Суфизъм

[Лора]

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра."

.: Мюхидин Ибн ал Араби :.

Суфизъм - това е мистична традиция, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. Като културно-историческо явление суфизмът започнва да се формира в рамките на исляма през VIII - X в. Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ, което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на “самосебе” си бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ.

КАКВО Е СУФИЗМ?

Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм - това е преобразяване, а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението, не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: “Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.” Или както е казал Джалал ад-дин Руми: “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.”

Така всичко, което известните суфи са казвали за суфизма е само опит да изразят с думи личното си вътрешно състояние. Те могат да демонстрират определени характеристики на суфизма, но не могат да бъдат негово всеобхватно определение. Все пак, ако се опитаме да дадем подобно определение то би звучало така: “Суфизъм - това е път към Абсолютната Реалност. Пробуждащата сила за движение по този път е Любовта, а средството за движение - целеустременото съсредоточаване и вътрешната уравновесеност в произволна ситуация. Цел на този път - е Бог.” С други думи, в края на суфиския Път не остава нищо освен Бог.

ЦЕЛ НА СУФИЗМА

Целта на суфизма е постигането на Абсолютната Реалност, но не така, както ни я разясняват учените хора с помоща на логически доказателства и нагледни примери, а каквато е сама по себе си. Такова знание може да бъде постигнато само с “окото на сърцето” - посредством озарение и духовно съзерцание.

--------------------------------------------------------------------------------

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СУФИ

Суфи е този, който се отправя в странстване по пътеката на любовта и преданността към Абсорютната Реалност. Той вярва, че познаването на Реалността е достъпно само за Съвършенния Човек, несъвършенния е сляп по отношение към това знание именно поради силата на своето несъвършенство. Суфият смята, че обикновенния “нормалния” човек страда от болестта на несъвършенството, която влияе на неговата способност да възприема и различава, заставяйки го постоянно да се заблуждава. По този начин, обикновенните хора със своето несъвършенство изказват разбирането си за Реалността и без да осъзнават това, изпадат в заблуждение.

Съвременната психология доказа, че човешкото поведение в значителна степен е обусловено от подсъзнанието. Суфите от своя страна, предполагат че плътската или подбуждащата душа (нафс-и аммара) установява тираничен контрол над поведението и мисълта, скривайки Реалността. Като следствие, при човек живеещ под такъв контрол отсъства способността за различаване на истината.

--------------------------------------------------------------------------------

ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА

От гледна точка на суфите мързелът и безделието са уродливи качества. За това те се стараят, доколкото е възможно, да служат на обществото, в което живеят. Те нямат друг избор, освен да изберат някаква професия, приемайки външно участие в обществените дела, а вътрешно, се занимават с Бога. Саади казва:

Чувал ли си някога за създание,

Едновременно присъстващо и отсъстващо

Аз се намирам сред хората,

Но сърцето ми е на друго място.

От гледна точка на суфите животът в хармония с обществото - това е най-мъчителната форма на аскетизъм и умъртвяване на плътта. Още повече, че такава хармония се смята в суфизма за олицетворение на човешкото съвършенство. Този, който не е способен да живее в добросъседски отношения с околните, в действителност е болен. Като следствие, тези, които се отричат от обществото и в своя стремеж към въздигнат духовен живот избират уединението, се разглеждат от суфизма като несъвършени и тъжни (ограбени) хора.

От това следва, че за “пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. За да стане Съвършен човек, той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят. Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ.

Хафиз е казал:

Да станем обикновенни: приемайте упреците и им се радвайте,

Тъй като да изпитвате досада по вашия Път означава неверие.

Ученикът, изпитващ обида, вижда двойнствеността в света: той още го приема за реален и следователно не е прекратил опитите да “приписва на Бога приятелство”. (?)

--------------------------------------------------------------------------------

ВЕРИГАТА НА ДУХОВНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ (СИЛСИЛА) И ПРАВОТО ДА БЪДЕШ НАСТАВНИК

Суфите приемат, че човек не може да се смята за Духовен Наставник, докато не премине всички стадии на Пътя под ръководството на Съвършен човек. Той трябва да бъде признат за майстор/учител от предходния такъв. Накратко, майсторът трябва да види целия път и де премине по него до края, опознавайки го в съвършенство. Тази връзка на посвещаване, съществуваща в автентичните суфиски ордени произлиза от Пророка и чрез него - достига до Бога. По такъв начин, човек, който не е включен във веригата на духовната приемственост, от гледна точка на суфите, няма право да наставлява другите. Ако подобен човек не е преминал по Пътя и не е усвоил неговите принципи под ръководството на предшестващия учител, той не може нито да помага на другите, нито да ги наставлява. Също така съществува опасност, този псевдо-учител да приеме феномена на трансфер за вярност (ирадат) и, без дори да знае, да предаде собствените си дефекти на друг човек.

Това означава, че този, който не е получил разрешение от предишния учител, включен във веригата, не само не е в състояние да води един ученик през стадиите на съвършенството, но дори може да го превърне в болен и душевно ощетен човек.

--------------------------------------------------------------------------------

ПРЕТЕНДИРАЩИТЕ, ЧЕ ПОЗНАВАТ СУФИЗМА

Образованите хора, имащи социологическа информация или знания за теоретичните положения в суфизма както и претенции, че го разбират, не притежават качествата на суфите. Или по-добре казано, няма никаква връзка между техните познания и качествата притежавани от последователите на суфизма. Няма никакво основание да се приема, че тези хора са научили и разбрали какво виждат суфите с “окото на сърцето”. Поради тази причина, за самите суфи изказванията на подобни хора са без значение, макар, че за останалите не-суфи, те могат да бъдат и полезни.

--------------------------------------------------------------------------------

СЪВЪРШЕННИЯ ЧОВЕК

Както от теоретична гледна точка, така и от духовна, Съвършенн човек е този, който се е измъкнал от властта на плътската и пробуждаща се душа (нафс-и аммара). Реалността около него, също както и вътрешния му свят се определят от качествата на висшата природа, благодарение на което, той се освобождава от личното си Аз и достига единение с Бога. Такъв човек става огледало, отразяващо Абсолютната Реалност. Наблюдаващият го не би видял нищо друго освен Истината.

В суфизма единственото достъпно средство за постигане на съвършенство е личното пречистване и следването на съвършен Духовен Наставник (кутба) . Периодът на обучение под ръководството на учител е известен под наименованието тарикат - Път. Що се отнася до шариата - свободата от задължения, обединени в мюсулманския религиозен закон, то суфите го разглеждат като “начално училище“ за духовността. Последващия шариата тарикат - е по-висока степен на обучение. Заключителния стадий води човек до достигането на хакикат - Истината и Абсолютната Реалност.

За това разделяне на духовния Път на три етапа, суфите се позовават на следното изречение на Пророка Мохаммад:

“Шариат - са моите думи, тарикат - моите действия, хакикат - моето вътрешно състояние.”

Започващия тарикат се нарича морид (последовател, ученик), а неговия наставник се нарича морад или кутб.

www.secretsbg.com

* * *

Суфизмът никога не е имал начало и никога не е възниквал като историческо явление. Той е съществувал винаги, защото светлината винаги е била вътрешната същност на човека. В своите най-висши проявления тази светлина може да бъде наречена Познание на Бога, а Божествената Мъдрост - суфизьм, Суфизмът винаги се е практикувал, а неговите проповедници са били сърцати хора и поради това учението принадлежи както на своя майстор основоположник, така и на всички останали.

Според преданието първият пророк бил Адам, което означава, че още първият човек на земята носел мъдрост. Сред човешкия род винаги са се намират хора, които страстно са се стремели към мъдрост. Отивайки в уединение, хората на духа са търсели истината и служейки на другите, с благоговейна преданост са се учили от тях на мъдрост. Малцина са онези, които са успели да разберат онова, на което учат божествените избраници, но величието на тяхната личност е привличало мнозина. И хората казвали на пророка: "Ние ще тръгнем след теб, ще ти служим, ще ти вярваме и никога няма да последваме други", а светците им отговаряли: "Деца мои, благославям ви, правете така, постъпвайте точно така. Трябва да живеете по този начин". И давали на хората знания и закони, които възпитавали у тях покорност и човечност. Така се раждали религиите.

С течение на времето истината била изгубена. Появил се стремеж към господство, а след това идеализиране на собственото общество и отричане на другите. И постепенно мъдростта изчезвала. Религиите се утвърждавали, макар и трудно, но светът бил в такъв стадий на развитие, че не могъл да приеме суфизма. Неговите последователи били осмивани, презирани и подлагани на гонение. Наложило се да се скрият от света, усамотени в планински пещери.

Когато дошъл Христос суфиите били сред първите, които се вслушали в неговото учение, а по времето на Мухаммад суфиите от планината Джафа първи откликнали на неговия призив. Едно от тълкуванията за произхода на думата "суфизъм" се свързва с названието на планината Джафа. Именно Мухаммад открил за суфиите пътя към Арабия, където те имали многобройни последователи, сред които Садик и Али.

*****

В най-древни времена било основано Братството "Чистота – Сафа” Неговата главна насока била следната: опознай себе си и ще познаеш Бога. Тези братя, познаващи своята природа, са били суфиите, защото суфизмът е учение за самопознанието.

Суфиите и йогите се разбирали едни други, тъй като разликата помежду им е само една: йогите се стремят повече към духовност, а суфиите - към човечност. Йогите смятат, че е по-добре да бъдеш Бог, а суфиите - че трябва да бъдеш човек, защото ако в някой е останал само духът, той винаги рискува да изчезне, защото нашето тяло има свойството да пропада. Суфиите смятат, че щом като нашето тяло има потребности и желания, те трябва да се удовлетворят. Според тях човек трябва да получи от живота всичко, което е по силите му, но ако нещо е извън силите му, той не бива да се разстройва. Между йогите и суфиите няма съществено различие, защото няма различие в мъдростта; различни са само формите, в които се проявява.

Радостта е в единството. Не в отделно взетата духовна или материална сфера, а в обединението на двете. Защо човек скръства ръце? Защото там, където има двойка, има радост в съединението. Човек има две очи и когато те са отворени - идва радост. Когато въз­духът преминава през двете ноздри, мистикът изпада в екстаз. Защо хората си стискат ръцете? Защо се радват на прегръдката? Защо жадуват да общуват с учени и мъдреци? Защото една душа се протяга към друга и се съединява с нея. Радостта не е само в духовното, а в единството на духовното и материалното.

Да бъдеш като животно не е хубаво, но и да бъдеш ангел също не е плодотворно, защото ние сме създадени с тяло на животни, което трябва да се храни, пие и спи, и което има чувства и потребности. Трябва да приемем нашите безобидни животински качества и да отстраним опасните. Няма нищо лошо в това да се яде и пие, но да вземаме храна от чуждата чиния, когато имаме в своята -това вече е лошо.

Централна тема в живота на суфия е свободата на духа. Великият персийски поет-суфи Руми веднъж казал: "На земята душата е заключена в тъмница и остава в нея дотогава, докато живее на земята". Осъзната или неосъзната, във всеки от нас живее острата мъка на душата, стремяща се да се изтръгне от плен, да разкъса сковаващите я пътища. Отговор на този порив може да се намери в придобиването на духовност.

Съществуват два типа суфи: ринд и салик.

Първите -ринд са представени прекрасно в

превода от Фицджералд на Омар Хаям:"О моя любима, напълни чашата,която ще пречисти днешния ден от съжаленията за миналото и страха пред бъдещето. Какво пък, и утре мога да бъда със себе си, с вчерашните седем хиляди години!". Той споделя следното: вземи най-хубавото от изтичащото време, живей в настоящия миг и най-ясно от всички ще прозреш вечността. Но ако твоят поглед бъде замъглен от света на миналото и света на бъдещето, ти вече не живееш във вечността, а в ограничения свят. С други думи, трябва да се живее не с миналото и с бъдещето, а с вечното. Именно тук и сега трябва да се опитаме да постигнем щастие, което е път за постигане на свобода на душата.

Това е главната тема на творчеството на поетите суфии, които могат да бъдат наречени ринди. За разлика от живота на ортодоксалните вярващи, техният живот не е скован от някакви принципи. Те са свободни от всякакъв фанатизъм, от всякакви догми и предписания, угнетяващи човечеството. И в същото време тези хора притежават високи идеали и съвършена нравственост, задълбочено мислене и много високо ниво на съзнание.Те водят напълно свободен живот в този свят - затвор, където всеки индивид е пленник.

****

По голяма част от суфийската литература е написана по такъв начин, че човек, който не познава нейната дълбочина и скрит смисъл, може да бъде обезкуражен. Ако вземем за пример стиховете на Хафез, ще ни направи впечатление, че в тях не се споменава Бог. Ако се обърнем към стиховете на Омар Хаям, които така високо се ценят от западния свят, ще видим, че той пише само за едно и също: за виното, за любимата, за бокала и за уединението. Някой ще попита: "Що за духовност е всичко това? Той говори за виното и за бокала! Ако това е духовност, жал ми е за човечеството!" Да, в тези стихове малко се говори за благочестие. А в поезията на Джами благочестие и набожност изобщо няма, както ги няма и в стиховете на стотици други поети-суфии - велики мъдреци и мистици. Те предполагали, че ако някога се прочуят като духовни хора ще бъдат принудени винаги да се проявяват като такива, да изглеждат духовни, да говорят като духовни и се страхували, че на тази пътека ще изгубят свободата си и ще се превърнат в лицемери.

****

Методът на суфизма винаги се е стремял към едно - освобождение от собствения "аз". Но кой "аз"? Не истинския, а фалшивия "аз", който обсебва човек и като изхожда от него човек смята себе си за нещо различно от другите. Като се откаже от този лъжлив "аз", той дава възможност на своя истински "Аз" да се прояви във видимия свят. Суфийският метод позволява да се разкрие душата на човека, неговият истински ,,Аз" - онази вечна същност, на която са присъщи сила и красота. Суфизмът разбира, че образите на Ахурамазда и Ариман олицетворяват принципа на доброто и злото. Някой може да ги открие в думите на Христос, в Корана или в Зенд-Авестата. Суфизмът вниква в това, което стои зад представите за ангелите и стига до идеализиране на Бога и Учителя като носители на божественото послание. Може да бъде наречен юдейски мистицизъм, ако се пренебрегне влиянието, което му е оказало християнството. Може да бъде наречен християнска мъдрост, ако се пренебрегне влиянието на исляма. Може да бъде наречен вътрешна същина на исляма, ако се пренебрегне влиянието на други философски системи, като веданта и будизъм. Ето защо суфизмът е така всеобхватен, съвършен и универсален.

Суфийското преклонение към природата се е родило под въздействието на учението на Заратустра. Склонността на суфизма към жертвоприношение е урок от Авраам. За своите чудеса той е задължен на Мойсей. Предупреждавайки за бъдещи опасности суфизмът черпи знания от Ной - най-великият пазач от миналото. Неприемането на аскетизма води началото си от Соломон, а свещената музика напомня за песните на Давид. Стремежът към саможертва се базира на примера на Христос, а в човечността се вижда въздействието на личността на Мухаммад. Ето защо суфиите са ученици на всеки наставник, последователи на всяка религия, познаващи мъдростта във всичките й аспекти. И затова независимо от всичките си постижения те остават отворени за света Много хора казват: "Ние вярваме само в Мойсей или в Христос". Други твърдят, че вярват само във Ведите или в други древни свещени писания. За суфия не е важно кой е казал това или онова, важна е същността на казаното. Ако намира истината в думите на Заратустра, той я приема. Ако среща истина в Кабалата, приема и нея. Суфият приема словото на Христос и Библията и вижда истината в Корана. Той приема веданта - сред суфиите е имало много повече велики ученици на веданта, отколкото индуси. Във всичко суфият вижда свещено писание.

****

Суфият вижда истината във всичките й форми. Ако някой му предложи да отиде в християнска църква и да се помоли, той ще направи това с удоволствие. Ако друг го покани в синагога и поиска да се помоли така,както правят евреите, той ще бъде абсолютно готов за това. Намирайки се сред мюсюлмани, той ще произнася намаз заедно с тях. В индуистки храм ще види истинския Бог, живия Бог заедно с идола. Будисткият храм ще го вдъхнови и няма да го заслепява с идолопоклонни-чество. И все пак, истинският храм за суфият е в неговото сърце, в което живее Любимият, този, на когото еднакво се кланят както мюсюлмани, така и кафири.

В наши дни задачата на суфийското движение е да установява пълно взаимно разбиране между отделните хора, народи и раси й да помага на онези, които се стремят да открият истината. Неговата основна задача е да утвърждава осъзнаването на божествеността на човешката душа. За това е създадено и суфийското учение.

Съществува неразбиране не само между Изтока и Запада и между християните и мюсюлманите, предали на Запада опита на суфизма, но и между самите християни, както и между хората въобще. Като школа суфизмът е дошъл на Запад от Изток, но самият суфизм, като послание, е дошъл на земята свише. В този смисъл суфизмът не принадлежи нито на Изтока, нито на Запада. Суфийското езотерично учение се опира на традициите на древните школи на суфизма, съществували в продължение на различни исторически етапи, но суфийското послание има своя собствена традиция. То е повече от школа, то е самия живот; то е отговор на молбата на цялото човечество.

Суфизмът е религия, ако някой иска да учи неговата вяра; той е философия, ако някой иска да изучава неговата мъдрост; той е мистицизъм за онзи, който се стреми да бъде ръководен в разкриване на своята душа. И все пак е далеч от тези неща. Суфизмът е светлина и живот, подхранващ всяка душа и възвишаващ смъртния до безсмъртие. Той е послание за любов, хармония и красота. Той носи божествено послание. Неговото послание е послание на епохата, защото дава отговор на призива на всяка душа. Това послание не се побира в думите, а в божествената светлина и енергия, които из-целяват душите, дарявайки ги с покой и божествен мир. Суфизмът не -е нито деизъм, нито атеизъм - деизмът означава вяра в Бог, който се намира непостижимо далеч на небето, атеизмът означава да се живее без вяра в Бога. Суфият вярва в Бога. Но в кой Бог? В Бога, от който сам е произлязъл, Бог в него и около него. Както е казано в Библията, ние живеем, движим се и съществуваме в Бог. Ето такова е учението на суфизма.

Суфиите вярват в Бога като в идеалния "Аз" вътре в истинския живот, като в колективното Съзнание, а също и като в Бога на двата свята. Владетеля на бъдещите дни, Вдъхновителя на прекия път, Този, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко ще се върне. В действителност не може да има много религии - има само една. Не може да има две истини и не може да има двама повелители. Както има само един Бог, така има и една религия, един повелител и една истина. Уязвимото място на човека е в това, че възприема за истина само онова, което е делнично и обикновено, а онова, което не е свикнал да чува или да мисли за него, го плаши. Подобно на пътник, загубил се далеч от дома в чужда страна, душата на човека странства сред явления и вещи, непривични за нея. Но пътят към съвършенството означава издигане над ограниченията, стремеж към такава височина, от която очите не могат да различат границите на отделните страни или континенти, а виждат целиясвят като едно цяло. Колкото по-високо се издигаш, толкова по-широк става твоят хоризонт.

Суфиите на никого не предписват принципи, но това е различно от обикновения живот, където да нямаш принципи означава да бъдеш много лош човек. Някои се учудват: как е възможно да си последовател на учението на суфизма, щом като в него няма определени принципи. Отговорът е прост: това, което е добро за един човек, може да бъде лошо за друг. За някого е много добре да бъде монах и да седи по цял ден в църквата или в джамията, но това може да не е подходящо за друг. На него може да му е необходимо да отиде в кафенето или в ресторанта и да разбере смисъла на придобития там опит.

На Изток на свещено мястото, където трябва да се изрази уважение, хората слагат на главата си шапка или тюрбан, т.е. всичко е точно обратно на западната традиция. На Изток преди да се влезе в индуистки храм, джамия или друга свещена сграда е необходимо да се събуеш. На Запад не се позволява да влезеш бос в църквата. Ако на брамините се бе налагало да носят тежки обувки, каквито носят европейците, щяха да се чувстват зле и постоянно да страдат от преумора. Обувките им трябва да бъдат леки и прости, за да могат без проблеми бързо да се свалят и обуват. Предписанията за всяка религия са се давали в съответствие с определени времена и места.

От край време хората воюват заради принципи. Заявяват, че твърдо стоят зад едни или други принципи и че тези принципи ги правят по-добри от други хора, които се придържат към други норми. За суфия обаче няма добро или лошо. Неговият единствен морал е да бъде добър към другите. Ето защо светът не може да го разбере, защото човечеството все се стреми към принципи и иска някой да му посочи кое е добро и кое лошо. Всички ние виждаме добрите или лошите неща в зависимост от гледната ни точка, а това означава, че на първо място трябва да се възпитава тя. Суфият изпълва с духовност всичко, до което се докосне. Той вижда навсякъде единство и хармония. Религията на суфия е любовта, затова предписанията на другите религии не означават нищо за него. Борбата за принципите той оставя на онзи, който не е способен да види по-далеч от тесните рамки на своите собствени идеи.

***

Целта на суфия в живота е да не се отказва от никаква религия и да не отхвърля никое общество. За каквото и да става дума, - за християнство, за будизъм, за юдеизъм, за индуизъм или някакво друго учение или общество, било то Теософското общество, Новата епоха или Християнската наука - той не се стреми да открие техните слаби места и възможни недостатъци, а вижда доброто във всичко. Всеки човек в света прави онова, което смята за най-добро и дори според другите да не е така, във всеки случай той мисли, че постъпва по най-добрия начин. Целта на суфия е като целта на целия свят - постигане на знание, но в същото време той се стреми да постигне хармония и единство с другите и не търси различия. Неговата цел е не да види двойствеността, а единството във всичко. И тази цел е всъщност целта на всички религии. Разликата е само в това, че тази цел е била провъзгласявана с по-голяма или по-малка откровеност през различни етапи от световната еволюция.Бог съществува като неактивно и съвършено Съзнание, чието съвършенство лежи в Неговата самодостатъчност. Той проявява активност в проявленията. Тук суфият също открива единството на Бога. Бог винаги е пред очите му. Приема всяка добрина и независимо от кого произхожда тя - от приятел, от баща или майка - я възприема като дар от Бога. Бог се проявява чрез нашите приятели, майки и бащи. Всяко задължение, всяка благодарност, които той изпитва, той ги изпитва към Бога. Приятелството, любовта към родителите, роднините, приятелите, любимата - всичко това суфият приписва на Бог.

В стиховете на суфийските поети често се възпяват къдриците на любимата, защото поетът открива божието проявление в образа на любимата. Той открива Бог и в родителите, и в приятеля. С всяка въздишка повтаря името на Бога и затова счита всяко дихание за голяма ценност, с която нищо в света не може да се сравни. Някой ще попита: "Защо трябва да се повтаря едно и също нещо милион пъти? Ако има разнообразие в мислите не е ли по-добре!" Но само посредством една мисъл, същата тази мисъл, човек може да се слее със своя извор.

Възниква въпросът: суфият има ли за цел да стане лечител или ясновидец, да общува с духове и да изследва света на феномените, желае ли да открие в себе си проповедника и учителя, търси ли присъствието на Бога, мечтае ли да попадне на небето или да следва някаква конкретна религия? Отговорът е ясен: нито едно от изброените неща не е негова цел.

Много хора желаят да придобият мистични знания и да станат лечители, за да лекуват себе си и близките си, без да плащат болнични сметки и да оздравяват безпомощта на лекар. Тези способности могат да се породят у суфия при неговото придвижване към по-високи цели1. Той може да добие всички нетрадиционни способности, вървейки по пътя, но да се спре и да се съсредоточи само върху тях за него означава да постъпи толкова необмислено, колкото онзи човек, който тръгнал за гарата да посрещне свой приятел, но по пътя се заприказвал със случайни познати и закъснял.

Търси ли суфият някъде присъствието на Бог? Зависим ли е от медитацията, предписана от някой пророк или учител? Не! Той не търси присъствието на Бог, защото където се говори за присъствие или отсъствие се появява двойственост, а неговата цел е единството. В единството може да има и неприсъствие. Той съвсем не се стреми да се свърже с някой учител завинаги. Не желае да отиде в рая, тъй като вижда рай навсякъде около себе си.

*****

Само въображението може да помогне на човек да види Бог пред себе си, защото всъщност Бог възниква в сърцето му. Преди да произнесе дори една дума,тя вече е чута от Бог. Когато се моли в стаята си, той не е сам, а заедно с Бог. За него Бог не е някъде на недостижимите небеса. Той е редом с него и в него, небето е на земята, а земята става небе. За него няма нищо по-живо от Бог и по-понятно-от Бог и всички имена и форми, които минават през неговото съзнание, са изпълнени е него. Всяка дума и молитва на такъв човек е живо слово. То носи благословение не само на него, но и на всички обкръжаващи го. Единствено такъв начин на молитва е истински и само такава молитва достига пълно осъществяване.

В какво се състои целта на суфия? Той се стреми да достигне до такова преживяване, в което няма нищо от "преживяването" в обикновения смисъл на тази дума. Съществуват две тенденции: стремеж към проявление, което ни довежда в този свят на разнообразие; и стремеж към неактивност, която ни връща към онова състояние, от което сме излезли. Съвършенството се състои не в отделното не-проявление и не в отделното проявление, а в единството на двете.

По пътя към проявлението душата събира около себе си всевъзможни вибрации от различни нива, с които е влизала във взаимодействие - от най-фини до най-грубите физически. Но и в това откриваме съвършенството на Твореца. Не бихме могли да се радваме на възвишеното, ако не съществуваше и низшето, не бихме могли да се радваме на сладкото, ако го нямаше горчивото. Ако всичко е хубаво, не бихме могли да се наслаждаваме на доброто. Ако съществува само един цвят, въобще не бихме могли да получим удоволствие от многообразието на цветовете. Спомням си думите на поета: "Господи, позволи ми да не живея в този свят, където камфорът, памукът и костта се считат за еднакво бели!" Колкото повече цветове, колкото повече оттенъци има, толкова по-голяма е нашата радост. Хиляди, стотици хиляди несъвършенства съществуват само за да стане възможно проявлението на едно велико съвършенство. Сещам се за едно сравнение с художник, който рисува картина. Той има бои и четки. Създава изображения. И не знае дали с първия, с десетия, стотния или с х­лядния щрих ще го направи точно.

Задачата на суфия е да свали покривалото. Душата на човека е толкова плътно скрита под пласт от всевъзможни вибрации, че самата тя не може да се открие. Посредством медитацията и други практики суфият първоначално премахва физическото тяло и се опитва да види онова, което може да види без него. След това той отстранява от себе си астралното измерение, в което човек живее със своите мисли и чувства, за да открие какво се осъзнава без това измерение. Съзнанието е подобно на завеса, пред която стои някой с малко фенерче в ръце. Светлината от фенера пада върху завесата и отде­ля или очертава част от него, от която получава впечатление за цялото.

Суфият се стреми към самоосъществяване и го постига с помощта на своя божествен идеал, на своя Бог. По този начин той се докосва до истината, която е крайната цел и страстният стремеж на всяка душа. Това не е само осъществяване. Това е щастие, което е невъзможно да се изрази с думи. Това е покой - онзи покой, за който тъгува всяка душа.

Как суфият достига това състояние? Практикувайки присъствието на Бога; осъзнавайки единството на всичко съществуващо; работейки всеки миг, съзнателно или подсъзнателно, задържайки при своите видения истината, за да не даде свобода на илюзиите, пристигащи една след друга, да откъснат погледа му от абсолютната истина. Не е важно как се наричат отделните секти, култове и вероучения, важно е това, че докато душите се стремят към тази цел, за суфия всички хора ще бъдат суфии. Отношението на суфия към всички други религии е само едно - уважение. Неговата религия е служенето на човечеството, а неговата единствена цел - осъществяването на истината.

****

На санскритски има три особени понятия: Атма -Всеобща душа, а също конкретна душа, индивидуалност, личност; Махатма - велика душа, просветлено същество, духовна личност и Параматма - божествен човек, осъзнал себе си, Богоосъзнаваща душа. Както е казано в "Гайян": "Ако изучите човека, ще намерите толкова много в него" - ето защо човек (имам предвид всеки човек) има голяма възможност да се развива в духовните сфери. Обикновеният ум дори не е в състояние да си представи широтата на достъпните за човека духовни сфери. Под израза "божествен човек" от древни времена се разбира главно човек и малцина осъзнават, че в действителност означава Божествен човек. Причината е, че всички вярващи отделят човека от Бога и издълба-ват между Бог и човек толкова дълбока пропаст, че се появява необходимост да я запълнят с нещо, което наричат религия. Вярата е като разделителна стена между Бога и човека. Тя приписва всички грехове на човека, а цялата святост на Бога. Тази идея не е лоша, но е много далеч от истината. При разглеждането на първото понятие - Атма - човечеството може да бъде разделено на три основни групи. В първата група влизат хората-животни, във втората - хората-демони, а в третата - човешките същества. Един индийски поет пише: "В живота има толкова много трудности, че дори за човека е трудно да бъде човек".

Човекът-животно мисли само за ядене и пиене, неговите постъпки с нищо не се различат от действията на животните, които търсят единствено удовлетворяване на естествените си потребности. Човекът-демон е този, у когото собствения "аз" е станал толкова силен и мощен, че не вижда нищо друго и у него напълно е изчезнало всякакво чувство за благородство, доброта и справедливост. Такова същество черпи удоволствие от страданията на другите, отговаря със зло на стореното добро и изпитва наслада от безнравствени постъпки. Броят на принадлежащите към тази група е доста голям. След това е разумният човек, този, в който са развити чувствата. Възможно е лекарите да имат друга представа за това кой човек е нормален, но от гледна точка на мистицизма само човек, в който има равновесие между разум и чувства, само човек, отворен за чувствата на другите, който е осъзнат във всичките си постъпки и отчита възможните им последствия за обкръжаващите, е наистина разумен. Казано с други думи - не е толкова просто да станеш човек. Понякога цял един живот не стига.

Махатмата е просветлена душа. Гледа на живота от друг ъгъл. Мисли повече за другите, отколкото за себе си. Животът му е посветен на благодеяния. Той не очаква признателност или награди за това, което прави за другите. Не очаква да бъде хвален и не се бои от хули. От една страна е съединил съществото си с Бога, а от друга - със света. Той живее толкова хармонично, колкото е възможно. Защо избира за себе си пътя на благочестието и праведността? Защо живее, учейки и проповядвайки на хората? Да постъпва по този начин за него е нещо естествено. Всяко любящо и просветлено сърце жадува да види другите достигнали до съзерцаване на тържеството. Съществуват три категории Махатми. Един се сражава със самия себе си и с условията край себе си. Защо е принуден да се сражава? Отговорът е ясен: винаги има противоборство между човека, стремящ към висини и насрещния вятър, който го отблъсква назад. Постоянното съпротивление на този вятър усеща всеки, който върви по пътя на прогреса. Вятърът е конфликтът със самия себе си, с другите, с обкръжаващите обстоятелства; конфликт, възникващ от всичко наоколо, докато всяка част от махатмата се проверява и пробва, докато неговото търпение не бъде напълно изтощено, а неговото его - разрушено. Това е твърда скала, превръщаща се в мека паста. На война войникът може да получи много рани и още по-тежки впечатления, които остават в сърцето му, подобно на рани. Такова е и положението на воюващия, стъпил на пътя на духовността. Всичко е против него - приятелите, макар че не знаят какъв път следва, враговете, обстоятелствата, обкръжението, собствения му "аз". Но раните, които той получава в битката, и впечатленията, които ще получи от нея, ще го превърнат в духовна личност, на която е трудно да се противостои, която е непобедима. Другият тип Махатма изучава урока на пасивността, смирението, жертвите, любовта, преклонението и благосклонността. Има любов, която прилича на пламъка на свещ - духнеш ли я изчезва. Всичко, на което е способна, е да свети, докато няма вятър, но не може да противостои на духането. Има и любов, която прилича на слънцето, което изгрява и достига зенита си, а след това се спуска зад хоризонта и изчезва. Тя продължава дълго. Но има и любов, подобна на божествения Разум, който е бил, съществува и винаги ще бъде. Отварянето и затварянето на очите не отнема разума, слънцето може да изгрее и да залезе, но неговото движение по небето не повлиява на разума. Когато се ражда такава любов, която е способна да издържи на вятъра и бурята, и да стане по-силна от възходите и паденията, тогава човешкият език става друг -светът не може да го разбере. Щом само любовта достигне до Владетеля на любовта, тя заприличва на водата в океана, която се издига във вид на пара, събира се в облаци над земята и се излива надолу като дъжд. Постоянното изменение на такова сърце е непредсказуемо. Не само хората, но и птиците и зверовете не могат да не почувстват неговото въздействие. Това е любов, която не може да се изрази с думи и която се усеща чрез топлотата на онази атмосфера, която създава. Смирената душа на Махатма може да се стори слаба на онзи, който не е способен да я разбере, защото Махатма приема спокойно и наградата, и проклятието, и всичко което му се дава: одобрение и неодобрение, радост и болка. Приема смирено всичко, идващо при него. При третата категория на тези високоразвити души има борба от една страна и смирение от друга. И това е най-сложния път за развитие: една крачка напред, друга назад и т.н. В подобно развитие няма придвижване, защото всяка крачка се уравновесява от своята противоположност. От една страна душата се ръководи от силата, а от друга - от любовта. От една страна - царственост, а от друга - робска покорност. В една персийска поема император Газ-нави казва: "Като цар аз имам хиляди роби, готови да се отзоват на моя зов. Но от мига, в който любовта запали моето сърце, аз станах роб на моите роби". От една страна активно начало, а от друга — пасивно.

Първият тип Махатми може да бъде наречен Мастър, втория - Светец, а третия - Пророк. Параматма е най-високата степен на пробуждане на съзнанието. Обикновеният човек придава голямо значение на света и малко на Бог, просветленият - по-голямо значение на Бог и по-малко на света, а Параматма едновременно придава и не придава значение на Бог и на света. Той е това, което е. Ако някой му каже: "Това е цялата истина"- той ще отговори: "Да, всичко е истина". Ако някой каже: "Това е лъжа" - той ще отговори: "Да, не е истина", Ако някой каже: "Всичко едновременно е правда и неправда" - той ще отговори: "Да, всичко едновременно е истина и неистина". Неговите думи са непонятни и мъчно разбираеми. Много по-лесно е да се общува с някой, който говори на нашия език, но променя смисъла на думите. В този случай езикът също търпи промени той става непознат, чужд език в сравнение с обикнове­ната реч. Думите за един Параматма не означават нищо, значение има само техният вътрешен смисъл. Дори не бива да се казва, че той разбира смисъла: самият той е смисъл, той е станал онова, към което другите се стремят.

Откъсите са от книгата ,,Мистични медитации" на Израт Инаят Хан"

truden.com

[Лора]

"Мистични медитации" - Учението на суфиите/Хазрат Инаят Хан

mistichni.doc

,,Космическият език" - Учението на суфиите/ Хазрат Инаят Хан

Суфизмът никога няма да престане да съществува, защото докато има живот на земята, душата на човека ще се стреми към радостта, съвършенството и красотата.

Хазрат Инаят Хан е роден в Индия, в семейството на известен музикант, наречен "Бетовен на Индия". Самият той е велик музикант и мистик, който получава заръка от своя учител да отиде на Запад и да сподели древната мъдрост на суфиите със западния свят. На тази благородна задача Инаят Хан посвещава много години от живота си.

Защо пътят на суфиите е път на любовта.

Докосването до суфиите - носители на онази древна мъдрост, която от векове помага на хората да открият своето истинско място в живота.

Редактирано Март 18, 2008 от Р. Теодосиев

[Лора]

Суфиите - Идрис Шах

halil.doc

Безумецът - Халил Джубран

sufii.zip

"Думата суфий произлиза от "сафа", което означава "чист", пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма, свободен от ограниченията на каста, вероизповедание, раса и нация. Суфии е имало във всички периоди на човешката история. Въпреки че са живели в различни части на света, говорели са различни езици и са се раждали в лоното на различни вери и убеждения, между тях е съществувала връзка - те са постигнали мъдростта, че пътят към Бог минава през любовта и познаване на самия себе си."

Редактирано Март 17, 2008 от П. Теодосиев

[Sham]

Искам да те приветствам за темата! това е невероятно течени, важно за философията и много важно за Близкия изток.темата е страхотна и мисля,че ще е допълнително интересно знание за всеки.Allahu anna

[Bade Kandiova]

Изглежда малко хора са проявили интерес към тази тема. Аз от скоро се интересувам от Суфизма. Философията на суфийте е впечатляваща:

"На този свят не сходствата или обичайното,а очевидните противоположности ни тласкат напред.А всички противополовности във всемира,присъстват и във всеки от нас.Вярата е постепенен процес,за който е нужна неговата противоположност-неверието"-Шамс от Тебриз

И

"Този свят е като заснежена планина,където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш,и добро,и зло,то ще се върне пак при теб.Затова,ако някой ти мисли злото само ще усложниш положението,ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омъгьосания кръг на мъстта.Ето защо четирисет дни и нощи,говори и си мисли за този човек хубави неща.В края на тези дни всичко ще бъде разлияно,защото ти ще бъдеш друг."-Шамс

И още мнодо други дълбоки сентенции. Вяра,Красота,Мъдрост и Любов събрани в едно учение.

За Суфизма може да се чете много,но не може да се разбере без учител."За разбирането трябва знание,а за усещането учител"-Руми.

Някой тук знае ли дали има съществуващ Суфи орден в България?

[glishev]

По-скоро не.

Всъщност всеки мистицизъм иска учител.

[Bolyarski]

За първи път чувам за суфизъм. Всичко до тук подсказва заемка и известна трансформация от ученията на йога, които са най-стари. И последващо трансформиране в религия. А последната без мистицизъм не минава.

.:.

[glishev]

Суфизмът е ислямско мистично течение. Има влияния и от разни други религии, разбира се. А по мое скромно мнение всички мистицизми са почти еднакви.

[Bade Kandiova]

Жалко,че няма Суфи орден в Бг. За мистицизма като цяло не знам много,но суфизма със сигурност не е религя. Суфизма вниква в това,което стой зад представите за ангелите и стига до идеализиране на Бога и учителя като носители на Божественото послание.Може да бъде наречен Юдейски мистицизъм,ако се пренебрегне влиянието,което му е оказало християнството.Може да бъде наречен Християнска мъдрост,ако се пренебрегне влиянието на Исляма и вътрешна същина на исляма,ако се пренебрегне влиянието на някой други философски системи като веданта и будизъм. Ето защо Суфизма е така всеобхватен.

Религията на Суфизма е Любовта .

Между суфиите и йогите има само една разлика и затова се разбират толкова добре-Йогите се стремят към духовност,а Суфиите към човечност!

Красив и дълбок е и начина им на свързване с Всевишния-те танцуват и пеят в абсолютен транс.

Вихрените танци на дервишите Мавлеви, понякога съпровождани от високи викове, навеждат много викториански пътешественици на мисълта, че почти няма разлика между тези мистици суфити и фанатизираните психопати.

Но за самите дервиши танците са форма на йога, част от суров режим на обучение, предназначен да изгради съвършени мъж или жена, и често танцовите движения водят за кратко време до транс.

Един таен монашески орден в Тибет препоръчва бързото въртене като средство за дълголетие понеже стимулира главните чакри.

.

Редактирано 22, 2011 от Bade Kandiova

[JImBeam]

Кой където го удари музата

[glishev]

Е, така или иначе суфизмът възниква в ислямска среда.

[JImBeam]

Харесва ми че проповядват за обединение на религиите /и поради това , а и не само, са били преследвани от официалната власт в Турция/...ама как ли ще стане

Редактирано 22, 2011 от JImBeam

[MARK]

Между суфиите и йогите има само една разлика и затова се разбират толкова добре-Йогите се стремят към духовност,а Суфиите към човечност!

Toва изречение няма никакъв смисъл. Понятието "йоги" е много обширно. Последователите на ведическите даршани ли имаш предвид? "Духовност"? "Човечност"?

Един таен монашески орден в Тибет препоръчва бързото въртене като средство за дълголетие понеже стимулира главните чакри.

Taкъв "орден" в Тибет няма и никога не е имало. Има четири големи школи (Нийгма, Сакя, Кагю и Гелуг), в рамките на които са се развили много субтрадиции (подшколи), както и няколко, които са били абсорбирани от другите (Кадам, Джонанг, Чьод).

[MARK]

Е, така или иначе суфизмът възниква в ислямска среда.

Несъмнено. Това е форма на ислямски мистицизъм. Но не съм съгласен, че всички мистични течения са почти еднакви. Но това е дълъг разговор.

[Bolyarski]

...Между суфиите и йогите има само една разлика и затова се разбират толкова добре...

Странно е как човешкото въображение може да види цепнатина в една пропаст? И извинявай, но не съм виждал...въртящ се или викащ йога.

Нямам нищо против любовта, дори и нейното причисляване към религия, но съпоставянето с учение, което в чистия си вид е далеч от всякакви душевни и религиозни страсти звучи като...реклама.

.:.

[glishev]

Дълъг е, да

[Bade Kandiova]

МАРК

Toва изречение няма никакъв смисъл. Понятието "йоги" е много обширно. Последователите на ведическите даршани ли имаш предвид? "Духовност"? "Човечност"?

Възможно е написаното от мен да няма смисъл,приемете извиненията ми От този цитат става по-ясно:

"Суфизмът разбира, че образите на Ахурамазда и Ариман олицетворяват принципа на доброто и злото. Някой може да ги открие в думите на Христос, в Корана или в Зенд-Авестата. Суфизмът вниква в това, което стои зад представите за ангелите и стига до идеализиране на Бога и Учителя като носители на божественото послание. Може да бъде наречен юдейски мистицизъм, ако се пренебрегне влиянието, което му е оказало християнството. Може да бъде наречен християнска мъдрост, ако се пренебрегне влиянието на исляма. Може да бъде наречен вътрешна същина на исляма, ако се пренебрегне влиянието на други философски системи, като веданта и будизъм. Ето защо суфизмът е така всеобхватен, съвършен и универсален.

^{---------------------------------------------}

¹.Инаят Хан има предвид зоната от Средиземно море до Индия, Видно е, че тук не се включва далечният Изток - Китай, Корея, Япония. Бел.отг.ред.

² Връзката между езкзотеричните учения на зороастризма и другите монотеистични религии като юдеизма, християнството и исляма е очевидна (по-подробно вж. Шарл Отран Митра и Заратустра, изд. Шамбала), но не е очевидна етническата връзка между тях, защото зороастризмът е религия на арийски народ (персите), докато другите три религии са възникнали сред семитски народи. Но позицията на Инаят Хан относно обединяващия и несектантския езотеричен характер на суфизма по отношение на отделните монотеистични религии е кристалноясна. Бел.отг.ред.

<B style="mso-bidi-font-weight: normal"><BR style=PAGE-BREAK-BEFORE: always; mso-break-type: section-break" clear=all></B>Суфийското преклонение към природата се е родило под въздействието на учението на Заратустра. Склонността на суфизма към жертвоприношение е урок от Авраам. За своите чудеса той е задължен на Мойсей. Предупреждавайки за бъдещи опасности суфизмът черпи знания от Ной - най-великият пазач от миналото. Неприемането на аскетизма води началото си от Соломон, а свещената музика напомня за песните на Давид. Стремежът към саможертва се базира на примера на Христос, а в човечността се вижда въздействието на личността на Мухаммад. Ето защо суфиите са ученици на всеки наставник, последователи на всяка религия, познаващи мъдростта във всичките й аспекти. И затова независимо от всичките си постижения те остават отворени за света Много хора казват: "Ние вярваме само в Мойсей или в Христос". Други твърдят, че вярват само във Ведите или в други древни свещени писания. За суфия не е важно кой е казал това или онова, важна е същността на казаното. Ако намира истината в думите на Заратустра, той я приема. Ако среща истина в Кабалата, приема и нея. Суфият приема словото на Христос и Библията и вижда истината в Корана. Той приема веданта - сред суфиите е имало много повече велики ученици на веданта, отколкото индуси. Във всичко суфият вижда свещено писание."-Хазрят Инят Хан "Мистични Медитации"

Отностно кавичките на "Духовност" и "Човечност" ще си позволя още еди цитат от същата книга,макар че за да се разбере по-точно е необходим по-дълбок от философски поглед.

"Суфиите и йогите се разбирали едни други, тъй като разликата помежду им е само една: йогите се стремят повече към духовност, а суфиите - към човечност. Йогите смятат, че е по-добре да бъдеш Бог, а суфиите - че трябва да бъдеш човек, защото ако в някой е останал само духът, той винаги рискува да изчезне, защото нашето тяло има свойството да пропада. Суфиите смятат, че щом като нашето тяло има потребности и желания, те трябва да се удовлетворят. Според тях човек трябва да получи от живота всичко, което е по силите му, но ако нещо е извън силите му, той не бива да се разстройва. Между йогите и суфиите няма съществено различие, защото няма различие в мъдростта; различни са само формите, в които се проявява."

Taкъв "орден" в Тибет няма и никога не е имало. Има четири големи школи (Нийгма, Сакя, Кагю и Гелуг), в рамките на които са се развили много субтрадиции (подшколи), както и няколко, които са били абсорбирани от другите (Кадам, Джонанг, Чьод).

Редактирано 23, 2011 от Bade Kandiova

[Bade Kandiova]

Странно е как човешкото въображение може да види цепнатина в една пропаст? И извинявай, но не съм виждал...въртящ се или викащ йога.

Нямам нищо против любовта, дори и нейното причисляване към религия, но съпоставянето с учение, което в чистия си вид е далеч от всякакви душевни и религиозни страсти звучи като...реклама.

.:.

Естествено,че е различен начина на изразяване.Както е различен и начина на разбиране на едно и също нещо. Няма да конкретизирам темата тук,за да не звучи като реклама

Далече съм от всякакви стремежи към убеждаване,просто споделих положително впечатление от Суфиското учение като цяло. Нямам за цел да го причислявам към религия,то не е е такава. "Религията на Суфизма е любовта" е образно изказване,за да се подчертае чистотата на техните убеждения и не е мое изказване,не съм си го измислила. Тук въображението няма нищо общо,разбирането е различно.

Всеки има право собственна интерпретация. Не знам с какви аргументи поставяш суфизма извън нормите на учение и даже го определяш в "чист вид" ,но приеми поздравленията ми. Доста философи мистици и учени преди теб не са успели да постигнат това .

[glishev]

Суфизмът е интересно учение. По моему обаче не е задължително да приемаме всички големи поети на ислямския Изток за суфии. Руми, разбира се, е такъв. При него Любовта е с главна буква, мистична е. Но Хафез и Хайям са поети на живота, според мен. Хедонисти, които поради ерудицията си се заиграват както с традиционните персийски мотиви за любовта, краткостта на дните и виното, така и с мистичните суфийски/суфитски внушения. Хафез е наричан Лизан ал-Гаиб, "Гласът от Външния свят" или "Скъпоценен език" (откъдето идва и прозвището на един любим фантастичен герой ), така че може би е по-близо до учението. Но Хайям? Той дори има рубаи, в което се подиграва със суфиите. Саади също е доста... битов на моменти.

[Bade Kandiova]

Суфизмът е интересно учение. По моему обаче не е задължително да приемаме всички големи поети на ислямския Изток за суфии. Руми, разбира се, е такъв. При него Любовта е с главна буква, мистична е. Но Хафез и Хайям са поети на живота, според мен. Хедонисти, които поради ерудицията си се заиграват както с традиционните персийски мотиви за любовта, краткостта на дните и виното, така и с мистичните суфийски/суфитски внушения. Хафез е наричан Лизан ал-Гаиб, "Гласът от Външния свят" или "Скъпоценен език" (откъдето идва и прозвището на един любим фантастичен герой ), така че може би е по-близо до учението. Но Хайям? Той дори има рубаи, в което се подиграва със суфиите. Саади също е доста... битов на моменти.

ДА съгласна съм и благодаря за полезната информация.Темата ми е нова и още доста непозната

[Bolyarski]

...Всеки има право собственна интерпретация. Не знам с какви аргументи поставяш суфизма извън нормите на учение и даже го определяш в "чист вид" ,но приеми поздравленията ми. Доста философи мистици и учени преди теб не са успели да постигнат това .

Визирах учението йога в чистия си вид. Извинявам се, май сложно се изразявам.

Как да е...

.:.

[Bade Kandiova]

Да . И аз така . Изглежда учението"Йога" ти е по-близко и познато.Също интересна тема, И дълга......с този начин на изразяване

Както и да е.По важното е,че заобикаляйки малкия спор доказваме важна сентенция в Суфизма-приемане и уважение

[Black Wolf]

Bade Kandiova, май имаш предвид един суфизъм, който е сдъфкан и гарниран за западната "духовна" аудитория. Този "макдоналдс" суфизъм има малко общо с оригинала. Баш той може да се оприличи на йога или на каквото си щеш... Абе поредната нюейджарска изцепка.

[Bade Kandiova]

Black Wolf склонна съм да се съглася с мнението ти.Самите суфисти признават,че тяхната духовна(религиозна) система е съществувала в света преди мисията на Мухамед. Дори и непредубеден изследовател ще установи,че "тасаввул"-суфизма е мюсюлманска адаптация на школата "Веданта".

Но ......аз имам в предвид источния мистицизъм-този суфизъм,не толкова предъвкан-само пречупен през религиозна призма. Това обаче е мое мнение.

Би ми било много интересно,да ми кажеш нещо за "Оригинала". Мислиш ли,че корените найстина трябва да се търсят във "Ведантата" ? И не предъвквай като за западна "духовна"аудитория,за мен източната е по-интересна . Благодаря предварително!

Редактирано 24, 2011 от Bade Kandiova

[glishev]

Ако отвориш Корана, там пише, че Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса) и Иисус Христос (Иса бен Мариам) са били мюсюлмани преди Мохамед (Мухаммад). На тези неща не бива да се вярва така лесно.

Суфизмът действително възниква в ислямска среда, а Black Wolf казваше, че именно търсенето на близост между индийски и суфийски учения е съвременна работа, при това доста далеч от фактите.

Суфизмът може да е повлиян и от индийски вярвания, но не е по-стар от исляма и не произлиза от Веданта, това е сигурно. Всъщност много прилича на комбинация от персийски и християнски мистицизъм - с това надрелигиозно благочестие и Любов. Не помня дали в "Арабската средновековна култура" на Цветан Теофанов имаше нещо по въпроса, при все че едната й част беше озаглавена "Любов-Вино-Мъдрост".

Суфизмът е форма на мистицизъм, която днес почти няма реални привърженици. Мой познат арабист твърди, че суфизмът не е популярен в ислямския свят (пък и винаги е бил за малцина, ще добавя аз) и създава погрешна представа за исляма у друговерци - особено на запад, което включва и нас.