Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

            Според Айнщайн и много учени вселената и празното пространство са тримерна сфера. Но те не могат да дадат ясна представа за тримерна сфера.

            Първо трябва да се изясни размерността. Започва се от нулевата размерност. Това е представата за точка, най-малкия възможен размер в реалността, а именно единицата на Планк за линейна дължина. В науката не съществува такова определение за точка. 

            Следва първо измерение. Това е представата за линия. Линията се състои от непрекъсната поредица от точки наредени една до друга. Тук математиците са въвели едно понятие многообразие. Многообразието е математическо понятие, обобщаващо за кое да е измерение понятията за линии, повърхности (а и пространства), не съдържащи особени точки (без точки на самопресечане, крайни точки и др.).  

 Размерността се определя от броя на числата, които определят положението на дадена точка.

Размерност на пространството

Координати на точка А

Геометрично пространство

1 едномерно (1D)

А(x)

линия

2 двумерно (2D)

A(x,y)

равнина

3 тримерно (3D)

A(x,y,z)

обем, пространство

4 четиримерно (4D)

A(x,y,z,w)

четиримерно пространство

Може всички да са наясно, но нека уточним още някои елементарни понятия: Разстоянията между две точки в евклидовото пространство се изчисляват по всеизвестната формула на Питагор:

Размерност на пространството

Разстояние между т.A1(x1,y1) и т.A2(x2,y2)

1 едномерно (1D) - права

|x1-x2| или √(x1-x2)2

2 двумерно (2D) - равнина

√((x1-x2)2+(y1-y2)2)

3 тримерно пространство(3D)

√((x1-x2)2+(y1-y2)2+(z1-z2)2)

4 четиримерно пространство (4D)

√((x1-x2)2+(y1-y2)2+(z1-z2)2+(w1-w2)2)

Кръг (2D) наричаме плоската област, оградена от окръжност (1D), а сфера (2D) - обвивката на кълбо (3D). А с формули това изглежда така:

пространство

обвивка

вътрешност (многообразие)

 

име

формула

име

формула

нулево

неопределеност

i =R2

сигнали

i <R2

едномерно

точка

x2 =R2

отсечка

x2 <R2

двумерно

окръжност

x2+y2=R2

кръг

x2+y2<R2

тримерно

двумерна сфера

x2+y2+z2=R2

тримерно кълбо

x2+y2+z2<R2

четиримерно

тримерна сфера

x2+y2+z2+w2=R2

4-мерно кълбо

x2+y2+z2+w2<R2

...без край...

Вътрешна точка на геометричен обект е такава точка, когато не само тя принадлежи на обекта, а и всичките й съседните точки също принадлежат на обекта. А при една крайна точка не всички съседни точки принадлежат на обекта. Под край разбираме тези точки от обекта, които не са вътрешни, т.е такава точка, при която не всички нейни съседни точки принадлежат на обекта. Краят на кръга е окръжността, а на кълбото - сферата. Правата няма край.

     За пример за едномерно многообразие може да служи правата, окръжността, елипсата и въобще всяка линия, чиито точки, заедно с околноста си от съседни точки са взаимно еднозначни и непрекъснати или, както казват в топологията, хомеоморфни на интервал Под интервал се разбира в топологията вътрешната част от отсечка, без крайните 2 точки. Аналогично пример за двумерно многообразие е кръг, на който сме махнали крайната окръжност, а за тримерно - кълбо, на което сме одрали външната сфера.        

         За по голяма точност и с особена важност е, че окръжността е едномерно многообразие без край, но в едномерното измерение. Окръжността разглеждана като двумерен обект не е многообразие и се явява крайна граница на кръга.

      Аналогично двумерната сфера е безкрайно двумерно многообразие в двумерното измерение. Разглеждана като триизмерен обект обикновената сферата не е многообразие, а крайна обвивка (граница) на тримерното многообразие наречено кълбо.

       Следвайки горните разсъждения може да обрисуваме какви свойства има тримерната сфера, явяваща се обвивка или граница на четириизмерното кълбо.

       В триизмерния познат свят тримерната сфера се явява безкрайно многообразие. Тоест празното пространство е непрекъснато и без край, има континиум. В четвъртото измерение тримерната сфера се явява край  и особено пространство(обвивка или граница) на многообразието четириизмернотокълбо.       

 Тримерната сфера има 4 координати описващи я като граница на четириизмерното кълбо. Когато четвъртата координата има стойност близка до единица пространството на тримерната сфера се намира близко до центъра на четириизмерната сфера и прилича по свойство на нормалното пространство. 

 Когато четвъртата координата е по близо до нулата по аналогия на обикновената сфера пространството е максимално изродено(изкривено).

      Тримерната сфера е равно отдалечена от един център, но в същото време е и в центъра. Определя се от един максимален размер на радиус свързан с четирите му координати видни от горната таблица.

      Какво може да бъде четвърта координата с тези свойства? 

      Трябва да нараства в центъра и да намалява до нула в периферията. Да има положителна и отрицателна стойност. Това може да бъде силата на привличане и отблъскване. Тези две сили се уравновесяват тоест има непрекъснатост или континиум. Отблъскването създава налягане, а налягането се създава от вътрешно движение на молекулите. Това води до извода, че материята е може би четвъртото измерение. 

         Защо електроните в атомите не се збл 

                 

Нека разгледаме таблицата за измеренията и техните обвивки.
         При нулево измерение обвивката се характеризира с неопределеност, а вътрешността е сигнали, тоест появява се определеност. Нулевото измерение е разположено във времето, защото ако нещо е извън времето, то реално не съществува. Дори пространството не съществува ако не е развито във времето.
Времето може да бъде неограничено и ограничено. Когато се изкриви и се само затвори то се ограничава и се явява като точка. Точката е обвивка в следващото едномерно измерение. Вътрешноста в едномерното измерение е отсечка ограничена от две точки. Едномерното измерение също може да бъде безкрайно и с край. Може да бъде затворено и отворено. Когато е отворено се получава безкрайна линия. Когато се изкриви и затвори дадена отсечка, ограничаващите и точки се сливат и се получава обвивка. Появява се граница за следващото второ измерение. Това е едномерна окръжност с вътрешност кръг. Кръгът е двумерна равнина фигура с край окръжноста която я обгражда. Равнината също може да е отворена и затворена по аналогия на линията и времето. Когато края на кръгът се изкриви и самозатвори се получава обвивка яваваща се и граница в следващото трето измерениае. Това е двумерна сфера с вътрешност тримерно кълбо. Кълбото се характеризира с тримерно пространство. Пространството може да бъде крайно и безкрайно, отворено и затворено. Когато тримерното ограничено простанство се изкриви и крайните точки се съединят се получава тримерна сфера която е без край. Тримерната сфера е граница или обвивка на четримерно кълбо.

Може да обобщим: Обвивките или границите са с едно измерение по ниско от вътрешността която обграждат. Вътрешността няма особени точки на прекъсване и пресичане. Обвивките са зони на неопределеност защото се явяват крайни точки на вътрешното многообразие. Но това се отнася само за по горното измерение в което се разглеждат като обвивки. Разглеждайки ги като по ниско измерение те са без особени точки и са многообразие без край. Обвивките се явяват преходи между по низките и по високите измерения, като по низкото измерение се изкривява и само-затваря. Отсечката се изкривява и се само-затваря превръщайки се в окръжност. Кръгът се изкривява и се само-затваря превръщайки се в сфера. Кълбото се изкривява и се само-затваря превръщайки се в триде сфера. Следвайки тази логика може да се направи изводи за нулевото измерение.

Вътрешноста на нулевото измерение, сигналте се изкривява и самозатваря и се превръща в точка. Точката е обвивка или граница в първото измерение. Разглеждана като част от първото измерение тя се характеризира като неопределеност, но в нулевото измерение е затворена определеност.

         Какво представлява сигнала: Всяко качество, като например физическото количество, което показва изменения в пространството или времето, може да се използва като сигнал за споделяне на съобщения между наблюдателите. – според Уикипедия.

         Всички събития във вселената се случват в синхронно едно спрямо друго. Именно тази синхронност измерва времето. Времето като понятие е сходно на дължината при първо измерение или на площта при второто и обема при третото.

Само-затварянето на сигналите се извършва като се съедини минало и бъдеще, така се получава съществуване в настояще време. Появяват се сигнали който са за циклили между бъдеще и минало. Верига от събития във времето създава последователност от сигнали. Тази последователност от сигнали има начало и край. Съединят ли се началото и края се появява затворена определеност. Така се появява точката имаща безкрайна определеност във времето, в нулевото измерение, и неопределеност като крайна точка в първо измерение.

Веригата от събития следват някакъв алгоритъм. Така всички събития имат своя причина и следствие. Всичко е логическо обвързано до най-малката частица. Когато началото и края на някакъв алгоритъм се свържат се получава зацикляне и повторение във времето. Създава се времето. То е синхронно протичане на различните цикли.

priroda.jpg

  • Мнения 76
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Публикува

Общо взето не съм съгласен. Колко мерно <пространство> и изобщо пространство в даден <квант> съществуване се определя от броя на елементите, а тъйкато те са мнпгпбройни. то е 3 мерно. Всъщност когато кажем <пространство> то винаги е 3 мерно, имащо смисъл за материя, вселена, така според мен.Полимерно пространство( над 3 ) за мен означава нещо различно от пространство. Считам Коамос за мултимернопространство , мултиизмерения, има значение, както казах на друго, не обикновенно пространство.

Причини/следствия, връзките им , свързването им сме го говорели, синхрон няма, законопроменяши се цикли, частично има.

Публикува

От материална гледна точка , смятам така

 1 елемент   е Нулево пространство, неопределенос.

 2 елемента е Едномерно пространство

 3 елемента е Двумерно пространство

 4 елемента ( по скоро голям брой елементи)  Тримерно пространство.

 Според мен смисъл има Нулево, Едномерно и  Тримерно пространство, материалн реален смисъл., съществуване.

като 

 Нулево пространство е <границата> на друго измерение, в Космос , огромен брой Нулеви пространства, огромен брой измерения, Мултиизмерения.

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува
On 29.04.2020 г. at 16:23, laplandetza said:

От материална гледна точка , смятам така

 1 елемент   е Нулево пространство, неопределенос.

 2 елемента е Едномерно пространство

 3 елемента е Двумерно пространство

 4 елемента ( по скоро голям брой елементи)  Тримерно пространство.

 Според мен смисъл има Нулево, Едномерно и  Тримерно пространство, материалн реален смисъл., съществуване.

като 

 Нулево пространство е <границата> на друго измерение, в Космос , огромен брой Нулеви пространства, огромен брой измерения, Мултиизмерения.

. Времето е нулево измерение и формира всички измерения на реалността.

  • Потребител
Публикува
On 29.04.2020 г. at 15:49, kidhit said:

   Защо електроните в атомите не се збл 

Предполагам: Защо електроните в атомите не се СБЛЪСКВАТ?.. си искал да пишеш, ама ... нещо те е възпряло (известен и принцип на Паули, по въпроса, ако е такъв😎)

...

  • Потребител
Публикува
Just now, Малоум 2 said:

Предполагам: Защо електроните в атомите не се СБЛЪСКВАТ?.. си искал да пишеш, ама ... нещо те е възпряло (известен и принцип на Паули, по въпроса, ако е такъв😎)

...

  Защо електроните в атомите не се зблъскват с прутоните? Какво им пречи?

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, kidhit said:

  Защо електроните в атомите не се зблъскват с прутоните? Какво им пречи?

https://bg.wikipedia.org/wiki/Атом

 

"...

Електронен облак

220px-Potential_energy_well.svg.png
 
Потенциална яма: ако потенциалната енергия е V(x), то частица с енергия E, по-малка от V(x), се задържа в диапазона от положения между x1 и x2.

Електроните в атома се привличат към протоните в ядрото от електромагнитна сила. Тя държи електроните в електростатична потенциална яма около ядрото, поради което за тяхното отделяне от него е необходим външен източник на енергия. Колкото по-близо до ядрото е разположен електронът, толкова по-голяма е привличащата го сила, а оттам и енергията, необходима за отделяне.

Електроните, както и другите частици, имат едновременно свойства на частица и вълна. Електронният облак е област от потенциалната яма, в която всеки електрон образува своеобразна триизмерна стояща вълна – вълнова форма, неподвижна спрямо ядрото. Това поведение се определя от атомната орбитала, математична функция, характеризираща вероятността електронът да се окаже на дадено място при измерване на положението му.[60] Около ядрото съществува само дискретно (квантувано) множество от такива орбитали, тъй като останалите възможни вълнови форми са много нестабилни.[61] Орбиталите може да имат структура и се различават една от друга по размер, форма и ориентация.[62]

220px-S-p-Orbitals.svg.png
 
Вълнови функции на първите пет атомни орбитали. Всяка от трите 2p орбитали има възлова точка, която определя нейната ориентация, и минимум в центъра.

Всяка атомна орбитала съответства на определено енергийно ниво на електрона. Електронът може да премине към по-високо енергийно ниво, поглъщайки фотон с достатъчна енергия, за да го премести в ново квантово състояние. По подобен начин, при спонтанно излъчване на фотон електронът може да се премести на по-ниско енергийно ниво. Тези специфични енергийни стойности, съответстващи на енергиите на квантовите състояния, са причината за атомните спектрални линии.[61]

Количеството енергия, необходимо за отделяне или добавяне на електрон – енергията на свързване, е много по-малко от съответното количество енергия за нуклеоните. Например, отделянето на електрон от водороден атом изисква само 13,6 eV, докато за разделянето на ядро на деутерий са нужни 2,23 × 106 eV.[63]

Атомите нямат електричен заряд, когато съдържат еднакъв брой протони и електрони. Атоми, които имат недостиг или излишък на електрони се наричат йони. Електроните, най-отдалечени от ядрото, могат да преминават към други близко разположени атоми или да се споделят между повече от един атом. По този начин атомите могат да се свързват в молекули и други химични съединения, като например кристали.[6

..."

 

  • Потребител
Публикува

Нулево пространство...Ами нулево време? Коя е най малката единица за време, как тече времето, плавно или като на филм<кадр по кадър>. 

  • Потребител
Публикува
Преди 49 минути, Втори след княза said:

Горното аксиома ли е или можете да го докажете?

Затруднява ме пространственото представяне на времето. Моля за пример с процес, който тече в двумерно време. 

Въпросът е философски, двете понятия са взаимно обусловени, не могат да се тълкуват по отделно.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, amigdal said:

Нулево пространство...Ами нулево време? Коя е най малката единица за време, как тече времето, плавно или като на филм<кадр по кадър>. 

https://mk.m.wikipedia.org/wiki/Планково_време

най малката единица за време е планковото време.

  • Потребител
Публикува
Just now, 100$ said:

https://mk.m.wikipedia.org/wiki/Планково_време

най малката единица за време е планковото време.

Това означава кадър след кадар.Събитие след събитие. Има дискретност във вселената

Публикува
Преди 9 часа, kidhit said:

. Времето е нулево измерение и формира всички измерения на реалността.

Не е , според актуалното ми разиграване. Времето е нещо като <качество> на някакво измерение ( ако Измерение означава Свят , Космос )

Публикува
Преди 38 минути, 100$ said:

https://mk.m.wikipedia.org/wiki/Планково_време

най малката единица за време е планковото време.

Не е доказано и дълго време няма да е. Най малката еденица зависи от способност на дадена Система да разграничи съществуване на Промяна в някаквия интервал.

  • Потребител
Публикува
Just now, Втори след княза said:

Горното аксиома ли е или можете да го докажете?

Затруднява ме пространственото представяне на времето. Моля за пример с процес, който тече в двумерно време. 

Всичко във вселената е няккакъв просес или събитие. Всеки процес е зависим от някъкъв алгоритъм или последователност от събития. Всеки алгоритъм е стркторирана информация. Всяка стъпка или събитие от алгоритъма се определя от времето за изпълнение. Пространството и материята са информациони съшности.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 23 часа, amigdal said:

Това е най малката възможна или която ние сме открили?нананана

Теоретично това е най малкият интервал от време,.дефинира се, като времето което е необходимо за преминаване на фотони през планковата дължина. Формулата е тази 7619e2530bf1dc9b325642b930c813e326fbc3ec

Редактирано от 100$
  • Потребител
Публикува
Преди 18 часа, 100$ said:

Теоретично това е най малкият интервал от време,.дефинира се, като времето което е необходимо за преминаване на фотони през планковата дължина. Формулата е тази 7619e2530bf1dc9b325642b930c813e326fbc3ec

Ами, какво става между тези интервали? няма време? 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 2 часа, amigdal said:

Ами, какво става между тези интервали? няма време? 

КМ квантова и пространствовремето, елементите на пространството и времето като най малкото възможни разстояния и времеви интервали. Между тях няма време и място, нещо като пространствовремева пяна, изградена от планкеони Това е хипотеза и не следва от експеримент, а от теориите на квантовата механика. 

Редактирано от 100$
  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, 100$ said:

КМ квантова и пространствовремето, елементите на пространството и времето като най малкото възможни разстояния и времеви интервали. Между тях няма време и място, нещо като пространствовремева пяна, изградена от планкеони Това е хипотеза и не следва от експеримент, а от теориите на квантовата механика. 

Това не е вярно. В квантовата механика пространството и времето са непрекъснати.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, Gravity said:

Това не е вярно. В квантовата механика пространството и времето са непрекъснати.

Това е вярно, има и теории в които времето и пространството, се разглеждат и като непрекъснати. Даже теорията за квантовата гравитация,  разглежда пространствовремето като прекъснато.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, 100$ said:

Това е вярно, има и теории в които времето и пространството, се разглеждат и като непрекъснати. Даже теорията за квантовата гравитация,  разглежда пространствовремето като прекъснато.

Работата е там, че няма други теории.

  • Потребител
Публикува
Преди 15 часа, Gravity said:

Работата е там, че няма други теории.

Има, струнните теории, теорията  за  примковата  гравитация  също. 

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, 100$ said:

Има, струнните теории, теорията  за  примковата  гравитация  също. 

Не, там пространството и времето са непрекъснати.

  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, Gravity said:

Не, там пространството и времето са непрекъснати.

Напротив, идеята е че елементарните частици представляват нишки от енергия, с едно пространствено измерение, разгледани само в дискретно времепространство.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!