Религията на древните българи (т.н. "прабългари")

[decapitator]

Проблем е за историчарите и заблудените туркофили.

[Eньо]

Суро - от сур с добавката в края за среден род прилагаша на магаре. Производно на славянските вариации за сиво. И нищо общо със сурвакница, суров, суркане, сурватка и т.н.

Има ли извори, които да споменават сурвакарска обредност преди падането на България под турско, или става въпрос за привнесен от някъде и акомодиран ритуал по време на робството.

Ако се окаже, че има трябва да търсим връзка със предхристиянската религиозна обредност ...

Редактирано Януари 11, 2014 от Eньо

[Galahad]

И защо тогава не черпим информация от известията за българския битов паганизъм от периода XVI-XIX в., а се разглеждат някакви съмнителни казански "хроники" ала тарихи, писани от и за народи имащи от малка до никаква връзка с българите?

Елементарно! Защото по този начин може да се провери дали се касае на нововъзникнал "битов паганизъм" или има връзка с по-стар период. Ако нямаме известия от периода VІІ-ІХв. дали се е практикувал "битов паганизъм" познат ни от ХІХв., то допускането, че може да е от по-рано е по-вероятно ако същия "битов паганизъм" се среща и на други места, където са обитавали българи. Ако няма сведения от VІІ-ІХв. и те се среща из другите български територии, то тогава по-вероятното е да е възникнал по-късно.

Все пак хората измислят и нови неща, а не приповтарят едно и също (с изключение на автохонците).

Има ли извори, които да споменават сурвакарска обредност преди падането на България под турско, или става въпрос за привнесен от някъде и акомодиран ритуал по време на робството.

Ако се окаже, че има трябва да търсим връзка със предхристиянската религиозна обредност ...

Ами поне аз не се сещам, а ако затегнем още критериите както предлага преждекоментирания нещата отиват по-скоро на не. Ритуалът е свързан с християнски празник и в благопожеланията има християнски елемент "до амина". Ако на някой му се играе може да се порови в старите сборници с народни обичаи и да види дали там има някакви по-стари елементи. Но това, което днес ни е масово познато е християнско.

[decapitator]

По кой начин, кое от писаното в тази казанска летопис намира паралели в известните ни български, латински и византийски източници засягащи по един или друг начин религиозните практики от предхристиянския период? Как в текст писан през XVII в. в среда, която никога не е била част от българското землище и нямащ никакво отношение към българите, и предхристиянския период от тяхната история, ти намираш "сведения" за същия този период не знам.

[Galahad]

Е ако трябва да изключим всички сведения, които са писани в друга среда, т.е. всички византийски, латински, арабски, арменски и други извори няма да ни остане почти никаква история. Това, което остава са няколко надписа бъкащи от тюркски титли и датировки и от последното ще трябва да си направим всички изводи.

Това, че е писано през ХVІІв. означава, че трябва да се подходи внимателно към информацията, защото може да става дума за шаблонизирано описание на иноверски практики, които може да са мюсюлмански, а може и да са нововъзникнали.

В текста се говори за древно българско култово място и за оцелели ритуали.

Не ми е ясно по каква причина трябва да игнорираме сведенията ритуалите извършвани в древно българско култово място? това, че на някои места езическите култове са били унищожени не означава, че по същото време са изчезнали в целия свят.

[Perkūnas]

Всъщност си има достатъчно домашни извори за неканоничните вярвания - разни гадателни книги, молитвеници, апокрифчета-фантастики и под. Не знам защо сте се захванали с разни казански летописи.

[_magotin_]

Всъщност си има достатъчно домашни извори за неканоничните вярвания - разни гадателни книги, молитвеници, апокрифчета-фантастики и под. Не знам защо сте се захванали с разни казански летописи.

И богомилството е важен извор. То не расне на гола поляна, мда.

[Galahad]

Всъщност си има достатъчно домашни извори за неканоничните вярвания - разни гадателни книги, молитвеници, апокрифчета-фантастики и под. Не знам защо сте се захванали с разни казански летописи.

И как ще познаем тогава, кое от това се е родило в християнския период и кое е на прабългарите? За внесеното от Византия - лесно и ясно. Но за онова, което е възникнало на местна почва? През ХІХв. са записани много народни приказки с религиозен сюжет, но те едва ли имат нещо общо с прабългарите.

В Казанския летопис се говори за старо българско молитвено място, където се извършва нехристиянски култ, като е твърде вероятно той да е езически.

В прочеето фантастики обаче не се споменават древни прабългарски молетвени места и ритуали. Много от неканоничните творения са под влияние на ромейския внос.

[_magotin_]

И как ще познаем тогава, кое от това се е родило в християнския период и кое е на прабългарите? За внесеното от Византия - лесно и ясно. Но за онова, което е възникнало на местна почва? През ХІХв. са записани много народни приказки с религиозен сюжет, но те едва ли имат нещо общо с прабългарите.

В Казанския летопис се говори за старо българско молитвено място, където се извършва нехристиянски култ, като е твърде вероятно той да е езически.

В прочеето фантастики обаче не се споменават древни прабългарски молетвени места и ритуали. Много от неканоничните творения са под влияние на ромейския внос.

Напротив, в някой от домашните произведения, свързани с покръстването, се споменават требища /капища/. Самото понятие требище се свързва с ритуали, които е трябвало да бъдат извършвани. Впрочем въпросът е бил доволно деликатен в 9 и 10 век, защото много от главните езически храмове са били светкавично конвертирани в църкви или сгради със светско предназначение.

Паралелите с Волжка България трябва да се правят много внимателно, защото след разделянето тамошните българи започват да абсорбират други влияния, различни от тези по Долния Дунав.

[resavsky]

Винаги ме е вълнувал въпроса със съдбата на колобрите.Дали са били кооптирани по някакъв начин към новата религия ?

[decapitator]

Паралелите с Волжка България трябва да се правят много внимателно, защото след разделянето тамошните българи започват да абсорбират други влияния, различни от тези по Долния Дунав.

+1
Самият факт, че в един от най-авторитетните източници за т.нар. Волжка Болгария - пътеписа на Фадлан - се изброяват и описват всякакви народи, но не и болгари, е многозначителен!

[resavsky]

Волжските българи са били част от Кубратова България но дали са били българи?Доста сложен въпрос.Във всеки случай да се приеме че Волжска България е огледален образ на Дунавска България е безкрайно неправилно.

[makebulgar]

И как ще познаем тогава, кое от това се е родило в християнския период и кое е на прабългарите? За внесеното от Византия - лесно и ясно. Но за онова, което е възникнало на местна почва? През ХІХв. са записани много народни приказки с религиозен сюжет, но те едва ли имат нещо общо с прабългарите.

В Казанския летопис се говори за старо българско молитвено място, където се извършва нехристиянски култ, като е твърде вероятно той да е езически.

В прочеето фантастики обаче не се споменават древни прабългарски молетвени места и ритуали. Много от неканоничните творения са под влияние на ромейския внос.

Еми сложна е задачата, но не е невъзможна за решаване. Просто трябва да се прави пълен научен сравнителен анализ със възможно най-много сведения. Така например приказката за Тримата братя и златната ябълка трабва да я проучваме знаейки за персийската приказка за Симруг, която е почти същата, а също така трябва да знаем и за описаната от Херодот история за произхода на скитите, според която скитите казвали че са наследници на най-малкият от трима братя, който успял да вземе златното рало, златният хомот, златна чаша и златна секира. След това трябва да се прецени кога е пристигнала тая приказка при нас, със скити, перси, българи, славяни, траки или други.

Същото е и с кукерите, мартениците, и други неща, за които могат да се дадат по няколко паралела освен на местна почва при траки и гърци, но и на изток при индо-иранците.

[Perkūnas]

Еми сложна е задачата, но не е невъзможна за решаване. Просто трябва да се прави пълен научен сравнителен анализ със възможно най-много сведения. Така например приказката за Тримата братя и златната ябълка трабва да я проучваме знаейки за персийската приказка за Симруг, която е почти същата, а също така трябва да знаем и за описаната от Херодот история за произхода на скитите, според която скитите казвали че са наследници на най-малкият от трима братя, който успял да вземе златното рало, златният хомот, златна чаша и златна секира. След това трябва да се прецени кога е пристигнала тая приказка при нас, със скити, перси, българи, славяни, траки или други.

Същото е и с кукерите, мартениците, и други неща, за които могат да се дадат по няколко паралела освен на местна почва при траки и гърци, но и на изток при индо-иранците.

Пак се започна...

[makebulgar]

Пак се започна...

А някаква по-конкретна критика към коментарът ми?

[Galahad]

Еми сложна е задачата, но не е невъзможна за решаване. Просто трябва да се прави пълен научен сравнителен анализ със възможно най-много сведения. Така например приказката за Тримата братя и златната ябълка трабва да я проучваме знаейки за персийската приказка за Симруг, която е почти същата, а също така трябва да знаем и за описаната от Херодот история за произхода на скитите, според която скитите казвали че са наследници на най-малкият от трима братя, който успял да вземе златното рало, златният хомот, златна чаша и златна секира. След това трябва да се прецени кога е пристигнала тая приказка при нас, със скити, перси, българи, славяни, траки или други.

Същото е и с кукерите, мартениците, и други неща, за които могат да се дадат по няколко паралела освен на местна почва при траки и гърци, но и на изток при индо-иранците.

При приказките има известен интернационален елемент. Имало е през средновековието разказвачи на приказки - отчасти артисти, отчасти просяци. Те обикаляли по селищата, разказвали разни неща и гледали да изпросят нещо за ядене. По този начин една приказка е можела лесно да попадне от един народ при друг, а оттам при трети. Но има неща, които по ред причини не могат да се придвижват така лесно - напр. храмовете.

[Perkūnas]

А някаква по-конкретна критика към коментарът ми?

Прочети по-долното от Галахад.

[Raven]

Известната приказка за Кубрат и снопа пръчки я е разказвала на Чингиз хан баба му а всъщност най старата известна версия е на Езоп но надали той сам я е измислил.

Какъв ли извод да си направим от това за произхода на прабългарите.

[isav]

Че са хумористи или фенове на Езоп...

[makebulgar]

Значи според няколкото авторитетни мнения тук, нито една народна приказка (или песен) с митологични елементи, не може да се използва по никакъв начин за някакви заключения относно митологията на даден народ?!

[Galahad]

Известната приказка за Кубрат и снопа пръчки я е разказвала на Чингиз хан баба му а всъщност най старата известна версия е на Езоп но надали той сам я е измислил.

Какъв ли извод да си направим от това за произхода на прабългарите.

Приказките са били правени с идеята от тях да се извлече поука (за разлика от сащ-анските анимации дето има само кютек и изобщо не се разбира защо се бият). Милиони хора са чупили по съчка и са пробвали по сноп, което ще рече ... че на мнозина е идвала идеята за такава приказка. Ако не сме много придирчиви към подробностите, може да открием прилики между много приказки, тъй като са базирани на общочовешкия опит.

Що се отнася до чупещия пръчки Кубрат ... това май вече си е по Езоп. В смисъл, заветът му да не се разделят е асоцииран и така е направена тази приказка в по-ново време, когато след възпитаниците на фанариотските училища, дето са обучавани кой е Езоп, са се появили и такива, дето са учени кой е Кубрат.

[T.Jonchev]

Не разбирам защо се хващате за пръчките и снопа. Те нямат нищо общо с изворовите данни за Кубрат.

[Stefan Iv]

Известната приказка за Кубрат и снопа пръчки я е разказвала на Чингиз хан баба му а всъщност най старата известна версия е на Езоп но надали той сам я е измислил.

Какъв ли извод да си направим от това за произхода на прабългарите.

Известната приказка да Кубрат е измислена от Стефан Бобчев в края на ХІХ в. За нуждите на писана от него читанка, той преработил езоповата басня "Селянинът и синовете му", като заменил главния герой с Кубрат. По-късно тази приказка била включена в учебниците по отечествознание и така тя придобила разпространение като исторически факт, каквато всъщност не е.

[Galahad]

За снопа с пръчките отдавна си има статия по въпроса

Бешевлиев, В. Една Езопова басня в българската история // Прометей, год. І, кн. 4, 1937, с. 20.

А Езоповите басни попадат твърде рано като превод в полезрението на българския читател:

Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки / Списани убо по елински от самаго того Есопа ; А от елински преведени на славянобългарский язик от райна Поповича П. С., елиногреческаго учителя от Карлово, а родом из Жеравна ; А напечатани сос иждивение на Хаджи Найдена Йованович, татарпазарджичанина и на свят издани в полза българскаго юношества. В Белград : В Княжеско-сербската книгопечатня, 1854

[проф. Добрев]

Значи според няколкото авторитетни мнения тук, нито една народна приказка (или песен) с митологични елементи, не може да се използва по никакъв начин за някакви заключения относно митологията на даден народ?!

С митологията на всеки народ се занимава друг отрасъл на познанието, а тук е националната и световна(!) наука Прабългаристика, която е дял от Тюркологията и има за предмет на изследване прабългарите/болгарите и техния език, антропология, материална и духовна култура.

Не разбирам защо се хващате за пръчките и снопа. Те нямат нищо общо с изворовите данни за Кубрат.

Въпрос на способност да се различава същественото от несъщественото.