Расизмът в литературата

[Conan]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Искрено се надявам да прогледнеш и да преосмислиш собствения си расизъм. За самия теб е по-добре.

О,  Велики Цензуре какво да правим с тази реч?  

Щастлив съм да се присъединя към вас днес в това, което ще остане в историята като най-великата демонстрация за свобода в историята на нашата нация.

Преди сто години, един велик американец, под чиято сянка ние символично стоим днес, подписа Прокламацията за освобождение (Ейбрахам Линкълн). Този важен указ е ярък лъч на надежда за милионите негри роби, които бяха обгорени в пламъците на унищожителна несправедливост. Той дойде като радостта при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е все още осакатен от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите продължават да живеят на самотен остров на бедност насред огромен океан на материално благополучие. Сто години по-късно негрите все още мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна

За това ние сме дошли тук днес за да разкрием това позорно състояние. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република написаха блестящите думи на Конституцията и Декларацията, за независимост, те подписаха полица, на която всеки американец трябваше да бъде наследник. Тази полица беше обещание, че на всички хора – да, за чернокожите също така, както за белите – ще се гарантират неотменните права на живот, свобода и право на щастие

Очевидно е днес, че Америка не е изпълнила обещанието за изплащане на тази полица що се отнася до нейните чернокожи граждани. Вместо да почете този свещен дълг Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата "Без покритие ". Но ние отказваме да повярваме, че банката на справедливост е фалирала. Отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна. И така ние сме дошли да осребрим този чек – чек който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта

Също така ние сме дошли на това свещено място, за да напомним на Америка, силната неотложна нужда на настоящото положение. Не е време да си позволим лукса да чакаме, нито да приемаме успокоителни средства с постепенно действие. Сега е времето обещанията на демокрацията да станат реалност. Сега е времето да излезем от тъмнината и самотната долина на расовото разделение. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата несправедливост и да я поставим на твърдата канара на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в реалност за всички Божии чеда

Би било фатално за нацията да пренебрегваме спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да отмине докато не дойде съживяващата есен на свобода и равенство 1963 не е края, а началото. Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат нуждата да изпуснат парата и ще бъдат доволни, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно пробуждане, ако нацията продължава да прави това, което и пречи. Няма да има нито мир, нито спокойствие в Америка, докато не бъдат признати гражданските права на негрите. Вихрите на негодуванието ще продължават да разтърсват основите на нашата нация, докато светлия ден на справедливостта не изплува

Но има още нещо, което трябва да кажа на моите хора, които стоят на горещия праг, водещ към палата на справедливостта: В процеса на спечелване на нашето истинско място, ние не трябва да извършваме незаконни деяния. Нека не задоволяваме жаждата си за свобода като пием от чашата на огорчението и омразата. Ние трябва винаги да водим нашата борба с достойнство и дисциплина. Не трябва да позволяваме съзидателния ни протест да деградира във физическо насилие. Отново и отново ние трябва да се издигнем до величествените висоти на посрещането на физическото насилие със силата на душата

Удивителния борбен дух, който е погълнал негърската общност, не трябва да ни води към недоверие на всички бели. Понеже много от нашите бели братя – за това свидетелствам тяхното присъствие днес тук – са осъзнали, че тяхната съдба е свързана с нашата съдба. Те са осъзнали, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата съдба. Ние не можем да продължаваме да вървим сами. И докато вървим, ние трябва да си обещаем, че винаги ще маршируваме напред. Не можем да се върнем назад

Има хора които знаейки, че търсим своите граждански права, ни питат: "Кога ще бъдете доволни?". Не можем да бъдем доволни докато негри стават жертва на неописуеми ужаси на полицейска бруталност. Не можем да бъдем доволни докато нашите тела, натежали от умората на пътуване, не могат да получат подслон в мотелите по магистралите или в хотелите по градовете. Не можем да бъдем доволни, докато придвижването на негрите може да бъде само от по-малкото към по-голямото гето. Никога не можем да бъдем доволни, докато нашите деца са лишени от себеуважение и ограбено достойнството им, заради табели, на които е написано: "Само за бели". Не можем да бъдем доволни докато негрите в Мисисипи нямат право да гласуват, а негрите в Ню Йорк смятат, че няма за какво да се гласуват. Не, ние не сме доволни и няма да бъдем доволни дотогава, докато “правосъдието не потече като вода, а правдата като силен

 

поток.” (1)

Аз съм наясно, че някои от вас са дошли днес тук вследствие на големи изпитания и страдания. Някои от вас идват директно от тесните килии на затворите. А някои от вас идват от области, където вашето търсене на свобода ви е смачкало поради бурите на преследвания и ветровете на полицейската бруталност. Вие сте ветераните на съзидателното страдание. Продължавайте да работите с вярата, че има изкупление за незаслуженото страдание. Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, Южна Каролина, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в бедняшките квартали и гета на северните ни градове, знаейки, че по-някакъв начин тази ситуация може и ще бъде променена

Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта.

Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: "Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни".

Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството

Мечтата ми е един ден дори щата Мисисипи, щат нажежен от горещината на несправедливостта, нажежен от горещината на подтисничеството, да бъде превърнат в оазис на свобода и справедливост.

Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.

Имам една мечта днес!

Мечтата ми е един ден щата Алабама, с ужасния си расизъм, със своя губернатор, от чийто уста излизат думи като "вмешателство" и "анулиране" ...един ден именно там, в Алабама, малки чернокожи момчета и момичета да могат да се хванат за ръце с малки бели момчета и момичета като братя и сестри.

Имам една мечта днес

Мечтата ми е един ден щата Алабама, с ужасния си расизъм, със своя губернатор, от чийто уста излизат думи като "вмешателство" и "анулиране" ...един ден именно там, в Алабама, малки чернокожи момчета и момичета да могат да се хванат за ръце с малки бели момчета и момичета като братя и сестри.

Имам една мечта днес!

Имам една мечта, че един ден “всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места – поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки род ведно ще я види

Това е нашата надежда. Това е вярата с която се връщам на Юг. С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще успеем да превърнем фалшивите акорди на нацията ни в красива симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да влизаме в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.

И това ще бъде денят в който всички Божии чеда ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, мила земя на свобода, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската гордост, от всеки планински склон нека свободата да звъни. И ако Америка ще бъде велика нация това трябва да стане реалност

И така нека да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир.

Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк.

Нека свободата да звъни от възвишенията на Пенсилвания.

Нека свободата да звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо.

Нека свободата да звъни от красиво оформените склонове на Калифорния.

И не само това.

Нека свободата да звъни от каменната планина на Джорджия.

Нека свободата да звъни от планините Лукаут в Тенеси

Нека свободата да звъни от всеки хълм и възвишение на Мисисипи.

От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: "Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!"

(1) Амос 5:24 (Библията)

(2) Исая 40:4,5 (Библията

[laplandetza]

    

  <<<<      

Милена Фучеджиева: Контролът над мисълта е едно от най-ужасяващите неща

"Всяко несвободно общество е обречено на крах", казва писателката, с която разговаряме за политическата коректност и случващото се в САЩ

 АВТОР: ЮЛИЯ ВЛАДИМИРОВА / 21 ЮНИ 2020 / 13:16     787 ПРОЧИТА      0 КОМЕНТАРА

Снимка: Павел Вълчев

 

Милена Фучеджиева е писателка, публицистка, сценаристка и драматург. Автор е на книги с разкази, поезия и проза, между които е романът в два тома "Сексът и комунизмът". Тя е създател и главен сценарист на сериалите "Седем часа разлика", "Ягодова луна" и "Пътят на честта".

Разговаряме с Милена Фучеджиева за случващото се в САЩ, борбата за повече справедливост и политическата коректност:

Милена Фучеджиева пред магазин в Охрид, на чиято витрина е Партийния дом. (Снимка: Личен архив)

- Г-жо Фучеджиева, кое отключи силата на настоящите демонстрации в САЩ? Знаем, че и преди е имало случаи на полицейско насилие над черни хора, но те не са довеждали до такива настоятелни и многобройни акции на протест. С какво те се оказаха по-различни?
- Полицейското насилие е сериозен проблем в Америка и не само спрямо черните. В САЩ затворите са частни, а частните затвори получават пари от федералното правителство. За да получат субсидии, те трябва да изпълнят квоти. Квоти със затворници. Тези квоти се изпълняват с огромна корупция в съдебната власт. Ние вярваме, че само тук има корупция в съдебната система, но там още по-голяма корупция. И тя е на ниво да се осъждат възможно най-много хора и да се вкарат в затвора. Затворите буквално се пръскат по шевовете от черни момчета.

Благодарение на ДНК тестовете става ясно, че има несправедливо осъдени за убийство. Човек осъден за убийство на доживотен затвор, се оказва невинен. Нещата са много по-сложни от това, което виждаме в медиите.

Гледаме златни ковчези, ридаещи кметове, падащи на колене депутати, заметнати с африкански шалчета срещу които се оплакаха от Африка. Сериозността на проблема е омаловажена от кадри на потресаващи демонстрации на лицемерие. Ридаещият кмет на Минеаполис сигурно не се е тресъл така над ковчега на роднина. Светла памет на Флойд, но беше безобразно шоу.

- Интересно е как личността на Джордж Флойд предизвика цялата тази критична маса в повечето щати, има протестиращи в райони с почти изцяло население.
- Аз няма да дискутирам личността на Джордж Флойд, защото той не е поставен в позицията на герой, а е изкупителната жертва, издигната на пиедестал. Трябва да се прави разлика между герой и жертва. Ясно е, че човекът беше жестоко убит, ясно е и, че полицията е по-агресивна отколкото трябва.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Американската полиция е тежко въоръжена, имат оръжия, непропорционални на задачите им. Сега ще им орежат бюджета и ще прехвърлят парите към образование и здравеопазване, което може и да не е лошо.

 

Още

Писателката Ани Пру бе почетена от Библиотеката на Конгреса

 

- Расизмът отивал ли си е от САЩ някога изобщо?
- Разбира се, че не. Това е другият голям проблем на Америка. И той е факт, не е измишльотина, глезотия на черните. Би било добре всеки да прочете законите на Джим Кроу, които са в действие между 1890-1968 г., за да разбере за какво отношение става въпрос. 1968 г. е съвремие. Тогава са последните всенародни бунтове в Америка и тогава се приключва с тези закони.

Един от тези закони е, че черен човек не може да бъде погребан наблизо, в една и съща земя с бял човек. Децата трябва да учат в различни училища. Това са живи хора, съвременни, които трябва да живеят с тази гигантска несправедливост.

След премахването на дискриминацията, на черните им се обещава, че ще имат равни права, но въпреки това се намират начини те да не бъдат наравно с белите - примерно по отношение на даване на кредити, на работни ръководни места, възможности да имат собственост. Съответно тези хора се чувстват и финансово ощетени.

На дъното на яростната ситуацията в момента стои и въпросът за финансовите репарации. Афро-американското общество ще иска репарации за това, което им е било обещано преди 50 години, но не са го получили.

Тръмп би могъл да спечели безусловно, ако даде репарации на черните, но за това се иска много сериозна политическа воля. Демократите натегнаха обстановката, някой ще трябва да реагира с реформи. Всички тези млади бели хора, които протестират в големите градове в подкрепа на Black Lives Matter са в изключително трудна финансова ситуация. Америка от страна на неограничените възможности вече е страна с доста проблеми.

29 май 2020г., протести в Атланта, Джорджия (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Безредиците, които се случват в момента там изкарват на показ най-вече социалните неравенства. Това е бунт срещу нетърпимостта на условията в страна, която винаги е била примерът ни за свободи, възможности, демокрация, свободна преса.
- Неравенствата са се увеличи, защото социалната политика тотално отсъства. Проблемите в здравеопазването и образованието са най-големи. Младите хора са натоварени с гигантски заеми, а в здравеопазването до този момент всичко е провал, включително Obama care, която обслужваше само бедните, но не и средната класа за която беше твърде скъпа. Цената на медицината в Америка е срамна. Също така заемите за висше образование трябва да се изплащат десетки години.

Балонът на студентските заеми всеки момент ще се спука, и кризата ще стане още по-голяма. Идеята за дом, семейство и сигурност, планиране на бъдещето - американската мечта - в момента е недостижима за младия американец.

Особено за хора, които живеят в големите градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис. Цените на наемите и недвижимото имущество са безобразни. Средната класа и хората с нисък доход биват избутвани в периферията от все повече милионери и милиардери. Аз се радвам за всеки успял човек, но процентът на богатите се увеличава, средната класа изчезва, има едно огромно разделение между богати и много богати и от друга страна хора, които са на ръба на бедността и на възможностите да се издържат. Такава пропаст е липса на баланс в обществото, тя не води до нищо добро.

Средната класа е на ръба на бедността. И младите протестиращи хора живеят в едни кутийки в Ню Йорк за най-малко 3000 долара на месец. Дойде COVID-19, имат заеми, трябва да са затворени в тези килери, които не могат и да си платят... И накрая им избиха балансите и заявиха, че искат социална справедливост.

- Тоест силата на демонстрациите идва от изолацията, сякаш хората са си дали сметка, че досегашната нормалност вече не е нормална.
- Натрупва се. В момента тече марксистка революция в Америка, която ще има и негативни последици, като всяка революция. Аз, като човек живял в комунизма, който си е мерил приказките, имах мечта, която осъществих - да съм част от Америка, продължавам да я обичам безкрайно, но никога не съм предполагала, че няма да е възможно да изкажеш мнение, което да е по средата, да не е непременно в едната или в другата крайност.

Точно като в България хората са се хванали за гушата и се карат, но и все повече са тези, които се страхуват да кажат какво мислят, защото медиите са масово контролирани от ултра леви млади хора, които не търпят различно мнение.

 

Още

Въпреки протестите мемоарите на Уди Алън вече са на пазара в САЩ

 

- Защо според Вас излиза така, че тези протести са на леви млади хора, Тръмп ги нарича даже анархисти? Как така изобщо думата социализъм вече не е табу за американското общество?
- Те мечтаят за демократичен социализъм. А левите се увеличават заради нарастващите неравенства и бедност, заради все по-големите трудности за справяне с живота си на хиляди млади хора. Колкото и да им се обяснява за комунизма, те не биха могли да разберат. В момента се превежда "Сексът и комунизмът" на английски. Нека младите да я прочетат и да си правят изводите. Защото никой там няма да иска да се раздели с удобствата си, за да бъде истински комунист - или дори социалист.

Подозирам, че ако пазарните им възможности станат обект на "уравновиловка", демократичният социализъм бързо ще се изпари от главите им.

Протестиращи във Флорида срещу насилието на полицията и убийството на Джордж Флойд, 3 юни 2020г.(Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Все пак в днешно време не можем да говорим за онзи държавен социализъм от съветски тип, който го е имало тук, поне героите и времето няма как да са такива, та така и самият социализъм ще е различен...
- Невъзможно е да накараш американците да приемат идеята за равенство. Аз също не я приемам. Чаровната Александра Окасио-Кортес иска да осъществи химера. Не по-малко чаровната Кандис Оуенс пък успява да прави на пух и прах хора като Кортес и ислямо-марксистката Илхан Омар. Тя е много интелигентно черно момиче, което се е създало само, и би била чудесна противоположност на Кортес в политиката. Нейната гледна точка също е валидна.

Тя дразни демократите, защото демонстрира, че има черни, които не желаят да бъдат представяни единствено като жертви.

Александра Окасио-Кортез, Ню Йорк, 14 април 2020г. (Снимка: Getty Images)

Наскоро гледах видео, заснето на шега от чернокожо момче. Той спира спортуващо русо момиче с маска и лъже, че е от Black Lives Matter. Моли я да покаже съпричастността си към каузата на черните, падайки на колене на улицата. За мой ужас тя му падна на колене. Това не беше достатъчно и той поиска и извинение. Безкрайно трудно ми е да гледам как момиче е карано да коленичи на улицата. Бяло или черно, това е безобразие. Това е комунизъм - ако не коленичиш, най-малкото ще си обвинен в расизъм, а може и да те набият.

Аз се махнах от България 1990г. с идеята, че никога повече няма да коленича пред никоя власт. А тези, които искат властта в момента, ще искат да коленичим за вини, които не са наши, те са на част от белите американци от миналото.

Това няма да доведе до нищо добро, само ще тласне хората да гласуват за Тръмп. Поради последните събития той има сериозен шанс да спечели, именно заради тайния вот на хора, които не искат да бъдат карани да коленичат по улицата пред който му скимне да си отмъщава. Не харесвам нито Тръмп, нито Байдън. Отдавна не харесвам и Клинтън и Хилари за която някога исках да гласувам. И двамата са бламирани личности - той като лъжец-женкар, тя като псевдо-феминистка, съпруга на лъжец-женкар, готова да преглътне всяка негова лъжа за да реализира политическите си амбиции.

Последната лъжа на чаровния Бил беше, че е ходил на острова на Джефри Епстийн само няколко пъти, а се оказа, че е документирано, че е летял 23 пъти със самолета му. А Обама пък също беше една чаровна усмивка, която не направи реформите за които черните сега протестират.

Кандидатката за президент на демократите Хилъри Клинтън заедно със съпруга си, бившият президент на САЩ Бил Клинтън поздравяват множеството на четвъртия ден от Демократичната национална конвенция в центъра Wells Fargo, 28 юли 2016 г. ,Филаделфия, Пенсилвания (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

И сладката гневна Мишел се снима с Джордж Буш, и всичките демократи изведнъж прегърнаха Буш Джуниър, забравяйки за тоалетната хартия с неговия лик. Но аз я пазя в един шкаф. И не само тоалетната хартия е спомена за милионите избити невинни хора в Ирак и Близкия Изток заради лъжливата война, която той и Чейни поведоха. Невероятно е просто как 20 години по-късно Буш стана любим и всичко изплюто срещу него и и заснето дори в игрални филми се забрави, само защото е срещу Тръмп.

А Тръмп е одиозен и несистемен, но няма нито един убит американец или чужденец благодарение на неговата политика. И впрочем синът на Байдън и интересите им в украинската газ са демократския Халибъртън за който обаче и гък няма в медиите. Демократи и републиканци са в нечувана криза на лицемерие и двойни стандарти.

Смърди отвсякъде. Америка е в нечувана политическа криза. Няма нито един качествен човек, който да може да отговаря на изискванията на ляво-дясната политическа олигархия.

Кандис Оуен, Индианополис, САЩ, 26 април 2019г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Тази енергия в момента по улиците не води ли към тотално отрицание на Тръмп?
-Ако той бъде избран, младите, които са на улицата в момента отново ще протестират, защото ще са убедени, че изборите са фалшифицирани, което най-вероятно няма да бъде вярно.

Води се и война със средствата на политическата коректност. Тя е комунизъм, унищожаване на мисленето, тя руши способността за критическо мислене. Cancel culture не дава възможност човек да бъде на друга позиция, освен на "правилната". Или подкрепяш, или си "затрит" - да, това е комунизъм. Но те явно искат да си го изживеят. Нека да имат този опит. За съжаление обаче той руши една велика държава. Не искам да се бъркам на младите хора в Америка, защото те ще живеят с последиците от избора си.

Колкото повече се комунизира едно общество, свободите не стават по-големи, а по-малки. Контролът над мисълта за мен е едно от най-ужасяващите неща.

 

Още

Аферата Пласидо Доминго - различен подход в Европа и САЩ към движението #MeToo

 

- Има ли граница между това човек да не е привърженик на расистка или антифеминистка идеология, но в същото време да не понася политкоректността, която смазва като с валяк идеята за творчество, което не може и не бива да е подчинено на догматичност?
- Не позволяват да има граница. Политкоректната тълпа ще се появи веднага и ще те унищожи. Това е най-страшното - неписаната безмилостна цензура. Преди няколко дни махнаха главната редакторка на сайта Vulture.com - тя напусна и се извини. Всеки ден и непрекъснато някой трябва да се извинява.

Протести в Калъмбъс, Охайо, 1 юни 2020 (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Какво е отношението Ви към продуктите на културата, които все повече се правят по шаблоните на политкоректността? С политкоректност се печелят фестивали, тя продава днес. Всеки режисьор например знае, че ако направи такъв филм, третиращ определени проблеми и ги заложи по "правилната" гледна точка, той ще спечели, ще се хареса. Ако направи обратното, ще бъде свален, цензуриран, игнориран.
- Знаеш ли, имам надежда, че това ще стигне до някаква връхна точка, от която нататък ще престане да има значение. Просто ще му мине времето. Но тези неща не стават за 5-10 години, а се нуждаят от по-дълги натрупвания. Човешката природа е такава, че не може целият свят да бъде принуден да следва една единствена доктрина.

Хората са сложна комбинация от емоции, култура, възпитание, условия, в които са израснали. Расизмът никога няма да изчезне напълно. Анти-семитизмът дали е изчезнал? Не, разбира се - за съжаление. Дори се появи тия дни на протестите в Париж.

Предубедеността към различни прослойки също никога няма да изчезне напълно.

Въпросът е да има закони, които хората да знаят, че не бива да пристъпват и да ги спазват, за да не могат да обиждат другите. Без закони не си го представям, че е възможно да се случи, освен в едно много еволюирало общество. Даваме примери с Швеция и Норвегия, но там също има сътресения, свързани със засилващото се крайно дясно, расизмът, ислямофобията.

Светът реагира на смъртта на Джордж Флойд - полицията в Лондон блокира входа към Американското посолство в британската столица, защото протестиращо, солидарни с движението Black Lives Matter искат да стигнат до него, Лондон, 31 май 2020г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

- Как се отрази пандемията на хората? Говорихме за Америка, където тя отключи нетърпимост към настоящите социални условия, неравенства, расизъм, полицейщина... Но как повлия на хората в България, на Вас лично?
- На мен ми повлия много градивно. Като пишещ човек, аз съм изначално по-изолирана. Но изгубих проект. Трябваше да започна да пиша втория сезон на сериала "Пътят на честта". Имах договор, той беше развален. От година и половина работя по два мои проекта, които са исторически. И двата са филмови - единият документален, другият игрален.

Заех се изцяло с тях, защото в момента виждам спасение в миналото, за да избягам от принудата да мълча или да говоря това, което искат да се чуе. И ще си търся теми от миналото, които да са адекватни към настоящето, защото то е опасно за коментиране - не мога да повярвам, че казвам това. Мислех, че с този вид опасност приключихме с падането на комунизма. Ковидът за мен беше много градивен, но той показа и безумието на българския народ.

Всички пищяха, че са затворени, а за разлика от французи и много други, можехме да излизаме до магазина без декларация. Оказа се, че изобщо не ценим това, което ни спасява. То моментално се политизира и отрече, само защото е създадено от това правителство и този щаб. Всички се уплашиха от един човек в униформа, но не разбраха, че ако не беше този страх, сега щеше да има много повече заразени и жертви, и медицинската система щеше да рухне. Българите сме такива, че ако не ни стресне човек, няма да спазваме правила. Има една поговорка, която в случая е много вярна: "Страх лозе пази".

Ковидът дойде добре за нашите сънародници, за да се научат да си мият ръцете и да бъдат малко по-чисти. Също така пандемията сплоти хората. Хората, които са заедно станаха още по-заедно. Хората, които са имали проблеми, със сигурност са увеличи проблемите си.

Но икономически за целия свят започва голяма криза. Вирусът промени бюджета на много хора, моя също, както и на много бизнеси. Но знаеш ли, пандемията ни даде сигнал и че сме били доста разглезени до този момент и че трябва да потърсим в себе си малко повече стоицизъм. Осъзнахме, че можем да живеем с по-малко и по-скромно. Светът живееше в нечувано разхищение и материална свобода. Време е за преоценка на важните неща. Човек трябва да има воля и други ценности в себе си, за да може да излезе победител в тази ситуация.

На о-в Китира, Гърция (Снимка: Личен архив)

- Споменахте вече филма на Нетфликс "Filthy Rich/ "Неприлично богат", който е документален филм за милиардера Джефри Епстийн, открит мъртъв в килията си на 10 август 2019г., месец след като е обвинен за трафик на малолетни момичета с цел сексуална експлоатация. Харесва ли Ви как е направена документалната поредица?
- Сериалът е много сериозно разследване, направен е перфектно. Голяма част от жертвите на Джефри Епстийн разказват за съдебната корупция в Америка от първо лице. Епстийн е нещо като новия претендент за народен будител Васил Божков. Гледайте сериала и си правете изводите.

Светът е затънал в лъжлив, брутален олигархичен капитализъм. Младите са прави да искат промяна. И покрай сухото ще гори и мокрото.

Моника Люински среща президента Бил Клинтън в Белия дом, 21 септември, 1998г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- The Morning Show е също интересен сериал, който онагледява добре от една страна истерията за политкоректност в Щатите и докъде е стигнало това безумие, но и игрите за власт в медиите между жени и жени, мъже и жени, черни и бели.
- Да, героинята на Дженифър Анистън е много интересна, защото от една страна прави всичко от егоистични подбуди, за да може да оцелее, но от друга дава възможност на едно момиче от малка провинциална телевизия да седне до нея. И същевременно се опитва да запази статуквото. Тя е типичен човек с позиции и власт. Изгоненият от телевизията водещ също не е черно-бял герой. Сериалът е за последиците от #metoo и начините, по които движението навлезе в американските институции.

Проблемът е, че медиите вече са крайно политически коректни и който не играе на играта им, просто няма да бъде в медиите - а това означава, че той не съществува като професионален играч. В България мисля, че няма да се стигне до такива крайности, но трябва да се внимава.

Няма нищо по-важно от свободата, личната, на изразяване, на придвижване, на мислене. Всяко несвободно общество е обречено на крах. >>>>

https://impressio.dir.bg/interview/milena-fuchedzhieva-kontrolat-nad-misalta-e-edno-ot-nay-uzhasyavashtite-neshta

 

                Крила от Дълбоката дуржава в САЩ, мисля не само онези размахващи Тръмп като бъдещ,стар президент , отново ползват Братята Комунисти да плашат гаргите и да обезценяват гмева на масите.

Според мен е нужна реална , истинска Американска Революция, Бунтове и щурм на институции като Пентагон, Централи на ФБР, Разузнавателните агенции, Федерален Резерв и разграбване на всички големи банки. За да имат смисъл справедливите искания се нуждаят от нова Гражданска война.

Иначе нищо няма да се промени, само подигравки и нафменност на олигарсите от Дълбоката държава. 

[Etienne]

Иска ми се за малко да погледна историята на негрите ( и на други народи в тяхното състояние) от малко по различна гледна точка. Номер едно, тези хора са закарани насилствено там и са накарани да робуват поколения наред. Независимо, че те често са били търгувани от подобни на тях, например вожда на другото племе си няма нов айфон и казва на армията си да излови едно село и да го продаде. Независимо от това, белите хора са купували тези роби. Обаче не трябва да забравяме, че роби има и до днес навсякъде.

След това, гръцката демокрация, на която сме наследници е робовладелска демокрация. Тя съществува благодарение на робите, иначе се превръща в олигархия, или монархия, или диктатура – описано е от векове. Такава е същността ѝ още от античността. (Това не означава, че оправдавам каквото и да е робство).

Друго. В САЩ има още една група народи – индианците, която група обаче не се съгласява да бъде заробена толкова лесно... Но и двете групи имат нещо общо: те нямат собственост достатъчна, за да развият капитал. Подобно с проблемите на ромите у нас. Липсата на капитал не позволява да имат свобода, така работи демокрацията, защото "демо-" не е точно, но това е друга тема.

Затова ако искат американците да се справят с проблема, ще трябва да се разделят с част от богатствата си. Докато това не стане, винаги ще има чернокожи, които ще се опитват да забогатеят, но  как? Единствената алтернатива са наркотиците и т.н.

Следователно една голяма част о т решаването на този род проблеми е волята за преразпределението на богатството. Но не с комунизъм, защото комунизмът не преразпределя богатството с народа, а със себе си. Раздайте на ромите в България достатъчно и ще ги видите добре интегрирани за две-три поколения. Иначе няма как. Раздайте земи, природни богатства, води, и т.н. на чернокожите в САЩ и проблемите есетествено ще се решат за известно време – ще се появи и уважение и всичко.

Мисля че започвате да разбирате – тези хора са лишени от богатствата в своята си държава, те няма как да оцеляват, това е. Затова народи, които успеят да натрупат богатство не са толкова недоволни, ако и да не са свободни.