Религията на древните българи (т.н. "прабългари")

[pnp5q]

Наблюдателите обикновено се консултират за видяното с тези, които го извършват. Когато е част от някакъв строен култ, то наблюдаваното се свързва от обясняващия с цялото - християните ги погребват така, но се вярва, че ще възкръснат, на елините има монети на чите за да платят на лодкаря в подземния свят. Но имаме и обичай с мартеницата - тя не е част от строен религ. култ. ...

Или е част от толкова стара култова система, че отдавна сме забравили какво що. Въобще, доколкото ми е известно, за набор от обичаи и суеверия можем да говорим най-късно до разцвета на тъй нар.анимистични култове - тоест - някъде до неолита включително (и у запазилите тези обичаи)...

Що се отнася до това, какво правят обикновено наблюдателите, това, ИМХО, е механично прехвърляне на съвременните (от ХІХ в. насам) реалии върху миналото. В доказателство ето един цитат от Вашия сайт:

Именно сключените чрез клада и клане на животни съглашения не са нищо друго, освен езическо и елинско жертвоприношение. Не поглеждай на клането просто така и че се е случило, но разбери, че то има някакви тайнствени причини според безбожието на онези. Понеже, защото не колят какви да е животни, но избират говеда и кучета и овце. Прочее, както страшното (великото) жертвоприношение на християните избира хляб и вино, и това се принася, за са освещава тайнствено тези, които го извършват, така и онези животни се избират съгласно особеността на тяхното безбожие за жертвоприношение...

[Galahad]

Патриарх Николай описва съвременно нему събитие. Това описание попада в Теофановото продължение, което е направено от съвременници на патр. Николай, но за нещо, което е станало по времето на Крум, а то пък е описано по-различно от автор, дето е бил ако не съвременник на Крум, то поне е бил заварил живи негови съвременници.

А сега нека погледнем някои обичаи извън християнството днес и христ. обичаи. Христ. обичаи дори да имат езически корени са обвързани с единната култова система - на Йордановден се хвърля кръста в реката защото на този ден Христос е бил кръстен в река Йордан, на Великден се червят яйца, заради Мария Магдалена ... т.е. всичко се свежда и извежда до християнството.

Но имаме и други обичаи - мартеницата, кукерите, баенето за уроки ... Може да включим и суеверията като черната котка, това че не трябва да се връщаме ако сме забравили нещо и т.н. Няма обединяващо звено между тях или между някои от тях, за да говорим за някаква стройна и единна религия. Ето неща, които в наше време ги практикуваме всички реално и доколкото е възможно и виртуално (във фейсбук имаше и мартенички), но от тях не можем да навържем цялостна религия.

Разликата може да се види и от писмото на папа Николай І - докато питанията на Борис за разни практики са накъсани и без обща връзка между тях, то в папските отговори нововъведенията (за българите) са обвързани с догмите на христ. вяра.

[rasate]

Е и в Татарстан си имат нестинари.

[decapitator]

Е и в Татарстан си имат нестинари.

В Япония също:

и братята индуси също го практикуват

[rasate]

Извинявайте, че реагирам след толкова време, но не желая да оставя горния опус без внимание.

Заговезни идва от за-говявам, `започвам да говея`, тоест - да спазвам ритуално въздържание (запазено е във фоклора като обредно мълчание на снаха). Заговезни има преди всички големи пости през годината - Коледни (40 дни) - НАЙ-КЪСНО УСТАНОВЕНИТЕ, Великденски (40 дни) - НАЙ-ВАЖНИТЕ, Петрови (от нед.след Петдесетница до Петровден) и Богородични (от 1 август до Успение Богородично). Подготовката за големите пости започва две седмици по-рано - първо се `отпуска` месото - тоест - за последно преди поста се яде месо на Месни Заговезни (самото църковно название на съответния ден преди Великия пост е Неделя Месопустна), а на следната неделя (Сиропустна) - и сиренето, поради което тя е известна като Сирни Заговезни. Сирни Заговезни преди Великия пост са известни още като Прошка поради обичая хората да си прощават един на друг - и тази година се паднаха на 6 март.

Моля, опознайте текущата преобладаваща религия на българите, преди да подхванете древната такава!

И един коментар пряко по темата - върху точка 2 от първия постинг:

А защо е необходимо обяснение на факта, че авторите описват отделни обичаи и обряди? За мен това означава само, че не са могли да идентифицират наблюдаваните сакрални действия като части от някоя известна тям религия - но това, ИМХО, не дава възможност за никакви заключения относно `стройността` на наблюдаваното.

Тук съм съгласен с теб-не познаването на празниците до някъде рефлектира върху подобни мнения.

Празникът Сурва си е наследник на празникът Сурья- раждането на новото слънце.

На денят срещу Сурва кукерите(джамалджийте;звънарите) прогонват злите духове от имотите,за да може на следващият ден да се прогонят и от хората с пречистващият ритуал на сурвакането извършено от най чистите души-децата.Празникът започва или на 31 срещу 1 януари или на 13 срещу 14(по юлианският календар).

В някой диалекти-например Плевенският има цвят наречен Сур(слънчев) и т.н.

Както и по рано съм писал в иранските езици има две основни наречия-"Р" и "Л"-като в българският са останали доста диалектни и няколко книжовни остатъчни форми-Изцерявам/Изцелявам.Пример с такъв остатък в романските езици е румънското "soare" с италинското "sole" - слънце.

[Galahad]

На Васильовден се носят сурвакници, но няма разпространена практика да има по тях звънчета. Тъй че асоциацията сурвакари-звънари не е много удачна. Дървото за Сурваки е дрянът, който се използва и за Васильовденската баница - т.нар. баница с късмети, по която се гадае каква ще е годината. На времето не са пъхали вътре листчета, а както и до скоро се правеше се чупеха клончета с различен брой пъпки и се наичаха за разни неща.

Нашите нестинари носят в ръцете си икона, което навежда на предположението, че в древността е носена оброчна плочка (естествено дървена, а не каменна) и на нея най-вероятно е била изобразена божествената двойка на Сабазий и Бендида - слънцето и луната, денят и нощта. Но пък не се сещам да има разпространи подобни оброчни плочки от камък - с двамата заедно. Траките също малко са си падали по огъня.

[Perkūnas]

Както и по рано съм писал в иранските езици има две основни наречия-"Р" и "Л"-като в българският са останали доста диалектни и няколко книжовни остатъчни форми-Изцерявам/Изцелявам.Пример с такъв остатък в романските езици е румънското "soare" с италинското "sole" - слънце.

Това е сигурно някаква нова, неизвестна на езикознанието класификация. Румънският ротацизъм на -л- няма нищо общо с иранските езици или българския. Ротацизъм на -л- има и в португалски, но при други условия!

Названието сурва според мен идва от

- названието на едно дърво, което на латински се нарича сорбус.

- прилагателното суров (за пръчката).

Редактирано Април 13, 2011 от Perkūnas

[Хърс Златния]

Тук съм съгласен с теб-не познаването на празниците до някъде рефлектира върху подобни мнения.

Празникът Сурва си е наследник на празникът Сурья- раждането на новото слънце.

На денят срещу Сурва кукерите(джамалджийте;звънарите) прогонват злите духове от имотите,за да може на следващият ден да се прогонят и от хората с пречистващият ритуал на сурвакането извършено от най чистите души-децата.Празникът започва или на 31 срещу 1 януари или на 13 срещу 14(по юлианският календар).

В някой диалекти-например Плевенският има цвят наречен Сур(слънчев) и т.н.

В народното творчество се говори за "Сур Елен" - Слънчев Елен - много разпространен митологичен образ.

[Aspandiat]

В някой диалекти-например Плевенският има цвят наречен Сур(слънчев) и т.н.

Според мен се намира във връзка със средноперсийското suhr и авестийското suxra - "червен". Афганското sūr "червен" е още по-близко фонетично. Сакското suraa има смисъл на "чист", а древноиндийското śukra-, śukla означава "ярък, блестящ, бял".

Ако нашето "сур" се свърже с руското серый "сив", няма обяснение на фразата "сура ламя" ("сива ламя"). Ако разтълкуваме "сура ламя" не като "сива ламя", а като "червена ламя", в смисъл на "огнена, огнедишаща ламя", нещата вече си идват на мястото.

В тази връзка, може да се дадат и още примери, освен този на Расате. В село Доброславци, Софийско сур значи "ръждивокафяв", което се доближава твърде много до семантиката на примерите от иранските езици ("червен"). В Троянско сурулинкъф (суруляф) означава не "сив", а "сивокафяв". Още по-интересна е семантиката на думата сýрна в Кюстендилско - не "сива", а "малко затоплена" ("сýрна вода").

[Perkūnas]

Аз пък си мислех, че сур елен означава "сив елен". Освен ако суро магаре не означава "слънчево магаре" или "червено магаре". И въобще каква е на цвят ламята? В илюстрираното издание приказки на Ангел Каралийчев ако не ме лъжат спомените ламята беше сивичка или сиво-зеленикава.

Руското серый няма нищо общо с българското сур. Както и иранските форми (новоперсийски surx)

Редактирано Април 13, 2011 от Perkūnas

[Хърс Златния]

Аз пък си мислех, че сур елен означава "сив елен". Освен ако суро магаре не означава "слънчево магаре" или "червено магаре". И въобще каква е на цвят ламята? В илюстрираното издание приказки на Ангел Каралийчев ако не ме лъжат спомените ламята беше сивичка или сиво-зеленикава.

Руското серый няма нищо общо с българското сур.

В случая става дума не за реални, а за митологични образи. Те могат да имат всякакъв цвят.

Еленът, конят, ламята и т. н. не са обикновени животни, а образи на животни, натоварени с определено символно значение в българската езическа митология.

[КГ125]

Аз пък си мислех, че сур елен означава "сив елен". Освен ако суро магаре не означава "слънчево магаре" или "червено магаре".

Ами да. Червено магаре - дорест кон, суро магаре. Те са или червеникави и тъмнокафяви, магаретата. Очевидно иде реч за светло магаре.

Във всеки случай, много по-логично е, отколкото "сива ламя"...

ПП

Старите хора навремето казваха, когато искаха да кажат за нещо че е странно и необичайно или че има нетипични за вида си цветове: "суроникакво". Явно по аналогия с тези необичайни (светли) цветова на животните.

Редактирано Април 13, 2011 от КГ125

[decapitator]

Ако искате да разберете нещо ново за религията на болгарите, купете си вестник "Телеграф". В него на дълго и широко проф. Н. Овчаров споделя

впечатленията си от една "експедиция" в Монголия и Бурятия (прародината на болгарите! да го запомните това, професор го казва), като акцентира в/у шамани с барабани и ястие от суров конски дроб

[makebulgar]

Ако искате да разберете нещо ново за религията на болгарите, купете си вестник "Телеграф". В него на дълго и широко проф. Н. Овчаров споделя

впечатленията си от една "експедиция" в Монголия и Бурятия (прародината на болгарите! да го запомните това, професор го казва), като акцентира в/у шамани с барабани и ястие от суров конски дроб

Овчаров е пълен дроб. В статията той ясно си го казва това, че все още не са намерили нищо прабългарско там, ама много не се впрегнали от това и като цяло им харесало пътешествието, гозбите и шаманите.

"Не можем да намерим доказателства за произхода на българите по земите на Монголия и Бурятия в прекия смисъл - "там са били прабългарите".

Като не знае къде да търси ще чупи пари из Бурятия и Монголия.

Редактирано Април 13, 2011 от makebulgar

[Perkūnas]

Ами да. Червено магаре - дорест кон, суро магаре. Те са или червеникави и тъмнокафяви, магаретата. Очевидно иде реч за светло магаре.

Във всеки случай, много по-логично е, отколкото "сива ламя"...

ПП

Старите хора навремето казваха, когато искаха да кажат за нещо че е странно и необичайно или че има нетипични за вида си цветове: "суроникакво". Явно по аналогия с тези необичайни (светли) цветова на животните.

Така нареченото суро магаре беше собственост на съсед на баба ми и си беше най-обикновено сивичко селско магаре. Затова знам, че сур = сив (за пръв път чух тази дума, покрай това магаре - бил съм сигурно на 6 години), a кафеникави магарета съм виждал по Родопите.

[Aspandiat]

Руското серый няма нищо общо с българското сур. Както и иранските форми (новоперсийски surx)

И каква е тогава според теб етимологията на нашето "сур" (но не "сив", а в другите значения)?

[Galahad]

Старите хора навремето казваха, когато искаха да кажат за нещо че е странно и необичайно или че има нетипични за вида си цветове: "суроникакво"

Това съм гу чувало като "су-никакво" в по-универсален смисъл - не мяза на нищо, за нищо не става.

Имаме и Георги Сурсувул, и сурата (Виж си сурата,т.е. муцуната, лицето), но едва ли Сурваки има общо с всяко нещо, в което има тези три букви в тази последователнсто. За съжаление използването на лингвистиката като помощна наука за историята у нас е станало по такъв начин, че тя е започнала да се въприема като словоблудство зя стъкмяване на абСУРдна теза.

[Raven]

.....

Като не знае къде да търси .....

Е нали ходиха, търсиха...

Намериха сходни мелодии на кавал и някой идентични приоми от народната медицина.

[makebulgar]

Е нали ходиха, търсиха...

Намериха сходни мелодии на кавал и някой идентични приоми от народната медицина.

Другата група горе-долу налучка мястото, ама за да успее такова проучване първо трябва да знаят какво търсят. А не да отидат там и да търсят на сляпо съвпадения.

[проф. Добрев]

В народното творчество се говори за "Сур Елен" - Слънчев Елен - много разпространен митологичен образ.

Тук сур има значението "сив" и е от праб. *сар със съответствие в огузотюркските езици напр. тур. sarı "жълт"

[Perkūnas]

И каква е тогава според теб етимологията на нашето "сур" (но не "сив", а в другите значения)?

В какви други значения? Значението на сур е "сив" (плюс нюанси), което се потвърждава от сръбски сур "сив", румънски sur "сив". Думата е вероятно с романски произход, което се потвърждава от италиански soro, френски saure "жълтокафяв (за кон)" (германски заемки?).

Руското серый е сродно със сръбското сиjер "сив", на български би трябвало да е сяр.

[Пандора]

Намерих тук в един лезгинско-руски речник това:

СУР I (-у, -а, -ар) могила; сурун могильный; къаблама сур могила с нишей.

СУР II старый (о предмете); сур тар старое дерево; сур чIем старое масло; сур хьун ветшать, гнить.

СУР III золотистый, жёлто-коричневый (о каракуле).

СУР IV съедобная трава с вес-лообразными листьями и с горьким запахом, напоминающим лук.

[Galahad]

Гледам, че лека-полека ще намерите СУР във всички езици. Но има един малък проблем - СУР - има, сурвакарчета и сурваквици - няма. Значи нещо не е съвсем наред с този метод на изследване!

[Зитко]

Едно интересно предаване точно по темата, гост на Павлов е колегата на КаЧо и Маготин, археологът Тодор Чобанов:

Един култов цитат от предаването: "Аз предпочитам да работя с археологически доказателства, тъй като считам, че палеолингвистиката, като научен отрасъл в България, като жанр на лингвистиката, не е достатъчно развита, и ние, археолозите, предпочитаме да работим с конкретни доказателства"

Звучи ми някак си познато

Редактирано Юли 11, 2011 от Зитко

[Monarh]

Здравейте , аз съм нов потребител . Искам да попитам какво мислите за теорията , че прабългарите са изповядвали зороастризъм , че са почитали култа към огъня ? Има ли някакви сведения за това ?