Битките, които българската армия губи във войните за национално обединение

[skorpion1980]

В този раздел има много интересни и важни теми, но има една, която определено липсва - тази за загубените битки от армията ни. От научна гледна точка и предвид предмета на форума смятам, че е нужна, защото една от целите на науката, е да развенчава митове, а този псведопатриотичен мит, че армията ни нямала загубена битка, е нужно да бъде развенчан. Непленяването на бойно знаме има само символична стойност и това му приравняване с незагубена битка е вредно, особено когато се създава като обществено мнение. Наскоро между другото тоя мит, че не сме губили битка, публично го изтъкна дори юрист. Както е известно в България юристите би трябвало да имат доста над средната историческа култура поради това, че кандидатстват с история и казан този мит публично от юрист, при това не кой да е, а самият главен прокурор, си е... май не се нуждае от специален коментар. 

Затова целта на тази тема е да се разкаже за битките, които наистина БА губи и последиците от тях, започвайки от сръбско-българската война и стигайки до втората световна. Най-важните, които наистина губим без "а, но, обаче" са следните:

- Сръбско-българската война - битката при Кула.

- Първата Балканска война - първата битка при Чалталджа.

- Втората балканска война - битката при Кукуш и тази при Брегалница.

- Първата световна война - битката при завоя на река Черна и тази при Добро поле.

- Втора Световна война - неуспешните като цяло опити да бъдат спрени разрушителните военно-въздушни атаки на САЩ и Великобритания, което е напълно правилно и коректно да се счита като загубени военно-въздушни битки.

Това са най-важните битки, които БА губи, независимо дали става въпрос за спечелена или загубена война, като пак без значение дали накрая България е победител или губещ, те се отразяват на крайните резултати от войните. Могат да се изведат и други сражения, които да се определят като загубени битки от БА, затова е и темата, но тези са най-важните и мисля, че си струва да се коментират и анализират последствията от тях.

Добре е да се каже също, че за пишман патриотите, твърдящи че БА нямала загубени битки, ама губела войните, основната теза е, че всъщност видите ли сме били капитулирали като сме разбирали че нямало накъде, че ставало в момент, в който вече нямало как да издържим, ама преди да капитулираме наистина не сме имали загубени битки:)))))))))))))))

Редактирано Май 18, 2020 от skorpion1980

[skorpion1980]

Сръбско-българската война и битката при Кула.

Сръбското настъпление в Северозападна България започва на 3 ноември – ден след обявяването на войната и нахлуването на Нишавската армия при Цариброд и Трън. Тимошката дивизия (в състав от 7 батальона, 3 ескадрона, 2 полски батареи и инженерни части – общо 6200 войници и 12 оръдия под командването на полковник Илия Джукнич) преминава границата през прохода Връшка чука и още същия ден превзема Кула след 2-часов бой, в който дава 60 убити и ранени. Българската рота, която отбранява града, е разгромена и дава над 100 пленници. Междувременно, разчитайки закъснението на офанзивата като признак за слабост на противника по Тимок, командващият Северния отряд капитан Атанас Узунов нарежда „усилена рекогносцировка“ към Зайчар. За целта са определени Летящият отряд (900 редовни войници, 100 конници и 6 оръдия) и Главният резерв на Северния отряд (3750 пехотинци). След вестта за падането на Кула Узунов изпраща към града и две чети от Шуменската доброволческа дружина.
През нощта на 3 срещу 4 ноември Резервът и Летящият отряд се събират в село Грамада и потеглят към Кула под общото командване на капитан Георги Тодоров. Обхождайки през селата Пседерци и Полетковци, на следващата сутрин те излизат на югоизток и юг от града и откриват огън, когато сръбският авангард потегля към Видин. Сърбите се оттеглят в укрепленията, изградени около Кула още от турците по време на сръбско-турската война от 1876 година. Възползвайки се от изненадата, капитан Тодоров завзема едно от укрепленията, а командирът на Главния резерв капитан Ганчо Георгиев успява да заеме пътя за отстъпление на противника към Връшка чука. Отрядът му обаче, съставен предимно от необучени и слабо въоръжени опълченци, се разбягва още при първата контраатака на окопитилите се сърби. Самият Георгиев е обкръжен и пленен със стотина войници, след като и оставените в резерв опълченци дезертират. Това е знак и за Тодоров да нареди общо отстъпление на частите от Летящия отряд, което се извършва безредно под натиска на сръбската конница.Сръбските загуби в убити и ранени при Кула на 4 ноември възлизат на 130 души. Българите губят около 250 убити, ранени и пленени. След боя сърбите събират още близо 1000 пленници от пръснатите български опълченци. От Главния резерв на Северния отряд остават 300-400 души, които отстъпват във Видин и Лом. В Лом се оттегля и капитан Тодоров с остатъците от Летящия отряд.[6] Поражението при Кула води до отстъпление и на българските войски, преминали по-рано през деня Тимок в района на Брегово. Седмица по-късно Тимошката армия обсажда Видинската крепост.

И така първо не е преценена правилно стратегията - оставена е само една рота при Кула, а възможност от самото начло да се съсредоточат повече сили там е имало. Второ капитан Узунов дава заповед да се настъпи към Зайчар, вместо окопаване и спиране на числено превъзхождащия противник. В резултат Видин е обсаден и примирието заварва както български войски на сръбска територия, така и сръбски войски на българска територия. И в крайна сметка имаме един мирен договор с една-единствена точка, никакви финансови компенсации, камо ле териториални придобивки на поне един малък хиндерланд около Пирот, който да отдалечи границата ни от София. Да основната цел с признаването на Съединението е постигната, но това не значи, че трябва да си затваряме очите пред грешките и загубите, както и пропуснатите ползи от тях.

Но най-важният извод от гореизложените събития при Кула през 1885 е, че те опрвергават псевдопатриотичните митове, че българската армия нямала загубена битка в следосвобожденската си история.

Редактирано Май 18, 2020 от skorpion1980

[Skubi]

Както един виден унгарски политик каза, след загубени избори. НЕ! ГОСПОДА! НЕ НИ ПОБЕДИХА! НИЕ ЗАГУБИХМЕ!

[новорегистриран2]

Преди 54 минути, Skubi said:

Както един виден унгарски политик каза, след загубени избори. НЕ! ГОСПОДА! НЕ НИ ПОБЕДИХА! НИЕ ЗАГУБИХМЕ!

Па, ако можеше при Косовската операция през 1915 да пристигнете на време...

[resavsky]

Брегалница не бих я определил като загуба.Но такива са 100 процента Кукуш,Лахна и Рупелското дефиле.Всъщност Кукуш е най важната битка през Междусъюзническата война.Неуспеха в нея е причината за нашето отстъпление от Брегалница.

[Warlord]

Това да му е проблема на главния прокурор. Иначе при сблъсък на рота срещу цяла дивизия, не знам какво друго може да се очаква освен загуба. Подобни са съотношенията и в другите по-големи загубени битки през Междусъюзническата и ПСВ.
Брегалница е наложително тактическо отстъпление, защото фланга на 4-а армия се оголва при отстъплението на 2-а армия по Струма. Така че това нито е битка, както го представят сърбите - а планомерно отстъпление под прикритие на ариергарди, които дават доста отпорни сражения, в някои от които нанасят доста поражения на сърбите, нито пък е загубена - когато 4-та армия спира да отстъпва и заема отбранителна позиция при Калиманци, сърбите не успяват да я помръднат и сантиметър оттам, въпреки огромното си числено превъзходство и далеч по-изгодните си стратегически позиции. Така че цялата поредица от сражения, наречена Битка при Брегалница, всъщност завършва с дефанзивна българска победа. Същото може да се каже и за сбласаците с гърците и заклещването им в Кресна накрая, но там поне има отделни битки, които са ясно раграничени една от друга и действително спечелени от тях. Численото им превъзходство там обаче е дори още по-голямо отколкото сръбското.
За Добро поле мисля, че сме говорили вече доста пъти и тук, там няма нито един параметър по, който врага да не ни превъзхожда от значително до смазващо.

[Dobri_I]

Преди 6 часа, skorpion1980 said:

- Първата световна война - битката при завоя на река Черна и тази при Добро поле.

Добро поле - ясно там има верига от грешки.

Обаче най-важното поражение на Солунския фронт е неуспехът на Чеганската операция - това е последният ни опит да вземем инициативата. Следват две години отбрана при ужасна логистика и бавна, закономерна агония.

[resavsky]

Чеганската операция е едно безумие довело целия ни фронт до катастрофа.Страшно много жертви даваме но все пак устояваме.

[Dobri_I]

Преди 5 часа, resavsky said:

Чеганската операция е едно безумие довело целия ни фронт до катастрофа.Страшно много жертви даваме но все пак устояваме.

След неуспеха на Чеганската операция здраво ни нагъват - Каймакчалан, Завоя на Черна, губим Лерин (завладян по време на Чеганската оперция), Битоля... Добре, че идва зимата и подкрепленията от север (в резултат на бързия разгром на Румъния).

След  септември 1916 г. тактиката ни се свежда до това да устискаме до евентуална немска победа на запад. При трагичната ни локистика в Македония, фронт разделен на напрактика три независими участъка (Струмски, Вардарски и Битолски) без възможност за подпомагане по между им и липсата на резерви е цяло чудо че издържаме до есента на 1918 г.

[resavsky]

Било е безумие докато се очаква решителна кампания на Румънския фронт ние да предприемаме офанзива на Македонския.Срещу предварително укрепени позиции на противник с леко числено превъзходство и сериозно такова в артилерия.Най умното е било  стратегическа отбрана на юг и решително настъпление на  север. Отделно самото настъпление е било лошо планирано.Няма главен удар няма достатъчно резерви и т.н.

[Thorn]

За 1885 пропускате Брезник. Разбягали са се чак до Самоков.

За ПСВ - пропускате Яребична.

За 1944 - разгромът на 5 армия - Прилеп и т. н.

 

 

[Warlord]

Това при Брезник не е много по-различно от положението при Кула, пак имаме цяла сръбска дивизия (Моравската), която трябва да я възпира отряд събран буквално от кол и въже - сбирщайн от отделни дружини и роти на различни полкове, който когато е успял да дотърчи, конни жандармеристи от полицията на околните селища, хайдутите (!) на Ильо войвода, въоръжени с ятагани и шишанета и дори селски пъдари с чифтета. Така че е цяло чудо, че въобще успяват да удържат врага цял ден, а това е от голяма важност в случая, защото София е общо взето само на около ден път от сръбската граница. 

[resavsky]

Преди 16 минути, Warlord said:

Това при Брезник не е много по-различно от положението при Кула, пак имаме цяла сръбска дивизия (Моравската), която трябва да я възпира отряд събран буквално от кол и въже - сбирщайн от отделни дружини и роти на различни полкове, който когато е успял да дотърчи, конни жандармеристи от полицията на околните селища, хайдутите (!) на Ильо войвода, въоръжени с ятагани и шишанета и дори селски пъдари с чифтета. Така че е цяло чудо, че въобще успяват да удържат врага цял ден, а това е от голяма важност в случая, защото София е общо взето само на около ден път от сръбската граница. 

Проблема е че след Брезник командира на отряда капитан Кисьов бяга чак в Самоков.Ако се беше изтеглил към София и беше обединил остатъците от отряда си с този на Христо Попов щяхме да имаме стратегическа победа за България.Единствената цел на сражението при Брезник /от българска страна/ е да се спечели малко време за пристигането на подкрепления от Южна България.Е тази цел е постигната.

[resavsky]

Преди 58 минути, Thorn said:

За 1885 пропускате Брезник. Разбягали са се чак до Самоков.

За ПСВ - пропускате Яребична.

За 1944 - разгромът на 5 армия - Прилеп и т. н.

 

 

За Яребична си прав.За Прилеп и 5 армия бих поспорил за думата "разгром".

[resavsky]

Иначе като сериозен неуспех на българската армия може да се отбележи и Сремската операция от 1944 година.

Редактирано Май 21, 2020 от resavsky

[Warlord]

Преди 2 часа, resavsky said:

Проблема е че след Брезник командира на отряда капитан Кисьов бяга чак в Самоков.Ако се беше изтеглил към София и беше обединил остатъците от отряда си с този на Христо Попов щяхме да имаме стратегическа победа за България.

Те пробват да отстъпят към София, но сръбската кавалерия ги изпреварва и им пресича пътя за отстъпление натам, затова се пренасочват "чак" към Самоков. Но не виждам проблем в това, в крайна сметка са отклонени вражески сили, задържани са, нанесени са им някакви загуби, спечелено е безценно време за прехвърляне на войските от турската граница и в крайна сметка малко след това Моравската дивизия е разбита при Гургулят, пак от отряд, само че друг.

[Dobri_I]

Всъщност и първата атака на Кубадин е неуспех.

Относно Яребична обаче имам въпрос. Защо през май 1918 г. са отделени толкова големи сили за фронталната защитата на тази невъзможна за отбрана позиция (всичките три дружини на 49 пп са в клина)? Още повече, че би трябвало да са наясно с трудностите на удържането на тази вклинена позиция - през 1917 г. французите завземат Яребична от 8 пп (доколкото знам обаче тогава Яребична е отбранявана само от една дружина, която успява да се изтегли), за да я загубят на свой ред след контраатака на приморци няколко седмици по-късно. 

[resavsky]

Защото българите не признават тактическото отстъпление като способ за запазване на основните сили.Всака педя българска земя трябва да се  брани до последно. Затова и не отстъпваме септември 1916 година на Малка Нидже да не загубим няколко български села и в крайна сметка отстъпваме след като 8 тунджанска дивизия е почти напълно разгромена и губи цялата си артилерия.И освен тези села губим и Каймачкалан и  Битоля.

[skorpion1980]

Лорде, няма как да наречем Брегалница дефанзивна победа при условие, че крайният резултат е изоставяне за сметка на сърбите на Щип, Кочани и Радовиш. Дефанзивна победа щеше да бъде само и единствено ако сърбите не бяха допуснати до тези 3 града. Просто във война дефанзивна победа означава само и единствено недопускане на противникови части до територии, които контролираш преди атаката (или контраатаката според обстоятелствата както е в случая) на противника. Дори да я наречем съвкупност от битки, ами удрят ни при Злетовска река и в резултат трябва да се отстъпва и да се загубят тези три града. Така че си е загуба. 

Иначе е добре, че се посочват достатъчно други загубени битки, защото както вече писах като пуснах темата основната цел е развенчаване на мита, че армията ни нямала загубена битка!

[skorpion1980]

Да следваме обаче хронологията, в такава тема е задължително да се разгледа първата битка при Чаталджа. Тя е е достъчно известна дори за хора, които не се интересуват особено от история. Може би няма какво да я коментираме в подробности, всичко е ясно - дефанзивна победа на труците и офанзивена загуба на българите най-просто казано. Доста грешки има от страна на доказания руски агент Радко, особено в неизползването на значителни резерви, но по-интересно е да обсъдим последиците и пропуснатите ползи. Самото й започване на тази операция води до пропусната полза, а именно сключване на бърз мир, на какъвто Кямил Паша е склонен непосредствено преди началото й. Загубата на БА в това кръвопролитно сражение оставя турците във войната, но дори да бяхме спечелили това би станало с цената на колосални жертви, дадени за територия, която така или иначе не бихме получили. Може би единствената потенциална полза от такава победа би била, че не бихме били заплашени от Югоизток по време на Втората Балканска война, защото в Труция би настъпила някаква анархия или революция, хуманитарна криза, християнски бунтове на гърци и арменци в Анадола за отхвърляне на турската власт, вероятно някакъв временен кондоминиум от 6те европейски велики сили над Проливите, но невъзможност за турска атака към Одрин по време на неизбежната Междусъюзническа война, съответно избягване на геноцида над тракийските българи. Но къде къде по-резонно би било изобщо да не бяхме атакували Чаталджа за сметка на бърз мир.

[resavsky]

Преди 2 часа, skorpion1980 said:

 

Иначе е добре, че се посочват достатъчно други загубени битки, защото както вече писах като пуснах темата основната цел е развенчаване на мита, че армията ни нямала загубена битка!

Няма армия на света която да не е губила битки.И нищо срамно няма в това че имаме поражения.Важното е че победите ни са повече.

 

Преди 1 час, skorpion1980 said:

Да следваме обаче хронологията, в такава тема е задължително да се разгледа първата битка при Чаталджа. Тя е е достъчно известна дори за хора, които не се интересуват особено от история. Може би няма какво да я коментираме в подробности, всичко е ясно - дефанзивна победа на труците и офанзивена загуба на българите най-просто казано. Доста грешки има от страна на доказания руски агент Радко, особено в неизползването на значителни резерви, но по-интересно е да обсъдим последиците и пропуснатите ползи. Самото й започване на тази операция води до пропусната полза, а именно сключване на бърз мир, на какъвто Кямил Паша е склонен непосредствено преди началото й.

Ако Фердинанд не беше наредил атаката днес всички щяхме да го обвиняваме че заради него сме пропуснали сигурното превземане на Цариград.По време на еуфорията която е царяла през есента на 1912 година тази атака е била най естественото нещо на света.На всички се е струвало че след Люлебургаз турската армия и дори турската държава са рухнали.Това разбира се не значи че Радко Димитриев не прави своите сериозни грешки при атаката.

[resavsky]

Едно от нещата което никога няма да разберем е откъде идва това безгранично доверие на Фердинанд към Радко Димитриев. Което се оказва фатално и при Чаталджа и в Междусъюзническата война. При положение че Фердинанд по принцип е бил крайно резервиран към офицерите русофили осъществили преврата срещу Батенберг през 1886 година.Вярно е че Димитриев е бил персонално лоялен спрямо него но такива са били почти всички български офицери и генерали. Вероятно роля е изиграло саморекламерането на Димитриев като гений на военната наука. Можем само да съжаляваме че Фердинанд не е назначил за командващ съединените армии при Чаталджа генерал Васил Кутинчев

[skorpion1980]

On 12.08.2020 г. at 16:45, resavsky said:

Едно от нещата което никога няма да разберем е откъде идва това безгранично доверие на Фердинанд към Радко Димитриев. Което се оказва фатално и при Чаталджа и в Междусъюзническата война. При положение че Фердинанд по принцип е бил крайно резервиран към офицерите русофили осъществили преврата срещу Батенберг през 1886 година.Вярно е че Димитриев е бил персонално лоялен спрямо него но такива са били почти всички български офицери и генерали. Вероятно роля е изиграло саморекламерането на Димитриев като гений на военната наука. Можем само да съжаляваме че Фердинанд не е назначил за командващ съединените армии при Чаталджа генерал Васил Кутинчев

Причината е, че Фердинанд много добре е знаел какви са връзките на Димитриев с Русия и както е известно поне до Балканските войни царят си е търсил подкрепа от Петербург. Съответно е било съвсем нормално да дава привилегии на един човек на руснаците, в случая най-нафукания. Да, Фердинанд е бил резервиран към руските агенти-прератаджии от 1886, но си е имал политически мотиви да ги държи доволни от положението им. Естествено давал си е сметка, че са му потенциални врагове, но в политиката (и не само) максимата "дръж приятелите си близо, враговете още по-близо" си съществува от памтивека.

[resavsky]

On 20.05.2020 г. at 7:09, skorpion1980 said:

Лорде, няма как да наречем Брегалница дефанзивна победа при условие, че крайният резултат е изоставяне за сметка на сърбите на Щип, Кочани и Радовиш. Дефанзивна победа щеше да бъде само и единствено ако сърбите не бяха допуснати до тези 3 града. Просто във война дефанзивна победа означава само и единствено недопускане на противникови части до територии, които контролираш преди атаката (или контраатаката според обстоятелствата както е в случая) на противника. Дори да я наречем съвкупност от битки, ами удрят ни при Злетовска река и в резултат трябва да се отстъпва и да се загубят тези три града. Така че си е загуба. 

Иначе е добре, че се посочват достатъчно други загубени битки, защото както вече писах като пуснах темата основната цел е развенчаване на мита, че армията ни нямала загубена битка!

Причината за отстъплението  на 4 армия са не толкова сръбските успехи/които са минимални/ а гръцкото настъпление което заплашва да излезе в сила на 4 армия.