Декамерон

[Втори след княза]

Дано карантината не продължи 10 седмици, но предлагам да си разказваме СЪВРЕМЕННИ случки, ей- тъй, от живота. Който е чел Декамерон знае правилата

Предлагам първата тема да е НЕБЛАГОДАРНОСТТА

Моят разказ е следният:

При социализма др. Н бил млад. Заводски комсомолски шеф. Брат му бил още по- млад, та др. Н го подкрепил за работа в завода. Съдействал му и в това, да отиде на панаир в чужбина- поддръжка на експонатите. Така се правило. Братът, обаче си е бил съвестен, та не е посрамвал нито себе си, нито по- големия. 

Веднъж, в обедна почивка, след като хапнал сандвича си, младият Н се заел с почистването и прегледа на експоната. Тогава се случило, че към щанда минал западен бизнесмен, който го загледал. Щандът бил в почивка и трябвало, така или иначе, да изчака да дойдат тези, които правят сделките. Заприказвал го, на руски предполагам и научил името на работника, какво прави и каква е техниката. Когато дошли представителите на фирмата уговорил какви са условията, цените и др. интересни за него неща. После си тръгнал.

След време българската фирма получила оферта за закупуване на продукция от чуждия господин, който настоявал техниката да бъде въведена в експлоатация от младия Н- поименно. Заводското ръководство имало свои идеи за това, кого да изпратят на задграничната командировка, но западният господин искал конкретно този. Сделка за твърда валута не бива да се изпуска и ръководството се примирило, за жалост на протежетата на шефовете. Междувременно, по- големият брат отново уредил брат си да изкара езикови курсове с откъсване от производството, ама заплатата да върви. Така заедно с машините, младият Н. тръгнал да се труди за родината зад граница. 

Там, изглежда, добре се е представил, защото бил канен в дома на господина и общо взето се сближили. Дотолкова, че като дошъл Десети онзи открил офис у нас и направил нашия шеф за Балканите. Каква е заплатата, не зная, но после го поканил да стане и съдружник в задграничната фирма. 

В един момент двамата братя кръстосали интересите си. По- големият, като консултант на българска фирма, по- младият като консултант на западната. Западнякът, собственикът, започнал нагло да изнудва българите. Шефът на българския завод направо казал "Но тава е разбойничество. Вие ни ограбвате.", а западнякът отговорил "Такъв съм от малък" и не мръднал от офертата. Тогава инфлацията била убийствена и заводът трябвало да реализира бързо, за да плати на работниците. Така притиснати, приели ужасните условия. Двамата братя застанали очи в очи и големият казал: "Е, защо така? Защо не подкрепи българското?", а малкият свил рамене без да си даде труд да обяснява- той е консултант, не участва в преговорите, не носи отговорност.

По- късно, когато вече станал съдружник, младият съвсем се отделил. Няма рождени дни, няма семейни празници. Бизнес, който не признава роднинството и класа, която не общува с простолюдието. 

Нека му е простено. Пази, Боже, сляпо да прогледа.

 

Редактирано Март 23, 2020 от Втори след княза

[ДеДо Либен]

Докато малкия брат - протеже на големия , големия - комсомолски кадър , двамата - протежета на баща си - партиен секретар , всички протежета на дедото - обикновен обирджия на мандри участват в тая измислена селска драма в стил ,,богатите също плачат" , би било добре да си зададем въпроса що човешки съдби са решавали през туй време и колко хора не са получили своя шанс в живота.

Затова от името на последните , кварталните алкохолици ще кажем: Гъз глава  затрива другарю комсомолски...Наздраве.

[Втори след княза]

Преди 36 минути, ДеДо Либен said:

Докато малкия брат - протеже на големия , големия - комсомолски кадър , двамата - протежета на баща си - партиен секретар , всички протежета на дедото - обикновен обирджия на мандри участват в тая измислена селска драма в стил ,,богатите също плачат" , би било добре да си зададем въпроса що човешки съдби са решавали през туй време и колко хора не са получили своя шанс в живота.

Затова от името на последните , кварталните алкохолици ще кажем: Гъз глава  затрива другарю комсомолски...Наздраве.

Не съм спестил подробности. От реакцията ви съдя, че реално съм описал света.

Ако се налага да опиша правилата от "Декамерон", бих казал "Нека сме приятели пред вируса. Нека не се критикуваме, а разказваме. Няма никаква редакция и модерация на разказите, добре е да са по темата.
Моля, разкажете ваша съвременна история

Редактирано Март 23, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

Примирих се. Декамерон е роман и двете седмици карантина на младежите от Флоренция са измислица. През цялата младост на Бокачо, сред забавните му разговори в безделни благороднически салони са събирани тези разкази, но той ги е разказал, а не колектива на флорентинския форум. Жалко, но аз не съм Бокачо.

 

Ще разкажа една случка за ПРИВЪРЗАНОСТТА . Естествено, друг ще я разкаже по друг начин.

Преди година ме впечатли следното: Не на жп. прелез, мисля, че по линията между гара Захарна фабрика и Горна баня, някой си бутал инвалидна количка с друг човек, но колелата на количката се заглавили в някакъв процеп и влакът убил и двамата.

Мисля си, какво би било ако син бута обездвижения си баща? Карал го на разходка, да вземе глътка въздух в парка. Там е Западния парк. Освежил се старецът, но синът се уморил и повел количката към къщи по най- късия път. Когато колелото пропаднало, той опитал да го измъкне, но вече бил поуморен и това, което би изскочило  леко с мъжка сила, сега не се и помръдвало. В този момент от към завоя се чула свирката на влака. Синът изпаднал в паника. Разклатил по- силно- не помръдва. Времето не стига да грабне баща си и да го носи; Ако го остави, влакът да го премаже, после цял живот ще му се присънва и ще се чувства виновен. И това не е леко, да се чувстваш виновен за смъртта на родителя си, когото до старини си уважавал и обичал, и времето ти е било посветено на него- да е добре, да не се чувства самотен и нещастен. Може би в такъв момент се взимат фатални решения- по- добре да отидат двама в небитието, отколкото единият да живее с вина и да се мъчи още много. В Помпей има стаи, в които са намерени телата на цели фамилии, около леглото на някого си, вероятно старейшината. Не е лесно да изоставиш майка, баща и да се спасяваш. Човешко е да останеш и да посрещате заедно опасността. Ами ако смъртта се размине? Какви думи ще чуеш от родителя, че си го изоставил, захвърлил. Болно е от такива думи.

Може пък работата да е била съвсем друга. Може този, в количката да е бил просяк и да е изхранвал цяла фамилия. Средство за производство, така да се каже. Робот, автомат за пари. Другият го е карал до работното място, а сега го връща. При станалата авария, той е бил отговорен пред другите храненици и със сигурност, ако е избягал е щял да бъде порицан, отхвърлен. Че е бил неопитен- ясно. Да не прецениш от къде минаваш си е вид глупост. Може да е бил дори младеж, който няма сили да извлече инвалида. Пък може и да не му е идвало на ум, че с тази маса и скорост влакът не може да спре и да се е надявал до последно, че Бог ще ги спаси. Уви, законът на Дарвин за естествения подбор, че оцеляват по- приспособените е безпощаден.

Сега е лесно да кажеш какво е трябвало да се направи, обаче и аз не бих искал да попадна в такава ситуация. В подобна съм бил при леко земетресение с болна майка. Добре, че всичко мина без последствия. Пак имаше стъписване- стоиш и не знаеш какво да направиш. Пак имаше недостиг на време- просто се случва, без да го премисляш или обсъждаш. Пак има човек, когото не можеш да оставиш и да бягаш.

По- добре, както казва поета „Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка”. Ама пък това е отговорността на зрелия.

Редактирано Март 25, 2020 от Втори след княза

[Шпага]

On ‎23‎.‎3‎.‎2020‎ г. at 20:55, Втори след княза said:

Дано карантината не продължи 10 седмици, но предлагам да си разказваме СЪВРЕМЕННИ случки, ей- тъй, от живота. Който е чел Декамерон знае правилата

Предлагам първата тема да е НЕБЛАГОДАРНОСТТА

 

Моята история съчетава темата за НЕБЛАГОДАРНОСТТА със следващата предложена тема – за ПРИВЪРЗАНОСТТА ,  и ще бъде в тон със сегашното извънредно положение:

 

Двама души, да ги наречем Генчо и Пенчо, наемали заедно една квартира. Генчо се разболял от тежка болест, но Пенчо, въпреки опасността да се зарази, останал да се грижи за него. Благодарение на тази всеотдайност от страна на Пенчо, Генчо оздравял, а самият Пенчо, като по чудо, не прихванал коварния вирус. Тогава той споделил с оздравелия Генчо, че ще напусне квартирата, защото е щастливо влюбен и вече ще живее с приятелката си. Ала Генчо бил дотолкова привързан към него, че – за да останат заедно – намерил начин да го зарази със същата болест, към която той вече имал имунитет. Така, без риск за своето здраве, този път Генчо влязъл в ролята на "грижовник", а Пенчо... е, той може и да не е оздравял, а може и да е оздравял, но приятелката му да го е зарязала

 

Но нали в случая е важна обобщената тема, конкретизирана в неблагодарността на Генчо, изразена чрез неговата привързаност към Пенчо. Нещо като неблагодарна привързаност – която, уви, не е някакво рядко срещано явление.

[Втори след княза]

Преди 38 минути, Шпага said:

 

Моята история...

Благодаря за историята. Моля, според правилата, да определите следващата тема. 

[Шпага]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Благодаря за историята. Моля, според правилата, да определите следващата тема. 

Предлагам следващата тема да е за черногледството

И ето моята "история":

Идват, долитат черните птици

и никой не вярва, че

те ще снасят бели яйца

[Втори след княза]

Ще паднеш, бе мамо!
Не гази в тази локва.
Не пипай водата,
Не пипай снега,
Ледунки не ближи,
И не тичай, ще се изпотиш.
… ще се заразиш,
ще се поболееш,
ще се изцапаш,
ще паднеш,
ще се удариш,
ще умреш.
Черно ми е пред очите
от теб.

 

Пък светът беше светъл
и снегът беше бял.
А детето си е дете.
Живо дете.

[Втори след княза]

Сърдитко Петко

Една позната е много капризна. Все нещо или някой не й харесва. Разсърдила се е на всички роднини. Донякъде я разбирам. 

Когато й предложих да й помогна, в нашите егоистични времена, какво ли си е помислила, та ми отказа? Дали не си е помислила, че съм като онези водопроводчици и техници от немските филми за възрастни? Или си е мислила, че ще искам нещо друго в замяна? Може пък да е помислила, че когато нещо е даром, то не е качествено и като е с пари, тя може да настоява за нещо специално допълнително? Аз имам сериозни възражения, но тя може да си мисли така. Ако правя нещо, аз го правя според способностите си, а не според заплащането. Мисля си, че така е и с платените майстори. Те правят нещата толкова, колкото могат. И да ги посипеш с пари, пак същото. Просто не могат повече. То е като да посипеш с пари някоя лекоатлетка и утре тя да скочи колкото Стефка. Нищо, де. Отказа ми. Може да се смята и за достатъчно самостоятелна и да няма нужда от помощ. Еманципация някаква. Макар в случая аз да се отнесох като с човек, т.е. равноправен, а не подценен. Шарен свят. Да се оправя. Сърдитко Петко- празна му торба. 

Един приятел смята, че на каквото и предложение да е, не бива да се отказва, защото хората по принцип са добри и добрите възможности дебнат отвсякъде. Може би в това е и смисъла. Едни са оптимисти и не се сърдят, а други са песимисти и все виждат опит за измама. Разкъсват връзки, сърдят се. Песимисти.

Може пък и сръднята да е за да отпочинеш от някаква връзка, пък и да я прекъснеш въобще. Още децата усвояват това "Тя не ми е приятелка вече, защото...". Право на избор.

Пък имам една друга позната, дето поддържа приятелски контакти от детство още. Как го прави и с какви умения, не зная. Сигурно има специални дарби по вежливост с които хем спазва формални приятелски отношения, хем не се претоварва с изключително тесни връзки. 

Аз имам неколцина, на които съм се разсърдил. Като си премеря колко добро съм получил от тях и колко лошо, май доброто е а- ха малко повече. Дали пък човек не се сърди на някого, на комуто дължи добро, а не може да го върне?

Моето стана повече философски размисли, отколкото разказ, но то пак е разказ, за случки в моята душа, което си е сюжет, стига някой да го прочете с интерес.

[Шпага]

Ето и моя принос към "Сърдитко Петко"

Упорит Добряк и сърдит Бедняк -- след десетия ден:

Ела при мен, човече. Реших и днес с блага да те даря.

Уф, я се махай вече! Дотегна ми да ти благодаря

 

 

 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Ето и моя принос към "Сърдитко Петко"

Упорит Добряк и сърдит Бедняк -- след десетия ден:

Ела при мен, човече. Реших и днес с блага да те даря.

Уф, я се махай вече! Дотегна ми да ти благодаря

 

 

 

Това ме сети: Трендафил Акациев

"Баба на войника дума:"Баби, на ти трънки, на!"

А пък той и отговаря: "Бабинати трънкина!"

...

[Втори след княза]

Не съжалявам, че този "Декамерон" стана "Дека-мнения". Просто различно е да си от Флоренция на неизброимите гении. Средата и участието на мнозина е важно. Да не мислите, че Бокачо е измислил сам всички разкази?- те са вървели между хората,  флорентинци, неаполитанци, какви ли не. 

Няма значение... ако имате време, сега, в карантината, прочетете пак Декамерон с неговата изключителна възрожденска сила! Ако пък имате желание да пишете- това е най- добро прекарване на времето!  

Редактирано Април 1, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

Снощи гледах Битва ясновидящих 3 епизод за Юрий Лонго https://kinosshow.com/tok-shou/osnovano-na-realnyh-sobytiyah/osnovano-na-realnyh-sobytiyah-na-ntv-14-05-2020-novyj-vypusk-bitva-yasnovidyashhih.html

Смятам, че подобен герой на предишното време трябва да бъде запомнен. Биографията сама по себе си е достатъчно информативен разказ. Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/Лонго,_Юрий_Андреевич

Кое е всъщност моят разказ?

Той е за момчето "Никой", който има дързостта да се представя за Някой, в обърканото време на промяната на ценности при Перестройката в Русия, а у нас след Десети. Това време у нас роди "борчЕтата", хора без компетентности, но активни, търсещи, лакоми.

Представям си Лонго като карнавален кукерски чауш, който размахва дървена сабя, предизвиква трепет и се радва на престорената си мощ. Лонго, който е далеч от науката психология и далеч от уменията на хипнозата се превръща в култов лечител. В маска на лечител. Откровените му шарлатанства и вълшебни приказки за невероятни въздействия, за измислени контакти с всеизвестни звезди са една артистична самореклама, която публиката възприема на сериозно. Артистът от сцената бива пренесен от хората в реалния живот. Публиката приема за истина, това, което е само цирков номер. Ние ставаме толкова податливи на екранни внушения, че подобно публиката от Бяла черква сме готови да заплюем героя под маска на злодей от "Многострадалната Геновева". Лонго нагласява със съответни актьори и статисти оживяването на труп, а телевизионният екран ни го запечатва в съзнанието като реалност. Чудо! Видели сме го с очите си.

Цялата работа е в това, че на артист не бива да се вярва. Той се е вживял в роля и ни представя една маска. Не бива да мислим за образа като за истина. Банално, нали? Не е нужно да се слага надпис 16+, защото се предполага, че сме възрастни  и можем да отсеем истина от фикция. Обаче не е така.

Редактирано Май 14, 2020 от Втори след княза

[Skubi]

NoCoMMenT

[Втори след княза]

На пазара двама нашенци си рекламират стоката. Единият продавал червени ябълки и викал "Ябулки румени! Ябулки румени!", а другият- сухи кестени и викал "Суи кестане! Суи кестане!". Около тригодишният Иванчо попитал баща си "Като викат "Я! Булки румени" и "С уй ке стане", какво е това румени?

Редактирано Октомври 24, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

Адв. Марковски и знаменитият Динко от Ямбол скучаят пред съдебната зала, чакайки по някакво дело. Адвокатът, за да убие време, разказал, че от космоса, светите места се виждат с някакво особено сияние. Динко помълчал за да се сети нещо впечатляващо съразмерно и приземил разговора с "А ти видя ли какво коремно направи президентът?"