времето и пространството

[Малоум 2]

Не е толкова въпрос, а по-скоро, мнение, че ... всичко е възможно:

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Zhiveem-li-v-multivselena_171097.html

Живеем ли в мултивселена?

Как да разберем, че всичко, което виждаме, е всичко, което го има?

Ограничената скорост на светлината определя колко далеч можем да видим, но тъй като видимата Вселена (синята сфера) расте, тя е все по-малка част от по-голямата Вселена, която се разширява още по-бързо. Кредит: Astronomy: Roen Kelly

Гледайки небето, мнозина си задават въпроса: Как да разберем дали всичко, което виждаме, е всичко, което съществува?

Десетилетия астрофизически изследвания, започнали в края на 19 век, създадоха образа на Вселената такава, каквато я виждаме, като кулминацията бе теорията за Големия взрив. Сега знаем, че Вселената е на около 13,8 милиарда години. 

Частта от Вселената, която е видима, защото светлината или други сигнали са имали време да стигнат до нас, е 93 милиарда светлинни години. Цялата вселена излиза, че е голяма 93 млрд х 1027 светлинни години, тоест цялата Вселена е голяма, много голяма.

Това е представа за видимата Вселена, в която разстоянията са показани логаритмично. В средата ще намерите Слънчевата система, после Пояса на Кайпер, Облака на Оорт, Алфа Центавър, спиралата на Персей - ръкав на нашата галактика, Млечния път, галактиката Андромеда, близки галактики, купове от галактики, космическия микровълнов фон (червения ръб) и накрая на самия Голям взрив. Кредит: Pablo Carlos Budassi

Но през последните години астрономите започнаха да се занимават с една изумителна възможност - Вселената, която можем да наблюдаваме и в която живеем, може да е една от многото, които съставляват космоса.

С настоящите инструменти можем да видим галактики до „хоризонта на технологията“. Не можем да наблюдаваме галактики след „хоризонта на скоростта на светлината“, но те могат да станат видими в бъдеще, ако разширяването на Вселената се забави. Кредит: Astronomy: Roen Kelly

Сугестивното доказателство за това идва от няколко посоки, от идеята за космическата инфлация, от теорията на струните и съществуването на известната космологична константа. Някои от представите, които произлизат от тези доказателства, са доста неинтуитивни. И все пак това не притеснява астрономите.

„Напълно очаквам истинската природа на реалността да е странна и неинтуитивна“, кomentirа космологът Макс Тегмарк (Max Tegmark) от Масачузетския технологичен институт, „поради което вярвам на тези луди неща“.

Идеята за множество вселени или мултивселена създава представата за вселена, съществуваща като гигантска гъба. Всеки балон е отделна вселена, като нашата, но биха могли да съществуват разделени от гигантски кухини.

Какви са доказателствата за всичко това?

Първо, измерванията на далечни свръхнови предполагат, че разширяването на космоса се ускорява.

Второ, все повече доказателства подкрепят инфлационния сценарий от ранната история на Вселената.

Трето, идеите за инфлацията предполагат, че може да са възникнали много Големи взривове.

Четвърто, неотдавнашните представи за теорията на струните предполагат, че може да са се образували вселени от много различни видове.

Като цяло тези схващания предполагат, че е било възможно, ако не вероятно, множество вселени от различен тип да са се образували в миналото и те да съществуват едновременно с познатия космос, който можем да видим.

Дори и без други вселени, астрономите знаят, че Вселената е по-голяма от това, което виждаме с нашите телескопи. В момента хоризонтът обхваща около 14 милиарда светлинни години и отдалечените обекти са се разширили далеч отвъд това, което виждаме сега, съществуващият в момента хоризонт е най-малко 40 милиарда светлинни години.

Късметлийска Вселена. Физическите константи приемат стойности, зададени от случайни процеси, когато се ражда Вселената. Но ако бяха по-различни, не бихме могли да съществуваме. Кредит: Astronomy: Roen Kelly по М. Тегмарк

Приемайки базирана на теорията на инфлацията вселена с размерите, които виждаме, Хауме Гарига (Jaume Garriga) от Университета в Барселона и Александър Виленкин (Alexander Vilenkin) от Университета Туфтс предлагат космос, осеян с множество „О-региони“, наблюдаеми вселени като нашата. Част от идеята е, че инфлацията, свръхразширяването в ранната Вселена, никога не е спирала напълно. Тя спира там, където сме, произвеждайки нашия О-регион и много други. Но в други области на Вселената като цяло, продължава. Това създава концепция, наречена вечна инфлация - вселена за разлика от обикновена сфера, е по-скоро като гъба, пълна с дупки, които са мехурчета-вселени.

Колко убедително е това за астрофизиците? 

Тегмарк оставя въпроса отворен.

„Като учени - казва той - ние не проверяваме общата идея за мултивселената. Тестваме инфлацията - математическа теория, която предсказва мултивселена и всякакви други неща".

Виленкин гледа напред към вълнуващо бъдеще, когато може да се научи повече за мултивселените.

„Като правим измервания в нашия собствен регион“, казва той, „можем да тестваме нашите прогнози за това, което се крие отвъд“.

Източник: Do We Live in a Multiple Universe?, Аstronomy

...

...

"Прилика" за форма на нашата Вселена - по-скоро на медуза (гъбата е по-късен етап): Медузата е конструкт от "нищо във водата", създава обвивки, които са взаимозависими по свойства, отвътре-навън... И са много! И са прозрачни! Усещат измененията в характеристиките на средата си, т. е. -"външните" изменения на ЕМПолета им влияят и на движението - има посока "към светлината", храни се - външна информация - по оста си ... Няма една Голяма Медуза, тъждествено с един ГВ, а много на брой медузи...

...

[gmladenov]

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Няма една Голяма Медуза, тъждествено с един ГВ, а много на брой медузи...

Като цяло, това е въпрос, които никога няма да намери окончателен отговор. Така че всякакви
обяснения/хипотези/спекулации са валидни. Твоето обяснение с медузите ми харесва.

[scaner]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Като цяло, това е въпрос, които никога няма да намери окончателен отговор.

Не можем да сме сигурни. Напротив, трябва сериозно да се работи по тези въпроси, за да се намалят възможностите.

Преди 25 минути, gmladenov said:

Така че всякакви
обяснения/хипотези/спекулации са валидни.

Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много.

Преди 25 минути, gmladenov said:

Твоето обяснение с медузите ми харесва.

Това е моделът на вечната инфлация.

[gmladenov]

Преди 49 минути, scaner said:

Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много.

По дефиниция, наблюдението не може да ни каже какво има зад пределите на видимата вселена.
Чат ли си, батка: наблюдението приклюкчва там ... където свършва наблюдението. Елементарно.

Какво има зад пределите на видимата вселена е въпрос, на който физиката не може да отговори.
Ако съм те разбрал правилно от другата тема, този въпрос е безсмислен за физката, след като тя
знае, че не може да му отговори.

Хубавото на такива въпроси е, че след като физиката ги смята за безсмислени, тя не бива да се
произнася по тях. Така че тя да си трае и да не се обажда.

А това в същност са най-интересните въпроси за философията. Можем да си измисляме
какви ли не хипотези и модели.

Истината е, че тези въпроси са завинаги отворени ... а не безсмислени, за каквито (явно) ги
смята физиката.

Редактирано Юли 14, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 12 минути, gmladenov said:

По дефиниция, наблюдението не може да ни каже какво има зад пределите на видимата вселена.
Чат ли си, батка: наблюдението приклюкчва там ... където свършва наблюдението. Елементарно.

Елементарното е, че няма такава дефииция. Това което е отвъд границите, повлиява на поведението на тези граници. Фактите свързани с това се наричат индиректно наблюдение, и над 95% от знанията ни са получени по този начин. Замисли се, някой виждал ли е директно електрон? Не, ама знания за него бол, на база влиянието му на други неща.

Чат ли си сега, защо трябва да се мисли повече, преди да се говори?

Мога да ти дам примери. Въздействието на това, което сега е отвъд границите, може още в разнните етапи на вселената да се запечати върху реликтовите гравитационни вълни. Които не се влияят силно от материята както светлината и електромагнитното лъчение, и могат да донесат тази информация непокътната до нас. Верно, гравитационната спектроскоия е още мечта, но е само техническа трудност.

Преди 14 минути, gmladenov said:

Какво има зад пределите на видимата вселена е въпрос, на който физиката не може да отговори.
Ако съм те разбрал правилно от другата тема, този въпрос е безсмислен за физката, след като тя
знае, че не може да му отговори.

Не стана ясно доколко си ме разбрал, но както виждаш, намиране на отговор е принципно възможно. Така че не сме в тоя филм.

Именно натрупването на нови знания и разширяването на моделите спомага в бъдеще някои безсмислени въпроси да станат смислени Не трябва сам да си режеш клона с такива заявления.

Преди 26 минути, gmladenov said:

Истината е, че тези въпроси са завинаги отворени ...

Не знаеш истината. Не изпадай в религиозни състояния

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Елементарното е, че няма такава дефииция.

Много си забавен. Ето какво пише в Уикипедия за Наблюдаваемата Вселена (превод от английски):

• Няма сигнал, който пътува по-бързо от светлината. Това означава, че съществува максимално
  разстояние, отвъд което никакви сигнали не могат да бъдат измерени/открити от нас, тъй като
  те все още не са достигнали до нас.

Това е причнината защо ние не можем да наблюдаваме нищо извън пределите на наблюдението.
Абсолютно нищо от там не достига до нас (разбира се тези предели непрекъснато се разширяват,
но те се разширяват с една светлинна година на година).

Така че по дефиниция ние не може да наблюдавяме нищо извън пределите на наблюдаваемата
вселена ... или по общо, извън пределите на наблюдението. Елементарно е.

Редактирано Юли 14, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Много си забавен. Ето какво пише в Уикипедия за Наблюдаваемата Вселена (превод от английски):

• Няма сигнал, който пътува по-бързо от светлината. Това означава, че съществува максимално
  разстояние, отвъд което никакви сигнали не могат да бъдат измерени/открити от нас, тъй като
  те все още не са достигнали до нас.

Това е причнината защо ние не можем да наблюдаваме нищо извън пределите на наблюдението.
Абсолютно нищо от там не достига до нас (разбира се тези предели непрекъснато се разширяват,
но те се разширяват с една светлинна година на година).

Така че по дефиниция ние не може да наблюдавяме нищо извън пределите на наблюдаваемата
вселена ... или по общо, извън пределите на наблюдението. Елементарно е.

И какво е това индиректно наблюдение ли трабва да те уча? Що не се поограмотиш, преди да се пуйчиш?

[gmladenov]

Преди 50 минути, scaner said:

И какво е това индиректно наблюдение ли трабва да те уча?

Ама ти наистина си много забавен.

Индиректното наблюдение се основава на директното.
Ако по дефиниция нямаш директно наблюдение, откъде ще извадиш фактите/наблюденията
за индиректно наблюдение ... освен от ... 

Редактирано Юли 14, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Индиректното наблюдение се основава на директното.

Ако по дефиниция нямаш директно наблюдение, откъде ще извадиш фактите/наблюденията
за индиректно наблюдение ...

Не. Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект, предизвикан от обект който по една или друга причина не можем да наблюдаваме директно. За това не е нужно да можем да наблюдаваме някакъв сигнал от обекта.

Човече, съвсем базови неща ти се губят. Поне прочете ли линка който ти дадох, там има препратки на база какво могат да се потвърдят съответните хипотези? Не, не си го прочел.

Редактирано Юли 14, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 9 минути, scaner said:

Не. Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект ...

Цитирай дефинция, ако обичиш, а не си вади неща знаеш откъде.

[gmladenov]

Преди 14 минути, scaner said:

Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект, предизвикан от обект който по една или друга причина не можем да наблюдаваме директно.

Уважаеми другарю Кашпировски, дайте пример за ефект от Ненаблюдаваемата Вселена
... след като по условие от там не получаваме абсолютно никакъв сигнал.

Ако има някакъв ефект, значи ние все пак получаваме някакъв сигнал ит Ненаблюдаваемата
Вселена. Само че по условие ние не получаваме такъв.

Много си смешен. Кефиш.

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Цитирай дефинция, ако обичиш, а не си вади неща знаеш откъде.

Това са базови неща, учат се задължително в първи курс. Без тях не можеш да продължиш и за магазинер.

ЦЪК

"Косвенное измерение — определение искомого значения физической величины на основании результатов прямых измерений других физических величин, функционально связанных с искомой величиной."

Явно нямаш нужните познания, затова ще ти дам пример.

Представи си хоризонта на наблюдение, той се отдалечава от нас със скоростта на светлината С. Някаква област преди него се раздалечава от нас със скорост С-10% примерно, и можем да я наблюдаваме. Някаква област оттатък се отдалечава от нас със скорост С+10%, и от нея не получаваме сигнал. Но двете области се раздалечават взаимно само със скорост 20% от С, и ако примерно в по-далечната има някаква голяма маса, тя може да повлияе на разпределението на по-близката. Което ще доведе до наблюдаем ефект, например в разпределението на реликтовото лъчение от нея, и какво ли още не, стига да са ни добри уредите да го измерим. Това е само да ти илюстрирам принципно какво е индиректно измерение.

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Уважаеми другарю Кашпировски, дайте пример за ефект от Ненаблюдаваемата Вселена
... след като по условие от там не получаваме абсолютно никакъв сигнал.

Ако има някакъв ефект, значи ние все пак получаваме някакъв сигнал ит Ненаблюдаваемата
Вселена. Само че по условие ние не получаваме такъв.

Много си смешен. Кефиш.

Наистина ли не си способен да осъзнаеш колко си бос? Направо е потресаващо...

[gmladenov]

Just now, scaner said:

"Косвенное измерение — определение искомого значения физической величины на основании результатов прямых измерений других физических величин, функционально связанных с искомой величиной."

Аз точно това казах:  че индиректните наблюдения се основават на директни.
Ти явно не можеш да четеш нито български, нито руски.

Що е то: неграмотен надут пуяк, който е пълен с въздух под налагане?
Скенер, естествено.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Аз точно това казах:  че индиректните наблюдения се основават на директни.
Ти явно не можеш да четеш нито български, нито руски.

Ти разбра ли примера който ти дадох в същият коментар? Как можем да наблюдаваме тези индиректни наблюдения, без да можем директно да наблюдаваме обекта?? Не, естествено

От това става ясно, че не схващаш смисловите връзки в текста, смисловите връзки в дефиницията за директно и индиректно, а продължаваш на база някакви предразсъдъции какво трябвало да бъде. Аман от предразсъдъци, баси тъпотиите...

[gooogle≪soft≫]

Ако съществува хипотетично наблюдател в едно абсолютно празно пространство, то той няма да може да го мери, понеже ще липсва материален репер.( Същото важи и за времето, защото в празно пространство няма събития ) Извода е че ние измерваме пространството и времето с помощта на материални обекти и събития. Обаче дали пространството и времето са материални, не смятам че са материални, защото нямат свойства характерни за материята, като плътност, обемност, физически характеристики като налягане , скорост, силово въздействие и т.н физически характеристики на материята. От друга страна обаче пространството и времето служат за описанието на всички материални процеси и обекти, и не само за физически характеристики на материята а и на всички останали за които се сещам. Така че пространството и времето са философски понятия а не чисто физически. Дори в изотериката съществуват пространството и времето , със свойствата на лишена материална обвързаност. Интуитивно възприемам тези категории като препятствия и ограничения на материално ниво. В изотериката те вече не са препятствия понеже материята има друг смисъл, там материята се явява субект а не обект, както в концепцията за диалектико - материалистичната същност на битието .

Редактирано Юли 25, 2021 от gooogle≪soft≫

[deaf]

Някой си Алфред Жари - френски писател - написал следното:

"Бог е равен на допирателната точка между нула и безкрайност".

[Малоум 2]

Преди 1 час, deaf said:

Някой си Алфред Жари - френски писател - написал следното:

"Бог е равен на допирателната точка между нула и безкрайност".

Ето едно още по-примитивно ... мислене:

...

(все едно да твърдим, че символите (математиката е модел описан със символи) са Бог, ... водещо до символичен Бог... Забравят, че "В началото бе словото!", поне за някои религии. Всички закони се изказват с думички.)

[gooogle≪soft≫]

Да си представим че има едно специално събитие във вселената , което възпрепятства възникването на всички останали събития във вселената. Тогава вселенското време и вселенският часовник ще спре. Обаче времето на специалното събитие ще продължи, така че часовник сверен по вселенско време, ще трябва да се свери по часовник на специалното събитие. Тогава излиза че събитията определят времето а не часовник. Освен събития трябва да има и наблюдател който да отчита събитията като отминало време. 

[deaf]

Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

събитията определят времето

и движат Историята...

[Zone_UFO]

Преди 39 минути, Ниkи said:

Пишете, колкото да не заспите. Какви са тия специални събития, да не са от съседната вселена. Разбира се, че събитията (промените) определят времето. Часовника е едно от събитията, нищо повече не е

Специалното събитие е хипотетично разглеждано хипотеза е, които чрез него се решава теоретичния казус за времето. 

Редактирано Юли 30, 2021 от Zone_UFO

[gooogle≪soft≫]

On 30.07.2021 г. at 10:18, Zone_UFO said:

Специалното събитие е хипотетично разглеждано хипотеза е, които чрез него се решава теоретичния казус за времето. 

Има един научнофантастичен роман от Станислав Лем, вече съм му забравил името, мисля че беше " Соларис " та в него се описваше действие на някакво си стазисно поле, в такова поле, обектите губят всякаква функционалност и за тях времето спира. Като излезнат от полето, обектите си възстановяват функциалността, и за тях времето почва да тече. Поставени астронавти в такова поле, могат да бъдат транспортирани до близките звезди в състояние на хибернация, докато трае полета, а той отнема време над сто години. В такова поле абсолютно всички процеси спират, полето има физически характер и действа на под квантово ниво, създава абсолютно затворена термодинамична система като напълно изолира обектите от околния свят. Правя аналогията на това фантастично поле от романа, със специалното събитие забраняващо локално процесите във вселената. Пример, ако се консервира храна, тя може да трае неопределено дълго време, за нея времето сякаш спира да тече, е да ама всъщност не е така, защото дори и храната да е консервирана за вечни времена, понеже нищо в света не може да бъде абсолютно изолирано от външни въздействия, един ден тази храна пътувайки в космоса, ще падне върху някоя звезда и бум, ще експлодира превръщайки се в плазма. Така за храната времето един път за винаги ще престане. Извод : че времето спира само за несъществуващи форми на материята.

[Малоум 2]

Май времето не спира, ами преминава в тахиони - нов математически модел, който да не противоречи на СТО и ОТО, и Стандартен модел - така твърдят авторите. Според мен - директно влизат в окултното, където обяснението с "Бог прави каквото си иска..." и без това - не бихме прозряли неговите намерения.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Revoliutciia-vav-fizikata-Tri-izmereniia-na-vremeto-edno-izmerenie-n_27749.html

Революция във физиката: Три измерения на времето, едно измерение на пространството

Изследователите се надяват, че техните открития ще допринесат за по-доброто разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата Хигс и други частици от Стандартния модел, особено в ранната Вселена. Кредит: Pixabay

„Нищо не е по-бързо от светлината“, това е строг физичен закон, на който се подчиняват всички правила на съвременната физика и представлява същността на „Специалната теория на относителността“ на Айнщайн.

Но изследователи от Варшавския и Оксфордския университет отворят нови граници в теорията на относителността, за да достигнат до правила, които не противоречат на текущата физика, и също така проправят пътя за нови физически теории.

Тяхното изследване е публикувано в Journal of Classical and Quantum Gravity.

Как би изглеждал нашият свят за наблюдатели, които се движат по-бързо от светлината във вакуум?

Такава картина би се различавала ясно от това, което срещаме всеки ден.

"Би трябвало да очакваме да видим не само явления, които се случват спонтанно, без детерминистична (определена) причина, но и частици, които се движат едновременно по множество траектории", твърдят теоретиците от университетите във Варшава и Оксфорд.

Също така самото понятие за време ще бъде напълно променено - свръхсветлинният свят ще трябва да се характеризира с три времеви измерения и едно пространствено измерение и може да се опише на познатия език на теорията на полето. Оказва се, че наличието на такива свръхсветлинни наблюдатели не води до нещо логически несъвместимо, нещо повече, напълно възможно е свръхсветлинните обекти наистина да съществуват.

В началото на 20-и век Алберт Айнщайн напълно променя начина, по който възприемаме времето и пространството. Триизмерното пространство придоби четвърто измерение - време, а концепциите за време и пространство, досега разделени, започват да се третират като едно цяло.

"В Специалната теория на относителността, формулирана през 1905 г. от Алберт Айнщайн, времето и пространството се различават само по знака в някои от уравненията - обяснява професор Анджей Драган (Andrzej Dragan), физик от Физическия факултет на Варшавския университет и Центъра за квантови технологии на Националния университет на Сингапур.

Айнщайн обосновава своята Специална теория на относителността на две предположения - принципа на относителността на Галилей и постоянството на скоростта на светлината. Както твърди Анджей Драган, от решаващо значение е първият принцип, който предполага, че във всяка инерциална система законите на физиката са еднакви и всички инерциални наблюдатели са равни.

Обикновено този принцип се прилага за наблюдатели, които се движат един спрямо друг със скорост, по-малка от скоростта на светлината (c). Няма обаче фундаментална причина, поради която наблюдателите, движещи се спрямо описаните физични системи със скорости, по-големи от скоростта на светлината, да не са подвластни на него, твърди Драган.

Какво се случва, когато приемем - поне теоретично - че светът би могъл да се наблюдава от свръхсветлинни отправни рамки?

Съществува вероятност това да позволи включването на основните принципи на квантовата механика в Специалната теория на относителността. Тази революционна хипотеза на професор Анджей Драган и професор Артур Екерт (Artur Ekert) от Оксфордския университет, е представена за първи път в статията "Квантовият принцип на относителността", публикувана преди две години в New Journal of Physics.

Там те разглеждат опростения случай на двете семейства наблюдатели в пространство-време, състоящо се от две измерения: едно пространствено и едно времево измерение. В най-новата си публикация "Относителност на свръхсветлинни наблюдатели в 1 + 3 пространство-време" група от 5 физици отива още по-далеч - представя заключения за пълно четириизмерно пространство-време. Авторите изхождат от концепцията за пространство-време, съответстваща на нашата физическа реалност: с три пространствени измерения и едно измерение на времето.

От гледна точка на свръхсветлинния наблюдател обаче само едно измерение на този свят запазва пространствен характер - това, по което могат да се движат частиците.

"Другите три измерения са измерения на времето", обяснява професор Анджей Драган.

"От гледна точка на такъв наблюдател частицата "остарява" независимо във всяко от трите времеви измерения. Но от нашата гледна точка - за които има горна граница на сткоростта на светлината - това изглежда като едновременно движение във всички посоки на пространството, т.е. разпространение на квантовомеханична сферична вълна, свързана с частица", коментира професор Кшищоф Туржински (Krzysztof Turzyński), съавтор на статията.

Това, както обяснява професор Анджей Драган, е в съответствие с принципа на Хюйгенс, формулиран още през XVIII век, според който всяка точка, достигната от вълна, става източник на нова сферична вълна. Първоначално този принцип се е прилагал само за светлинната вълна, но квантовата механика го разширява до всички други форми на материята.

Както доказват авторите на публикацията, включването на свръхсветлинни наблюдатели в описанието изисква създаването на нова дефиниция на скоростта и кинематиката. - Тази нова дефиниция запазва постулата на Айнщайн за постоянството на скоростта на светлината във вакуум дори за свръхсветлинни наблюдатели - доказват авторите на статията. "Следователно нашата разширена Специална теория на относителността не изглежда като особено екстравагантна идея", добавя Драган.

Как се променя описанието на света, в който въвеждаме свръхсветлинни наблюдатели? След като вземем предвид свръхсветлинните решения, светът става недетерминистичен, частиците - вместо по една - започват да се движат по много траектории едновременно, в съответствие с квантовия принцип на суперпозицията.

"За свръхсветлинния наблюдател класическата Нютонова точкова частица престава да има смисъл и полето се превръща в единствената величина, която може да се използва за описание на физическия свят", отбелязва Анджей Драган.

"Доскоро се смяташе, че постулатите, залегнали в основата на квантовата теория, са фундаментални и не могат да бъдат изведени от нищо по-основно. В тази работа показахме, че обосновката на квантовата теория с помощта на разширената теория на относителността, може по естествен начин да се обобщи за 1 + 3 пространство-време и такова разширение води до заключения, постулирани от квантовата теория на полето" - пишат авторите на публикацията.

Всички частици, следователно, изглежда имат необикновени - квантови! - свойства в разширената специална теория на относителността. Работи ли обратното? Можем ли да открием частици, които са нормални за свръхсветлинните наблюдатели, т.е. частици, движещи се спрямо нас със свръхсветлинна скорост?

"Не е толкова просто", отговаря професор Кшищоф Туржински.

"Самото експериментално откриване на нова фундаментална частица е подвиг, достоен за Нобелова награда и осъществим в голям изследователски екип, използващ най-новите експериментални техники. Ние обаче се надяваме да приложим резултатите си за по-добро разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, особено в ранната Вселена."

Анджей Драган добавя, че решаващата съставка на всеки механизъм за спонтанно нарушаване на симетрията е тахионно поле. Изглежда, че свръхсветлинните явления могат да играят ключова роля в механизма на Хигс.

Справка: “Relativity of superluminal observers in 1 + 3 spacetime” by Andrzej Dragan, Kacper Dębski, Szymon Charzyński, Krzysztof Turzyński and Artur Ekert, 30 December 2022, Classical and Quantum Gravity.
DOI: 10.1088/1361-6382/acad60

Източник: A Revolutionary New Physics Hypothesis: Three Time Dimensions, One Space Dimension, University Of Warsaw

Тахионите

_{До 60-те години на ХХ в. се е смятало за безсмислено да се обсъжда движение със свръхсветлинна скорост. Но във физиката няма "свещени крави" и един индийски учен, Джордж Сударшан (George Sudarshan) за първи път предположил възможността за съществуването на тахионите - частици, движещи се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината и доказал, че това не противоречи на теорията на относителността.}

Невъзможно е да се забави тахион до скоростта на светлината

_{Един лесен начин да се изведе тахиона от формулите на специалната теории на относителността е да се положи масата като имагинерна величина ( m = i.m0 или m² < 0 ) във формулата за енергията, която за да бъде реална е необходимо v > c, т.е. получаваме тахион, частица, движеща се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината.}

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/formula-Energia.png

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/tahion.png

^{При забавяне на такава частица, се увеличава енергията й, а ако се забави до скоростта на светлината, енергията й ще се увеличава безкрайно. Това означава, че е невъзможно да се забави тахиона до скоростта на светлината, както е невъзможно обикновена масивна частица да достигне скоростта на светлината.}

^{Свръхсветлинните частици притежават много непривични за нас свойства. За нас е естествено една частица ако губи енергия да забави движението си. При тахионите е обратното: губейки енергия, той се ускорява. Когато скоростта на тахиона стане значително по-голяма от скоростта на светлината, при v → ∞, енергията му може да стане нула, E = 0, но импулсът ще остане краен .и различен от нула: p → m₀c. Може да се каже, че тахионът с безкрайно голяма скорост може да се намери във всяка точка от траекторията му, аналогично на това, както във квантовата механика частица с нулева скорост може да се намери във всяка пространствена точка x.}

...

Редактирано 6, 2023 от Малоум 2

[kipen]

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

Как би изглеждал нашият свят за наблюдатели, които се движат по-бързо от светлината във вакуум?

Това е некоректно смесване на понятия в цитираната статия! Съответно е по-скоро опит за внушение, или пък признак за самозблуди на авторът на изречението.

"Би изглеждал" е подвеждащо в комбинирането му със само "наблюдател"! "Изглеждането" е присъщо за "съзнателен наблюдател", но не е за всеки "наблюдател".

Използвано като похват за привличане на внимание към научно-популярната статия, може и да е оправдано, ако в сайта или пък от Варшавският университет искат да си изкарват пари за насъщния или за издръжката на академичните и стопански дейности.

Обаче

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

A Revolutionary New Physics Hypothesis: Three Time Dimensions, One Space Dimension, University Of Warsaw

 Не знам какво му е "революционното" при положение, че 3-мерно време го има разработвано още през 1997 година.

Макс Тегмарк (Max Tegmark) в "За размерността на пространство-времето" (1997) разглежда подробно възможностите за съществуване на светове с различна от нашата размерност.

Следвайки слабия антропен принцип, той обобщава, че не съществуват размерности извън (3,1); там не биха съществували наблюдатели, защото:

• Повече или по-малко от едно времево измерение води до недостатъчна предвидимост.
• Повече от три пространствени размери - до недостатъчна устойчивост.
• По-малко от три пространствени размери - недостатъчно сложност.

Вдясно е преработена схема от илюстрацията на Макс Тегмарк в "За размерността на пространство-времето". http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/space-time-dim.png Когато частните диференциални уравнения, описващи природните процеси, са елиптични или ултрахиперболични, няма условия да съществува наблюдател. В останалите случаи, хиперболичните, при N > 3 атомите са нестабилни, а при N < 3 липсва сложност - няма гравитационно привличане, има топологични проблеми (нервните връзки биха се пресичали). Остават още два интересни случая: ( 3, 1 ) - тук сме ние ( 1, 3 ) - тахионите цитатът е от тази статия - https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html

Схемата е по идея на wikipedia

Редактирано 16, 2023 от kipen

[kipen]

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

Всички частици, следователно, изглежда имат необикновени - квантови! - свойства в разширената специална теория на относителността. Работи ли обратното? Можем ли да открием частици, които са нормални за свръхсветлинните наблюдатели, т.е. частици, движещи се спрямо нас със свръхсветлинна скорост?

Отново подвеждащ въпрос! Дефинирането на "Нормални" е едно на ръка. По-подвеждащото е "нормални за свръхсветлинни наблюдатели", което в противопоставянето му на "нас", спрямо което да се нагоди "свръхсветлинната скорост" на тахионите, излиза, че се постулира, че "ние" се движи със свръхсветлинна скорост спрямо наблюдатели в покой.

Вероятно за това този пасаж от статията е отделен, а не част от цитирани изказвания на учените от Варшавския университет?!

 

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

"Не е толкова просто", отговаря професор Кшищоф Туржински.

"Самото експериментално откриване на нова фундаментална частица е подвиг, достоен за Нобелова награда и осъществим в голям изследователски екип, използващ най-новите експериментални техники. Ние обаче се надяваме да приложим резултатите си за по-добро разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, особено в ранната Вселена."

Ето тука, ще си позволя безкритично волността да изкажа предположението, че е "по-просто", но ако не се търси експериментално нова фундаментална частица. Само е нужно да се разгледат примерно позитрона и електрона като прояви(пренасяни енергийни смущения) на различни 4Делктроматнитни сферични вълни. ...или всяка частица с античастицата й.

Защото, забавянето на тахионът до подсветлинни скорости, нищо не пречи да е преход между фазови състояния на една и съща частица. Обаче ние като съзнателни наблюдатели да я наблюдаваме като две частици. Което е свързано с характерното качество на тахионите, което хипотетично(при положение, че наистина съществуват тахиони) можем да наблюдаваме. Изразява се като визуализиране така -

Т.е. от условието за съществуване на "тахиони", производно на "Разширената теория на относителността", произтича и постулирането на 4-мерно време-пространство и някакво сечение (някакъв вариант на компактно 3Дпространство на това 4Д-пространство) да е нашият конвенционално наблюдаван 3Дфизически свят. Съответно в точката от анимацията, в която се "разделя" тахионът, се реализира установимото преминаване на тахион през физическото пространство. Наклонените бели линии са периметърът на разпространение на подобна на "радиацията на Червенков".https://en.wikipedia.org/wiki/Cherenkov_radiation#:~:text=In the figure,such that

В смисъл, че наблюдаването на позитрон, хипотетично изказано, би могло да е наблюдаване на електрон, движещ се обратно във времето, спрямо нашата ОС, и не е нужно да се търси експериментално нова частица, а да се преразгледат двойките частици-античастици като един, линеен 4Д обект, с конкретна точково установима в пространството проява.

С оглед на правото на информираност, ще добавя, че неоснователно въвеждам съществуването и на бъдещите и на миналите събития, спрямо всички съществуващи във Континуума отправни системи. Дори и спрямо системи като тези, които към момента не можем реално да установим, че съществуват. 

Верно, че подобно допускане клони освен към фантазии и към дискусията за "крайна ли е Вселената", но това, според мен, също попада в обхвата на темата при генерализираното й  заглавие - "Времето и пространството".

Редактирано 16, 2023 от kipen