България отвътре - 40-те години на 20-ти век

[nik1]

В кинопрегледите се виждат неща, които днес вериятно биха ни учудили, защоти не ги виждаме: Не е учуващото, че хората са със скромен бит, а това че  политиците ( а и офицерите) изглеждат   някак по-интелигентни от днешните,  никой не ходи с охрана, дори и регентите и царя;
Вижда се една природна  скромност в хората - обикновени или не.

Аз  лично прозирам (може би защото  желая да  видя това, а може ни не) и едно  достойнство в хората, някаква сплотеност и дух (да ,времето е такова, на изпитания и надежди), но и естествено държание.. 

 

Приятно гледане:

 

 

 

ПС

10;00:  Танцът (първият) преди ръченицата не съм го виждал се танцува в пределите на  България или  Северная Македония, гледал го  в  Тракия - в Реп. Турция.

 

 

 

 

 

Редактирано Април 10, 2020 от nik1

[новорегистриран2]

Преди 44 минути, nik1 said:

10;00:  Танцът (първият) преди ръченицата не съм го виждал се танцува в пределите на  България или  Северная Македония, гледал го  в  Тракия - в Реп. Турция.

Малко ми напомня на дабке

 

[nik1]

Мисля,  че това от Македонията по-горе беше/е т.н. "касап"" - движенията са характерни, да и  зурните и тъпана, тактът може да е различен 

В грешка  съм -  играе  се и в България, но  бях съм го срещал по мейнстрийма, 

 "гайда четворка" ми излиза, сори не мога да го пейстна - вижте 21 от Плейлиста:  kasap-БОЖИК 2016/BOZIK 2016

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано Април 10, 2020 от nik1

[новорегистриран2]

 

 

[новорегистриран2]

Преди 1 час, nik1 said:

В кинопрегледите се виждат неща, които днес вериятно биха ни учудили, защоти не ги виждаме: Не е учуващото, че хората са със скромен бит, а това че  политиците ( а и офицерите) изглеждат   някак по-интелигентни от днешните,  никой не ходи с охрана, дори и регентите и царя;
Вижда се една природна  скромност в хората - обикновени или не.

Аз  лично прозирам (може би защото  желая да  видя това, а може ни не) и едно  достойнство в хората, някаква сплотеност и дух (да ,времето е такова, на изпитания и надежди), но и естествено държание..

Това е една България, която повече няма да видим. Тези кадри ме карат да мисля, че не 9-и септември, а национализацията на земята унищожиха връзката на българина със земята, унищожи чувството за единна общност и превърна българите в нихилисти. Не че преди това нихилизма не е бил често срещано явление, но след национализацията положението става отчайващо - и без това спадащата раждаемост се срива до положението, че от средата на 60-те българите сме с отрицателен естествен прираст... А върлуващия интернационализъм на другарите още оказва влияние върху около милион етнически българи в бившата югорепублика.

[nik1]

Да.

И тази почит не е изкуствена:

 

ПС

Някой в коментарите от прегледите беше написал - вижте София,  улиците са чисти, и прави и без дупки (или нещо такова)

Редактирано Април 10, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

 

 

Малко за разсейване:

Братята турци и сестрите туркини джуркат македонското май по-яко от нашите  артисти 

 

 

 

[Frujin Assen]

On 10.04.2020 г. at 15:42, nik1 said:

  никой не ходи с охрана, дори и регентите и царя

Това е от епохата.

Гледах една поредица лекции за руските революционери. Разказваха, как през 19 век в началото да се убие царя не е било кой знае колко трудно, тъй като изобщо не е имал охрана, а понякога се е разхождал напълно сам из града. Същото и за останалите висши държавници.

 

[nik1]

Преди 17 часа, Frujin Assen said:

Това е от епохата.

Подобни отношения и култура могат да се видят днес  в Холандия, Великобритания или Швеция.

В българския случай,  това може се тълкува  като израз на по-голямо доверие между народа и монарха/политиците, институциите/ по това време (1935-1943)[1] , отколкото в пседворепубликанските/републиканските му форми

Доверието към инститиуциите се срива по-късно - с идването на власт на на комунистическите мутри и крайни популисти  и тяхната партия ..До днес нещата не са се променили коренно..

[1] Какво е характернoто за това  време ((1935-1943):

Имаме едно технократично  [2] управление/режим/ с образован лидер (който плюс това е харизматичен) , което успява да осигури стопански подем, да премахне партизанщините на партиите , да намали разделението  в българското общество; В 1938 г успява да отхвърли най-тежките клаузите на Ньойския договор (Солунската спогодба), в 1940 г постига връщане на Добруджа (споразумението в Крайова), а в  1941 - да постигне  цялостното обединение  без войни и проливане на кръв

Това всичко го прави това управление ("пет в едно") - заслугите са негови. Да, има значение и международното положение, но това управление успява  да се възползва максимално  от него (поне до 1943 година).

[2] 

Много биха казали, че има  "режим на царя". Всъщност е  така, но управлението е е технократично - не е аристикратично, или демократично или охлократично, или пък тоталитарно. Министрите са учени и/или експерти

От друга страна 

-Няма "фашизъм" и "нацизъм"  в България по това време, не само защото партиите са забранени, а и защото националсоциалистическата партия се саморазпуска още преди забраната и..

-Не може да се говори за пълноценна демокрация , ако партиите са забранени

Партиите са забранени, но Народното Събрание функционира, в него се водят дебати и спорове, защото забранените партии  излъчват своите "непартийни" кандидати, които са избирани

 

Редактирано Април 13, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 19 минути, nik1 said:

Много биха казали, че има  "режим на царя". Всъщност е  така, но управлението е е технократино - не е аристикратично, или демократично, или охлократично, или пък тоталитрано. Министрите са учени и/или експерти

От друга страна 

-Няма "фашизъм" и "нацизъм"  в България по това време, не само защото партиите са забранени, а и защото националсоциалистическатаа партия се саморазпуска още преди забраната и..

-Не може да се говори за пълноценна демокрация , ако партиите са забранени

Партиите са забранени, но Народното Събрание функционира, в него се водят дебати и спорове, защото забранените партии  излъчват своите "непартийни" кандидати, които са избирани

Като говорим за 30-те и 40-те обаче, не бива да забравяме за конфликта през 20-те, а той е безспорен факт. През 1923 демократично избраното правителство на БЗНС е свалено с преврат, следва въстанието на комунистите, последвано от техен терористичен акт, целящ убийството на царя и висшия генералитет. После идва т.н. "бял терор" с убийства на политически противници от целия ляв спектър и въвеждането на известния ЗЗД.

Законът за Защита на Държавата на практика дава право на полицейските органи и прокуратурата да налагат сурови наказания за всякаква опозиционна дейност, стига такава дейност да бъде поставена под знаменателя на този Закон.

ЗЗД действа с още по-строги мерки и през 40-те години. Цар Борис Трети е невероятно ловък балансьор в тази атмосфера на ВСВ и преди нея, но не е застрахован от опити да бъде убит - срещу него има поне два документирани опита за покушение. Убивани са на улицата висши военни и полицаи, създадени са били лагери за въдворяване на политически опоненти, не само комунисти.

Между другото, ако внимателно гледате кинопрегледа с Филов, той не ходи без охрана, след него като сянка се движи един господин с мека шапка и чанта под мишница, но не мисля, че този човек е чиновник или секретар, а на ъгъла на улицата, където е било жилището му, стои на пост въоръжен стражар.

[nik1]

Снимката си я бива

 

Станция “Св.Константин” край Варна, сред почиващите са Н.В.Царица Йоанна, Н.В.Цар Борис III и Княгиня Надежда, 30 август 1931 г.

[nik1]

"Посещението на царя в Скопие и местното население На 3 октомври 1942 г. се разнесе новината, че царят ще пристигне в Скопие. Интересът у населението към това събитие беше голям. Нашата хазайка каза на жена ми някак си въодуше-вено: „Мари Ано! Царот кел да дойде, их, да мога де го видам нашиот цар каков йе!"

На следния ден площадът беше още от рано ограден от кордон наши войници, стоящи гъсто един до друг. Движението към стария мост, към старата чаршия и към площада бе спряно. Хората обикаляха и минаваха Вардара през дървеното мостче по-горе от каменния мост и през много по-далечния по-долу бето-нен модерен мост. Народът започна да се трупа зад кордона още след очистването на площада. Ние с жена ми и децата заобико-лихме и се качихме в музея, сградата на който вместо с кереми-ден покрив, завършваше с широка тераса. Там се настани целият персонал, чиновниците от Търговската камара и мнозина познати. Към 10 часа се раздаде команда - подготовка за пристигането на височайшия гост и недълго след това по моста мина открита лека кола и още една друга след нея. В първата, до шофьора изправен стоеше царят. Раздаде се спонтанно „ура" от народа зад кордона, което „ура" като че ли нямаше да има край. Във втората кола имаше висши офицери. Когато колите спряха насред площада, царят се опита на няколко пъти да говори и овациите спряха. Тогава той започна с поздравления към скопските граждани и из-каза радостта си, че има възможност да бъде между население-то на този отдалечен български край. Ново „ура" заглуши думите му. Народът зад кордона беше натъпкан така, че яйце нямаше къде да се хвърли, както се казва. Но по едно време първите ре-дици напънаха, натиснаха гъстата редица на кордона, който започ-

на да се огъва. Офицерите от местната военна част тръгнаха ядосани да възпрат предстоящото скъсване. Царят им махна с ръка да не се грижат за това. Не след много кордонът се скъса не на едно място, войниците бяха повлечени от народната вълна. И този народ - мъже, жени, стари и млади, облечени празнично, с „ура" се струпа от разни страни около колата на царя. И той ся-каш бе изскубнат, като дърво от корена му, и бе понесен на ръ-це по площада от гъстата тълпа с нескончаемо „ура". И така не минути, а повече от половин час... Човекът нито можа, нито бе нужно да доизкаже словото си. Всеки мъж, всяка жена правеше неимоверни усилия да се доближи до него, поне да го докосне с пръсти. Антуражът му остана като вкаменен в колите си. Какво изпитаха в първия момент тия хора не зная, но скоро бяха явно зарадвани и само следяха с очи как височайшият гост на Скопие бе носен като дете прав над главите на народа. От високата тера-са на музея можехме да наблюдаваме отлично това незабравимо народно ликуване. Най-после царят отново се качи на царската ко-ла. Изправи се до шофьора, благодари сърдечно за посрещането, което го развълнувало до сълзи (това вече при затихнали „ура" и глъчка) и съобщи, че иска да обиколи с колата си града и ще продължи за Велес.

Доволен, с ново „ура" народът се разстъпи откъм Военния клуб и колите заминаха край Вардара откъм гимназията и по-на-татък към манастира в Нерези. Народът дълго време не се разне-се, а коментираше, споделяше впечатленията си, радостта си, ня-кои бършеха очите си от появилите се неволно радостни сълзи по тях. Особено радостни и задоволени бяха онези, които бяха успели да се докоснат до царя. Това се чуваше из тълпата, кога-то си пробивахме път с децата за към дома.

Като стигнахме у дома, видяхме на двора хазяите Жарновски да палят огън, за да топлят за нещо вода в един голям черен котел. Хазяйката се затича към нас, срещна жена ми, пре-гърна я и като опиянена повтаряше:

- Господжо Ана, ама колко съм щастна, ама колко съм щастна, го видов и го фатив за дреата царот! За дреата го пипнав! Ама колко съм щастна, не знаеш! Царот, ма, царот.

Не се съмнявам, че посрещането е било не по-малко въл-нуващо, искрено, сърдечно, радостно навред по градовете и села-та, гдето е спирал този невзрачен конвой от две коли с един цар.

И човек се чувстваше действително горд и щастлив като българин при тая гледка. Ех, само да се махнат тези чужди войни-ци, си мислехме.

Така стана царското посрещане от народа - без речи, само с чувства!"

 

http://www.promacedonia.org/mpr/vakarelski.html

 

 

Редактирано Април 13, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Като говорим за духа на 40-те, лично за мен най-впечатляващо е класата на българските индустриалци и предприемачи, която е била унищожена след 1945. Тези хора в мнозинството си са били селф-мейд успели личности, нищо общо с днешните "бизнесмени" и "назначени милионери". Типичен представител, Аврам Чальовски, за когото съм писал вече във форума:

Освен с предприемачество, Аврам Чальовски се занимава и с благотворителност. Подпомага стотици български училища и църкви, спонсорира образованието на голям брой български момчета и момичета у нас и в чужбина. Най-значителните му дарения са за Зографския манастир в Атон и прилежащото към него училище, на Рилския манастир, на Бигорския манастир. Основава фонд от 10 млн.лв. „за вечни времена“ за подпомагане на сиропиталища, болници, училища, читалища, културни клубове, църкви, манастири и параклиси. Той прави повечето от даренията си анонимно или много държи да не се разпространява името му на дарител. Щедър дарител, Аврам Чальовски същевременно е изключително пестелив човек, както казва народът "цепи стотинката на две". Към работещите в неговите предприятия е бащински настроен и е редовен кръстник на много сватби. В Бургас предприятието има работнически общежития, безплатен стол, а работниците получават безплатен сапун, олио, месо и в края на годината - 13-та заплата. Драстичен е случаят със сина на близкия му приятел Стефан Обрешков, индустриалец и бивш кмет на Горна Оряховица, който отива при него след фалита и смъртта на баща си. "Аврам Чальовски заслужава паметник- казва Атанас Обрешков. Ако не го построи обществото, аз ще го съградя в сърцето и душата си, заради уроците и добрите дела". Аврам Чальовски го завежда в църквата и пред иконата на "Св.Богородица" го кара да се закълне, че няма да вкусва алкохол и няма да пуши. Едва тогава му дава 500 000 лева и го съветва как да ги оползотвори правилно.

Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 г. в София. Погребан е по негово желание редом с първия работник, с когото стартира предприятието си.

Ето какво пише за Аврам Чальовски „Книга за мияцитѣ”  Георги Трайчевъ:

„Колкото „Дѣдо Аврамъ" всецѣло да се е отдалъ на индустрията, все пакъ не е забравилъ и не забравя своя дългъ къмъ ближния си — всѣки страдащъ намира утѣха въ неговия домъ. Днесъ отъ неговото предприяте се препитаватъ ежедневно около 1000 души. Това сѫ цѣло селище отъ 200 кѫщи, по 5 души отъ кѫща = 1000 души. Това сѫ работници и служащи въ 9-тѣ магазина и фабрикитѣ, отъ които 5 — въ София, 3 — Бургасъ, 1 — Пловдивъ.

Дѣдо Аврамъ е билъ винаги отзивчивъ и съ своята благотворителность къмъ книжовни предприятия.

Така това мияшко чедо прави честь не само на племето си, но и на цѣлата ни нация. Хвала и честь на дѣдо Аврама Чальовски!”

В завещанието си този български крупен индустриалец и милионер, Аврам Чальовски, е записал:

"Отпускам сумата 10 000 000 (десет милиона) лева, която да послужи за образуване - учредяване на фондация на мое име, за вечни времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, а 10% от приходите от тези лихви да се употребят за същата цел в родното ми място град Галичник, ако същият влезе в пределите на българската държава. Управлението на фондацията да се уреди, съгласно постановленията на Закона за юридическите лица, а като мои представители назначавам в Управителния съвет на фондацията моя син Манол Чальовски и Асен Крайниковски. Те от своя страна могат да назначават свои представители, които да ги заместват.

Задължавам моите наследници да привнесат за увеличаване на създадената от мен фондация, ако са в състояние да сторят това.

При моята смърт да се разделят от моите наследници еднократни помощи от 550 000 лева, разпределени както следва:

1. На манастира "Св. Йоан Бигор" - Македония - 100 000 лева.

2. На черквата "Св. Петка" в град Галичник - 200 000 лева.

3. На черквата "Св. Никола Софийски"в град София - 100 000 лева.

4. На черквата "Св. Димитрий" в град Бургас - 50 000 лева.

Така раздадените суми от 550 000 лева са извън отпуснатите 10 000 000 лева за фондацията.

Опрощавам дълговете на всички длъжници в Галичник, които по една или друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са могли да се издължат, докато съм бил жив.

...Това е моята последна воля и искам тя да бъде изпълнена от моите наследници.

На всички мои наследници пожелавам да живеят в мир, сговор и братско разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите наследници и пожелавам и те да бъдат щастливи. Тяхното щастие, преуспяване и сговор ще преизпълни душата ми, макар и в гроба, с голяма наслада."

 

[laplandetza]

Преди 1 час, Б. Киров said:

....

Слушайте сега, уважавам миналото ви и разните възгледи, но не притежавам нито емпатия, нито съчуствие , това е Минало , аз си имам семейна, родова Истина за този период и никак няма да ви хареса. Има и снимков материал, не е при мен , а и нямам право да го публикувам. Снимани са членове от рода, както и разни известни и неизвестни хора от  сериозна важност за БКП, земеделския съюз, има снимани и офицери, много от тях избити сетне и пр  и пр. , снимки <призраци> никога няма да имат публичност.

Сложни времена, много от тогавашните Богаташи, къде в земеделието, къде в преработването и леката промишленост, такива са от биографичните разкази са били престъпници и боклуци.Към много от тях сме извършвали нападения, атентати, има и убийства, палежи, грабежи, сплашване на работници, рязане на тел.кабели, подривна дейност и много други неща. Особенно за тези търгуващи с хитлеристка германия. 

Различията в етноси, нации, дори религия могат да бъдат преодолени , по бързо или много бавно, но различията във Визията за развитие в Идейното поле на разума за човешка еволюция са нещо съвсем различно, те могат силно да Обединят, но и са Непреодолими за векове напред.

[Dobri_I]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

През 1923 демократично избраното правителство на БЗНС

Много спорно твърдение.

[nik1]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Като говорим за 30-те и 40-те обаче, не бива да забравяме за конфликта през 20-те, а той е безспорен факт. През 1923 демократично избраното правителство на БЗНС е свалено с преврат, следва въстанието на комунистите, последвано от техен терористичен акт, целящ убийството на царя и висшия генералитет. После идва т.н. "бял терор" с убийства на политически противници от целия ляв спектър и въвеждането на известния ЗЗД.

Законът за Защита на Държавата на практика дава право на полицейските органи и прокуратурата да налагат сурови наказания за всякаква опозиционна дейност, стига такава дейност да бъде поставена под знаменателя на този Закон.

ЗЗД действа с още по-строги мерки и през 40-те години. Цар Борис Трети е невероятно ловък балансьор в тази атмосфера на ВСВ и преди нея, но не е застрахован от опити да бъде убит - срещу него има поне два документирани опита за покушение. Убивани са на улицата висши военни и полицаи, създадени са били лагери за въдворяване на политически опоненти, не само комунисти.

Между другото, ако внимателно гледате кинопрегледа с Филов, той не ходи без охрана, след него като сянка се движи един господин с мека шапка и чанта под мишница, но не мисля, че този човек е чиновник или секретар, а на ъгъла на улицата, където е било жилището му, стои на пост въоръжен стражар.

 

Няколко вметки, ако може:

Според мен изборите в 1923 година, при които БЗНС печелят  212 от 245 места в Парламента не са съвсем демократични.. -  машинациите и фалшофикациите, оранжевият  терор, както и предварителната разправа със опонентите  от Конституцоинния блок, в който са традицинните партии  (голяма от от водачите, на които са  са в затвора, и са освободени след преватата) не са много демократични средства.
Освен това, мисля че  БЗНС в 1923 (вече)  е отхвърлила идейно и програмно икономическия и социален плурализъм.

 

Конфликтът от/на 20-те за мен всъщност е конфликт между "традиционните" и "крайните". Военните (и елитарните клубове зад тях, можем по аналогия със днепен САЩ, да ги наречем "Дълбоката Държава" ) се намесват на страната на "традиционните". Крайните елементи са  лявото и крайнити БЗНС, и крайните сициалисти (БКП, БРП), финасирани  и подържани от СССР

 

Конфликтът на 30-те е съвсем друг - това е ясен конфликт  между самите военни (и елитарни партии и клубове зад тях) и традиционните буржоазни партии.

Всички традицинни партии са  в центъра - вижте превратът през 1934 (вкл в ляво или в дясно от центъра)
ВМРО са  най- дясно от центъра, но все пак са дясно-центриската партия,  няма крайни "десни" партии - както написах има една маргинална националсоциалистическа работническа партия , която се самозакрива, 

Освен това смятам,  че  е съвсем коректно военните да се приемат като "крайно десни" - между тях има всякакви, вкл републиканци..
От друга страна: При двата преврата  1923 година, и 1934 политическите водещи са елитарните клубове или партии зад военните. 
Можем ли  можем да наречем "Звено" "фашистка" или "крайно дясна"  - след като е тя е напълно разнородна като състав , само защото включва елементи на корпоративизма, и се обявява против корупцията и разложението на партиите? 

(Не знам,..важно е да се знае за какво става дума)

Да, и колкото да е неприятно за мейнстриийма, в България винаги са битували такива идеи и виждания извън този мейнстриийма

Заглавието е показателно...

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/82-g-sled-19-maj-1934-g-usloviata-za-prevrat-sa-sashtite-samo-niam-629623.html

 

Не всичко споделям, но това е много интересен поглед: реациите на кризите в много случаи са военнен преврат и хунта/или еднолично управление

https://www.24chasa.bg/Article/1838046

 

Редактирано Април 13, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Като говорим за 30-те и 40-те обаче, не бива да забравяме за конфликта през 20-те, а той е безспорен факт. През 1923 демократично избраното правителство на БЗНС е свалено с преврат,

Ето една публикация:

 

Цитирай

 

Управлението на БЗНС или за силата на цепеницата

5523

0

 

Самостоятелното управление на БЗНС в периода 1920-1923 година е един от най-противоречивите периоди в историята на Третото българско царство. Макар и дошли на власт чрез демократични избори, ръководителите на Земеделския съюз извършват редица действия, които са в разрез с представите за демократично управление. Целта на настоящата статия е да хвърли трезв и обективен поглед върху някои от недемократичните стъпки в управлението на правителствата на БЗНС, като посочи повече или по-малко известни факти от бурните години след края на Първата световна война.

Александър Стамболийски

Краят на Първата световна война носи покрусата от крушението на националния идеал и болката по скъпите жертви на българския народ. Ньойският диктат налага на България да се разоръжи и да предаде оръжието на армията си. България има право на общо 33 000 души под оръжие (20 000 души армия, 10 000 души полиция и жандармерия и 3000 души погранична стража), а всички протести на българското правителство, че въоръжени сили в такъв размер не са в състояние да обезпечат вътрешната сигурност на страната остават нечути. Още като опозиционна сила БЗНС се обявява твърдо „за“ отмяната на военното положение, това фигурира и в предизборната платформа на Съюза.

Но вече на власт ръководството на земеделците решава да продължи действието му – и то продължава на практика до средата на март 1922 година. Парадоксално или не  от три години и осем месеца управление на земеделците, две години и пет месеца протичат при действие на военно положение. Суспендирани са основни права, гарантирани от Търновската конституция – правото на неприкосновеност на личността и жилището, на свобода на словото, на печата, на събранията. Макар да има известна обосновка за задържане на страната във военно положение, то е основателно критикувано от всички политически партии в България освен БЗНС, включително от комунистите и широките социалисти. Те протестират срещу ограничаването на гражданските права, което неминуемо води и до репресии на правителството срещу политическите му противници.

Антон Прудкин

Земеделските лидери в лицето на Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров се оказват хора с отмъстителен и жесток нрав. Техни жертви стават политическите им противници. Чрез софийския градоначалник Антон Прудкин, другар на Стамболийски от затвора в периода 1915-1918 година, с помощта на посредници правителството организира убийството на демократа Михаил Такев, вътрешен министър в правителството на Малинов по време на войнишките метежи от септември 1918 година. Анархокомунистът Георги Донски го застрелва в Пещера на 21 януари 1920 година, след което избягва и се предава на властите на 3 февруари същата година. Отведен е в Столичното градоначалство, където е посрещнат от Прудкин с думите:

„О, Донски! Ти извърши велико дело, а още повече ще извършиш, ако си пръснеш черепа сега!“

На последвалия процес братът на Такев Владимир изобличава Прудкин като организатор. Донски заплашва, че ще проговори и ще издаде поръчителя на убийството. Месец след тази заплаха, през май 1921 година подсъдимият прави опит за бягство, убива двама от пазачите си и е застрелян, отнасяйки тайната със себе си.

Академик Георги Марков изказва обосновано предположение, че убийството на лидера на опозиционния Народен сговор Александър Греков, застрелян пред дома си на 21 май 1922  година, също е организирано по нареждане или внушение на правителството. Греков е  бивш дипломат от кариерата с остро и безпощадно журналистическо перо. Именно той оглавява сформирания през 1921 година елитарен и надпартиен кръг Народен сговор, обявил се срещу управлението на Стамболийски. На страниците на вестник „ Слово“, където той работи като главен редактор, критиките срещу правителството са обосновани и интелигентно написани.

Оранжевата гвардия в Хасково

Как следва да си обясним тези прояви на земеделците? Съгласно идейната платформа на Съюза, съставена от Стамболийски, в страната съществуват няколко съсловия, водещо от които е селското. То е нравствено чисто и следва да има водеща политическа роля, независимо дали става дума за бедни, средни или заможни селяни. В страна като България, където мнозинството от населението живее в селата, лесно може лесно да разберем популярността на такива възгледи. А за защитата на интересите на тези хора и издигането им на преден план в обществото се предприемат амбициозни реформи.

Тук заслужава да се отбележи реформата за земята, чрез която Съюзът се стреми да изгради един голям брой земеделски собственици с относително равно количество земя, които да станат опора на режима. Това не се харесва нито на старите партии, нито на комунистите. Първите искат да се запази едрото земевладение, а вторите неговото национализириране. Изведнъж срещу политиката на БЗНС се изправя цялата опозиция от старите партии до комунистите.

Щом стъпват здраво на власт, земеделските лидери са твърдо решени дълго да управляват и не се спират пред никакви пречки. В края на 1921 година дейци на лявото крило на БЗНС формират таен Комитет за селска диктатура, който да брани земеделската власт със силата на оръжието. В началото на 1922 година комитетът започва изграждане на паравоенна организация на привържениците на Земеделския съюз, наречена Оранжева гвардия. Формирането на такива отряди е незаконно, да не говорим за демократично.

Михаил Такев

Насилието над политическите противници намира своя своеобразен връх в така наречената „цепеничарска“ акция. Партиите на десницата формират обединение, наречено Конституционен блок. На 17 септември 1922 година е свикан събор на Блока във Велико Търново, правото на събрания е осветено и закрепено от Търновската конституция. Правителството вижда в събора провокация срещу властта и  организира в същия ден в същия град конгрес на цвеклопроизводителите. Мобилизирани са отряди на Оранжевата гвардия и на гара Долни Дъбник  лидерите на Блока Найчо Цанов, Теодор Теодоров, Александър Малинов, Михаил Маджаров и д-р Стоян Данев са свалени от влака, с който пътуват към Велико Търново.

След като отказват да подпишат декларация, че се отказват от политическа дейност, те са бити от привърженици на БЗНС, брадите, мустаците и бакенбардите им са остригани и оскубани. Впоследствие са арестувани без съдебна заповед за това, нарушен е и имунитетът им като народни представители. „Цвеклопроизводителите“ са въоръжени с цепеници. Във Велико Търново те започват масов бой над привържениците на Блока, който се превръща в погром. Месец по-късно, на 28 октомври от парламентарната трибуна министър-председателят Александър Стамболийски провъзгласява цепеницата за основен крепител на конституцията и законността в държавата. От парламентарната трибуна вождът на земеделците открито заплашва лидерите на опозицията с убийства:

„На българския народ не остава нищо друго,освен да им хвърли въжето на шията, за да свърши веднъж завинаги с тях.“

Стамболийски вижда удобна възможност да се разправи окончателно с Блока, като организира референдум за съдене на виновниците за войната. Търновската конституция не предвижда провеждането на референдуми по каквито и да било въпроси. Двете национални катастрофи обаче се превръщат в причина за широка обществена подкрепа за такова действие. Привържениците на БЗНС и БКП гласуват „за“ съд и печелят категорично референдума. Лидерите на блоковите партии Ляпчев, Малинов, Маджаров, Стоян Данев и други са хвърлени в Шуменския затвор. След дълъг процес редица висши военни и министрите от кабинетите на Иван Евст. Гешов , Стоян Данев и Александър Малинов са осъдени на различни срокове затвор и лишаване от политически права.

Липсата на многобройна армия и страхът от падане от власт кара ръководния орган на БЗНС още през октомври 1922 година да започне формирането на постоянно действаща, въоръжена Земеделска народна гвардия, която да охранява партийни мероприятия и да респектира политическите противници. За главнокомандващ е определен Райко Даскалов, а организацията трябва да бъде завършена на 14 февруари 1923 година.

Александър Греков

След тежки преговори с Кралството на сърбите хърватите и словенците Царство България подписва така наречената Нишка спогодба. Действително, нейната цел е извеждане на България от дипломатическата изолация, в която страната се намира през този период, но договорът не води до облекчаване положението на българите, останали под сръбска власт във Вардарска Македония, а и задължава България да ликвидира базите на ВМРО на своя територия. С подписа под тази спогодба БЗНС си спечелва смъртен враг в лицето на Вътрешната организация. Централният комитет на ВМРО издава смъртна присъда на Райко Даскалов. На 7 май правителството решава да въдвори заловени членове на Организацията в концентрационни лагери.

С цел да закрепи властта си още повече, БЗНС организира нови парламентарни избори, които се състоят на 22 април. Земеделците печелят 52,7% от гласовете, но чрез поправка в избирателния закон печелят 86,5% от местата в парламента. Изборите са съпътствани с брутално насилие, което широкият социалист Димо Казасов описва така:

„Станалото на 22 април бе всичко друго , но не и избори. На едни места изборите се проведоха без тъмни стаи, на други- избирателите се обискираха, а на трети места опозиционерите се изгонваха от правителствените шайки силом от селата. За заплашванията, за фалшификациите, за терора и побоищата да не говорим. Те надминаха очакванията дори на инспираторите им.“

Вече никой не вярва, че Стамболийски може да падне от власт в резултат на политическа борба. В легалната опозиция и в нелегалния Военен съюз се затвърждава убеждението, че БЗНС е поел окончателно курс към въоръжена диктатура. Думите на Стамболийски, изречени пред привърженици на Съюза на 13 май говорят красноречиво за същото:

„Не мислете, че правителството ще падне, а вярвайте, че земеделската власт ще продължи 25 години. Кой ще ни свали?“

В разрез с всички закони, 600 привърженици на БЗНС са зачислени на заплата, въоръжени са и са разквартирувани в казармите на Първи пехотен полк в София. С окръжно от 9 май 1923 година Александър Стамболийски заповядва формирането на „ непобедима боева армия“. Нейните членове трябва да дадат клетва с живота си да пазят „идеите и принципите на Земеделския съюз“. На 17 май земеделските дружби докладват, че под клетва са подведени 300 000 съюзни членове. Предполага се, че броят им е доста по-малък, особено имайки предвид разпоредбите на Ньойския договор. Акцията е оценявана като несериозна и бутафорна от съвременните изследователи на темата. Въпреки това обаче формирането на Народна гвардия е поредният сигнал, че Стамболийски желае да проведе избори за Велико Народно Събрание. Заедно с група юристи Стамболийски съставя проект за нова конституция, в която смята да обезличи напълно монархията до церемониални функции.

Райко Даскалов

Но БЗНС  си е спечелил прекалено много и прекалено силни врагове. Нелегалният Военен съюз, съставен от настоящи и бивши офицери е сред тях. Поведението на представители на земеделското ръководство допълнително влошава нещата. Известен е случай, в който кметът на София Крум Попов в своя реч окичва българските генерали от войните за национално обединение с прозвището „парцаливите генерали“. Не липсват и други непремерени изказвания. Войната с ВМРО изнервя до крайност вътрешния министър Христо Стоянов, който на 4 юни 1923 година заявява, че ако някой убие Стамболийски или друг лидер на земеделците, то:

„Петричкият край, а вероятно и Кюстендилско, и столицата ще заприличат на гробища.“

Още в края на месец април 1923 година около професор Александър Цанков се формира малка група от политици и общественици, които с помощта на Военния съюз готвят заговор за сваляне на правителството на Стамболийски. Осигурен е и благосклонният неутралитет на ВМРО.

В началото на месец юни дните на правителството са преброени. На 5 юни един от съзаклятниците, широкият социалист Димо Казасов се разхожда със своя приятел  доктор Палазов в центъра на София и двамата срещат народния представител Стефан Даскалов, брат на Райко Даскалов. Ето как протича разговорът между тях, предаден ни от самия Казасов:

– Какво правиш, бай Стефане, защо не си в парламента- го запита Палазов. 

– Срам ме е да стоя сред това сборище от гамени-отговори Даскалов.

– Не говорете така за цвета на българския народ- подемам подигравателно аз.

– Какъв ти цвят, бе брате- продължи Даскалов  Стамболийски е събрал всичките катили и апаши от България и ги е направил депутати. Да потънеш от срам, като ги гледаш. Ще си подам оставката, не мога да понасям повече тоя позор.

Останалото е история. Призори на 9 юни частите на Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище овладяват най-важните обекти в столицата, министрите на БЗНС са арестувани, а Оранжевата гвардия е обезоръжена. Обявено е правителство начело с Цанков. По този начин приключва управлението на БЗНС. От една страна в политиката му за облекчаване положението на българското село има резон, но от друга пренебрегването на останалата част от обществото за сметка на една група, обръщането към насилствените действия в политиката и  главозамайването от властта, се превръщат именно в причината за неговото сваляне, въпреки силната обществена подкрепа, с която все още се ползва.

 

Източници:

1. Алтънков Н. (2018) История на БКП 1919-1989 г, издателство „Факел“, София.
2. БЗНС, Ал. Стамболийски и ВМРО, Непознатата война, 2009 г., съставител Цочо Билярски, издателство „ Анико“, София.
3. Казасов Д., изд. 2015 г., В тъмнините на заговора, издателство „Изток-Запад“, София.
4. Марков Г.(2003) Покушения, насилие и политика в България 1878-1947, Военно издателство, София.
5. Петров Х. и Христов Х. (2016) „Белият терор“ от 1923-1925 г. Три епохи на държавна репресия, издателство „ Сиела“, София.
6. Янчев В.(2014) Армия, обществен ред и вътрешна сигурност между войните и след тях( 1913-1915 и 1919-1923), Университетско издателство „ Свети Климент Охридски“, София.

 

 

https://bulgarianhistory.org/upravlenieto-na-bzns/

[deaf]

Преди 2 часа, nik1 said:

реациите на кризите в много случаи са военнен преврат и хунта/или еднолично управление

Властта може да бъде свалена само от друга Власт. Тоест,само човек с власт и влияние може да свали от власт друг човек с власт и влияние. Дори и когато има народни бунтове,въстания или революции,винаги се намира някой човек с власт,който "яхва" народният гняв и насочва енергията му в платната на своя кораб. 

Има ли разлика дали властникът е свален с явен преврат или с таен вътрешно-елитен преврат,представен като уж демократична смяна на властта? А и не се сещам за случай в историята когато истинска Криза е била преодолявана с демократични средства.

Според мен в реалността съществуват само десни или леви лидери и политици. Разбира се,тези десни или леви държавници са с безброй политически нюанси.

Един политик може да има всякакви ЛИЧНИ идеологически възгледи,(либерални,консервативни,анархични и прочие,абстракции...),но в момента когато поеме в ръцете си управлението на държавата,той има пред себе си само два пътя - надясно или наляво. Например,въпроса за собствеността. Той или ще трябва да проведе лява политика спрямо собствеността,или дясна. Няма трети път...

[Б. Киров]

Ако се търсят паралели между 30-те години на миналия век и днес, такива има, но има и много големи и съществени разлики. Каква е била най-общо ситуацията тогава. Корпоративният фашизъм на Бенито Мусолини в Италия е вече факт. През 1933 Хитлер печели мнозинство в Райхстага с избори и идва като легитимно избран партиен лидер на власт. През 1934 в България е извършен 19-майския преврат, забраняващ партиите и де факто царят управлява с декрети.

В Европа има две много силни военно и икономически държави - СССР и Германия и старата имперска сила Великобритания, чиято мощ залязва. Франция е в непрекъсната икономическа криза, от която не съумява да излезе.

След преврата от 1934 България започва все по-ясно да гравитира икономически и военно към милитаризиращата се Германия. Войната в Европа за преразпределянето й е очевидна за всеки далновиден политик по онова време, а цар Борис Трети е бил такъв. Каквото и да говорим днес, той залага всичко на победата на Германия, като не си оставя отворена врата за изход, или оставя твърде леко открехната такава, през която той и България не успяват да се измъкнат при разгрома на Германия.

Зад Океана САЩ пазят относителен изолационизъм до 1941, когато са нападнати от Япония, но те де факто запазват военен неутралитет в Европа чак до 1943 десанта в Нормандия. България "символично" им обявява война, която през 1944 става съвсем реална, веднага след смъртта на Царя над София се изсипват американските бомби, това го нямаше в кинопрегледите.

Днес ситуацията в света, макар че има някои сходни елементи, е коренно различна. В Европа няма доминираща военна сила с геополитически претенции. Русия има такива, но според мен и не само според мен, не притежава гео-икономически ресурс да ги осъществи.

САЩ са на кръстопът пред изборите, но според мен там ще има втори мандат на изолациониста Тръмп, по простата причина, че той се добра до трилионите на ФЕД, а около него има желязно ядро от преторианци, готови на всичко, за да не изпуснат властта и тези финансови ресурси.

Китай е възходяща икономическа и военна сила, която обаче в новата ситуация създадена от новата финансова криза и обявената "война" срещу пандемията все повече рискува да бъде изолирана в Югоизточна Азия.

В България, дори да се намери нов кръг способен да осъществи военнен преврат и безпартийно управление, той не би могъл след това да задържи властта, защото няма сила в Европа, с която да си партнира. Единствено потенциален политико-икономически съюзник би могла да бъде Русия на Путин, но тя самата има големи икономически проблеми, които не се опитва да решава рационално.

И така, какво би предприело едно безпартийно безцветно авторитарно правителство утре като икономически и външно политически курс? Къде може да се впише в новия свят?

[nik1]

Преди 32 минути, Б. Киров said:

В България, дори да се намери нов кръг способен да осъществи военнен преврат и безпартийно управление, той не би могъл след това да задържи властта, защото няма сила в Европа, с която да си партнира. Единствено потенциален политико-икономически съюзник би могла да бъде Русия на Путин, но тя самата има големи икономически проблеми, които не се опитва да решава рационално.

И така, какво би предприело едно безпартийно безцветно авторитарно правителство утре като икономически и външно политически курс? Къде може да се впише в новия свят?

НАТО си остава естествено, не Русия..Нали в тази алтернатива войската прави преврат

ЕС от друга страна си партнира в ралични форми със всякакви правителства..Най-много да ни изгонят от ЕС , и какво от това..:)

Може и да се върнем към монархическата форма (изборна например), ха-ха-ха

Редактирано Април 13, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Преди 4 часа, nik1 said:

Заглавието е показателно...

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/82-g-sled-19-maj-1934-g-usloviata-za-prevrat-sa-sashtite-samo-niam-629623.html

Интересното е, че Лаков е написал тази статия през 2016, а не днес, а тогава на хоризонта, според мен, имаше само един кандидат за такъв тип управление. Днес са най-малко двама, но ако се огледаме, можем да видим поне още няколко фигури.

[nik1]

Преди 27 минути, Б. Киров said:

Интересното е, че Лаков е написал тази статия през 2016, а не днес, а тогава на хоризонта, според мен, имаше само един кандидат за такъв тип управление. Днес са най-малко двама, но ако се огледаме, можем да видим поне още няколко фигури.

Според мен няма кандидати  за този сценарии - популистите (както сме писали в други теми)  пропонират "демокрация"/охлокрация/ и референдумно участие на народа. Те  не приемат и опонират елитарните особености на сегашната/представителна. демокрация,  но идват на власт с демократични средства.. 
Това е от Хитлер.... до Алиенде, ... от Чавес ...до Каракачанов  и Сидеров. 

 

 

ПС

Иначе, ха-ха-ха-ха

Guerrero contra populismo:

 

Редактирано Април 13, 2020 от nik1

[laplandetza]

Залитате и в тази тема.

Днешните преврати и днешните , как да кажа  <олигократи> (групировки, къде с лидерско лице, къде са многолики , продължаващи управления в условия на <демокрация>), отдавна не се правят с <военните>. Преврати се извършват в момента навсякъде, има ги и в ЕС, но те са в условията на виртуална демокрация, примери , преди време във Франция, избирането на макарона.

Диктатурите съшо се поддържат в такива условия, примери, Унгария, Полша, България, Германия( според мен) , Финландия, Швеция,  в Испания пробваха , Гърция и  вероятно други. 

Предполагам  нямате нужда да ви разясняват <теорията и практиката> на <демократичните> диктатури и преврати.

[nik1]

Реч, произнесена от министъра на благоустройството в Народното Събрание на 16 януари 1942 година

http://www.extremecentrepoint.com/wp-content/uploads/2012/08/Balgariq_v_stroezh_1942.pdf

 

[deaf]

Преди 31 минути, nik1 said:

идват на власт с демократични средства.. 

Според бившият американски посланик Джеймз Пардю,политическата система у нас е "еднопартийна". Преведено от дипломатическият език,посланикът казва че в България цари диктатура. И че няма свободни избори. А вие обсъждате има ли кандидат за диктатор в България и възможно ли е да се извърши преврат?!