България отвътре - 40-те години на 20-ти век

[nik1]

Преди 31 минути, deaf said:

Според бившият американски посланик Джеймз Пардю,политическата система у нас е "еднопартийна". Преведено от дипломатическият език,посланикът казва че в България цари диктатура. И че няма свободни избори. А вие обсъждате има ли кандидат за диктатор в България и възможно ли е да се извърши преврат?!

Не знам къде и кога го е казал. У нас системата не е еднопартийна, а партийно-олигархична.

Иначе няма какво да обсъждаме, ноито сме го обсъжда;лои - кандидат сред военните за преврат няма..Това е ясно.

И  няма да е зле ти и лапландеца  да започнете да работите във форума с документи, а не само лафове и лалаждийски истории..

 

[laplandetza]

Преди 7 минути, nik1 said:

Не знам къде и кога го е казал. У нас системата не е еднопартийна, а партийно-олигархична.

Иначе няма какво да обсъждаме, ноито сме го обсъжда;лои - кандидат сред военните за преврат няма..Това е ясно.

И  няма да е зле ти и лапландеца  да започнете да работите във форума с документи, а не само лафове и лалаждийски истории..

 

Какви документи!?. В момента е баш <еднопартийна> с  Вождистка партия, с  племенен вожд, .........Кой....... документи!?

[nik1]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Какви документи!?. В момента е баш <еднопартийна> с  Вождистка партия, с  племенен вожд, .........Кой....... документи!?

Вие твърдите че Пардю е  казал еди-какво си.  Искам този документ, например..

Партията, която управлява няма мнозиство . Има друга партия с близки резултати до тази на управляващата,  с  друг вожд.. Най-малкото това значи че системата не е еднопартийна

 

[deaf]

Преди 17 минути, nik1 said:

Не знам къде и кога го е казал. У нас системата не е еднопартийна, а партийно-олигархична.

Иначе няма какво да обсъждаме, ноито сме го обсъжда;лои - кандидат сред военните за преврат няма..Това е ясно.

И  няма да е зле ти и лапландеца  да започнете да работите във форума с документи, а не само лафове и лалаждийски истории..

 

В много от централните медии беше публикувано интервюто с посланик Пардю:

https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/rouming-dzhejms-pardju.html

Да,наистина изглежда че в армията няма желаещи да извършат преврат. Една от целите на управляващите през Прехода беше да омаломощят и съсипят до такава степен българската армия,че тя да не може да бъде заплаха за тяхната власт. И май успяха.

За документите. В случая е страшно трудно и опасно човек да се сдобие с документи доказващи еднопартийната и диктаторска политическа система у нас. Но все някога такива документи ще излязат наяве...

[laplandetza]

Преди 3 часа, deaf said:

В много от централните медии беше публикувано интервюто с посланик Пардю:

https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/rouming-dzhejms-pardju.html

Да,наистина изглежда че в армията няма желаещи да извършат преврат. Една от целите на управляващите през Прехода беше да омаломощят и съсипят до такава степен българската армия,че тя да не може да бъде заплаха за тяхната власт. И май успяха.

За документите. В случая е страшно трудно и опасно човек да се сдобие с документи доказващи еднопартийната и диктаторска политическа система у нас. Но все някога такива документи ще излязат наяве...

Според мен по добре , че в армията нямало кой,.....от години висшите офицери там са селектирани по разни тъмни и мистериозни качества

 

 Еднопартийна, в случая не е с пряко значение, как еднопартийна, на книга всички сме демокрации. Родината на рЪрдю там системата си е двупартийна, нали така се води, 2 големи партии, а уж е демокрация.( 2 партии с вътрешни крила,  и всички от пишман елита им, никаква демокрация) В БГ една партия все  е управляваща, вече 3 народно събрание, с един Вожд, Един премиер, разбира се в разни коалиции, неясни и с негласна, полугласна подкрепа на една друга партия с един раздавач на порции, бивш такъв или...........все още е . Най важният въпрос, обаче , тея 3 мандата Кой раздава Порциите, Вожда или Хидроинжинера.

 

 

[Б. Киров]

Преди 4 часа, deaf said:

В много от централните медии беше публикувано интервюто с посланик Пардю:

https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/rouming-dzhejms-pardju.html

Пардю сам уточнява, че говори в това интервю като частно лице, тоест може да си казва каквото си желае, без да ангажира никаква институция. Така че...

[laplandetza]

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Пардю сам уточнява, че говори в това интервю като частно лице, тоест може да си казва каквото си желае, без да ангажира никаква институция. Така че...

Така че какво?......... нужно ли е някой да ви посочва.

Пак питам, Кой в този момент в БГ раздава Порциите, кой чупи парчетата от пицата и хвърля на озверелите <бек вокали> 

[deaf]

Преди 13 часа, nik1 said:

няма да е зле ти и лапландеца  да започнете да работите във форума с документи, а не само лафове и лалаждийски истории..

Добре,темата е 40-те години. Изискваш от нас да работим с документи. Може ли да ни дадеш пример самият ти? Например публикувай тук във форума документи за смъртта на Цар Борис III,които да хвърлят светлина върху нея - убит ли е бил,кой го е убил,защо,преврат ли е било? Лично аз приемам версията на Стефан Груев в книгата му "Корона от тръне",че царят се е самоубил.

Впрочем,ако Цар Борис III е бил убит от германците или от Сталин,как ще намериш документи за това?! Въобще,кой би оставил такива документи?! Щеш не щеш,ще трябва да се опреш на "лафове и лаладжийски истории"!

Да се върнем в наши дни. Като стана дума за преврати,би ли дал документ как Станишев с вътрешно-партиен преврат свали Първанов? Защото свалянето от власт на Първанов беше много хитър и подмолен преврат от страна на Станишев. В резултат на който той стана премиер на България. А после оглави ПЕС в Европейският парламент,(втората по големина партия).

[laplandetza]

Аз пък викам да се върнете на 40/ те години. Там има страшно интересни неща.Примерно отношенията на Гешевия апарат и агентура със службите на Великите сили , най вече Германия, СССР, САЩ, както и връзките му с Турция. Само тоя въпрос сигурно ще отнеме десетилетие изследване. Тука е двойната, тройната агентура, съветски агенти <работещи> под гешевски надзор. От тук сериозния въпрос за ключовите имена изгряли по късно във времената на <социализЪма>.

   Друг огромен въпрос, изнесените пари , ценности, злато от Гешевите хора, към къде, на къде и под какъв контрол. и пр. и пр.

[Б. Киров]

Преди 8 часа, laplandetza said:

Аз пък викам да се върнете на 40/ те години. Там има страшно интересни неща.Примерно отношенията на Гешевия апарат и агентура със службите на Великите сили , най вече Германия, СССР, САЩ, както и връзките му с Турция. Само тоя въпрос сигурно ще отнеме десетилетие изследване. Тука е двойната, тройната агентура, съветски агенти <работещи> под гешевски надзор. От тук сериозния въпрос за ключовите имена изгряли по късно във времената на <социализЪма>.

   Друг огромен въпрос, изнесените пари , ценности, злато от Гешевите хора, към къде, на къде и под какъв контрол. и пр. и пр.

Има отделна тема във форума

Вече има публикувани достатъчно документи от процеса срещу Трайчо Костов и полицейски документи от периода преди 9-ти, така че там има достатъчно факти.

[nik1]

Преди 23 часа, deaf said:

В много от централните медии беше публикувано интервюто с посланик Пардю:

https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/rouming-dzhejms-pardju.html

 

Kаква е връзката с темата, или с това което  написах в отговор на Киров?

Цитирай

Според мен няма кандидати  за този сценарии....

за последното : питам, защото репликата ти беше към мен.

Няма връзка, освен "лаф , трол и флууд да става" на чужд гръб 

Не ти е за първи път, ами  ти е навик и стил! 

 

Редактирано Април 14, 2020 от nik1

[Б. Киров]

On 14.04.2020 г. at 18:59, nik1 said:

Kаква е връзката с темата, или с това което  написах в отговор на Киров?

Ако се върнем назад в нашата история от времето на Възраждането, малко преди Освобождението, в България никога военни диктатори не са играли съществена роля, ние нямаме Пиночет, нашата карикатура на Пиночет е Кимон Георгиев, професионалния превратаджия; едно време старците в Борисовата градина така играеха белот: "коз, коз, Кимон Георгиев" /ще рече най-силен коз/.

Левски и Бенковски са най-близо до военни диктатори преди Освобождението, и двамата са предадени.

Цар Борис, Тодор Живков и ББ са олицетворение на "българския диктатор", управляващ "со кротце со благо и со малко кютек".

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Тодор Живков и ББ са олицетворение на "българския диктатор", управляващ "со кротце со благо и со малко кютек".

Тодор Живков [1]  и ББ са по близо до популисткия  тип лидер 

[1] популизмът а е продукт на демокрацията, a там където няма демокрация -  той  е субпродукт

"Военният съюз"  в 20 и 30-те  изиграва като цяло значитела  роля за развитието на България (дали е положителна или отрицателна- трудно е да отговори)

 

 

ПС

Ако пруските военни  бяха разоръжили СС/ СА, бяха "бастисали"  Хитлер, както правят военните в България с един друг  популист и диктатор  и неговата  въоръжена гвардия, Европа днес  щеще да е друга (по- добра или по-лоша -един господ знае, но пък десетки милиони нямаше са умрат)

 

 

София, разоръжени и арестувани членове на “Оранжевата гвардия” на Ал. Стамболийски под конвой от редовна войска след преврата на 9 юни 1923 г.

http://www.lostbulgaria.com/?p=5899

 

Редактирано Април 15, 2020 от nik1

[laplandetza]

Ей ви резултата от спасението , свалянето на Стамболийски, един фашизоид

  <<<...   В сформираното след Деветоюнски преврат 1923 г. правителство, Цанков покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на комунисти и земеделци. Управлението му организира отвличания, изтезания и многобройни убийства, което създава на Цанков прозвището „кръволок“ и „кървав професор“. Мнозина чуждестранни наблюдатели по това време определят властта на Цанков като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“.^[

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

 

"Военният съюз"  в 20 и 30-те  изиграва като цяло значитела  роля за развитието на България (дали е положителна или отрицателна- трудно е да отговори)

 

ПС

Историята не е права линия

Превратът  през 1934 година отваря "вратата"  за монархичното  управление - след управлението на една слаба  хунта се установява монархиен режим. И съответно от това - следва логичното сближаване на България с Германия

От друга страна, в тази връзка - мейнстрийм  партиите, забранени непросредствено след преврата са англо- и френско - филски (флагманът на печата  вестник "Мир" е българския Таймс, той дори си копира   материалите от Таймс)

Остава  отворен  въпроса, как би се развила историята ако не беше извършен този преврат я 1934 г.  и се беше запазило непрекъснати парламентарното  управление. И ако България  не беше се присъединила военно към Тристранния пакт, и беше обявила неутралитет или въоръжен неутралитет в началото на 1941?

В положение подобно на това Холандия , България вероятно би запазила някаква степен на автономност при навлизането на германските войски тук, и в същото време в каря на войната би се оказала от страната на победителите (хипотетично без да е присъединила Добруджа),  но отново в сферата на влияние на СССР.
И вероятно България се оказала   (както в реалната история) с  наложен болшевишки/ комунистически режим от СССР.
Намираща  се зад Желязната завеса.
И с ограничени възможности  (макарт и  принципно по-добри от тези в действителната история)  да поялияе върху дебългаризацията на македонските българи.

Редактирано Април 15, 2020 от nik1

[nik1]

https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/

Следосвобожденска България е майка на едни от най-противоречиви личности в родната ни история. Най-често става въпрос за политически дейци, които са едновременно добри и справедливи за своите поддръжници и лоши и безчовечни за своите противници. Пример за такава личност е проф. Александър Цанков. Благодарение на комунистическата пропаганда, той е митологизиран като един от най-безчовечните и свирепи хора управлявали България. Достатъчно е да споменем две от прикрепените му прозвища, „кърволак“ и „кървав професор“, за да се убедим в това. Разбира се като враг на комунизма, той е наречен и фашист, но наистина ли е бил такъв?

 

Александър Цанков е роден на 28 юни 1879 година в град Оряхово в семейство с 9 деца. Завършва класическия клон на Русенската гимназия и като буден и любознателен младеж, продължава образованието си в Софийския университет със специалност право. Дипломира се с отличие и заминава за Германия, където специализира правни науки и политическа икономия в Мюнхен, Вроцлав и Берлин.

Получил едно солидно за времето си образование Цанков се завръща в България и започва работа в БНБ, а по-късно и в Министерството на търговията и земеделието. През 1911 година става преподавател по политическа икономия в Софийския университет. Благодарение на голямата си ерудиция бързо се издига в университетската йерархия. През 1916 година получава позицията  извънреден професор, а от 1919 година тази на редовен професор.

В началото на своя живот, макар и отдал се на науката, Цанков не остава далеч от политическия живот на страната. В младежките си години той е член на Българската работническа социалдемократическа партия. След нейното разцепление на тесен и широк клон, се присъединява към втория, но през 1907 година прекратява членството си в него разочарован от дейността му. На политическата сцена се появява отново едва след преврата от 9 юни 1923 година.

През 1921 година, Цанков е един от основателите на Народния сговор – организация неполитическа по своя характер. Първоначално неин ръководител е Александър Греков, но след убийството му през май 1922 година, на председателското място застава Цанков. По същността си Народния сговор не е политическа партия и не се стреми към поемането на властта, но след гласуваното й доверие от страна на Военния съюз, организацията се съгласява след извършването на преврата срещу земеделците да поеме държавното кормило.

На 9 юни 1923 година Военния съюз извършва държавен преврат, сваляйки от власт БЗНС и Стамболийски. Задачата на Цанков е да състави ново правителство, но преди това да убеди цар Борис III да подпише указа за назначаването на новия кабинет. Това се оказва нелека задача. Младият цар увърта до последно и на Цанков се налага дори да употреби известни заплахи, с които да го склони.

 

В крайна сметка указът е подписан, а превратът узаконен. Съставеното от Цанков  правителство е коалиционно, ясно изградено с цел успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до месец август на същата 1923 година, за когато са насрочени избори за ново ОНС.

Изглежда примамен от идеята да остане в политиката, Цанков преобразува Народния сговор в политическа формация, наречена Демократичен сговор, с която да участва на предстоящите избори. В новата партия се вливат и мнозина от представителите на останалите „буржоазни“ сили. Наред с тези действия той трябва да се справя и със спонтанното надигане на част от селското население в подкрепа на свалените земеделци. За кратко време бунтовете са премазани като на места е използвана прекомерна жестокост.

През първите месеци на своето управление Цанков се опитва да стабилизира страната. Наглед това за кратко му се отдава, но всичко е привидно. Макар в столицата положението да е спокойно, в голяма част от провинцията, където БЗНС е основна сила, сред хората са стаени взривоопасни нагласи. Разбира се, правителството добре разбира това. Взети са всички мерки, евентуалния бунт да бъде смазан. Заради това, когато през септември 1923 година по внушение на Коминтерна, в България избухва т. нар. „Септемврийско въстание“ с помощта на армията и на някои допълнителни формирования към нея, включително части на ВМРО, бунтовниците са разбити за няколко дена. Трябва да се отбележи, че на места правителствените сили отново си служат с прекомерна жестокост,  под куршумите попадат и мнозина мирни граждани. Според данните на БКП жертвите възлизат на 5 000 убити.

Месец след трагичните събития от септември 1923 година, насрочените след преврата избори все пак се провеждат. На тях Демократичния сговор убедително печели, не без станалите обичайна практика за България машинации от страна на управляващата партия.  Като законно избран министър-председател Александър Цанков, чувствайки легитимността на своя страна, уверено се заема с отстраняването на комунистическата опасност. За тази цел, през януари 1924 година, правителството му приема „Закон за защита на държавата“, с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. Малко по-късно с решение на Върховния касационен съд БКП и всички свързани с нейната дейност организации са обявени за нелегални. Започва преследване на техните дейци, в което мнозина от ръководителите на българските комунисти са убити. От своя страна крайно левите отвръщат на удара и съставят наказателни отряди и чети, с помощта на които започват да убиват близки до правителството лица.

На 14 април 1925 година народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит от комунистически дейци. Наглед едно от много политически убийства. На 16 април панихидата на Константин Георгиев започва по обичайния ред. Насъбралото се множество, сред което е целия политически елит, влиза в черквата „Света Неделя“. Всички високопоставени лица присъстват, единствен царят не е там. Разигралите се храма събития най-добре описва именно Александър Цанков (той е сред присъстващите и е една от основните цели на атентата):

„Погребалният обред се извършваше от софийския митрополит Стефан. Четеше евангелието на Йоана- „Истина, истина ви казвам, който слуша словото и вярва в оногова, който ми е пратил….“ Дебела тъма ни покри и непроницаем мрак. Потънахме като че ли в ада.

Секунда или минута, не зная, след като се развидели, през облака прах прозираше през разрушения купол и стените на църквата синкавото небе. Страшната картина сега е пред мен, но нямам думи, перото ми е слабо, за да я представя в истинския и ужас. Десетки човешки трупове, повалени, налягали в безпорядък един до друг; едни умрели, други агонизиращи, с глухи стенания се бореха със смъртта.“

Самият Цанков, който като по чудо не губи живота си в „Света Неделя“, вече окончателно се заема да изтреби комунистическите дейци. По негово нареждане започва тяхното гонение, в което косвени жертви стават и множество леви интелектуалци, журналисти и общественици.

Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за избавлението му от атентата в Арабаконашкия проход, извършен на 14 април 1925 г.

Напрегнатата обстановка по време на Цанковото управление не се изчерпва само с конфликта между правителство и комунисти. През есента на 1925 година на българска територия навлизат гръцки войски, окупирайки 10 села в Петричко. По разпореждане на министър-председателя на тях не се оказва отпор. Като вещ държавник Цанков съзнава, че една евентуална война е възможно да подтикне и други агресивно настроени съседи да нападнат България. Решено е да се търси справяне с конфликта по пътя на дипломацията. Българското правителство се обръща към Обществото на народите с искане да се намеси и в крайна сметка решението му се оказва правилно. Организацията принуждава гърците да се изтеглят, а освен това и да заплатят обезщетение на България. Това остава в историята като един от най-големите успехи на българската дипломация, а също така и като единствения случай, в който ОН изпълнява успешно своите миротворчески цели.

Въпреки някои свои безспорни заслуги, прекомерната жестокост използвана срещу комунистическите дейци компрометира Цанков в очите на българската общественост. Под сериозен натиск, през 1926 година, министър-председателят е принуден да подаде своята оставка и да повери управлението на страната на Андрей Ляпчев – водачът на другия изявен клон на Демократичния сговор. По време на неговото управление Цанков заема поста председател на Народното събрание, а от 1930 година е министър на народното просвещение.

Малко след разцеплението на Демократичния сговор през 1932 година, Цанков създава нова политическа формация, която е ориентирана към идеите на Мусолини, а по-късно и на Хитлер. Нейното име е Народно социално движение. По примера на Мусолини през 1934 година Цанков се опитва да извърши „поход към София“, с който да завземе държавната власт. Планът му е осуетен от преврата от 19 май 1934 година и скоро напрежението в страната принуждава Цанков да напусне България и да се насочи към Австрия. По време на Втората световна война там той създава своето правителство в изгнание, към което се присъединява част от българското офицерство.

 

Български студенти и членове на комунистическия интернационал демонстрират в Москва против правителството на професор Александър Цанков след въстанието през септември 1923 г.

След преврата от 9 септември Цанков е осъден задочно от Народния съд на смърт. Той остава във Виена и след войната, но развитието на събитията го принуждава да емигрира в Аржентина. Там той умира на 27 юли 1959 година.

Добър или лош, способен или неспособен е Цанков, това оставяме всеки сам да прецени за себе си. Можем единствено да отбележим, че когато се говори за личност като неговата е хубаво да се избягват крайните оценки. Да, за комунистите той винаги ще си остане „фашист“, „кърволак“ или „кървав професор“, но комунизмът, поне официално вече не е властваща идеология в България. Време е приносът на много от заклеймените българи да бъде преосмислен и да получи една реална оценка.

https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/

 

[deaf]

Преди 7 часа, nik1 said:

Ако пруските военни  бяха разоръжили СС/ СА, бяха "бастисали"  Хитлер, както правят военните в България с един друг  популист и диктатор  и неговата  въоръжена гвардия, Европа днес  щеще да е друга (по- добра или по-лоша -един господ знае, но пък десетки милиони нямаше са умрат)

Според изследванията на Марк Солонин,четиридесет и два (42) милиона съветски хора са загинали през Втората световна война. На практика големи жертви са дали единствено на първо място СССР и на второ - Германия. Иначе - да,ако Сталин беше нападнал пръв,СССР нямаше да даде такива чудовищни жертви,но в Европа щеше да бъде наложен комунизъм. Не че комунизмът в Европа би издържал 45 години... По-малко...

45 години тоталитарен режим в България просто не може да бъде сравняван с другите периоди и епохи от българската история. Тези 45 години са черна дупка в нашата история. Тодор Живков не е "нормален" диктатор,(така да се каже),именно защото е комунистически диктатор.

[Б. Киров]

Преди 18 часа, nik1 said:

Остава  отворен  въпроса, как би се развила историята ако не беше извършен този преврат я 1934 г.  и се беше запазило непрекъснати парламентарното  управление. И ако България  не беше се присъединила военно към Тристранния пакт, и беше обявила неутралитет или въоръжен неутралитет в началото на 1941?

В положение подобно на това Холандия , България вероятно би запазила някаква степен на автономност при навлизането на германските войски тук, и в същото време в каря на войната би се оказала от страната на победителите (хипотетично без да е присъединила Добруджа),  но отново в сферата на влияние на СССР.
И вероятно България се оказала   (както в реалната история) с  наложен болшевишки/ комунистически режим от СССР.
Намираща  се зад Желязната завеса.
И с ограничени възможности  (макарт и  принципно по-добри от тези в действителната история)  да поялияе върху дебългаризацията на македонските българи.

Турция играе такава игра по време на ВСВ и до последния момент, 1944, опъва нервите на Съюзниците, но излиза "суха" от войната на страната на победителите. През цялото време на войната турците играят двойна игра, те преговарят с британците за закупуване на оръжие, докато продават стратегически суровини на германците.

Дали България е можела да запази "въоръжен неутралитет" за мен е доста спорно, вероятно щеше да последва сценарий като с Югославия, но може и да греша.

При всички случаи обаче, според мен, след войната България щеше да остане откъм Съветската страна на Желязната завеса, след като там си правим компания с Полша, която по всякакъв начин се съпротивлява и воюва срещу Хитлер, но въпреки всичко това е джиросана на Сталин. Цяла източна и Централна Европа до Германия и Австрия е била спазарена между Рузвелт и Сталин в замяна на войната срещу Япония, има документи за тези пазарлъци. Американците връщат на Сталин и няколко милиона руснаци, не само дезертьори от Червената армия и колаборационисти на Хитлер, но и белогвардейци и бежанци от периода след Октомври 1917 пребиваващи в тяхната европейска зона, тези хора са пратени немедлено в Сибир.

[deaf]

Преди 25 минути, Б. Киров said:

При всички случаи обаче, според мен, след войната България щеше да остане откъм Съветската страна на Желязната завеса,

Наскоро чух една теория,която първоначално ми се стори фантастична,но вече все повече я приемам като напълно възможна. Поне теоретично и като техническо изпълнение. Някъде през лятото на 1944г. България е можела да мобилизира пълният си резерв,(примерно армия от 700хил. българи),която да блокира напълно проходите на Стара планина,(стар наш "специалитет" от Средновековието),да се разположи в Южна България и да не допусне Червената армия да премине през Стара планина. Така Южна България е щяла да остане свободна и независима,а Северна - под съветска власт,(по подобие на Западна Германия и Източна Германия). Тогава Сталин е бързал да стигне до Берлин и армията му е била силно обезкървена,и е възможно било да се откаже да атакува Стара планина,за да не понесе големи и тежки жертви. Да не говорим че това би забавило (може би фатално) придвижването на Червената армия към Берлин и тогава американците и англичаните биха имали възможност да окупират цялата Германия.

[Dobri_I]

Преди 58 минути, Б. Киров said:

Дали България е можела да запази "въоръжен неутралитет" за мен е доста спорно, вероятно щеше да последва сценарий като с Югославия, но може и да греша.

След 28 Октомври 1940 г. (началото на Итало-Гръцката война) нямаме шанс. Хитлер трябва да спаси съюзника си от унизително поражение и това предрешава съдбата на България и Югославия - или съюз или окупация.

[Dobri_I]

Преди 30 минути, deaf said:

Тогава Сталин е бързал да стигне до Берлин и армията му е била силно обезкървена,и е възможно било да се откаже да атакува Стара планина,за да не понесе големи и тежки жертви. Да не говорим че това би забавило (може би фатално) придвижването на Червената армия към Берлин и тогава американците и англичаните биха имали възможност да окупират цялата Германия.

Фантазии. Как ще продължи на запад с открит фланг. Щяха да ни смажат за 2-3 седмици, месец максимум. Същата работа като с немците 1941 г. - българската армия е с голям числен състав, но безвъзвратно остаряла - без достатъчно танкове, без достатъчно моторизирани части, без достатъчно противотанкови средства, без достатъчно авиация, без ПВО, с остарява тактика. "Блестящото" ни представяне в Югославия и Унгария го потвърждава.

[deaf]

Преди 8 минути, Dobri_I said:

Блестящото" ни представяне в Югославия и Унгария го потвърждава.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Втора_фаза_от_участието_на_България_във_войната_срещу_Третия_райх

[nik1]

Преди 1 час, deaf said:

Някъде през лятото на 1944г. България е можела да мобилизира пълният си резерв,(примерно армия от 700хил. българи),която да блокира напълно проходите на Стара планина,(стар наш "специалитет" от Средновековието),да се разположи в Южна България и да не допусне Червената армия да премине през Стара планина. 

Аналогията с първата световна война е неприложима.
Практически няма как с пехотинци и конна армия, , с топове, теглени с коне, и с малко на брой морално остарели самолети - от които по-малко от 100 са изтребителите Девоатин D.520 и 20-30  са Ме-109, без достатъчно гориво и резервни части (да не забравяме и това че  карловското летище,самолети и съоръжения а са унищпжени напълно от съюзническата авиация) да се спре милионна  армия, въоръжена с най-модерното оръжие, мототехника,танкове и авиация (в големи количества)

 

Редактирано Април 16, 2020 от nik1

[deaf]

Преди 13 минути, nik1 said:

Аналогията с първата световна война е неприложима.

Може би си прав. Но да видим какво прави Югославия. Само три години след края на ВСВ и след като Тито и Сталин се скарват жестоко,Югославия разработва план за отбрана срещу Червената армия,основан впрочем на грешките на Кралската армия през 1941г. Генералният щаб в Белград планира армията да се оттегли в планинските райони на Черна гора,Босна и Косово,а на останалите територии да се организира партизанска война. Признавам,че нямам представа дали югославската армия тогава е била по-силно въоръжена от нашата царска армия през 1944г.

[nik1]

Преди 20 минути, deaf said:

Може би си прав. Но да видим какво прави Югославия. Само три години след края на ВСВ и след като Тито и Сталин се скарват жестоко,Югославия разработва план за отбрана срещу Червената армия,основан впрочем на грешките на Кралската армия през 1941г. Генералният щаб в Белград планира армията да се оттегли в планинските райони на Черна гора,Босна и Косово,а на останалите територии да се организира партизанска война. Признавам,че нямам представа дали югославската армия тогава е била по-силно въоръжена от нашата царска армия през 1944г.

Югоармията (и двете армии) действа партизански (това значи че могат да водят бойни действия в ограничени региони),  и разчитат на съюзническа помощ

При нашата редовна армия всичко  това  е "наобратно"  .
Можем да допуснем че в Българския Генерален щаб  не  са съществували планове за водене на партизанска война срещу СССР, съюзниците или Германия

В тази връзка: Бих предположил,  че политическото ръководство, след 2 септемрви 1944 г (правителството на Муравиев) се е надявало "бурята да мине леко" (то е нямало на какво друго да се оповава)

 

Редактирано Април 16, 2020 от nik1