Щастливците не карат колело

[Р. Теодосиев]

Много случайно ми попадна една малка книжка със заглавие "Щастливците не карат колело". Веднага ме грабна със своята лична история. Един младеж решава да тръгне да кара колело от България до Германия и обратно по поречието на Дунав. Интересен изкъс, много приключения и типично по български за българи

Много ми напомня на личните ми преживявания, когато тръгнах да обикалям на стоп из Европа и след това из Балканите, но това е друга история

Цитирай

 

Казват, че едно време момчетата ставали мъже в казармата. Днес като няма казарма, се налага всеки да се спасява, както може. Примерно, да се метне на колелото и да покара малко… до Германия и обратно по поречието на Дунав за “малко” ли се брои всъщност? 

По време на пътешествието си Костадин е всичко - и ларж, и скръндза, и забавен, и малко нелеп (и не го е срам да си признае), а понякога само му се иска да не умре, защото карането на колело в продължение на 2300 км не било айляк като на клипчетата в интернет.

Костадин го нарича „психотерапия на колела“, но добре е да знаете отсега: ако прочетете тази книга, няма да си оправите живота. Най-много да си купите колело, консерви с пастет и преносима печка на дърва. Преносима. Печка. На. Дърва. 

За начало обаче няма нужда да правите нищо. Само си сипете една ракия и сядайте Коцето да разказва.

Мария Ангелова, автор на „203 предизвикателства за пътешественици“