Неизброимо, неизмеримо, безкрайно

[scaner]

Преди 21 минути, deaf said:

Този диспут по същество е същият като онзи за/против Теорията на относителността на Айнщайн и няма да има край...

Ами естествено, като се тръгва слепешката въоръжен не със знания, а с едни рога напред...

Не ми е ясно какво може да провокира подобно поведение...

Редактирано Май 3, 2020 от scaner

[Grifin]

Преди 18 минути, gmladenov said:

Колега, три пъти ти отговорих по най-учтив начин каква е разликата между израз и число.
Ти показа, че не четеш аз какво пиша, и продължи да си нареждаш това, което си знаеш.
Затова на четвъртия път аз прибягнах към сарказъм.

Вместо да се засягаш, защо не се опиташ да вникнеш в това, което казвам.

В кое да вникна,Младенов?

Че 7/3 е число според теб,а 5/3 не?..явно не съм чувал за правилото,което гласи,че ако цифрата 5 участва в някакво отношение,то това означава че въпросното отношение(или израз,хайде) не мобе да бъде число?

Ти прочете ли първите изречения на определенията за цифра,число,рационално число?

Вникна ли в тях?

[gmladenov]

Преди 1 час, Grifin said:

П.П. А въпросната безкрайност на числото Пи,е всъщност безкрайния брой на цифрите във записа(в десетична система),а не че самото число е безкрайно.

Ей това е същината на спора, който водим тук.

Както написах вече няколко пъти:
Числото Пи представя съотношението между дължината на една окръжност и нейния радиус.
Ако представим радиусът на тази окръжност с цяло/точно число, то тогава Пи ще бъде безкрайно/неточно число.
Ако пък представим Пи като цяло/точно число, то тогава радиусът на окръжността неизбежно ще излезе като
безкрайно/неточно число.

Значи каквато и бройна система да изберем, едната от двете величини - дължината или радиусът на окръжността - няма
да е точно число.

Това се дължи на геометричния факт, че ние не може да наложим радиусът на една окръжност върху нейната дължина
точен брой пъти:

Въпросният геометричен факт няма как да бъде избегнат.
Така че каквато и бройна система да използваме, или радиусът на окръжността, или числото Пи,
ще бъдат неточни числа - тоест, безкрайни числа.

Безкрайността на Пи (представено в десетична бройна система) идва от геометрията на окръжността,
а не от бройната система, в която изписваме Пи.

Ако можеше да наложим радиусът на една окръжност върху нейната дължина точен брой пъти,
то тогава Пи щеше да е точно/крайно число и текущият спор нямаше да го има.

Редактирано Май 3, 2020 от gmladenov

[Шпага]

Преди 32 минути, Grifin said:

Шпага,аз не разбирам,защо след това кратко и ясно определение горе в началото,Младенов отрича че 5/3 е число.

Мисля, че той доста ясно е обяснил защо счита това за израз, а не за число.

Но наистина е грозно, когато в спора се включват обиди и саркастични забележки. Сканер също търпи критика в това отношение. Все пак нали идваме тук, за да ни е интересно и приятно. Достатъчно неприятни неща търпим в "реалния" свят.

[gmladenov]

Преди 7 минути, Grifin said:

В кое да вникна,Младенов?

Че 7/3 е число според теб,а 5/3 не?

И двете са изрази, колега, а не са числа.

Съотношението е израз, който произвежда число - но сам по себе си изразът не е число.
Иначе говорим, че "една банана струва две банани".

[scaner]

Преди 2 минути, Шпага said:

Но наистина е грозно, когато в спора се включват обиди и саркастични забележки. Сканер също търпи критика в това отношение. Все пак нали идваме тук, за да ни е интересно и приятно. Достатъчно неприятни неща търпим в "реалния" свят.

Спокойно. И без това съм се запътил на едно пътуване с неясна крайна цел... Няма да дразня нежните ви уши, може да си повтаряте едно и също до безкрай. Щом това е лек срещу неприятния реален свят... Аз казах. Хау!

[gmladenov]

Преди 4 минути, scaner said:

Аз казах. Хау!

Сканер, с кой ще се бием тук, ако те няма .
Лек път и до виждане.

[Шпага]

Преди 36 минути, Gravity said:

От там идва името на тези ЧИСЛА. 

Гравити, по тази логика числото ПИ например изобщо не трябва да го има. Достатъчно ще е само да напишем "рационалното число" C/d  и толкова.  Обаче правилният ИЗРАЗ е този:

   нали?

[Шпага]

Преди 7 минути, scaner said:

Спокойно. И без това съм се запътил на едно пътуване с неясна крайна цел... Няма да дразня нежните ви уши, може да си повтаряте едно и също до безкрай. Щом това е лек срещу неприятния реален свят... Аз казах. Хау!

И друг път ми е направило впечатление, че на теб не ти е интересно, ако не назидаваш, ако не принизяваш опонентите си, ако не ги поучаваш по обиден пренебрежителен начин.

Е, моите уважения за знанията ти, но... недей така бе, Сканер! И не ни оставяй

[Grifin]

Преди 23 часа, gmladenov said:

Никой не е казал, че всички числа са безкрайни.
Също така ти си опровергал един единствен (лош) пример, а не всички примери.
В коя бройна система, например, обикновената дроб 7/3 е точно число? 

 

Простите числа са прости във всяка бройна система и затова като разделиш определени прости числа
(примерно 7/3), ти ще получиш безкрайно число във всяка бройна система.

 Тук 7/3 е число(правилно),но не е позволено 5/3 да е?? 

[gmladenov]

Преди 3 минути, Grifin said:

 Тук 7/3 е число(правилно),но не е позволено 5/3 да е?? 

Моля прости, че и аз понякога не се изразявам със строга математичка прецизност на този любителски форум в Интернет .

Редактирано Май 3, 2020 от gmladenov

[Grifin]

Преди 52 минути, Шпага said:

Мисля, че той доста ясно е обяснил защо счита това за израз, а не за число.

Но наистина е грозно, когато в спора се включват обиди и саркастични забележки. Сканер също търпи критика в това отношение. Все пак нали идваме тук, за да ни е интересно и приятно. Достатъчно неприятни неща търпим в "реалния" свят.

С първата част хич не съм съгласен   определението за число накратко е-абстрактно мат. понятие за означаване на количество ,броене и измерване.символите за запис се наричат цифри.

Няма условие което да забранява представянето на числата като отношения или изрази.

Числото 1,6(6) само по себе си не би означавало нищо ако не представяше израза 1+6/10+6/100+6/1000... То просто това означава

Числата различни от 0,1,2,3,4,5,6,7,8 и 9 са винаги изрази по един или друг начин.

  За втората част на поста съм с две ръце за

[gmladenov]

Преди 2 часа, Grifin said:

Няма условие което да забранява представянето на числата като отношения или изрази.

Разговорът за числата и бройните системи тръгна от следното:
Ако си представим числата като точки от една безкрайна права (числената ос),
числото 4/3 намира ли се на тази права или не?

Този въпрос на пръв поглед изглежда безсмислен: ако правата съдържа всички възможни числа,
то числото 4/3 със сигурност се намира на тази права.

Е да, ама не.

За да може една точка да е част от правата, тя трябва да има точен координат.
В противен случай тя не може да е част от правата.

Безкрайните дроби по условие нямат точен координат.
Координатът на числото Пи, например, се пада някъде между 3,141 и 3,142 ... но точен координат няма.
Значи мястото на Пи върху числовата ос в същност е недефинирано.
Същото се отнася за 4/3 и всички останали безкрайни дроби.
Та от тук тръгна спора за това дали 4/3 е число или не.

Така че забрана дали числата ще се представят като итношения или изрази няма.
Но ако ще тъним за това какво е число, то тогава ще тъним до край.
При това положение не може да пренебрегнем разграничение между число и израз.
Нали точно това тъним.

[laplandetza]

Преди 4 часа, Шпага said:

И друг път ми е направило впечатление, че на теб не ти е интересно, ако не назидаваш, ако не принизяваш опонентите си, ако не ги поучаваш по обиден пренебрежителен начин.

Е, моите уважения за знанията ти, но... недей така бе, Сканер! И не ни оставяй

Ами такъв си е. Здраве да е................

[laplandetza]

Преди 5 часа, scaner said:

Спокойно. И без това съм се запътил на едно пътуване с неясна крайна цел... Няма да дразня нежните ви уши, може да си повтаряте едно и също до безкрай. Щом това е лек срещу неприятния реален свят... Аз казах. Хау!

Ами ........... късмета да е с теб, пази се и ако е извънработно, весело и зареждащо да е , ако е нещо друго, успехи, ........ ако имаш нужда може и да помагам, тая година, ще обикалям севера, .....ако оцелея

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kakvo-kazva-filosofiiata-za-naukata_149152.html

Какво казва философията за науката

Случва се да чуем за нещо, че е “научно доказано”, “теория”, “факт” или “псевдонаука”. Макар и много от нас да имат интуитивно усещане за такива понятия, във философията на науката те са обект на различни интерпретации и обсъждания.

Ето и някои въвеждащи елементи от философията на науката, с които можем да си проправим път в многообразието от твърдения и да разберем по-добре научния процес и ролята на учения в него.

Моделът за трите свята на Моутън

Когато говорим за философия на науката, е добре да започнем с разграничаването й от някои други области на знанието.

В своя труд “За разбирането на социалните изследвания” Моутън предлага един полезен отправен модел за “трите различни свята” на изследванията.

Свят I е този на всекидневния живот и “обикновеното” знание.

Рутинната ангажираност на хората с учене, преживявания и самоанализ водят до натрупването на знание за решаване на различни ежедневни проблеми. Този свят е съставен от обектите на всекидневието ни: отделните хора, групи, социални практики, институции и елементите на физическата среда — с други думи, нещата, които считаме обикновено, че изграждат действителността ни.

Свят II е този на науката.

Тук явленията от Свят I (т.е. всекидневието) се превръщат в обекти за систематично и подробно изследване — тоест, в научни обекти.

Движещият интерес във втория свят е желанието да се изработи истинно разбиране за това как функционират природните и социалните светове.

В тази категория влизат академичните области на социалните, хуманитарните и природните науки, разнообразните методи за проучвания (например качествените спрямо количествените), научните хипотези, модели и теории; както и всички обекти от първия свят.

Свят III е този на философията на науката (или метанауката) и критичните изследвания.

Явленията от втория свят (науката) тук се превръщат в предмет на анализи, които целят да ги критикуват, да разберат техните елементи по-добре, да ги деконструират или да установят какво учените правят в посока на научния напредък като цяло.

Свят III съдържа академични дисциплини като философия на науката, социология на знанието и история на науката; различни методологии, ръководещи научните изследвания (например позитивизъм, интерпретивизъм или критичен реализъм); и всичките обекти от Свят II.

С това разграничение наум, сега можем да насочим вниманието си към философията на науката по-подробно.

Наука за науката

Философията на науката преди всичко се занимава с определението за наука — какво точно е това, какво учените би трябвало да постигнат и как науката се случва на теория и на практика.

Бордиу го формулира така:

“[Метанауката изследва] принципите зад конструирането на обекта на изследване като научен обект и правилата за разграничаване на подходящите проблеми и методите, които да бъдат приложени за разрешаването им и точното измерване на решенията.”

Кийт и Ури го казват още по-директно:

“[Метанауката изследва] какви видове вярвания и проучвания може да се считат за наука: и това е философски въпрос, който не може да бъде избегнат или премахнат от каквото и да е количество социологически, психологически или исторически анализи”.

С други думи, философията на науката — изучаването на науката сама по себе си — се стреми:

1) Да установи какви проблеми учените могат да третират основателно като научни проблеми.

2) Да установи кои начини на разсъждение, концепции и методологически инструменти учените могат основателно да приложат в решаването на такива проблеми.

Когато говорим за резултатите от дадено проучване, ние се намираме в областта на науката. Когато обаче говорим за общите параметри, по които резултатите от което и да е проучване (или действително теориите, на които проучването стъпва) може да бъдат преценени като точни и основателни или отразяващи пропуски и съмнителни, се оказваме в областта на метанауката.

В ежедневието си учените невинаги анализират внимателно своите допускания, концепции, инструменти и теории, които вкарват в употреба, за да разберат по-добре себе си, света около тях или своите проучвания.

Понякога го правят, но често пъти не го — твърде са заети да правят наука, вместо да отделят от времето си да мислят за наука.

Едно последствие на това е, че учените често пъти не осъзнават достатъчно добре различни неща, които приемат за даденост в работата си.

Приетите за даденост допускания, концепции и теории са основна тема за философията на науката.

Много от основните вярвания, на които учените несъзнателно се осланят, за да осъществят дейностите си, принадлежат явно или неявно към две подкатегории на метанауката, известни като онтология и епистемология.

Споровете за истини, заблуди, разграничения между факти и ценности, стандарти за доказателства, обективност спрямо субективност, както и множество други философски и научни концепции и теории, са всъщност спорове за онтология и епистемология.

Онтологията и епистемологията са (всъщност) неделими

Онтологията се занимава с онова, което съществува; тя се интересува от “нещата”. Онтологичните теории предлагат различни начини да анализираме природата на реалността и отношенията между явленията.

Докато епистемологията се интересува какво (и как) можем да знаем за това, което съществува; тя е ангажирана с произвеждането и ограниченията на човешкото знание. Кои методи и инструменти може да бъдат използвани ефективно, за да задълбочим знанията си, както и каква е същността и ролята на научните резултати.

Когато някакъв учен или философ се опита да определи или оцени процедурите, чрез които някакъв обект или процес може да бъде опознат, той се занимава с епистемология. Тя включва и изследването и прилагането на различните мисловни операции (например освен дедукция и индукция, учените понякога прилагат и абдукция и ретродукция).

Както отбелязва философът Нико Райън, едно нещо, което много от феновете на “позитивизма” (или хуманитарите, които се опитват да имитират “точните” науки) не разбират или не оценяват достатъчно, е, че “всяка епистемология съдържа в себе си определена онтология”.
Това значи, че всяка теория за това какво е знанието, как можем да постигнем знанието или какви са ограниченията на човешкото знание непреодолимо съдържа в себе си някакви допускания за природата на реалността, за това кои “неща” може да бъдат изследвани научно и за структурата на обекта, който изследват.

Въпреки това учените понякога се затрудняват да разпознаят как техните неосъзнати вярвания за онтологията — Какво съществува? Как нещата са свързани помежду си? Каква е природата на изследвания обект? — противоречат или подкопават техните осъзнати вярвания за епистемологията и/или използването на методологични инструменти.

Всеки с онтологията си

Въпреки че невинаги се гледат по този начин, много научни въпроси, спорове и обърквания опират в основата си до онтологията, или опитите да се определи и осмисли природата на реалността и на обектите и процесите в нея.

Нерядко учените са се отправяли за зелен хайвер заради своите скрити допускания за онтологията. За философа Пол Файерабенд един класически случай е аргументът с кулата, който е сред основните възражения срещу теорията за движещата се земя.

Аристотелианците приели, че щом камъкът, хвърлен от кула, пада право под нея, това показва, че земята е неподвижна. Те си помислили, че ако земята се движи, докато камъкът пада, то камъкът щеше да “остане назад”, или че обектите щяха да падат диагонално, вместо вертикално. Но тъй като това не става, Аристотелианците счели за очевидно, че земята не се е помръднала.

Ако човек използва древните теории за импулса и относителното движение, теорията на Коперник наистина, изглежда, се отхвърля от факта, че обектите падат вертикално на земята. Това наблюдение изисквало нова интерпретация, за да стане съвместимо с теорията на Коперник. Галилео Галилей успял да промени разбирането за природата на импулса и относителното движение.

Преди разработването на тези теории обаче той трябвало да си служи с ad hoc методи — или да обяснява “провалите” на хипотезите си със странични на тях причини. Или както Файерабенд коментира: “Църквата по времето на Галилео се придържала много повече към разумното, отколкото самия Галилео, и също така вземала под внимание етичните и социалните последствия от доктрината му. Присъдата й спрямо него била рационална и справедлива, и преразглеждането на това може да се случи единствено в името на политичeския опортюнизъм.”

За да изпълнят ежедневната си работа, учените нямат друг избор, освен да приемат — съзнателно или не, едни или други теории за природата на света.
Тъй като, щом приемат, че реалността е устроена по определен начин, тогава те разполагат с основанието да задават и проучват определени въпроси, да използват определени методологически инструменти, да предлагат определени интерпретации на резултатите и да защитават или нападат определени научни изследвания.

Може да приемате теорията за съответствието на истината, — която, накратко, означава, че дали едно твърдение е вярно или грешно, се определя от това дали твърдението точно отразява състоянието на света в действителност — защото вярвате, че реалността е такава, че хората могат да я “достигнат” достатъчно непосредствено, за да знаят как точно тя функционира.

А може и да не вярвате в тази теория, защото сте убедени, че има непреодолима пропаст между “външната” реалност, от една страна, и какво хората могат да узнаят за нея, от друга, като това, което хората могат да узнаят, произтича от това какво представляват те.

Много спорове в науката и философията може да се сведат до твърдението, че някаква идея не може (или е слабо вероятно) да бъде вярна, защото “светът просто не работи така”.

Заради това и философите (и другите), които пишат за знанието, истината, заблудите и т.н. са в състояние да използват конкретните аргументи, които използват.

И как работи светът е, разбира се, предмет на онтологичните изследвания.

Отвъд многообразието или обратно към него

Задънените улици, дължащи се на неизследваните онтологични допускания, за съжаление, са все още голям проблем в хуманитарните науки — и то често заради опитите на отделни учени подходите им да “имитират” тези в точните науки (или по-скоро онова, което си представят като действително случващо се в точните науки).

Според такива учени науката трябва да се занимава със свеждането на многообразието от явленията до по-малък брой универсални принципи и закони, с които да обясни това многообразие. Така че да не ни се налага да мислим за всеки случай поотделно. Или по аналогия с линейната алгебра: да сведем всички възможни вектори в някакво векторно пространство до комбинации от по-малък брой основни вектори. Това онтологично допускане несъмнено е оказало голямо влияние върху методологиите, използвани в точните науки и стои зад много открития там. Но докато то е проработило в точните науки, приносът му към хуманитарните остава все още съмнителен — например с оглед на тежките репликативни кризи в психологията или несъгласието между психолозите дори за основните понятия и техните значения, правещи непосилно за феновете на “точните” методи да си помислят за “унификация” на теориите и откритията.

Отхвърлянето на многообразието се открива още в идеите на влиятелни древни философи като Парменид или Сократ, които някога издигнали в култ търсенето на абстрактни теоретични категории. В един от диалозите си Платоновият Сократ например пита събеседника си “Какво е добродетелта?”. Но щом той изразил пред него традиционното за онова време разбиране, че добродетелта може да бъде различни неща и да се променя според различните обстоятелства: "Всяка възраст, всеки начин на живот, дали си млад или стар, мъж или жена, роб или свободен човек, има различна добродетел: има безбройни добродетели и определения за тях; тъй като добродетелта зависи от действията и възрастта на всеки от нас във всичко, което правим. И същото може да се каже за пороците, Сократе", Сократ отхвърлил този отговор като незадоволителен и объркан. Подобно на средностатистическия академичен психолог, който ще ти каже, че ако не си измерил наблюдението си в лаборатория, със статистически оформен въпросник и с голяма извадка от хора, то не е научно или дори валидно.

Заключение

С хода на времето и търпеливата си работа учените понякога достигат до абстракции, с които да обяснят много точно разнообразните явления. Понякога обаче е може би по-основателно да си напомним древната възможност, че онова, което знаем със сигурност, е, че нищо не знаем. Това е така, защото обектите, които изследваме, изискват разнообразни подходи и критерии, както и философии, с които да ги обхванем. Затова и ролята на учения е на практика много по-сложна от това просто да измери някакви факти и да сравни теорията си с тях.

Използвани източници:

1. Ephraim-Stephen Essien, Iniobong Umotong: Elements of History and Philosophy of Science

2. Nico Ryan: A Detailed Introduction to the Philosophy of Science

3. Paul Feyerabend: Conquest of Abundance: A Tale of Abstraction versus the Richness of Being

4. The Unity of Science (Stanford Encyclopedia of Philosophy)

[Втори след княза]

Преди 36 минути, Малоум 2 said:

Свят III е този на философията на науката (или метанауката)

Не възприемам философията за "наднаука". И тя е наука като другите, но някои философи искат си придават важност. Това, че агрономията обобщава познания по плодознание, злакознание, оранознание не я прави наднаука

[Малоум 2]

Добре, ама виж и заключението...

...

[Втори след княза]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Добре, ама виж и заключението...

...

ОК

[Grifin]

Преди 19 часа, gmladenov said:

Ако представим радиусът на тази окръжност с цяло/точно число, то тогава Пи ще бъде безкрайно/неточно число.
Ако пък представим Пи като цяло/точно число, то тогава радиусът на окръжността неизбежно ще излезе като
безкрайно/неточно число.

...ще бъдат неточни числа - тоест, безкрайни числа.

    Безкрайно и неточно не са синоними,макар че в интерес на истината в математиката се използва "безкрайна периодична дроб",което обаче означава само и единствено,че броят на цифрите с които се записва въпросната дроб е безкраен. 

 

Преди 15 часа, gmladenov said:

Разговорът за числата и бройните системи тръгна от следното:
Ако си представим числата като точки от една безкрайна права (числената ос),
числото 4/3 намира ли се на тази права или не?

Този въпрос на пръв поглед изглежда безсмислен: ако правата съдържа всички възможни числа,
то числото 4/3 със сигурност се намира на тази права.

Е да, ама не.

За да може една точка да е част от правата, тя трябва да има точен координат.
В противен случай тя не може да е част от правата.

Безкрайните дроби по условие нямат точен координат.
Координатът на числото Пи, например, се пада някъде между 3,141 и 3,142 ... но точен координат няма.
Значи мястото на Пи върху числовата ос в същност е недефинирано.
Същото се отнася за 4/3 и всички останали безкрайни дроби.
Та от тук тръгна спора за това дали 4/3 е число или не.

Така че забрана дали числата ще се представят като итношения или изрази няма.
Но ако ще тъним за това какво е число, то тогава ще тъним до край.
При това положение не може да пренебрегнем разграничение между число и израз.
Нали точно това тъним.

  Сега пък 4/3 е число,а няколко поста нагоре 5/3 и 7/3 не са?
Очевидно е,че ти по някаква причина не си съгласен с официалното становище на математиката към момента(което е плод на синтез на знанията,придобити за хилядолетия ,благодарение на  усилията на хиляди учени в пъти по-умни от който и да е от този форум).Похвално е,че не съгласяваш сляпо със нещо,а търсиш обяснение,аз също изповядвам философията ,че нещата не трябва да се учат наизуст,а да се разберат.Щом обаче с лека ръка задраскваш някои от множествата на числата (достатъчен е един сърч в гугъл-рационални числа -изображения,и ще видиш,че в повечето случай те се представят като дроби и никой не нарича това множество множество на рационалните изрази и често не се изчислява стойноста на израза а се използва дробния запис на числото ),и щом с това връщаш математиката хилядолетия назад,би следвало да предложиш някаква разумна алтернатива,нали?
  Ето,според настоящите схващания(дори и според теб), 1,3 е число,нали?  Според същите схващания 13/10 ,както и  1и3/10(не знам как да го изпиша правилно,предполагам,че се разбира) са също числа,според теб обаче не са(за теб няма никакво значение,че това е просто различен запис на едно и също нещо).Някъде беше писал,че това е така,защото съсържали дробна черта.. Не съм чел целите определения за число,ама някак си съм сигурен,че изискване за отсъствие на дробна черта(или десетична запетая напр.,точно толкова нелепо е) няма. Не е ли ясно,че 1,3 е точно толкова израз,колкото 1и3/10? Когато кажеш едно цяло и три,не казваш ли едно и три десети и двете различни за теб неща не се ли представят като 1+3/10?  А това израз ли е или число? А не може ли да е хем израз,хем число?

   Ако не си съгласен,че обикновените дроби са числа,дай едно твое определение какво е точно число,какви функции има,за какво се използва,как се записва,какви символи може и не може да съдържа и т.н. и после когато кажеш число,аудиторията ще знае какво имаш Ти предвид под число.
 По отношение на точноста на ирационалните числа Сканер си направи труда да обясни много добре,аз не разполагам може би и с една десета от знанията му и нямам какво да допълня.

[Grifin]

Преди 20 часа, Grifin said:

 

Числата различни от 0,1,2,3,4,5,6,7,8 и 9 са винаги изрази по един или друг начин.

  

  Тук трябва да се доуточня,имам предвид записа на числата,а не тяхния състав.

[Малоум 2]

Разбира се, прието това да са цифри - графични символи за кратко записване на думи: едно, две, три, четири, пет, шест , седем, осем, девет, нула. (в десетична бройна система на съответен език). Дробните числа имат и психо-ефект с асоциации - 3/4 приятно  се валсира, блус и "що не си легнат, ами се мъчат прави",  а 7/8 - ръченица, половин час неистово подскачане и "ще си паднала" беше майтапа при Слави, а сега му е име на ТV канал,  5/8 - "аз съм само един юноша бльеден"! - песен на Б . Киров,  9/8 - Медисон 5 - оркестъра на Вили Казасян и др.

И понеже е голям разнобоят в "разбирането" на символите в науката, в декларация за откритие е прието: формулата на откритието да се записва с думички, а не със символи от  математически израз.

...

[gmladenov]

Преди 2 часа, Grifin said:

    Безкрайно и неточно не са синоними,макар че в интерес на истината в математиката се използва "безкрайна периодична дроб",което обаче означава само и единствено,че броят на цифрите с които се записва въпросната дроб е безкраен.

Представи си, че кодът на един сейф е числото Пи.
Този сейф може ли да някога да бъде отворен?
Тоест, за краен интервал от време.

 

Цитирай

Очевидно е,че ти по някаква причина не си съгласен с официалното становище на математиката към момента ...

Представи си, че сме адвокати, които тълкуват даден закон.
Никой не го оборва, но се захващаме за всяка дума и тъним дали правилно е формулиран този закон.

 

Цитирай

Според същите схващания 13/10 ,както и  1и3/10(не знам как да го изпиша правилно,предполагам,че се разбира) са също числа

Да, 13/10  е число. Както 13/10/5/7/8. И както 12+1/10/5/7*3/11-2.
Все числа.

Редактирано Май 4, 2020 от gmladenov

[Grifin]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Представи си, че кодът на един сейф е числото Пи.
Този сейф може ли да някога да бъде отворен?
Тоест, за краен интервал от време.

  С тази аналогия доказваш единствено,че  броят на цифрите в записа на числото Пи е безкраен,всеизвестен факт,който никой не оспорва. Отделен е въпросът,че кодовете и телефонните номера не са числа.Числата се използват за означаване на количество,броене и измерване.

 

Преди 5 часа, gmladenov said:

 

Представи си, че сме адвокати, които тълкуват даден закон.
Никой не го оборва, но се захващаме за всяка дума и тъним дали правилно е формулиран този закон.

     В миниатюрната част от въпросния закон,която  съм чел,аз не откривам слабости.Ако искаш обаче да го тъниш с някого,то трябва да се убедиш,че влагате един смисъл в понятията,иначе става кашаво.

 

Преди 5 часа, gmladenov said:

 

Да, 13/10  е число.

  Радвам се,че постигнахме консенсунс по въпроса дали дробите са числа.

Редактирано Май 4, 2020 от Grifin

[gmladenov]

Преди 31 минути, Grifin said:

В миниатюрната част от въпросния закон,която  съм чел,аз не откривам слабости.

Ето дефиницията на Уикипедия за рационални числа:

• В математиката рационално число се нарича отношението между две числа a и b. Рационалните числа най-често се записват като обикновени дроби във вида a/b, където a и b са цели числа и b е различно от нула, или като десетични дроби.

0 е цяло число. Също така 0/5 напълно отговаря на горната дефиниция.
И след като 0/5  = 0, значи 0 е рационално число.

5 също е цяло число и 5/1 напълно отговаря на горната дефиниция.
И след като 5/1 = 5, значи 5 е рационално число.