Суфизъм

[Sync]

Суфизмът - както е известен ислямският мистицизъм на Запад от ХIХ в. насам - (на арабски думата е тасаввуф) - е този аспект от ислямската вяра и практика, при който мюсюлманите търсят истината за божествената любов и знанието чрез пряко общуване с Бога. В основата си той представлява история на индивидуалната мистична опитност.

Вероятно думата произлиза от арабското суфи - мистик, което от своя страна произхожда от суф - вълна, тъй като мюсюлманските аскети носели вълнени наметала. Суфите са известни също като бедните - фукари, мн.ч. от арабското факир, а на персийски - дервиш.

История

Суфизмът се появява най-напред ок. VI - VII в. като противоположност на увеличаващите се светски елементи в мюсюлманството. Той преминава през няколко етапа: ранен аскетизъм, класически мистицизъм на духовната любов, и поява и развитие на мистичните братства. Поради постоянната медитация на първити суфи аскети върху думите от Корана за Страшния съд, те били наречени "онези, които винаги плачат". Те много строго спазвали предписанията на Корана и традициите, като особено държали на нощните молитви.

Безкористната любов към Бога, без надежда за рай или страх от ада, въведена от една жена от Басра, Рааби ал-Адавях, превръща аскетизма в мистицизъм. В следващите десетилетия мистичните тенденции в исляма се засилват, отчасти повлияни от общуването на суфите с християнските отшелници. Голям брой от мюсюлманските аскети практикували тавакул, абсолютно доверие в Бога, което по-късно станало централна концепция на суфизма.

Един от първите големи суфи мистици е Манзур ал-Халадж, който станал известен с фразата си "Аз съм съзидателната Истина", често предавана като "Аз съм Бог" - т.е. единение на индивидуалната душа с Върховната. Той бил екзекутиран именно заради тази фраза. За по-късните суфи той е "мъченикът на Любовта".

В ранните векове суфи-обществата били тесни кръгове, начело на които стояли шейхове - духовни учители, често занаятчии. Първите наръчници за суфизма се появяват ок. Х в.

Постепенно се създават суфистките братства, и ХIII в. се смята за златния век на суфизма. Роденият в Испания Ибн ал-Араби създава сложна теософска система за отношението на Бога и света, която всъщност е основата на теорията му за единството на битието. Според тази теория, представена в труда му "Откровения от Мека", който се състои се от 560 глави, цялото съществуване е едно, и то е проява на всепроникващата божествена реалност. Неговият египетски съвременник Ибн ал-Фарид по това време пише най-хубавите мистични поеми на арабски.

През 1925 г. Кемал Ататюрк забранил дервишките братства, тъй като те били смятани за ограничаващи свободното развитие на обществото. У нас суфистки общности има в Североизточна България - във Варненско.

Литература

Първите систематични книги, обясняващи основните черти на суфизма, датират от Х в., но медитациите на Халадж и творбите на много суфи поети, предаващи изживяванията на неизразимото тайнство, са преди тях.

Най-големият принос на суфизма към ислямската литература е без съмнение поезията. На първо място са очарователните кратки арабски любовни поеми (понякога използвани за пеене като мантри в практиката сема), изразяващи копнежа на душата за съюз с нейния възлюблен.В индо-мюсюлманските мистични песни душата е любящата съпруга, а Бог - съпругът, за когото тя копнее. Месневи - дълги мистико-дидактични поеми - въвеждали читателя в проблемите на единството и любовта чрез алегории и притчи. Най-големите творби в тази насока са "Градината на истината и законът на практиката" от Санай, Разговорът на птиците" от Мантек от-Теир и "Духовни куплети" ("Месневи") от Руми. Джеляладдин Руми е най-големия мистичен поет на персийски (Руми- от областта Рум, т.е. Анадола).

Той е роден в днешен Афганистан през 1207 г. и умира през 1273 г. "Месневи" се състои от ок. 26000 куплета и за мистиците, четящи персийски, е втора по значение след Корана. Тя представлява енциклопедия на мистичната мисъл. Руми бил вдъхновен от своя мистичен любим, Шемсаддин от Тебриз. Неговите мюриди (ученици) били организирани по-късно от сина му в ордена на въртящите се дервиши - суфи, достигащи до екстаз чрез танц и музика.

Важни аспекти на практиката

Основата на суфизма, "любов-мистицизъм" е текстът от Корана, че Бог ни обича и ние го обичаме. В практиката на суфите строгата подчиненост на религиозния закон и следването на Пророка е основно. Чрез сурова интроспекция и умствена борба мистикът се опитва да пречисти низшето си аз и от най-малките следи от егоизъм. Доверието в Бога се практикува до такава степен, че всяка мисъл за утре била смятана за греховна. "Малко сън, малко храна, малко приказки" били основните принципи, а постенето - важна подготовка за духовния живот.

Основният интерес на суфите е тавхид, изявлението, че "няма друго божество освен Бога". Тази истина трябва да бъде осъзната в съществуването на всеки, и затова изразните средства са различни. Ранните суфи постулирали подхода към Бога чрез любов и целенасочено страдание, докато се достигне единство на волята. По-късно тавхид придобива значение на знание, че няма друго освен Бога, или на способността да виждаш Бога и сътворението като два аспекта на една реалност, отразяващи се един друг и взаимнозависими.

Идеята за проявление на божествената мъдрост била свързана и с личността на пророка Мохамед.

По пътя към просветлението мистикът преминава през различни променящи се духовни състояния. Крайната точка е вътрешното знание, непосредственото интимно общуване на човека с Бога чрез сливане с Него в състояние на озарение или Любовта - централна тема на суфизма от IХ в. нататък. Целта е фана, унищожение, т.е. унищожаване на собствените качества и приемане качествата на Бога. Именно след окончателното изличаване на личността, според някои мистици, се достига екстатичното състояние, наречено опиянение. То е последвано от второ изтрезняване - връщане на напълно преобразения мистик в този свят, където той действа като жив свидетел на Бога, т.е. продължава своето "пътуване в Бога".

Една от практиките по пътя е ритуалната молитва, произтичаща от мюсюлманското предписание "И често си спомняй Бога". Тя се състои от повтаряне на едно или всичките най-красиви имена на Бога, на името "Аллах" или на определена религиозна формула. Използва се броеница с 99 или 33 зърна.

В средата на IХ в. за достигане до състоянието на екстаз някои мистици от Багдад създават нова религиозна практика - с музика и рецитиране на поезия (сема).

Символизъм

Божествената истина се разкрива на мистика във видения, чуване на гласове и сънища, но за да предаде тези опитности, той е трябвало да разчита на светска терминология, като напр. любов и опиянение. Символизмът на виното, чашата, пиещият, стават популярни навсякъде. Няма как другояче да се изрази надеждата за единство на душата с божественото, освен чрез човешкия копнеж и любов. Напр. тайнството на единството и многообразието се изразявало с огледала, отразяващи различни аспекти на божественото, или с призми, отразяващи чистата светлина. Съюзът бил описван като потопяване на капката в океана, като състоянието на желязото в огъня, с виденията за проникващата светлина или изгарянето на молеца в пламъка на свещта. Мистичните поети били пристрастени и към образа на славея и розата (червената роза - съвършената красота на Бога, славеят - душата).

Теософия

Суфизмът, в началото практически метод за духовно образование и себеосъзнаване, постепенно прераства във философска система, като приема традициите на неоплатонизма, гностицизма и духовните течения от Иран и земите от източното Средиземноморие до Ирак. Влияние оказва и персийския зороастризъм, и египетската херменевтика, и индийския мистицизъм. Най-големите представители на теософския суфизъм са Ибн ал-Араби и Ибн ал-Фарид (роден в Египет). Над суфизма размишляват и Абу Али Ибн Сина (Авицена) и Абу Хамид ал-Газали, който всъщност е последната велика фигура в класическия суфизъм...

Същината на теософския суфизъм се съдържа в хадиса "Аз бях скрито съкровище и исках да ме намерят". Абсолютът, Бог, в самотата си е копнеел за проявление и е създал света, като е вдъхнал битие в небесните прототипи. Вселената се създава и унищожава всеки миг. Светът и Бог са като лед и вода, или като две взаимосвързани огледала, отразяващи се едно в друго. Пророкът Мохамед е съвършеният, той е "думата", пълната теофания на божествените имена, прототипът на сътворението.

Мистични братства

Отначало мистичният живот бил ограничен до отношение между учител и няколко ученика. Основите на монашеския живот били положени през Х в., но истинските братства се появяват едва след ХII в. През ХIII в. суфизмът престава да бъде пътят на избраните неколцина. Влиянието му се разпростира сред масите.

Мюсюлмански братства има в целия ислямски свят, от Западна Африка до Индия, като всяко има свои особености в ритуала.

Значение

Суфизмът е оформил голяма част от мюсюлманското общество. Ортодоксалните мюсюлмани не се съгласяват с такива аспекти на суфизма като боготворене на светци, поклонение пред гробници на светци, практикуване с музика (сема), чудотворство и приемането на пре-ислямски и неислямси обичаи; също с абсолютизирането на шейха, духовния водач. Но благотворителната дейност на братствата, духовното образование и добродетелите, които те възпитават, не могат да бъдат пренебрегнати.

Днес постепенно суфизмът е западнал, и наистина отдадените осъзнават, че той изисква много строга дисциплина, и че целта - ако въобще може да бъде достигната - изисква човек да се хвърли във всепоглъщащия пламък на божествената любов.

Вяра Петрова

[glishev]

Само една малка бележка - "теософия" е понятие, което по произход няма нищо общо със суфизма, просто защото датира едва от XIX в.

[Black Wolf]

Аз много харесвам този турски суфи-музикант.

Такбир

http://en.wikipedia.org/wiki/Takbir

[toriya]

в българия има суфи ордени и днес това са бекташите известни и като алевии и къзълбаши. те свято пазят своите традиции и продължават да изпълняват своите ритуали под съпровода на музика и песни танцувайки семах. погрешно е суфиите да се идентифицират само с мевлианите и техния въртелив танц те са разни братсва най добре в автентичен вид траициите им са съхранени при алевиите от източните родопи

[Sync]

Танцът е външно изражение на вътрешното аз на дервиша и е следствие на вътрешното просветление на дервиша, на музиката на сферите, която той чува. Танцът сам по себе си не е начин за достигане на транс, а може да бъде само помощно средство при обучението на суфи ученици - за концентриране върху използването на мисълта и въображението (mental faculties), които са истинският път в суфизма.

For Rumi , movement was a spontaneous occurrence.The ritualized dance done by the Mevlevi as well as the Sufi order were formulated after his death. Such ‘dancing’ had been a spontaneous expression of many sufis before Rumi, yet none of those Sufis had “conceived” or invented such movements. Instead they found themselves overtaken by mystical ecstasy that caused them to move in particular ways which included whirling.

The Sama: No drinking party would be complete without music. The word sama` means literally "audition" and

alludes to sessions of listening to music. Although in general the Divine Law frowns upon music, the

doctors of the Law could not come to an agreement on its being forbidden. Many of them held that

listening to music was like fanning a fire. A person's substance, whatever it might be, would be

strengthened by music. Hence music is permissible to those of good substance. In any case, many

Sufi groups listened to music in their gatherings, and often they would dance along with it. Rumi and

others even employed the dance as a means of training disciples, since it can aid in the

concentration of the mental faculties and the removal of distractions.

In Rumi's poetry sama` refers to listening to music, usually with the implication that dancing is also

involved. He also refers explicitly to dancing by other terms (raqs, pa kuftan).

In a similar way the People of God perform the ritual prayers and the sama' to display what they

are doing within their inmost consciousness. They show the viewers how they follow God's commands

and prohibitions given especially to them. The singer in the sama` is like the imam in the prayer: The

participants follow him. If he sings slowly, they dance slowly; and if he sings quickly, they dance quickly.

This is a likeness of how they follow Him who gives them commands and prohibitions inwardly.

The creatures are set in motion by Love, Love by Eternity-without-beginning; the wind dances because

of the spheres, the trees because of the wind.

The Sufi Path of Love - The Spiritual Teachings of Rumi by W. C. Chittick

Редактирано Юли 29, 2012 от Sync

[Emil z Lonneberg]

Суфи в България да искате.

Лошото е, че не става просто да кажете, че искате да се запознаете...

Поздравления за темата.

[В.Павлов]

Ако отвориш Корана, там пише, че Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса) и Иисус Христос (Иса бен Мариам) са били мюсюлмани преди Мохамед (Мухаммад). На тези неща не бива да се вярва така лесно.

Здрасти!

До колкото ми е известно "мюсюлманин" се отнася до всеки посветил се на някакво божество. Така християните би трябвало също са мюсюлмани. Следователно в текстът има неточен превод. По-скоро се е имало в превдвид, че тия двамата са били отдадени на бога хора. Интересно каква е арабската дума за "пророк"?

[glishev]

Здрасти!

Доколкото ми е известно "мюсюлманин" се отнася до всеки посветил се на някакво божество. Така християните би трябвало също са мюсюлмани. Следователно в текстът има неточен превод. По-скоро се е имало в превдвид, че тия двамата са били отдадени на бога хора. Интересно каква е арабската дума за "пророк"?

Етимологически "islam", الإسلام, се отнася до всяко "отдаване". Обаче (ако не бъркам) "mysselem",مسلمة , означава не "отдаден", а "преселник" и се отнася конкретно до ролята на преселението от Мека към Медина в първите години на новата религия. Пък и "islam" в религиозен контекст не се използва за верите на езичниците, християните, евреите, огнепоклонниците и прочие. "Отдадени" според ислямската терминология са само истински отдадените на Аллах. Това са старозаветните патриарси и Иисус, както и всички, които вярват, че Мохамед (или Мухаммад) е последният пророк. Обаче трябва да се има предвид, че ислямът просто приема старозаветните персонажи и Иисус като предвестници на Мохамед - което прави ислямската представа за тях неприемлива за юдаистите и християните.

Арабските думи за "пророк" са две - "nabi", النبي (която се среща и в арамейските текстове на Стария завет, защото си е общосемитска), и "rasul", رسول. Последната означава по-скоро "пратеник". Мюсюлманите я използват само за Мохамед, а арабите-християни - за Христовите апостоли.

Редактирано Септември 5, 2012 от glishev

[Emil z Lonneberg]

Защо мислите, че суфите са възникнали като школа в исляма?

За мен това си е просто една древна традиция,

която в един момент е "приела" ислямска одежда.

[melani]

Между суфиите и йогите има само една разлика и затова се разбират толкова добре-Йогите се стремят към духовност,а Суфиите към човечност!

А каква е разликата между понятията духовност и човечност?

.

[Last roman]

то разлика няма - и двете са абстрактни понятия

[glishev]

Не всички абстрактни понятия са синоними