due to their youth, are more sensitive to the rapidly changing needs of consumers and the exploits of successful startups. The junior staff must be given more control over the future direction of traditional firms, in order to leverage their dwindling resources to steer the strategic direction toward new business opportunities.

Confucianism stands in the way. A decades-old culture of blindly obeying one’s seniors, enforced by moral principles of Confucian thought, prevent companies from simply handing over the helm to whoever seems most enlightened. Age, rather than business acumen or critical thinking, is the determinant of power in a Confucian system, an arrangement few dare to challenge for fear of instability and disorder. If Confucianism’s hold on absolutism of seniority is not broken, innovative junior staff will not be able to act on their ideas until they themselves become conservative-minded seniors.

The future of Asian, and global, economy now lies in the hands of truly disruptive innovators. Their ability to detect market needs, come up with creative solutions using the latest technologies, and quickly implement those solutions, will continue to create value for the economy in ways and at speeds that the world has never experienced before. Traditional Asian firms, bound by Confucian principles of corporate hierarchy, simply cannot compete with disruptive innovators unless they become more flexible and creative themselves. To do so, they must first shed the moral constraints Confucian principles put on them and replace conservative senior leaders with visionary junior ones.

Confucianism has served Asia well in the age of mass production that required absolute obedience of workers to the leadership. The unifying nature of Confucianism provided Asia with the political stability and economic hierarchy it needed to succeed in the manufacturing era. But today, the “virtues” of leadership are not bestowed upon those who are older, but those who are more analytical, scientific, and innovative. No matter what age and social background one may be, as long as one can come up with ideas that can solve problems in a commercial way, there is possibility of success. Such an egalitarian distribution of knowledge is Enlightenment-driven but fundamentally anti-Confucian.

In the world of innovation, ideas are always valued more than age or social position. Results from implementing ideas will determine social status, not number years of maintaining the status quo. The presence of Confucianism has made too many Asians reluctant to admit this fact and change their attitudes accordingly. For innovation to truly take hold, not just as something done by a few brave, rebellious individuals, but as a socially accepted and admired norm, Confucianism must first disappear from the Asian cultural repertoire.

https://international.thenewslens.com/article/81908

И да не забравяме, ККП опазваше обществената хармония чрез обещанието да направи китайците богати. "Общественият договор" на другаря Дън Сяопин гласеше, че обикновените китайци няма да се интересуват кой държи политическата власт, а ККП ще се откаже от комунистическата икономика. Коронавирусът ще постави под силен натиск системата установена от Дън.

Редактирано Април 17, 2020 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Atom said:

Според мен Путин е пътник. Човекът иска да управлява вечно, но сегашната криза показва, че не може. От тук нататък отношението на руснаците към него ще се променя само в една посока - засилване на неодобрението, а в последствие и омраза.  С висока доза вероятност до края на годината или в началото на следващата ще се оттегли (или ще го оттеглят) по "здравословни причини".  От там нататък е божа работа. Безусловно е обаче, че от глобална (планетарна) гледна точка Русия е неразделна част от западния свят. 

Според мен проблемът не е в конкретната личност, в лицето Х или У на върха на пирамидата на тази власт, а в самата форма на упражняваната власт, моделът й на "вертикална олигархичност" по който се управлява икономиката и се разпределят ресурсите. Проблемът е във възпроизвеждането на този модел, а решението в смяната му с друг по-ефективен и добър за икономиката на Русия.

Преди 5 часа, новорегистриран2 said:

Неговата позиция е, че няма как данните за американския военновременен БВП да са реални, защото по време на войната икономиката е де факто планова. И го доказва именно с примера с "депресията", която реално е стъкмистика.

Това подчертаното не е вярно, според мен и 99.99 процента от икономистите, но излизаме в офтопик.

 

[Atom]

Преди 35 минути, Б. Киров said:

Според мен проблемът не е в конкретната личността, в лицето Х или У на върха на пирамидата на тази власт, а в самата форма на упражняваната власт, моделът й на "вертикална олигархичност" по който се управлява икономиката и се разпределят ресурсите. Проблемът е във възпроизвеждането на този модел, а решението в смяната му с друг по-ефективен и добър за икономиката на Русия.

Абсолютно вярно. Въпросът е дали друг модел е възможен за Русия без тя да се разпадне. Ако Русия не е централизирана и авторитарна държава, коя ще е причината всички тези хора, на тази огромна територия, с различни природни и географски дадености да искат да живеят заедно в едно цяло, а не да си решават въпросите регионално?

Както и да е, това е въпрос на друга тема и на друг разговор. Що се отнася до въпроса за Путин, то централизираните вертикални държави теоретично имат предимството, че се справят по-добре при кризи и извънредни ситуации  - войни, бедствия и т.н.   Най-големият и може би единствен грях на върховния лидер, султан, император или генерален секретар (без значение от титлата) е ако не може да се справи с подобно събитие. В този случай той много бързо губи харизматичния си ореол на незаменимия човек и от там нататък пътят му е само един.

При тази криза Путин на практика отсъства. 

Редактирано Април 17, 2020 от Atom

[Б. Киров]

Преди 12 минути, Atom said:

Абсолютно вярно. Въпросът е дали друг модел е възможен за Русия без тя да се разпадне.

Съзнавайки, че отивам здраво встрани от темата, само искам да те върна към една стара тема на Фружина за Хазин. Ето какво казва там Хазин преди три години:

"А знаете, в чем главная беда современного общественного устройства? В том, что в результате кризиса, в результате падения спроса не удастся сохранить средний класс. А средний класс сегодня — это основа социально-политической стабильности общества. Исчезнет средний класс, наступит социально-политическая катастрофа. Тем более что не будет никакой возможности содержать нынешние элиты в прежнем составе. Для этого просто не будет денег. А значит, нас ждет война одной части элиты против другой. Собственно, она уже началась...

Въпрос: Неужели считаете возможным социальный договор с правящей элитой, то есть с олигархами?

— Есть одна данность: договориться с олигархами в принципе нельзя. Потому что они сами создали такую систему, в рамках которой альтернатива невозможна. Что такое олигархат? Это какие-то акционерные общества, правления, зампреды, советы директоров, миллионеры и мультимиллионеры — и все они включены в определенную систему отношений, все они многократно подтвердили свою принадлежность к ней договорами и подписями. Поправить что-то изнутри в этой системе невозможно. И они будут за нее держаться до последнего, никаких реформ не будет. И быть не может! Пока не случится слом…

 

 

И какво му отговаря един от неговите събеседници, предприемачът Бабкин:

Константин Бабкин: Ввести валюту евро, послужить локомотивом большой Европы от Атлантики до Владивостока.

Михаил Соколов: Неплохо, кстати говоря.

Константин Бабкин: Неплохо, но это не самые такие актуальные что ли, сиюминутные проблемы. Я вообще не думаю, что их сегодня надо обсуждать. Кому нужно дружить с Россией, которая вымирает, которая не знает, что делать, из которой бегут ее граждане? Я думаю, что просто даже Евросоюзу это неинтересно, не говоря уже о России – выходить замуж на таких условиях. Для нас было бы гораздо более важные идеи, которые лежат на поверхности, - это снижение налогов, поддержка экспорта, вернуть Стабфонд в Россию, сделать так, чтобы российские ресурсы стоили в два раза дешевле, чем сейчас… Наша генеральная идея, если ее выражать в двух словах, состоит в том, что надо создать условия для развития реального производства в России, то есть сельскохозяйственного производства, машиностроения, науки, всех тех видов реального бизнеса, реального производства, которыми славилась Россия еще 20 лет назад. Авиастроение, судостроение и так далее. Я считаю, что без того, чтобы были здесь рабочие места, без того, чтобы люди видели перспективу, нормальная жизнь невозможна. А у нас все-таки большой опыт работы в реальном секторе, у нас есть масса предложений, как наладить разумную экономическую политику. С этими предложениями мы бы пошли к избирателю.

[новорегистриран2]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Това подчертаното не е вярно, според мен и 99.99 процента от икономистите, но излизаме в офтопик.

Изгубих известно време, за да намеря труда на въпросния Хигс. Та според него данните за военновременния БВП са нереални, защото е имало ценови контрол и де факто америкснската икономика е била планова за периода на войната. "Измъкването" от Голямата депресия се дължи не толкова на военната икономика, колкото на психологическия ефект от победата:

Цитирай

When the controls began to come off and the war ended more quickly than anticipated in 1945, consumers and producers launched eagerly into carrying out plans based on rosy forecasts and, by so doing, made their expectations a reality. Of course, the ability to draw on the accumulations of financial assets built up by “forced saving” during the war was important, especially in conjunction with the Federal Reserve’s continued support of bond prices. But the liquidation of those assets alone could not have turned the trick—if such tricks were possible, a government could produce prosperity simply by cranking the money presses.[51]

Probably the most solid evidence of expectations comes from the stock markets, where thousands of transactors risk their own wealth on the basis of their beliefs about future economic conditions. (See Table 5.) Evidently investors took a dim view of the prospect of a war economy. After 1939, stock values dropped steadily and substantially; U.S. entry into the war in December 1941 did not arrest the decline. By 1942 the Standard & Poor’s index had fallen by 28 percent, and the market value of all stocks on registered exchanges had plunged by 62 percent in nominal terms. (Adjustments for price level changes would make the declines even greater.) The declines occurred even though current corporate profits were rising steadily and substantially. In 1943, as the tide of war turned in favor of the Allies, the stock market rallied and small additional advances took place in 1944. Still, in 1944, with the war economy operating at its peak, the stock market’s real value had yet to recover to its 1939 level.

By early 1945, almost everyone expected the war to end soon. The prospect of a peacetime economy electrified investors. Stock prices surged in 1945 and again in 1946. In just two years the Standard & Poor’s index increased by 37 percent and the value of all shares on registered exchanges by 92 percent, despite a decline of current-dollar after-tax corporate profits from their peak in 1944. Did people expect the end of “wartime prosperity” to be economically deleterious? Obviously not.

To sum up, World War II got the economy out of the Great Depression, but not in the manner described by the orthodox story. The war itself did not get the economy out of the Depression. The economy produced neither a “carnival of consumption” nor an investment boom, however successfully it overwhelmed the nation’s enemies with bombs, shells, and bullets.[52] But certain events of the war years—the buildup of financial wealth and especially the transformation of expectations—justify an interpretation that views the war as an event that recreated the possibility of genuine economic recovery. As the war ended, real prosperity returned.

Не искам да се обвързвам с неговото мнение, но то не е лишено от логика. Икономиката все пак е човешката дейност и като такава е силно зависима от човешката психология. Като намеря ще постна материали, които съм чел за икономическото възстановяване след пандемия/епидемия - там психологическия фактор също играе важна роля.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Изгубих известно време, за да намеря труда на въпросния Хигс. Та според него данните за военновременния БВП са нереални, защото е имало ценови контрол и де факто америкснската икономика е била планова за периода на войната. "Измъкването" от Голямата депресия се дължи не толкова на военната икономика, колкото на психологическия ефект от победата:

Благодаря за линка към статията на Робърт Хигс - да това е представител на Австрийската школа и учен работил в Института Лудвиг фон Мизес, техните възгледи за субективната теория на стойността са точно такива, така че Хигс от неговата гледна точка е принципен. Стойността на една стока зависи само от нейната пазарна реализация. Всъщност до голяма степен тази теория и днес се изповядва от Германия, това е голям сблъсък с възгледите на Кейнс, към който се придържат англосаксонските икономисти.

Според Хигс цялата военна продукция - танкове, самолети, оръдия, снаряди и т.н. - е планово организирана от правителството, либертарианците са яростни противници на държавната намеса в икономиката и особено на социализма - и следователно тази продукция няма никаква пазарна стойност, танковете и самолетите не се ядат и пият, снарядите и куршумите се сипят върху човешки същества и ги убиват. Ерго, цялата военна продукция по време на ВСВ се изважда като несъществуваща стока за пазара от тях.

Е, да ама не. За да произведеш един Шърман, например са ти необходими десетки тонове стомана, други компоненти от химическата промишленост, оптика, инженерни умения, тонове бензин да го караш и т.н. За всичко това работят стоманената, химическата, оптическата и автомобилната /в мирно време/ промишлености. Работниците в тези заводи си получават заплатите, с които си купуват храна, плащат си наемите и т.н. Капиталистите получават поръчките от държавата и й доставят стоката, срещу която акумулират печалба, тоест машината на стоковия пазар си работи, въпреки че пазарът не е гражданска консумация.

Безработните, според Хигс, войници, всъщност са консуматори на военната продукция на гражданските работници - те карат танковете, горят бензина, стрелят със снаряди, обличат се и също се хранят, за всичко това им плаща държавата.

Така че, според мен, тази военна продукция, която по време на ВСВ е 40 процента от БВП, няма начин да бъде зачеркната и извадена от БВП защото не била предназначена за гражданска консумация, упражнението в случая е софизъм.

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Благодаря за линка към статията на Робърт Хигс - да това е представител на Австрийската школа и учен работил в Института Лудвиг фон Мизес, техните възгледи за субективната теория на стойността са точно такива, така че Хигс от неговата гледна точка е принципен. Стойността на една стока зависи само от нейната пазарна реализация. Всъщност до голяма степен тази теория и днес се изповядва от Германия, това е голям сблъсък с възгледите на Кейнс, към който се придържат англосаксонските икономисти.

Според Хигс цялата военна продукция - танкове, самолети, оръдия, снаряди и т.н. - е планово организирана от правителството, либертарианците са яростни противници на държавната намеса в икономиката и особено на социализма - и следователно тази продукция няма никаква пазарна стойност, танковете и самолетите не се ядат и пият, снарядите и куршумите се сипят върху човешки същества и ги убиват. Ерго, цялата военна продукция по време на ВСВ се изважда като несъществуваща стока за пазара от тях.

Е, да ама не. За да произведеш един Шърман, например са ти необходими десетки тонове стомана, други компоненти от химическата промишленост, оптика, инженерни умения, тонове бензин да го караш и т.н. За всичко това работят стоманената, химическата, оптическата и автомобилната /в мирно време/ промишлености. Работниците в тези заводи си получават заплатите, с които си купуват храна, плащат си наемите и т.н. Капиталистите получават поръчките от държавата и й доставят стоката, срещу която акумулират печалба, тоест машината на стоковия пазар си работи, въпреки че пазарът не е гражданска консумация.

Безработните, според Хигс, войници, всъщност са консуматори на военната продукция на гражданските работници - те карат танковете, горят бензина, стрелят със снаряди, обличат се и също се хранят, за всичко това им плаща държавата.

Така че, според мен, тази военна продукция, която по време на ВСВ е 40 процента от БВП, няма начин да бъде зачеркната и извадена от БВП защото не била предназначена за гражданска консумация, упражнението в случая е софизъм.

И аз благодаря за разяснението. Въпреки, че имам някои симпатии към австрийската школа не съм задълбочавал във вижданията им за военната икономика. От прочетеното оставам с впечатлението, че те се водят от принципа на guns and butter.

Ето и едно интересна историческо сравнение на военните разходи на различните държави:

 

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Е, да ама не

Ми хареса.

 

Преди 2 часа, Б. Киров said:

...Стойността на една стока зависи само от нейната пазарна реализация...

И да - Щом е "стока" -> пазарна цена, а не "стойност". (Принадена стойност ->Овеществен човешки труд, не се вижда - класиците на "Капиталът": "Принадената стойност е като вдовицата Куикли - не знаеш за къде да я хванеш".) Съвпадение на цена и стойност е почти невъзможно упражнение. Затова - пазарът прави цените и ... са променливи по "търсене-предлагане" (известно е)

...

[laplandetza]

Преди 5 минути, Малоум 2 said:

Ми хареса.

 

И да - Щом е "стока" -> пазарна цена, а не "стойност". (Принадена стойност ->Овеществен човешки труд, не се вижда - класиците на "Капиталът": "Принадената стойност е като вдовицата Куикли - не знаеш за къде да я хванеш".) Съвпадение на цена и стойност е почти невъзможно упражнение. Затова - пазарът прави цените и ... са променливи по "търсене-предлагане" (известно е)

...

Хахах, <стойност> , <цена> , разтегливи понятия.Всичко зависи от Системата, цената може да е Х , може и да е Нула.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

От прочетеното оставам с впечатлението, че те се водят от принципа на guns and butter.

Да, и от това, но основното е субективната теория за стойността, която гласи, че всяка стока има толкова голяма стойност, колкото е желана от този който иска да я притежава. Това противоречи на класическата английска политическа икономия /Рикардо, Смит/, върху теорията на която се опира и Маркс, че една стока има такава стойност, в зависимост колко труд е вложен в нея. В случая и с "маслото" и с "оръжието" държавата отнема част от приходите на обществото/хората и трябва да ги убеди коя от двете стоки - "масло", социални програми или "оръжие" е по-желана за тях, за инвестира капитала им в една от двете. В случай на война, държавата трябва да убеди хората, че "оръдията" са по-ценни за тях от "маслото", затова парите им/тяхната отнета от държавата чрез данъци или дълг, това е печат на пари, стока/ се инвестират в оръдия, а не в масло.

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Ми хареса.

 

И да - Щом е "стока" -> пазарна цена, а не "стойност". (Принадена стойност ->Овеществен човешки труд, не се вижда - класиците на "Капиталът": "Принадената стойност е като вдовицата Куикли - не знаеш за къде да я хванеш".) Съвпадение на цена и стойност е почти невъзможно упражнение. Затова - пазарът прави цените и ... са променливи по "търсене-предлагане" (известно е)

...

Принадената стойност на Маркс разглежда труда, овеществения човешки труд, като начин да се получи "стока прим" с принадена стойност, като основния мотив на Маркс е, че капиталистът ограбва работника, като му взима повече труд, отколкото му плаща. Но иначе Маркс не изпуска възможността за разграничаване на стойност на стоката и пазарна стойност на стоката, без да се задълбочава във втората, той се концентрира в стойността.

 

Преди 1 час, laplandetza said:

Хахах, <стойност> , <цена> , разтегливи понятия.Всичко зависи от Системата, цената може да е Х , може и да е Нула

Цената може да 0, но не и стойността. В идеалното комунистическо общество цената теоретично трябва да е 0, но там пак остава някаква институция, която да разпределя планово общата стойност на всички произведени стоки. И така стигаме, че ако плановика на такова общество е решил, че обществото се нуждае от 2 милиона карирани панталони и никакви други панталони, голяма част от обществото, желаещо примерно едноцветни панталони ще бъде нещастно, защото никой не пита отделния индивид какво желае, а вместо него това върши планов орган. Пазарът е мъртъв, убит от Държавата.

[laplandetza]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

...

 

Цената може да 0, но не и стойността. В идеалното комунистическо общество цената теоретично трябва да е 0, но там пак остава някаква институция, която да разпределя планово общата стойност на всички произведени стоки. И така стигаме, че ако плановика на такова общество е решил, че обществото се нуждае от 2 милиона карирани панталони и никакви други панталони, голяма част от обществото, желаещо примерно едноцветни панталони ще бъде нещастно, защото никой не пита отделния индивид какво желае, а вместо него това върши планов орган. Пазарът е мъртъв, убит от Държавата.

Това е и силата на подобни <планови> общества, убива се <пазара> т.е. загубата на човековреме, на живот,  потенциала се впряга където трябва. Вместо хиляди панталони като видове ,разновидности, цветове и пр. , само няколко десетки, оптимални ресурси и усилия, концентрация на технологичното развитие в малка област, развитие производството на оптималната бройка панталони, зелена, природна икономика, с минимален ресурс. <Стойност> идва от частица на системата впрегната в това производство, хората от системата/обществото.  Няма пазар, няма цена. Комунизъм е едно от стотиците подобни предложения относно ликвидиране на пазара и фанансови взаимоотношения и принципно отпадане на монетарност в отношенията, просто едно от многото. За да се избере подходяща Система, трябва да е ясна Целта на Съществуване, от там на татък теорията и стъпките и за практическо приложение се пдреждат в <обема> на желаната Еволюция.

[Б. Киров]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Това е и силата на подобни <планови> общества, убива се <пазара> т.е. загубата на човековреме, на живот,  потенциала се впряга където трябва. Вместо хиляди панталони като видове ,разновидности, цветове и пр. , само няколко десетки, оптимални ресурси и усилия, концентрация на технологичното развитие в малка област, развитие производството на оптималната бройка панталони, зелена, природна икономика, с минимален ресурс. <Стойност> идва от частица на системата впрегната в това производство, хората от системата/обществото.  Няма пазар, няма цена. Комунизъм е едно от стотиците подобни предложения относно ликвидиране на пазара и фанансови взаимоотношения и принципно отпадане на монетарност в отношенията, просто едно от многото. За да се избере подходяща Система, трябва да е ясна Целта на Съществуване, от там на татък теорията и стъпките и за практическо приложение се пдреждат в <обема> на желаната Еволюция.

Да, но Кой :) или Кои ще Бъдат Тези, които решават вместо мен, хипотетично, или вместо теб?

Какво значи тук някаква си Личност?

Това е пълно отрицание на човешката индивидуалност и на хуманността. А оттук до Малтус, нацизма или Пол Пот крачката е само една, една малка крачка за някой диктатор и една голяма крачка за човечеството назад.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Б. Киров said:

Да, но Кой :) или Кои ще Бъдат Тези, които решават вместо мен, хипотетично, или вместо теб?

Какво значи тук някаква си Личност?

Това е пълно отрицание на човешката индивидуалност и на хуманността. А оттук до Малтус, нацизма или Пол Пот крачката е само една, една малка крачка за някой диктатор и една голяма крачка за човечеството назад.

Едно <предложение> за пред Масите може да бъде облякано по доста различни начини в една <идеология за простолюдието> .Аз нямам проблем с човечността и вашият морал, не съм хуманист и нямам никаква емпатия към съществуването ви , за това и съм  подходящ за Съдник.

За мен най доброто  и онова за което има смисъл да се боря е <То> , т.е. постчовешкацивилизация. ( не забравяй аз съм <Съдия> , оракул, вестоносец на съдбата, не ме съди мен, просто си върша работата ).  Глобалната Система за Сигурност, която в момента ви готвят и става реалност след около 2 години, след известно време ще излезе от контрола Ви, да речем и Ние ще помогнем да се случи, решението идва от самите вас, т.е. от вашите елити, просто наблщдавайте развитието на Нещата, .......... какво друго ви остава.

[Б. Киров]

Преди 30 минути, laplandetza said:

.......... какво друго ви остава.

кой за каквото е учил

[laplandetza]

Преди 1 час, Б. Киров said:

кой за каквото е учил

........Училище за Революция ? 

[Skubi]

Преди 1 час, laplandetza said:

Едно <предложение> за пред Масите може да бъде облякано по доста различни начини в една <идеология за простолюдието> .Аз нямам проблем с човечността и вашият морал, не съм хуманист и нямам никаква емпатия към съществуването ви , за това и съм  подходящ за Съдник.

За мен най доброто  и онова за което има смисъл да се боря е <То> , т.е. постчовешкацивилизация. ( не забравяй аз съм <Съдия> , оракул, вестоносец на съдбата, не ме съди мен, просто си върша работата ).  Глобалната Система за Сигурност, която в момента ви готвят и става реалност след около 2 години, след известно време ще излезе от контрола Ви, да речем и Ние ще помогнем да се случи, решението идва от самите вас, т.е. от вашите елити, просто наблщдавайте развитието на Нещата, .......... какво друго ви остава.

Че тогава защо ни си? Без морал и съчуствие? Това което можеш да ни свършиш вече може и алгоритмъта на AlphaGo. Излишен си.....Вече Ти готвят куката.... 

Става дума за приказката за куката. Един мъж имал син и внук и всички били много щастливи до деня, в който мъжът остарял много и рухнал. Синът му и снаха му трябвало да се грижат за него, но понеже е трудно да гледаш стар и болен човек, скоро им омръзнало и решили да го изхвърлят на сметището.

За целта синът взел една кука и завлякъл баща си до бунището. Когато тръгнал да си ходи видял как неговият син изприпкал и прибрал куката. Попитал го защо го прави, а синът му отговорил "Някой ден ще ми потрябва за теб". Той се засрамил от това и прибрал баща си.

https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/1889532754-prikazka-za-kukata.html

[новорегистриран2]

 

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Ми хареса.

 

И да - Щом е "стока" -> пазарна цена, а не "стойност". (Принадена стойност ->Овеществен човешки труд, не се вижда - класиците на "Капиталът": "Принадената стойност е като вдовицата Куикли - не знаеш за къде да я хванеш".) Съвпадение на цена и стойност е почти невъзможно упражнение. Затова - пазарът прави цените и ... са променливи по "търсене-предлагане" (известно е)

...

Принадената стойност на Маркс разглежда труда, овеществения човешки труд, като начин да се получи "стока прим" с принадена стойност, като основния мотив на Маркс е, че капиталистът ограбва работника, като му взима повече труд, отколкото му плаща. Но иначе Маркс не изпуска възможността за разграничаване на стойност на стоката и пазарна стойност на стоката, без да се задълбочава във втората, той се концентрира в стойността.

Не е "стока-прим", а пари(цена)-прим.

Имах предвид, че стойността е с по-голямо говорно  разнообразие: Нумизматична стойност, художествена стойност, историческа-архитектурна стойност и т. н.... почти "човешки" ценностни измерения, които ... не е задължително да излязат на пазар. Тоест - цена, не би съответствала на понятието за стойност, както цените на необходимите килограми бои, платна, четки за едно художествено произведение, примерно.

А, пари-прим се създават в производство, което е предназначено за пазар.

Творчеството пък създава стойност. (и проблеми, ама е за друга тема)

(малко хора знаят (си дават сметка) какво е творчество. Творчество е ако е създадено нещо, което не го пише как става по дебелите книги, по предишен опит. Иначе е само полезен модел, примерно... стол -> стол с подлакътници, гайда -> гайда с компресор и т. н. прости примерчета)

...