Религията на древните българи (т.н. "прабългари")

[КГ125]

Теофилакт Охридски в речта на Енравота пред Маламир сочи, че се покланяли на слънцето и луната. Това вече е поне дуализъм.

Това са думи на Кинамон в спора му с Омуртаг.

Пък и "Бог вижда", казват, а не "Луната и Слънцето виждат"; освен това Маламировият надпис е авторски, така да се каже, от първо лице, а текста на Теофилакт - преразказ.

Пък самият текст /намерих го/ e такъв:

"И ако ми изтъкваш слънцето и луната и ме принуждаваш да се чудя на великолепието им, слушай - и аз им се чудя, но ги считам за творения и слуги, подвластни не само на бога, но и на нас, човеците. Защото Създателят ги е произвел от нищо в нещо, за да сужат нам и ръководен от хубостта им, се издигам до оногова, който ги е създал..... няма да се поклоня на тях, .... а на оногова, който ги е сътворил, който е Христос....." и т.н.

Вижда се, че Омуртаг не говори за богопочитане на слънцето и луната, а ги сочи като някаква аргументация в спора.

Тъй че, тук не става дума за множество божества, а за сложен теологичен спор. По-горе пак в думите на Кинамон има текст, който може да ни насочи към политеизъм - "А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони" .

но пък по-долу веднага става ясен подтекста:

", както се научих от Светото писание, което признава всички езически богове за демони."

Т.е., византиецът говори за езичеството въобще.

Самият Теофилакт в разказа си говори за езичество въобще, а и героите на този разказ говорят за езичество въобще:

Енравота, излагайки учението си пред брат си, му казва "....от статуите на елините се погнусявам, .... а славя Христа".

Т.е., според мен, или визнтийскят автор украсява спора /Енравота прабългаринът и елински стауи....?/. с други думи не можем да извличаме от текста му на какво са се кланяли българите, или пък, а ко думите на героите са верни, то се води спор между Омуртаг и Кинамон и Маламир и Енравота за езичеството въобще, т.е. не можем да правим извод за дуализъм, или политеизъм.

Да видим сега текста с Тангра точно какво казва. ...

/Ама след малко/:)

"Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел... беше... и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра... ичиргу (колобърът)..."

/защо е "Таггра" в цитираната тук тема от БС са обяснили - "гг" на гръцки, каквито са букивте, се чете "нг"/.

Според мен е ясно. Като не забравим и онова прословуто "Бог вижда" на Маламир. Това е тържествен, директен, официален и призоваващ божият гняв срещу византийжите текст; той говори за един бог. Така че - везната според мен клони повече към монотеизъм и към Тангра, каквото и да значи в детайли това.

Има и трето - ако в източниците за ПБЦ няма данни за стария бог, то там, откъдето българите идват, сигурно ще да има.

[КГ125]

ПП

Предположението за договор на Омуртаг с тангристи е доста произволно и неподкрепено. Какви ще са пък тия тангристи по българските земи?!

[Galahad]

И ако ми изтъкваш слънцето и луната и ме принуждаваш да се чудя на великолепието им..... няма да се поклоня на тях,

Ами това определено ми прилича на почитание на слънцето и луната, казва се, че се искало от него да им се поклони.

А тия разни, които вие почитате за богове

Тук вече определено се говори за българите.

...от статуите на елините се погнусявам,

Византийците под "елини", разбирали въобще езичници. Тук майе мястото да вземем отношение и към каменните "баби" намерени по нашите земи. Дали обаче това са идоли на гастролиращи из нашите земи кумани (или заселили се трайно) или са си българско творение.

"Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел... беше... и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра... ичиргу (колобърът)..."

За съжаление в НАМ не ми позволиха да снимам надписа и зорко следяха да не го направя. Но надписа определено не изглежда така.

на (Бог)а Таггра...

Всъщност е нещо такова:

...а Та

ггра...

(не си спомням точно дали свършваше на Таг -гра или Та-ггра), но има липсваща среда, в запазената дясна част буква и после 2-3, а на следващия ред ггра и отново липсваща средна част. Бог си е доста свободна добавка, а Тангра вероятен прочит.

[КГ125]

На мен не ми се струва на почитане, а на изтъкване, както и самия автор казва. А героят му заявява, че няма да се поклони. Също не ми се струва, че става дума за българите. "Вие" езичниците може да е със същия успех.

/Да не забравяме и най-директното: "Бог вижда"/

За значението на думата "елини" - ето два интересни текста:

Теофан Изповедник, думи на Енравота: ".. от статуите на елините се погнусявам..."

Патриарх Фотий, окръжно послание от 867 г.:

"..българите ...се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие...."

Странното е, че под "елини" са разбирали всякакви езичници - та елинските клутове са "по-високи", отколкото разните варварски такива, които са по-примитивни. Т.е., ако спрямо българите се употребява думата "елински", се има предвид по-развита религия /??/ Естествено, употребяват се и думи като "бесове" и т.н., но само три реда по-долу патриархът говори така и за католиците.

Или пък, под "елински" се разбира нещо друго, нещо по-пряко свързано с елините. Отговор на този въпрос може да се получи, ако се види кого още византийците наричат "елини".

А ако надписът е това, то той просто нищо не значи. А преводът на Warlord-а, който аз цитирах, откъде е тогава?

За бабите - откъде иде извода да са кумански? Макар че, кой знае. То кой знае и какво значат, може да не са статуи на божества, а друго.

Ех, ама са ни къси изворите..

[Galahad]

Странното е, че под "елини" са разбирали всякакви езичници - та елинските клутове са "по-високи", отколкото разните варварски такива, които са по-примитивни.

Елинския и римския религиозен култ са си били доста примитивни в началото да речем в сравнение с тракийския или египетския. В елинския да речем навлизат по пищни церемонии като елевзинските мистерии под влияние на Траките (за тези мистерии си се сочи директно). И директно са си били приети също пищните Дионисий и Бендидии. Римския тръгва от доста семпли жертвопришения, често дари не общ култ, а чисто семеен. Под влияние на туските (етруските) култа се обогатява особено с гаданията. Взимат също от гърците със съответните тракийски примеси, после от египтяните пирамидите и балсамирането ... и така се стига до бляскавия култ от навечерието на християнизирането на империята.

Тъй че за византийците елински означава на общо основание езически.

"..българите ...се отказаха от отческите си бесове и оргии

- това е към другата точка - че не е единен култ на набор от вярвания и обичаи

А ако надписът е това, то той просто нищо не значи. А преводът на Warlord-а, който аз цитирах, откъде е тогава?

Това, което сложих е частта за Тангра. Но така или иначе липсва средата, а са запазени само двете страни. Това вече позволява доста варианти. В този смисъл казах, че може да е свързан напр. с мирен договор с тангристи. Просто в средата е може да пише всичко.

За бабите - откъде иде извода да са кумански? Макар че, кой знае. То кой знае и какво значат, може да не са статуи на божества, а друго.

В земите, в които са се размотавали куманите има намерени още доста такива баби (на моя сайт в статията за куманите май има 1-2 снимки на баби). Тъй че и това е възможна версия за тях.

Струва ми се, че няма да е лошо да разглреедаме поотделно различните хипотези за религията на българите с плюсовете и минусите.

Например за тангризма:

Плюсове:

1. Надписът - все пак е възможен и прочит, че става дума за Тангра.

2. Надписа "Бог вижда" - монотеизъм и предположение, че става дума за Тангра; тъй като е 1 е достатъчно да се каже и само Бог.

3. Прабългарите са обитавали земи където е имало тангризъм и е възможно да са приели този култ.

Минуси:

1. Възможен е и друг прочит на Мадарския надпис - в едно от списанията се даваше нещо от рода на : Хан Омуртаг написа... баща ми ме направи таркан и т.н.

2. Надписа от Филипи се намира в християнска базилика. Следователно може да е като укор към християните - че техния бог вижда как са постъпили спрямо българите въпреки сторените добрини.

3. Няма друго споменаване на Тангра

[Warlord]

Ами вече бях дал възможно обяснение за липсата на други споменавания на Тангра. След като надписите са на гръцки, е възможно българите да са превеждали и думата Тангра като теос (т.е. бог) както и останалия текст. Ако Тангра е единствен бог, то това е била и прабългарската дума за бог. За това навсякъде го пишат просто като теос без да уточняват кой бог е, защото за тях това е било пределно ясно. И така въпросният надпис на Омуртаг може да се разглежда повече като изключение, в което по някаква причина е използвана прабългарската дума за бог - Тангра, а не гръцката.

Пък и за бесове, оргии, слънца, луни и въобще много богове се говори само във византийските източници, чиито автори не са били запознати с езическите култове, нито пък са държали да ги проучват, разбират и уточняват. Докато в българските извори винаги се говори за един бог. Според мен е по-важно самите прабългари какво казват за своя бог и те го казват точно и ясно в прав текст.

[КГ125]

Елинския и римския религиозен култ са си били доста примитивни в началото ... и така се стига до бляскавия култ от навечерието на християнизирането на империята.

Тъй че за византийците елински означава на общо основание езически.

Да, но точно този бляскав последен култ те познават. Другите, примитивните се губят в древността и ги има само в текстовете. Бидейки религиозни фундаметалисти, византийците твърде остро ругаят езичеството, така, че техните силни изрази трудно биха могли да ни дадат някаква представа за нещо съществено, освен за отрицанието.

Тази логика важи и за множественосто число "бесове и оргии". Това според мен са просто ругатни.

Това, което сложих е частта за Тангра. Но така или иначе липсва средата, а са запазени само двете страни. Това вече позволява доста варианти. В този смисъл казах, че може да е свързан напр. с мирен договор с тангристи. Просто в средата е може да пише всичко.

Да, но пък най-реалистичното предположение е за бог. Да не забравяме останалите елементи на пръснатата "мозайка" - българският текст, съществуващото в Азия бог Танга, съвпадението му с надписа. По българските земи някакви абстрактни тангристи не ще да е имало. Ако е имало някакви, те ще да са българите.

В земите, в които са се размотавали куманите има намерени още доста такива баби (на моя сайт в статията за куманите май има 1-2 снимки на баби). Тъй че и това е възможна версия за тях.

Е, тогава може. Освен ако и ония статуи не са от пребивавалите там българи, пък и близостта на куманите с българите се сочи в един от текстовете, ама като не го помня кой беше..... /?/

Струва ми се, че няма да е лошо да разглреедаме поотделно различните хипотези за религията на българите с плюсовете и минусите.

Например за тангризма:

Плюсове:

1. Надписът - все пак е възможен и прочит, че става дума за Тангра.

2. Надписа "Бог вижда" - монотеизъм и предположение, че става дума за Тангра; тъй като е 1 е достатъчно да се каже и само Бог.

3. Прабългарите са обитавали земи където е имало тангризъм и е възможно да са приели този култ.

Минуси:

1. Възможен е и друг прочит на Мадарския надпис - в едно от списанията се даваше нещо от рода на : Хан Омуртаг написа... баща ми ме направи таркан и т.н.

2. Надписа от Филипи се намира в християнска базилика. Следователно може да е като укор към християните - че техния бог вижда как са постъпили спрямо българите въпреки сторените добрини.

3. Няма друго споменаване на Тангра

Плюсовете ги преценявам както си ги изборил, но в тяхната взаимовръзка. Минусите:

1. друг прочит - но той би бил твърде произволен;

2. написът е в църква - български владетел да призовава чуждия бог, и то точно като знаем, че е затрил брат си заради него...

3. няма друго споменаване на Тангра, но няма и друго споменаване на българския култ. Не се описва никъде какво ТОЧНО са правели българите, или поне приблизително. Следователно логиката е - единственият източник сочи Тангра. Тогава, като се има предвид изброеното в плюсовете, и взаимосвързаността на фактите, според мен се налага единственият логичен извод - или по-скоро предположение, естествено.

По всяка вероятност българите са били монотеисти и тангристи.

[КГ125]

Ами вече бях дал възможно обяснение за липсата на други споменавания на Тангра. След като надписите са на гръцки, е възможно българите да са превеждали и думата Тангра като теос (т.е. бог) както и останалия текст. Ако Тангра е единствен бог, то това е била и прабългарската дума за бог. За това навсякъде го пишат просто като теос без да уточняват кой бог е, защото за тях това е било пределно ясно. И така въпросният надпис на Омуртаг може да се разглежда повече като изключение, в което по някаква причина е използвана прабългарската дума за бог - Тангра, а не гръцката.

Пък и за бесове, оргии, слънца, луни и въобще много богове се говори само във византийските източници, чиито автори не са били запознати с езическите култове, нито пък са държали да ги проучват, разбират и уточняват. Докато в българските извори винаги се говори за един бог. Според мен е по-важно самите прабългари какво казват за своя бог и те го казват точно и ясно в прав текст.

Така е.

А що се отнася до "бесовете", това са просто ругатни. Византийците в крайното си отрицание на всяко езичество въобще не се занимават да ни го описват.

[Galahad]

Да, но точно този бляскав последен култ те познават. Другите, примитивните се губят в древността и ги има само в текстовете.

Миланският едикт е през ІVв., създаването на Дунавска България е през VІІв. Тъй че за езическите традиции всичко си е било вече по книги. Друг е въпросът, че са разполагали с доста по богата литература за античния свят. В този смисъл това не е вярно:

Византийците в крайното си отрицание на всяко езичество въобще не се занимават да ни го описват.

Всъщност доста неща от елинската митология са ни известни именно по византийски извадки от античните съчинения, напр "Мириобиблиона" на патр. Фотий (по негово време е покръстването на България).

По българските земи някакви абстрактни тангристи не ще да е имало. Ако е имало някакви, те ще да са българите.

1. Може да са и в съседни. В Омуртаговите надписи се говори за бълг. войски чак при Днепър и Днестър. 2. Може да са група тангристи настанила се на юг от Дунава - прабългари и славяни започват да се настаняват на балканите поне век преди 681г.

Тази логика важи и за множественосто число "бесове и оргии". Това според мен са просто ругатни.

Бесовете ще ги разгледаме малко по-нататък в тяхната си група.

близостта на куманите с българите се сочи в един от текстовете, ама като не го помня кой беше..... /?/

Апокриф е, "Видение Исаево". Но той е съставен по-късно, към 11в., когато вече е имало и кумани.

1. друг прочит - но той би бил твърде произволен;

2. написът е в църква - български владетел да призовава чуждия бог, и то точно като знаем, че е затрил брат си заради него...

Ако не се намери друг фрагмент от надписа, всеки прочит би бил произволен. Надписа във Филипи може да се разглежда не само като възпоменание, но и като послание към византийците - т.е. християнския бог вижда какво вършат последователите му. Нещо като жителите на Батак, които като почнало клането призовавали Мохамед с надеждата това да усмири башибузука.

3. няма друго споменаване на Тангра, но няма и друго споменаване на българския култ. Не се описва никъде какво ТОЧНО са правели българите, или поне приблизително. Следователно логиката е - единственият източник сочи Тангра. Тогава, като се има предвид изброеното в плюсовете, и взаимосвързаността на фактите, според мен се налага единственият логичен извод - или по-скоро предположение, естествено.

По всяка вероятност българите са били монотеисти и тангристи.

Рано е още. направихме прегледсамо на първата от възможните хипотези.

Да мине към втората - българите са били християни:

Плюсове:

1. Кубрат е бил покръстен и находките от Перешчепина също подкрепят това;

2. Надписа на печата на Омуртаг

3. Разказите на историците от 18 в. за покръстването на Телериг и как двамата му сина върнали народа към езичеството.

4. Дунавска България се появява и съществува върху християнски земи и все ще е останало някакво християнско ядро.

5. Кубер и Мавър са били християни.

6. Сибин и Телериг също се покръстват. Най-вероятно християнин е бил и Баян.

7. Борис твърде лесно налага християнството и лесно се справя с езическата реакция на 52 боили и Расате, т.е. езичеството може да е било религия само на част от управляващата върхушка.

8. Гоненията при Крум и наследниците му може да се свърже с идването на нова, езическа династия от аварските българи. Макар по-скоро да става дума не за гонения срещу византийците - потърпевшите са войници от армията на Крум загинали по време на похода срещу България (т.е. докато Крум се е защитавал срещу тях) или пък заради предизвикания метеж от Византия на север от Дунава, при който изселените от Одринско византийци (вкл. бъдещия имп. Василий І) били изтеглени обратно в пределите на империята.

Минуси:

1. Сведенията за гонения при Крум и наследниците му.

2. Все пак при Борис е имало покръстване, което едва ли би било възможно, ако българите са християни.

3. Християнските култови сгради на север от Балкана прекъсват да се изграждат масово в периода VІІ-ІХв.

[КГ125]

Миланският едикт е през ІVв., създаването на Дунавска България е през VІІв. Тъй че за езическите традиции всичко си е било вече по книги. Друг е въпросът, че са разполагали с доста по богата литература за античния свят. В този смисъл това не е вярно:

Всъщност доста неща от елинската митология са ни известни именно по византийски извадки от античните съчинения, напр "Мириобиблиона" на патр. Фотий (по негово време е покръстването на България).

Да, но по отношение на българите не, а и когато описват настоящо езичество, май повече го ругаят. А описват древността, историята, един вид.

1. Може да са и в съседни. В Омуртаговите надписи се говори за бълг. войски чак при Днепър и Днестър. 2. Може да са група тангристи настанила се на юг от Дунава - прабългари и славяни започват да се настаняват на балканите поне век преди 681г.

Може, но е малко вероятно, имайки предвид горната оскъдна, но налична комбинация от данни. Кои биха били тези митични тангристи?

Апокриф е, "Видение Исаево". Но той е съставен по-късно, към 11в., когато вече е имало и кумани.

Да, апокриф е. Не съм катеоричен, но ми се струва че апокрифите не са толкова надеждни, колкото "официалните".

Ако не се намери друг фрагмент от надписа, всеки прочит би бил произволен. Надписа във Филипи може да се разглежда не само като възпоменание, но и като послание към византийците - т.е. християнския бог вижда какво вършат последователите му. Нещо като жителите на Батак, които като почнало клането призовавали Мохамед с надеждата това да усмири башибузука.

О, не би трябвало да е така. В Батак има обикновен народ, в момент на крайно и трагично отчаяние. Онзи напдис е на могъщ аристократ, владетел на враждебна на Византия /или поне представител на враждебната партия/ и трета по големина държава, побеждавала неведнъж. И освен това, иде реч за най-съкровеното нещо в ония времена - призоваването на Бога за да отсъди. Не ми се вярва Маламир да призовава Исус Христос.

Вярно е, че данните са малко, но то поначало при тази фактическа база всеки извод би бил ако не произволен, то с висока степен на "предполагаемост". Но, разглеждайки наличното, трябва да си зададем въпроса кое е най-вероятното, т.е. да се върнем на логиката по-горе.

Рано е още. направихме прегледсамо на първата от възможните хипотези.

Да мине към втората - българите са били християни:

Плюсове:

1. Кубрат е бил покръстен и находките от Перешчепина също подкрепят това;

2. Надписа на печата на Омуртаг

3. Разказите на историците от 18 в. за покръстването на Телериг и как двамата му сина върнали народа към езичеството.

4. Дунавска България се появява и съществува върху християнски земи и все ще е останало някакво християнско ядро.

5. Кубер и Мавър са били християни.

6. Сибин и Телериг също се покръстват. Най-вероятно християнин е бил и Баян.

7. Борис твърде лесно налага християнството и лесно се справя с езическата реакция на 52 боили и Расате, т.е. езичеството може да е било религия само на част от управляващата върхушка.

8. Гоненията при Крум и наследниците му може да се свърже с идването на нова, езическа династия от аварските българи. Макар по-скоро да става дума не за гонения срещу византийците - потърпевшите са войници от армията на Крум загинали по време на похода срещу България (т.е. докато Крум се е защитавал срещу тях) или пък заради предизвикания метеж от Византия на север от Дунава, при който изселените от Одринско византийци (вкл. бъдещия имп. Василий І) били изтеглени обратно в пределите на империята.

Минуси:

1. Сведенията за гонения при Крум и наследниците му.

2. Все пак при Борис е имало покръстване, което едва ли би било възможно, ако българите са християни.

3. Християнските култови сгради на север от Балкана прекъсват да се изграждат масово в периода VІІ-ІХв.

Ако българите бяха християни, нямаше да има покръстване. Щеше да има изобилни данни за това у византия, щеше да е тържествнео отбелязан момента, в който това покръстване е станало и нямаше да има текстовете, че при Борис именно е станало. Абсурд.

Според мен данните говорят за постепенно византийско културно /в тези времена разбирай религиозно/ влияние, започнало с "вечната дружба" между Ираклий и Кубрат /наистина трайна за онези времена и за византийската политика/, а може би и преди това, и преминало после в по-високи нива, при създаването на Дунавската държава. Оттук и нейната основна дилема - конфликтите между провизантийската и антивизантийските партии, белязал българските вътрешнополитически борби през ПБЦ.

Въпросът е - тези, които са били антивизантици какво за защитавали, т.е. каква е била религията им?

И, пак се връщаме на първоначалното сглобяване на картината от нашата мозайка. Може пък към нея да трябва да се добавят източни парчета - кой изповядва тангризма на изток, какви данни има там за него, намира ли се някакъв паралел в поведение, ЗНАЦИ или символи в България и пр.

Бедни са ни изворите, бедни-и.,... като държавата.

[Galahad]

И, пак се връщаме на първоначалното сглобяване на картината от нашата мозайка. Може пък към нея да трябва да се добавят източни парчета - кой изповядва тангризма на изток, какви данни има там за него, намира ли се някакъв паралел в поведение, ЗНАЦИ или символи в България и пр.

Идеята на темата е да съберем колкото повече парчета и да видим какво можем да сглобим.

И преди да мина към следващата група, нека сложа нещо по така зададения въпрос от извора, който смятам да използвам за нея - Ибн Фадлан "Пътешествие до Волжка България":

Когато успяхме да ги преминем, се озовахме при племето на тюрките, известни още с името Ал-Гузия. Те са чергари, жилищата им са дървени или плъстени - рядко се заседяват. Постоянно пътуват. Домовете им са разхвърляни тук и там, в зависимост от това, къде ще успеят да подвият крак. Положението им е окаяно, достойно за съжаление. Могат да се оприличат единствено с лутащи се магарета, непочитащи ни най-малко Аллаха, не се допитват въобще до разума си, тях ... нищо не може да ги респектира, но... отнасят .... най-голямо уважение към възрастните, дори ги наричат "стопанин и глава на семейството". Често се обръщат към него с въпроса: "Господарю мой, какво да правя по този или онзи въпрос?" След това те безпрекословно се подчиняват на съвета му, смятайки го за свещен. Но като им хрумне някаква идея или пък си навият нещо на пръста, и най-нищожният между тях може да отмени всичко, макар и да е имало преди това някаква договореност. Чувал съм ги да говорят помежду си: "Няма друг бог освен Аллаха и Мохамед е негов пророк", стараейки се с тези думи да се приближат до мюсюлманите, минаващу пътьом по техните земи, но невярващи в съдържанието на словата, изказани от тях. А случи ли се е някого несправедливост и сполети ли го неприятност, вдига главата си към небето и от устата му се изтръгват неистови писъци, от които може да се разбере само "Бир Тенгри" или "Бир Тенкри" [1], което на тюркски означава "Аллах е един". Всеизвестно е, че на тюркски с "бир" се маркира числителното "един", а с "тенгри, тенкри" - "Аллах".

Е, от "Бир Тенгри", пазбирате, че става дума за моногеизъм "Един е Татгра".

Не се радвайте, по нататък става дума и за други тюркски култове:

Той [Ибн Фадлан]каза: "Ето едно мнение, което е в разрез с истината, всеки един от тях изрязва парче дърво, наподобяващо венче и си го слага на врата и ако поиска да тръгне да пътешества или пък срещне по пътя си враг, то той го целува [парчето дърво], поклонява му се и започва да мълви: "О, Господи, направи за мен това и това." Обърнах се към преводача: "Попитай който и да е от тях какво обяснение ще даде на всичко това и защо се обръща с тези думи към своя Бог?" Той ми отговори: "Защото самият аз съм произлязъл от същото и за себе си не мога да намеря друг създател и творец освен него."

От тях има люде, които твърдят, че налице са 12 божества: специално за зимата си има божество, лятото си има свое, дъждът, вятърът притежават отделно божество, дърветата, хората, животните, дори и водата съпътства друго божество, за нощта, за деня, за смъртта и за земята си имат отделен бог, намиращ се на небето и който е най-главният от всички останали и само той може да се обедини с тях [с останалите богове]. Те са съгласно помежду си и всеки един от тях одобрява действията на своя колега (другар по съдба). Аллах е най-велик, той стои най-високо и е над приказките на нечестивците, неверниците и грешниците.

Той [Ибн Фадлан] ни уведоми: "Видяхме, че една група хора се прекланя пред змиите, друга обожествява рибите, трета въздига в култ жеравите. Дочух, че някога те са воювали с народ, враждуващ с тях, и че враговете са обърнали башкирците в бягство, а жеравите са крещели подире им [подир враговете]. Те са се изплашили и сами били принудени да бягат, след като са накарали башкирците да бягат. И затова башкирците почитат жеравите и дават следното обяснение: "Именно жеравите са нашият бог, защото като го видяха, враговете ни хукнаха да бягат и именно те са достойни да им се кланяме."

И както разбирате също - в случая не става дума за волките българи. Тъй че де видим как стои въпроса с вярато при Волга кък момента на приемането на исляма там.

2. Прабългарския култ не е бил стройна религия, а набор от вярвания, обряди и обичаи. Това обяснява защо виз. автори и ибн Фадлан не описват някакъв определен култ, а отделни религиозни обичаи и обряди.

И така, както стана дума, вече се споменаха някои от изворите в нази насока:

Патриарх Фотий, окръжно послание от 867 г.:

"..българите ...се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие...."

И така, ето нещо свързано с волжките българи и обяснения от техния владетел - става дума за джинове (ама не от тези, дето ги сервират в баровете, а за духове или ако се изразя с думите на патр. Фотий - бесове):

В облака сякаш се очертаваха фигури, приличащи на живи хора, яхнали коне, и много ясно личаха копията и мечовете им. Те бяха ту много ясно изразени, ту съвсем блуждаещи. И ето видях и втори отрязък, подобен на тези фигури, в които също зърнах мъже, коне, а също така и оръжие. И този отломък започна да напада, да се нахвърля върху парчето, както един ескадрон връхлита върху друг ескадрон. Изплашихме се, започнахме да се молим и да зовем за помощ, а те [жителите]ни се присмивахa и се учудваха на действията ни. Той [Ибн Фадлан] рече: "Съзерцавахме отряда, нападащ другия [отряд], и за известно време те двата се сляха един с друг. След това се разделиха и това продължи през част от нощта. Подир това явлението се прекъсна. Попитахме царя за обяснение и той ни осведоми, че неговите прадеди разказвали, че тези конници са от средите на вярващите и невярващите джинове и всяка вечер те водят сражения помежду си и не са преставали да се сражават нито нощ, откакто са тук.

А ето нещо и за свещените кучета:

Забелязах, че смятат за добра поличба лая на кучетата, радват му се и смятат, че той ще им донесе година на изобилието, благословия и благополучие. Видях, че змиите са в голямо изобилие и на всеки клон са омотани десетина, та и повече. Те не ги убиват, а и змиите не им пакостят. И, право да си кажа, на едно място съгледах много високо дърво, висонината му беше повече от сто лакътя. То беше повалено, обърнах внимание на ствола му - необичайно грамаден. Спрях, гледайки го, нещо се размърда и на него съзрях змия, подобна нему и по дължина, и по обем. Когато ме видя, спусна се от дървото и се шмугна в храстите, а аз се отдръпнах назад изплашен. Разказах тази случка на царя и на тези, които бяха на аудиенция при него. Те не обърнаха внимание на разказа ми, само царят ме успокои с думите: "Не се безпокой, тя няма да ти навреди."

Веднъж спряхме да си починем. Влязох при царя със спътниците си - Такин, Сусан и Барис.

А ето нещо и за бившите братушки (сега си имаме брадъри) - за руснаците:

За жертвите на птици (и Лъв Дякон говори за такова):

Подир това й подали кокошка, отрязали главата на кокошката и я захвърлила. Те взели обезглавената кокошка и я захвърлили на кораба.

Ето още нещо интересно, една доста оригинална идея на Йордан Андреев е, че така е бил ритуално убит хан Крум като ослепял и загубил орендата си :

Сетне поставили девойката на една страна, редом с господаря им, двама хванали двата й крака, двама я уловили за ръцете и старицата, позната с името "ангелът на смъртта", омотала около врата й въже и дала двата му края на намиращите се в противоположните краища други двама мъже, за да го държат, а самата тя се приближила, като държела в ръката си нож с широко острие. И ето тя започнала да го забива в ребрата на девойката и да го изважда, а в същото време двамата мъже я душили. И така, докато момичето не издъхнало.

[КГ125]

Но тези сведения са за различни религиозни или суеверни практики,а не за политеизъм или монотеизъм. Със същия успех например Ибн Фадлан можеше да опише и баячките, билкарките, бабите и суеверията в християнска България .....

А иначе "Бир Тенгри" - Аллах е един, или по-точно Бог е един. Тюрките имат един бог. А българите, с 33 длъжности и сложна държава - някаква аморфна маса от суеверия? Няма логика.

От тези факти не могат да се правят изводи за религията. Виж, от "Бог вижда" може.

Изворите са малко, но лошото е друго - че нищо не се казва в тях конкретно...

[Galahad]

От тези факти не могат да се правят изводи за религията. Виж, от "Бог вижда" може.

контекста на надписа и местонахождението му го правят доста двусмислен и дори по-вероятното е да става дума за христ. бог.

Контекста: В надписа се казва, че българите са направили много добрини на християните, християните са забравили, но бог виждал. Надписа се намира в християнска черква във Филипи, който си е доста на юг спрямо България.

Изводи: Местонахождението показва, че надписа ще се чете от християни, на които не им пука какво вижда Тангра. Контекста казва, че българите са направили много добрини на византийците, византийците са отвърнали с лошо, то Бог вижда - т.е. ако византийците продължават да постъпнат така Бог ще ги накаже - не Тангра, за който на византийците ве им пука, а християнския бог.

Със същия успех например Ибн Фадлан можеше да опише и баячките, билкарките, бабите и суеверията в християнска България .....

Точно в тази насока смятам да продължа. Дори и да се смени офицялната религия, следите от предишната остават - във фолклора, в някои неофицялни ообичаи свързани с новия култ. Напр. ака сте забелязали в укласата на християнските черкви в латинска америка има твърде много от любимита украса с черепи познати ни от езическите храмове.

А българите, с 33 длъжности и сложна държава - някаква аморфна маса от суеверия? Няма логика.

Сложната държава не се е появила от раз, а е резултат от дълго развитие. И външно влияние. Приемането на християнството показва само, че усложнената структура на държавата изисквало друга религия. И след няколко покръстени владетели, това се случило и с цялата държава. Тъй че процесите са си на лице.

[КГ125]

Може и такова тълкувание, но на мен не ми се струва вероятно. Щеше а каже "Богът ви" вижда. Не върви, той е бил твърде антихристиянски настроен.

А, да. Самата предхристиянска религия си е с по-ранните форми, идващи пък съвсем от древността. Едва ли можем да си представим, че /ако е Тангра/ той е някакъв завършен бог, като Христос, със такава сложна религиозна система.

Усложнената структура на държавата наистина изисква "по-висока" религия, но тази структура е донесена отвън на Балканите. Ако не беше така, нямаше да е оригинална, а щяха да прекопират византийската, както става във ВБЦ. Което значи, че както си носят развитата държава, така следва да си носят развитата религия.

А християнизацията е поради съвсем други причини, не за въттрешна употреба в държавата. /Даже има тези, че така почва разклащането й./

[Warlord]

Извадките от Ибн Фадлан са доста интересни. И преди съм чел, че там животни като змията например са били смятани за свещени и не са ги убивали. Явно са били разпространени и тотемите както и вярата в разни там духове/джинове, които обаче не съм сигурен дали могат да се окачествят като богове и равни на единствения "Бир" Тенгри.

Съгласен съм и с това, че паралелно с тангризма са съществували и по-древни и примитивни вярвания и обреди. То и в момента в християнския свят дори е така. Коледа например не е християнски празник, а езически, но всички я празнуват масово.

Колкото до "Бог вижда" и аз се съмнявам канът да е имал предвид християнския бог, защото както византийците не ги интересува какво вижда Тангра, така и канът не го интересува какво вижда християнския бог. А иначе когато е бил издялан този надпис Филипи вече не е бил "доста на юг спрямо България", а в самата България след завоевателния поход през 837 когато кавхан Исбул стига до Беломорието.

Редактирано Януари 11, 2007 от Warlord

[Warlord]

А ето го и въпросният надпис

[Sham]

А това - как ви се струва?

По своята същност българските богове съответствуват на боговете на другите индоевропейски народи. Също така като цяло, българският пантеон е много близък и до скандинавския пантеон.

"...В далечни времена,

когато на Земята още нямаше хора,

Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.

Първо създаде старшите алпи:

Слънцето, Луната и някои други.

От старшите алпи се родиха средните алпи..."

Както се вижда, в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название "алпи". Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ се превъплъщават. Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей), Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи, които са всъщност хората от божествен произход.

БОГ ТАНГРА - върховен бог. Нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на немски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия - TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали "Бога-гръмовержец": келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви, Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон. От дълго време в България и по света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра е тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.

СЕДЕМТЕ НЕБЕСНИ СВЕТИЛА - Единствените алпи-небесни светила са Слънцето и Месецът. Знае се обаче, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които съставляват Седемте небесни светила. “...Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето...” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU, JANCAIL, означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул. За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява: “...А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората...” Омуртаг отговаря: ”...Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя...”

АЛПИТЕ-ДИВИ - Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Вероятно името на Хурса носи и град КУРСК в Русия. Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса е почитан и като Железният Баща (Демир Баба на турски). Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баща се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието. Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:

"...И Тангра повелил:

да вложи Хърса в хората

своя огнен дъх.

Така у хората

се е появила душата.

А тя е безсмъртна

и е главното в човека..."

Разказва се още как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:

"...Той бил неуморен ковач

и пребродил цялата Зема

в търсене на руда

за своята ковачница.

По неговите пътеки

и сега хората вървят,

и считат Хурса

за свой покровител.

Никой не може

да пресече пътя на Хурса,

иначе изчезва силата

на оръжеито му..."

Като Син на Слънцето, Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра, също и на скандинавския Фрей. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща, тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. Посред зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.

БАРС (СИВА) - бог на справедливостта, съдник между алпите.

"...Могъщият Алп Барс,

който в гнева си

може да убие само с поглед,

иначе беше добродушен див.

Имаше Алпът Барс,

който приличаше на барс,

две огромни очи

- всяко с големина на тас.

Можеха да лишават от сила,

да местят планини

и да изпепеляват

всичко живо с огън..."

По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за новия жизнен кръговрат. Вероятно под името Барс е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Самият Георги Раковски възкликва: “...О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василияω Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше безсмъртна вода със златни чаши и съсъди!” Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със сурвачки за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година. На Сива съответствува също и тракийският бог САБАЗИЙ. Той е преминал в гръко-римския пантеон като бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски корени.

БАРИН - бог на войната и победата. Името му означава “Победоносец”. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.

"...Когато неговите избранници

не разбирали знаците му,

търпели поражение,

но Барин ги спасявал.

В битките участвували

загиналите алпи.

Разделял ги на две войски

- тъмни и светли алпи.

Ако победят тъмните алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ги очаква поражение.

Ако победят светлите алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ще постигнат доблестна победа..."

Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “...Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания...” (35-ти отговор на папа Николай)

С тези си качества Барин съответствува на върховния скандинавски бог Один (Вотан).

"...Приемал той (Барин)

вид на прекрасен сив вълк,

в памет на Тун Бури

- своя загинал брат..."

Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Один също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. По своето име Алп Барин отговаря на славянския бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

КУБАР - бог-гръмовержец, син на Алп Барин. Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към скандинавския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Кбера носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден съответствува на келтския празник Лугназад.

БАРАН (ОВЕН) - брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния избягал надалеч.

ДЖИЛ - бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.

СОКОЛ - отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той разбил крилата си в нейното ждрело.

"...Пожалил Тангра Алп Сокол:

дал му нови крила

и нова служба.

Започнал Соколът да пренася

душите на мъртвите

на високото Небе,

в съда на Всевишния..."

БОГ-ЕЛЕН - неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като СЪРНЕН. Сърнен изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Когато порастнал, Авитохол станал велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Сърнен.

БАРАДЖ - добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.

"...Решил Аудан,

че Всевишнияте посочил Барадж

като знак за своята милост

към българите.

Той помолил Барадж

да се засели в планината Урми в Есегел.

И заповядал да извезат на знаме

образа на Барадж..."

АРТИШ - богиня на домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище.

САМАР - дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.

БОГИНЯТА-МАЙКА - тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взаимствали от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка. По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята и плодородието.

[Warlord]

А това - как ви се струва?

Като писания на Пешо Добрев

[Sham]

Е ,естествено ,че така звучи - но може ли да има такова нещо?

[Galahad]

А ето го и въпросният надпис

акто се вижда, той е също е запазен фрагментарно - липсват три ллочи в средата. Хубавото поне е, че за разлика от Мадарския надпис липсващата среда минава по хоризонталата и поне е ясно за какво се говори в запазените фрагменти.

Ето пак снимка на надписите с текста Пресианов надпис от Филипи В обсъждания пасаж се отправят укори към християните с трикратно повтаряне на "Бог вижда". Текста също е на гръцки. Тъй че това прави адресата ясен, а от там и за кой бог е по-вероятно да става дума.

Е ,естествено ,че така звучи - но може ли да има такова нещо?

В "Сказание за дъщерята на хана" има такова нещо, но тази творба е менте с ниска художествена стойност, направено през вт. четвърт на ХХ век. Иначе - едва ли.

[КГ125]

Извадките от Ибн Фадлан са доста интересни. И преди съм чел, че там животни като змията например са били смятани за свещени и не са ги убивали. Явно са били разпространени и тотемите както и вярата в разни там духове/джинове, които обаче не съм сигурен дали могат да се окачествят като богове и равни на единствения "Бир" Тенгри.

Съгласен съм и с това, че паралелно с тангризма са съществували и по-древни и примитивни вярвания и обреди. То и в момента в християнския свят дори е така. Коледа например не е християнски празник, а езически, но всички я празнуват масово.

Колкото до "Бог вижда" и аз се съмнявам канът да е имал предвид християнския бог, защото както византийците не ги интересува какво вижда Тангра, така и канът не го интересува какво вижда християнския бог. А иначе когато е бил издялан този надпис Филипи вече не е бил "доста на юг спрямо България", а в самата България след завоевателния поход през 837 когато кавхан Исбул стига до Беломорието.

И аз смятам горе-долу така.

А това - как ви се струва?

Откъде е това? Аналогиите са интересни, но някои са доста свободни.

В обсъждания пасаж се отправят укори към християните с трикратно повтаряне на "Бог вижда". Текста също е на гръцки. Тъй че това прави адресата ясен, а от там и за кой бог е по-вероятно да става дума.

Може да са на гръцки, може и да са адресирани към византийците, но ако български владетел се позове на чужд бог, това значи, че го признава. Както каза Warlord, Маламир едва ли го е касаело какво мисли християнският бог. Нещо повече, в онези времена позоваването на авторитета на чужд бог е направо богохулство.

Като писания на Пешо Добрев

Те заслужават една отделна и обективна тема .

[Galahad]

в онези времена позоваването на авторитета на чужд бог е направо богохулство.

Да, ама нали Крум се е клел в евангелието, а най-християнския владетел е обръщал седла!?! :!!!:

[КГ125]

Да, но всеки се е заклел и в своя бог?

Всъщност, може и да си прав. Дали обаче това е аргумент в полза на политеизма? Връщаме се пак на това- толкова напреднал /без разбира се да е достигнал висините на световните дела/ народ, да няма пък хич религия, освен някакви анимистични суеверия, които по начало са примитивни. Развита държава, пък се кланят на змии и гущери. Не е логично.

А може да е и така - Маламир е адресирал надписа към християните, но, бидейки сам монотеист, е записал "Бог" - не Христос или Тангра, а просто божество-то.

[Galahad]

Да, но всеки се е заклел и в своя бог?

Добре, нека преди да разгледаме писмото на папа Николай І до княз Борис І, да обсъдим как най-християнския император и благочестивите членове на правителстващия синклит са извършвали прабългарски езически обреди. За целта ето

Писмо на патр. Николай Мистик за български езически обреди

В бележка 4 съм направил сравнителен преглед и съпоставка с други византийски сведения по този въпрос. Пък и е полезно, защото това са едни от най-ценните сведения за религията на дунавските прабългари.

[КГ125]

Добре, нека преди да разгледаме писмото на папа Николай І до княз Борис І, да обсъдим как най-християнския император и благочестивите членове на правителстващия синклит са извършвали прабългарски езически обреди. За целта ето

Писмо на патр. Николай Мистик за български езически обреди

В бележка 4 съм направил сравнителен преглед и съпоставка с други византийски сведения по този въпрос. Пък и е полезно, защото това са едни от най-ценните сведения за религията на дунавските прабългари.

От текста се вижда, че /в типичния за византийците усукан стил/ се отправя упрек за извършени жертвоприношения на животни. Това е фактът, който ни дава текста, но този факт нищо не казва за езическият бог или богове на българите. Всъщност, той не ни сочи и че са българите тези, които са правили жертвоприношения, а само, ако четем буквално, че са виновни за тях. Може да е укор към византийските жители на някой град, който, поради "злите българи" да е бил принуден да сключва съюзи с някакви други езичници, например с унгарците.... /?/

Какво точно е станало аз поне с празната си глава не разбрах :)

А че езическите обичаи са останали у нас и до ден днешен спор няма, какво ли пък остава за ония времена. Въпросът е обаче кой е езическият български бог и един ли е той.