Скитанията на тази "вечна" душа

[Втори след княза]

Днес, когато част от християнския свят отбелязва Възкресение Христово ми идва на ум следната идея.

От Египетско време, хора са се мъчили да придадат трайност на тялото. Възприемали са съществуването на душа, която се преражда или е вечна. 

Когато приемам, че т. нар. душа е всъщност дейността на ВНД, то целият жизнен опит, който мозъкът е придобил изчезва със смъртта. Може би напразен, колкото египетските мумии, е стремежът ни да опишем своя живот и поуки в книги или в интернет блогове. Въпреки това, ние го правим. Това е според мен единствения начин за да придадем трайност на това, което е в нас. Кратко казано- Трябва да пишем като за векове и наследници, пък да става каквото ще с нашата информация, дори да изгние. "Пирамидите" на Библията и някои идеологически "Събрани съчинения" може да останат по- трайно, но Клио е муза- шегаджийка    Душата е това, което имаме и предаваме като информация- знание.

[Втори след княза]

С удоволствие чета дискусиите за религиозността, основани на книгата на М. Минков "Защо сме различни" и статията на Грегори Пол The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions

 

 

 

 Впечатлен от добре развитите теми на alvassareiro  и хапейки си устните от яд, усещам, че мълчанието ми в блога/клуба е с повече от очевидна причина.

[laplandetza]

За тези неща няма нужда от религия. Аз съм пример, няма аз, съм държател и изразител, дом, за универсални идеи, събрани в т.н. Универсален Материализъм - едно поредно съществуване на древни легенди за Живот преди съществуване на този Космос , за Вселенските пазители, чистачи, уравнители, бащи , богове и демони, наречени в древните легенди Демони Остриета на Слънцето.
В момента има развити технологии , комбинация от съществуваща психосоциална технология, древни системи и сравнително нови, приложени симбиозно, както и съвсем нови , поне за нас биогенет.инжинерни и техникодигитални , всички те дават <безсмъртие>, стига да има достойни обекти за обезсмъртяване, ще продължа......

[Малоум 2]

Наука и религия - за и против. Религията "се грижи" за душата, науката - за разбиране на физическия свят.

...

...

[Втори след княза]

Време е за смяна на парадигмата!

В научното изследване, работната, нулева хипотеза е, че изследването явление или връзка между явления ги няма. В бита- напротив. Натискът от натрупани векове вярвания е, че "Бог и душа има". Това обезсърчава за спор дори такива гиганти като Б. Ръсел, който заема позиция за непознаваемост, агностицизъм на проблема, не можейки да докаже несъществуването. Нещата добиват своя нормален ход и смисъл, когато приемем аксиомата "Бог няма" и търсенията са  в посока доказване съществуването. Това е нормалната научна процедура.

Така аз се гордея, че атеизмът сега е свободно разпространен, а тези, които искат да докажат, че такива неща като Бог, душа, има, те трябва да представят съответните факти, за да бъде оборена основната хипотеза. Тогава и Ръсел ще се усмихне.

Редактирано Януари 21, 2021 от Втори след княза

[deaf]

Преди 47 минути, laplandetza said:

В момента има развити технологии , комбинация от съществуваща психосоциална технология, древни системи и сравнително нови, приложени симбиозно, както и съвсем нови , поне за нас биогенет.инжинерни и техникодигитални , всички те дават <безсмъртие>, стига да има достойни обекти за обезсмъртяване, ще продължа..

Цитат от книгата "Конната стрелба с лък" на Лайош Кашай:

"Стрелбата с лък има история от над 25 000 години,докато разнообразните аксесоари като насочващи устройства,оптични мерници,стабилизатори и др.,са се появили едва преди петдесет години. Дотогава всичко,което сме имали е така наречената интуитивна стрелба с лък. Това означава,че 25 000 години всички са търсили отговора,който би насочил стрелите точно в целта,вътре в себе си,докато решенията наблягащи на екипировката,са от 50 години. Този ред на мисълта ни отвежда при основната дилема на съвременният човек,поставящ центърът на тежестта на живота си извън самият себе си,късайки така хармоничната си връзка със заобикалящият го свят. Пътуванията навътре са винаги изтощителни и отнемат време,но са по-полезни и ценни отколкото всяко външно приспособление."

[laplandetza]

Преди 1 час, deaf said:

Цитат от книгата "Конната стрелба с лък" на Лайош Кашай:

"Стрелбата с лък има история от над 25 000 години,докато разнообразните аксесоари като насочващи устройства,оптични мерници,стабилизатори и др.,са се появили едва преди петдесет години. Дотогава всичко,което сме имали е така наречената интуитивна стрелба с лък. Това означава,че 25 000 години всички са търсили отговора,който би насочил стрелите точно в целта,вътре в себе си,докато решенията наблягащи на екипировката,са от 50 години. Този ред на мисълта ни отвежда при основната дилема на съвременният човек,поставящ центърът на тежестта на живота си извън самият себе си,късайки така хармоничната си връзка със заобикалящият го свят. Пътуванията навътре са винаги изтощителни и отнемат време,но са по-полезни и ценни отколкото всяко външно приспособление."

Амиии......... дали съвременния човек поставя тежеста, центъра на съществуването и живота си извън себе си, мен ми се струва да е по егоистичен, самовлюбен и то не с малко по , а си е с порядък отгоре. Ако не се беше тъпоумно втренчил в себе си едва ли щяхме да сме тук и да си комуникираме  по такъв смешен начин, вероятно нямше да ни има  като днешните такива, нямаше да движим и загряваме въздуха в безмислени капиталистичнолибералпарични движения.
Изучаване и разбиране на <Себе си> е една от пътеките към изучаване ,разбиране и сливане с Околното, при условие на обуздан, майсторски подтиснат егоизъм и страх............. за кого е възможно , не голяма група, които могат тези много неща. 
  Виждам за сега един работещ начин за достигане на добра организация и Воля за разумно съществуване и това е да се даде път и се разчисти малък къс време за нов Носител с променливи и непостоянни конструкции на материалната си база, както и на поли и мулти изменчиво Съзнание, пластичност и течливост по всички показатели.