Човекът на изкуството

[kirasirrav]

Да наистина ,, ВЕЧЕ Е " е ключовото, но все пак някой (определено човек, защото визираме нещата от човешка гледна точка ), трябва да каже/напише/помисли че това наистина ,,Е" , и докато не се случи оценката независимо от кой поставена, глинените чирепи в изкопа примерно, си остават нищо повече от изпечен и натрошен материал, и то с лошо качество.

Иначе разбрах какво имаш в предвид, да го наречем един гигантски частен случай, със вечен потенциал обаче.

[Втори след княза]

Преди 1 час, kirasirrav said:

да го наречем един гигантски частен случай, със вечен потенциал обаче

Моля за разяснение:

Кое от това, което сте разбрали е "гигантски частен случай"? Надявам се от разяснението ще стане ясно и защо е с вечен потенциал, и защо "обаче".

Моето твърдение е, че още с изготвянето си , предметът е физически факт. А оценяването му като факт на изкуство е социално явление. 

По отношение чирепите, също. Гърнето е било факт, дали още с изпичането, дали с изсъхването, дали с първата употреба, абстрахираме. Когато днес намерим чирепите, по украсата оценяваме дали има естетическа или само приложна стойност. Там е работата, че това оценяване по някакви критерии, се извършва от хора във времето, т.е. зависими от мода, натрупан опит и факти, влияния, и много друго. 

За съжаление, при брадви, които нямат украса, просто не зная кое би послужило за оценка като произведение на изкуството, а от там на ковача на брадви като човек на изкуството. Самото изготвяне и заточване бива майсторско или не, но за изкуство- наистина не зная. Всъщност тук поставям явлението "украса" като белег за изкуство, макар че това подлежи на внимателно разглеждане.

[Втори след княза]

Цитирай

 

Однажды Чукча принес в редакцию свой роман. Редактор прочитал и говорит: - Понимаете ли, слабовато… Вам бы классику читать. Вы Тургенева читали? А Толстого? А Достоевского?…

— Однако, нет. Чукча не читатель, Чукча - писатель.

 

Аз съм на страната на чукча. Ще обясня защо. За да се усъвършенстваш в нещо, трябва да правиш постоянно, прилежно и с усет за грешките си това нещо. Е, ако искаш да станеш критик, трябва да четеш, но като изразяваш отношение постоянно. Ако искаш да си писател, однако  , трябва да пишеш постоянно. Забележката на редактора от горния виц е нелепа, защото представения слабоват роман не е по причина, че чукчът не е чел достатъчно, а че не пише интересно. Мислите ли, че разказвачът от „1001 нощ” е чел Достоевски? Нима по- силен щеше да бъде романът, ако приличаше на Тургенев? Наистина, има някои занаятчийски хитрости, които могат да бъдат научени от майсторите, но ако ползваш нещо, взето от Толстой, първо всеки ще те разбере и второ, може да се прославиш като епигон, а не като творец. Освен тавтологията, че за да пишеш добре, трябва да пишеш, ще изкажа още една тавтология „Ако искаш да те харесват съвременниците, трябва да те харесват съвременници”. Съдържанието, което влагам е почерпано от практиката на писателите да споделят постоянно произведенията си с близки, с писателския си или приятелски кръг, с любовници или епистоларни приятели/ки, но хора, които са 1. компетентни и 2. доброжелателно настроени.

А редакторът от вица е поне некомпетентен- не посочва слабостите на романа, което му е занаят, а говори за нещо съвсем, съвсем друго.

[Б. Киров]

On 19.08.2020 г. at 19:21, Втори след княза said:

Източното мислене и език са по принцип метафорични, вж. "Петте пръстена" с части Земя, Вода, Огън, Вятър, Пустота или школа "Земя и Небе", което очевидно е метафорично. Също популярно бе поведението на Брус Лий, който подражава на змия, дракон, тигър.

Наистина, това са приьоми, подражания, а не украси. Но все пак, изкуството е и приложно, т.е. с полза, а не само за наслада. Ето, архитектурата е доста ограничена от практически съображения, но има място и за красота. Следва интересния въпрос- може ли Мусаши или тореадорите да убиват красиво, да предизвикват наслада?

Съгласен съм, че в източното изкуство метафората е в основата на всичко - но, в случая с трактата на Мусаши не става въпрос за самия трактат, който също е изграден върху метафори /Земя, Вода, Огън и т.н./, говоря за същината на неговото Изкуство - бой с меч, човекът се е занимавал цял живот с изкуството на меча, как се борави с меч в бой, в това изкуство просто няма място за метафори. Направиш ли грешно движение, мъртъв си. Трактатът му си служи с метафори, в изкуството му, което е описано с метафори, няма и грам метафора, то е еднозначно - това което е - то е.

Същото важи и за други подобни изкуства - това на готвач, например, изкуството е не в аранжировката на блюдото, а в постигането на вкус, там е изключена метафората, вкусът е това което е.

Самурай или тореадор може да убива красиво, но това вече е метафора, защото смъртта винаги е грозна. Въпреки това хората отиват да гледат корида.

[Втори след княза]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

човекът се е занимавал цял живот с изкуството на меча, как се борави с меч в бой, в това изкуство просто няма място за метафори. Направиш ли грешно движение, мъртъв си. Трактатът му си служи с метафори, в изкуството му, което е описано с метафори, няма и грам метафора, то е еднозначно - това което е - то е.

Съгласен съм, че може да се каже и така, и тогава ВСЯКА ДЕЙНОСТ става изкуство при натрупано умение. Не ме безпокои, че така се заменя "майстор" с "изкусен", вие така виждате нещата.

За мен натрупването на умения прави майстора, а изкуството е привнасянето на украшения, умението или дори опита да изобразяваш нещата от света с някакви средства. Ефективното убиване е майсторлък, привнасянето на красиво огъване на тялото или на ръката при убиването е изкуство, все едно дали този който го прави ще умре. Ще кажат "Умря, но го направи красиво". Ако майсторът в убиване бъде убит, значи не е майстор. Ще кажат. "Абе, майстор беше, но накрая се изложи"

... към баницата- наистина ахкането, изненаданото "М-м-м-м" са белег за изкусност, не толкова за майсторлък, доколкото майсторът прави нещата винаги еднакво успешни. Също, целта на кулинарията е нахранването, в това е нейната ефективност, а впечатляването на вкусовите рецептори е нещо извън. Може би това привличане на вниманието и откъсването от еднообразието (в кулинарията непременно приятно) е белега за кулинарно изкуство. 

А може би и на корида, спонтанното възкликване от преднамерени действия на тореадора е проява на изкуство. Предизвикани са емоции, каквото прави изкуството. 

Редактирано Август 21, 2020 от Втори след княза

[deaf]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

ВСЯКА ДЕЙНОСТ става изкуство при натрупано умение.

Не мисля така. Да вземем за примери крепостта и църквата. Крепостта е израз на расата. Хората по света строят такива крепости,каквито отговарят на тяхната физическа,расова натура. И вече орнаментите върху крепостта,(статуи,дърворезба,килими..),са изкуства. Сама по себе си крепостта не е изкуство. Докато с църквата е обратното. Тя е изцяло изкуство. Архитектурно е замислена само от гледна точка на изкуството.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Съгласен съм, че може да се каже и така, и тогава ВСЯКА ДЕЙНОСТ става изкуство при натрупано умение. Не ме безпокои, че така се заменя "майстор" с "изкусен", вие така виждате нещата.

За мен натрупването на умения прави майстора, а изкуството е привнасянето на украшения, умението или дори опита да изобразяваш нещата от света с някакви средства. Ефективното убиване е майсторлък, привнасянето на красиво огъване на тялото или на ръката при убиването е изкуство, все едно дали този който го прави ще умре. Ще кажат "Умря, но го направи красиво". Ако майсторът в убиване бъде убит, значи не е майстор. Ще кажат. "Абе, майстор беше, но накрая се изложи"

... към баницата- наистина ахкането, изненаданото "М-м-м-м" са белег за изкусност, не толкова за майсторлък, доколкото майсторът прави нещата винаги еднакво успешни. Също, целта на кулинарията е нахранването, в това е нейната ефективност, а впечатляването на вкусовите рецептори е нещо извън. Може би това привличане на вниманието и откъсването от еднообразието (в кулинарията непременно приятно) е белега за кулинарно изкуство. 

А може би и на корида, спонтанното възкликване от преднамерени действия на тореадора е проява на изкуство. Предизвикани са емоции, каквото прави изкуството. 

Има много и противоречащи си определения на изкуство. Преобладаващото е , че то е това, което е красиво. Но има изкуство, в което творецът не търси красивото или хармоничното – ето например, тази картина на Едвард Мунк:

Според мен няма нищо красиво в изкривеното от ужас лице на човека, нито в кървавочервеното небе. Мунк е бил експресионист, той е рисувал своята „експресия”, а не външния свят. Сам разказва как е нарисувал своя „Вик”:

„Една вечер се разхождах по пътека, градът беше от едната страна и фиордът отдолу. Чувствах се уморен и зле. Спрях и погледнах над фиорда - слънцето залязваше, а облаците почервеняха като кръв. Усетих вик, преминаващ през природата; струваше ми се, че чувам този вик. Рисувах тази картина, рисувах облаците като действителна кръв. Цветовете крещяха. Така стана The Scream.”

И тъй като говорим за изкуство и човекът на изкуството, според мен състоянието на духа е това, което отличава човекът на изкуството от другите – неговият ум и възприятия трябва да са напълно свободни от всякакви условности и сковаващи го догми, за да твори изкуство, независимо с какви изразни средства.

Мусаши определя това състояние като „празнота”, аз го разбирам като способност да отидеш по-натам от всичко вече научено и очевидно, в това което правиш:

„Празнота” означава това, което не съществува, това, което не може да бъде разбрано. Разбира се, празнотата е не-битието (не-съществуващото). Знаейки това, което съществува, започваш да разбираш и това, което не съществува – това е с други думи празнотата. Правилната вътрешна нагласа е същността, а истинският дух е Пътят. В по-широк смисъл, ще направиш празнотата свой Път и ще възприемаш Пътя като празнота. В празнотата на духа няма нито добро, нито зло. Пътят съществува. От самото начало духът е празнота.”

За същото говори и режисьорът Станиславски, когато съветва актьорите как да направят изкуство от ролята си на сцената, той казва, че големият актьор, който прави голяма роля винаги я прави в „публична самота”, той не трябва да играе за публиката, въпреки че го прави на сцената пред публиката, той трябва да изпълнява ролята си там „в самота”, за да я разкрие единствено за себе си.

 

[kirasirrav]

Ако го разглеждаме от гледна точка на изкуството (тоест дали това конкретно нещо за което разсъждаваме е изкуство или би могло да бъде наречено така, или да го кажем с други думи - в момента когато е сътворено се нарича/е наречено изкуство, или има потенциал за такова ) .

От друга страна ако смятаме че всяко нещо най-общо погледнато, може (в един момент ) да бъде наречено изкуство/има  потенциала то тогава изкуството като категория, е частния случай. Да добавим и уговорката, че едно нещо провъзгласено за изкуство в някакъв момент може да бъде отхвърлено като такова, а след време отново може да си възстанови статута.

Всички тези варианти всъщност се определят от човешка оценката/преценката (дори да е направена от един оценяващ). Изобщо нещата са строго субективни и нееднозначни. И тука дори не става на въпрос сътвореното да покрива някакви критерии или норми, достатъчно е само за един човек това да е така и той да каже/помисли ; ,,Ето това за мен е изкуство, това можем да го наречем истинско изкуство ...и т.н."

[Втори след княза]

Преди 8 часа, deaf said:

църквата е изцяло изкуство. Архитектурно е замислена само от гледна точка на изкуството.

Не зная... елинските и римски храмове са предназначени за дом на божеството. Все едно, че са отивали в дома на патрона си за да го помолят за услуга. Виждал съм в Созопол и Хисаря консервирани основи- 1.5- 2/3 м. На немски катедралите са Дом вж. https://de.wikipedia.org/wiki/Dom_(Bauwerk):

Цитирай

 

Dom (von lateinisch domus „Haus“) oder Domkirche werden Kirchen genannt,die sich durch ihre Größe, architektonische und künstlerische Besonderheiten oder eine besondere historische Bedeutung auszeichnen.

Катедралата (от латински domus "къща") или катедралната църква се наричат църкви, които се характеризират със своите размери, архитектурни и художествени особености или специално историческо значение.

 

Като забогатеят градовете, хората искат прослава на божествата си и им правят импозантни "домове", които не се различават по идея от другите представителни домове. Наистина, повечето църкви са строени върху план на кръст, но това е символично, без да е задължително естетическо. При това архитектурата е по- особено изкуство заради практическата полза и особеностите на материала. Примерно, високите готически църкви са наложили използване на контрафорс за усилване на стените. Това не е естетически орнамент, а инженерно решение. Докато се усвои правенето на такива сложни строежи, основната цел е била да не пада. Настоявам, че първо се усъвършенства и постига успешна технология и едва после се прави нещото красиво. Прав сте, че със сегашните развити строителни технологии църквата може да се замисли като произведение на изкуството, при спазване на ограниченията, отнасящи се до функцията й- олтар, хор и т.н.

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Има много и противоречащи си определения на изкуство. Преобладаващото е , че то е това, което е красиво.

Избягвах от думата "красиво" и пишех "украшения", като ми се ще да отложа или забравя  обяснението какво е това. Другото е представяне със съответните на изкуството средства света. Мунк представя вътрешния свят чрез метафората на деформирана огнена природа. За сега определението ми работи, поне за мен.

Преди 4 часа, kirasirrav said:

И тука дори не става на въпрос сътвореното да покрива някакви критерии или норми, достатъчно е само за един човек това да е така и той да каже/помисли ; ,,Ето това за мен е изкуство, това можем да го наречем истинско изкуство ...и т.н."

От самия ви коментар ми стана ясно за какво иде реч, че погледът, оценката като изкуство, дали нещо е изкуство, е частен случай от разбирането за нещото. ОК. От отделения тук цитат разбрах, че смятате, че обективни критерии за изкуството няма, а преценката е субективна, интуитивна и непознаваема. ОК

[deaf]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Избягвах от думата "красиво"

Едно е сигурно. В критерият си за красиво,всеки човек влага интелектуално съждение. Например,на мен ми харесва повече Синди Крауфорд отколкото Клаудия Шифър,защото агресивното излъчване на Крауфорд импонира на моята натура.

[deaf]

Преди 9 минути, Втори след княза said:

елинските и римски храмове са предназначени за дом на божеството. В

Древните гърци и римляни са привнасяли човешки черти в боговете си. Следователно и в храмовете посветени на тях. Следователно античните храмове наистина може да не са изцяло произведения на изкуството...

[Втори след княза]

Преди 2 часа, deaf said:

Едно е сигурно. В критерият си за красиво,всеки човек влага интелектуално съждение.

Не зная доколко е сигурно. Има възгледи, че красивото се възприема спонтанно и интуитивно, не завършва с интелектуално съждение, а с емоционална реакция на приятно, на наслада. Смята се също, че може да е несъзнавано. Има древен анекдот "Попитали Философа  "Защо ни е по- приятно да говорим с красиви хора?" Той отговорил "Това може да пита само слепец". (анекдотът го има и тук http://www.kab-sofia.bg/component/content/category/46?layout=blog&start=1256)

Ако една хубава жена, напр. Жени Калканджиева помоли за бира съсед,  ще й услужи, но ако го попитаме защо, по- вероятно е той да каже, че от човещина.

Обаче интелектуалното у нас се стреми да анализира, да намери критериите и причините за оценка на нещо като красиво. Ето, има някои изследвания за женската красота на лицето, които намират за красиво скулите и устните и сега много лицеви хирурзи тунинговат тези лицеви части. Това е пример, как несъзнаваната оценка се изследва и става факт.

[Втори след княза]

Възникнал проблем и коректив в съждението, че музиката се появява като комуникация.

Преди да проговори, още с детското бръщолевене, детето повтаря някакви мелодични последователности, съпроводени със звуци, които предхождат говора. Много родители се възторгват от "музикалните" способности на децата си и им предричат музикално бъдеще. Мислех си, че това е комуникация, но след нея не следва нищо като поведение на родителя, което да я затвърди като такава, освен радост (евентуално). Така зародишът на музиката като комуникация се прекратява. 

Обаче тези "музикални прояви" могат да бъдат поощрявани от това, че предизвикват РАДОСТ ИЛИ ДРАЗНЯТ, ГНЕВЯТ родителите и така се развиват като СРЕДСТВО ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ЕМОЦИИ, т.е. комуникация.

Най- близко до обяснението на феномена "детски мелодии" е това, че чрез мелодиката детето изпитва, пробва, изненадва се и усъвършенства контрола на своя глас. С откриването на властта на думите, то по- често се прекратява. Културата, обаче, вече го е утвърдила и чуването и възпроизвеждането на звуци и мелодии остава в човешкия репертоар на поведение. Умението чрез поредица от звуци да се предизвиква маршова активност и зов за бой, минорна тъга или мажорна радост е вече закрепено културно явление.

Това тълкуване обяснява неспирното желание на родителите да приемат и пробутват като вундеркинди в музиката децата си, които остават привързани към мелодично изразяване и след усвояването на речта.

Редактирано Август 25, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

Днес ходих в музей и в галерия

 

В музея имаше фризове с яйцевидни орнаменти , разделени от стрелообразни. Имаше мозайки с вълнообразни елементи, четирилистни цветове, чертани с пергел, въжеобразни орнаменти в мозайки с две спрегнати линии.

Дойде ми на ум, че орнаментите изразяват впечатлението или може би символизират редицата от мъжко- женски символи стрела/яйце. Вълнообразните са с морска символика, а венчелистчетата, писани с пергел са радостта на човек, открил черти, които подражават на света. Продължавам да търся смисъла на декоративнети орнаменти.

Изложбата в галерията имаше две голи женски тела, вечна тема, едното по- ефектно, с автор- жена маркиран, но забележим профил на лицето и с едри мазки украса- кордела или ленти в косата. Другото беше по- грубо. Имаше мъглив пейзаж и необясними неща, наречени пейзаж. Хубав портрет на мъж, слял се с морето беше посветен на починал приятел.

Имаше и експозиция на три поколения художници от една фамилия, които бяха различни по стил.

Общо взето, в сблъсъка на фотографията с рисуването, първо падна в боя рисуването от натура. Достатъчно е художникът да направи снимка, която да прерисува на спокойствие. Евентуално има шанс с особена техника да прерисува това, което фотоапаратът не може да предаде или да избере исторически или фантастичен сюжет, за снимането на който се искат по- специални условия или реквизит. Иначе, фотографската техника позволява възпроизвеждането на всичко от света и при това с достатъчно прости средства и популярни умения.  

[Втори след княза]

Вечерта се случи още нещо, свързано с изкуството. Един от компанията разказваше небивалици.
1. Веднъж отишъл при приятел за да му помага на лозето. Онзи му дал една синя манта и го качил на магарицата, а сам тръгнал с друго магаре и с инструменти и кошове. Обаче не го предупредил или пък не знаел, че магарицата е разгонена. Когато минали до пасящи в трънаците край селото магарета, един осел се откъснал и започнал да преследва магарицата. Работата станала много бързо и нашият дори не се опомнил, кога оселът се качил на магарицата. За зла участ, копитата му попаднали в джобовете на мантата и злощастният ездач не можел да мръдне докато оселът си вършил работата.
После, шашнати от разказа започнахме да коментираме "Ама как, ама къде, ама колко" докато разказвачът се засмя и каза, че това е измислен разказ, но много му допада това, което обсъждаме.
2. Друг път му се повредила колата- чисто нова лада и я дал на сервиз при много опитен майстор в родния град. Казали му, да дойде след две седмици и той тръгнал с влака. Бил сам в купето, разположил се, дори си запалил цигара. По някое време, обаче, дошъл някакъв с потури и фес и го попитал за свободни места. Този не можел да откаже и новият се настанил, но нещо нервничел и изведнъж направо попитал "Абе, къде мога да се изсера?" (оставям вулгарността, защото има своето значение- привлича внимание и не се забелязват несъсъгласуваните и неверни елементи). Нашият му казал, че на края на вагона има клозет, но онзи съобразил и казал "Ама как, нали влака се движи?". "Ами като се движи, спри го" сърдито изтърсил нашия, че отгоре на всичко и посочил аварийната спирачка на новодошлия, когато оня наивно попитал как изглежда тя. Когато се разположил в купето с надежда всичко да е свършило, влакът се затресъл и спрял. Настъпило суматоха, нашият погледнал през прозореца и видял, че оня със свлечени панталони клечал до влака, а двама от Транспортна милиция (тогава) тичали към него. Погледал още, как го хванали под мишници и вдигнали, а оня сочел към прозореца на купето. Не чакал повече, а тръгнал напред. Милиционерите обаче го последвали като мъкнели нещастния будала. Влакът тръгнал, така че когато стигнал до първия вагон, нашият нямало накъде и милиционерите го спипали. Съставили му акт за 80 лв, а на извъриштелят за 100, глобили и машиниста 50 лв. Добре, че се отървал, та не съобщили в поделението му, (разказвачът беше от сухоъптните войски- кашик) и всичко минало със заплащането на една доста солена за времето глоба. Пак започнаха "прения", ама как, защо, кой и пр. Развеселен разказвачът изчака въпроса "Добре, де, а защо са глобили машиниста" и отговори "Защото не му дал тоалетна хартия" и ни накара да се чувстваме много объркани, като поясни, че това е измислена история и най- хубавото й е, че всички можем после да се посмеем, че зме й повярвали.
Да, и това е изкуство...

[laplandetza]

Преди 52 минути, Втори след княза said:

Вечерта се случи още нещо, свързано с изкуството. Един от компанията разказваше небивалици.
1. Веднъж отишъл при приятел за да му помага на лозето. Онзи му дал една синя манта и го качил на магарицата, а сам тръгнал с друго магаре и с инструменти и кошове. Обаче не го предупредил или пък не знаел, че магарицата е разгонена. Когато минали до пасящи в трънаците край селото магарета, един осел се откъснал и започнал да преследва магарицата. Работата станала много бързо и нашият дори не се опомнил, кога оселът се качил на магарицата. За зла участ, копитата му попаднали в джобовете на мантата и злощастният ездач не можел да мръдне докато оселът си вършил работата.
После, шашнати от разказа започнахме да коментираме "Ама как, ама къде, ама колко" докато разказвачът се засмя и каза, че това е измислен разказ, но много му допада това, което обсъждаме.
2. Друг път му се повредила колата- чисто нова лада и я дал на сервиз при много опитен майстор в родния град. Казали му, да дойде след две седмици и той тръгнал с влака. Бил сам в купето, разположил се, дори си запалил цигара. По някое време, обаче, дошъл някакъв с потури и фес и го попитал за свободни места. Този не можел да откаже и новият се настанил, но нещо нервничел и изведнъж направо попитал "Абе, къде мога да се изсера?" (оставям вулгарността, защото има своето значение- привлича внимание и не се забелязват несъсъгласуваните и неверни елементи). Нашият му казал, че на края на вагона има клозет, но онзи съобразил и казал "Ама как, нали влака се движи?". "Ами като се движи, спри го" сърдито изтърсил нашия, че отгоре на всичко и посочил аварийната спирачка на новодошлия, когато оня наивно попитал как изглежда тя. Когато се разположил в купето с надежда всичко да е свършило, влакът се затресъл и спрял. Настъпило суматоха, нашият погледнал през прозореца и видял, че оня със свлечени панталони клечал до влака, а двама от Транспортна милиция (тогава) тичали към него. Погледал още, как го хванали под мишници и вдигнали, а оня сочел към прозореца на купето. Не чакал повече, а тръгнал напред. Милиционерите обаче го последвали като мъкнели нещастния будала. Влакът тръгнал, така че когато стигнал до първия вагон, нашият нямало накъде и милиционерите го спипали. Съставили му акт за 80 лв, а на извъриштелят за 100, глобили и машиниста 50 лв. Добре, че се отървал, та не съобщили в поделението му, (разказвачът беше от сухоъптните войски- кашик) и всичко минало със заплащането на една доста солена за времето глоба. Пак започнаха "прения", ама как, защо, кой и пр. Развеселен разказвачът изчака въпроса "Добре, де, а защо са глобили машиниста" и отговори "Защото не му дал тоалетна хартия" и ни накара да се чувстваме много объркани, като поясни, че това е измислена история и най- хубавото й е, че всички можем после да се посмеем, че зме й повярвали.
Да, и това е изкуство...

Ахахах, ами от лаф на лаф иииии........ ще имате История !

[Шпага]

Преди 1 час, Втори след княза said:

... ... ...
Да, и това е изкуство...

Във връзка с тези историйки може би трябваше да напишете "изкуство" в кавички. Както и думата "хумор".

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Шпага said:

Във връзка с тези историйки може би трябваше да напишете "изкуство" в кавички. Както и думата "хумор".

Уви, не мога. дадох определение на изкуство, че е ВСЯКО подражаване на нещо впечатляващо, така че и детската смешка е изкуство. Мога само да кажа, че съм го предал непълноценно, за да ви е интересно.

[Втори след княза]

Преди 4 часа, laplandetza said:

Ахахах, ами от лаф на лаф иииии........ ще имате История !

Днес обеща да разкаже нова приказка... отнасям се към фолклорните масали с повече симпатия отколкото към поп- фолк- историята.  Допадна ми Декамероновската острота на шегобиеца. Ами така се създава среда за култура.   

Редактирано Септември 7, 2020 от Втори след княза

[Втори след княза]

Лични заложби, близка, специална (естетическа, научна и пр.), и обща (политическа) среда.

Деликатна работа е израстването на един творец, все едно в областта на науката или изкуството. То е като отглеждане на едничко семе, което Робинзон иска да развъди култура в своята градина. От много свойства и връзки зависи. От силата на семето, от подходящата или не почва, от наличието на вредители, от местния климат, от климатичните изменения на Земята и дори от слънчевата и галактична активност.

Изумително е съчетанието на тези фактори в древна Атина и ренесансова Флоренция. Какви невероятни майки, нрави и владетели са създавали тези колоси там и тогава!

У нас е друго. Когато героят на Елин Пелин от „Лаборатория” е в странство, с онези нрави и среда, той е в някаква подкрепяща го и синхронна среда. Когато се завръща в България, неговите добити способности остро се разминават с настоящата научната и фактическа среда. Фактическата среда не му позволява да се реализира, а собствените сили види се, не стигат за да я надмогне. Това не е художествена измислица. Когато Пенчо Славейков се връща в България като немски възпитаник, той изпитва същото, с тази разлика, че кръгът на д-р Кръстев му дава възможност за реализация. Обаче естетическата среда не съответства на това, което той носи. Публиката още се трогва от Геновева. Героят на Елин Пелин е много по- ощетен от синът на дядо Славейков. Въпреки това и Славейков не успява да наложи университетските си знания и културни разбирания. Те остават привнесени на чужда почва. Вазов, макар и да е емигрирал- Браила, Одеса, е израсъл в местната ни среда, навън по- скоро е закалявал родното, отколкото да привнася чуждо. 

Флорентинците, ех Тоскана! Чудно време. Те израстват на своя почва, усвояват особеностите на средата с майчината кърма и бащино възпитание. Данте не е гледан в памук, изпитал е битките на времето си. Ученият Галилей е бил приет от една папска власт, друга, впоследствие го е отхвърлила от научния живот. Обаче те са имали адекватни и синхронни на необходимото условия, за да постигнат своите върхови изяви. И други, и други...

Да, творецът, бил той учен или човек на изкуството зависи от средата и собствените си заложби. От него зависи приспособяването или повлияването й, защото все пак сме хора, а не растения и можем в системата от връзки и влияния, в която сме, едно да променим, друго да отхвърлим, към трето да се приспособим.

Редактирано Септември 21, 2020 от Втори след княза

[deaf]

Преди 54 минути, Втори след княза said:

творецът, бил той учен или човек на изкуството зависи от средата и собствените си заложби. От него зависи приспособяването или повлияването й,

Един опростен (хипотетичен) пример. Кое е по-добре за българският футбол? Десетината талантливи футболисти в България да бъдат събрани в два елитни отбора като ЦСКА и "Левски" или да бъдат пръснати из една дузина "средняшки" отбори?

Редактирано Септември 21, 2020 от deaf

[Втори след княза]

Преди 13 минути, deaf said:

Един опростен (хипотетичен) пример. Кое е по-добре за българският футбол? Десетината талантливи футболисти в България да бъдат събрани в два елитни отбора като ЦСКА и "Левски" или да бъдат пръснати из една дузина "средняшки" отбори?

Зависи от целта на ръководството

Ако иска да имаме един силен отбор- събира ги в Националния. Ако иска два- разделя ги на ЦСКА и Левски, ако иска масов спорт, задължава ги да правят "мастъркласове" или "уъркшопове"  . 

Мнението ми е, че в нашия футбол има лоши нрави. Спортисти и полу- спортисти ползват връзки за да се уредят или уредят синовете си, защото футболът дава пари и популярност. Талантите не ги откриват и отглеждат, а отглеждат синовете си и синовете на хора, от които имат лична полза.

[Шпага]

Преди 1 час, deaf said:

Един опростен (хипотетичен) пример. Кое е по-добре за българският футбол? Десетината талантливи футболисти в България да бъдат събрани в два елитни отбора като ЦСКА и "Левски" или да бъдат пръснати из една дузина "средняшки" отбори?

Ако се съберат повече "асове" в един и същи отбор, този отбор може и да стане "средняшки" поради непрестанните дрязки между футболистите, всеки от които ще бъде с претенциите, че именно той е най-талантливият и най-достойният за лидерското място 

[deaf]

Преди 5 минути, Шпага said:

Ако се съберат повече "асове" в един и същи отбор, този отбор може и да стане "средняшки" поради непрестанните дрязки между футболистите, всеки от които ще бъде с претенциите, че именно той е най-талантливият и най-достойният за лидерското място 

Тази е и главната задача на треньора - да възпре антагонизма на силните,тяхното настоящо взаимно унищожение поради индивидуалната им изключителност,като ги обвърже с една обща цел,(да станат европейски шампиони например,или/и спечелването на големи парични награди...). По всичко личи,че Пената е разбирал важността на тази задача. И я постигна. В автобиографичната си книга Пената пише,че когато ЦСКА паднал с три на нула от "Миньор-Перник",той в съблекалнята включил "шамарената фабрика". Раздавал шамари на всички футболисти от ЦСКА,(Костадинов,Пенев...)! Стоичков опитал да се скрие в банята при душовете,но Пената го погнал и го смлял от бой! Това е станало в края на 80-те,днес надали е възможно...

[Втори след княза]

On 21.09.2020 г. at 7:20, Втори след княза said:

творецът, бил той учен или човек на изкуството зависи от средата и собствените си заложби.

Харесва ми едно тристишие, което прочетох от некролог на един млад мъж. Въображението ми допълни историята, че покойният е негов автор.

Мълчим и няма какво да си кажем
Първата и последната среща
страшно си приличат.

Ако е истина, че този младеж е авторът, то защо той не е пробил и защо не е оцелял? Защо поетите умират млади? Защо средата не ги стимулира? Чул съм анекдот за Димчо Дебелянов. Негов роднина в София ги препоръчва на някого си с думите "Запознайте се- Димчо. Той е малко ... поет". Това "малко" е от неудобството, че горкият е поет, ама смекчено "малко поет", нещо като "малко луд, безобиден". 

Все едно, трябва да приемем, че средата е враждебна по принцип. Все някак си трябва да се живее и в нея.