Религията на древните българи (т.н. "прабългари")

[Galahad]

Здравейте , аз съм нов потребител . Искам да попитам какво мислите за теорията , че прабългарите са изповядвали зороастризъм , че са почитали култа към огъня ? Има ли някакви сведения за това ?

Това го има на по-предните страници. Също е разглеждано и в темата за прабългарските езически храмове и жертвеници.

[Пандора]

Гледам, че лека-полека ще намерите СУР във всички езици. Но има един малък проблем - СУР - има, сурвакарчета и сурваквици - няма. Значи нещо не е съвсем наред с този метод на изследване!

Възможно е сурва да няма общо със сур,защото как да се свържат всички посочени значения в израза "Сурва, весела година,

златен клас на нива,..." Може значението на сурвакар да е свързано със самата дейност ,която извършват.В нашия вариант на празника се празнува раждане на слънцето,обаче в лезгинския вариант има особеност:

"Исконный смысл праздника заключался в языческих представлениях древних земледельцев: начало нового года отождествлялось с бракосочетанием богини весеннего плодородия с верховным богом (у лезгин соответственно Яр и Алпан). В языческих представлениях древних земледельцев верховный бог, часто изображаемый в иконографии с рогами, булавой и связкой стрел (символика быка-производителя, грома и молнии), одаривал землю своим животворящим семенем – дождем, в результате чего оплодотворялась земля, символом которой являлась женщина/жена/невеста, «рожавшая» злаки и т.д. Соответствующий феномен «священной свадьбы» известен с древневавилонских времен и характеризует весеннее обновление природы......Термин «священная свадьба», по-гречески hieros gamos, идентичен исконному значению лезгинского выражения яран сувар, так как и лезгинский речевой оборот первоначально переводился как «свадьба богини Яр»."

Лезгинский праздник Яран Сувар – отголосок древнейшего аграрного культа,Ильхам Гаджимурадов

Освен това в лезгинския вариант маскираните юноши изказват благопожелания само ако домът в който се намират е чист и подреден и им харесва.

Не може ли например думите сурва и сурвакар да имат връзка с например понятията известие и вестител ?

[Щекн Ичр]

В какви други значения? Значението на сур е "сив" (плюс нюанси), което се потвърждава от сръбски сур "сив", румънски sur "сив". Думата е вероятно с романски произход, което се потвърждава от италиански soro, френски saure "жълтокафяв (за кон)" (германски заемки?).

Руското серый е сродно със сръбското сиjер "сив", на български би трябвало да е сяр.

-----------

Вж.чувашкото šură – блед, сив.

-------------

Зитко: Един култов цитат от предаването: "Аз предпочитам да работя с археологически доказателства, тъй като считам, че палеолингвистиката, като научен отрасъл в България, като жанр на лингвистиката, не е достатъчно развита, и ние, археолозите, предпочитаме да работим с конкретни доказателства"

Звучи ми някак си познато!

Просто човека от лингвистика не вдява. Оправдания от сорта, това или онова в България не е развито, не ни топлят! Какво ли е развито в България - нищо? Има ли изобщо сериозна наука в България - НЕ! Тогава ще се справяме със собствени сили и средства!

Редактирано Юли 14, 2011 от Щекн Ичр

[Щекн Ичр]

Това съм гу чувало като "су-никакво" в по-универсален смисъл - не мяза на нищо, за нищо не става.

Имаме и Георги Сурсувул, и сурата (Виж си сурата,т.е. муцуната, лицето), но едва ли Сурваки има общо с всяко нещо, в което има тези три букви в тази последователнсто. За съжаление използването на лингвистиката като помощна наука за историята у нас е станало по такъв начин, че тя е започнала да се въприема като словоблудство зя стъкмяване на абСУРдна теза.

---------------

вж.чувашкото şar, şară - войска, şarşă – войн, в марийски sar – войска, sarze – войн, унгарски sereg – войска. В тюркските езици čärig/čerig, монголски cērēg, тунгусоманджурски serik – войска. В тохарски Б sārri - събрание, много хора. Произходът е от китайски, в древнокитайски и класически старокитайски srij - войска.

Сурусувул - предводител или както се смятаоще Сурсу-биля, сурсу-боил, някаква титла, войскови командир.

[makebulgar]

Сурва си е согдийското Зърва - Зурван. Вероятно е свързано с авестийското божество Саурва и с епитета Сарва даван на Сурия!

[kim]

Здравейте !

"сурва" е свързан семантично със суров= силен (тракийското сурас), голям,

интензивен (напр. сурова зима), но и начален, млад (суров). най-съществена е обаче връзката с "orà" и "работа" (старобалг. орбота?) включително и в смисъл на растеж.

в шумерския език, значението на "уру" е време, цикъл, а така също и на opà (лу-uru=orach, растениевад, работник), t.e. работа и време за работа в най-общия смисъл на растеж и промяна. така е и в берберския ару = раждам, освобождавам, създавам, зачевам i в бълг. яре - първото животно в животновъдната година.

преплитането на двата цикъла се предава символично във формата на сурвачката, подобна на каледучето на Ермес - tuk буйния, фуриозния, силния (трак.), този, който извежда Коре (зърното) от

прегръдката на персефона - покритата от пряспа сняг земя.

разбира се растежа, както и всяка работа, е свързан с преодоляване на съпротива, което символично се пресъздава чрез отупване на възрастните със сурвачката на малчуганите. подобен "безмилостен" бой е описан и в някои ритуални сцени от стария Египет при празника на Озирис и новороденото слънце.

TTL: сурва и сурвака се състоят от

s- =ot, из

-ура- = ораното, обработеното, старото, пра-, Уран

-ва като съкращение от бълг. вайя, дiaл. валя - правя, работя; старопрyс. вакле = син.

поздрави

Редактирано Юли 15, 2011 от kim

[aspar]

Едно интересно предаване точно по темата, гост на Павлов е колегата на КаЧо и Маготин, археологът Тодор Чобанов:

Един култов цитат от предаването: "Аз предпочитам да работя с археологически доказателства, тъй като считам, че палеолингвистиката, като научен отрасъл в България, като жанр на лингвистиката, не е достатъчно развита, и ние, археолозите, предпочитаме да работим с конкретни доказателства"

Звучи ми някак си познато

Не виждам какво чудно има. Сасанидските сънища на Чобанов не са нещо ново. Те са ясни. Теорията му се опира на свободни интерпретации и естествено всичко неудобно се замита под килима.Точно поради тази причина той отрича лингвистичните анализи.

Той обявава прабългарите за един вид зороастрити, но много тактично избягва въпросът за погребалния обряд. Причината е ясна-там няма и помен от зороастризъм.Макар и да изтъква непрекъснато археологията като водеща в прабългарската тема, не дава нито едно археологично доказателство говорещо в зороастрийска полза. Вместо това ни праща за зелен хайвер в Перешчепина и Наги сент миклош. И двете съкровища са сборни, т.е. плячкосвани, подарявани, а също така няма никакви доказателства дали изобщо са използвани от българите. В крайна сметка един пръстен с името Ховрат не значи нищо.

Общо взето добър пример за защита на предпоставени тези.

Редактирано Юли 17, 2011 от aspar

[glishev]

Според т. MDCLXXXVIII на Encyclopaedia Armand-O'Bolgica, издадена в свещения Ечмиадзин още Органа и Кубрат са потомци на арменския клон на Аршакидите. Всъщност истинското име на Органа е Хормизда, а на Кубрат, то се знае, Гобад или Кей-Кобад. Аспарух пък всъщност се е наричал Каспар Гобадян и изобщо всички средновековни български аристократи са си до един чисти арменци.

Св. св. Кирил и Методий пък са Крикор и Месроп, а глаголицата е само опростена версия на арменската писменост, пренесена от България в Моравия, а сетне върната обратно, защото моравците не искали да пишат по арменски.

Бел. мод. Шегата настрана, при още една проява на спам от Armand ще последва окончателно ограничаване на писането.

[Aspandiat]

Армандовите фантазии отпътуваха в небитието. Оставих поста на Глишев заради зелената част от него.

[Galahad]

---------------

вж.чувашкото şar, şară - войска, şarşă – войн, в марийски sar – войска, sarze – войн, унгарски sereg – войска. В тюркските езици čärig/čerig, монголски cērēg, тунгусоманджурски serik – войска. В тохарски Б sārri - събрание, много хора. Произходът е от китайски, в древнокитайски и класически старокитайски srij - войска.

Сурусувул - предводител или както се смятаоще Сурсу-биля, сурсу-боил, някаква титла, войскови командир.

Работата е там, че има и други виждания по въпроса за Сур:

А и сравненията са с езиците на много по-близки и географски, а и едиково до нас народи.

[КГ125]

Т.е. суро магаре значи героично магаре?!

[Raven]

Здравейте , аз съм нов потребител . Искам да попитам какво мислите за теорията , че прабългарите са изповядвали зороастризъм , че са почитали култа към огъня ? Има ли някакви сведения за това ?

Култа към огъня и зороастризма са две различни неща, вероятен култ или използване на огън при церемониите сигурно е имало, чистият зороастризъм обаче спада към невероятните и невъзможни култове въпреки че е възможно някои обреди свързани с огъня да са заимствани от него през аланите.

За да не се обясняваме напразно просто прочетете поне два реда що е то зороастризъм.

[Galahad]

Т.е. суро магаре значи героично магаре?!

Сур значи герой, значи и мъж, т.е суро магаре, може да значи мъжко магаре.

[Exhemus]

Турките почитат извънредно много огъня, тачат въздуха и водата и възпяват земята. Обожават и наричат бог само тогова, който е сътворил небето и земята. Нему те принасят в жертва коне, говеда и овце. те имат жреци, които мислят, че моган да предстазват бъдещето.

Анжек, говорим за турките - те имат един много характерен обичай - Душене на хана с копринено въже.

Душенето не е на шега и ханът бързо, бързо трябва да каже колко години ще управлява. Тогава го пускат. Смятало се е, че ханът е проводник на божествената сила към племето. Когато се изпълнел указаният срок /не повече от 40-45 год. възраст на хана/ или при големи неудачи на племето го убивали, защото явно той не можел вече да провежда божествената сила.

Има ли някакви следи за провеждане на такъв ритуал по нашите земи?

[miroki]

А, защо по селата казват Суро на сивото магаре?

Не вярвам да са чели речници хората.

[Galahad]

Не всяко магаре са казва Марко, но и не всеки Марко е магаре. Дори и по селата различават парата дето е в тенджерата и парата, дето е в кесията!

Сиво магаре от суро е по-скоро производно от славянските вариации на тази дума. На руски сив е сыр, т.е. сьйрь, на полски сив е szary (шаре), на чешки и словашки šedá (шедаа), на белоруски шэры.

Унгарски szürke (сюрке).

А ето и някои други братски езици: украински gray, румънски gri, гръцки γκρί (гри), хинди ग्रे (гри), норвежки grå, английски gray, турски gri, френски gris (а уж бяхме франкофони), исландски grá ....

[miroki]

Ако е производно, какво точно значи суро тогава?

Може ли отговор.

Да не би героично наистина?

Или си остава просто производно.

[Galahad]

Ако е производно, какво точно значи суро тогава?

Може ли отговор.

Да не би героично наистина?

Или си остава просто производно.

Суро - от сур с добавката в края за среден род прилагаша на магаре. Производно на славянските вариации за сиво. И нищо общо със сурвакница, суров, суркане, сурватка и т.н.

[miroki]

С други думи има значение точно на Сиво.

[kim]

Не всяко магаре са казва Марко, но и не всеки Марко е магаре. Дори и по селата различават парата дето е в тенджерата и парата, дето е в кесията!

Сиво магаре от суро е по-скоро производно от славянските вариации на тази дума. На руски сив е сыр, т.е. сьйрь, на полски сив е szary (шаре), на чешки и словашки šedá (шедаа), на белоруски шэры.

Унгарски szürke (сюрке).

А ето и някои други братски езици: украински gray, румънски gri, гръцки γκρί (гри), хинди ग्रे (гри), норвежки grå, английски gray, турски gri, френски gris (а уж бяхме франкофони), исландски grá ....

в българския език, sur и производните се употребяват

- и за цвета "сив", светъл (зора, лит. aušra е моментът на

просветляване, развиделяване на хоризонта, когато слънцето а-ха ще се покаже,

но още не е успяло; "грей" е точно този сив цвят на зората)

- и за силен, зрее, усилие, зор (бръмбърчето скарабеус).

това, че при други славянски езици има също сыр или szary за "сив" доказва езиковото сродство.

[Galahad]

Един откъс от казанския летопис, съдържа едно интересно, макар и за съжаление доста късно сведение, свързано с вярванията на българите. Заради доста шаблонизирания изказ на автора е възможно да не става дума за остатъчни езически вярвания, а за мюсюлмански религиозен център, евентуално с опцията заради затегналата се изолация в него да се е развил малко неортодоксален ислям. Тъй като текста е в архаизиран вариант го пускам в този му вид, защото ще е по-полезен за преценката. Вторият пасаж е свързан с похода на Светослав срещу България и го добавих, защото дава известна представа за някои възгледи на автора:

О бесе, о творящемъ мечты предъ человеки, живуще во градце.

Къ сему же третіе знаменіе при мне же бысть, еще бо ми тогда въ Казани живуща. Бе не въ коемъ улусе Казанскомъ малъ градецъ пусть, на брезе высоце Камы реки стоя, его же Русь имянуетъ бесовское градищо, въ немъ же живяще бесъ, мечты творя отъ много летъ. И то бе еще старыхъ Болгаръ молбище жертвенное. И зхожахуся ту людіе мнози со всея земля Казанcкія, варвары и Черемиса, мужи и жены, жрюще бесу и о полезне себе вопрошаху отъ ту сущихъ волхвовъ. Бесъ же аки овехъ отъ недугъ исцеляше, овехъ, съ нераденіемъ минующихъ его, уморяше, не пометнувшихъ ему ничто же и плавающихъ рекою опроверзаше лади, потопляше въ реце,-чюдо же, отъ христьянъ некихъ погубляше.- Темъ никто же смея проехати его не поверхши мало что отъ рухла своего, и къ вопрошающимъ ответъ невидимо отдаяше жерцы своими, комуждо ихъ долголествіе сказываше, смерть и здравье, и помощь, убытцы и на землю ихъ плененіе и пагубу, и всяку скорбь. И на воину пошедше жряху ему совопрошающися съ волхвы, аще зъ добыткомъ или съ четою возвратятся; бесъ же проявляше имъ впредь и симъ прелщаше, овогда же и яша. И посла тогда царь самого Сеита Казанского вопрошати, аще одолеетъ Казань Московскіи царь, князь великіи или Казанцы ему одолеютъ, и до 10 днеи павше кляцаху на землю молящеся ерея бесовскія, не востающи отъ места и мало ядуще, да не умрутъ зъ гладу. Минувъ 10 днеи, въ полудни отозвася гласъ отъ беса въ мечте, глаголюще, всемъ людемъ слышащимъ: "что стужасте о мне? Уже бо вамъ отныне несть на мя надежи, ни помощи ни мало отъ мене; отхожю бо отъ васъ въ пустая места, непроходная, прогнанъ Христовои силою; при ходить бо сюда со славою своею, хощетъ воцаритися въ земли сеи и просветити святымъ крещеніемъ". И по мале часе явися дымъ чернъ, великъ, изнутрь градца, изъ мечети, на воздухъ идя, смрадъ золъ, изъ дыма же излете зміи великъ, огненъ, и на западъ полете, всемъ намъ зрящимъ и чюдящимся, и невидимъ бысть изо очію нашею. И разумевше вси бывшее ту, яко исчезе животъ ихъ.

..........

Советъ зъ боляры своими царя и великого князя.

И призываетъ къ себе въ великую полату златую братью свою, благороднаго князя Георгія, и князя Владимера, и вся князи местныя, и вся великія воеводы, и вся благородныя своя велможи. И посадивъ ихъ по местомъ ихъ и начъ благъ и мудръ советъ съ ними творити, хотя самъ въскоре двигнутися на безбожную и поганую Казань, на презлыя и недруги своя Казанцы., мстити крови христьянъскія, яко Елизвои Ефіопскiи царь на Омирского князя Дунаса жидовина, ревнуя прадедомъ своимъ, великому князю Светославу Игоревичю, како тои многажды Греческую землю плени, столь далече ему сущи отъ Рускія земля растояніемъ, и дани великія со Царяграда ималъ со благородныхъ Грекъ, победившеихъ Трою предивную и прегордаго царя Перского Скераска. Тои же великіи князь Святославъ по Дунаю стоящихъ 80 градовъ Болгарскихъ вся. Поревновавъ же сыну его во благочести сіявшему, православному и великому князю Владимеру и державу свою Рускую землю святымъ крещеніемъ просветившему, како взя великіи градъ Корсунь, и ины земля, многія языцы работаху ему, дани дающе, и надо всеми враги его рука бе высока.

[decapitator]

Тоя "Казански летопис" (XVI-XVII?) за вярванията, на кои точно народ трябва да дава информация? За българите на Долното Подунавие в периода от VIII-IX в. ли? :frusty2:

[Galahad]

Тоя "Казански летопис" (XVI-XVII?) за вярванията, на кои точно народ трябва да дава информация? За българите на Долното Подунавие в периода от VIII-IX в. ли? :frusty2:

Какво точно те смущава?

И то бе еще старыхъ Болгаръ молбище жертвенное.

И то бе още на старите българи място за жертвени молитви! Защо смяташ, че щом синовете на Кубрат са се разделили тутакси са сменили вярата си и всеки е имал след това различна?!? За съжаление няма запазено написано през VІІІв. "Точно и подбробно изложение на прабългарската езическа вяра на Дунавска България" написано от хан-боил-коловъра, тъй че при доста оскъдния материал някак не върви да се капризничи и да не се разглеждат наличните сведения независимо дали пасват на нечии твърдения или напротив.

[decapitator]

И защо тогава не черпим информация от известията за българския битов паганизъм от периода XVI-XIX в., а се разглеждат някакви съмнителни казански "хроники" ала тарихи, писани от и за народи имащи от малка до никаква връзка с българите?

[Рисъ]

Проблемът с българският битов паганизъм от XVI-XIX в. е че показва близки черти по-скоро с античния паганизъм - т.е пак отиваме към темата за "третият елемент"