Човекът и Морските Пътешествия , Конкистадорите ( или Цивилизационерите ) от древността

[laplandetza]

Тор

 

<<<<............Малките подробности във всекидневния бит не са били особено различни, въпреки разстоянието между Средиземно море и Мексиканския залив. Семейният живот и общественото устройство са следвали, общо взето, едни и същи образци в тези държави с диктатура на духовенството. Сечивата са се различавали по второстепенните белези. Земеделците от Мексико и Перу обработвали терасовидни ниви, които били изкуствено напоявани с акведукти и торени с животински тор точно, както се е обработвала земята в Средиземноморието. Изолационистите сами са посочили забележителни съвпадения в подробностите на мотиките, кошниците, сърповете, брадвите. Рибарите отсам и отвъд Атлантическия океан са плетели еднакви мрежи с тежести и поплавъци, използвали са едни и същи серкмета и въдици. Музикантите са думкали кожени тъпани, надували различни тръби, тромпети с мундщуци, свирки, понякога дори тръстикови флейти, кавали и всякакви звънци. Изолационистите сами са изтъкнали прилики в устройството и въоръжението на армията: обичаят да се използват платнени шатри при походи, обичаят войниците да носят щитове с фигури, символизиращи частта им, обстоятелството, че прашката, която е била непозната на индианците, дошли през Беринговия проток, ала е била отличителна за древните воини на Мала Азия, внезапно се е превърнала в едно от най-важните оръжия в целия прединков културен район. И дифузионистите, и изолационистите са съгласни, че съществуват набиващи се на око прилики в набедрениците и наметалата на мъжете, в дрехите на жените с колани на кръста, игли на раменете, в кожените сандали и във въжетата, произведени по едни и същи начини. Украшения, метални огледала, щипки, татуировки, ветрила, слънцебрани, носилки за знатните големци, дървени подложки за главата, заместващи възглавниците, еднакви везни и теглилки, игра на дама, кокили, пумпали и безкраен низ от успоредици в образците и шарките. Всъщност, общо взето, не зее особено дълбок ров между онова, което малоазиатските и египетските народи са създали, когато Европа е тънела във варварство, и онова, което са заварили испанците, когато са пристигнали в Америка две хиляди години по-късно. Те са дошли под знака на кръста, за да донесат на индианците от отвъдната страна на океанското течение нова вяра, чиято люлка пак се е намирала в Мала Азия.  ........... >>>

[tantin]

За невярващите и за съмняващите се..
Това видео е .... АБВ за хората на науката....
Българска изследователка, работеща в чужбина:  доктор Светла Балабанова...
Прави сериозни изследвания в областта на токсикологията. Ползва се най-модерна съвременна апаратура за изследване дали е бил отровен древният фараон.. Но резултатите са извън всякакви очаквания... Вижте и пак ще коментираме..
Това видео е изцяло в рамките на "науката" , понеже някои вече ни упрекнаха в ненаучност на изнесените материали.

 

[laplandetza]

До сега днес 21.5.2020 г. цитатите бяха от първа глава книгата <аку/аку> и цялата част за трастиковия кораб Ра 1 . 

 

Продължавам надолу с Ра 2.

[laplandetza]

Преди 18 минути, tantin said:

.....

 

Тантине , малко видях, но ако си гледал разкажи, в кой период са мумиите.

Редактирано Май 21, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Тор  Ра 2

 

<<<<...............В богатия с археологически находки участък край големите блата Ористано по западния бряг на Сардиния спътникът ми от „Ра I“ Карло Маури и аз плавахме с рибари в просторните им тръстикови ладии и пронизвахме риби с тризъбци, докато старинните кули, наричани „нураги“, открояваха петхилядигодишните си очертания над околните хълмове. Според археолозите най-старите от тези чудновати твърдини в най-вътрешната част на Средиземно море произлизат от близо три хиляди години преди нашата ера. В Сардиния такива постройки са били градени в течение на хилядолетия. Рибарите ни отведоха до най-запазения от масивните цилиндрични колоси, чиито стени от гигантски блокове, обрасли с мъх, бяха устояли на войните и земетресенията хиляди години. Щом се проврях през входа и запалих джобното фенерче, тутакси се озовах в позната обстановка. Бях виждал вече другаде същата сложна система от тесни коридори, където грамадните камъни на покрива се срещаха в заострени сводове, а коридорите образуваха двоен концентричен пръстен с ниски напречни проходи, свързващи външния с вътрешния обръч и водещи към средата. Там спирална стълба извеждаше на обзорния покрив на кулата. Точно същите странни форми, толкова необикновени и своеобразни, бяха използвани и от строителите в Мексико много преди Колумб да се впусне в път. Странното разположение на кулата с всичките й особености е било възприето и от маите, които са издигнали прочутата си астрономическа обсерватория в Чичен Ица на Юкатанския полуостров. Би ли могло да се намери липсващото звено? Бяха ли строили по същия начин и неизвестните учители на маите, древните олмеки?   ........  >>>

[tantin]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Тантине , малко видях, но ако си гледал разкажи, в кой период са мумиите.

Когато го гледах това видео  не разбирах много от Египет.. За мен тогава важното беше да разбера че е имало контакт между Египет и Америка.. Сега (ако успея днес)пак ще го изгледам.. Мисля че обхваща по-широк период от време , понеже тая техника за мумифициране  е ползвана доста продължително..
Имали за запас от лекарството, или са имали редовно снабдяване с корабчетата от другия континент...  Запази си непременно тия 40- 50 минути да го изгледаш видеото, щото може да ти даде тотално нова визия по тия въпроси.

[tantin]

Преди 4 минути, laplandetza said:

Странното разположение на кулата с всичките й особености е било възприето и от маите, които са издигнали прочутата си астрономическа обсерватория в Чичен Ица на Юкатанския полуостров. Би ли могло да се намери липсващото звено? Бяха ли строили по същия начин и неизвестните учители на маите, древните олмеки?   ......

Чичен Ица са едни пирамиди.. Имаш ли представа кое е това място дето той нарича обсерваторията?

Цилиндричните кули в Сардиния имат по-скоро отбранителна функция.. Мисля че подобни са кулите и на келтите - ирландци и шотландци там на британските острови.

Чудно ми е къде е видял приликата между тия неща Тор.

[laplandetza]

Тор  Ра 2

 

<<<<........

След като видяхме, че старинните тръстикови ладии „фасони“ още се използват в Сардиния, в мислите ми отново взе да се промъква мароканската река Лукус. При първото ми посещение управителят на крайбрежния район беше заявил малко прекалено категорично, че жителите от поречието не помнели други лодки, освен от дърво и пластмаса. Затова се обърнах към своя добър приятел, пашата на Сафи, когато отидох във връзка с постройката на „Ра II“. Той ни даде кола и преводач. В пристанището Лараш на река Лукус открихме двама стари рибари, които кърпеха мрежите си на кея. С единия от тях като водач веднага попаднахме на търсената диря. Два дни се провирахме през рядка гора от коркови дъбове, докато се доберем до забутаното селце Жоло, разположено недалеч от морето. Когато най-после пристигнахме пеша, съзряхме живописни колиби от клони, покрити с тръстика, щъркелови гнезда, кози, млади и стари селяни, цели тълпи, ту руси със сини очи, ту негроиди. И нито един арабин. Това беше смесеното коренно население на Мароко. Черно и бяло. Внушителни кактусови огради защищаваха тяхното малко слънчево кралство, закривайки гледката към морето, реката и рядкото пасище с разкривени коркови дървета.

„Мадия“ ли?

Разбира се. Всички прегърбени дядки и беззъби бабки помнеха „шафат“ и „мадия“, двата вида тръстикови ладии, които са били използвани в устието на река Лукус допреди няколко десетилетия. Двама старци побързаха да ни направят модели на „шафат“ — лодка с плоска отрязана кърмова част, използвана за пренасяне на товари по реката, и на „мадия“ — лодка с извит нос и кърма, каквито са били познати на древните египтяни. „Мадията“ издържала морското вълнение, затова можела да бъде построена в най-различни размери, тръстиката „хаб“, тоест тънката плоска тръстика, от която се правела, плавала с месеци. Старците изпипаха малък образец с красиви класически линии, на който се качиха пет човека, за да ни докажат просто невероятната товароподемност на ладията............>>>>

[tantin]

https://en.wikipedia.org/wiki/El_Caracol,_Chichen_Itza

 

Обсерватория Эль-Караколь

[laplandetza]

Преди 4 минути, tantin said:

;;;

Чудно ми е къде е видял приликата между тия неща Тор.

Той каза, в начина на строеж и каменоделство, в технологията.

[tantin]

Nuraghe Santu Antine in Torralba

https://en.wikipedia.org/wiki/Nuragic_civilization

 

Мерси за тая информация Лапландецо.. Спести ми 1 седмица търсене.  

Редактирано Май 21, 2020 от tantin

[laplandetza]

Тор    Ра 2

 

<<<<<<<<<<<...........

Благодарение на лова ми на тръстикови лодки попаднах и на Ликсус. Градът-развалина беше толкова неизвестен на мароканците, колкото и на повечето археолози. Специалистите по Египет, Шумер или древно Мексико все още не бяха обърнали поглед към атлантическото крайбрежие на Африка и само шепа марокански учени са имали време и средства да извършат някоя и друга пробна разкопка тук-там край хилядолетните стени. Сам аз се бях натъкнал на тези хълмове от развалини, защото покрай тях водеше пътят от Лараш до корковата гора, където племето жоло строеше тръстиковите си ладии. Селцето отстоеше само на няколко километра от древния град. До неотдавна тръстикови лодки са плавали нагоре по реката, която извива около основата на развалините, където бяха разкопани редица стари пристанищни сгради от римско време.

Тръстиковите ладии ме бяха привлекли в Ликсус. Малко гледки са ме поразявали така силно. Отпред Атлантическият океан, отзад непрекъснатият Африкански континент, стигащ до бреговете на египтяните и финикийците с Месопотамия в гърба им. Оттам бяха дошли, прекосявайки цяло Средиземно море, минавайки край Гибралтар, следвайки западния бряг на Африка, с жените и децата, с астрономите и архитектите, с грънчарите и тъкачите, тръгналите на дълъг път колонисти от Мала Азия, които бяха живели в зората на времената. А после бяха дошли римляните през Гибралтар. Такава беше всъщност историческата основа. Тук, на атлантическия бряг, лежеше селище, което римляните са наричали „Вечния град“, в което великанът, който е носил на плещите си земното кълбо, богът Херкулес от най-древната митология на гърците и римляните, е приключил дните си. Най-старите стени, които сега бяха изцяло или отчасти затрупани с купища отпадъци, след като бяха отминали араби, бербери, римляни, финикийци, внушаваха преклонение и даваха крила на въображението. Гигантски блокове бяха издялани и изкачени до върха на хълма в огромни количества. Макар различни по размери и по форма, те имаха отвесни и водоравни страни и ъгли, които прилягаха точно едни към други, подобно на кутийките от исполинска кръстословица. Камъните се отличаваха с толкова правоъгълни неравномерности, че фасадата би могла да бъде десетоъгълна или дванадесетоъгълна, вместо четириъгълна. Тази особена строителна техника, неизвестна и неповторена другаде в света, почвах да разглеждам като своеобразен отличителен знак, издълбан в камъните там, където в миналото са били използвани тръстикови ладии, като се почне от Великденския остров, Перу, Мексико и се стигне обратно до големите древни цивилизации във вътрешното Средиземноморие. Олмеките и прединките са владеели тази техника до съвършенство, както и древните египтяни и финикийци, ала викингите и китайците, бедуините и индианците от прерията биха се оглеждали толкова озадачени, колкото и сбор от съвременни учени, ако човек им посочи планинска стена и ги покани да издигнат зид по същото начало, макар да им се дадат стоманени сечива и им се позволи да гледат образеца. Когато се въртях сред наполовина затрупаните грамади в града на Слънцето и изследвах необикновено находчивата строителна техника, стори ми се, че Америка и вътрешното Средиземноморие се приближават. Ликсус ги свързваше и преполовяваше пътя. Тук бяха дошли изселници от най-вътрешното Средиземноморие много векове преди нашата ера. Тук бяха сновали добре съоръжени и подготвени колонисти и търговци, плавайки на безопасно разстояние от застрашителните скали на Африка. Тук и по-нататък покрай опасния нос Хуби по времето, когато брадати олмеки са се появили на противоположния бряг на Атлантическия океан и са почнали да си пробиват просеки в девствените гори, за да въведат каменоделното изкуство и цивилизацията сред дивите индиански племена. Тук, в устието на реката, се бяха запазили тръстиковите ладии с класическа форма, въпреки че наоколо имаше най-различен дървен строителен материал. Тук бяха използвали същото морско течение, което повличаше ладиите, откъсвайки ги от брега, същото течение, което сега влечеше и нас за втори път в разстояние на една година.  ........... >>>>

[laplandetza]

Тор Ра2

<<<<...........

Бях решил да се обърна към строителите на ладии, които правеха и до днес здрави лодки по старовремски образец с кърма, извисена толкова, колкото и носът. По този начин строяха тръстиковите си ладии индианците аймара и кечуа от Боливия и Перу. Те следваха образците на древна Ниневия и Египет и в друга една забележителна подробност. Техните въжета се спускаха от палубата и препасваха ладията през дъното, докато лодките от езерото Чад, нямащи кърмова част, се състояха от множество малки папирусови снопчета, завързани отстрани с къси въжета, снадени с примки.

Беше смайващо, че южноамериканските индианци прилагаха метод, много по-близък до старовремската строителна техника на средиземноморските страни, отколкото народите от вътрешността на Африка. Навярно обяснението се криеше в обстоятелството, че племето будума от езерото Чад никога не е имало тесен допир с древните цивилизации. Такъв досег обаче са имали индианците кечуа и аймара от езерото Титикака. Прадедите на индианците аймара бяха издигнали пирамидата в Акапана и другите исполински статуи в Тиаунако, най-важният верски център в Южна Америка, който в прединковата епоха се е намирал на брега на езерото Титикака. Те бяха пренесли грамадните блокове с ладиите си през езерото. Индианците бяха разказали на испанските завоеватели, че бели хора с бради ръководили строежите и че този изчезнал културен народ първи се явил с такива тръстикови лодки. Индианците аймара никога не са се научили изобщо да дялат камък. Ала изкуството да строят риболовни тръстикови ладии са възприели до съвършенство и са го запазили до наши дни.        ......  >>>>

[laplandetza]

Тор  Ра 2

 

<<<....Викове на отчаяние се изтръгнаха от човешкото гъмжило. Суматоха в лодката, която трябваше да извлече „Ра II“. Внезапно луд вятър препусна над планината, завъртя хартиената ладия, откъсна я от влекача и я запрати със страхотна сила право в каменния вълнолом, висок четири метра. Рев, олелия, команди на френски и арабски, лица, скрити в ръцете. Журналистите се разтърчаха с кинокамери и фотоапарати, за да снемат и да не изтърват нещо. Новокръстената ладия се връцна и се устреми с пълна скорост към стената. Напетата папирусова задница получи цялата тежест на удара и се огъна като пружина. Сърцето ни заболя. Кърмата! Тъкмо кърмата, която трябваше да се запази този път ненакърнена и неуязвима! „Ра II“ се разигра необуздано във вълните над плиткото каменисто дъно. Никой не можеше да я укроти посред поривите на вятъра. Очевидно експедицията ни щеше да завърши, преди още да е започнала. Но не! Опашката във форма на арфа се отблъсна като стоманена пружина, тръстиковото кълбо отскочи подобно гумена топка. Веднъж. Дваж. Дървена ладия би се разбила и би потънала. „Ра II“ остана невредима. Само сиви белези по кората на някои от златистите стръкове. Влекачът улови буксирното въже. „Ра II“ не се нуждаеше от никакви поправки!  ........>>>

[laplandetza]

Ра 2

 

<<<....

Излишно е. Вода просмукват само отрязаните краища. Затова потопихме по два сантиметра от повечето краища в асфалт.

Ала мислено се запитах дали не трябваше да намажем цялата лодка отвътре с дебел пласт зифт. Тогава не бихме потънали и сантиметър. Навярно древните египтяни са покривали с асфалт отвътре ладиите си, защото иначе на стенописите те биха ги изобразили черни, не жълти.

След експедицията „Ра I“ неколцина свещеници ми бяха писали, за да ми напомнят, че според библията Ноевия ковчег бил залят отвътре със смола, майката на Мойсей е използвала изрично „смола и катран“ за „рогозената кошница“, в която пуснала сина си, за да го намери дъщерята на фараона сред тръстиките на Нил. Идеята за зифта се е натрапила кажи-речи сама, тъй като в древен Египет и Мала Азия се е добивала смола и с нея се е търгувало редовно. Въпреки това от опита с „Ра I“ знаехме, че и без асфалт папирусът плава, стига въжетата да държат. Въжетата! За „Ра I“ бяхме употребили много по-дебели въжета, които Муса и Омар бяха нарязали на стотици къси примки, годни да се задържат сами, дори ако другите бъдат протрити. На пръв поглед свръзките на индианците будеха недоверие. Червенокожите бяха използвали едно-единствено тънко въже, което бяха завързали спираловидно от носа до кърмата. Бяха решително отблъснали въжета над 14 мм. Твърдяха, че тънкото въже се опъва по-равномерно, а ако се скъса, няма да се разхлаби, защото мокрият папирус ще го задържи. Можехме ли да им се доверим? Та на кого другиго бихме могли да се доверим? ... >>>

 

[Евристей]

Преди 2 часа, deaf said:

Досега не знам някой да уличил Стефан Цвайг в историческа недостоверност. А и не мисля,че историята е точно наука...

В романите на Балзак и Зола така майсторски и с най-тънки подробности са описани и обяснени механизмите на борсите и банките,че изумяват дори и някои икономисти... Но викаш дай да четем само борсовите бюлетини и "Уол стрийт джърнъл". Филми като "Уол стрийт" с Майкъл Дъглас и Чарли Шийн са художествени измислици...

Ох..ле ле,   За да бъде уличен той трябва да претендира , тоест да се опита да наложи теза , хипотеза и т.н. в Науката История . А той - Щефан Цвайг  не претендира за такова нещо , защото неговото не е научна дисертация , а  роман - разбираш ли ? Никой не се основава , аргументира и доказва на база роман ! Литературно произведение па било то и историческо не е доказателство за нищо .  За да ти стане по ясно : за да те скъсат на изпит (какъвто ѝ да е) първо трябва да те допуснат до него !  Може гордо да заявиш , че никога не си късан на изпит за  астронавт , но кой те е ѝ допуснал да се явиш до такъв ? Науката не е уличила и Пафчо Серафимов - просто не е дорасъл някоя сериозна институция първо да му обърне внимание , а после да го ...уличава или да го оборва ! Всеки е свободен да си драска по блогове и форуми каквото му скимне.

Втората  част на поста ти е безсмислица

Художественото произведение - било то роман или филм не се приемат за доказателство в която ѝ да е наука . Разбираш ли го това ?  Ама ..хубави , лоши - вкусове всякакви , но резултата е един = 0

Как може да даваш примери с филми ?  Защо им е на археолозите специалисти по Древна Елада и Рим - да копат и да харчат парите на данъкоплатците , като има филми - Троя с Брад Пит и Спартак - Кръв и пясък !  Може да прибавим и ...Калигула   с Малкълм Макдауъл   и Науката Капитулира .  А за Уолстрийт филмите -  явно какъвто си историк , такъв си и икономист

Преди 2 часа, deaf said:

 А и не мисля,че историята е точно наука...

Не , филми и приказки е .  Напълно достатъчно е да прочетеш 2 романа и да изглеждаш 3 филмчета и си готов .

Някога всеки (и наши) историци знаеха минимум по един класически език - древно/средно/ гръцки/  и /или/ латински. Някои съчетаваха и по 3-4 дисциплини - история , археология , антропология , лингвистика.  Гастон Масперо  в началото на XX век при оглед с продължителност 5 минути определяше възрастта на 2 хилядна мумия с точност 2-3 години.  Сегашни DNA проби потвърдиха точността му. 

И това не било ...наука . Гадателство е...

 

 

[deaf]

Преди 3 минути, Евристей said:

неговото не е научна дисертация , а  роман

Не е роман. Трудовете на Стефан Цвайг са художествена историография,щом толкова те влекат термините. Книгите на Цвайг са пълни с исторически документи,цитати и факти. Например,в "Мария Антоанета" той доказва,(след задълбочено изследване),че фразата "Като нямат хляб,да ядат пасти"  не е на кралица Антоанета.

Колкото и да ни се иска,историята не е точна и затова не е наука. Един може би на пръв поглед страничен пример. Ако в гората падне дърво,но никой човек не го види,дървото паднало ли е? Ако хората не знаят някои исторически факти,тези факти същестуват ли? Как може да сме сигурни,че историята е била еди-каква си,след като не знаем и не можем да знаем ВСИЧКИ факти? Когато за първи път прочетох Виктор Суворов бях потресен! Целият ми свят се преобърна защото за първи път научих факти за ВСВ,които комунистите у нас,а и забележете,дори и на Запад,криеха или просто не им обръщаха внимание. А винаги и при всяко историческо изследване ще има факти,които ще бъдат или злонамерено скрити,или просто пропуснати.

[laplandetza]

Тор Ра 2

 

<<<...........финикийците и какви кораби са строили първоначално. Техните най-близки съседи на изток и на юг са използвали най-напред тръстикови ладии. Дори на запад: на един пръстен, остатък от древната култура на остров Крит, е изобразена тръстикова лодка във формата на полумесец с напречни превръзки, мачта и кабина. От финикийските води културата се е разпростряла отвъд Гибралтар. В Ликсус, където тръстиковите ладии са се запазили до наши дни. ...........>>>

 

<<<.......Кой ще установи някога какви моряци са пренасяли през четвърти век пр.н.е. с делви златни и медни монети от Средиземноморието до остров Корву, съставляващ част от Азорските острови, които са по-близо до Северна Америка, отколкото до Гибралтар?.......>>

Редактирано Май 21, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Тор Ра 2

<<<<<<<<...........през петото столетие пр.н.е. Ханон^[4] е минал през Гибралтарския проток с шестдесет кораба, натоварени с хранителни припаси и хиляди финикийски преселници от двата пола, подвигът е бил обезсмъртен на колона, издигната в Картаген. А надписът признава, че Ханон не е бил пионер, защото на четвъртия ден от крайбрежното плаване отвъд Гибралтар флотата му достигнала мегалитния град Ликсус, където взел местни лоцмани, които познавали крайбрежието и имали имена за всички носове на едно разстояние от двадесет и осем плувни дни покрай Африка. Запасени с храни за два месеца, Ханон и придружителите му продължили отвъд Ликсус, докато стигнали до джунглата и речния бряг на екваториална Западна Африка. Надписите на колоната, запазени от по-късните гърци, говорят за жителите на Ликсус като за чужденци, сред които изследователите престояли достатъчно дълго, за да спечелят приятелството и съветите им. Тези древни пътешественици са били майстори в изкуството да си създават плодоносни връзки дори с враждебни първобитни народи. Според техните хроники, преди да се решат да напуснат корабите си, винаги стоварвали съблазнителни дарове на брега, за да докажат на местните племена дружелюбните си намерения. Очевидната полза от международното сътрудничество при странстванията из чужди земи е била напълно оценявана от тогавашните хора. Най-напред от египтяните и финикийците. Затова е съвсем естествено, че египтяни и финикийци са си подали ръце в първата записана от историците обиколка по море на Африка близо два века, преди умело подготвената флота от преселници на Ханон да предприеме плаването си покрай познатия вече бряг на този континент. Експедицията на фараона Неко^[5] за морска обиколка на Африка, извършена в около 600 година пр.н.е., е била чисто египетско начинание, което е използвало финикийски кораби и моряци. ..........>>>>

[laplandetza]

От тук нататък, надолу съм на Аку/аку от втора глава  до края...........

 

Редактирано Май 21, 2020 от laplandetza

[deaf]

Преди 28 минути, Евристей said:

при оглед с продължителност 5 минути определяше възрастта на 2 хилядна мумия с точност 2-3 години.  

Можеш ли да ми обясниш по желателност с факти как така една шепа испанци конкистадори с кремъклийки са успели да разрушат империите на индианците?! Въобще,защо така внезапно индианските високо развити империи рухват?! Те са били на културното ниво на Византийската империя. За която впрочем не е ясно защо не успява да възпре османските турци да я завладеят. Върлуващата чума на Балканите ли е била причината или нещо друго. Щем не щем,се налага да гадаем и да се обърнем към романите...

Или примерът с днешната изсмукана от пръстите "пандемия". СЗО на практика забрани аутопсиите на починалите от коронавирус,но само с аутопсия може да се докаже,че човекът е починал от този вирус. Така в медиите и къде ли не се разпространяват стЪкмистика за "пандемията",включително и се подправят смъртни актове. И така след сто години някой наперен или пристрастен,или корумпиран историк може да представи "факти" за съществуването на коронавирус-пандемия в света,каквато всъщност не е имало. Ето защо аз не вярвам,че в началото на 20-ти век в САЩ е имало пандемия от испански грип от която починали милиони (!) американци!

[laplandetza]

Тор < Аку/аку>

 

<<<..........

 Никой не знае истинското име на този остров — казах аз. — Островитяните го наричат Рапануи, но научните изследователи смятат, че това не е първоначалното му име. В най-древните предания туземците винаги наричат острова „Те Пито о те Хенуа“ или „Пъп на света“, но и това навярно е някое старо поетично название, а не истинското име на острова, защото по-късно туземците са го наричали „Окото, което гледа небето“ или „Граница на небето“. Ние, които живеем на хиляди мили отвъд хоризонта на острова, сме решили да го запишем на картата под името Великденски остров, защото през 1722 година на Великден следобед холандецът Рогевеен и неговите другари — първите европейци, които преплавали тези води — стигнали дотук и забелязали, че на брега някакви неизвестни хора дават димни сигнали, за да привлекат внимание. Холандците се приближили с двата си платноходни кораба и по залез пуснали котва. Преди да се стъмни, те успели да видят някакво странно човешко общество. Най-напред при тях на корабите дошли високи, добре сложени хора, които — доколкото може да се съди по описанието — били светлокожи полинезийци, каквито познаваме от Таити, Хавай и другите източни острови в Южното море. Но населението, изглежда, било смесено, защото някои от посетителите се отличавали с по-тъмна кожа, а пък други били „съвсем бели“ като европейците. Някои от тях имали „червеникав оттенък, сякаш били доста обгорели от слънцето“. Мнозина били с бради.

На брега холандците видели исполински статуи, високи десетина метра. Върху главите им имало големи цилиндрични камъни, подобни на корони. Сам Рогевеен разказва, че островитяните палели огньове пред тези великански божества, после приклякали пред тях, като стъпвали с целите си ходила върху земята, и благоговейно свеждали глави. След това ту вдигали, ту сваляли ръце с притиснати една към друга длани. Беренс, който бил на борда на другия кораб, записал, че когато на следващата сутрин слънцето изгряло, видели туземците на брега да лежат проснати на земята и да се молят на изгрева. Наоколо горели стотици огньове, които, според холандците, били запалени в чест на божествата. Това е единственото описание на слънцепоклоннически обряд на Великденския остров.

Между първите, които се качили на борда на холандските кораби, бил един „съвсем бял мъж“, който се държал с по-голямо достойнство от останалите. Върху гладко обръснатата си глава носел корона от пера, а в ушите му имало заоблени бели украшения, големи колкото юмрук. Белият човек показал с държанието си, че е изтъкната личност сред населението и холандците помислили, че навярно е жрец. Меките части на ушите му били продупчени и изкуствено удължени, та достигали чак до раменете му и холандците забелязали, че ушите и на много от другите островитяни били изкуствено удължени по същия начин. Ако дългите уши им пречели при работа, те просто изваждали украшенията и закачали дългата долна част на ухото върху горната.

Много от островитяните се разхождали съвсем голи, но целите им тела били покрити с художествено татуирана шарка, представляваща птици и странни фигури. Други носели наметала от лико, боядисани в червено и жълто. Някои имали на главите си веещи се корони от пера, а други — чудновати шапки от тръстика. Всички се държали дружелюбно и холандците не видели каквито и да било оръжия. Много чудно било, че почти не се забелязвали жени, макар че островът гъмжал от мъже; затова пък малкото жени, които се показали, били извънредно благосклонни към непознатите посетители, без мъжете да проявяват най-слаб признак на ревност.

Жителите живеели в дълги ниски колиби от тръстика; те приличали на лодки, обърнати с дъното нагоре, без прозорци и с толкова нисък вход, че човек едва успявал да се провре през него. Явно било, че в тях живеят много хора без никакви мебели освен няколко рогозки на земята и по един камък за възглавница. Развъждали само птици; отглеждали банани, захарна тръстика и преди всичко сладки картофи, които холандците нарекли „ежедневния хляб на островитяните“. Тези самотни островитяни положително не били опитни мореплаватели, защото най-големите плавателни съдове, които холандците видели, били някакви канута, дълги около три метра и толкова тесни, че човек едва можел да смести в тях двата си крака. Те така пропускали вода, че колкото време гребеш, толкова време трябвало и да изгребваш водата. Хората живеели все още като в каменната ера, не познавали метали, а храната си готвели просто между нажежени камъни в ями. На холандците трябва да се е сторило, че в техния век по света едва ли има други толкова технически изостанали хора. Затова е съвсем естествено, че били безкрайно учудени, като видели сред тези бедни хора гигантски статуи, издигащи се към небето, които били по-големи от всички статуи в Европа. Най-напред не можели да разберат как са били изправени тези високи фигури. Те изследвали обветрената от времето повърхност на един от колосите и разрешили целия въпрос посвоему, като заявили, че фигурите не са от камък, а от някаква глина, покрита по-късно с дребни камъчета.

Загребали обратно към корабите, които вече били загубили две от котвите си, и отплавали от току-що открития остров, след като престояли на него само един ден. В корабния дневник отбелязали, че населението на острова е весело, миролюбиво и има добри обноски, но че всички са опитни крадци. Поради някакво недоразумение на един от корабите застреляли местен посетител и дванайсетина други — на брега, а европейците се отървали със загубата на една покривка за маса и на няколко шапки, задигнати от главите им.

Туземците останали на брега със своите мъртви и ранени, втренчили очи в големите платна, които изчезвали на запад. Изминали почти петдесет години до следващото посещение от външния свят..........>>

[laplandetza]

Моля ви, не вкарвайте в темата ми съвременни проблеми и теми /поводи за конфликти, както и некоментирайте история наука ли е или не и дали тя е изфабрикувана от силните за периода <влияния> , Давате повод да ми затрият темата и целият труд............., <те> това желаят !

Благодаря !

[laplandetza]

Тор <Аку/аку>

  

<<<.....

Следният път посетителите били испанци. През 1770 година на хоризонта на Великденския остров се появили два кораба, водени от Дон Фелипе Гонсалес, и също били призовани с димни сигнали. Испанците слезли на брега с двама свещеници и голям отряд войници и тържествено се запътили към билото на една тривърха могила на източния бряг, а подире им танцувала цяла тълпа от ликуващи, изпълнени с любопитство туземци. Гостите поставили по един кръст на всяко от трите възвишения, пели, дали салют и обявили острова за испанска територия. За доказателство, че цялата работа е извършена законно, написали декларация до краля на Испания Карлос, под която „разрешили“ на най-смелите туземци да положат „с израз на радост и щастие“ имената си във вид на птици и чудновати знаци, които испанците приели за подписи. Така островът станал собственост на испанския крал и получил ново име — остров Сан Карлос.

Испанците не се полъгали да мислят, че паметниците са от глина; те ударили един от тях така силно с мотика, че изскочили искри, и станало съвсем ясно, че статуите са от камък. Но за испанците останало загадка, как са изправяни тези колоси и те дори се усъмнили в това, дали са правени на този остров.

Както подаръците, така и крадените вещи изчезвали безследно и испанците се усъмнили, че населението има тайни подземни скривалища, защото островът бил открит и лишен от растителност. Никъде не се виждали деца; сякаш цялото население се състояло от възрастни мъже и малък брой необуздани жени.

Испанците срещнали на острова високи руси мъже; те премерили двама от най-високите и се оказало, че единият е висок 1,99 м, а другият — 1,96 м. Мнозина имали бради и испанците били на мнение, че приличат повече на европейци, отколкото на обикновени туземци. Те отбелязали в дневниците си, че не всички били с черни коси; косите на някои от тях били кестеняви, а на други — дори червеникави или канеленокафяви. А когато успели да накарат жителите на острова да повторят ясно на испански „Аве Мария, да живее Карлос III, крал на Испания“, всички се съгласили, че туземците са възприемчиви, интелигентни хора, които можели лесно да бъдат опитомени. Изпълнени със задоволство, те напуснали новите си поданици и никога вече не се върнали.^{[2]..........>>>}

[2] Английският превод на стари корабни дневници и оригинални писма във връзка с посещенията на Рогевеен и Гонсалес на Великденския остров са включени в том XIII на Hakluyt Society, Cambrige, 1908. — Б.а. ↑

[laplandetza]

Тор <Аку/аку>

 

<<<<<<..........

После дошли англичани, и то под командуването на самия капитан Кук, а след него дошъл и французинът Ла Перуз.

По това време чуждестранните посетители почнали да дотягат на жителите на Великденския остров. Когато Кук слязъл на сушата, се виждали удивително малко хора — общо само неколкостотин, — всички под среден ръст и в окаяно състояние. Те били мрачни и не проявили никакъв интерес към гостите. Другарите на Кук помислили, че след посещението на испанците островът вероятно бил сполетян от някакво нещастие и че обитателите му измират. Но самият Кук се усъмнил, че населението се е укрило под земята, защото се виждали извънредно малко жени, макар че по целия остров били разпратени патрули. На няколко места англичаните намерили купчини камъни и тесни отвори в земята, които сметнали, че водят към подземни пещери, но всеки път, когато се опитвали да ги изследват, туземните им водачи отказвали да ги допуснат. Измъчвани от скорбут, англичаните напуснали Великденския остров отчаяни и разочаровани, като не успели да вземат за себе си нищо освен малко сладки картофи — единствения по-ценен продукт, който видели. Но дори и с тях ги изиграли, защото лукавите туземци напълнили кошовете с камъни и сложили само най-отгоре по няколко картофа.

Само двадесет години били изминали от гостуването на Кук, когато през 1786 година французинът Ла Перуз направил подобно светкавично посещение. Този път из целия Великденски остров отново се появили хора; както по-рано някои от тях имали светли коси и изведнъж се оказало, че почти половината от тях са зрели жени. Освен това имало рояци от деца на различна възраст както във всяко нормално общество. Просто можело да се помисли, че са изскочили из вътрешността на земята сред голия лунен пейзаж на малкия остров. И именно това се било случило. Островитяните изпълзели из подземните ходове и разрешили на французите да влязат в някои от тесните каменни тунели, където преди това не допуснали англичаните. Това потвърдило съмнението на Кук, че населението си е направило тайни убежища в тъмни подземни помещения. Там аристокрацията се била укрила от капитан Кук. А навремето, когато холандците открили острова, били скрили там децата и повечето жени. Ла Перуз разбрал, че понеже Кук и неговите другари се държали миролюбиво, населението на острова — общо около две хиляди души — сега събрало смелост и плъзнало на бял свят.

Макар че повечето от жителите се криели под земята, когато Кук обикалял острова, и че били замъкнали със себе си най-ценните си вещи, те не могли да отнесат огромните каменни фигури, които все още си стояли твърдо по местата. Както Кук, така и Ла Перуз били на мнение, че това са останки от по-раншни времена. Според тях тези паметници още тогава били много старинни. На Кук направило голямо впечатление техническото майсторство, постигнато от неизвестните строители, които някога издигнали своите колоси върху широкия ръб на терасовидни стени без никакви механични приспособления. По какъвто и начин да било направено това, Кук го смятал за доказателство за интелигентността и енергията на онзи народ, който в древни времена обитавал този самотен остров. Той бил сигурен, че населението, което заварил, нямало нищо общо с тази работа; островитяните дори не се били постарали да поддържат основите на стените и те отдавна почнали да се рушат. Пък и не всички статуи стояли прави на първоначалните си места; много от тях били паднали и лежали проснати на земята под своите площадки, носейки всякакви белези на съзнателно опустошение.

Кук изследвал няколко от големите стенни тераси, върху които стояли статуите, и бил дълбоко поразен, като открил, че те са изградени от огромни каменни блокове, изсечени и загладени така точно, че прилягали един към друг без хоросан или цимент. Кук не бил виждал по-съвършена зидарска работа дори и по най-хубавите сгради в Англия. Но той добавил, че все пак „всички грижи, труд и далновидност не успели да предпазят тези странни строежи от разрухата на всепоглъщащото време“.

На кораба на Кук се намирал един полинезиец от Таити и той отчасти разбирал диалекта, на който говорело по онова време населението на Великденския остров. От откъслечните сведения, получени по този начин, англичаните добили впечатлението, че статуите не били смятани за обикновени изображения на божества, а за паметници на по-раншните арики — възпоминания за покойни лица от свещено и кралско потекло. Части от скелети и кости показвали, че настоящото население на острова постоянно използувало площадките, върху които стояли статуите, за погребално място. Явно било, че вярвали в някакъв живот след смъртта, защото при разни случаи правели съвсем ясни знаци, за да обяснят, че докато скелетът лежал безжизнен на земята, истинското „аз“ на човека било изчезнало към небето.

Първият опит да се повлияе върху местната култура на Великденския остров бил направен от Ла Перуз, който през неколкочасовото си пребиваване край този бряг, свалил на сушата свине, кози и овце и посял известно количество семена. Но всичко това било изядено от гладните жители, преди да успее да се размножи, и островът останал непроменен.

Никой друг не посетил самотния Великденски остров до началото на миналия век. Тогава представители на нашата раса внезапно се появили отново и островитяните се стекли на тълпи по скалите край брега, без да се укриват в своите убежища. Този път дошла една американска шхуна, чийто капитан решил да направи кратко посещение, за да търси колонисти за някаква тюленоловна станция, която щяла да се открива на остров Хуан Фернандес — острова на Робинзон Крузо, край брега на Чили. След ожесточена борба той успял да отвлече дванадесет мъже и десет жени и отплавал с тях. Като изминали три дни, пуснал пленниците си на свобода на палубата. Мъжете незабавно скочили в морето и почнали да плуват към изчезналия Великденски остров. Капитанът не им обърнал никакво внимание, а се върнал и извършил ново покушение на острова.

Следващите кораби, които минали, не били в състояние да свалят хора на стръмния бряг, защото били посрещнати от непреодолима преграда от туземни хвъргачи на камъни. Най-сетне една руска експедиция успяла насилствено да слезе на брега с помощта на барут и куршуми, но няколко часа по-късно и тя била принудена да се оттегли и върне на кораба си. .........>>>>