Човекът на изкуството

[kirasirrav]

Ами да дам един пример, който всъщност ми изникна още в първите моменти - имаме един майстор-железар (най-общо казано, същевременно представител на някое малцинство/или екзотично племе и естествено мало- или никак-грамотен ). Е да но същия човек, правейки брадви и ножове (освен другото), ги прави толкова изкусно,  че много хора ги определят като произведение на изкуството, той самия не се определя, а и никога не би му дошло наум че е, или има нещо общо с някакво изкуство. Имаме негови роднини да речем, които се занимават със същото но много непрофесионално или направо посредствено (вместо примерно да изковават някое от от техните продукти, със спазване на сложна и продължителна технология, чисто и просто правят някакви чугунени или железни отливки и веднага се опитват да ги пласират на пазара) - ?!? и така стигаме до моето разсъждение по въпроса ( това в един най-общ контекст ) - бих могъл да причисля този изкусен майстор към категорията творец и човек на изкуството (макар и никой друг да не го прави в момента, самия той също ), и не мога да поставя негови колеги/евент. конкуренти в същата категория, поради гореизложените причини/и примери.

[kirasirrav]

Относно ,,сравнимото", ,,неповторимото" и сходните категории съм съгласен. Но все пак да добавя че подобни размисли и умозаключения, ако щете и творчески ,,напъни" (това най-общо казано и в добрия смисъл ), са доста продуктивни когато имат и съответното вдъхновение, в нашия случай (колкото и особено да звучи, или може би не? ) подтикнат само от едно сутрешно кафе на гладно, не можеше да се очакват някакви чудеса от умствена храброст, сега вече подкрепен в обедната почивка от 3 наливни бири, фантазията и дарът-слово, бих казал че се завръщат при мен.

[kirasirrav]

Впрочем замислих се и за още едно нещо - възможно ли е/трябва ли ? да поставим знак за равенство м/у  понятията ,,човек на изкуството" и ,,творец" ?

[deaf]

Преди 1 час, kirasirrav said:

Е да но същия човек, правейки брадви и ножове (освен другото), ги прави толкова изкусно, 

Ключовата дума е "другото". Това друго е изкуството. Самият Живот може да съществува и без изкуството.

"Човекът придържащ се към фактите и поетът никога няма да могат да се разберат" - Освалд Шпенглер

Под "поетът" може да сложите и човекът на изкуството,творецът и творчеството му. Тоест,изкуството живее във виртуалният свят. Самата дискусия,която водим в момента тук е виртуална и с нищо не влияе върху реалността. Този изкусно направен нож от майстора-железар ако попадне в ръцете на престъпник,изящната му изработка няма да го възпре да извърши престъпление.

[Малоум 2]

Преди 1 час, deaf said:

Тоест,изкуството живее във виртуалният свят. Самата дискусия,която водим в момента тук е виртуална и с нищо не влияе върху реалността.

"О, нощи теменужни,

Те не са на голо теме, нужни!"

(Трендафил Акациев)

...

[Малоум 2]

Преди 3 часа, kirasirrav said:

... и така стигаме до моето разсъждение по въпроса ( това в един най-общ контекст ) - бих могъл да причисля този изкусен майстор към категорията творец и човек на изкуството (макар и никой друг да не го прави в момента, самия той също ), и не мога да поставя негови колеги/евент. конкуренти в същата категория, поради гореизложените причини/и примери.

Изкуство е "изкуствената" част от правенето, носеща естетическо удоволствие не само за субекта. Докато творчеството е правене на неща, до този момент неописани (в смисъл на неизвестни) и не целят само естетическа наслада. В патент-закона - минават за "полезен модел". Така - майсторът е "творец и човек на изкуството", особено, ако не работи "по поръчка", а внася в произведенията си "свое виждане"- индивидуалност.

...

[Втори след княза]

Преди 4 часа, kirasirrav said:

същия човек, правейки брадви и ножове (освен другото), ги прави толкова изкусно,  че много хора ги определят като произведение на изкуството

У мен възниква въпросът, дали сравняването в практическа полезност е изкуство.

Дали добре наточената брадва е майсторски наточена брадва или е изкусно наточена?

Съдя по музея на резбарското изкуство в Трявна. Резбарското изкуство тръгва от това, че започват да украсяват гегите, вретената, лъжиците с орнаменти. Тези пособия не е необходимо да са майсторска изработка, да са по- здрави, по- удобни за ползване, с тях да се върши повече работа. Те са традиционните, само дето са изписани. Наистина, разнообразяването на гърнетата като форма води до по- красиви, но като им се сложи име "стомна", "делва"., "ручка" и формата остава постоянна. Те се ваят от занаятчии. От там артистът е този, който ще сложи украса и ще направи гърнето красиво . Т.е. занаятчията прави традиционни неща, които се търсят, (примерно отпечатани на хартия русалки като в "Операция ы") а художникът, според способностите си- може да направи нещо ново. Това може да е и едно и също лице, което да прави традиционно нещо продаваемо и от време на време нещо изключително. Остава въпросът дали това нещо е по- полезно или по- красиво.

Връщам се на това, че да се заговори за изкуство, трябва технологията да е по- статична, да е развита до някаква степен, колко "някаква" не знам.

Редактирано Август 14, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

On 14.08.2020 г. at 17:13, Малоум 2 said:

Изкуство е "изкуствената" част от правенето, носеща естетическо удоволствие не само за субекта. Докато творчеството е правене на неща, до този момент неописани (в смисъл на неизвестни) и не целят само естетическа наслада. В патент-закона - минават за "полезен модел". Така - майсторът е "творец и човек на изкуството", особено, ако не работи "по поръчка", а внася в произведенията си "свое виждане"- индивидуалност.

...

Когато пастирът е правил гега, той е допринасял практическа полза, а когато я е шарил, е допринасял естетическа. Дори в изкуства без материален предмет, не като грънчарство, тъкане, резба и каменоделство, а такива като литература, драма, има 1. практическа полза= да научим и 2. естетическа= да се насладим.

Ако приемем, че практическото е изкуство, което не е трудно, то майсторско и изкусно стават синоними. Само дето в едни произведения преобладават практически полезните елементи, а в други украшенията. При отсъствие на украшения се стига до произведение на на занаята или науката , което си е пак условно. Има много красиви ботанически рисунки на растения, които се ползват като пълноценни картини. А пък художественото произведение "Тъй рече Заратустра" на литератора Ницше е философия.

Редактирано Август 17, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

Вдъхновени или просто подражатели

Това разделение е също толкова интересно, колкото и артисти/занаятчии. Представям си следната ситуация. Около огъня на диваците един изпитва някакво вдъхновение и започва да реве някаква мелодия. В тази си позиция той е особен. Не е като другите и съответно към него отношението бива особено. Не вярвам да са изпитвали пиетет, възхищение, но поне предпазливост като от нещо непознато, което е давало някаква, поне временна, неприкосновеност на вдъхновения. Това му привилегировано положение е изкушавало други, които го могат, разбира се, да му подражават. Те се присъединявали към рева му, подобно виещи вълци и изграждали общността, която можем преувеличено да наречем „на посветените”. Накрая може би цялото племе е взимало участие, а може би само посветените са изразявали с рев или мънкане, наречени по- късно мелодия, някакво отношение към света, към силите в него или към своите усещания.

В този смисъл, редно е да не правим разлика между този див „запевач” и последователите му- хористи. Те са все праартисти. Да вменяваме на запевача някакво божествуно вдъхновение не е уместно, защото самият той, може би подражава на някой предишен в племето, а може да подражава на вълците или на птиците.

Изложих съображения, за това, че появата на нещото като артист не е качествено различно от нещото като подражател. Надявам се е станал ясен и коренът за враждебното отношение между творец и подражатели. Логиката, че подражателите също ще достигнат привилегиите на твореца много е дразнела и тогава, и сега. Обаче масовата проява, лишаването от привилегия може да свали и противоречието. Когато цялото племе пее новата мелодия, то всички са едно и то цялостно. Този племенен химн може да ги различи от другите, като същевременно ги обедини помежду им. О, чудо- изкуството вече си има масови изпълнители, хористи и хора- човеци.

Пак в акт на подражание, онзи, вдъхновеният, е можел по подобие на вожда да заеме позицията на корифей- водач на хора, който да запява, а другите да отпяват, с което би заел доста висока позиция, след вожда. За да няма конфликти, този път с горния, тази позиция става духовна, жреческа. А от тук следва и родството на изкуството с дейността на другата горна каста- жреците и свещениците, а именно приемането на едни невидими, без плът образи, които се намесват в живота на хората.

Стъпка в друга посока е да последва танцьор, търсещ място на „особен”, който да изиграе танца „Убихме мечка” или „Благодарност към сполуката”, който с радост да подхванат подражателите, участници в лова за да се появи танцът, а после драмата. Опияненият танцьор, както и певецът е в двойствена позиция. От една страна е доволен, че му подражават, с което го подкрепят и не е сам и изолиран, а от друга го обезличават, присвояват му откритието, отнемат  му привилегията на първия.

Смятам, че психологизъм от рода „Тогава певецът разбрал, размислил и решил да стане водач на хора” не е уместен и това са последствията от противоречия между хората, които по принуда водят певеца да заеме някаква позиция. При инакво поведение би изпатил или от обществото, или от водача.

Смятам също, че използвайки представата ни за първобитното, просто общество представих една идея за произхода на изкуството. Надявам се показах, че новатори и подражатели са все хора на изкуството и противоречията помежду им са решими когато новаторът заеме или особена, или равностойна позиция сред тях. Имам предвид както отколешната позиция на корифей, запевач, така и на диригент, водач на група, композитор, автор, критик.

[gmladenov]

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Ако приемем, че практическото е изкуство, което не е трудно, то майсторско и изкусно стават синоними. Само дето в едни произведения преобладават практически полезните елементи, а в други украшенията. При отсъствие на украшения се стига до произведение на на занаята или науката , което си е пак условно. Има много красиви ботанически рисунки на растения, които се ползват като пълноценни картини. А пък художественото произведение "Тъй рече Заратустра" на литератора Ницше е философия.

Това само показва колко разтегливо/неуловимо е понятието изкуство.
Не можеш лесно да го вкараш в рамки и да го дефинираш еднозначно.

За мен майсторско и изкусно определено са синоними.
Да вложиш душа и да "пипнеш" това, което правиш, е изкуство.

Дали ще е овчарска гега или програмистки код, винаги се познава
когато някой е вложил душа в изработката. Това е изкуство.
Да не говорим пък за приказно украсена къща.

Картините и скулпторите са чисто изкуство, защото те нямат друга
функция, освен естетическа. Това не означава, обаче, че практически
предмети/обекти не могат да са произведения на изкуството.

[Втори след княза]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Дали ще е овчарска гега или програмистки код, винаги се познава
когато някой е вложил душа в изработката. Това е изкуство.

Не възразявам. Все пак, програмирането, точенето на брадви и правенето на геги не се смята за изкуство. Чуденето ми настъпва когато се запитам по какво се различават.

[Б. Киров]

On 17.08.2020 г. at 21:10, Втори след княза said:

Не възразявам. Все пак, програмирането, точенето на брадви и правенето на геги не се смята за изкуство. Чуденето ми настъпва когато се запитам по какво се различават.

Песента на колелетата

Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле. За околните села и дума не можеше да става, там такъв майстор нямаше, но нямаше дори и в града, и то тъкмо в тоя град, който беше в средата на безкрайна равнина, от който излизаха пътища по всички посоки, като лучите на звезда, и където, открай време още, най-първите майстори са били майсторите на каруци. Но това понякога се случва. Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи.

......

Никога Сали Яшар не беше изпитвал такова вълнение и такава радост. "Аллах! - пошепна той и се улови за челото. - Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! Каква чешма и какви мостове искам да правя? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!"

.......

Сали Яшар работеше сега каруцата, която беше обещал на новия си зет. Всичко беше готово, дойде ред да се опитат звуковете, които щеше да издава тая каруца, песента, която щяха да пеят колелетата й. Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар.

Тия дискове се канеше да изпита сега Сали Яшар на каруцата, която правеше за Джапара. С чук в ръка той се спря пред тях и се замисли. Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората. С тая каруца щеше да се връща Джапар и Шакире щеше да го чака. Тя трябва да пее! И Сали Яшар започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=2285&Level=2

Най-изящният български стилист на словото, Песента на Колелетата.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч.

Потвърждава се, че към украсяване се преминава при достатъчно развита и усвоена технология на изработване на изделието. 

Това се отнася и до програмирането и пр. дейности.

Интересно наблюдение са вътрешните размисли на Сали Яшар. Той  смята, че прави нещо полезно, но с украса, с добавяне на нещо хубаво. Смята себе си, а и жеравненецът го смята за майстор в занаята, а не за човек на изкуството или поне не съвсем, а някак си първоначален. Може би ако друг му прави каруците, а той само настройва дисковете ... А иначе, всеки в дейността си може да добавя красота. Вкл. чистачката, без да омаловажавам Сали Яшар.

В т. см. за човек на изкуството се смята онзи, който е изцяло отдаден, а не между другото.

Редактирано Август 18, 2020 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Потвърждава се, че към украсяване се преминава при достатъчно развита и усвоена технология на изработване на изделието. 

Това се отнася и до програмирането и пр. дейности.

Интересно наблюдение са вътрешните размисли на Сали Яшар. Той  смята, че прави нещо полезно, но с украса, с добавяне на нещо хубаво. Смята себе си, а и жеравненецът го смята за майстор в занаята, а не за човек на изкуството или поне не съвсем, а някак си първоначален. Може би ако друг му прави каруците, а той само настройва дисковете ... А иначе, всеки в дейността си може да добавя красота. Вкл. чистачката, без да омаловажавам Сали Яшар.

В т. см. за човек на изкуството се смята онзи, който е изцяло отдаден, а не между другото.

Аз го разбирам по друг начин - Сали Яшар прави нещо уникално, което никой друг на този свят не може да повтори. Границата между изкуство и занаят е тази индивидуална уникалност. Затова говорим за бойни спортове и бойни изкуства - има изкусни занаятчии, но единици са практикуващите изкуство, те винаги създават нещо ново и неповторимо. Имаме изкуство на войната, изкуство на стрелбата с лък, да, възможно е и една чистачка да практикува изкуство в занаята си, така както и един кулинар. Каспаров, Капабланка или Алехин  са автори на изкуство в шахматната игра, защото техните уникални комбинации са неповторими - тези комбинации могат да бъдат запаметени и практикувани от изкуствен интелект, този интелект може да победи в игра всеки един шахматист, но той е лишен от въображение и уникалност. Същият принцип на неповторима уникалност е валиден за всяко изкуство - то започва там, където свършва занаята.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Същият принцип на неповторима уникалност е валиден за всяко изкуство - то започва там, където свършва занаята.

Съгласен съм, че изкуството е разположено над занаята, но в оня смисъл, че занаятът се развива, попълва възможните ПОЛЕЗНИ ПРИЛОЖЕНИЯ на изделието и започва украсяването. Не може да съществува изкуство, без занаяти, но занаяти без изкуство може. При това може и занаят съвместно с изкуство, с което възразявам за "свършването" на занаята. Примерно модните шивачи могат да са занаятчии, които внасят нещо изкусно, могат да не са съвсем уникални, а да подражават на съществуващата мода, но да откриват и специални украси, които да правят дрехите им в някаква степен уникални.

Аз търся отговора другаде

Лакът на Страдивари за покритие на цигулките е уникален, неповторим. Обаче е производствена тайна на майстор- занаятчия. Тъй че уникалността, неповторимостта не е критерий. Или използването на тайна рецепта за синьо, която не прави художника изключителен. По- скоро метафората, подобието на нещо от света, което не е свързано с приложението на изделието. Примерно съд за вода с изображение на Ахил. Хурка с оцветяване. Каруца със звънене. Ако става дума за подобряване на приложението- стомна с отвор на дръжката или с две дръжки, това е рационализация, майсторлък, но не проява на изкуство. Ако сложи авторски печат, който наистина не се отнася до ползването, той пак не е подобие на света, но пък е знак, понятие за автора, а не метафора. Подобие ще рече- прим. вълнички или меандри, напомнящи за вода; сърчица, напомнящи за любов; триъгълници, напомнящи за пламъчета или планини; най- общо нещо, което грънчарят е харесал, несвързано с приложението, нещо което може да се приложи и на стомна, и на гега, и на канатите на каруца, и на стената. 

Като се връщам на модните шивачи, украсата на дънките с разпрано, изтъркано, откъснато, през което се подава привлекателно за погледа нещо голо е проява на изкуство. То няма отношение към ползването на стоката- панталон, но е нещо, което авторът харесва. Друг пък не харесва. 

 

Редактирано Август 19, 2020 от Втори след княза

[deaf]

"Мога да ти кажа Джийвс,че по-доблестни мъже от теб са понасяли далеч по-лоши неща от банджото. Имаш ли представа че един българин,Илия Господинов,веднъж свирил на гайда 24 часа без прекъсване? И да не мислиш,че прислужникът на Господинов го напуснал? Там в България хората са с по-яка закалка. Убеден съм,че той е останал зад младият си господар от началото до края и не се съмнявам,че час по час го е подкрепял с лед и други възстановителни средства. Тъй че,бъди българин,Джийвс!" - П.Г.Удхаус

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

... То няма отношение към ползването на стоката- панталон, но е нещо, което авторът харесва. Друг пък не харесва. 

Мозъкът работи със символи. Изкуството - също. Но при изкуството се ползва информация - несъзнавано като "полза", в смисъл на технология, а като естетическа наслада. Върви се към чувственост, а чувствата са именно това: не може наблюдател да се "спре" върху един единствен абстрактен образ ... в несъзнаваното на наблюдател да липсва "точната" информация за изграждане на познат абстрактен образ. Лутане в мисли!.. Често се ползват и технологични особености за "заблуда на окото", например, полупрозрачни облекла на танцьорки, водят до предизвикване на субективни еротични представи... Или, като в "Закуска на тревата" - използваните цветове са така "технически" подбрани, че окото не може да се "спре" на точно един детайл и ... илюзията е, че листенцата мърдат като от полъх на вятър, птиченцата мърдат също и др. - картината изглежда "жива", ако се гледа от известно разстояние.

...

И "скъсаното" предизвиква допълване "по асоциация" в наблюдател - всеки допълва естетически образ за себе си.

...

[laplandetza]

Изкуството е субективно. Примерно аз всеки месец правя изкуство, за мен това е когато правя нещо за удоволствие извън правилата, извън обичайните схеми и отвъд обичайното <време/ пространство> . В този смисъл наистина е уникално, дали по изпълнение, по ситуация и подход, по време и по нарушаване на правилата.

[Б. Киров]

Преди 17 минути, laplandetza said:

Изкуството е субективно. Примерно аз всеки месец правя изкуство, за мен това е когато правя нещо за удоволствие извън правилата, извън обичайните схеми и отвъд обичайното <време/ пространство> . В този смисъл наистина е уникално, дали по изпълнение, по ситуация и подход, по време и по нарушаване на правилата.

Да, обаче за да стане изкуство и за другите, трябва да получиш обществено признание от публика - да изсвириш концерт за публика или да направиш изложба, да публикуваш книга. Точно там е часът на истината.

Ван Гог е изключителен пример за художник без академично образование, той е самоук. В този смисъл при него не можем да говорим за човек изкачил се по пътя на чиракуване до върховете в занаята и след това направил изкуство. Затова докато е бил жив е получавал пренебрежение и дори подигравки от колеги и критици. И после изведнъж, буквално за няколко години - воала! - всички осъзнават, че той е бил гениален. А той е бил такъв още с първите си наивни работи като техника/занаят, но нали някой трябва да го види и оцени.

[laplandetza]

Just now, Б. Киров said:

Да, обаче за да стане изкуство и за другите, трябва да получиш обществено признание от публика - да изсвириш концерт за публика или да направиш изложба, да публикуваш книга. Точно там е часът на истината.

...

Амии, няма нужда да го  ду............  другите ! 

[Втори след княза]

Преди 23 минути, laplandetza said:

Амии, няма нужда да го  ду............  другите ! 

И аз смятам, че ПРАВЕНЕТО  на изкуство няма връзка с ПРИЗНАВАНЕТО, че това е изкуство. 

Тук обаче се проявява особеността на метафората. Според Борхес тя трябва да бъде открита(съществува някъде- във фолклор, природа, майстори, минало и др.), а не изобретена- тогава хората не я разпознават. Обаче и да е  изобретена и да не е съществувала, то един ден... може би.... ако пък има късмет.... ще бъде приета.

Така че ако авторът е направил нещо, което изразява едно друго нещо, ама другите още не го проумяват, то си е изкуство.

 

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Мозъкът работи със символи. Изкуството - също. Но при изкуството се ползва информация - несъзнавано като "полза", в смисъл на технология, а като естетическа наслада.

Мисля, че по - коректно е "Мозъкът работи със сигнали от сетивните органи и/или от паметта", подредбата, последователността на които си е информация.

Смятам също, че и ползата и насладата могат да бъдат неосъзнати или осъзнати. Рефлексия. Има хора, които изобщо не си задават въпроси за преживяванията. Примерно, момент от Одисея: Одисей, каталясал от борба с вълните стига плажа, намира под дърветата шума и се заравя в нея за да не се простуди. Това бе за мен поучително и ми донесе наслада. В противовес в съвременните филми крушенците, стигнали до брега заспиват. Колцина са обърнали внимание? Някои са го приели несъзнателно, други съзнателно, трети хич. Ако под "технология" разбирате как е направено изкуството, това не е от значение за възприемането. Никога не съм знаел как е направен цинобъра в картините.

Редактирано Август 19, 2020 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 26 минути, Втори след княза said:

И аз смятам, че ПРАВЕНЕТО  на изкуство няма връзка с ПРИЗНАВАНЕТО, че това е изкуство. 

Тук обаче се проявява особеността на метафората. Според Борхес тя трябва да бъде открита(съществува някъде- във фолклор, природа, майстори, минало и др.), а не изобретена- тогава хората не я разпознават. Обаче и да е  изобретена и да не е съществувала, то един ден... може би.... ако пък има късмет.... ще бъде приета.

Така че ако авторът е направил нещо, което изразява едно друго нещо, ама другите още не го проумяват, то си е изкуство.

Това е работеща хипотеза в областта на тясното понятие изкуство - визуално, музика, театър, кино, литература.

Обаче не работи в областта на понятието изкуство в сфери, където няма метафора - Миямото Мусаши например прави изкуство в чист вид в областта на практиката с меч, Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена), документира го за поколенията

https://en.wikipedia.org/wiki/Miyamoto_Musashi

В това изкуство отсъства каквато и да е било метафора. Също трактатът на Сун Дзъ: Изкуството на войната

https://en.wikipedia.org/wiki/Sun_Tzu

 

 

[Втори след княза]

Преди 46 минути, Б. Киров said:

сфери, където няма метафора - Миямото Мусаши например прави изкуство в чист вид в областта на практиката с меч, Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена),

Източното мислене и език са по принцип метафорични, вж. "Петте пръстена" с части Земя, Вода, Огън, Вятър, Пустота или школа "Земя и Небе", което очевидно е метафорично. Също популярно бе поведението на Брус Лий, който подражава на змия, дракон, тигър.

Наистина, това са приьоми, подражания, а не украси. Но все пак, изкуството е и приложно, т.е. с полза, а не само за наслада. Ето, архитектурата е доста ограничена от практически съображения, но има място и за красота. Следва интересния въпрос- може ли Мусаши или тореадорите да убиват красиво, да предизвикват наслада?

[laplandetza]

Преди 45 минути, Втори след княза said:

И

.... Но все пак, изкуството е и приложно, т.е. с полза, а не само за наслада. ...

Насладата е полза. Ние я използваме много често, чрез наслада постигаме  след това мобилизация и концентрация, т. е <сили> . Прилагам всякакви наслади изкуство, музика, (ако е форма на изкуство, за мен е и още нещо), пиене и ядене, игри от всякакъв вид,  вкл. содомия, секс, всичко е на масата !

[deaf]

Преди 4 минути, laplandetza said:

Насладата е полза.

Тук се разминаваме Лапландец! Насладата е нещо странично и съпътстващо живота на човека. Преди да изпита наслада,човек действа... След това идва насладата. Или нейната противоположност.